От ръката в окото

.

Снимка за привличане на интереса, по фейсбускски казано. Бруно Ди Бело, 1970, „Преначертаване на съдбата ми“.

Преди няколко дни отскочихме до местния музей (доста добър, между другото), с цел да хванем сегашната временна изложба преди да захлопне врати за август. Да, оплаквам се пак за музеите които затварят и те точно през август, но по-добре да не почвам.  

Изложбата беше доста добра, всъщност макар и временна, тя е извлечена от постоянната колекция на музея, която има специален фокус върху арте повера. Обикаляйки, аз пък щраках тези творби, които мислех че ме интересуват особено. Господин Х по-скоро мълчеше, той не харесва особено арте повера, но хареса друга изложба в съседство, модна фотография от архива на Мисони, които са феодал от нашия вилает.

Конспирацията на затъпяването на Джон Гато

За издаването на български на Затъпяване. Скритата цел на държавното образование на Джон Тейлър Гато разбрах от блога на Точица. Това е книга с речи, в които Гато (учител на годината за Ню Йорк) обяснява теориите си за отмяна на държавното образование. Kнига с рехави аргументи, много страст и без интелектуален или практически смисъл. С една дума, според Гато американската държава е въвела задължителното образование през 19 век с тайна цел да си подсигури послушни, тъпи работници и като резултат от него грамотността на американското население е спаднала; тази тайна образователна конспирация на държавата, продължаваща и досега, е причина за бума на разводите, отслабването на ролята на родителите в живота на децата и ги закрепостява в социалната класа, от която произхождат.

В представянето на издателството идеите на Гато изглеждат прогресивни – той е против разделянето на уроците на предмети и изваждането им от контекст, против училищния звънец и подобни. Но всъщност неговото е повече теория на конспирацията отколкото реформа на образованието. Главният проблем не е проблемът за формализирането на уроците, звънецa и т. н., а убеждението, че всичко това го е измислила държавата с цел да направи бъдещите свои граждани удобно  тъпи. Тоест същото което вирее в България от доста време: САЩ и ЕС искат да ни направят тъпи и затова са ни унищожили хубавото образование.

Въздухът трепти около пеперудата на два езика

Въздухът около пеперудата, чиято премиера беше преди две седмици, е една от най-нежните книги поезия, която съм чела. Особено близка ми е рамката, около която са изкристализирали стиховете: едно болезнено пътуване от къщи, където не искам да се върна, до местата, до които се стига само с прекрачване на трудни граници: кръщаване, купуване на билет, прехвърляне от империални в метрични мерки и накрая така мъчително набиране на дълги телефонни номера (през което имаш време да се притесняваш).

Отгоре на това книгата е двуезична. Но то не е просто за услеснение или заради факта, че ще се продава и в България, и в САЩ. Преминаването от един език на друг e най-важнaтa границa, която тези стихове те кара да прекрачваш: границата на езика между български и английски. Четох стиховете на английски, после на български и открих, че те трябва да се четат и на двата – ако се четат само на единия, значението им е съвсем различно и непълно.

Земя + любов във френска и българска формула

Мда, поради нямане на време и някои спешни срокове, предприемам новаторска блогърска стъпка. Вместо нещо ново, ето един стар и забравен пост, изровен от най-най-долните пластове на блога.  Писан преди две години, на практика първият истински пост в него. Надявам се да не се брои като измъквачески начин да не напиша нещо ново, а повод да се върна към тема, която тогава едва ли някой е прочел, 🙂 но която според мен заслужава внимание. – Бел. ред.

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не.

Юнашките коне

Лято и ваканция, а докато ме няма, ето малко откъси от една студентска курсова работа. Избраната от авторката тема е символът и значението на коня на юнака в героичния средновековен епос, а избраните тук откъси се отнасят за испанскя епос Поема за Моя Сид. Авторските права са запазени и публикуването на тези откъси другаде е забранено. Приятно четене!

@Кетрин Зобиески

Макар че ролята на конете днес се е променила, в едно отношение тя винаги е била една и съща: те са представлявали възможност на човек да изрази себе си. Собственикът проектира върху животното своя социален, културен и икономически статус. Конят, от своя страна, отразява за околния свят психологията на собственика си. Затова изучаването на коня като образ може да даде възможност да разберем самия герой, който го е яхнал, чрез поддатки, които са прикрити в образа му. Конят на практика е един метафоричен начин за идеализация на мъжа.

Защо да учим класиците?

Тук не говорим колко хубаво е да се четат класици. Говорим дали трябва всички да бъдат задължени да ги изучават в училище. И дали трябва да има един официално определен списък съc заглавия, които да бъдат изучени от всички тийнейджъри в една страна. Отговорът зависи от целта, с която се изучава литература в училище.

По тази тема писах преди две седмици, а това е най-вече в отговор на Хейзъл, която спомена, че класиците са нужни за научаване на красив изказ и ни правят членове на една общност.

Както казах, в САЩ целта на изучаване на литературата е критическо мислене, креативност, анализ на гледните точки и изразяване на своя. А това може да се постигне с произволен списък романи, разкази, стихотворения и драми.

Глосар за Мисли+Думи

Снимка: Ели Иванова

Петя живее в Германия и е толкова смела с езика си, обградена от море от чужди думи, че бих чела стиховете й просто за да си припомням определени думи, от неистова необходимост да си ги казвам. Искам да имам повод за думи като джудже, несресан, гугутка, набъбвам, брикети, смачкан, пихтия. При нея те оживяват и се пълнят със смисъл като сос. А той идва от необикновените метафори, при които прашец от едната дума полепва по другата. Кажеш ли „Господ е перачка“ просто всичко около Господ изглежда различно. Получаваш просветление. 🙂

Макар и да са вече в хартиена форма, след като са били в електронна, а преди това в зрителна и мисловна, тези мисли+думи имат нужда от речник на непознатите такива. Просто така, както всеки има собствена дефиниция за всеки термин, който някога е чул, прочел и разбрал, така и тази хартиена вселена има свой глосар, който аз нахвърлям тук:

Интелектуалстване по български

Българското интелектуалстване е нещо като извънземните: знае се, че съществува, приема се, че е спасило човешкия (респективно българския) род, никой не го взема под внимание в ежедневния си живот. И това е по две причини: принадлежността към интелектуалстващата каста в България се придобива чрез специален таен код използван при писане. Колкото по-неразбираемо е писането, толкова по-просветено е интелектуалстването, според както казва и Lyd. Разбира се, има изключения, но те не променят правилото. Доказателство за това е вестник Култура, който си е все същата езотерична книга за заклинания както и преди години, която разбират само хората от интелектуалната каста. Дори не кастата по принцип, а отделните подкасти – изкуствоведска, философска, литературоведска – които си разбират своите си статии. Втората причина е следствие от първата, а именно, надменността на гореспоменатата интелектуална каста към простосмъртните.

Книжлета

Този списък е отговор на предизвикателството на Мисли+думи да изредя наскоро прочетените книги, наскоро купените книги и наскоро препрочетените книги. Списъкът няма да е много честен, защото първо повечето от прочетените ми книги са по работа и биха били не толкова интересни да ги изреждам тук, освен това много от тях не чета изцяло, а само частите, които ми трябват, а и много не са книги, а списания. Освен това, книгите, които съм купила, означава ли да не съм ги прочела още? Във всеки случай ще се опитам да намеря един баланс и компромис и тълкуване на изискванията по мои критерии 🙂

Литературно удоволствие в класически графски стил

Колко хубаво би било ако някой, четейки днешни вестници, се заеме да претвори разни отразени там събития в малки разкази класически стил. Примерно по Елин Пелин или Йовков. Най-малкото е чудесно упражнение по стил за студенти и други. А може и нещо по-голямо да се получи. Нали едно време писателите са откривали сюжети за своите разкази във вестникарските хроники. Онзи ден открих един сюжет направо класически в блога на Графа. По негови думи историята е измислена и нали тази краста няма спиране и къде на шега, къде наистина ме засърбяха ръцете да и търся значението.