Въздухът трепти около пеперудата на два езика

Въздухът около пеперудата, чиято премиера беше преди две седмици, е една от най-нежните книги поезия, която съм чела. Особено близка ми е рамката, около която са изкристализирали стиховете: едно болезнено пътуване от къщи, където не искам да се върна, до местата, до които се стига само с прекрачване на трудни граници: кръщаване, купуване на билет, прехвърляне от империални в метрични мерки и накрая така мъчително набиране на дълги телефонни номера (през което имаш време да се притесняваш).

Отгоре на това книгата е двуезична. Но то не е просто за услеснение или заради факта, че ще се продава и в България, и в САЩ. Преминаването от един език на друг e най-важнaтa границa, която тези стихове те кара да прекрачваш: границата на езика между български и английски. Четох стиховете на английски, после на български и открих, че те трябва да се четат и на двата – ако се четат само на единия, значението им е съвсем различно и непълно.

Едно от любимите ми:
My Personality / Моят характер
Unfolding before you
like a Swiss Army knife.

Разгъва се пред тебе
като джобно ножче

На английски ножчето е швейцарско. Марка Швейцарска Армия, което значи универсален инструмент: има различни остриета, има тирбушон, ножовка, пила, дори ножичка. Става за всичко и за всякакви непредвидени обстоятелства.  Един характер, който е като швейцарско ножче има всякакви екстри, знае две и двеста, може да се справя във всякакви ситуации. И е войник също като швейцарски войник.

Джобното ножче на български обаче не е универсален инструмент. На български то сигурно е зелено с преливащо черно, каквото имаше дядо ми. Използва се за обелване на ябълка, намерена на двора. За отваряне на компот. За отрязване на изпречил се шубрак. То е за рязане и забождане и може би евентуално, и ако е много луксозно, има един тирбушон като добавка. Но като човек е у дома или близо няма нужда от универсално справяне с непредвидени обстоятелства. Просто обстоятелствата са обозрими. Характерът не крие неочаквани страни като на английски, а само намеква за хапливост, острота и стоманена здравина.

Ако бях прочела само за джобното ножче, щях да си представя един наострен характер. Ако бях прочела само за швейцарското, щях да си мисля за една космополитна универсалност. Но понеже прочетох и двете, разбрах, че джобното ножче има потенциала на швейцарско, или че като джобно ножче у дома то няма нужда да има ножичка, а пък швейцарското може да служи навсякъде, така както швейцарските войници пазат Ватикана.

Най-интересното в езиковото презграничие е предпоследното стихотворение, Crossing/Поход. Става дума за една маршируваща азбука: според заглавието на български тя само марширува изнурена, а според заглавието на английски успява все пак да прекрачи границата. Азбуката е латиница и това определя характера на буквите: L влачи кокалест задник, V се моли с вдигнати ръце, а на Q са му се набили бодли… Ако бяха Л и В те щяха да се справят различно с похода.  Може би Л нямаше да се влачи по задник, а щеше да си помага с бастун. В щеше да е с ръце на кръста в предизвикателна поза, а не вдигнати за молитва. Х не казва нищо, просто защото на английски Н е безгласна буква, но ако беше Х сигурно щеше да е преградил пътя с два кола накръст, а ако беше Н пак щеше да е скръстил ръце, но нямаше да е безгласен. Обратното, щеше да е бръмчащ сонор.

Но не всички букви са различни в английския и в българския вариант. Има О, има К, има и М и тяхната универсалност и в двата езика дава надежди за презгранично разбиране.

Сигурно в стихотворението маршируващата азбука пресича границата откъм САЩ към България – защото тези две страни имат обща гранична бразда… Радвам се, че са намерили пътя и са прескочили на другата страна.

Има и други хиляди игри между двата езика в тези стихове. Най-добре прочетете сами стихосбирката и си поиграйте да откривате разликите. И скритите загадки.

Advertisements

3 Коментари

Filed under България, САЩ, критика, поезия

3 responses to “Въздухът трепти около пеперудата на два езика

  1. Много интересен поглед през „другия“ език, който би могъл да бъде и разширен. Мисля, че си заслужава усилието тъй както си заслужава книгата на Катерина.
    Лично моето предпочитание към този момент е “ Когато светът гладуваше“, докато „Моят характер“ бих определил като “ любовна лирика“ с цялата условност. Изобщо границите за тази лирика изглеждат призрачни, което ме радва. Погледът, обаче през езика ( не коментирам аглииския) ми разкри още един нюанс, а именно, че поколенията и половете “ работят“ с различен такъв ( не че е новина), но в конкретния пример джобното ножче е точно швейцарското. Моят дядо например точно такова ползваше. Не бих искал да влизам в рубриката “ какво е искал да каже авторът“ и дали точнота дума е точно ножче или асоциациите са тези, които разкриваш, а просто се радвам на факта , че с този език може да се каже много и с малко думи. И то да е въздействащо. То какво излезе? За 3 реда…)))

  2. Това звучи наистина вълнуващо!
    Скоро преживях нещо подобно и аз докато четях „Зверилник“ на Антонио Озорио (António Ozório- Bestiário). Изданието на български е билингва (както почти всички издания на това издателство, впрочем) и този път преводът ми се строи доста приличен. Та тогава открих, че може би това е най-добрият начин за издаване на преводна поезия- към превода да се добави и тескта на оригиналния език, което несъмнено би помогнало да се разшири степента на възприемане на текста, да не говорим за цялостната атмосфера на произведението и дори на цялата книга/сборник.

  3. ianko

    КРИТИКАТА Е КАЗАНА С МНОГО ТРУДНИ ДУМИ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s