Category Archives: Uncategorized

Музейна индустрия

cigarettes

Преди да ви кажа какво мисля за събарянето на тютюневите складове в Пловдив, да ви питам: ходили ли сте в етнографски музеи?

Твърде вероятно е да сте посещавали Етъра. Знаете ли, че той не е автентично китно възрожденско селце, а музей, в който дюкяните са възстановка, а народни инструменти за занаяти са насъбрани от различни места след сериозна реставрация. Основан е в ранните 60те години на ХХ век.

Може би си задавате въпроса, а защо не по-рано? Има още

5 коментара

Filed under Uncategorized

Хиляда мака червени

Войната на Пиеро
Фабрицио де Андре
Текст на италиански: Има още

3 коментара

Filed under Uncategorized

Ако сте в Берлин: Арт среща на 11 юни 2009 г. в Берлин

Екипът на интернет списанието “Public Republic” има удоволствието да Ви покани на мултимедиийна арт вечер, организирана с подкрепата на Немско-българското дружество в Хамбург, Българския Културен Институт в Берлин, Дружеството за българо-немски икономически и културни връзки, Германия, “Булгарреклама” и „Акценти“ – радио шоу за литература, изкуство и култура. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Диви цветя

Размишльотини на конференция в следващите няколко дни, а дотогава – малко диви пролетни цветя.

flowers2

Има още

3 коментара

Filed under Uncategorized

Рижа, руса есен

fall9a
Има още

8 коментара

Filed under Uncategorized

Интернет мисленето

Затъпяват ли наистина децата, прекарващи деня си с очи втренчени в компютърните екрани?

Интернет и медиите изградени около него са нов начин за придобиване на знание, дори нов тип цивилизация. Но интернет е и нов начин на четене и мислене. Заради интернет сега се чете повече, но се чете по друг начин. Има още

13 коментара

Filed under интелектуалстване, култура, образование, Uncategorized

Олимпийски национализъм

В САЩ спортът е уважаван. Не само стадионите за популярните спортове са пълни. Аз никога не съм знаела какви постижения има отборът на (примерно) НГДЕК, но тук средните училища са познати и чрез отборите си. На състезанията на гимназиите идват родители, както и хора от квартала, които по никакъв начин не са свързани с училището. Родителите от средната класа смятат за свое задължения да осигурят на детето си възможност да се развива в някакъв спорт, така както му осигуряват допир до изкуство, отделно от добрите оценки в училище.

В началото това опиянение от спорта ме дразнеше много. Защо добрите спортисти в една гимназия ще имат толкова уважение, колкото и отличниците? Откъде накъде университетите ще дават специални стипендии за спортисти и ще поддържат почти професионални отбори? В края на краищата спортът не заслужава толкова уважение, нали? Не става дума за спорта за удоволствие, а за състезателния. От него смисъл и полза няма. Една академична институция трябва да поддържа академичните дисциплини, а спортът е неакадемичен. Има още

19 коментара

Filed under идеология, интелектуалстване, минало, свят, Uncategorized

Снимки от България

Нали има такова списание, Хубава Европа. Ако някой случайно си е помислил, че на въпроса „Харесва ли Ви България“ аз отговарям отрицателно, ето пост, който да покаже обратното – без случки с таксисти, взаимодействие с полицаи и разговори със сервитьори 🙂

Има още

14 коментара

Filed under България, изкуство, Uncategorized

Целта на образованието

Кайл е на 17, учи пиано от 2-3 клас и миналата година е спечелил младежкия конкурс за съвместен концерт с градския симфоничен оркестър. Изпълни Тотентанц за пиано и оркестър G 126 от Лист и беше блестящ. Не му беше за първи път – спечелил е 15 първи награди от разни (и международни) конкурси и е свирил с различни оркестри.

Явно е, че Кайл е талантливо момче, което е имало шанса да развие таланта си. Обаче има и много деца, които посещават танцови школи, учат цигулка и играят спорт без да имат кой знае колко талант. Някои познати хора смятат, че това е излишно пръскане на средства, губене на време на всички – самите деца, учителите им, останалите по-талантливи съученици и родителите. Според тях става дума за болни родителски амбиции, водещо до разводняване на обучението, за да бъде на нивото на посредствените. Има още

35 коментара

Filed under България, САЩ, идеология, изкуство, интелектуалстване, музика, образование, религия, социално, Uncategorized

Човекът, който искаше да оздравее

Дино Будзати

Около голямата лечебница за прокажени на хълма, на един-два километра от града, обикаляше голяма крепостна стена, а по стената ходеха часови. Измежду тези стражи имаше надменни и недостъпни, но пък други бяха милостиви. Затова към здрачаване прокажениците се събираха в подножието на стената и разпитваха по-близките войници. „Гаспар“, казваха примерно, „какво виждаш тази вечер? Има ло някой по пътя? Колесница ли, казваш? Каква е тази колесница? Осветен ли е палатът? Запалиха ли факлите на кулата? Да не се e върнал принцът?“ Така караха неуморно с часове и макар че правилникът го забраняваше, добросърдечните стражи отговаряха, като често измисляха несъществуващи неща: минувачи, светлини, пожари, дори изригвания на вулкана Ермак, тъй като знаеха, че всяка новост бе приятно развлечение за тези хора, осъдени да не излязат никога оттам. Дори тежко болните, умиращите, участваха в сбирката, докарани на носилка от тези, които бяха на крака. Има още

10 коментара

Filed under идеология, класика, литература, Uncategorized

ABSOLUT утопия

Божо, вероятно като намигване за нашия разговор за утопията, ми е метнал поискване за размишляване на тема Моят ABSOLUT-ен свят. Виждам, че това е игра, водеща началото си от кампания на водка ABSOLUT. Разбира се, най-естественото нещо за една водка е да катализира и провокира въобразяването на абсолютни светове. А както знаем, алкохолът и около него се създават истории, които никога не се знае дали са истински или не и които сами могат да доведат до съществуването им наистина. Нещо като разказа на Борхес „Тлон, Укбар, Орбис Тертиус,“ в който се разказва за някаква измислена страна, фалшиво описана в Енциклопедия Британика като истинска, като авторитетът на енциклопедията довежда до действителното й съществуване. Има още

3 коментара

Filed under идеология, интелектуалстване, история, култура, религия, социално, Uncategorized

Харесва ли Ви България?

Хубаво е човек да пътува, но хубаво е и да се връща у дома, при предвидимата възглавница. А като се прибере с пълен бележник под мишница, да открие още интересни въпроси за размисли, като този на Василена: Защо в България толкова често питаме чужденците дали им харесва и какво мислят за мястото и хората? Има още

18 коментара

Filed under Uncategorized

Опитомяване на мястото

Преди време си мислех за пътешествия… Е, а сега тръгвам на пътешествие. Достъпът ми до интернет, блогове и чисти чаршафи в следващите няколко седмици ще бъде несигурен, за сметка на достъпа до интересни хора и изненадващи места. Не знам колко често ще имам възможност да пиша тук.

Ще бъда и в България. Винаги посрещам пътуването до България с тръпка, но и опасения. Страхувам се какво ще заваря, от очакваните ме разочарования, от забравените изненади и просто от промените, които настъпват винаги на едно място и които забелязваш след известно отсъствие. Хубави или лоши, те са просто знак, че нещо познато се отмества малко по-назад в миналото. Понеже не си участвал в него, когато са ставали тези промени, мястото не е вече твое, те ти го завземат. Има още

10 коментара

Filed under Uncategorized

Дай боже да вали кафе

Juan Luis Guerra Има още

15 коментара

Filed under Латинска Америка, музика, поезия, Uncategorized

Да живеят кичът, фолкът и добрият вкус

Познавам един генерален мениджър на банка – познавам го случайно, чрез жена му. От „аристократичен“ род в бивша колония, където живее и където това има значение. Той веднъж ми каза: виждаш ли тази парцалива вратовръзка, която нося? Много е евтина и стара, но понеже я нося аз, всички си мислят, че е някаква скъпа и антикварна. А касиерът в салона трябва да си купува връзка, която е очевидно скъпа и маркова, за да бъде уважавана. Има още

15 коментара

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, музика, традиция, Uncategorized