Проект за промоция на поезията

hpim1044-m-large.jpgДокато си похапвах шоколадови бонбони baci perugina и си четях различните лирически стихчета, с които е обвит всеки бонбон (множествено число🙂 се сетих, че преди време едно италианско модно списание беше започнало да представя моделите си с по едно кратко стихотворение. Разбира се, това си е вид реклама, по която дизайнер* като Марсиан трябва да се изкаже, но каква хубава идея. Стихотворенията не бяха свързани със съответния модел с никакъв коментар, просто хубава снимка на хубаво моделирана дрешка с хубаво стихотворение. Което те кара да се замислиш за разни идеи, впечатления и настроения и да си помислиш дали моделът ги превъплъщава. Не мисля, че е кощунство поезията да се мисли като нещо утилитарно, нито че в модата, това комерсиално чудовище, няма огромна доза поезия. Или че поезията няма място в ежедневието.

Стиховете на мисли+думи са например като сутрешно кафе: могат да причинят пристрастяване; освен това ca една ободряваща глътка, отваряща сетивата на третото око. Като ги чета придобивам нещо като внезапно спомняне, при което си мисля, ами да, наистина, как не бях се сетила преди, или как бях забравила, за всичките тези предмети, случки, възможности, ситуации, лица, усещания, като избледняващ сън. Човек с такава активна памет за думите трябва да е много дълбоко свързан с езика. И е нещото, което най-много ми липсва на мен – след години извън България с ужас установявам как езикът ми се изплъзва. Затова и чета поезията и, за да си го припомням🙂

Понеже тя писа наскоро за една поетична игра, сетих се за нещо. Като си говорим за поезия и как тя присъства в ежедневния свят, преди известно време с мои студенти правихме един проект за промоция на поезията. Идеята дойде от оплакването, че на много от тях поезията им се струва нещо отвлечено, дори неразбираемо. Но то е защото от една страна, както често става с математиката, тя несправедливо бива нарочена за трудна и неприятна, и естествено хората придобиват предубеждение. Или пророчество, което се сбъдва само защото е изказано. Освен това като четиво поезията отсъства от ежедневието. А една глътка поезия може да донесе необходимия прилив на идеи, радост, нежност, осенение, удоволствие, проблясък, успокоение. Въпросът е, че никой не си оставя готвенето да отиде да търси книга с поезия в библиотеката. Може да го направи, но колко по-лесно и безболезнено е да пусне телевизора. А ако поезията не е в книга, а разхвърляна из ежедневието на малки късчета има много повече вероятност да бъде прочетена в момент на желание.

Та за този проект. Идеята бе да измислим различни начини, по които да правим промоция на поезията в ежедневието, така че хората да имат възможност за случаен допир до нея. И да я вземат не като книга, потърсена в библиотеката, а като бележка, оставена от някой преди да излезе, като рецепта на която сме попаднали в интернет, смс който сме получили, виц който сме чули.

Всеки си избра любими стихове, не непременно стихове на класици „издържали на времето“, а стихове които му говорят нещо, които грабват с нещо и които би дал на някой да прочете. Точно както препращаме на приятели линкове с интересно съдържание, един вид „виж това, изглежда интересно“. Избрахме стихове, разпечатахме ги в малък формат примерно размер на картичка. Една група застанахме пред един супермаркет с цел раздаване на излизащите хора, които може би си мислеха, че правим промоция на някакъв продукт (но бъркаме като раздаваме на излизане, а не на влизане в магазина🙂 Някои поглеждаха без интерес, други се зачитаха оставайки все така безразлични, на други лицата просветваха при случайния допир с нещо извънежедневно.

Намерихме по-твърда хартия, отпечатахме на нея откъси от стихове и разрязахме откъсите на малки квадрати (размер като за поставки за чаши). След това отидохме в един бар с познат барман и дадохме (безплатно) тези поставки да се използват за клиенти вместо обичайните им поставки. Някой може да прочете стихчето в тъмницата и да се зарадва на внушението, което да е също толкова опияняващо като питието.

Други изрезки със стихове оставихме в take-out менютата (хартиени и сгънати на три) на един ресторант, така всеки който си вземаше по едно меню за вкъщи си отнасяше и по едно стихотворение.

За децата, за които избрахме стихове тип Джани Родари (горещо го препоръчвам) направихме изрезки „показалец за книга“ и оставихме по един в книжките в детския отдел на една градска библиотека.

Мисля си, като повторим този проект, ще направим блог или сайт, на който да слагаме тези стихотворения в пълен вид (ако са със свободен копирайт), както и възможност получателите на стиховете да ни пращат впечатления, препоръки, предложения, реакции, критически анализ на стиховете, както и да си изливат яда от причинената досада. А върху изрезките ще слагаме адреса на сайта.

А ето още някои идеи, които могат да се използват и в класната стая за стимулиране на интерес към поезията и креативното търсене на смисъл чрез нея. Но трябва да предоставим и възможност за избор и лесен достъп до голям брой поетични творби.

Вземаме едно модно списание и задаваме на учениците всеки да си избере модел и да потърси стихотворение, което да отразява по някакъв начин някоя идея от този модел. И да обясни защо. Вариант: избираме интересна фотография и предлагаме да се избере стихотворение, отговарящо на настроението/идеите/символите в нея. После трябва да обяснят каква връзка са видели.

Предлагаме две (непознати) стихотворения от различни автори и питаме учениците дали авторите им биха били приятели и защо смятат така. Може би имат тотално несъвместими гледни точки, а може бидейки различни да се допълват.

Вземаме едно неизучавано стихотворение, по възможност от познат автор. Променяме различни елементи от него и предлагаме на учениците оригинала и променената версия, като питаме кой според тях е оригинала и какво ги кара да смятат така.

Помолваме учениците да изберат стихотворение, чието послание или смисъл се отнася до някой техен познат, или до нещо близко на сърцето му/и. Правят картичка тип поздравителна, в която преписват стихотворението и му/я дават/пращат.

Задаваме на учениците да намерят текста на любимата си песен и да го анализират/дискутират в клас или писмено, все едно че е стихотворение.

Натоварваме учениците да изберат любими стихотворения, които да бъдат използвани за проект за промоция на поезия, като им даваме категории: забавни, любовни, съдържащи някаква изненада, в които да се споменава за нещо ежедневно, или нещо тъжно, или в които да има нещо, което смятат, че по някакъв начин се отнася до тях.

Ако случайно някой използва някоя от тези идеи бих помолила да пише как се е получило🙂

*Тя всъщност не е точно дизайнер, но много прилича🙂 и няма нищо против да и викам така…

14 коментара

Filed under език, интелектуалстване, култура, литература, образование, поезия

14 responses to “Проект за промоция на поезията

  1. mislidumi

    Първо, благодаря за вниманието!🙂 Толкова много положителни отзиви накуп, чак ми се иска да се покрия някъде.

    За вашия проект – прекрасно и много интересно. Да, права си за това, че малко хора биха отишли да търсят книга с поезия. За разлика от романчета, които мушка човек в чантата си, за да си убива времето в градския транспорт, поезията стои като свенливо капризно животно, особено ако не е римувана и не става за пеене.

    Гледах преди време норвежкия филм „Елинг“ (http://en.wikipedia.org/wiki/Elling). Препоръчвам го горещо на любителите на странни неща! Та в този филм имаше много поезия във всекидневни дрехи. И тази прекрасна идея за стихове в пакетите с кисело зеле.

    С риск да се повторя, понеже все затова напоследък пиша, – ИГРА! Поезията се консумира най-добре във формата на игра. В този дух, Размисли, разбирам и вашия експеримент. Прекрасно! Предполагам, че на студентите им е било забавно и със сигурност ще им остане спомен, вероятно за мнозина ще се окаже формиращ за литературните им вкусове.

    Има един фундаментален въпрос, с който често се сблъсквам. Хората казват, за какво да четем поезия, аман от звезди, небе и влюбени. Да, аман. Съгласна съм. Просто поезията може (бих казала дори „трябва“) да се разбира като начин на говорене, като закачка, като подмятане на топката… Поезията не е просто литература, това си е направо стил на живот. Срещам хора, които са поети без да са написали и един ред. Никой няма нужда от поезия, така както и никой няма нужда от Кока Кола.
    🙂 Пак ще се включа по-късно, интересно ми е!

  2. Ама, че работа…
    Докато четях това, изведнъж си помислих, че съм изгубила нещо, а не знам какво и кога. Много силно впечатление ми направи, че лекуваш носталгията със стихове и „придържаш“ езика с тях. Както и онова за библиотеката, готвенето и телевизора. Като малка пишех стихове, дори прописах „в оригинал“ на руски, защото някакси бях успяла да науча езика почти перфектно в училище. После лекувах тийнейджърската си депресия като пишех и четях, а майка ми казваше, че съм любимият й поет.
    После съм отрязала това, като вълк, който прегризва крака си, за да оцелее. Е, метафората е малко силничка – надявам се не е цял крак. Може да е като гущер опашката си, например. Което би означавало, че ако попрочета още малко такива неща, ще взема да й кажа да порасне пак. Демек, твоята промоция ще е успешна по отношение на мен.😀

  3. mislidumi

    Понеже стана дума за поезия на български с други изразни средства, не мога да се въздържа да дам тук ето тази връзка:

    http://flickr.com/photos/georgi

    поезия в снимки🙂

  4. Ами да. Например бившият рибар/пощальон на Пабло Неруда във филма „Пощальонът“, който не е написал нито ред (е, с изключение на първото и последното, нечуто стихотворение), си е точно толкова поет колкото Неруда. Обикновено им пускам този филм и гледам как реагират. Как един неук човек открива света само чрез неговата поетичност. Не съм го гледала този филм „Елинг“, но като чета за сюжета разбирам с какво може да е толкова необикновен. Ще си го поръчам…

    Марсиан, в такъв случай целенасочено ще пиша такива постове, с цел да стимулираме порастването на нова опашка… А ако изровиш случайно някое стихотворение оттогава, ще искаме да ни го напишеш в блога!

  5. mislidumi

    Забелязах, че дискусията се е преместила на друго място. Мисля, че е интересно:

    http://www.con-text.org/forum/index.php?PHPSESSID=e9276f0befa1f929f77fcaf32f2229a8&topic=646.0

    Всъщност, размисли, ти отвори отвори отново кутията за размишления и ние почваме да се ровим в нея и всеки си откива нещо, което нанаго най-много си му харесва🙂 Обичам такива дискусии – обогатяващи.

    Пощальонът, да – задължителен в програмата!🙂 Гладала съм го, наистина много поетично животно е.

    По повод снимките – много ми се иска да пиша стихове по снимки. Някой ще ми разреши ли да си играя с неговите снимки?🙂 Вариант за игра – снимки със стихове се монтират в колаж и се чете „монтираният“ текст. Или се комбинират смислово текстове и се гледа получилото си изображение. Или се изследват изхвърлените части, изрезките…

    Размисли, а ти този курс водиш ли го отново или беше еднократно събитие?

  6. mislidumi

    марсианке, дай ги тези вълчи стихове🙂

  7. late

    „Вариант за игра – снимки със стихове се монтират в колаж и се чете “монтираният” текст. Или се комбинират смислово текстове и се гледа получилото си изображение. Или се изследват изхвърлените части, изрезките…“

    поредната страхотна хрумка ))

    след като вчера изпод клавиатурата ми се случи този колаж – http://www.con-text.org/forum/index.php?topic=190.120 , приличащ на кадър от фотолента, ми се привидя цяла поредица от подобни – колаж/снимка/рисунка с текст/стих вътре. като цялото това да съставлява една фото-лента. или нещо такова🙂

    идеята с колажа обаче ми се струва много добра! да я случим?🙂

  8. late

    eй този колаж – http://img136.imageshack.us/img136/3724/az62kk6.png , че от посочения преди линк не става ясно………..

  9. mislidumi

    late, да!🙂 Хубаво и нтересно. А защо стихът е на латиница? нарочно ли е? малко провокативно е така, ама знам ли…

  10. Late, добре дошла/дошъл! Благодаря за варианта, ще го използвам непременно при възможност🙂 Тези снимки/колажи са страхотни… Имаш ли ги някъде заредени и събрани?

    Латиницата е защото е огледална като негатива, мисля?

    Госпожо Ю, мисля, че всеки креативен фотограф би искал да участва в такъв експеримент разменяйки образи и думи. Специално аз знам за такива, които си играят с други фотографи с проекти double exposure, при които един еднократен фотоапарат се използва веднъж от единия, а после от втория независимо един от друг. Получават се интересни напластявания.
    Радвам се, че стиховете ти са оценени в con-text🙂
    Курса, да, още го водя😉 Но за съжаление не можах да включа нищо социалистическо освен едни разказ на Станислав Лем, поради липса на преводи.

  11. late

    добре заварила, razmisli🙂

    misliidumi, ще случваме колажо-проекта, значи )))))

    причината за латиницата в посочения колаж е съвсем прозаична – преди време програмата за вмъкване на текстове не ползваше на кирилица. и когато правих колажа съвсем инстинктивно поставих текста на латиница. днес обаче открих, че програмата вече работи и с кирилица и ))) реших обаче да оставя надписа така, защото някак по се връзва с цялостния етос. а ето че и друга причина имало да оставя латиницата – и тя се разкри изпод клавиатурата на razmisli – много ти мерси за това предположение🙂

    ще случвам „поредицата“, както и разни, каквито ме прихванат )))) – тук:

    http://www.con-text.org/forum/index.php?topic=190.new#new

    заповядайте и вие,
    ще ми бъде драго. много🙂

    също – най-официално ви каня да поиграем поезинки – http://www.con-text.org/forum/index.php?topic=338.0 – когато музата защъка по клавиатурите ви🙂

    и….. какво още? ……. радвам се, че случих на вас🙂

  12. mema77

    Колеги,това с картичката-тип поздравителна,страшно ми допадна.Мисля през пролетната ваканция да им раздам за домашна работа,за да не губят тренинг.Ще взимаме Яворов-така че мисля-ще се получи.Ако имате идеи за музикален фон при преподаване лириката на Яворов в 11 клас-БЛАГОДАРЯ предварително!!!Ще пиша след ваканцията-за споделя опита си.

  13. Pingback: Гола поезия « Размишльотини

  14. Pingback: Публично изкуство в Италия « Размишльотини

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s