Натъртеният език

Езикът обикновено се изкълчва, когато човек го използва да произнася непривични, „чужди“ думи – думи, принадлежащи на чужд нему език. Както ако човек е свикнал да се излежава пред телевизора, кракът му се изкълчва ако започне да тича и да разтяга мускули, които не е упражнявал. Този пост е покана за повече упражнения на мускула език и на мисловния инструмент език, при който мисълта се научава да следва различна логика – например логика, в която има „разбито множествено число“, в която има разлика дали аз харесвам нещо или то ми харесва на мен и няма разлика дали аз съм бил свидетел на миналото време или не.

Днес е 12 октомври, денят на Колумб, откриването на Америка или Денят на расата, както го имат в Латинска Америка. Мислидуми (която е лингвист) и аз имаме уговорка да пишем за езиците и колко е хубаво да се учат те. Стори ми се добър повод, защото тази дата е символ на сблъсъка на цивилизации или, хайде, среща на култури. А езикът играе главната роля в тях. Нали за да се срещнат две цивилизации те трябва да имат общ език? Е, обикновено това се оказва езикът на по-силния. Да прерифразирам един стар британски колониалистичен израз: „Всеки местен жител разбира английски, стига да викаш по-силно.“ Но преди тях испанците съобразително са преоткрили стария римски трик, че за да градят силна империя, на първо място трябва да осигурят нейната кохезия чрез единен език.

Ясно е, че когато Колумб вижда за пръв път „индийска“ земя след седмици път, той не може да знае местните езици. Въпреки това в неговите официални доклади няма и помен от някаква езикова бариера. Среща се от воле с представители, приема техните информации и „открива“ шикалкавенето им. И като че ли дори не забелязва, че те говорят друг език. Според мексиканския национален мит, главната причина ацтеките да бъдат завладени от Кортес е неговата наложница-преводачка Малинче, национална предателка и символична майка на мексиканския народ. А според  Цветан Тодоров и особено Стивън‌ Грийнблат, то е заради надмощието чрез дискурса. Mестните жители, виждаш ли, не се възпротивили на претенциите за земя на Колумб, изразени на ясен испански и така загубили право върху земята си. Това е негов вариант на правилото „говори по-силно, ако искаш да те разберат“. (Въобще 12 октомври трябва да е по-скоро ден на преводачите…)

Но и налагането на своя си език не е спасило империите от натъртване на езика, защото местното население го е приело, но същевременно го е променало по свой тертип. Затова днес се приема, че има различни Englishes и всички те са валидни и правилни, дори индийският.

Въпросът е обаче защо да се учат езици днес. Има различни причини, според различните мотивации да се учи изобщо. За българите няма нужда от агитация – „езикът ни е малък,“ „необходимо е за кариерата“, бла бла бла. Това е прагматичната мотивация с цел професионален успех. Но това означава да се учат преди всичко такива езици, които са полезни. По мои наблюдения, тази мотивация помага само дотолкова, доколкото е силно и осъзнато желанието за инвестиция на усилия, чиито плодове ще се берат далеч в бъдещето, когато езикът се овладее до степен да бъде инструмент. Няма да пропагандирам такова учене, защото то няма нужда от адвокат. Само си спомням, че когато Япония е била прииждаща икономическа сила, един от модните езици в американските университети е бил японският, а днес не се учи почти от никого. А пък българските възрожденски търговци са записвали децата си на курсове по турски и гръцки.

За българите в чужбина езикът придобива сантиментална стойност. Разбира се, не местният език – това е условие, без което не може. Но вече има интерес към българския, този път по причини на сърцето. Мотивацията е по-лабилна, но пък по-интериоризирана. Понеже успешната комуникация не е пряка цел, няма и чувство на вина, самообвинения в липса на талант за езици и дисциплина. Общо взето ефектът е същия, както когато случайно откриеш стари крити семейни снимки в гардероба. Каня всеки, който знае или подозира за свои родови връзки, различаващи се от монолитния национален дискурс, да започне да учи езика или диалекта на тези родови връзки, бил той ладино, влашки, или трънски. Превижвяването е невероятно – като да отвориш дрешника и там да намериш онези снимки. И да се усъмниш във всякакви официални дискурси. Или пък ако сме толкова чисти българи, да започнем да учим езика на другарчето до нас. И така да го разберем по-добре.

Има и езици безполезни за кариера и практическо общуване. Мотивацията да ги учим е случайна. Въпреки това те са в състояние да ни сграбчат и завладеят. Опияняваме се от дадена странна дума, липса на познати конструкции или някой поетичен идиом. Разбираме защо дадена песен ни е звучала толкова смътно пленително. Даваме си сметка как дадено грубовато произношение може да изразява същите емоции, както и нашият език.  И езикът вече не е толкова чужд, става наш.

Един от най-щастливите занимания в живота ми е когато учех арабски. Не бях сядала на чин от доста време и разбира се, част от това беше емоцията да бъда отново ученичка. Нямах много време за упражнение вкъщи. Освен това имах мои часове да преподавам, така че пристигах в клас с половин час закъснение всеки път. Въпреки това всеки един момент на откритие, че например начинът за образуване на женски род ми звучи смътно познато или че някоя дума ми е известна отдругаде беше момент на еуфория. Разбирах всичко (само дето не можех да го възпроизведа на контролно, но това нямаше значение) и учителят не вярваше, че не си чета уроците предварително. Той самият не разбираше каква благодат е да учиш един език, когато не те интересува колко бързо ще напреднеш. Откривах механизми на логика и начин за виждане на света, които преди това не познавах.

Възрастта за научаване на един език няма никакво значение. ‌Не вярвайте на тези които казват, че децата ги учат най-лесно. Да, може би за тях е лесно, но те ги и забравят най-бързо. Всъщност те ги учат по друг начин, с различни области на мозъка. А ако учиш език след тийнейджърството, за да научиш един най-много помага да научиш два. Най-добрата ученичка на езици, която познавам, започна да учи италиански след като се пенсионира и беше стократно по-добра от младите си съкурсисти.

Ученето на езици – без дори да се стига до отличното им усвояване – дотолкова упражнява мускулите на мозъка, че предпазва от Алзхаймер. Когато човек започне да учи и да се изразява на друг език придобива смирение, непостижимо по друг начин. Търси бистрота и простота на изказа си. Представя си как би изразил мисълта си от гледната точка на Другия. Това може да бъде само страхотно. Пада лицемерието, изработено от майсторството ни в собствения език. Човек си припомня най-простите неща в живота: да си поиска вода, да попита колко е часът. Мога да напиша стихотворение само с думи от първите няколко страници в един езиков учебник.

А и 2008 е Международна година на езиците. Затова сега изваждам учебника по арабски от библиотеката и започвам да го преговарям 😀 …

Още по темата:

Идеи за пътешествия

Борба срещу ксенофобията чрез кулинария

Горди, че сме българи

Развален български

Идеалният учебник по история

Advertisements

12 коментара

Filed under език, интелектуалстване, свят

12 responses to “Натъртеният език

  1. mislidumi

    Да, наистина сме засегнали донякъде сходни теми, като тази за мотивацията – основен момент в ученето на език. Или това, че след втория език ученето става по-лесно.

    Искам да потвърдя и наблюдеието, че ученето в напреднала възраст може да даде много добри резултати. И аз имам подобни наблюдения като твоите. И друг път съм споменавала, че в Германия е много разпространено пенсионери да се записват за студенти. Особено курсовете по испански са много посещавани, защото по традиция Испания е любимо място под слънцето и за възрасните германци. Мислех се, че тези хора, посещаващи курсовете по исапански, не си дават много труд, защото и им е все едно дали ще се дипломират като филолози или не. Но бях изненадана, когата установих, че именно те се отнасят много сериозно, задават въпроси и не се страхуват да прозвучат глупаво.

    Сага, като спомена японския, ми се прииска да разкажа малко встрани от темата, друго нещо. В Дюселдорф, където живея, се е заселила и най-голямата японска колония в Европа. Още след Втората светорна война японски фирми започват да избират града за център на своите европейски представителства. И днес не е иникак странно, че в много от гимназиите японски се изучава дори като първи чужд език, и то не от поколението родени в Германия японци, а от немски ученици без някаква роднинска връзка с японската култура. В университета естетвено си има и съответната специалност, даже някоколко – японски език и култура. И стува ми се в такава среда е някак много интересно и мотивиращо да учиш чуждия език. Можеш да влезеш в японски магазин, да си купиш книги, да гледаш като дете манга-филми, които още не са преведени, а това на тийнитата е много важно да си пръв, да прихващаш някави японски моди, които другите не познават и подобни. Знаеш, че можеш като дете да пробваш някои умения с приятелите ти от детската площадка, а пък и японските майки са толкова развълнувани, когато някое дете, което си играе с тяхното, си изпроси от тях бисквитка на японки. 🙂 Този трик веднъж го приложи синът ми преди години, като преди това беше внимавал как момченцето молеше майка си за бисквита. Жената беше толкова развълнувана и дойде да ми благодари, макар аз да нямах никаква заслуга, дори ми беше малко неудобно. 🙂

  2. Pingback: Езици « U Alone are worthy…

  3. Pingback: Езици/ Languages « U Alone are worthy…

  4. Сигурно заради японските къмюнитита са се навъдили толкова много швабски емота из Джърмани.

  5. Какъв интересен случай на присадена компактна общност… Изобщо не подозирах за такова нещо и то в Дюселдорф. Прилича ми много на разните други общности, каквито има в САЩ. И около които разни езици стават популярни. Ако детето научи японски само от игра с други деца би било страхотно 🙂

  6. Ама има и още нещо. По мои наблюдения не можеш да научиш език, ако не знаеш поне мъничко за истарията или поне културата на дадената страна (исключение е есперантото, щото там „страна“ конкретна няма). А в училище често се получава така – предлагат ти списък езици (примерно три), от които единият ти е ъпрви чужд и ти трябва да си избереш втори чужд.
    Не ми се е прищявало да уча японски, мисля че точно защото почти нищо не знам за Япония. Виж… китайският е друго. Някой ден може и да му дойде редът. Виждам се как като пенсионер се отдавал само на такива забавления, няма да гледам телевизия, а ще изцеждам живота и ще търся всеки вид удоволствие – нови вкусове, интелектуални исклички, морални победи, особено над себе си, както и естествено скок с бънджи 🙂

  7. Samira

    Поздравления за интересната статия!

    Идентифицирам се з голяма част от написаното. Четейки я, имах чувството че авторът е облекъл в свои думи мои мисли и преживявания. Особено точно е описано избора да се учи някакъв език без конкретна практическа мотивация, без амбицията бързо да напреднеш. Аз обичам да изучавам чужди езици заради възможността да изразиш душата си в друг вид логическа коснтрукция, което дава различно усещане за и на нещата. Много точно е предадено ученето се на смирение изучавайки чуждия език.

  8. Светлина, да, културата е важна – защото и аз си мисля, че знам български, но въпреки това не всичко разбирам 😉 виж тези диалози: https://razmisli.wordpress.com/2008/08/05/do-you-like-it-here/
    А и знанието за културата е част от емоционалната връзка с езика, която помага за научаването му.

    Добре дошла, Самира 🙂
    А какви езици си учила ти?

  9. Val

    Присъединявам се към мнението на Самира. Поздравления за статията, Ели!

  10. Владимир Бераха

    „Ученето на смирение“ , изучавайки чужд език може да има след като имаш за основа един чужд език , овлядан до степен да си служиш с него като инструмент . Оттам нататък следващият език го изучаваш като хоби , от любопитство и когато няма напрежение , а и имаш вече „алгоритъма“ за изучаване на чужд език , нещата по-лесно се получават . При пенсионерите – също ! Отминала е всекидневната грижа за осигуряване на насъщния , проблемите и напреженията са по-малко и спокойно може да се започне изучаване на чужд език „със смирение“
    Но в младоста и средната възраст , когато човек натрупва опит и информация , когато гради кариерата си , изучаването на чужд език е трудно още повече , когато нямаш опита , „алгоритъма“ , не си учил чужд език в езикова гимназия или интензивни курсове .
    За децата – техните мозъчета са чисти , незапълнени с информация и по-лесно попиват чуждите думи , по-лесно научават чуждият език . Моят син от петата до седмата си година научи два чужди езика едновременно естествено , в чуждата държава – съответният чужд език и английски от…Картуун Нетуърк !:) И ги научи до такава степен , че веднъж на осем годинки гледайки английски филм по местната телевизия с превод отдолу извика : Ха , тия не го превеждат правилно , това е израз(идиом) и значи друго и … ми го преведе на български .

  11. Pingback: Някои мои коментари в други блогове – компилационна селекция « Sah War's blog

  12. Pingback: Отзвуци от бъдещето на едно закъсняло с векове пробуждане « Sah War's blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s