Натъртеният език

Езикът обикновено се изкълчва, когато човек го използва да произнася непривични, „чужди“ думи – думи, принадлежащи на чужд нему език. Както ако човек е свикнал да се излежава пред телевизора, кракът му се изкълчва ако започне да тича и да разтяга мускули, които не е упражнявал. Този пост е покана за повече упражнения на мускула език и на мисловния инструмент език, при който мисълта се научава да следва различна логика – например логика, в която има „разбито множествено число“, в която има разлика дали аз харесвам нещо или то ми харесва на мен и няма разлика дали аз съм бил свидетел на миналото време или не.

Днес е 12 октомври, денят на Колумб, откриването на Америка или Денят на расата, както го имат в Латинска Америка. Мислидуми (която е лингвист) и аз имаме уговорка да пишем за езиците и колко е хубаво да се учат те. Стори ми се добър повод, защото тази дата е символ на сблъсъка на цивилизации или, хайде, среща на култури. А езикът играе главната роля в тях. Нали за да се срещнат две цивилизации те трябва да имат общ език? Е, обикновено това се оказва езикът на по-силния. Да прерифразирам един стар британски колониалистичен израз: „Всеки местен жител разбира английски, стига да викаш по-силно.“ Но преди тях испанците съобразително са преоткрили стария римски трик, че за да градят силна империя, на първо място трябва да осигурят нейната кохезия чрез единен език.

Ясно е, че когато Колумб вижда за пръв път „индийска“ земя след седмици път, той не може да знае местните езици. Въпреки това в неговите официални доклади няма и помен от някаква езикова бариера. Среща се от воле с представители, приема техните информации и „открива“ шикалкавенето им. И като че ли дори не забелязва, че те говорят друг език. Според мексиканския национален мит, главната причина ацтеките да бъдат завладени от Кортес е неговата наложница-преводачка Малинче, национална предателка и символична майка на мексиканския народ. А според  Цветан Тодоров и особено Стивън‌ Грийнблат, то е заради надмощието чрез дискурса. Mестните жители, виждаш ли, не се възпротивили на претенциите за земя на Колумб, изразени на ясен испански и така загубили право върху земята си. Това е негов вариант на правилото „говори по-силно, ако искаш да те разберат“. (Въобще 12 октомври трябва да е по-скоро ден на преводачите…)

Но и налагането на своя си език не е спасило империите от натъртване на езика, защото местното население го е приело, но същевременно го е променало по свой тертип. Затова днес се приема, че има различни Englishes и всички те са валидни и правилни, дори индийският.

Въпросът е обаче защо да се учат езици днес. Има различни причини, според различните мотивации да се учи изобщо. За българите няма нужда от агитация – „езикът ни е малък,“ „необходимо е за кариерата“, бла бла бла. Това е прагматичната мотивация с цел професионален успех. Но това означава да се учат преди всичко такива езици, които са полезни. По мои наблюдения, тази мотивация помага само дотолкова, доколкото е силно и осъзнато желанието за инвестиция на усилия, чиито плодове ще се берат далеч в бъдещето, когато езикът се овладее до степен да бъде инструмент. Няма да пропагандирам такова учене, защото то няма нужда от адвокат. Само си спомням, че когато Япония е била прииждаща икономическа сила, един от модните езици в американските университети е бил японският, а днес не се учи почти от никого. А пък българските възрожденски търговци са записвали децата си на курсове по турски и гръцки.

За българите в чужбина езикът придобива сантиментална стойност. Разбира се, не местният език – това е условие, без което не може. Но вече има интерес към българския, този път по причини на сърцето. Мотивацията е по-лабилна, но пък по-интериоризирана. Понеже успешната комуникация не е пряка цел, няма и чувство на вина, самообвинения в липса на талант за езици и дисциплина. Общо взето ефектът е същия, както когато случайно откриеш стари крити семейни снимки в гардероба. Каня всеки, който знае или подозира за свои родови връзки, различаващи се от монолитния национален дискурс, да започне да учи езика или диалекта на тези родови връзки, бил той ладино, влашки, или трънски. Превижвяването е невероятно – като да отвориш дрешника и там да намериш онези снимки. И да се усъмниш във всякакви официални дискурси. Или пък ако сме толкова чисти българи, да започнем да учим езика на другарчето до нас. И така да го разберем по-добре.

Има и езици безполезни за кариера и практическо общуване. Мотивацията да ги учим е случайна. Въпреки това те са в състояние да ни сграбчат и завладеят. Опияняваме се от дадена странна дума, липса на познати конструкции или някой поетичен идиом. Разбираме защо дадена песен ни е звучала толкова смътно пленително. Даваме си сметка как дадено грубовато произношение може да изразява същите емоции, както и нашият език.  И езикът вече не е толкова чужд, става наш.

Един от най-щастливите занимания в живота ми е когато учех арабски. Не бях сядала на чин от доста време и разбира се, част от това беше емоцията да бъда отново ученичка. Нямах много време за упражнение вкъщи. Освен това имах мои часове да преподавам, така че пристигах в клас с половин час закъснение всеки път. Въпреки това всеки един момент на откритие, че например начинът за образуване на женски род ми звучи смътно познато или че някоя дума ми е известна отдругаде беше момент на еуфория. Разбирах всичко (само дето не можех да го възпроизведа на контролно, но това нямаше значение) и учителят не вярваше, че не си чета уроците предварително. Той самият не разбираше каква благодат е да учиш един език, когато не те интересува колко бързо ще напреднеш. Откривах механизми на логика и начин за виждане на света, които преди това не познавах.

Възрастта за научаване на един език няма никакво значение. ‌Не вярвайте на тези които казват, че децата ги учат най-лесно. Да, може би за тях е лесно, но те ги и забравят най-бързо. Всъщност те ги учат по друг начин, с различни области на мозъка. А ако учиш език след тийнейджърството, за да научиш един най-много помага да научиш два. Най-добрата ученичка на езици, която познавам, започна да учи италиански след като се пенсионира и беше стократно по-добра от младите си съкурсисти.

Ученето на езици – без дори да се стига до отличното им усвояване – дотолкова упражнява мускулите на мозъка, че предпазва от Алзхаймер. Когато човек започне да учи и да се изразява на друг език придобива смирение, непостижимо по друг начин. Търси бистрота и простота на изказа си. Представя си как би изразил мисълта си от гледната точка на Другия. Това може да бъде само страхотно. Пада лицемерието, изработено от майсторството ни в собствения език. Човек си припомня най-простите неща в живота: да си поиска вода, да попита колко е часът. Мога да напиша стихотворение само с думи от първите няколко страници в един езиков учебник.

А и 2008 е Международна година на езиците. Затова сега изваждам учебника по арабски от библиотеката и започвам да го преговарям 😀 …

Още по темата:

Идеи за пътешествия

Борба срещу ксенофобията чрез кулинария

Горди, че сме българи

Развален български

Идеалният учебник по история