Антропология на боклука

Според Вико, цивилизацията е възникнала, когато хората са започнали да идентифицират определени неща като боклук, да го отделят и да го изхвърлят. Да го избутват далеч от жизненото си и представително пространство и същевременно и от погледа си. И сега си мисля, че по начина, по който една култура се отнася към боклука си може да се правят някои любопитни изводи за самата нея. Нали културата е и организиране на пространството, йерархия на ценностите, пропаганда чрез образи… всичко това се изразява толкова ярко и синтетично в боклука.

Боклукът е това, което вече не трябва, което е загубило смисъл. Огризка от храна, опаковка от нова покупка или стара дреха. А това са културни понятия, защото биха били различни в различна среда и ситуация. Аз може да изхвърля нещо, което за баба ми е ценна употребима вещ, а за един американец е ценност за музея, или поне за антикварните магазини (или казано по американски, за антики). Боклукът е това, което сме отхвърлили, това, което е загубило стойност и ни пречи. Ако не отговаря на тези критерии, то не е боклук.

Затова, макар че Господин Х не хареса снимката по-горе (ъгълът не бил достатъчно красноречив визуално), аз я храресвам. Защото в нея присъства църквата Св. Неделя, емблематичният някогашен ДетМаг, който се приготвя да излезе от „пашкула“ на новата опаковка и да се покаже в целия си блясък на Салваторе Ферагамо… всичко това на фона на боклука. Колко символично. И колко показателно, че в йерархичното пространство на един градски център боклукът заема същото географско място като и един източник на статус символи (луксозният магазин) и един източник на трансцендентална легитимация, като църквата.

Както казах при легионера, при различните общества пазената чиста територия има различен обхват. Може да варира: да обхваща само собствения дом, да се простира и до стъпълата пред него, или пък да стигне и до околното пространство. Може да се простре чак докъдето стига погледа на човек или докъдето е ежедневната му периферия, като стигне до територията, на която някога е стъпвал. Всички се притесняваме от боклука, който е под балкона на апартамента ни. Дразним се от гледката на боклука по улицата. Но терзаем ли се нощем от мисълта на градското сметище? Онзи там боклук е и наш. Но ние никога не ходим на неделна разходка там и може би това ни дава спокойствието. Отхвърлили сме го от нашата подредба на обитавания свят. Просто сме организирали пространството по един йерархичен начин и боклучарникът не ни разсейва със своите противоречиви, хаотични безсмислици. Защото боклукът е и омешан, освен че е изпразнен от смисъл.

Парадоксалното е, че колкото повече е индивидуализмът в даден общество, по-голяма се оказва територията, в която се чувства задължен да пази чисто. Колкото по-колективна (да не кажа стадна) е културата, толкова по-малка е тази територия и толкова по-безгрижно сее боклуци. Как така?

Единственият възможен отговор, който ми идва на ум, е че индивидуализмът кара индивидът да се чувства по-общественоотговорен, включително и по отношение на боклуците. Колективността е ангажираност с благосъстоянието на дадена група, но тази група е много по-малка от ангажираността в едно индивидуалистично общество. Примерно в колективистичната култура групата е семейството и рода, махалата и мрежата от познати и роднини. Но в същото време, макар и ангажиран с групата, отделният човек в такава култура прехвърля и повече отговорност на останалите хора в нея, включително и грижата за чистота от боклука. Защото правенето на боклук лесно може да е анонимно деяние и да не се превръща в черна точка в репутацията на отделния човек. Ако не го видят, няма проблем с него в колективистичната култура.

Докато в индивидуалистичните общества индивидът носи повече отговорност за собственото си благосъстояние и като парадоксално следствие се грижи да прави по-малко боклук. Или да го прави подредено, поддържайки установения смисъл в средата си. Затова в индивидуалистичните общества е много по-вероятно отделни хора да организират доброволно почистване на публични пространства, към които те формално нямат отговорност. Индивидуалистът е по-съвестен и към непознатите за него същества, не само към групата роднини.

Малко примери. Разбира се, колкото по-високо в йерархията стои даден човек, толкова по-висок е неговият престиж и съответно имиджа на представителност. Затова се предполага и че непоносимостта му към боклук в собственото пространство ще е по-висока. Но какво става, когато се сблъсква с боклука на другите, по-долу от него в йерархията? В Латинска Америка например богатите нямат никакви проблеми да се сблъскват с боклука на бедните, който е навсякъде около тях. Богатите живеят в островчета-луксозни квартали и дори за да отидат от едно островче до друго трябва да минат през море от боклук с различен интензитет. От претръпналост от гледката или по други причини, това не ги терзае. Техният цивилизационен ареал на чистота е само до къщата и квартала. Средата на бедните и без това няма заслужаващ поддържане смисъл, така че боклукът там не ги притеснява.

Питам се обаче, след всички тези съображения, как да изтълкувам боклука на фона на Салваторе Ферагамо и най-предпочитаната за сватби софийска църква.

Всичко това са мои предположения и свободни съчинения и ще се радвам, ако някой антрополог ме поправи по въпроса🙂

21 коментара

Filed under България, Латинска Америка, интелектуалстване, култура, традиция

21 responses to “Антропология на боклука

  1. изключително интересен материал !

    спомням си, че преди в Егоист, мисля, имаше рубрика, където разни хора показваха съдържанието на кошчето си за боклук и възоснова на това има правеха описателна характеристика. споням си също, че тогава дискурсът за зеления начин на живот не беше още толкова развит и май никой не обръщаше внимание, дали дадената певица/актриса разделно изхвърля отпадъците си. Интересно ми е, как днес ще изглежда подобна рубрика и как тия промени в нагласата на хората, осъзнатостта на екологичните проблеми ще се вмъкнат в медийна форма.

    антропологичен подход? чудесен избор🙂

  2. отлично прозрение за индивидуализма – важи не само за боклука, но и за икономиката и социалните отношения.

    ще стане либертарианец от тебе🙂

  3. мноого добра статия, поздрави!

    между другото – дали си забелязала кои са най-мърлявите райони на столицата? като изключим гетата това според мене са най-посещаваните от всякаква паплач места – районите около гарата, автогарите, пазарите и центъра на града. което идва да докаже колко права си всъщност🙂

  4. mislidumi

    Размишльотинке, коментиращите преди мен веча са казали „браво“ за хубавата публикация. Да, наистина. Анонимнинят боклук не е ничий🙂 И никой не би проявил отговорност към него, защото не прачи. Не издава принадлежност, не е нашият боклук.
    Можр би би било добре да се започне акция в София, в която да се свързва боклукът със собствениците му и да се направят големи плакати, на които да се вижда лицето и неговия боклук. Или изхвърленото и неговия боклук в образа на лица или фирма. Ей такава акция ми хрумва спонтанно. 🙂

  5. Харесват ви размишльотини наистина?😀

    Лонг, а не смяташ ли, че либертарианството има много общо с марксизма? Ouch…

    Най-посещаваните места наистина са най-боклучави – анонимността и стадността на посетителите. Но все пак боклукът на центъра за мен си остава енигма.

    Мисли, това е страхотна идея! Аз съм си мислила понякога, че ако можеше до всяка кучешка тортичка по тротоара да се забучи портретчето на собственика на кучето това би елиминирало бързо проблема. Но за боклуците никога не ми беше хрумвало🙂 Дори може да се каже, че ще е някаква арт форма, ако се осъществи!

  6. По повод помещаването на боклука и качеството на живот имаше нелоша сентенция в „Господин Ибрахим и цветята на корана“. По памет – ако живееш сред боклуци, си затънал в мизерия. Ако е насипан в кофи пред къщата – средно добро социално ниво. Ако кофите съществуват, но са достатъчно дискретно подредени и не се виждат от минувачите – можеш да си позволиш и други луксове…Или нещо такова;).

  7. А дали не може да се търси обяснение от друг ъгъл? При който отпадат всякакви индивидуализъм, колективизъм и пр.
    Много пъти е споменавано, че чистникът в къщи често се превръща в своята противоположност извън входната врата. Трудничко за обяснение с личностни категории. А дали обяснението не е просто?
    Всеки човек има задължения в обществото, имам предвид трудови. Задължен е и отговаря да върши нещо, с което си изкарва прехраната. Всички знаят, че и другите имат такива. Тотално са силно ревниви и взискателни към тях в това отношение, защото чувстват себе си като недооценени (има ли изключения?🙂 ). Както аз си гледам толкова добре работата, така и сервитьорката трябва да бъде усмихната и сервилна, продавачката любезна, чиновникът услужлив, майсторът бърз и качествен, и т.н.
    Е, добре! Ето простото обяснение относно боклука: навън от къщи има хора, задължение на които е почистването. Да си гледат работата, няма аз да им я върша и да търся къде да хвърля фаса – нали има метачка на улицата за тая работа!

    Ей, това е само друга гледна точка!😀

  8. Lindy, как бях забравила за един от любимите ми филми… трябваше да го цитирам!

    Графе, това обяснение би било много стройно, но има един проблем с него🙂 Как така точно в страните, където почистването на боклука си е добре организирано, хората се въздържат да го правят. А в страните, където боклукът се събира рядко и лошо, там имат навика да го правят?

  9. Не мисля, че това е довод – във въпросните страни са се погрижили след като добре са организирали нещата да чукат здраво през пръстите и нарушителите. Това е причината за високата дисциплина. Същите тези съзнателни и възпитани хора като дойдат у нас стават доста различни…😉

  10. Ели, преди два дни ти прочетох поста и се въздържах от коментари. Всъщност най-много ме впечатли тезата ти за това, че болшинството българи има колективистка култура. Удар в дестятката! Напук на куп лаици, които смятат българина за див индивидуалист. Затова всичко се постига чрез семейството или мрежата от роднини и познати. Разбрах защо бизнеса у нас е толкова потънал в семейственост и връзкарщина. Както и куп други неща. На човек, който е върл индивидуалист му се гади от това. Както и от боклука по улиците. Ако не бях чел поста ти нямаше да ми светне тази ценна идея.
    А какво мислите, кой ли тръгва на доброволни събирания за чистене пред блока? Балъците като мен?
    Христо

  11. Христо🙂

    Графе, не разбрах за довода. Това, което исках да кажа по-горе е че не виждам връзка между наличието на метачка, която се очаква да измете направения боклук и правенето на боклука.
    Не става дума за лични качества на отделния човек и дали самият той е индивидуалист, а за обществото изобщо.

  12. Стефка

    Макар да се отклонявам от темата, искам да кажа, че съм напълно съгласна с наблюдението на Христо за българския колективизъм и индивидуализъм. Индивидуализмът в пост-комунистическа България е много криво разбран като противопоставяне на нормите, без обаче те да са осмислени. Един вид „ти ли ще ми кажеш на мене къде да си хвърлям боклука.“ На това предишните поколения са му казвали бабаитлък, но не знам защо нашето го припознава като индивизуализъм. На много хора не им и хрунва , че индивидуализъм означава да цениш и индивидуалното у другия, не само да вардиш собствената си чест, даже и никой да не й посяга.
    Имаше и много интересна статия на В. Трендафилов в „Култура“ от миналата седмица за българския роман на фона на световната традиция на романа. Статията прави интересни връзки между схващането за индивида в България (в исторически план) и традицията на романа.

  13. размишльотини, може би аз не бях достатъчно ясен в мисълта си. Говоря за това, че у нас е много силно развито „да не свърша работата на друг” и „няма какво да му улеснявам работата”.
    Бях свидетел, как в кафето клиент извади 50 лв. за едно кафе, на молбата на продавачката отговори, че „няма по-дребни” и я принуди да обикаля колежките си по съседните магазини за да развали, а в крайна сметка се оказа, че той има нужните стотинки. Сигурен съм, че този човек изобщо няма да се замисли да хвърли буклук на улицата – нали плаща данък смет…

  14. @ Стефка – бабаитлъкът най-често се дължи на това, че да речем чичото на бабаита е еди кой си. И ако полицай се опита да му пресече бабаитщините, той му казва „бе ти знаеш ли чичо ми кой е!“

    Така че псевдоиндивидуалзмът всъщност се обляга на положението на индивида в конкретна група.

  15. Аха, разбрах, Графе, но това си е точно колективизъм. Прехвърляне на отговорност на другите или на невидим и абстрактен субект, дори когато е ясно, че чистачки няма да изметат набоклученото. Отхвърляне на автономна отговорност на теб самия като отделен индивид. В скандинавските страни хората не пускат боклук по улиците не точно защото нещата са организирани така и евентуалните нарушители се страхуват от наказанието на закона. В България също има такива закони. Както казах по-горе, колективизмът e ангажираност не с обществото като цяло (непознати за теб и несвързани с теб индивиди), а до групата хора, с които имаш някаква връзка, роднинска или приятелска. Затова в къщата на чинка няма да хвърлям боклук, а на улицата може.

    @Стефка – хич даже не е отклонение от темата. Дори наскоро си мислех за китайците, които уж са колективистична култура, а са много индивидуалистични в преследване на собствени интереси. А американците прославени като индивидуалисти все организират доброволни акции в помощ на другите, близо или далеч от тях. Както казва Божо, това е основата на феномена „връзки“ за разлика от привилегироването на собствените заслуги и усилия.

    Статията в Култура от една седмица стои ми отворена и чака да я довърша🙂

  16. Аз те спам-вам днеска, ама съм си дала почивка и Марулята спи вече, та сори…
    И без да съм прочела коментарите, да кажа… Каних се известно време да снимам едно подобно сметище, само че в Младост-4, та фонът (на сметището) не е чак толкова внушителен. И един ден за моя изненада го бяха вдигнали. Обаче гледам една баба – изхвърля си кофата, от която стърчат остатъци от зеленчуци и прочее, в жълтия контейнер, който е за „хартия, метал, пластмаса“ – пише си го изрично отпредЕ с големи черни букви. И се позачудих дали да ида да й разясня положението, ама се отказах, защото изглеждаше, сякаш има опасност да ме хлопне с кофата. Обаче П. твърди, че е трябвало…
    И в този ред на мисли, подобни снимки са страшно банални, обаче аз продължавам да се впечатлявам…

  17. Не е спам… Благодаря ти за гледната точка.🙂

  18. Аз лично си мисля, че цивилизацията е възникнала, когато истината е била осъзната като висша ценност –

    http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=274524

  19. Е, ако е така, значи цивилизацията запада, защото постмодернизмът вижда съмнението в съществуването на обективна истина като формираща сила.😉

  20. Съдържанието на индивидуализъм и колективизъм, които се използват по-горе като обяснителни понятия, е изключително проблематично за дефиниране. Най-често употребата им е предизвикана от желанието за оценностяване на дадена политическа позиция в контекста на българския преход.

    Моля помислете дали „колективистична с-ма“ преди означава колективистични ценности на участниците в нея (и ако е пасвала на последните, защо тогава би пропаднала?), а от друга страна дали няма много контрапримери за индивидуалистични ценности и въпреки това липса на грижа за публичното (и дали такива примери не са споменати в самия текст?)

    Корелацията не означава причинно-следствена връзка – особено в социалните науки, където се наблюдават изолирани примери.

  21. Кольо, на първо място, това не е пейпър по социология и съответно не ми се стори уместно критическо разглеждане дефинициите на понятията в дълбочина.

    На второ място, в поста именно отделям централно внимание на и подхвърлям обяснение за привидния конфликт между индивидуалистичността на дадено общество и същевременно грижата на индивида за колективните интереси в него, както и обратното.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s