Защо да учим класиците?

balkoncheТук не говорим колко хубаво е да се четат класици. Говорим дали трябва всички да бъдат задължени да ги изучават в училище. И дали трябва да има един официално определен списък съc заглавия, които да бъдат изучени от всички тийнейджъри в една страна. Отговорът зависи от целта, с която се изучава литература в училище.

По тази тема писах преди две седмици, а това е най-вече в отговор на Хейзъл, която спомена, че класиците са нужни за научаване на красив изказ и ни правят членове на една общност.

Както казах, в САЩ целта на изучаване на литературата е критическо мислене, креативност, анализ на гледните точки и изразяване на своя. А това може да се постигне с произволен списък романи, разкази, стихотворения и драми.

Освен това литературата е и културология – тя дава поглед в начина на мислене, идеите, вълненията и стереотипите на обществото, което е произвело даден роман или разказ.‌ Разбира се, за да се постигне това трябва да се използват произведения от съответния период. Но пък не значи, че трябва да са точно определени.

Има и други цели, които обикновено се свързват с класиците. За да попиваме национални ценности. За да научим нещичко универсално и лично, независимо от исторически конкретното в тях. Последното е хубаво пожелание, но в повечето случаи неосъществявано в България. А всъщност не е речено, че само класиците учат на универсалност.

Наистина, умения за критическо мислене, анализ и синтез се научават по всички предмети. И по всеки предмет това е по различен начин, всеки необходим. Но такива умения не са нещо, което може да оставим на закачалката влизайки в класната стая. Не можем да кажем, сега ще учим Пенчо Славейков, а следващия път ще мислим върху него. Или пък, понеже сме изостанали, ще научим най-важното от Славейков, а мисленето – по математика. Последното не e алтернатива на българския език и култура, научаеми чрез Славейков. Тo e самият инструмент за изучаване на езика и културата.

Така че няма проблем с използването на наличните ни класици за изучаване на критическо мислене. Няма никакъв проблем и в неизползването им. Нека те се включат, за да научим как са мислели хората от дадено време и каква своя гледна точка са предлагали различни писатели на дилемите на времето cи, но да не се ограничаваме само с това.

Mакар литературата като учебен предмет да е наистина трясно свързана с българския език и култура, както казва Хейзъл, тя не се изчерпва с тях. Всъщност това е един от големите проблеми – че учебният предмет литература в България, освен за възпитание на ценности беше и все още е просто друг начин за преподаване на българска история. А в действителност тя е и много други неща – изследване на света в различните му възможни посоки, изследване на други общества освен българското, изследване на себе си. За да дадем тази възможност е необходимо в програмата да се включват и други, освен признатите класици. Първо, някои нестандартни или новоизлязли книги може да подтикнат за мислене по други, новоизникнали въпроси и теми, или от различна гледна точка. Второ, това гъвкаво включване показва на учениците нещо важно: че литературата не се отъждествява с класиците, а последните не са някакво непоклатимо задължение. Че книгите крият и потенциален ключ за разрешение на личните ни дилеми от миналата седмица. Че може да се приложат към обществените дискусии от днешния вестник.

Отнемането на тези неща от програмата улеснява превръщането на литературата, като и историята, в идеологическа дисциплина, която само възпитава какво трябва да мислим и чувстваме, и което обикновено съвпада с това, което „е искал да каже авторът“. Tова е същата причина автори, които са се изказали неприемливо за днешните критерии, дa не се изучават. Затова Вапцаров преди е бил задължителен, a днес не, защото днес не се съгласяваме с идеите му. Защото неизказано се предполага, че изучаването му означава попиване на идеите му. По абсолютно същата причина са изпускани едни или други куплети от дадени стихотворения като „неподходящи“, защото стихотворенията се предполага да вдъхновяват, а не за да мислим върху тях и да се объркваме…

Както се вижда от списъка, който дадох, в американските училища се изучават класици. Само че може би не едни и същи навсякъде. Проблемът е че един задължителен списък с класици винаги е съставен от някого. Кой и защо е оторизиран за това в българската образователна система? МОН? Партията? Съвет на родителите? Група интелектуалци? БАН? Бих искала да прочета едно проучване как се е променял този списък на произведения включени в учебника по литература от последните стотина години и как се е формирал. (Това би било една чудесна тема за дипломна работа.)

Критериите за включване на един или друг автор в такъв списък са най-разнообразни, но те винаги се влияят от идеите на дадено време, вкусовете на момента, стечение на обстоятелствата, дори държавната политика. Не са обективнo измерими. За някои общества и моменти целият Херодот и Тукидид са били задължително четиво, а днес малцина ги познават. Аз например казвам, че е абсолютно важно за един тийнейджър да е прочел Декамерон, за да завърши училище. Обаче никой не ме слуша… 😉

Защо Паисий отпадна? Защо Пеньо Пенев не се учи вече и точно „Андрешко“ и „На нивата“ да ca задължителните разкази на Елин Пелин вместо Под манастирската лоза, а днес това да бъде „Ангелинка“? Защо не Георги Райчев? В края на краищата се оказва, че един задължителен списък от МОН е също толкова произволен, колкото и всеки един друг избор, направен от произволно взет учител.

Само дано да не получа отговор, че може и да е произволен, но поне е еднакъв за всички и това помага всички българи да имаме еднаквия културен бекграунд да мразим точно едно и също произведение на Вазов. 🙂 Защото спокойно можем да мразим и различни негови произведения и пак да сме една културна общност. Но нека да сме прочели примерно и Бранислав Нушич, което може да се окаже доста полезно.

Въпреки че американските учители не са задължени от никого да включват в програмата по литература точно определени автори с точно определени техни произведения, избираните текстове често се повтарят или поне следват някаква обща логика. Ако един учител е включил Беоулф, друг сигурно ще е писал Сър Гауейн и Зеленият рицар, трети – Кентърберийски разкази, а четвърти – може би отново Беоулф. А пети може да не е включил нищо средновековно. Това позволява гъвкавост в ръцете на учителя, за да има поне минимална възможност да приложи материала към учениците.

Царевна уместно каза, че критическо мислене може да се научава дори и със сега установения твърд списък с класици в българската програма и липсата на гъвкавост не е пречка  в това отношение. Но е важен въпросът: има ли въобще пресечна точка между самия материал, използван за четене и възможността за научаване на мислене? Наистина едното не е задължително за другото. Но материалът помага. Помага от една страна за личния ангажимент на ученика, а това подпомага и поемане на инициативата за собственото му обучение, а оттам до мисленето има една крачка. Освен това помага за влюбване в книгите по принцип. Иначе учениците израстват с убеждението, че в училище учим задължителното, а извън него е приятното. И двете някакси естествено се разделят завинаги в ума им.

И понеже няма единен списък с изучавани от всички класици, този малък детайл тотално променя начина на изпитване на една матура. Вече не можеш да питаш ученика “Какви са основните идеи на “Извора на Белоногата”?”, защото може да не го е чел тъкмо него. Но може да му дадеш откъс на самия изпит и да му зададеш въпроси върху този откъс. Или да му зададеш проблем или тема, а той да избере върху кое произведение да аргументира есето си в изследване на темата. И оттам променя и начина на преподаване, ще не ще. Поставя се ударение на уменията, а не на определен набор знания за конкретни произведения. Ето едно сравнение между българската матура и американските варианти.

Причината да роптая против Под игото в училище съвсем не е трудността на четивото. Одисеята е достатъчно трудна, но съм била свидетел как може да се преподава така, че всеки стих е дискутиран, отигран, анализиран и интерпретиран – по много достъпен и същевременно sophisticated за осмокласници начин. Днес много от нас се дразним от Под игото точно заради факта, че ни е преподаван като ценност, която трябва да попием и шедьовър, на който трябва да се възхитим.

Всъщност колкото и да искаме всеки тийнейджър да завърши училище прочел всички класици, това е невъзможно. Може би ще е прочел Балзак, но нe Емил Зола. Шарлот Бронте по своя инициатива, но не и Джейн Остин. Ромео и Жулиета, но не и Хамлет. Може би седми клас е бил в Южна Африка и е пропуснал Любен Каравелов, но после се е върнал и е хванал Вазов. И все пак успява да се впише добре в обществото, което може би е израснало с Остин и Зола. Pазбира за какво става дума, когато около него се говори за френски натурализъм и викторианска литература. Има в главата си осезаема идея за ферментираща Франция или Англия с файтони, фенери и фалш. Интериоризирал е стереотипа „възрожденска България“.

Какво означава това? Просто културният багаж от училище може да се натрупа и с един приблизителен и гъвкав, а не точно определен и задължителен списък с класици. Ако пък бившият тийнейджър има такива дупки, че не разбира за какво говорят приятелите му, тогава все още има такава възможност: открива Джейн Остин, прочита в учебника на детето си Мамино детенце, гледа филм по Зола. Означава, че човек може да продължава да натрупва това културно сцепление с другите и след това. Колко ли странно звучи човек да чете класици след като не е вече десетокласник! Бас държа, че дори би ги чел с повече удоволствие и разбиране. 🙂

Още по темата:

Целта на образованието

Алтернативно за матурите

Оценка за мързел

Фабула за успеха

Проект за промоция на поезията

Класическото образование

Идеалният учебник по история

Advertisements

12 Коментари

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, класика, критика, култура, литература, национално, образование, традиция

12 responses to “Защо да учим класиците?

  1. то пък ние една литература имаме… десет възрожденски автори се изучават до дупка в училище и пълнят главите на децата с ниви, биволи, моми и т.н. глупости

  2. me

    Long, вярно е, че нашата литература няма как да се мери с големите литератури, но смея да твърдя, че твърдението ти до голяма степен е повлияно именно от часовете по литература. Всъщност именно пълненето на главите на децата с определени автори, и то следвайки определен метод, ги кара да изгубят интерес към литературата, да решат, че всички автори и произведения са еднакво скучни и да не отворят повече книга.

  3. haz

    Нямаме спор по въпроса защо се учи литература, нито с теб, нито с безкрайно интересния документ с насоки за програма литература от предния пост – линкни го и тук, моля те.

    Вярно е, че и двата списъка в приложенията – с „класици“ и със съвременни автори са препоръчителни, но това не противоречи на моята теза, която отговаря на това изискване:

    „All American students should acquire knowledge of a range of literary works reflecting a common
    literary heritage that goes back thousands of years to the ancient world.“

    Критериите, по които учителите избират произведения от препоръчаните автори, са следните:

    FOR IMAGINATIVE/LITERARY WRITING fiction, poetry, and drama, important aspects include:
    ï themes that provoke thinking and provide insight into universal human dilemmas;
    ï authenticity in depiction of human emotions and experiences from diverse cultures and times;
    ï excellence in use of language and richness of vocabulary; and
    5
    ï appropriate complexity of organization and sentence structure.

    Браво на Масачузетс за ясните стандарти за образование, предполагам, че и за други предмети е така. Направо за момент ми се прииска да преподавам литература там, но засега може да погледна някои от неизвестните ми автори.

  4. Все още нямаме държавни изисквания за целите на обучението, но те могат да се изведат от документите за учебното съдържание.

    Целите на обучението по литература най-общо могат да се обобщят като: формиране на социокултурни и литературни компетентности. Това е според държавните документи. Наистина уменията за критическо мислене не са редоположени до другите две цели, но ако се разгледат как тези цели се конкретизират в учебните програми по класове, вижда се, че целта за формиране на умения за критическо мислене я има. Всъщност тя се включва в другите две цели.

    Формулировка ‘критическо мислене’ в действителност няма, но има умения за формулиране и аргументиране на теза, анализ, синтез, критична оценка на чужда позиция. Самият факт, че в програмата са заложени писането на есета, е в подкрепа на това, че формирането на умението за критическо мислене със сигурност е цел на обучението по литература.

    За разлика от обучението по литература в САЩ, където главната му цел, както казва Ели, е формиране на критическо мислене, тук това е САМО ЕДНА от целите, но не единствената, а може би трябва да се признае, че не е и основната.

    Как се обяснява това от дидактическата наука? Още в началото на XXв. в педагогиката се оформят две традиции: европейската (която се базира на немската дидактика и Хербарт) и традицията на англоезичните страни (главно САЩ и Великобритания под влиянието на социалното движение за „Ново образование“ и идеите на Дюи). В европейската традиция се налага идеята за по-академично средно образование, а англоезичната – за прагматично ориентирано образование. При едната акцентът се поставя върху усвояването на знания и умения, при другата – развитието на мисленето. И от тук вече… в англоезичните страни целта на обучението е да се развие мисленето, а в Европа целта е да се формират знания и умения, т.е. акцентът не е върху мисленето, а върху усвояването на определено учебно съдържание.

    Това се е запазило и до днес. Под влияние на идеите на Хербарт все още като най-важен елемент се разглежда учебното съдържание. Учениците ходят на училище, за да усвоят определено учебно съдържание. В САЩ – за да се научат да мислят.

    Разбира се в никакъв случай не може да се каже, че мисленето се пренебрегва в европейската традиция. Тук обаче на него се гледа по друг начин. То се явява като СЛЕДСТВИЕ от усвояването на определено учебно съдържание. Разсъждава се по следния начин- няма мислене по принцип и няма мислене без да има за какво да мислиш, т.е. трябва да има нещо, по отношение на което да се мисли. Затова и първо се формират определени знания, натрупва се информация, която после става ‘материал’ за мисленето. Между другото това е и едно от възраженията на Дюи към теорията на Хербарт и това се явява и една от прчините да се разделят и оформят двете традиции.

    Интересното обаче е, че в момента сме в период, в който двете традиции се сближават, в опит да се преодолеят ограниченията на едната и на другата.

  5. neuromantic

    Гъвкави списъци с класици могат да бъдат стъкмени от МОН с известно усилие, но гъвкави учителски мозъци вече си е предизвикателство. Въпросът става чисто икономически… Изобщо каква е дефиницията на класик се чудя – след като брутален досадник като Елин Пелин е закичен с титлата. Може би това е някой, натрапващ ни многословно дребнави истории и очевидни истини, които ние всячески се опитваме да забравим…

  6. Хейзъл, ами тогава нямаме разногласие, защото в предишния пост аз писах, че без класика не може. Говорех, че няма – и не е наистина необходим – единен списък на класиката. Защото това вече тотално променя начина на изпитване на една матура. Вече не можеш да питаш ученика „Какви са основните идеи на „Извора на Белоногата“?“, защото може да не го е чел тъкмо него. Но може да му дадеш откъс на самия изпит и да му зададеш въпроси върху този откъс. Или да му зададеш проблем или тема, а той да избере върху кое произведение да аргументира есето си в изследване на темата. И оттам променя и начина на преподаване, ще не ще. Както казва Царевна, не можеш да изпитваш за знания, а за умението да мислиш, дава повече свобода и в същото време отговорност на ученика.

    А в българската програма може би има записани похвални цели, но те не са заложени в системата. Има възможност да бъдат заобиколени в зависимост от учителя. Не принуждават преподаването да бъде според тях, ще не ще.

    Разбира се, няма чиста граница между европейската, и англосаксонската система, както казва Царевна. За успех на изпита в Масачусетс също са необходими знания, които обаче са оперативни. Трябва да знаеш какво е метафора например, за да можеш да тълкуваш и мислиш. И мисленето и там го правиш на базата на нещо прочетено все пак. Иначе е все едно да караш компютър да изчислява, без да му дадеш данни. Пък отделно всяка система може да бъде доведена до перверзен вариант.

    Ето отново стандартите по литература за Масачусетс:
    http://www.doe.mass.edu/frameworks/ela/0601.pdf

    Хе хе… дефиницията на класик – чудя се какви са били отношенията на Елин Пелин с властта и дали това е имало влияние в избора ми за класик.

  7. Елин Пелин първо е бил социалист, после личен приятел на царя, комунистите са се опитвали да го застрелят, но го е отнесъл колега, по-късно някак се е погодил и с тях. Което не пречи, изглежда без да се усети, да докара няколко добри попадения. Впрочем, невключени в учебните програми.

    А изработването на ясна практическа дефиниция на класик е вятър работа – отдавна се каня да предложа за изтриване категорията в Уикипедия. Засега условието за включване там е присъствието в учебната програма, т.е. точно обратното на това, за което говорите. 🙂

  8. нойромантик, добър е въпроса за дефинирането на класиците

    няма да казвам моето мнение за класицизма и кой би трябвало да е класик, харесвах йовков.
    бих бил щастлив вместо вазов в училище да четяхме юго. и въобще френска литература ще бъде разкошно да се учи поне 2 години. и литературата в училище не трябва ли да се комбинира с други изкуства???

  9. Dilqna

    Ако не се изучават класиците, защо децата да ходят на уилище?

  10. „целта на изучаване на литературата е критическо мислене, креативност, анализ на гледните точки и изразяване на своя“

    За критичното мислене трябват практически уроци по логика. Аз имам тематичен блог в тази връзка, опитвам се да поощрявам рационалността

  11. Vladi_Kat

    По логиката , по която представяте нещата дълго бих могла да говоря за необходимостта в училище да се изучават ненужни и неприложими сухи знания от областта на математиката, физиката, химията и .т.н., вместо праткически и онагледими примери от същите тези науки. Но за литературата и класиците, първо си изяснете понятията класика и класицизъм /има ги в речниците/, второ Вапцаров все още е „задължителен“ в училище и никой не натрапва идеологията му, поне качествените преподаветели не го правят, защото от него може да се научи много за човека и смисъла да избереш и отстояваш своя път. На тези които виждат в Елин Пелин само дребнотемието, ще кажа да прочетат „Под манастираската лоза“ или „Душата на учителя“, може като човек да не е бил много качествен, но като писател си заслужава да бъде четен. И не ми давайте за пример американската система, защото тя е твърде ограничена и формална, свеждаща много повече от нашата знанията до един автор и то задължително наш, а в сравнение с европейската литература, с колко автори от величината на Юго, Балзак, Гьоте може да се похвали. И накрая самото посягане на литературата уж с опит да променим нещо и да я направим по – четивна, направо унищожава онзи стремеж на човека да разчита света около себе си чрез въображението. Целта на изучаваните класици е да положи основата на четенето и на потребността от общуването, после всеки сам може да избира какво да чете, защо някой трябва да бу определа това.

  12. Vladi_Kat, ako целта е да положи основата на четенето и на потребността от общуването, какво го прави належащо това да става с класици и то с точно тези класици?

    Не разбирам какво говориш за американската система по отношение на „свеждаща знанията до един автор“. Откъде черпиш информацията си за нея?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s