Конспирацията на затъпяването на Джон Гато

За издаването на български на Затъпяване. Скритата цел на държавното образование на Джон Тейлър Гато разбрах от блога на Точица. Това е книга с речи, в които Гато (учител на годината за Ню Йорк) обяснява теориите си за отмяна на държавното образование. Kнига с рехави аргументи, много страст и без интелектуален или практически смисъл. С една дума, според Гато американската държава е въвела задължителното образование през 19 век с тайна цел да си подсигури послушни, тъпи работници и като резултат от него грамотността на американското население е спаднала; тази тайна образователна конспирация на държавата, продължаваща и досега, е причина за бума на разводите, отслабването на ролята на родителите в живота на децата и ги закрепостява в социалната класа, от която произхождат.

В представянето на издателството идеите на Гато изглеждат прогресивни – той е против разделянето на уроците на предмети и изваждането им от контекст, против училищния звънец и подобни. Но всъщност неговото е повече теория на конспирацията отколкото реформа на образованието. Главният проблем не е проблемът за формализирането на уроците, звънецa и т. н., а убеждението, че всичко това го е измислила държавата с цел да направи бъдещите свои граждани удобно  тъпи. Тоест същото което вирее в България от доста време: САЩ и ЕС искат да ни направят тъпи и затова са ни унищожили хубавото образование.

Истината е, че дори ако някой каже на Джон Гато:  „Добре, ще премахнем звънеца, ще махнем разделението на уроците, децата няма нужда да вдигат ръка за разрешение за тоалетна, няма да има наказания и похвали, така добре ли е?“, ще си проличи, че това няма да разреши проблема според неговото виждане. Логиката му си остава, че държавата иска да има тъпи работници и и никаква реформа не помага, a за целта трябва да се премахне намесата на държавата изобщо. Тоест за тезата си (целенасочено подтисничество на държавата) използва аргументи (методологията на обучението), които нямат нищо общо с нея.

Ето няколко примера за това.  Гато премълчава факта, че всъщност частните училища са също толкова „подтиснически“ и „затъпяващи“ – използват същата методология на обучението като и държавните, тоест при тях също има разделение на предмети, училищен звънец и подобни в същата степен. Дали и в частните училища е така защото отново държавата конспирира да направи гражданите си тъпи? Гато мълчи за това противоречие.

Главната идеология на Гато е настояване за отмяна на задължителното образование от страна на дърважата и издигане на домашното обучение като единствено и то по желание. Което всъщност нито е възможно, нито изобщо е решение за закрепостяването на децата в социалната класа, от която произхождат (за което той протестира). Тоест, домашното образование е възможно като привилегия само за деца от образованите слоеве и дори и за тях не е решение (коя майка, дори и да не й се налага да работи извън дома си, може да обучи детето си в съвременната епоха за всичко, от което то има нужда, до 12 клас?). Пък за едно дете от гетото домашното образование не е опция, защото рядко има образована майка на свое ежедневно разположение и дори и да бъде възможно, то ефектът му би бил точно закрепостяване на детето в социалната класа по произход, защото то изобщо не би имало дори възможност да излезе от средата си.

Точно обратното, смята се, че именно задължителното държавно образование в САЩ от края на 19 век досега е the great equalizer в социално отношение и гаранция за еднакъв социален старт. Разбира се, на практика не се получава така и социалният произход е голяма пречка в достъпа до образование. Но голямата разлика е че към към една държавна образователна система може да имаме претенции по отношение на обучението, да настояваме то да се промени и да правим стъпки за това, докато към домашното не можем да имаме никакви претенции, особено когато то не е задължително.

Нека не забравяме, че когато домашното е доминирало, по-голямата част от населението е било неграмотно. Аз не познавам страна, в която грамотността да е била по-висока при липса на задължително образование и по-ниска при въвеждането на такова. Както и не съм виждала недообразован човек, който да не е съжалявал, че не е имал възможност да ходи на училище.

Ню Йорк и други градове са имали много други учители на годината, но Гато получава въодушевен прием в определени среди, радетели на домашното обучение и параноята от намесата на държавата в семейните дела. Книгите му се разграбват като топъл хляб в тези среди и служат за argumentum ab auctoritate, просто защото съвпадат с техния дневен ред.

Какви са фактите, с които борави Гато? От същия тип, каквито са и фактите и аргументацията на противниците на еволюцията например. Те не са непременно неверни, но са подбрани удобно, дава им се тенденциозно значение и тежест или става дума за сравняване на несравними неща, за опростяване на комплексни ситуации.

Но тази книга е сборник с речи, изнесени пред такива общности и като такава не съдържа особени данни, които да аргументират тезите му. Все пак смисълът на речите е да вдъхновяват, а не да аргументират. По тази причина виждам публикацията в България именно с цел подстрекаване на вече съществуващи български паранои без да дава смислени аргументи за размисъл за традиционното образование.

Определено образованието в което и да било общество отразява неговите ценности и практики. Но – освен ако не става дума за тоталитарна държава, която централизирано налага едно послание във всички сфери и нива – изобщо не може да се каже, че държавата конспирира да възпроизвежда някаква идеология, а още по-малко да затъпява учениците си.

За партийната линия в българското образование при социализма знаем отдавна и това не е тайна за никого нито сега, а даже е било публично изтъквано от самата партия и по онова време. Но да се инсинуира тезата, че и сега държавата има таен план за затъпяване на гражданите си не е само безполезно, а e всъщност вредно. То удобно ни освобождава от отговорност като общество за състоянието на образованието ни в момента, от дискусия и преосмисляне на нашето лично, на всеки един, отношение към децата и тяхното образование.

Идеите на Гато не издържат по още една причина. Образованието в САЩ е съвсем децентрализирано и ако някой е искал да прокара конспиративна линия на затъпяне чрез образование просто не би могъл да го направи. Министерството на образованието възниква едва през 1979 и неговата функция не е да определя учебната програма, а още по-малко материалите и подхода. Това става в различни степени на ниво щат и град, дори училище, с участието на местни съвети по образованието, в които се избират обикновени граждани и получават власт да определят съдбините му. A всеки учител има до голяма степен свобода да избира и материали, и методология, и подход. Самият факт, че Гато е бил признат за учител на годината показва, че подходът му съвсем не e бил отхвърлен от училищните власти и е можело спокойно да си го прилага в рамките на държавното образование, както и да увлече след себе си други учители, които да променят тази пуста методология и оттам да премахнат въпросната държавна тоталитарна конспирация за затъпяване.

От няколко години в САЩ цари тревога от изоставането на нивото на държавното образование в сравнение с други страни. Тревогата е за способността на учениците и бъдещи граждани да участват в икономиката на знанието, в която попадат в конкуренция с всички останали страни. Така че параноята „държавата иска да направи нас гражданите тъпи, за да бъдем послушни работници“ не издържа и по този параграф.

Ho загрижеността за нивото на масовото образованието и желанието да бъде то по-високо датира в САЩ още от ерата на Спутник. Освен тревогата за нивото му, съветската конкуренция в техонологиите е била достатъчно стимулираща и да се въведат доста прогресивни разкрепостяващи стъпки (тенденцията за отмяна на задължителните домашни например) и тогава американското образование наистина е било отлично на световно ниво.

Съжалявам много, че книгата на Гато е публикувана в България. Тя не дава добри аргументи за разбиране на образованието и проблемите му и прахосва много от обществената енергия в посока на подобряването му. Като трупа нова параноя ни освобождава от лична отговорност. Защото Гато не предвижда, че то изобщо може да се подобри – само да се премахне.  А понеже това няма да ни е възможно, ще продължаваме слепешката да обвиняваме държавата, без да правим нищо самите ние. Преди е била Партията, сега мафията/мутрите…

33 коментара

Filed under България, САЩ, критика, образование, социално

33 responses to “Конспирацията на затъпяването на Джон Гато

  1. попрехвърлих отгоре-отгоре книгата му на пдф и впечатленията ми съвпадат с твоите – малко чалнат човечец завладян от конспиративни теории. чудя се какво толкова внимание му обръщат.

  2. Четох представянето на издателството, както и няколко мнения за книгата. Нея самата нямам никакви намерения да я чета. Подозирам, че и останалите заинтересовани биха я прехвърлили по-скоро, отколкото да я четат…
    Благодаря ти много за тази статия, защото това е едно мотивирано и аргументирано мнение, а не просто твърдение за разпределянето на вините.😉 Моите впечатления като родител в бг, макар че не съм достигнала училищна възраст е че споровете по темата за образованието и неговите проблеми се водят все по-компетентно и с по-малко хвърляне на кал, както и че все повече родители се интересуват от децата си и от това, което се случва с тях. Лоши педагози е имало и ще има вероятно винаги (малко ми е неприятно да го призная), но аз за себе си съм убедена, че нямам намерение да ги толерирам. Т.е. за мен те са най-големия проблем – не системата, не предметите, не звънеца.

  3. Цветелина Драганова

    Като учител бих могла да добавя и друго – в една система от командно-административен тип, каквато е българското училище по правило (ако има изключения, те са въпрос на личностно нейно облагородяване, което я се случи, я не), за учителя става по-удобно да се скрие зад високия зид на предмета си, зад формализирани процедури и поредица от цифри, защото такива са критериите, по които се окачествява трудът му. Ако той вижда своето място сред (а не над) учениците по друг начин, ако иска да се учи и развива, би могъл, но институцията, а и по-голямата част от заинтересованите не иска това от него като форма на професионален дълг, не му го вменява като обществена поръчка. А точно тази обществена потребност би трябвало да е незаобиколим императив.
    Така се получава, че учителят е оставен сам на себе си и на собствената си професионална съвест. Затова в повечето случаи училището се „приключва“ с удрянето на звънеца и с теорията на конспирацията.

  4. Само да вметна пак: това ревю на книгата не казва, че образованието няма нужда от реформи. Това е отделно🙂

  5. Pingback: Конспирацията на затъпяването на Джон Гато (via Размишльотини) « полетът на костенурката

  6. 10х за анализа🙂
    Най-вероятно щях да пропусна тази книга, но след твоя пост имам и готови аргументи защо🙂

  7. Чудесно ревю, макар и противоположно на това, което написах аз за книгата. Няма нищо по-добро от освежаваща струя скептицизъм🙂

  8. Веселин Анчев

    Не съм чел книгата(само една нейна презентация) но като цяло съм съгласен с горните мнения,едва ли отмяната на държавното образование само по себе ще подобри нещата.Но мисля че в идеите на Гато има и нещо вярно.Доколкото съм чел Държавното образование във Съединените Щати и във Великобритания не се създава за да се издигнат масите. Съображенията са доста практични.Например се доказва че работниците във фабриките,които могат да четат и пишат се справят по добре от неграмотните.Подобни съображения водят до идеята че трябва да има масово образование.от самото начало не се е предполагала конкуренция с Училищата за горната класа. Случайно или не много скоро сле това се появява и евтината булевардна преса,която бързо става популярна тъкмо сред населението продукт на държавното образование.много по лесно започва да се разпространява и рекламата,като и държавната пропаганда.

  9. Именно, фактите му са като на противниците на еволюцията: верни, но представящи причинно-следствени връзки там където няма такива.

    В последните години бизнесът в България редовно се обажда с претенции за качеството на образованието и въпреки това не виждаме тъмна конспирация за затъпяване в тези изказвания и дори преки намеси (да участват във формирането на рейтинг и подобни). Но ето тази книга разбуни духовете. Защото едно криминале е много по-завладяващо от една новина във вестника.

    От друга страна, булевардните четива биват представяни като потайна инициатива за подпомагане грамотността на масите. Но това, че романът е възникнал и утвърдил като жанр по това време не означава, че е изобретен с конспиративни цели и то режисирано от държавата.

    Всъщност авторът пропуска доста други факти от образователната история на САЩ, например не само индустрията, но и работническото движение, социалисти, суфражисти, прогресисти и много други групи са настоявали да бъде въведено и спонсорирано от държавата задължителното образование.

    Най-лошото е, че дори и да е имало някаква корпоративна конспирация в налагането му, Гато твърди, че онова в историята е причина да бъде премахнато то днес. Независимо колко се е променило оттогава.

  10. По презумпция приемам, че привържениците на конспиративните теории са с нисък интелект и автоматично трябва да бъдат игнорирани. Задължителното образование е хубаво нещо, но трябва да го нямаме за да го оценим. Питайте някоя ваша неграмотна прабаба или баба и веднага ще разберете колко е тежко да нямаш образование. Лично мен образованието ме направи човек, най-вече висшето. Преди него бях пълна маймуна.
    Сещам се за отношението към ваксините. Хората някак си са приели, че вече няма полиомелит, шарка, малария и проказа и не виждат нуждата от ваксиниране. А липсата на тези болести у нас се дължи на упорит труд и години усилия по ваксиниране за премахването им. А липсата на тези болести се приема за даденост, което е странно.
    Безпорно е, че образованието е нужно да бъде подобрявано. Както почти всичко в живота ни. Обаче да го подобриш чрез премахването му е абсурдно. Нещо като да спасиш планетата Земя като унищожиш хората, тъй като замърсяват.

  11. Знавач

    longanlon, няма конспиративни теории защото нещата описани в тях са практика. Но лековатото мислене на хората рано или късно ще им изяде главите. Започнаха вече, под различни трикове да поставят чипове, подкожно уж за по лесно…. Натам вървят нещата. Пък ти си размишлявай и се весели на „конспиративните теории“…
    Това че тоя пич не е прав, не значи че не съществува световна финансово-политическа мафия

  12. Съгласна съм с Ели, което не се случва често🙂. Освен това мисля, че щом авторът има такова мнение за държавната образователна система, би трябвало просто да я напусне.

  13. Христо, моят опит показва, че вярващите в конспирации не са задължително с нисък интелект, за съжаление. Един приятел, с докторат по физика (!) вярва таман в три. В цайтгайст, новата хронология и тази горната. Това е човек, който уж разбира от тези, аргументация и доказателства.

  14. Ena

    Каква е тази конспирация за новата хронология?

  15. itilien

    Не знам колко от писалите коментари имат деца в училищна възраст и са наясно през какъв безмислен труд преминават те почти всеки ден в продължение на 12 години.

    Колко малко реално и практически необходими неща се учат в училище и колко безбройни, несвързани един с друг факти трябва да бъдат назубрени. Няма съобразяване с наклонностите на децата, всички трябва да учат всичко по еднакъв начин и се гледа общия успех по всички предмети.

    За мен тезата на Гато, че държавното образование дава недобри резултати е несъмнена. Как да се променят нещата е друг въпрос.

    От наблюдението върху моите и други близки деца виждам как училището смазва индивидуалността, по никакъв начин не стимулира мисленето, децата ходят в него по задължение.

    Училището трябва да се промени, ако искаме и обществото да се промени в положителна посока.

  16. Дори няма нужда човек да има дете в българско училище в момента. Достатъчно е да има свой собствен опит в системата, за да знае, че тя се базира на зубрене и отказ от индивидуалност. Както казах по-горе, тя има нужда от голяма промяна.

    Но това не прави Гато нито прав в книгата си, нито пък полезен. Това, че някой е против същото нещо, което и ние не харесваме, не означава, че е разумно автоматично да приемем това, което казва. А той казва много проблематични неща…

  17. Дойде и моят ред да изразя дълго мнение по темата. В някои от аргументите на razmisli има логика, но като цяло не приемам за верен подхода на тоталното отричане на част от аргументите от ревюираната книга (в кой точно от тях има някаква истина ще поясня).

    Книгата наистина не предлага на практика добро решение на проблема, но, макар и по много изкривен и недоносен начин, пак разкрива нещо, което не е съвсем лъжа, а именно — съществуването на подобни конспирации.

    Диагнозата на някои от процесите в човешкото общество днес, според повечето сериозни конспиративни теории, е в голяма степен реалистична, но точното дефиниране/описание на схемата на функциониране на конспирациите, както и идентифицирането на реалните виновници и конспиратори и на част от методите им, са на практика често сгрешени, а някои от тезите им, макар и доста верни, са леко (или прекалено) хиперболизирани (но пък и често само ЛЕКО, иначе са предимно/немалко верни).

    Проблемът в интерпретацията и дефинирането на конспиративните теории идва при навлизането им в масовата култура, при което те малко или много първоначално се приемат с насмешка и пренебрежение, с пародия и линч, което донякъде изкривява това, че в конспиративните теории наистина се съдържат частици истини, понякога наистина значителни истини.

    Но с пропускането им в попкултурата чрез откровено манипулативни филмови интерпретации нещата (конспиративните теории) доста се размиват и преиначават, и това кара защитниците на конспиративните теории да се занимават с елементарни спорове с невярващите, вместо да доизяснят и допълнително аргументират тезите си (не че и с тези спорове донякъде не се додефинират и допремислят нещата).

    Не че и последните (конспиративните теории и техните теористи) не допускат грешки и че част от популярните конспиративни теории вероятно не са съвсем (или въобще) верни, просто в хиперсъвремието ни май вече стана почти невъзможно отделянето на факти от фикция.

    Въпреки донякъде положителния и реакционен ефект от КТ-ии, който се състои в даването на алтернативни обяснения и теории, и стимулирането на мисленето и скептицизма, КТ-ии приети буквално и безпрекословно водят до психоза. Накратко, и най-добре аргументираните КТ-ии може и да приемаме за (донякъде) верни (и да са такива), но трябва поне малко съзнателно и да се съмняваме в тях (дори в най-логичните), иначе губим донякъде представа за обективността си, т.е. губим по-здрава функционално-аналитично-възприемателна връзка с реалността.

    Гореописаното явление на размиване на границите между факти и фикция в популярната култура и съзнанията ни пък явно е подхранено от 5 основни неща (според мен):

    1. От една страна, от силно затъпяващия и мисловно опростяващ минипулативен хиперкапитализъм и свръхконсумеризъм, които промиват здравата/масово на Запад, а от над 20 години и по още по-чудовищен начин и в България, наред с тесногръдото възприемане на ученото в училище.

    2. От друга, от свръхиндивидуализацията, възприета и приложена от по-младите поколения и част от средните по много изкривен и деформиращ мегаегоистичен и често еднопосочен начин.

    3. Историческият опит и практиката доказаха, че никоя система на управление (капитализъм, социализъм, комунизъм и т.н.) не е справедлива към човеците, или поне не към по-голямата част от тях. Паднаха маските, авторитетите като цяло се провалиха тотално поради некомпетентността, алчността, ограничеността си, или от липсата на подкрепа от страна на обществото за известно екпериментиране с по-прогресивните идеи на по-умните сред тях (и сред по-умните от гражданското общество).

    4. Катарзисният фатализъм и трагикомизъм на съвременната цивилизация, породен от микса между свръхинтелект, свръхглупост и свръхневежество, свръхнеосведоменост, подивяла свръхиндивидуализация, все по-ширещата се съмнителност в информацията, която ни се предлага, а и тази, която самите ние конструираме и разпространяваме.

    5. Осъзнаването от по-умните хора за това, че всички проблеми на хората са резултат най-вече от самата човешка природа, а без нейната активна промяна достатъчно ефективни реално работещи и общополезни решения на проблемите няма да може да се осъществят.

    А сега да продължа с метаанализа си на коментарите на другите дотук.

    И моите думи ги премайте със зрънце на сол/съмнение („with a grain of salt/doubt“), защото и моята гледна точка не е съвсем всеобхватна, а трябва да се разглежда и в синтез и сравнение с тези на другите.

    Според мен в коментарът на Знавач (от 6 декември 2010 г. @ 20:03 ч.) и този на razmisli (от 20 декември 2010 г. @ 18:58 ч.) има много скрита мъдрост, която по-„разчупените“, модно озападняли (westernized) и свръхкапиталистопромити от българите, като каквито се проявяват чрез коментарите си дотук longanlon, xunap и Майя М, на практика пропускат да отбележат. Мъдростта се крие в накратко схематизираната в началото на коментара ми нотка за наличието на известни истини в конспиративните теории, въпреки че в тях има и немалко лъжи и манипулации.

    Обикновено хората, които съвсем отписват КТ-ии, са тези, които нямат доста силно развит интелект (или при тях той е развит само в по-малък/ограничен брой сфери), и поради това по презумпция възприемат за невъзможно да има по-умни от тях, невъзможно някой преди това да е направил, обмислил и реално успешно осъществил КТ-а; т.е. мислят за въобще неоснователни всички неща, казани от КТ-ии, без особено дори да се запознаят с възможно най-много гледни точки (мнения, интерпретации) за/на и реални твърдения на КТ-ии и конспиративните теористи; вкл. и на историческо доказани реални конспирации.

    Но да продължа с наблюденията си.

    „изобщо не може да се каже, че държавата конспирира да възпроизвежда някаква идеология, а още по-малко да затъпява учениците си.“

    Тук не съм (съвсем) съгласен. Има такава скрита конспирация, макар и тя понякога да е само на подсъзнателно ниво, без да се усеща и възприема достатъчно обхватно от разума, като през счупено огледало, което поглеждаме рядко и предпочитаме да игнорираме през по-голямата част от времето.

    Каква е тази конспирация ли? Отговорът е сравнително прост в общи линии.
    Състои се в това, че всяко общество се стреми с всяка година все повече и по-ефективно (а с това и по-нехуманно) да налага и прокарва линията на възпроизвеждане на социокултурното си статукво (т.е. това на обществото) над по-младите (следващите) поколения и деформираното разбиране за това в какво само трябва да възпитаваме децата си (т.е. реално нещата трябва да се реформират в посока например, че трябва да има и задължителна част зубрене, защото засега паметта на човеците се нуждае от налични знания, за да има база за сравнение и анализ, но и задължителна част лично осмисляне, критицизъм, критическо мислене, т.е. оригинално (без да е просто оригиналничене) самостоятелно разсъждение, критически анализ от самите учещи, т.е. метаметамета…анализи!).

    „Но да се инсинуира тезата, че и сега държавата има таен план за затъпяване на гражданите си не е само безполезно, а e всъщност вредно.“

    Според мен пък има и полезни страни. Не съм и напълно убеден, че няма такъв план, вероятно има, но може или да е далеч по-централизиран, йерархичен и много добре планиран и осъществен, или пък доста хаотичен. The Butterfly Effect anyone? Някои неща, дори и да изглеждат на пръв поглед напълно нямащи практическо влияние върху обществените процеси и човешките съзнания, често имат интересни индиректни (косвени) и странични ефекти, които, както често се случва, минават почти незабелязано през съзнанията на повечето хора.

    Но това не прави и най-несъществените неща реално значими в определена степен и в определени пространственовремеви и социо-съзнателни граници.

    А иначе „планът за затъпяване“ е като че ли по-скоро план за поддържане на управляващия световен елит в нещо като наследствено възприета всестранна власт чрез образователното затъпяване, манипулация и/или най-вече идеологическа индоктринация на останалите 99% от населението. Проблемът е вечният „Кой пази/следи пазачите/следящите?“ и дали и най-непорочният няма да създаде подобна зла система, ако дойде на власт? Проблемът май е в самата природа на човека и човешкото състояние (the human condition).

    Властта неизменно развращава, но властта на всеки индивид/личност над себе си, е минимумът, който е нужен за сравнително общозащитени права и свободи за всички.

    Затова смятам, че има нещо вярно в подобни твърдения, въпреки че имам и скептично-критични мисли като цяло за всичко, което чувам.

    „[…] (домашното ) образование е възможно като привилегия само за деца от образованите слоеве и дори и за тях не е решение […]“

    Тук има верни неща, но леко изведено извън точно този контекст има възможност и следната преформулировка да има нотки на истинност: „… образованието е възможно като привилегия само за деца от образованите слоеве и дори за тях не е решение… за проблема със социалните неравенства и социовъзпроизводствения империализъм-социален дарвинизъм-дискриминация и идеологическа индоктринация“!?!

    Нататък…

    „[…] закрепостяване на детето в социалната класа по произход, защото то изобщо не би имало дори възможност да излезе от средата си […]“… Вместо това защо децата да нямат възможности за промяна и реформиране на средата, в която живеят, вместо да са само нейни продължители? Геронтокрацията + плутокрацията и клептокрацията ли са прави и достатъчно справедливи???? Не мисля.

    „Партията, сега мафията/мутрите“

    Ами то реално в България, Русия, а и по света, те са едни и същи хора, както отбелязва и документира подробно интелигентно г-н Янко Янков (http://iankov.blogspot.com/)!!!

    „Обаче да го подобриш чрез премахването му е абсурдно. Нещо като да спасиш планетата Земя като унищожиш хората, тъй като замърсяват.“

    Удари „Еврика!“-та! Единственият начин да спасиш някого, е да престанеш да се правиш, че той има нужда от спасяване, а реално да го подкрепиш да се подобри и себеусъвършенства, приятелски, понякога малко по-критически, доколкото можеш. Няма спасители, месии и темподобни, а само действия, мисли и думи, които могат да подобрят повече, отколкото могат да навредят. А от Неизвестното никой почти не може да се спаси, освен чрез по-особени и силнорадикални методи, но и тогава питанки винаги ще има.
    А, ако питате мен, планетата Земя не се нуждае от спасение. Един блогър преди мен вече е написал публично за (засегнал тази) тема доста добре — .

    „Няма съобразяване с наклонностите на децата, всички трябва да учат всичко по еднакъв начин и се гледа общия успех по всички предмети.“

    Прави сте за прекаленият фокус в запаметяването, но според мен на този етап на развитие на човечеството в по-общ план, все още има нужда от такова нещо, като добра памет и (запасна) наличност от къде правилни, къде не толкова базови знания, за да сме донякъде наясно с най-разпространената визия за миналото (според повечето хора), дори и да не си много съгласен с нея, пак можеш да научиш нещо интересно.

    Разбира се, всичко трябва да бъде възприемано критически, но и помненето и разбирането на позицията, която не споделяш, дефакто спомага донякъде за оборването ѝ и реформирането ѝ, или заменянето ѝ с нещо по-общополезно, добро или каквото там всеки смята за по-качествено и/или по-необходимо, нужно или правилно.

    Съобразяването с личностните наклонности е добро на теория, но изпълнението му е доста проблематична страна на проблема — дали самото дете вече има изградена що-годе функционираща собствена индивидуалност, която като съзнание може да взима само решения, дали самото дете иска реално да учи и прави в бъдеще това, в което според останалите е по-развито (има „талант/заложби“), и доколко родителските, учителските и общосоциалните/обществени процеси влияят на взимането на подобно решение, и дали то е достатъчно етично, ако въобще все още има етичност у хората въобще.

    „За мен тезата на Гато, че държавното образование дава недобри резултати е несъмнена. Как да се променят нещата е друг въпрос.“

    Тук съм съгласен като цяло. Промени са нужни, мисленето какви точно да са те обаче е най-спорният и труден въпрос. Зловредното дегенеративно социално инженерство, което на практика изгражда/е голяма част от образованието днес (т.нар. „скрит учебен материал“, hidden curriculum), също трябва да се вземе предвид, така че възможно най-развитият вариант за реформи да се имплементира, който да е с най-малък брой потенциални негативни (странични, косвени и директни) последици за всички, доколкото това въобще е физически и социално възможно, разбира се.

    „От наблюдението върху моите и други близки деца виждам как училището смазва индивидуалността, по никакъв начин не стимулира мисленето, децата ходят в него по задължение.“

    И тук в немалка част мога да се съглася, но пък и обществената нагласа към образованието като към промивалница на мозъци за производство на работна ръка и/или властимащи над работната ръка, също е голям проблем. Образованието не е само формализираното институционализирано такова, а е индивидуален многоизмерен и изключително сложен (комплексен) психодинамичен процес, който трае цял живот, ако питате мен.

    Самообразованието също трябва да се счита за приоритет. Не може да разчитаме само и единствено на институционализираната обществена просвета, т.е. на държавното образование, като на всепанацея за цялостно и тотално подобряване на обществото; то е неизменно нужно донякъде, но има и друго — всеки сам трябва да полага усилия, за да се развива, доколкото има ресурси и способности/заложби за това.

    Аз например съм научил като че ли повече самостоятелно, а училището за мен беше предимно състезателен стимул да не съм прекалено мързелив, пък и дава една основа, макар и недостатъчна и несъвършена, например в по-късните или най-ранните етапи от обучението.

    Но и трябва да има достатъчно време и за креативност и свобода на действието за децата през първите 10-на години от живота на децата, за да не ги превърнем в невротизирани и прекалено зомбирани и промити индивиди още от малки.

    След 16–18-годишна възраст те сами поемат по стръмния и силно индивидуален свой житейски път, тъй че поле, среда, място и стремеж за развитие докато си жив и здрав винаги има, пък и ние съзнаваме, че ни и трябва, за да се развиваме като личности.

    „Училището трябва да се промени, ако искаме и обществото да се промени в положителна посока.“

    Вярно, но отново наляга (се стига до) въпросът как точно. Има много за обмисляне/премисляне в тази посока.

    „Дори няма нужда човек да има дете в българско училище в момента. Достатъчно е да има свой собствен опит в системата, за да знае, че тя се базира на зубрене и отказ от индивидуалност. Както казах по-горе, тя има нужда от голяма промяна.“

    С последното изречение мисля, че всички сме съгласни, а колкото до частта за базирането на образователната система на зубрене и отказ от индивидуалност, ами то в цял свят май е така, дори и в най-реномираните и прехвалени учебни „заведения“/центрове… явно е дефект на образованието в настоящия му вид като цяло, или дефект/несъвършенство направо в концептуалните му основи!

    „Но това не прави Гато нито прав в книгата си, нито пък полезен. Това, че някой е против същото нещо, което и ние не харесваме, не означава, че е разумно автоматично да приемем това, което казва. А той казва много проблематични неща…“

    Това за автоматичното съгласие си проличава и от някои от публикуваните тук коментари.😉 И, да, качественото индивидуално отсяване, мисловен филтър, е признак за ум по-развит от „средностатистическия“.

    Иначе въпреки големите минуси на ревюираната книга, поне малко разбунва умове, щом я коментираме. Често и грешното в крайна сметка ражда известни плюсове; например съпротива към/срещу себе си, която в крайна сметка го побеждава и отстъпва място на нещо по-добро… поне до следващата революционно-еволюционна смяна.

    Изострянето на проблематичността, рисковете, експоненциалното ускорение и увеличение на неизвестните и проблемите като цяло, са деца (вероятно ефекти от) на постмодерността, на нейната присъща глобалистка култура, западняшки, но и синтезни уклони, взаимнопротиворечащи си философско-теоретични интерпретации и характеристики, но и на масовата попкултура днес и огромното и все по-всепроникващо влияние на науката и технологиите (но и на изкуствата, философията и други) върху човешкия бит и мислене през 21-ви век.

    Пък и част от проблемите в сферата на образованието са толкова актуални у нас, колкото и в т.нар. „най-развити страни на Земята“ (западните псевдодемокрации, за мен често наричани още и тоталитарни демокрации), които също едва ли от вчера се тресат доволно опасно покрай проблемите си именно в тази сфера, която е толкова значима от общообществена, направо общочовешка, гледна точка.

    Кусурите (пропуските, грешките, недостатъците) и на късноиндустриалните (или направо постиндустриалните) и къснокапиталистически (хиперкапиталистически) общества някак доста размива нещата и в същия дебат и у нас, може би, защото донякъде приемаме по презумпция, че от тях трябва да гледаме към какво да се стремим, вместо да измислим нещо по-развито и от наличното там, т.е. копираме мотамо от Запада без почти да мислим (явно са ни наложили, или ние сме си наложили, само еднопосочния модел на културен прогрес, който е пределно империалистически и подкрепящ по-развитите, т.е. Запада); както и че смятаме за „вечна парадигма“ цивилизионно-асимилаторско-експлоататорско-псевдотрансформативната същност на Запада, който обаче има и някои други черти, които са реално полезните за всички, но които често се пропускат на фона на недотам съдържателния шум (т.е. популярни етикетирания и стереотипи).

    П.П. Промяната е неизбежна. Каква ще е тя обаче зависи от всеки от нас. Ако като цяло не искаме активна радикална промяна в статуквото, то такава няма да се случи и нещата ще продължат да се влошават за всички освен мафио-бизнес-„полителита“. Всеки с избора си и мислите си.

    Поздрави,
    Sah War

  18. четящ

    Книгите на Гатоу показват, че добрата демокрация има повече защитни механизми срещу глупостта и лицемерието от неуместната такава – като нашата. В образованието съм от 1972 г. и мога да кажа, че Гатоу е истинско вдъхновение за мен.

  19. Danny

    От прочетенето до тук си првя извода че дори няма да търся нищо повече за тази и другите книги Гатоу, не си струва да се чете нищо нарисано от хора единственната цел на които е да оплюват труда на големи групи от хора. Sah War не желая да те засегна но от дългата статия написана от вас стигам до извода, че целта и е да защити привържениците на световните конспирации, а би трябвало да е за книгата на г-н Гатоу. Чесно казано съм впечатлен от възможностите ви в писането и речниковия запас, аз съм математик и ми е малко трудно да се изразявам в писменна форма. Струва ми се че в расъжденията ви се губи смисъла на задължителното образование, който лично аз мисля е в това да се даде базата върху която след това всеки сам да се развива с други думи трябва да се зубри и то доста най-малкото и първото е азбуката. Смятам че бихте имали добър успех в политиката, а за „отбелязва и документира подробно интелигентно г-н Янко Янков“ дори и най-простичкото и обикновенно нещо представено по „интилигентния“ начин на въпросния господин чесно казано мен ме отблъсква. Извинете и аз се отплеснах, та за образованието, да има много проблеми и не е идеално но да не забравяме че един от основните му проблеми са родителите. По времето когато аз бях ученик ако учител ме накажеше майка ми ме биеше защото съм направил нещо лошо сега ако аз пиша двойка на ученик родителите му идват в училище да ме попитат кой съм аз че да оценявам така гениалното им дете, а всъщност как се получи така че всеки разбира от образование. Няма да досаждам повече само ще напомня думите на един Папа( за съжаление не му помня името) на църквата(Римокатолическата естественно) не са и необходими образовани хора … . Така че образованието не е идеално ама само такова си имаме и докато някой не измисли по-добро няма защо да го оплюваме.

  20. приятел

    Удивително е колко много думи са написани тук от хора, които преобладавощо не са запознати с текста, обект на това „обсъждане“.
    Нищо чудно! Това е повърхностността, ефект и цел на описвания от Джон Тейлър Гато, феномен – обществено образование.
    Колко много хора приемат за „авторитет“ автора на тескта, без дори зрънце съмнение в чистотата на помислите му или дори в способността му да разберете книгита или още повече да осмисли в по-широк план. Съдейки по инициращия „дискусията“ текст, нещо от тези предпоставки е „гнило“.
    Аз предпочитам да се запознавам със „суровите“ текстове, още преди да са минали през интерпретацията на преводачите. Самият аз превеждам и струва ми се познавам процеса.
    За щастие интернет, освен като великолепен инструмент за манипулация (не бързайте да дамгосвате това като „конспирация“, преди да сте размислили), дава и възможност търсещият да открие в допълнеие и много часове с лекции в аудио форма на Джон Тейлър Гато. Е, наистина в по-късните му изяви той предимно чете и периодично коментира. Но това можете да приемете като продължение на книгата (след като я прочетете). Ползата от четенето на книгата е несъмнена – самостоятелно мислещият знае защо; ползата от слушането – също, до нас достига и гласът на човека Гато. По този начин книгите се обогатяват на важни детайли. Опитайте и се уверите.
    Както загатнах по-горе, опасявам се, че „размишляващата“ над книгата на Гато или има „нечиста“ преднамереност, определена вероятно от професионални задължения (това й е работа) или такива обусловености (стара връзка със системата). Или просто не разбира посланието на книгата и по-общо разбиранията на Дж.Т.Гато.

    Малко коментари към абзаца с примери:
    Гато в лекциите си експлицитно разграничава между от една страна държавните/обществени училища, частните училища и елитните училища. Под елитни разбирай „за елитите“. Проверете сами къде са се образовали хората от висшите ешелони на западното общество или англо-американския управляващ елит. Там казва Гато е разковничето, от там ще разберете.

    Не мога да разпозная Гато като идеолог, както и че въобще има някаква „Главната идеология“. Гато има дух на изследовател и сам търси и разкрива дълбините на обществото, скритите маханизми, които го движат, техните закономерности, цели…

    Домашното обучение дали е възможно или не, отново да се обърнем към фактите. Но първо да уточним къде, тук при нас или в САЩ, защото има разлика, голяма. За да няма разсърдени от опити за манипулация – отново: намерете сами колко деца годишно се обучават в домашни условия в САЩ.
    Гато не говори и за това, че „домашното образование е възможно като привилегия само за деца от образованите слоеве и дори и за тях не е решение“. А обратното и вие сами ще намерите в думите му противното. Защото „коя майка, дори и да не й се налага да работи извън дома си, може да обучи детето си в съвременната епоха за всичко, от което то има нужда, до 12 клас?“ това не представата му и това е крайно манипулативно и далече от духа на писаното от Гато. По-скоро той говори за пропиляното време – 12 класа – твърде дълго детство, на което се дължи масовото инфантилизиране. Огледайте се! Стотиците часове учене на непотребна информация – има ли връзка между учебната програма и житейския път и съответни потребни на хората? Неудовлетвореност и скука – за тях има лек – Шопинг! Ами приучаването как да се шикалкави и заобикалят трудностите, формирането на унифициран модел на мислене у децата, приобщаване към Системата и „посяване“ на вярното отношение към нея и пр. и пр.
    „Пък за едно дете от гетото домашното образование не е опция, защото рядко има образована майка на свое ежедневно разположение и дори и да бъде възможно, то ефектът му би бил точно закрепостяване на детето в социалната класа по произход, защото то изобщо не би имало дори възможност да излезе от средата си.“
    Колко убедително е написано това. Бих се съгласил веднага, ако не бе коментар към книга на Дж.Т.Гато. Тук ще си послужа с цитат от колоси на човешката мисъл:
    „Education is what remains after one has forgotten everything he learnd in school.“ – Albert Einstein
    „The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.“ – Stephen Hawking

    Дали е Дж.Т.Гато е конспиратор? Дали съществува Конспирацията?
    Нека не ви досажда поредния цитат:
    „The individual is handicapped by coming face to face with a conspiracy so monstrous he cannot believe it exists.“ – J. Edgar Hoover
    Кой ли е Дж.Едгар Хувър?!

    Когато откриете фактите и способността си самостоятелно да мислите, и я пуснете в ход, не се изненадвайте, ако се окаже, че сте пропуснали да забележите нещо. Нещо такова като… да конспирация съществува. И независимо къде, на какво ниво се намирате и тук не става дума за ниво на лично интелектуално развитие. Предполагаме, че всички тук четящи и пишещи са стигнали да там, където започват въпросите. Имам предвид ниво в структурата на човешкото общество, всички ние сме засегнати от тази конспирация. Войната на свърхбогатите срещу останалите. И за това казвам че всички сме засегнати, независимо дали я разпознаваме, дали без да я виждаме я отхвърляме. Последното също ми се струва странен феномен.
    Как може хората без са запознати с детайлите на „теорията на конспирацията“😉 или по-скоро с фактите от нейната история да коментират и авторитетно да твърдят, че не съществува?
    За да не е голословно написаното, моля запознайте се с Керъл Куигли, менторът на президента Клинтън, по-точно с неговите книги, написани като официален историк на „тайното“ общество, седящо зад идеята за Новия Световен Ред.
    Знам, че мнозинството имало търпение да прочете до тук, ще подскочи и за това изписвам думата „тайно“ така, и като намигване. Не е толкова тайно, щом го дискутираме тук и там, нали?
    Открийте истината в тяхните думи. Те не са скрити, само малко се разтърсете, но преди това разрушете стените около вас, изградени в дълъг повече от 12-те години в училище, процес. Той всъщност върви постоянно. Нещо като автоматичните ъпдейти на компютъра ви… телевизия, радио, вестници, интернет. Най-вече телевизия, неоспоримото оръжие за масово поразяване.
    Извинете отплеснах се. Темата беше Гато и статията за неговата книга.
    Един последен цитат с подсещане за въпроси около него: защо ще говори така Р.Рейгън, ако и той не е един конспиратор или а, дали пък все пак не загатва, че е така:
    „Freedom is never more than one generation away from extinction. We didn’t pass it to our children in the bloodstream. It must be fought for, protected, and handed on for them to do the same, or one day we will spend our sunset years telling our children and our children’s children what it was once like in the United States where men were free.“
    Ronald Reagan, 40th president of U.S.
    И малко „патриотъзъм“ в цитатите:
    „Животът ни е спрял на опасна точка, няма интрига, няма подем, няма очакване… Всички стоят стъписани, обезволени, полуумрели. Само отрицателното в живота, то е събудено – мракобесническото и хулиганското… Колко е мъчно да бъдеш честен в общество, където мизерията потиска народа, а злите, алчните, жестоките и тъпите стават властелини на живота!“
    Асен Златаров, 1932 г.

    Знанието е път и до къде ще стигнем зависи от само самите нас, от силата на желанието за откриване и от още доста други качества, които не се „учат“ нито възпитават в училище…

    Благодаря на авторката, инициирала това заприказване.
    Благодаря за търпението ви.

  21. приятел

    Едва ли някой достига в четенето си до тук, на все пак ще подкрепя думите си „Гато в лекциите си експлицитно разграничава между от една страна държавните/обществени училища, частните училища и елитните училища. Под елитни разбирай „за елитите“. Проверете сами къде са се образовали хората от висшите ешелони на западното общество или англо-американския управляващ елит.“ със следната препратка:
    http://www.publicserviceeurope.com/article/633/european-schools-perk-or-necessity
    Специално образование има и за децата на висшите бюрократи.

  22. mim4ef

    хахха, що за идиоти коментират нещо, което не са чели? с изключение на 3ма или 4ма, ако добре си спомням! но не е за учудване – учили са ни да обичаме маркс, макар и без да го познаваме; да мразим георги марков, макар и без да сме го чели.. нали разбирате защо децата ни не искат да знаят нищо за „преди тях“ и не искат ние да ги учим? просто сме загубили авторитета си на възрастни.
    почти за всичко съм съгласна с @приятел. макар за американската образователна система да съдя по косвени улики. гато поставя много въпроси и не има дава отговори, просто прави съпоставка. в опит за анализ на миналото и настоящето.
    всички, прочели книгата, имат да кажат много неща. значи ги е провокирала!
    например за отношението деца-възрастни и участието на децата в общността – липсващата общност, която да постави моралните норми. непознаването на закона не било причина за неспазването му. а къде да се запознае хлапето с него? семейството. какво беше това? ние сме съквартиранти. понякога родителите правят секс, но за това не се говори. има една тема – пари. та, не живеем ли в мрежи? е, опитваме се да компенсираме като си въобразяваме, че разбираме от образование и се месим в работата на училището, а всъщност само заличаваме малкото останал ни авторитет /на нас, възрастните/. и още, и още..
    не съм спец по конспиративните теории, но не е нужно да си такъв, за да видиш закономерности. ниското образование води до ниско заплащане, пък е и по-евтино. а при това техническо развитие са нужни шепа високообразовани, ако може от съответните елитни кръгове, че да не стават грешки. има една математиеска теория за неслучайността на случайното. може случайно да са се случили конкретни неща в образователните системи по света, но не е случайно до какво са довели повечето.
    прочетете книгата! и намерете вашия път към децата си, към мисленето. последното не е дадено всекиму, ама – здраве, колкото -толкова!

  23. почитател:)

    В думата „потискам“ няма буква „д“!
    Поздрави:)

  24. приятел

    Присетих се за този материал тук, нещо като „наминавам случайно“ и реших да дам още една насока на търсещите, макар че виждам, че няма много активност.
    Търсете и четете много силната в разсъжденията си и най-вече в документирането Шарлот Томсън Изерби. Работила е като старши съветник при Рейгън. Тя не споменава дори Гато, но от своя ъгъл много задълбочено разкрива движещите сили и мотивите им за същото „явление“. Неин сайт е http://www.deliberatedumbingdown.com/

  25. Ами естествено че Шарлот Томсън няма да споменава Гато. Нейната конспиративна теория е точно обратното. Докато според Гато публичното образование е създадено с цел да произвежда работници удобни за начеващия американски капитализъм, според нея пък то е започнало добре, но едно тайно общество – микс от масони и илюминати, с Ендрю Карнеги в главната роля – е започнало да го манипулира така, че да отслабва религията, морала и патриотизма на учениците и да формира всяко дете в достоен член на пролетариата в очакване на социалистическия строй. Защото Фондацията Форд е подготвяла сливането на САЩ със СССР, под ръководството на Рейгън и подобни дивотии. Така че нейната теория си е доста башка, макар и отиваща в обратната посока. Между другото Карнеги е личността, допринесла най-много за създаване на обществената библиотечна мрежа в Америка, като идея и като финансиране.

  26. резюмриую статью )

  27. приятел

    Към „размишльотини“ ноември 7, 2011
    Направете втората крачка – прочетете и следващата издадена книга на Гато. Тя определено е по-силна, по-плътна и за всеобщо нещастие по-дебела. Тогава ще видите много общото между двамата автори.

  28. gergana

    Книгата е само за умни хора и това, че не я харесвате означава единствено, че училищното обучение си е свършило работата и върху вас както обяснява Гато

  29. Нищо не разбрах-ама кво кат са тапа и аз уча студенти и те са тапи и като си хванеш вразки и богат мъж си живейш хубъу

  30. Марин

    Супер интересна дискусия! Благодаря на „приятел“ за силното включване. Имам 2 деца и ми се ще да им спестя загубата на време, която се случи на мен (при моето средно образование). Добре, че имахме 2-3 свестни учители в гимназията, та някак си ме научиха да разсъждавам. Останалите ни насърчаваха да учим наизуст, да цитираме чужди мисли и подобни. А всичко е могло да стане много по-лесно, по-интересно и ефективно.
    Има заговор и той е на хората, които са на власт по политически и семейни причини. Те се опитват да я запазят и сегашното образование е един вид забавител за останалите. Образованието на самите управляващи е без значение – те не го ползват така или иначе.

  31. Тома Неверни

    Непрочели книгата хора, обясняват колко не е прав автора, само защото „авторитетите“ казват така🙂

  32. Ще се разплача от умиление, като чета колко хора са привърженици на сегашното образование, чак оставам с впечатление, че пъпът им е хвърлен в училище. Училището, колкото е полезно, нанася и също толкова вреди, като например изгубените ми 60-70 часа от живота в химия и други предмети 10 и 11 клас, когато знаех, че ще продължавам с математика и ми беше приоритетна тя. Но спирам до тук, че като виждам колко радетели на установените правила… Мила гледка, явно недостатъците на институциите са плод само на конспиративно обременени мозъци, истината била много по-красива, отколкото си мислех досега.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s