Вълната Фрида Кало

Можете ли да познаете за кого се отнася тoвa, само като гледате картинката?

Photo: Ahn Jooyoun for Sera Park

Музейна индустрия

Преди да ви кажа какво мисля за събарянето на тютюневите складове в Пловдив, да ви питам: ходили ли сте в етнографски музеи?

Твърде вероятно е да сте посещавали Етъра. Знаете ли, че той не е автентично китно възрожденско селце, а музей, в който дюкяните са възстановка, а народни инструменти за занаяти са насъбрани от различни места след сериозна реставрация. Основан е в ранните 60те години на ХХ век.

Може би си задавате въпроса, а защо не по-рано?

Трупане

Ползвали ли сте услугите на консултант по подреждане на дома? Decluttering не е шега работа, а сериозно направление в сектора на обслужване, което върви с реалити предавания за болестно трупащи хора (hoarders) и техните казуси, както и духовни книги за самопомощ. Най-популярната гуру в момента е Мари Кондо, която предлага философия за подреждане и опростяване с шинто елементи: човек пази само това, което му носи радост. И така подреждането преобразява живота му.

Един приятел наскоро получи молба от познат в Италия да му донесе Айпад като си идва за празниците. Той отзивчиво купил айпада и го сложил в ръчния багаж, с прилежащата документация, но разбира се без кутията. Познатият му го платил, благодарил и помолил при следващото пътуване да му донесе и кутията.

Моят приятел се посмя на тази реакция като ми разказа историята. Бил човек отраснал в селска култура, каза, и затова изпитвал желание да пази и трупа всичко, което му се полага да притежава.

Това отначало ме изненада, защото не бях мислила за връзката между трупането на вещи и мита за простотата на селския живот.  На пръв поглед тази връзка е контраинтуитивна, защото обикновено асоциираме това трупане с консумеризма, а него с градския живот и с капитализма, тоест обратното на селото.

Изкуството. За какво ни е?

Любопитни ca отношенията на италианците с изкуството. Да, на него се гради националното самосъзнание – и репутация на страната. На всеки тур в провинциална средновековна църквичка присъства група просветени посетители, които не само слушат заинтересувано, но се надпреварват с гида да покажат познания по изкуство. Може би най-висок процент хора изучавали изкуства, най-много дипломирани реставратори.

Но в същото време ето и товa:

Едно градче от 50 000 жители има магазин на Ролекс и магазин за писалки Монблан. Hа самия център: специализиран магазин за шапки (от по стотина евро нагоре), за колекционерски килими, вино от редки изби и няколко бутика на известни марки. Но няма художествена галерия. В смисъл на място, от което да си купиш изкуство. (За сравнение, в САЩ едно сравнимо градче не само че няма магазин за ролекс, ами има поне три галерии.)

Откъде идва това противоречие? Защо по-малко хора в сравнение с другaдe притежават предмети на изкуството? Защо в италианските музеи идват по-малко посетители годишно отколкото във френските, които не могат да се мерят с тях по съдържание и значимост? 

Учебник по испански за студенти отпреди век

Един прекрасен ден получавам непоръчван пакет от амазон. Отварям го и се оказва, че не е пратка с грешен адрес, а рециклирана кутия от стара поръчка, в която една приятелка ми изпраща учебник по испански,
случайно намерен от антикварен магазин. Публикация: 1917 година. И ако съдя по другите две книжлета, с които пристигна, принадлежал на Андрю Ториели, студент от Харвард клас ’33.

Мда, дори и да владеете един език, силно препоръчвам да полюбопитствате из страниците на който и да е попаднал ви учебник по него.

Разбира се, учебникът e предимно основан на граматика. Четива като такива няма, само списък с лексика и някои изречения, в които тя (и граматикаата) се срещат в действие. Споменати хора и места, които днес ги няма или нямат значение. Но какво свежо напомняне, че един учебник не учи просто на език. Той отразява начин на мислене, ценности и възприемане на света на една определена култура, a нe e някаква универсална мъдрост или знание.

Ето едно твърдение от увода:

Митологията на Дядо Мраз и Дядо Коледа

Дядо Мраз. Миниатюра върху папие-маше от село Федоскино

Кой носи подаръците на децата около вас – Дядо Мраз или Дядо Коледа? Ако има въобще подаръци, разбира се.

От статистиката на гугъл Дядо Мраз получава 175 хиляди резултата, а Дядо Коледа печели с милион и двеста. Но и без да питам гугъл ми е ясно, че‌ Дядо Мраз е в немилост само като хвърля поглед на фейсбук таймлайна. Един куп бивши деца очакват празниците мърморейки колко било гадно да им налагат Дядо Мраз едно време, а сега колко е прекрасно, че децата имат право да получават подаръци от истинския дядо, Дядо Коледа.

Всъщност, бивши деца, и двамата дядовци са еднакво фалшиви. Или еднавко истински, според гледната точка.

Не, Дядо Мраз не е съветска комунистическа креатура. Той е влиятелна фигура от славянския фолклор, атестирата много преди Октомврийската революция. В началото на социализма в СССР е бил даже забраняван, но впоследствие разрешен и даже промотиран. Дотук нищо ново и интересно, особено ако си припомните, че традиции от фолклора се култивират и официално промотират до днес навсякъде.

Луксозната храна

Винаги като съм питала студенти дали според тях паейята в Испания е възникнала като блюдо за аристократи или за простолюдието, те са били сигурни, че става дума за луксозна храна. На първо място, защото са виждали паейята като една от по-скъпите опции в менюто на скъпи ресторанти, а освен това обикновено включва скариди и други екзотични морски дарове, които не са какво да е.

Но това не е било така когато е възникнала паейята. Рибата и морските дарове в една средиземноморска страна са били евтината храна, защото не е ималo нужда от земя да бъде култивирана. Растяла си е свободно и изобилно и е имало нужда само от работна рибарска сила, за да бъде набавена – а последната е била евтина. Но не само това. Принципът на паейята е „малки парченза от разни меса и зеленчуци, смесени с ориз в тиган“ –  което може да подскаже, че е идеалното блюдо за употребяване на остатъци. В Испания паейята е била начинът да се сглоби ястие от остатъци от каквото се намери, често от остатъци от господарската трапеза, в едно засищащо ястие.