Участвам аз в едно културно мероприятие онзи ден, чиято цел бе да доведе изкуството при хората, след като те не отиват при него. Беше в едно градче наблизо и организирано от градската управа, загрижена че градчето от китно, малко и незабележимо се е превърнало в анонимно място, където просто се пресичат магистрали между други по-големи градове. Все едно Обеля да се зове град. Нужно е някакво духовно просветление, което да го брендира за жителите му, нали?
Мястото на мероприятието: разни бизнеси в градчето, или иначе казано – магазинчета, автомонтьорски работилници, една адвокатска кантора и прочее истаблишмънти. Тоест там, където хората отиват в ежедневието си. Аз бях позиционирана в магазин за боя. Собственикът – на предпенсионерска възраст, с грузински бял мустак, карирана „официална“ риза за случая и дънки с кройка, каквато се е носела в зората на дънките, се беше бая приготвил. Извадил една маса посред магазина с почерпка: бидон с лед и бутилки вода вътре и торта от Уолмарт. Принудих се да опитам тортата, била легендарна рецепта на име Sock It To Me. (?)
Докато рядката публика се решаваше да дойде да да общува c изкуство, аз минах интензивен, но доста задълбочен курс по американска история на ежедневието в малкия анонимен тексаски град. Собственикът и няколко негови приятелчета, които бяха дошли за подкрепа, но просто за да се намират на приказка (тук няма пейки пред къщите), обсъждаха клюките и се будалкаха един с друг, вземайки мен за свидетел за по-ефектно. Един от тях бил боядисвал наскоро, но паднал от стълбата. По едно време дойде чевръста дама в лилав панталон и фанелка с надпис Париж и Айфеловата кула. Оказа се жената на бояджията, която почна да се оплаква как въпреки своя зъбобол трябвало да го закара в болницата заради падането, макар че нищо му нямало. После си отиде – тя само минаваше да го провери какво прави.
Но преди това, разбира се, ме разпитаха откъде съм, откога съм тук, харесва ли ми, къде точно живея, сравниха разстоянието с тяхното точно местоживеене, установихме кои техни приятели/деца/роднини живеят съвсем близко до мен, обсъдихме имената на улиците наоколо, бившият кмет който също намина, какво е било сградата отсреща преди да стане мотел, кои са най-препоръчителните стари хотели в Калифорния и Сан Антонио и друга ценна информация, която те смятаха, че ми е нужна за оцеляването или пълното наслаждение на Америка. Има още →