Горди, че сме българи

portavecchiaНе мисля, че в момента някой се гордее с настоящето българско правителство, дори и да е гласувал за него. Но гордеете ли се с:

  • Тракийските съкровища по българските земи
  • Изобретяването на ваксината против полиомиелит
  • Българската азбука
  • Ботаническата градина в Балчик и двореца (на румънската кралица)
  • Уникалният български фолклор
  • Френската революция
  • Фактът, че за пръв път самолет е използван за военни цели от българската армия
  • Спасяването на българските евреи
  • Египетските пирамиди
  • Киселото мляко и баницата
  • Васил Левски
  • Българската природа
  • Успехите на българските гимнастички, футболисти и други спортни звезди
  • С някой ваш роднина – майка, баща, дядо, баба, etc.
  • С вашето дете

Всички тези гордости – с изключение на последните две – са официално вменявани национализиращи механизми: чрез училище, публична реторика, вестници и подобни. Но какъв е смисълът им? Защо трябва или може да се гордее човек с тези неща?

Като се замисли човек, самата гордост е първо утвърждаване на принадлежност по отношение на общност, посредством обект с висока ценност. Когато се гордее с нещо, той го прави на първо място защото смята обекта на гордост за „свой“. Гордеем се не изобщо, а с неща, с които имаме някаква връзка  – тракийските съкровища са „наши“,  гимнастичките също, както и определени събития от българската история са обсебени като част от същността ни.

Освен това, гордостта е и механизъм за приемане на статус. Понеже сме българи, свързани с някава висока ценност, тази ценност дава висок статус на нас, понеже я притежаваме. Заради принадлежността ни и свързаността ни с даден обект на гордост, и ние биваме представяни като силни, красиви, смели, достойни и древни също като първоизточника на гордостта. А заслугата – тя е тя е отделно понятие, гъвкаво понятие, което сега ще обясня.

Да разгледаме някои от казусите. Някои от обектите на гордост са обективно положителни (българската природа), за всички – и българи, и чужденци – но каква е пряката им връзка със самите хора? Ще ни се стори ли нормално или странно, ако някой американец започне да се хвали с красотите на Йелоустоун и да казва, че се гордее с тях? Гордеещите се българи имат връзка с красотата на природата чрез териториални права над нея. Може би те биха поставили под съмнение правото на американците да се гордеят с американските красоти („откраднали са ги от индианците“) но за българите случаят е друг. За българите връзката с територията не е нито незаконна, нито случайна, а необходима.   Затова често метафорите, използвани за тази връзка между българи и природа са с религиозни и сакрални отсенки („Бог ни е дарил“, „предците са извоювали с кръв“, etc). Тази божествена даденост, от една страна, и принадлежността към българското племе, от друга страна, представлява заслугата в случая, която дава смисъл на гордеенето. Заслугата не е индивидуална, а идва от принадлежността към даден колектив и в такъв случай е божествено дадена.

Разбира се, винаги изниква въпросът дали самото раждане на даден човек като българин е избрана от провидението/Бог нарочна необходимост и следователно дали принадлежността към българското племе е заслуга на самия индивид или чиста случайност, но този въпрос обикновено се замита под килима.

Тракийските съкровища са ясни. Те са обективно положителни и ценност заради красотата, както и заради древността на културата произвела ги. Чрез идейното включване на  тракийско минало в българската национална идентичност тези ценности стават „наши“ и следователно ние имаме права над тях, отговорност върху тях,  а по колективному – и заслуги заради тях. Hашата индивидуална история се удължава до 5-6 хилядолетия и ние ставаме автоматично ставаме древни.

Обаче представете си ако изведнъж научим, че за изработката на едно златно съкровище са умрели хиляда деца от глад или война. Цялата работа около гордеенето вече изглежда различна, нали? Но златното съкровище е старателно почистено в часовете по история от полепнали по него мръсни, неугледни подробности и обстоятелства и е лъснато с царствен, представителен блясък. След време някой може да се гордее с събития и факти, които днес нас ни възмущават, карат ни да страдаме и да протестираме. Може би някой ще се гордее, че точно в България е било най-голямото казино на Балканите, например.

Азбуката. Тя не е обективно положителна, нито отрицателна. Но е придобила почти сакрално значение в национален смисъл. С нея се гордеем, защото е божествено дадена и това потвърждава специалната връзка, която има между Бог и българите и техния статус на богоизбран народ. В случая гордостта идва от специалната ни връзка с Бог и съответно повишаване на статуса ни именно чрез нея. Аргументът защо трябва да се гордеем с нея обикновено е защото „ни е дадена“ – което е кръгообразен аргумент.

Васил Левски и гимнастичките. Както писах преди, гимнастичките и всички победители в състезания са един вид символични представители на нацията. А Васил‌ Левски? Да кажем, че чрез него се представяме като достойни и смели. Но се опитвам да разбера логиката на тези, които казват, че би трябвало да се гордеем с него. Защо всъщност да се гордеем? По каква логика ние – отделният Иван, Драгана и Петканчо – сме функция на Васил Левски? Какво точно ни свързва с него, освен че сме се родили в България? Каква е нашата заслуга, която сме поели от него? Държа да отбележа, че не говоря за неговите качества, а за идеята ние да се гордеем, с него.

Можем да си представим как би ни прозвучало ако някой италианец, на който му е писнало да му подмятаме за италианската мафия, да ни отвърне троснато с едно: „Моят народ е смел и героичен и е дал на света един безсмъртен Гарибалди, който се е жертвал срещу поробителя и е обединил родината.“ Бас държа, че ще го изгледаме странно.

Има и друг проблем. Да се гордеем ли с лекарството за полиомиелит (български патент) или с ваксината против него (не наша)? И защо? Да се гордеем ли с идеята за използване на самолет във война? Хм, войната по принцип е лошо нещо, с което едва ли можем да се гордеем. Но всъщност има много войни, с които сме научени да се гордеем – войните, в които „сме“ победили или пък които са влезли в идентичността ни чрез загубата им (сърбите например се гордеят с битката при Косово поле, която са загубили жестоко, а ние се гордеем с Априлското въстание). Въобще макар че войните ca проблематични, тe често биват апроприирани за гордост заради качествата, които потенциално дават статус: смелост, страдание, иредентизъм.

Разбира се, никой българин по подразбиране не се гордее с двореца на румънската кралица в Балчик, френската революция или пирамидите в Египет, въпреки че всичко това би могло да е заслуга на битността ни като „човечество“. Но дворецът е твърде скорошен, за да бъде национално апроприиран, а революцията и пирамидите – твърде общи. То е все едно да се гордеем, че сме хора, а не сме се родили животни. А кой би се гордял с ваксината за полиомиелит, изобретена от някакъв космополит? Бихте ли се гордели с бащата на свой познат, с Великденските острови и с Чарлз Дарвин? Не, защото не се чувстваме като принадлежащи към тях или общността, която подкрепят. Може би с бащата на познатия, ако той е известен и ние установяваме някаква ценностна връзка с него, чрез него.

Можем да разсъждаваме за правото да се гордеем с нещо, което е хем положителна ценност, хем самите ние го правим. Например киселото мляко и баницата. Може да помислим дали ценностите са наистина положителни и каква е нашата заслуга към тях.

Остава въпросът дали човек може да се гордее със себе си. Някои хора се гордеят със свои физически качества, защото те им носят статус – природни (дълги крака) и придобити (големи мускули). Други се гордеят с интелекта си и със случайността на привилегирования си произход и родителите си. Няма нужда да се казва, че обективно това може да не са техни заслуги. Но въпреки това никой не протестира, ако се гордееш с дядо си например. А пък аз самата, когато понеча да се гордея с постигнатото от мен, си спомням, че успехите си дължа на сътрудничество между мен и толкова други хора – семейство и учители, приятели и ментори, както и щастливо стечение на обстоятелствата. И не знам дали имам право да се гордея с това.

А дали човек е оправдан да се гордее с детето си? Има родители, които се ядосват на грешките на децата си, дори дребните провинения или несръчност. Според някои, тези хора възприемат децата си като продължение на тях самите и им се ядосват така, както биха се ядосали на самите себе си, че са изпуснали паничката с каша. А гордостта? Разбира се, че имаме пръст в успешното развитие на децата си и можем спокойно да се радваме за него, но не отнемаме ли от индивидуалността им и от личната им заслуга ако го апроприираме чрез гордост? Гордеем се с тях, защото са постигнали това, което ние и обществото сме предвидили за тях? Получаваме заслуги заради направеното от тях?

Май правилно гордостта е грях според християнството 🙂 http://www.kultura.bg/article.php?id=15383

Cвeжo?

Друго по темата:

Училищно четиво – САЩ

Похитеният Хитър Петър

Азбуката не е свещена

Развален български

Психоанализа на националния празник

България е средиземноморска страна

Българските жени – най-красивите жени на света?

79 коментара

Filed under България, идеология, интелектуалстване, минало, традиция

79 responses to “Горди, че сме българи

  1. Ама ти си изпуснала най-голямата ни гордост – Атомната електроцентрала в Козлодуй! 🙂
    Тя е наш’та национална кауза, наш’та гордост, нашата съдба!!!

    Иначе – съвсем правилно си сложила Васил Левски до гимнастичките – както е известно – той е бил добър на дълъг скок.

    А това, че сме били използвали първи авиациата с военни цели е мит (както, например е мит, че „Дръзки“ бил потопил „Хамидие“) – първи са италианците – през 1911-та – най-напред на учение, а малко по-късно и при реални бойни действия – в Италиано-турската война – на 23.10 – т.е., почти година преди нас.

    А че възприемаме децата си като наше продължение, струва ми се, е очевидно; не знам, обаче, доколко може да се говори в случая за „гордеене“ в сравнение с другите изброени „гордеенета“.

    И да пукна, ако разбирам, защо тачим двама византийски дипломати, като творци на нашата азбука! Но то е друга тема.

    А нашите фолклор и кисело мляко са точно толкова уникални, колкото и всеки друг фолклор и всяко друго кисело мляко (американците като млада нация си нямат свое кисело мляко, та са измислили лацидофилното – но (почти) всяка стара култура на евразийския материк си има свое кисело мляко).

  2. Разбира се, че е така – човек се гордее с нещо, което е постигнал самият той, всичко друго е празни приказки.

    Връзката на който и да е днешен човек със примерно „славните победи на българската армия“ е не по-голяма, отколкото връзката му със славните победи на финската армия над съветската през 1939 – т.е. той нито е участвал в тях, нито има някаква заслуга за тия победи и знанието му за тях се гради от прочетеното в книгите. Голяма гордост… Същото и с природата – това, че поради чиста случайност си се родил в България няма нищо общо с планините и горите на тази държава, да не говорим, че има десетки други държави с много по-хубава (и запазена) природа от българската.

    http://kaka-cuuka.com/49

  3. Супер смешно ми става, когато някой се гордее с нещо, към което няма никакъв принос.

    Колкото до нещата, към които имаме принос… винаги има какво да се желае 😉

  4. Никой не казва нищо за българските евреи! 🙂

    Андрей, добре че ме светна за авиацията за военни цели – аз пък тъкмо наскоро просвещавах един италианец за този малко известен български принос към цивилизацията.

    А гордостта с Васил‌ Левски винаги ми е била странна. Може да му се възхищаваш, но… Каква е логиката да се гордееш?

  5. Ena

    Винаги съм се чувствала много неудобно, когато евреи в САЩ, като разберат, че съм българка, почват да ми благодарят за спасяването на евреите. Това е нещо, което са направили поколението на моите баби и дядовци, че даже пра-баби и пра-дядовци, и аз нямам нищо общо.

    Никога не ми е била ясна наионалната гордост. По-скоро, в годините когато бях по-млада и зелена и вярвах в митовете за западната демокрация, съм изпитвала чувство
    на недоволство от това, че „европейци сме, ама не чак дотам.“ Трябваше да отида в Милано и да изслушам куп коментари по адрес на „ония мързеливи селяни от южна Италия,“ за да ми стане ясно, че не само българите сме предубедени едни към други, в зависимост от това откъде сме. Трябваше във Франция да ми кажат в лицето „Вие хората от балканите сте белите негри на Европа,“ за да престана да се прехласвам по френското „liberte, fraternite, egalite.“ Да не преразказвам случаи, които съм имала в практиката си на преводач, когато възпитани европейци много са се сърдели, че не им се отваря парашута, защото „в България досега винаги били спяли с преводачка.“ Идваха много подробно информирани за това, че в България нямаше закон срещу сексуалния тормоз. В следствие на такива весели случки от ранната ми младост, най-сетне ми просветна, че културата, в която се раждаме (българска, китайска или друга) не е нито непременно повод за гордост, нито за неудобство и че навсякъде има читави и не дотам читави люде, че западът има прекрасни постижения, но не е построил земния рай и т.н.

  6. Човек може да се гордее с някои неща, но само ако ги е възприел със сърцето си. За самата азбука няма какво толкова да се гордее човек, но може да се гордее, че страната му и самият той имат традиции в образованието. Не може да се гордее с Левски, но може да се годее, че е възприел идеите му и те го водят напред през живота му.
    Не може да се гордее с дадеността на българската природа, но може да се гордее с това, че се опитва да я опази. Няма какво да се тупа по гърдите с предите си, които са спасили евреите, но може да се гордее че и до ден днешен изпитва съчувастие към други хора и е готов да им помогне.
    Няма смисъл да се гордеем със Златния век на Симеон, когато в днешно време не поддържаме по никакъв начин изкуството, дори не искаме да си намалим ДДС-то за книгите, или поне за новоиздадени български автори. Или че сме занемарили образованието, както висшето, така и средното.
    Според мен е по-важно какво правиш сега и дали си възприел добрите страни на традициите. Това е моето предложение за положителен поглед към налаганите по някакъв начин поводи за гордост. Смешно е да се гордеем с Априлското въстание, а да ни е страх да застанем открито пред проблемите си и вместо това външно да се съгласяваме, а вътрешно да се противопоставяме.

    Христо

  7. държавата изпраща на смърт около 13к евреи от окупираните, пардон „новоосвободените“ македония и беломорска тракия.
    много се тупаме в гърдите за спасяването на онези 50к души, но никой не ни е казвал в у-ще за останалите евреи.

    спасяването на евреите с български паспорт е в резултат на отлагане на „решението на еврейския въпрос“ заради протести (интересно- дори гласувалите расисткия закон за защита на нацията, който премахва гражданството и свободите на евреите в бг протестират срещу депортациите); отлагане, от което всички са извадили страхотен късмет защото хода на войната се обръща. иначе нищо чудно да ги бяха изпратили и тях, както македонските евреи.

  8. Да. Когато човек се гордее с позитивите за своята нация, по пътя на тази логика трябва да поеме отговорност и за негативите. Когато се гордее, че е спасил българските евреи му се налага да се черви и че е депортирал тези от Македония. Ако се гордее с гимнастичките, трябва да поеме отговорност за крадливите и мафиотизирани гастарбайтери. Но ако за гордостта действа механизъм за приобщаване, при срама се включва механизъм за изключване. Крадците всъщност не са българи, Македония не била наша и затова не „сме“ виновни за депортациите, etc. Или по-лошото, оправдание на потенциално заслужаващите срам деяния с цел неутрализирането им.

    Освен това когато човек се гордее с разни национални обекти, обратната страна на медала логично е чувство за малоценност, когато открие, че обектите на гордост на други нации са по-по-най от неговите и го цакат.

  9. hazelbag

    Размисли, в последния си коментар общо взето изказваш моето мнение – ако ще реагираме емоционално на „делата на дедите си“, поне да сме последователни, да ни е срам, освен да се гордеем. Не мисля, че срамът непременно е свързан с чувство за малоценност – ето германците се срамуват от дядовците си-нацисти, но това не им е попречило да продължат напред като една от най-великите европейски нации.
    В този смисъл срамът също е обединяващ фактор – или поне може да бъде, стига достатъчно хора да го използват продуктивно. Срам ли ги е американците от Буш? Срам ли ни беше, когато националният отбор по футбол падна от Сърбия с много?

    Иначе гордостта от разни провинциални забележителности никога не съм я разбирала, това е все едно да се гордееш, че единствено на твоята планета има кислород в атмосферата.
    Което компенсира малкия й размер:)

  10. Това с гордеенето е доста по-сложно, според мен, от това, което можем да изложим тук в кратките коментари. Прочетох още вчера, но не се чувствах достатъчно „подготвена“ да коментирам, трябваше ми малко време, за да премисля нещата. И стигнах до следните няколко пункта, които, според мен, са неизбежни, когато си говорим за гордеене:

    1. на езиково ниво – какво значи да си горд с нещо. Мисля си, че границите и разбирането за това, което е гордост е различна в различните езици
    2. произтича от първото и към него прибавяме и социо-културния контекст – с какво се гордее съвременният човек; кои са обектите на неговата гордост и защо са точно те; тук влиза и тази гордост, за която стана дума досега – гордост, което приобщава… и т.н.
    3. после идват е купчина лични предпочитания и настройки

    По търва точка 🙂 нямам смелост и подготовка да се впусна в обширно разглеждане. Обаче самото езиково чувство ме кара да не слагам знак за равенство между българскито „гордея се с“ и немското „stolz sein auf“, дори самият съюз на български („с“) предполага приобщаване към обекта на гордост, включване в него, един вид сливане – аз и моята гордост. На немски това звучи доста странно, дистанцирането на езиково ниво е по-голямо, то има повече смисъла на „черпя гордост от нещо“, вероятно дори е по-близко по значение до фразата „нещо ме изпълва с гордост“, като последното също не е много точно, защото изпълването с гордост е също вид пълно обземане. 🙂 Другите коментиращи може би ще дадат примери от други езици.

    Тези минимални разлики на езиково ниво резултират върху това, какво аз бих казала, тоест колко къса бих искала да бъде връзката между мен и обекта на гордост, доколко искам да се приобщя към този обект…

    По втората точка – мисля, че е тук е по-ясно. Ако съм човек от епохата на ранната индустриализация, бих се гордяла с комините на заводите, които бълват пепел върху калното, ретроградно село. Но понеже споделям други ценности – не се гордея с комините, дори и предците ми да са го правили. Тук имаме също поне 2 плана – личен (връзка към третата точка :)) и обществен, а също и редица други мотиви, като това на степента на приобщеност към дадена група (примерно гордея се с българските спортисти, защото принадлежа към тях, но не се гордея толкова с българските писатели, защото не принадлежа към тях), обществената роля (политик съм и трябва да демонстрирам гордост от национални символи) и подобни…

    И по третата точка – личните неща. Все пак гордостта е чувство и тук навлизаме в съвсем непонятни за мен води 🙂 Но тук влизат и такива неща като това да си горд с децата си, роднините, хора, които обичаш, неща, които си постигнал… Може би не винаги това е чист егоизъм.

    И последно – Размисли ме е изпреварила в коментара – и аз исках непременно да говоря за това, че гордеенето върви ръка за ръка с противоположното на гордеенето (или срама, както тя го нарича). Колкото по-тясна е връзката с гордостта, толкова по-зловещо човек се срамува…

    Хайде, стига толкова от мен 🙂
    Приятен ден и благодаря – беше ми забавно за поразмисля по втпроса.

  11. Наистина има разлики в разбиранията за гордост. В някои езици например няма различни думи за гордост и горделивост. Освен това дори на български забелязвам, че някои производни имат негативни отблясъци, а други не. „Горд съм, че…“ например няма, изречението „Той е горд.“ е така и така, а „Той се гордее.“ е по-скоро негативно. Гордостта или срамът са отношение на самоидентификация. Чрез него заявявам кой съм – човек от ранната индустриализация, българин на фона на сърбите, etc.

    Хейзъл, а мен въобще не ме е срам, че българският отбор по футбол е паднал от Сърбия и то с много 🙂 Явно тук не действа приобщителният механизъм 🙂 Да, срамът може да е обединителен фактор също като гордостта – ако нацията го приеме, разбира се. Аз нямах предвид, че приетият срам не е обединителен, а че обикновено реакцията към нещо, възприемано като срамно е да се отдели източника на срам от нацията, за да не бъде приет пиеме срама от всички останали.

    Иначе, точно наскоро епистемик ме наведе на мисълта как запълването на Холокоста с толкова срам с почти сакрално значение, с който са натоварени неизменно германците, не позволява да се разбере как точно такова нещо би могло да се случи и навсякъде другаде. http://baidalai.blogspot.com/2009/01/2701.html Защо ли ние не се срамуваме от Холокоста? Ето, това е добър въпрос за мислене. Все пак България е била съюзник на Германия, нали?

    Гордостта и срамът с исторически събития, като еднозначни положителни или отрицателни отношения са много непродуктивни. Става също като първородния грях, който според християнството всички носим по рождение. А с такъв грях не може да направиш нищо. Защото в един момент гордостта с едно събитие става толкова свята, че не позволява рефлексия и поставянето му под съмнение. А срамът от друго събитие не позволява да се анализира в дълбочината му и в противоречията му, точно защото е станало сакрално. И то също не може да се пипа и тревожи.

  12. яз се гордеем, че ние бълхарските „мъже“ сме най-курестите по целио свет! я докажи, че не сме, а?

    а па жените са ни най-убавите. точка.

    некой ако сака да спори, да дойде при мене – яз съм от курестите.

    пп

    та простотията по хората ходи, не по гората…

  13. По скоро приемаме гордостта от нещо или някой , за да компенсира ме нещо много по ужасно.
    От историята се гордеем с Априлското възтание , което е продължило точно три дни ,но пък историците казват „изиграло е важна роля, Европа да ни забележи“. За да компенсират ,факта че сме се провалили.
    Що се отнася до национална гордост , според мен няма с какво да се гордеем , нито в минало нито в сегашно време.
    Може би защото ни представят нещата на едно елементарно ниво.Повтарят ни ,че трябва да сме горди от неща, които реално не са нищо съществено (ако сравним с един Емил Зола), и всичко това с едничката сел да компенсира МЕ всичко отрицателно.
    Днес има ли с какво да се гордеем?
    14.01.2009 – някой горд ли е това. Не защото се провалихме. Едва ли сме по-единни като „нация“.

    @mislidumi развива едно много интересно структориране на нещата , но това клони повече към теорията.

  14. Никога не съм успявала да разбера защо трябва „да се гордея“ с общоприетия списък от неща, с които от малки ни учат, че трябва да сме горди. Онзи момент със „българин да се наричам първа радост е за мене“… някак ми убягва. И не, защото нямам отношение към мястото, в което съм се родила и живея – напротив.

    Но как наистина да се гордееш с нещо, за което нямаш никаква заслуга? Природата? Да, много обичам Родопите, но никога не ми е хрумвало да се гордея с тях. Националните герои? Да, съгласна съм – забележителни хора са, но какъв е моят принос към този факт?

    Бих се гордяла с нещо, което съм постигнала сама или заедно с други хора и дори не съм сигурна, че ще употребя точно тази дума… по-скоро ще се радвам или ще съм доволна от това, че съм/ сме направили нещо добре/навреме/качествено/красиво/смело…

    Редките случаи, в които казвам на някого: „Гордея се с теб!“ всъщност искам да кажа, че нещото, което човекът е направил е истински хубаво и искам да му покажа, че го оценявам и му се възхищавам.

  15. Горд съм, че съм прочел това интервю с Д. Угрешич ( българка по майка *)
    http://www.librev.com/index.php?option=com_content&task=view&id=421&Itemid=0

  16. много добро, наистина

  17. Вярно е, че да се гордееш с неща, за които нямаш заслуга е дивотия.

    От друга страна, май само на нас и на други като нас ни се внушава непрекъснато, че нямаме никакъв повод за гордост, докато при англичани, фанцузи, германци, руснаци положението е съвсем друго.

    Сещам се в „Наричат ме Great Britain“, Марко Семов разкаваше, английско семейство как изпитвало гордост от … английския въздух!

    Та не е ли по-добре, да си запазим известна национална гордост, пък била и не съвсем обоснована, отколкото да пригласяме на сульо и пульо, колко сме сдухани?

  18. Интересно , защо ли е построен паметника на Шипка?

    Какво изпитвате когато застанете пред един такъв паметник?

    Дали ще е същото , ако застанете пред Бранденбургска врата?

  19. Ena

    Когато застана пред паметника на шипка, изпитвам чувство на принадлежност към българската история. Което е различно от чувство за гордост.

  20. Днес пътувайки към работа по обичайния маршрут се загледах в Баня старинна (Пловдив) и се замислих колко много обекти с гордост показваме на гости/чужденци, които не са строени от предците ни, а сме получили от завоеватели по нашите земи. Римски крепости, мозайки, театри, турски бани, конаци, джамии.

  21. Именно. Ние сме завзели различни нишки от историята – под „ние“ имам предвид тези, които се смятаме за българи днес – а заедно с територията и прилежащите към нея паметници.

    Калоян, поставяш много интересен въпрос. Когато съм на паметника на Шипка се опитвам да си представя какво са преживели воювалите там, какво са си мислели и как са виждали себе си в един екстремен момент – тези, които са защитавали върха и тези, които са го нападали. Kаква е била вътрешната мотивация на всички. Всъщност нашитe чувства пред някой паметник са възпитани от училището и от официални речи. Но точно по тази причина е хубаво да ги преосмисляме и променяме, ако намерим причина.

    Божо, лудостта на другите не оправдава нашата, нали? Нито пък една наша лудост би могла да неутрализира чуждата.

  22. Pingback: разни пак « Deni4ero’s Weblog

  23. Малко още за евреите…През цялата втора световна в Англия са приети 10 000 еврейски деца, а в Америка 1000. Американските консулства просто не са им издавали визи нарочно, чак докато не са ги набарвали немците и не са ги топили на мас. Немците пък прецизно са изчислявали колко ще им струва да преработят някого – транспорт, изхранване до обекта за унищожаване( коронки, пръстени и др. са в графа +). Във фирми като Круп и фолцваген са работили насилствено десетки хиляди цивилни. От немците ми се гади, а другите не ми ги хвалете. Ние сме много по-хора от тях и днес. Срещам чужденци от запада и в работата си и мога да ви кажа че са тъпи и гледат като зомбирани. Гордея се че съм Българин, че родовете на родителите ми назад във времето по шопска и тракийска (одринска) линия са чисти Българи. Така възпитавам и децата си…

  24. Да се гордееш само със себе си е висша форма на егоизъм. Да не се гордееш с нищо е висша форма на нихилизъм.

  25. lyd

    Гордея се с теб 🙂

  26. Xe xe, Lyd :O

    Mari-ana, а истинските християни нихилисти ли са? Кой казва, че гордостта е необходима и за какво?

    Георги, не разбрах, каква е твоята заслуга за това, че си се родил българин, за да се гордееш с него?

    Между другото, смята се, че шопите не са истински българи, така че по този параграф произходът ти не е съвсем чист. А и докъде си проследил родословното дърво, за да си сигурен, че си абсолютно чист българин? Винаги може да има някакво скрито съгрешаване, открадната мома от чужд род, осиновено дете, въобще нещо съмнително и мътно…

  27. Георги, да слагаш знак на равенство межди немците като народ и фашисткия режим е не само проява на лош вкус, но е и нелогично, пък и е обидно. И как може да ти се гади от цял народ?

    Ех, омразата… Така ли си съзпитаваме децата? Казваме им да мразят други народи. Това според теб до какво води?

  28. me

    Случайно попаднах на група във фейсбук, която се гордее, че е българска. Има само два отговора на въпроса „защо“ и те общо взето казват, че е защото сме били „велик народ с традиции, култура, история и бъдеще“ и понеже сме „природно интелигентни, със сила на духа и характера“. Само цитирам 🙂

  29. Мислидуми, логиката на националната гордост функционира именно чрез слагане на равенство между режим и народ, макар и те да не съвпадат като личности,
    дори и когато са разделени от историческо време. Ако някой се гордее със спасяването на българските евреи е именно защото слага равенство между себе си и тези, които са допринесли за спасяването преди 60 години. По същия начин става и с омразата. Затова националната гордост неизбежно има обратна страна, омраза, срам, сравнение с други. И замитане под килима на съзнанието на неудобни за гордост „собствени национални“ исторически събития.

  30. angella

    Гордеенето, изговорено на глас, се превръща в друго нещо – в клише, в демонстрация, в опит за оповестяване на света на нещо, което е по-голямо и значимо в сравнителен план… Няма такива неща, мисля – освен Еверест…разликите в метрите между върховете не са съществени… Пък и тука не става дума за количествените разлики… Дора Габе имаше едно стихотворение:“ Нашето небе е тъй дълбоко/ нашите звезди са тъй големи/… “ Нашето“ небе! „Нашите“ звезди! Това е програмното произведение в читанките за трети клас…
    Гордостта е производна реакция на спонтанни чувства като любов, умиление, самолюбие, себеуважение и пр., но когато ни обучават и възпитават в чувство на гордост, извършва се неусетна подмяна тъкмо в скалата на емоциите… И тогава вторичното се явява първично: гордееш се с родината, с прекрасната природа – но дали ги обичаш… Макар че от това мое заключение може да последва ново питане: какво значи да обичаш родината…

  31. Az vinagi sum se gordqla s bulgarskiqt duh- ne e li geroistvo da ocelee6 500 godini pod osmansko igo, da suhrani6 etnosa i vqrata si ?!Tova , 4e nqkoi se opitva da nasagda u nas kompleksi za malocennost e drug vupros…Bulgariq e prekrasna strana, no za sugalenie narodut i mnogostradalniqt bulgarski narod ne slu4va na upravnici. Moge bi za6toto mu e pisnalo ot demagogiq i lugi i se e ostavil na samosugalenie .I drugo- zlobata u horata narastva s vseki izminal den.Trqbva da se vgledame v minaloto da preteglim uspehite i gre6kite i da se opitame da preminem napred.Taka 6te uspeem da izplubame ot dunoto.I da sprem da se samounigavame i kompleksirame. Govorite za spasenite bulgarski evrei-edno ot subitiqta s koito trqbva da se gordeem- sled kato cqla Evropa pre/o/dade evreite na fa6istite bulgarskiqt narod pomogna na svoite sugragdani da se spasqt.Ne carqt , a narodut i inteligenciqta spomognaha za tova.Kogato 4ovek e dale4e ot Rodinata ocenqva kolko mu e skupa tq i moge da preceni po-trezvo prostotiqta na t. nar. „politici“-do edin kriminalni elementi i 6estaci

  32. Мисля ,че гордостта преди всичко трябва да е заложена в представителите на това общество, едва след това да се говори за Национална гордост.

    Харевате ли живота ,който водите ?
    Имате ли планове за бъдещето?

    Това ,че голяма част от нас е на ръба на оцеляването ……., просто няма с какво да се гордееш, искаш просто да оцелееш „равновесие на празните стомаси“.

    Това да се връща ме назад в миналото е просто едно извинение, че не можем да погледнем напред в бъдещето.Заедно.А миналото едва ли е тилкова славно колкото ни го описват.
    Този блог ми допада точно заради това, хората гледат напред.

  33. Vqrno e , no kak ocelqvame i kak sme oceleli dosega?Ne moge da vurvi6 napred i nagore, ako ne se pou4ava6 ot gre6kite si v minaloto. Zatova trqbva da se gordeem sus proizhoda si s minaloto si i da ne dopuskame su6tite gre6ki v nastoq6teto.Mnogo e vagno decata ni da se razvivat i usuvur6enstvuvat kato BULGARI , a ne kato „material“, nali?!

  34. Eneya

    Мога само да препоръчам един епизод на „Майсторите на научната фантастика“. Много е добро и донякъде на темата.
    Мисля, че беше 2 епизод, даже съм почти сигурна, че беше втори епизод.

    По темата за годростта… май не използвам често думата гордея се, по-скоро срамувам се.
    Тъжната истина е, че имаме много повеч неща, от които да се срамуваме, отколкото да се гордеем. И не толкова заради това, че са се случили, а за ради това, че не правим нищо, за да подобрим нещата.

  35. Гордея се с моите дядовци, баби, майка, татко, жена ми, двете ми деца и четиритте внука. Друго не ми идва в главата.
    И да не забравя- маймуната он филма „Одесея 2001“, когато сред срещата с монолита и дойде в главата да вдигне големия кокал като оръдие на труда и да натроши всичко наоколо.

  36. Какво общо има оцеляването с гордостта? Защо е необходимо тя за него?

    Биха ли се променили нещата за теб, ако разбереш, че произходът ти не е чисто български? Или би загубил гордостта си?

  37. Тук говорим за Национална гордост.
    Не сме постигнали много като народ, но да неосъзнава ме къде живеем, да не правим нищо за да го променим.
    Тук виждам доста хора които дълго време са живели в един по-нормален свят.Смятам ,че точно тези хора са носители на промяната. Историците дават три поколения за възтановяване на избитата ни интелизенция в началото на комунизма.Но не отчитат факта от развиващите се комуникация.

    В случея темата гордост, си мисля че е изчертпана ,но пък е добър начин за намиране на „екипност“.Целостна оценка на проблема от различни гледни точки.

    Лично аз ……. приемам миналото, но не мога да се гордея с него на фона на настоящето.
    Замислете се нашето настояще определя нечие друго бъдеще.

  38. Тъпо е да свързвате разговора с 19 Февроари , както сигурен доста от вас ще направят. Гледайте в настоящето и около какво можем да намерим общи допирни точни.
    Това да говориш за Национална гордост си има и своята отговорност. А именно:
    С какво си допринесъл за бъдещето на тази народ?
    Било и то с един коментар „на място, по мойте представи“ 🙂 .

  39. aalbago: „ne e li geroistvo da ocelee6 500 godini pod osmansko igo, da suhrani6 etnosa i vqrata si“
    Понеже тази гледна точка е много разпространена, ще си позволя да кажа няколко думи.
    На първо място – Османската изперия НE E етническа империя – напротив – имало е специални механизми, които са подпомагали изкачването в държавната йерархия на нетурските етноси – типичен пример – института на еничарството – стигнало се дотам, че турците молели и подкупвали българите да представят турски момченца, като свои, защото службата в еничарския корпус им отваряла вратите към висши държавни постове – това всъщност е било и главната причина султанът да ликвидира еничарството – просто, то се обезсмислило при тези практики. Т.е., – това, което искам да кажа е, че не може да е геройство и повод за гордеене, че си си съхранил етноса в една империя, която даже се е старалела да подпомага твоя етнос.
    С вярата е малко по-различно, разбира се. Но там пък има друг момент – ако приемем, че е геройство, че сме си съхранили „нашата“ вяра (предполагам, визира се източноправославното вероизповедание), то изниква проблема а какво да правим с такива като мен, които ПО ПРОИЗХОД не са православни. Аз по майчина линия съм от католиците от пловдивско, за които се смята, че са чисти преки потомци на павликяните. В същото време, опредлено имам българско самосъзнание и бих се изсмял на всеки, който ми оспорва правото да се наричам българин. Тогава? Да се гордея или не? А в още по-сложно положение ще изпаднат в случая нашите сънародници, чийто предци са изповядвали (или приели) исляма по османско време – близко е до ума, че те в случая съвсем няма с какво да се гордеят; и тогава? – какво? – значи трябва да се разделим на българи, които имат право да се гордеят с миналото си и такива, които нямат това право. Впрочем, при последните има логика да разграничим още една подгрупа – на такива, които следва да се срамуват. Изобщо – объркана работа.

    aalbago: „Ne carqt , a narodut i inteligenciqta spomognaha za tova“
    Сега като се замисля, май донякъде съм склонен да се съглася с тази теза. Ето защо. Баща ми ми е разправял, че когато накарали евреите да ходят с жълти значки и буквално ВСИЧКИ жители на квартала (става въпрос за „борческия Кючюк Париж“ в Пловдив – тогава това е било 100% комунистическа територия, населена със 100% работническо население, почти 100% бежанци от откъснатите от България територии) също закачили тези жълти значки в знак на солидарност с нашите сънародници-евреи; и така принудата на властта се обезсмислила.
    Защо това би могло, според мен, да бъде повод за моя лична гордост? – по две причини:
    първо, в това начинание е участвал собствения ми татко (отделен въпрос е доколко е бил наясно в подробности с това свое действие – все пак, още е бил в началното училище тогава);
    второ, това е едно масово действие на българи от квартала, в който съм роден и израснал, в името на едни велики общочовешки идеали (нещо направо немислимо за днешното българско общество).

    И още едни мисли ми минават през главата сега във връзка с „гордеенето“ – те са породени от книжлето, което чета в момента – „Делюзията Бог“ от любимия ми Ричард Доукинс (купих си я почти веднага, щом излезна на български език (за съжаление, не владея английски чак толкова добре, че да си позволя да чета такива сложни и дълги текстове в оригинал), но все отлагах началото на четенето за дни, когато ще имам повече време, та да се концентрирам както трябва, понеже за мен Докинс си е … ами нещо като Бог – или поне Негов пророк); та, авторът там неколкоратно и съвсем категорично (например, във връзка с „Облога на Паскал“) прокарва граница между „вярата“ и „симулацията на вяра“ – чудесно разграничение, което ни помага страшно много в борбата срещу човешката мизерия. И, какво общо има това с гордеенето? – ами – не е ли съвсем същото!!??!! – след като обсъждаме с какво СЛЕДВА да се гордеем – това не е ли въсъщност СИМУЛАЦИЯ НА ГОРДЕЕНЕ – защото при едно истинско, същинско, гордеене, подобна обосновка би била смешна – по същия начин, както на мен ще ми е смешно, ако някой поиска от мен да обоснова защо съм българин.

  40. Прави ми впечатление, че колкото повече нещата в държава зазляват, толкова повече ни облъчват с патриотични предавания и филми.
    Някак много е прозрачна целта- не се замисляйте много какво се случва сега, гордейте се с това какви сме били.
    Последната глупост, на която попаднах беше новото предаване на Росен Петров, с водещ- той самият. Уж исторически насочено ама толкова дребнаво националистично, с един такъв тон и думи, като да го е писал някой от времето на Вазов (на еди-кой-си българин дори турчина му ставал на крака…и т.н. в този смисъл).

  41. Да, за съжаление въпреки патриотизма и всичко, „турското робство“ изобщо не се изучава и не се познава – отделно то няколко клишета. Вие всъщност знаете ли за народ, който да не е „оцелял“ през него? Да не е запазил език и култура?

    Ани, казваш нещо много вярно… национализмът винаги се използва да лекува наранена гордост при политическа и други кризи. Така възникват и авторитарните режими.

  42. in2h20

    За да се гордея с историята трябва да живея там или поне да я познавам. Бе направено адски много, за да ми натрошат канчето да мразя турците..разбирай, днешните турци. Да ме превърнат в нетолерантен индивид, който се страхува и разглежда с подозрение другия.

    Някак си успявам да балансирам, но през всичкото време е трудно да приема колко зле е бг, колко погрешно се развиват процесите на промяна – директно обратно и все назад.

    Все още няма обединителна идея, но по-лошото е че средата освободена от свободи и толерантност не може да зачене обединителя.

    Времето безгрижно и безкрайно тече назад, за моето поколение и следващите.
    Ходенето на работа разболява.
    Гледането на тв резултира в нервни кризи и деменция за хората с по-чувствителна психика.
    Зобмита населяват публичните институции.
    Престъпници контролират улиците по села и градове.
    Причините за срам, като Могилино и кандидатурата на Паси за НАТО се множат яко гъби.

    Как е срама в християнството ? – за нещастие, ценностна система от която също целенасочено бяхме и сме лишени

  43. Да, връзката със срама наистина е важна… трябва да отложа отговора за утре, но ето това има общо с тази тема.

    https://razmisli.wordpress.com/2008/03/04/psihoanaliza-treti-mart/

  44. Какво исках да кажа за срама. В Евангелие по Лука, 18:9-14 се разказва притчата за един праведен фарисей и един събирач на данъци. Нали знаем, че фарисеите – макар днес да са синоним на лицемерни формалисти – са били просто ученото течение в юдаизма. Фарисеят благодарил на Господ, че не е грешник като останалите: крадци, прелюбодейци или дори като този бирник. Пости два пъти в седмицата и дава десятък. А бирникът молел: Господи, прости мен, грешника. Господ предпочел втория и казал: Тези, които се самовъзнасят ще бъдат принизени, тези, които се принизяват ще бъдат възнесени.

    Това е един от най-силните пасажи в Новия Завет – моментът, когато праведният се гордее с праведността си, на фона на един съгрешил, и е смъмрен за това. Дълго мислех за случая и въобще за причината защо не трябва да се гордеем дори и с нещата, които сами сме постигнали или най-малкото с решението да вършим добро. Въпросът е, че сме вършили добро, защото може би сме имали възможност за това. Въобще християнството не приема гордостта дори и когато става дума за собствени постижения.

    Но християнството не отрича и срама и в такъв случай е доста асиметрично. Според него човек не трябва да се гордее, дори и с неща сътворени от него самия, но пък трябва да се срамува за много неща, над които няма контрол. Дори и първородния грях.

  45. Браво бе, много умно! Евала ти бия! Честна скаутска!! Значи според тебе да не се гордеем… Ъхъ, ясно… То няма с какво и няма за какво да сме горди… Ъхъ, точно така…
    Вярвайте си още, вярвайте си…
    Како Сийке (баси якия псевдоним за един мъШ, заклевам са! да пукна ако ва лъжа!), според тебе всеки .. хм… всеки трябвало да… пф… всеки трябвало да се гордее със собствените си дела там, ала-бала, така ли? Ясно, ясно.. Да беше измислил Unix-a да се гордееш със себе си… Да би имал компания гигант като Microsoft да се гордееш със себе си.. Ами ти, приятелю драги, какво си ми постигнал? Май май нищо и точно за това няма с какво да се гордееш… Твоят личен неуспех обаче, не трябва да намесваш и насаждаш на останалите хора! Специално на тебе искам да ти дам един пример (знам, че няма да получа отговор, но просто не ми дреме) – братята (х)американци… Те с какво се гордеят бе пич? А? С това че днеска изяждат 2 чийзбургера в Мак Доналдс, с това ли се гордеят? Защо всички са толкова горди? Та те нищо не са направили (едно 90% от тях че и повече) – само си дишат и си съществуват… Въпреки това обаче са горди – защо, защо, защо?

    Много се радвам, че в нашата държавица живеят такива хора като вас (мъжа с женския ник и авторката на прекрасната статия) – ако не сте вие да насаждате глупав песимизъм и да плюете малкото от нещата, които карат, иначе толкова НЕгордите хорица (българите сиреч), да вдигнат глава и да кажат (не да шепнат, нито пък да викат, a просто да го кажат) „горд/а съм, че съм се родил/а точно тука – на гъза на географията, дето, обаче, са се раждали и умирали ВЕЛИКИ хора!“ ..
    Благодаря ви от сърце! (сигурен съм че не само аз ви благодаря и съм ви благодарил поне 100 пъти на ум и на глас 🙂 евалата, велики сте! дано догодина ви сложат в безумната класация „Великите българи“ и дано стигнете по-далече от „великите“ бълхари като Азис , Ахмед Доган и всички останали конски фъшкии, които бяха набутани в тая абсурдна класация и които стояха редом с икони като Левски, Ботев, Вазов и др… )

    Евалата чоджум! След 15 години децата ти ше учат турската история, тогава ще те питам дали не е по-добре да се гордееш с азбуката си, както и с ваксината за псе.. к’во беше там… И сега като всеки 18 годишен тъпанар ще кажа – ае, къцайте…

  46. Да определено , голяма част от българите има тотално смачкано самочувствия. Което рефлектита във всички посоки.Причините са ясно. Решения …………
    За колко от вас „чашата е наполовина празна“?
    Не искам да подценявам никой но анализите на тема история от преди 130 години са нещо останало някъде там.

    Съвременната ни история толкова жалка, че компенсираме с Левски и Ботев.Никой не ги отрича.

    Свързвам националната гордост с това какво е постостигнало и как се бори с проблемите настоящето общество в интервала [18-60].

  47. vs15

    Разгледах коментарите по тази тема. забелязвам че повечето коментиращи търсят някакви рационални и логични аргументи , които да обяснят нуждата от национална гордост. според мен такива просто няма, да се използва строга рационална логика по отношение на националната гордост е все едно да се търсят рационални аргументи по отношение на религията и все едно да се спори с вярващи с логични средства. Национализма и както и свързаната с него национална гордост са обществени механизми за обединяване на големи групи хора в общности нации и тн. Едвали ли има държава била тя и най бедната която да не се опитва да развива национална гордост. колкото по богата и силна и по богата е държавата толкова повече усилия се влагат за подхранване на националното самочувствие и на свързаната с него национална гордост. Мисля че това важи и за световния лидер по отношение на индивидуализъм на населението-САЩ.
    Извинявам се за дългия постинг.

  48. vs15

    Между другото един мой приятел учещ в САЩ-Питсбърг преди време ми каза че в САЩ се смята че Сергей Рахманинов е американски композитор-независимо че по- голямата част от живота на Рахманинов е преминал в Русия, както и основната част от произведенията му са били създадени в Русия а не в Америка. И това е само пример. дали това е случаино?

  49. VS15, това е показателен пример как националната идентичност е нещо доста по-сложно от черно-бяло. Може би понякога в САЩ се казва, че Рахманинов е американец. Но то не е защото някой иска да го заграби за икона на национална гордост. Просто традицията на национална идентичност на САЩ е имигрантска; човек се определя чрез имиграцията си като избор на нова идентичност за себе си. В България пък обичат да казват, че художникът Жул Паскин и писателят Елиас Канети са българи. А те са само родени в – съответно – Видин и Русе. Традицията на националната идентичност в България е според случайността, наречена място на раждане. Но американският механизъм е дори доста гъвкав от по-горното. Много майямци казват, че са кубинци, макар и те, и дори родителите им да са родени във Флорида. Често много американци с италиански фамилни имена се наричат италианци, макар и да не са стъпвали в Италия.

    Примерите с Рахманинов и Канети са само върхът на айсберга. Има много хора, които трудно могат да кажат какви се чувстват, както е за мен, и както и на мен ми е трудно да отговоря в България от кой град съм. Дали си такъв, в каквато страна си роден, в която сам си избрал да живееш, от която са родителите (или предците), с която си живял най-дълго време? А какво да кажат тези, които са родени в една страна, а тя междувременно се разпадне или премине в друга? А ако са родени, живели и умрат в дадена страна, но са част от маргинализирано малцинство, което не е прието от мнозинството? Защо едни държавни граници имат чак толкова голяма тежест?

    Религията все пак е въпрос на лично самосъзнание. А националността е нещо, което уж не зависи от теб, а въпреки това те задължаваш да чувстваш определено нещо. Затова трябва да има обяснение за нея.

  50. Атанас

    Ето ви този линк
    http://www.jenite.net/2008/10/blog-post_01.html

    Тук е събрана обширна информация за българско участие в големи и други, не толкова известни научни открития.
    И все пак, трябва да знаем тези факти, а всеки да решава дали да се гордее, че е българин.
    Браво на Натали за огромния труд…….

  51. Мерси за списъка, но той не отговаря изобщо на съмненията, които поставих по-горе. Дори ги затвърждава.

    Българите СМЕ дали на света киселото мляко? Как всъщност сме го дали? Аз дала ли съм го? Да не говорим, че твърдението е невярно. Кисели млека по различни рецепти и с разнообразни микроорганизми се произвеждат в различни култури. А и по какъв начин това мляко е всъщност българско? В какво се състои българското в него?

    Българите сме дали и компютъра, противозачатъчното хапче – според списъка, защото хората, които са открили тези неща имат някакъв български произход. Този тип твърдения са особено любопитни за мен, защото поставят връзка между националността и гените.

  52. Мисля, че най-показателния начим да разберем до колко се чувстваме българи, е като преброим националните флагове които обикновенните хора са „пуснали през терасата“.
    Не са много.
    Мога да направя сравнение с Холандия. Да там са горди, че „говорят dutch“

  53. Атанас, наистина съжалявам, но списъкът, към който си дал линк, е подходящ само за днешната дата. Щом познаваш авторката му – пиши й да го изтрие, да не се излага.
    Толкова ли не може да се осъзнае, че ако изтъкваме като наше предимство българското кисело мляко и българския фолклор, то неизбежно би следвало да изредим и българския боб, българския магданоз, българските транзистори, българските телевизори, българските гащи, българските презервативи, българските спринцовси за еднократна употреба, софийския ж.к. Люлин, гр. Полски Тръмбеш, с. Ново село (всичките – има пет с такова име) и т.н. – понеже всички те са уникални точно толкова, колкото са уникални българското кисело мляко и българският фолклор.
    Специално ме заинтересува редчето „Най-далечната планета“, но за съжаление линкът не ми се отваря и не мога да разбера за какво става дума. Ако става въпрос за най-далечната планета в рамките на слънчевата система – то, откриването на Нептун (Плутон от 24.08.2006 вече не е планета и в слънчевата система има само осем планети!) няма как да се припише на един-единствен човек, но при всички случаи, сред откривателите няма българин! Ако става въпрос за най-далечната ни известна планета изобщо – то нови планети в последно време се откриват като на конвейр – не мисля, че по отношение на тях изобщо е справедливо да говорим за „най-далечна“ – най-малкото, защото тази, която днес е най-далечна, до Гергьовден вече може и да не е, а до Петровден – със сигурност няма да бъде такава.

    Калоян, за да сме честни – доста спорно е дали изобщо имаме право „да пускаме през терасата“ националния ни флаг. Случаите, в които той може да се използва, са детайлно изброени в чл.16 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България – следователно, всичко друго е незаконно. Освен това, аз лично никак не съм мотивиран да издигам знамето на една терористична държава (прилагаща терор спряма собствените си мирни граждани – само примера със специалните части, които посред нощ вдигнаха по бели гащи двама мирни граждани от село Рибново, оковаха ги в белезници и ги докараха в столицата на разпит, при едно фрапиращо потискащо ниво на престъпността, да вземем…).

  54. Паисий май нещо е казал по въпроса…
    В свободен свят живеем, всеки може да се обяви за небългарин… или пък направо грък.

  55. Какво общо има Паисий в случая? Никой не говори за обявяването за небългарин. Говорим за друго.

    А и трябва ли човек да се обявява за нещо? А ако майка му е гъркния примерно? Баба му? Прабаба му?

  56. Предлагаш човек да не се обявява за нищо и да пробва да живее като дърво без корен?!

    Трудно ми е да си представя съществуване без някакво чувство за самоидентификация.

    Прави ми впечатление по блоговете, че има някаква тенденция точно националната идентификация да се отхвърля. И не ми е ясно защо пък точно тятолкова ни пречи.

  57. Мисля че идва от произвола на който сме подложени.От там се чувстваш по скоро „като в капан“ от живота си в България. Малко хора говорят за реалните проблеми в обществото, още по-малко са тези който могат да дадат някакво решение.Да не говорим за реализацията му.

    Според мен, за да се идентифираш като част от това общество, е важно с какво си допринесъл за неговото развитие.Може би затова, доста хора пишат блогове, въпреки, че едва ли това е основната им цел.
    Обществена идентификация е ЧАСТ от личната самоидентификация .
    Червените другари години наред са се опитвали да изкоренят точно това – „личноста е нищо, обществото е всичко“.

    Андрей
    „Случаите, в които той може да се използва, са детайлно изброени в чл.16 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България – следователно, всичко друго е незаконно“

    Това „следователно“ 🙂 …….. нищо лично но мисля че е логическа заблуда. Виж това за повече информация.

    „Освен това, аз лично никак не съм мотивиран да издигам знамето на една терористична държава …..“
    Ходил ли си някога на църква (секта по нашите средновековни разбирания).Е там църквата са хората, не иконите или институцията.

  58. Какво общо има гордостта с идентичността? Необходима ли е гордост за да има идентичност даден човек? Или може да има идентичност и без да се гордее? И‌ли да се срамува? Просто така?

    И необявяването си за нищо не означава липса на корени. В моя род има хора от различни места и аз се чувствам свързана с всички от тях. Имам корени в тях, от местата, в които съм живяла и опитa, който имам самата аз. Идеите, с които съм се сблъсквала и приела и забележителните хора, които без да са ми роднини са имали влияние върху мен.

  59. gonzo

    Хубави въпроси. Идентичността е това, което ни обособява като индивиди или принадлежащи към дадена група, а гордостта – оправданието ни да поставим себе си или нашата група едно стъпало над останалите и да ги гледаме отвисоко. Не че е абсолютно необходимо, но определено прави живота по-лесен. Как бихме могли да критикуваме така свободно немците, както в един от горните коментари, ако не чувствахме, че морално ги превъзхождаме?

    Националната гордост от всичките видове гордости е може би най-интересна. Българите имат силно развито чувство за национална идентичност (както, предполагам, в повечето малки, етнически хомогенни държави) и ако помолите някого да подреди по важност групите, с които се идентифицира, „българин“ ще бъде на едно от челните места в списъка.
    Важна причина за това, разбира се, е българският език, който си го говорим само ние, и някак естествено ни отделя от другите народи. Друга причина е универсалната образователна система, която промива мозъците на всички ни по еднакъв начин като малки – добре подбраната, често изопачена, история и всичката възрожденска литература, която се учи в училище. (Тази последната е специално писана с цел промиване на мозъци – сигурен съм, че е била безкрайно полезна на времето си, но хич не ми е ясно защо се учи толкова много от нея в училище днес. Друг страничен въпрос, и това е истински въпрос, не риторичен – мислите ли, че е правилно повече от половината часове по история и литература в гимназията да са посветени на България?) И изобщо, както може би стана ясно, според мен националната гордост е тясно свързана с патриотизма и в голяма степен продукт на възпитанието ни като малки. Трудно ми е да повярвам, че възрастен човек може да приеме сериозно твърдения като „българин е измислил киселото мляко и затова всички българи сме готини“ или „преди хиляда години България се е опирала на три морета и затова сме велика държава“ ако поне малко се замисли.

    Освен това традиционни сентенции като „българките най-хубави“ и „България най-прекрасна на света“ са откровено удобни: „жена ми може и да е грозна, но американките са по-зле“ или „притрябвала ми е почивка в чужбина, като черноморските плажове други няма!“

  60. Паисий

    Две уточнения за размисъл – не гордостта, а горделивостта е грях според писанията. И друго пак за размисъл – съвременните гърци според проучванията нямат нищо общо с древните елини. Но не дай боже да го споменеш пред тях.

  61. Паисий, къде в Писанията се говори за гордост и горделивост, и се прави разграничение между тях, като се одобрява гордостта? И ОСОБЕНО пo национален признак? Напротив, в Новия Завет изрично се казва, че във възкресението „няма да има елин и евреин“, няма да се правят такива разграничения. Християнството е най-наднационалната религия. ОК, няма да ги класифицирам коя е най-най- в сравнение. 🙂 Но определено християнството не приема делението по национален признак.

    Примерът, който даваш, е особено добър. Съвременните гърци нямат нищо общо с древните елини – a ако имаш предвид генетично, българите сме също така мешан генофонд като всички останали балкански и средиземноморски народи. Нищо по-уникално, богоизбрано и „чисто“. Иди се гордей с българска кръв и произход при това положение 😉

  62. Baluan

    От това, което имах търпението да прочета дотук мога да заявя следното : адско, асиметрично, безпредметно смесване на теми, тези, аспекти …
    По коя дефиниция на гордостта вие ще ограничавате източниците само по заслуги ?
    Опитвате да обезсмислите и дискредитирате гордостта от не-лично-собтсвени постижения, с така наречената от вас „случайност на раждането“ – Стоянчев, само твоят болен мозък може да бори мелници с подобни аргументи … Замисли се доколко има нещо НАИСТИНА случайно на този свят … по смисъла, с който ти си мислиш, че „биеш“ …

    @gonzo – „а гордостта – оправданието ни да поставим себе си или нашата група едно стъпало над останалите и да ги гледаме отвисоко.“ – Смешка! Гордостта е това, което ти дава самочувствие, не че си над останалите, а че не си под тях! 😉 Че съществуването ти в известен смисъл е предопределено от предмета на гордостта. Горделивостта, е нещо съвсем друго … При все това, начинът, по който съзнанието ви моделира думите и тяхното значение никак не е чужд на историята … Всяко нещо само по себе си не е вредно, когато се прекали с него обаче – става 😉 И българите определено нямат силно развито чувство за национална идентичност, точно заради това повърхности разсъждения като масата изразени тук съществуват …

    Андрей – и защо фолклорът ни да не бъде източник на гордост не разбрах ? Че мериканците не се ли гордеят с Тъпак и Бушмен ? С кокината кола и доналд дък ? Та с какво са по-лоши киселото мляко и таратора от тях ?! Ама ако им поставиш нещата по определен начин ще почнат да се бият в гърдите с бургери и полупразни пласмсови бутилки! Ба, тъпият нихилизъм с нищо не е по-добър от просташкия национализъм!

    Тука двама-трима са ви го казали в очите и така и не видях накой да им е отговорил …

    С две думи, локумджии – светът щеше да е на ниво пещерна комуна, ако хората не се „гордееха“ и не продължаваха делото на тези преди тях, а за да го продължиш, не може да не се Гордееш! Щом Българите са стигнали дотук, значи определено е имало с какво да се ГОРДЕЯТ! Щом думата България, я има все още, значи всички тези преди вас са намирали смисъл, който пак тези преди тях са им давали!

    Да отговоря и на човечецът вметнал: „Онзи момент със “българин да се наричам първа радост е за мене”… някак ми убягва. И не, защото нямам отношение към мястото, в което съм се родила и живея – напротив.“ – Да, ама нямаш отношението, което е имал Човекът, написал това 😉 Пък си мисля, че той къде повече е разбирал за какво иде реч от теб, и къде повече е съзнавал цената на думите и свободата да се Нарече Българин!

    И да, много сте прави, че не можете да се гордеете нито с природата, нито с народността си, просто защото по никакъв начин не сте ДОПРИНЕСЛИ за нейното запазване и развитие – сами си отговорихте на въпроса !

    Барабаните бият туш! Публиката е в амок!

    Сполай ви!

  63. А ЗАЩО НИКОЙ НЕ ПОКАЗВА КАДЕЕ СМЕТИЩЕТО НА ГРАД БАЛЧИК.КОЛКО БЕЗРАБОТИЦА И БЕДНИ ХОРА ИМА.ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ЦЕННИТЕ НАХОДКИ КОИТО СА ОТКРИТИ.Е С КАКВО ДА СЕ ГОРДЕЕМ….

  64. пенка

    Гордостта не е лошо нещо , напротив даже е велико.въпроса е с какво се гордееш.Тя е единствения стимул за развитие.Защо да не се гордея със себе си затова ,че с труд и много лишения съм постигнала много повече отолкото другите. Толкова за личната гордост.
    Относно националната гордост, аз лично не виждам нищо лошо в нея.Незнам защо интеграцията на балканите трява да бъде непременно свързана с обезличаване даже отричане на националността. Както е известно тя е възникнала през 19 век при уникални исторически събития.Самия национализъм се ражда като отрицание на предишния суверинитет,на монархичните династии на самите монарси и тогава изразът “Държавата това съм аз“ е заменен от “Държавата това сме ние“национализъм идва да създаде нови легитимни рамки на държавата, в които вече не наследственото право, не привилегията, а общият сбор от всички хора, създава обща съпричастност към отечеството, към държавата.
    Странно ми е как от такова благородно понятие ,днес национализма едва ли не се приема като мръсна дума.
    Национализмът е равен на фашизъм само в очите на глобалисти и социалисти. Балканския национализъм
    е израстнал в неприкъснато съприкосновение с враждебни сили и затова в неговия речник непрекъснато присъства думата СВОБОДА>И да не забравяме ,че великите идеи и открития са възникнали при хомогенни национални среди преди те да придобият глобално значение.Стремежът на страните да се гордеят с това създава предпоствака за възникването им. Според мен и тази крайност е лоша -замислете се .
    Относно Априлското въстание ние се гордеем не толкова с него ,колкото със смелостта ,храбростта и вярата на НАШИТЕ ПРЕДЦИ ДАЛИ ЖИВОТА СИ ЗА ОСВОБОЖДНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.Почитайки тяхната памет.Същото се отнася и за опълченците на Шипка (един от най-истинските моменти на гордост)
    Аз ли ?
    Обичам си страната ,тя за мен не е просто пространство .
    Тя е в сърцето ми не, защото е била велика или древна ,а защото си е моя . Без това да предизвиква в мен омраза или отричане на други етнически народности,а напротив широкоскроен човек съм отворен към света .
    С най-искрени чуства към всички. Бъдете добри

  65. „великите идеи и открития са възникнали при хомогенни национални среди“

    Тоест? За първи път чувам такава теорема. Не е вярно, чисто и просто.

    ”Държавата това сме ние”

    А кой казва какво да се включи в това „ние“? Откъде идва необходимостта „ние“ да бъде етническа хомогенност? Какво пречи „ние“ да бъде например всички граждани на Османската империя, станала република? Как се постига хомогенност? Има ли въобще на практика такава, при положение, че във всяка държава има хора с различно етническо самосъзнание?

  66. пенка

    Великите идеи , открития и постижения наистина възникват имайки предимно национално значение преди да придобият значение в световен мащаб.Иначе ,защо американците да се гордеят с това ,че са стигнали първи до луната. Ако не са имали тези стремежи да победят Русия в завоюването на космоса тази огромна крачка за човечеството едвали е щяла да се осъществи.
    Кой наистина е казал какво да се включва в това ние?Този който го казва е преди всичко расист. Къде въобще съм споменала за етническа хомогенност-НИКЪДЕ.
    Това „ние“включва НАРОДЪТ като цяло независимо от социалния статус ,вероизповедание ,етническа принадлежност идр. Залагат се на задружните сили на всички хора за борба с/у подтисниците. Залага се на управлението на народа , а не на привигилировани хора.
    тези принципи са застъпени преди всичко в една декларация на френската революция а ето и по-важните от тях ;1 Хората се раждат свободни и равни поп правата си;2Естествените права на човека са ;свобода,собственост,сигурност и противодействие на подтисниците.3.Принципът на върховната власт се намира у народа .Нито група хора ,нито отделно лице може да упражнява власт ,която не произтича от народа. и пр. Декларацията предвижда свобода във всичко,коетоп не вреда на другите и пр.
    Османската империя няма как да стане република ,защото е преди всичко е империя. И друго -нека малко да поразсъждаваме ,ако е било възможно всички поданици на Високата порта да живеят свободно и равноправно ще тръгнат ли всички балкански народи да се освобождават. Нима ей така се вдигат възстания и отиват да мрат ,ей така заради националната “идея“ или просто така ,че си живеят добре под чалмата на султана ,но си нямат друга работа и са решили да се правят на патриоти.Помисли малко ,защо се вдига френската революция ,защото са си живяли селяните добре ли. Немисля.

  67. пенка

    Иакам да спомена още ,че много ми харесва този форум тъй като няма напрежение и не се стига до крайности,за разлика от други.

    Друго ,което искам да кажа , е че националността възниква наистина при уникални събития ,при които се стрми преди всичко към промяна на съществуващия ред към по-добро ,към хуманност,равноправие ,честност и братсвто с други народи между хората. Но с времето това значение също се променя и се трансформира и се стига до това „НИЕ“ сме по-готини от другите, по-можещи от другите и т.нат.,което според мен няма нищо общо с родолюбието или с привързаността към отечеството . Е поне според мен. Всеки си има своето мнение. Даже според мен национализма винаги е съществувал под една или друга форма и ще продължи да съществува под една или друга форма . Наистина в своята крайност особено на балканите може да има пагубни последици.

  68. Радвам се, че ти харесва блогът, Пенке, и специално тонът му.

    Но примерът, който даваш не е релевантен. Кацането на Луната не е откритие; то е приложение на други открития направени преди това.
    Държави може да финансират различни проекти, но това не оазначава, че някое откритие е направено от патриотизъм. Аз лично не знам за такова. Извън военните проекти в САЩ научните екипи са интернационални.

    Това е за САЩ. Откритията не започват със създаването на националната държава, което е доста скорошно явление и не, не е съществувала винаги. Открития е имало открай време, още отпреди национализма. Има си хас Галилей, Нютон, Хипокрит и

    Всъщност най-плодотворните откривателски занимания се случват чрез корсполинация, тоест тогава, когато има свободна размяна и щъкане на идеи през държавни граници. Когато арабските учени са приели, интерпретирали и развили античното знание, унищожено от християни и войни впоследствие, та от тях са го добили средновековните европейски мислители. Американската среда за изобретатели от 19 и 20 век. Международните научни центрове в Европа. Патриотизъм? Национално значение? В името на народа?

    Освен това не виждам заложена необходимост промяната ни към хуманност и добро да е свързана с национална идея. Откъде правиш такива изводи? Точно обратното, националната идея има по-голяма вероятност да подхранва насилие, затваряне и втвърдяване на идеите. Всички големи социални промени в света не са възникнали на основа на национално чувство. Например, християнството и други религии, хуманизмът, идеята за правата на човека и Червеният кръст. Нито едно от тези явнения не е свързано с национално чувсто или логика.

    Ако, по думите ти, „НАРОДЪТ като цяло независимо от социалния статус , вероизповедание ,етническа принадлежност“ какво общо има това с национализма?‌ Народ независимо от социален статус и вероизповедание, народ включващ хора от различно вероизповедание и етническа принадлежност е имало и в Османската империя и днес в Европейския съюз. Ако е така, тогава защо по тази логика е необходимо „народът“ да търси национално самоопределение?

    Подтисници има във всяка държава, включително сегашната българска. Но това няма нищо общо с национализма в скучая. Ти просто объркваш причините за Френската революция – тя няма нищо общо с национализма – и ги сливаш с националните движения на Балканите и западането на Османската империя, която, между другото, Е станала република доста отдавна. Прочети малко повече за националните освободителни движения, специално за българските земи, за да разбереш как и защо се е вдигнал „народът“.

    Много вярно, че позицията „ние сме по-готини от другите“ е погрешна. И гордостта на нацоинална основа произхожда от нея.

  69. пенка

    Ох ,мисля че няма да можеш да ме разбереш .Първо при какви условия възникват тези идеи , постижения и пр, преди те да имат смисъл да “щъкат “ през държавните граници. Имали смисъл от тези идеи ,ако няма конкуренция за развитие между държавите.Дадох примера за Луната ,защото САЩ е имала стремежите да победи Русия в студената война за да може да докаже пред света ,че е най-силната държава не само в научно ,но и в политическо отношение, ЧЕ това не е ли гордост.
    Второ относно Османската империя .ти почети малко история и ще разбереш ,че тя е станала Република Турция. Империята се упрвалява от император затова е империя.При нея е имало неравноправие между християни и мосюлмани.Но това не е исторически форум да не смесваме темите.
    Неободимостта от принадлежност към дадена група от индивиди ил племе и т.н я е имало винаги още от праисторията на човечеството. Това създава предпоставнка за по-лесното оцеляване на даденото племе,гр.индивиди и .т.н.,които междувременно извоюват и своя територия.Това чувство за принадлежност ще съпътсва човечеството до края на неговото съществуване и винаги ще го има под една или друга форма.
    Идеята за хуманност и добро е свързана с националната идея през 19 век.
    Прочети “Декларация за правата на човека и гражданина „, приета от Френското национално събрание на 20 август 1789г. В тази декларация Френската революция прокламира “естествените и отменни права на човека“.
    И не виждам причнина защо да не се свързва.
    И още един извор с кйойто ти не намираш причина да се гордееш. “Чиста и свята република “ Васил Левски.
    Писма и документи. Равенство между Хрстияни ,мусюлмани,евреи и пр. и заедно ще живеят под едни общи святи закони.
    Интересно ми е, защо свързваш национализма непремнно с нещо лошо. Проблема идва от другаде .
    Понякога се смесва нациналната гордос с личната гордост. А двете нямат общо разбираш ли.

  70. пенка

    А относно един въпрос който се чудя как го зададе .
    Народ=Нация част от националната държава.

  71. пенка

    И още нещо за финал въпреки ,че смесваме темите .По никакъв начин не можеш да сравняваш Османаката империя с Европейския съюз.
    ЕС е съюз м/у отделни , равноправни държави намиращи се в Европа, и всяка от тях си е с националните си граници ,флаг,химн и пр. САМОТО РАЗЩИРЯВАНЕ НА ЕС ВКЛЮЧВА : ТЕРИТОРИИ ,НАСЕЛЕНИЕ И ВКЛЮЧВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ИСТОРИИ И КУЛТУРИ.
    А относно Османската империя самото население на ИМПЕРИЯТА е съвкупност от различни етноси и народности. И обиковенно е имало неравноправие.

  72. Виждам, че темата те вълнува. Ще ти обясня откъде идва объркването ти. Просто ти oмесваш понятието „народ“ с понятието „нация“. Не, те не са равнозначни, а са съвсем различни неща. И освен това омесваш едно национално-освободително движение с отхвърляне на подтисничество и неравноправие изобщо.

    Френската революция няма абсолютно нищо общо с национализма. Тя не е обособяване на една нация, каквато са били балканските движения, а е социална революция – на социални класи и на друг вид държавно управление, докато национално-освободителните революции, вкл. тези на Балканите, не търсят различен вид държавно управление, а обособяване на една нация и политическото й откъсване. Ако се опитваш да свържеш Френската революция с дадена политическа идеология и философия, тя не е плод на 19 век, а на 18 – на Просвещението. Национализма и възникването на националната държава, както и на национално-освободителните движения и революции възникват за пръв път през 19 век и са свързани с Романтизма.

    Национализмът изобщо не е равносилен на „държавата това сме ние“, защото, както казах, национализмът не се основава на различен вид суверенност от абсолютната монархия нито е обратното на монархията. Той се основава на идеята за държавата-нация, която спокойно може да бъде и абсололютна монархия.

    Ако Френската революция беше беше прототип на национално-освободителните движения на Балканите, и ако те й бяха аналогични, тоест ако Френската революция беше движена от национализъм, балканските движения щяха да следват нейните цели, а не да търсят да обособяват отделна държава. Щяха просто да отхвърлят абсолютния монарх, който казвал „Държавата това съм аз“ и да отхвърлят него, отхвърляйки социалното неравноправие в рамките на съществуващите държавни граници. Да търсят права за народа, който нали по думите ти включвал всички етноси и религии, без да се опитват да основават нова държава с различни държавни граници. Държавата може да бъде авторитарна и монархия и въпреки това да бъде многонационална, или обратното, да бъде империя и да не бъде подтисническа. Питала ли си се от конституцията на коя държава е прекопирана Търновската конституция?

    Мисля, че има доста какво да научиш за Османската империя извън стереотипите, за коeто вината разбира се не е твоя, а на клишираното образование по история в училище. Започни с етническото и верското разнообразие – единственото позволено и толерирано на територията на Европа, особено в период, когато в останалите й части религиозната свобода се е преследвала (вж. случая с експулсирането на сефарадските евреи от Европа). Освен това прочети с какви методи „комитите“ на Балканите са се опитвали да провокират стълкновения, за да види местното българско население кръв и така да и да го подтикнат на бунт, защото то не е имало особен ищах и мотивация да го прави.

    Има много причини за финансирането на американската програма Аполо, но то не е от национална гордост, а – между различни други – внушение на надмощие у другия политически лагер. Има много военни програми, които се финансират национално, но има и голяма част военни програми, които целят демонстрация на мощ и въпреки това са международни, като програми на НАТО за развитие на технологиите и като международната космическата програма на социалистическия блок едно време. Но както казах, това няма нищо общо с научните открития. Преписвам буквално твърдението ти от по-горе:

    „И да не забравяме ,че великите идеи и открития са възникнали при хомогенни национални среди преди те да придобият глобално значение.Стремежът на страните да се гордеят с това създава предпоствака за възникването им.“

    Повтарям – това са глупости. Научни открития е имало векове и дори хилядолетия преди възникване на нации и национализъм. По времето на Галилей не е имало нация и предпоставка за неговите открития съвсем, ама изобщо не не е никаква национална гордост. А в момента научните открития по света се правят от международни екипи, в които има хора откъде ли не и които ако чуят твоето изказване за мотивациите им ще изпокапят от смях.

  73. пенка

    Скъпа ми размишльотини повтаряш думи които вече бях писала в по горните си коментари ,ако си ги чела внимателно.Първо аз бях писла ,че борбите на балканите са били национално-освободителни ,защото в техния речник ,непрекъснато е присъствала думата Свобода , а относно Френската революция също бях отбелязала ,че е била основно за равноправие в соиалните слоеве.,за отричане на монарха ,за народно управление . Националната идея не се е зародила по време на балканските национално-освободителни борби. Ако прочетеш повече ще разбереш,че при нашето национално -освободително движение има много сходни характеристики с Идеите от Френската революция . Защото и при него има отричане на монархията и премахване на ЦАРЯ.Самият Левски твърди „и сега си имаме цар, в българско ше е народно управление“.Самият той е държал през цялото време на идеята за република ,като отбелязва ,че и сега си имали цар т.е султан .Ето ,че тук говорим за смяна на управлението и по скоро за политическо освобождаване. Не забравяй ,че тогава тези идеи са се зараждали и са обхванали цяла Европа. Даже има и книга “Левски и мосонската ложа“, в която книга е обяснено много добре,че Левски просто е бил част матрицата , при зараждането на тези идеи и движения.Относно османската империя си имам свое мнение . знам ,че по време на комунизма са преиначени много неща от нашата история с цел някаква пропаганда, Но спокойно миже да имаш довереие на най-добрия османист Вера МУтафчиева ,която разбулва много лъжи относно ОСманския период,но е имало неравноправие към християнските поданици на империята.За това свидетелстват много архиви относно данъчната им система -десятък, кръвен данък,данък за изхабяване на забите от храна и други такива не ги помня всичките. Да не говорим за насилственото ислямизиране.Имало и списъци с продадени българи като роби на робски тържища , Един период от историята разбирасе няма как да се приеме еднозначно , същото важи и за самия комунизъм.Има и лошо,но и хубаво.
    И още нещо ,което отново не си права и ме караш да се повтарям като папагал. Взето от тълковен речник,отвори и провери какво значи думата
    националност

    националността, мн. националности, ж.
    1. Народност.
    2. Принадлежност към някоя нация. Българска националност.
    Можеби ти не искаш да го свържеш, че нали народа представлява националната държава ,това сме ти и аз ,комшията и т.н. Това са хората ,които живеем В БЪлгария.
    Относно онзи цитат ,който ти ми цитира съм го написала в смисъл, че националността изиграва изключително положителна роля през ранния капитализъм на Европа.Когато се очертават ясни културно-икономически граници ,езици и финансиране за научни проекти ,тук може да се каже ,че не съм успяла да се изразя правилно,за което признавам.
    но да ти кажа и още нещо на Америкацните не им пука от коя народност са били учените създали Аполо ,а им пука и се гордеят с това ,че те са направили тази огромна крачка. Италианците не се ли гордеят ,че Галилей е роден в Северна Италия.
    Като ми твърдиш ,че в САЩ били интернационални ,за което не споря че е така ,помисли там няма ли расизъм ,няма ли гета ,кедето са затворени съответ, групи от хора с различна етническа принадлежност.
    Самите социолози признават ,че хората влагат различен смисъл на тази дума през различните епохи, в зависимост от политическата конюнктура на страната. И можеби за това неможем да стигнем до единодушно мнение . Едно го сравняват с Фашизма ,а други пък с патриотизма и .т.н. а даже има разлика между тези три понятия има много хубава книга за това.
    Мисалта ми е ,че всяка крайност е лоша и ,че самата глобализация не значи обезличаване на нацията . Всяка крайност е лоша>Този свят е пъстра мозайка от различни истории и култури и България е част от нея.

  74. пенка

    “Френската революция няма абсолютно нищо общо с национализма. Тя не е обособяване на една нация, каквато са били балканските движения“
    Това не е вярно , просвещението е било пътят към нея .
    Грешиш тук прочети и ще видиш, че съм права. За това спирам да споря с теб. И едвали ще пиша повече .Този спор е безмислен все едно атеист да спори с вярващ дали съществува Господ. Няма да се стигне до разбиране, Но пък затова ,благодаря ,че по спорихме и за твоята гледна точка.Можеби и двете грешим или и двете сме прави. Довиждане всичко най-хубаво.

  75. Току що се натъкнах на една позабравена мисъл на Любен Дилов (баща):

    „Гордей се че си българин! Защото и да не се гордееш, пак ще си българин!“

    Комай това е най-правилният подход 😉

    Всичко друго е от лукавого 😀

  76. Много точен коментар на Л. Дилов-син! 🙂

    Напомня ми притчата за един тиранин, който искал в царството му всичко да става само с негова заповед и позволение. Затова инвестирал сериозно в секретен отдел за придворна метеорология. Искал да знае предвиждането на времето, за да издава декрет всяка сутрин какво да бъде то.

    Така и с гордостта, че сме българи като факт, който така или иначе не можем да променим.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s