Фабула за успеха

prettyaroundPазказваме истории, за да ги опитомим и да станем техни господари: защото са показателни за това какво представлява света, заслужават да се следват като пример, вдъхновяващи или успокояващи. И докато ги разказваме, приемаме нещо от тях. Приемаме философията им или след обмислянето й решаваме да я отхвърлим. Разбираме как стават нещата. Въобще на хората много повече им въздействат историите, отколкото други начини за опознаване на света, като категоризирането, класифицирането, описанието, изобразяването. За децата се пишат възпитателни книжки, които разказват историийки за други деца, минаващи през същия опит и проблеми като тях. Чрез книжките те натрупват предварителен виртуален опит.

Преди време Лид, в един пост който сега не мога да намеря, ме помоли да напиша разказ за успеха за блога й, който поддържа за учениците си. След дълго отлагане, ето:

Всеки има история за успеха. Дори и още да не го е постигнал, има в главата си наратив, който го разказва като серия от потенциални събития. Той не е описателен – не е набор от характеристики – а е разказвателен: историйка, която казва как някой/всички/самият той стига до него. В историйката са вплетени и основанието за постигането, и моралната/рационална/трансцедентална оценка за него, и обяснението защо точно така се постига, и смисъла му. И това е много по-убедително от простото описание.

Ако не вярвате, че такива историйки съществуват повсеместно, спомнете си израза „американска мечта“, която всъщност си е разказ. В нея има герой: беден, но упорит, умен, работлив, амбициозен и честен човек. Има място на действието, Америка, и това е важно за историйката, защото мястото и неговите условия играят роля в тази фабула. Има време: сега. Има първоначално положение, тази задължителнa черта за всеки уважаващ себе си наратив. Има първоначални пречки пред героя: той е беден, пренебрегнат, без обществени ресурси и признание. Но поради качествата си, чрез жертви и действията си постига богатство, достойнство, място в обществото.

Разбира се, независимо доколко реално й вярваме, отделен е въпросът защо има американска мечта, а не френска, българска, камо ли английска. Всъщност такива има, но не са достатъчно универсални (и на разположение на всеки, който иска да ги въплъти), за да са и универсално познати и приети. В тях всички тези елементи от фабулата по-горе са различни. Героят може да е благороден, смел, достоен млад мъж. Може да е красива, но онеправдана девойка. Може да е подпомогнат от щастливи обстоятества или от фигура, облечена във власт. Може да е възпрепятстван от неприятел. Може от него да се иска да участва във война, да работи неуморно, да бъде хитър или скромен. Ако тези елементи ви напомнят на приказките на Шарл Перо, това не е случайно. Тези приказки са дестилираната представа за успеха от френската и английската, въобще домодерната европейска култура, какво представлява той и как и защо трябва да се стигне до него.

Тук му е мястото да си помислим каква е българската мечта специално. Дали е приказката за Мара Пепеляшка, най-малкия брат, Хитър Петър, овчарчето Калитко или Митко Палаузов. Независимо дали сме откърмени с такава история за успеха и дали познаваме тези разкази, ние сме ги възприели. Едни като валиден наратив за успех, други като печално поучение, но те са залегнали и в българската литература, която се изучава в училище. Ето, историята за успех, която подмолно се научава в час по български, е тема, която заслужава внимание от всички нас. Трябва да я разшифроваме, за да разберем кои са елементите, кои са обясненията, кои са качествата и условията, които са изградили в умовете ни неусетно стереотипа за успех. Дали в центъра е беден и онеправдан герой, който се противопоставя на някава власт и така извоюва своето? Или действа скришом, а не директно срещу властта? Или си сътрудничи с нея? Дали е герой от царско потекло и това предопределя неговия бъдещ успех? Дали измисля свои правила на играта?

А‌ освен в някоя приказка или детска книжка (които са едни пренебрегнати и потенциално стряскащи с идеологията си хартиени блогове за успех), фабулите за успеха са навсякъде около нас. Те са личните истории на тези, с които се правят интервюта как са стигнали дотам, за да спечелят масова възхита. В интервютата оценката и рационализацията на идеята за успеха може и да не са директно казани, но набъбват от всеки въпрос. В това се убедих, когато превеждам някое и другo интервю на успели български творци на английски. Сблъсквам се с факта, че някои части на интервютата просто нямат смисъл за небългарския читател и са културно непреводими. Смятате ли да напускате България? По-трудно ли се прави изкуство в България? Попречило ли ви е или ви е помогнало българското образование (ако живеят в чужбина)? Как успявате да носите българското в себе си? Всичките тези въпроси, съвсем релевантни по подразбиране за един българин, никога не биха фигурирали в едно американско интервю с американски художник. Това показва, че такива стъпки и условия са част от българската представа за успеха, толкова неосъзнати и вкоренени, че рядко се анализират. Българска мечта има, но не се замисляме каква е тя.

Следващия път като четете интервю за някоя успяла личност помислете за неговата версия за успеха и как тя прозира в разказа. Как обяснява отношението си към живота. Даже може да се напише цяла курсова работа по журналистика за концепцията за успеха, отразена в интервютата в българските вестници през последната година. Защото самият журналист, вземащ интервюто, сътрудничи на това изграждане на фабула за успеха чрез дежурните въпроси и презумпции.

А е важно да я анализираме, за да разберем какъв стереотип сме попили и дали наистина отговаря на нашите собствени желания, възможности, нагласи. И за да не си мислим, че е някаква естествена, универсална история, която всеки следва по природа, а е фабула, което сами можем да си опитомим.

Лид казва, че някои от нейните амбициозни ученици смятат, че успехът е въпрос на божествено даден ум, а не на работа върху себе си. Tова е елемент от тяхната неосъзната фабула за успеха. И колко голямо значение има тя:  понеже не включва като условие пред героя личностното му развитие, съответно и те не си поставят за цел да се усъвършенстват, било чрез образование или друго. Или имаш акъл, или го нямаш и съответно и в двата случая образованиетo няма смисъл.

Те смятат, че за да постигне човек успех е достатъчно да поработи някъде в чужбина, макар и черна работа, а после да се върне и с парите да си купи луксозна кола. Или да си направи едно магазинче и да очаква да печели от него. Доста хора ще се усмихнат на тази формула за успех, защото знаят подробности около приложението й и че не е така вълшебна.

За да осъзнаят фабулата си за успеха и – дори и ако е реално валидна – да я опитомят, много би помогнало ако я напишат и артикулират. Ако направят свое изследване на човека с магазинчето. Еднa лична история. Да работят при него една седмица. Да продължат историята: какви са плановете и мечтите му за бъдещето. Как би изглеждал след 20 години. Характерът, произходът, знанията му и дали всичко това е участвало в успеха. Успех ли е наистина.

Така че този пост не предлага собствена версия какво е успех.‌ Той само предлага да се анализират доминиращите версии, да се деконструират, за да може от строителните материали да решим как и за какво да ги използваме. И за да си направим свой разказ за успех по методата „направи си сам“, вместо да вземаме под наем една готова матрица за такъв.

Непослушните деца

За вещиците

Утопия, каквато не я знаем

Кръв и бели дантели

Човекът, който искаше да оздравее

ABSOLUT утопия

Поглед в метатето на ближния

Необходимата дрога хепиенд

Стратегия за живота

9 коментара

Filed under България, САЩ, образование, социално, традиция

9 responses to “Фабула за успеха

  1. lyd

    🙂 Ами не е това което очаквам за блога за успеха – много е мета🙂 Но е много полезно за мен🙂

    А от твоите фермани-коментари се чудя кой би бил подходящ за дечицата😀 Все пак се надявам някой ден да разкажеш история … като имаш време и вдъхновение🙂

    Много ти благодаря🙂

  2. Val

    Всяка приказка – абсолютно всяка (даже Андерсеновите – имплицитно) – е история за важността на успеха. Най-ярък пример са вълшебните.

  3. Val

    А, да забравих – не само за важността на успеха, но и за начина за постигането му.🙂

  4. Понякога ми прави впечатление пропагандния елемент на успеха. Често статиите за успеха са насочени към определени работещи, и служат за примамка „Ето, и вас ви очаква това ако …“
    Мен все повече ме смущава дефиницията за успех. Адски много по нашенските медии се пробутва едно и също определение за успех. Често е непривлекателно за мен. Също така никой не задълбава да научи какво става с хората, които са постигнали своя си успех. Сякаш са изпаднали в абсолютното самадхи, но мисля че състоянието им е далеч от това.
    Но тази статия е хитра, защото подхвърля идеята, че за успеха няма еднинно определение. Всеки да си го търси по своя си начин. Нали човек е толкова голям, колкото са големи и мечтите му.
    Христо

  5. Това, че споменаваш Калитко и Палаузов, направо ме разби🙂 Наистина те са част от формирането на ценностната система на цял куп активни в момента българи и това, уви, си личи. Сещам се и за литературния герой Андрешко, чието поведение със съмнителни достойнства беше изтъквано като пример за достойно справяне със ситуацията десетилетия наред. Голяма част от преуспелите днес в публичния живот имена пък се оказаха дребни доносници с претенциите на Джеймс Бонд. Така че наистина при липса на общи критерии за морал, най-умно се оказва да си конструираме лична история за успеха.

  6. Има хора, които разказват истории за случилото се. Тези хора свидетелствуват. Други хора започват да класифицират и категоризират. Необходимата защитна реакция
    пред непознатото, което е плашещо. Така нещата са познаваеми и съответно питомни.
    Заблуда, която цари в момента до…кризата. Дори последната, която царува в умовете,
    независимо че е класифицирана, изкачца като непознат демон и всичките усилия, в които е впрегната най-мощната съвременна технология са всуе. Нищо не е в състояние да се справи с представата. Това е цената – една представа, зад която е скрито усилието.
    И тогава се разбира фикцията за успеха. Или вечността на успеха, когато реалния носител вече не е тук. Всяка социална категория има своя фабула за успеха.
    Питам се, колко ще бъдат вариантите за деконструкция, за да се създаде една фабула.
    Възможно ли е и необходимо ли е ? Едва ли има значение.
    Благодаря на Размишльотини , за възможността да размишлявам. Успява, за което благодаря.

  7. Изключително интересно! От друга страна, ако бях учителка като Лид, бих се опитала първо да накарам учениците си да се замислят дали на всъка цена трябва да се стремят към успеха. Мисля, че не трябва. Струва ми се дори не особено педагогично да се цели усех, макар училището да борави с тези методи.

    Примерно, мисля си, първо трябва и да са наясно учениците на Лид какво разбират под усех. Споделям също убеждението, че успехът е предимно лична история, а не обществена категория. Никой не е повече успешен в сравнение с някой друг. Според мен човек постига успех само в сравнение с личните си очаквания и стремежи. В сравнение с някакви универсални идеали всеки е загубеняк, защото никога не може да ги достигне.🙂 Пък и по-добре.

  8. Да кажем, че не е успех в смисъла, който влагаме нормално днес. Но всеки литературен пример говори за това – как някой търси нещо, иска нещо, постига нещо или не го постига по тази или онази причина. Заложено е в инстинкта – за самосъхранение и продължение на рода🙂 А бебетата, които нямат желание да се развиват, да постигат нови и нови неща ги диагностицират с failure to thrive. Фабулите наистина са много. Дори всеки родител има свой вариант, с който моделира децата си, нарочно или неусетно. Всеки инсторически момент или идеология.

    @Точка, ако ти хареса споменаването на Палаузов, това може да ти е забавно: razmisli.wordpress.com/2008/09/06/disobedient/🙂

  9. lyd

    Хубаво е всеки сам да формулира мечтите си, да прецени дали наистина си струват. Постигането им след това се нарича успех. Конкретното съдържание на мечтата може да варира от приготвяне на пържени яйца до вселенска диктатура😀

    Затова призовавам хората да разказват свои истории за успеха – за това как се пожелали нещо, как то се е оказало правилното нещо и как са го осъществили. А може и да е за това как са постигнали нещо, за да разберат, че хич не си с струвало … и т.н.

    Всъщност изначалната ми идея беше да покажа на учениците си, че има и неща които зависят от тях. Понеже растат в среда, която ги учи на това, че нищо не зависи от тях.

    Младостта е време, в което човек трябва да се научи да постига неща, да си исгради увереността че може да постига. После идва време за друго …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s