Със сигурност напоследък сте попадали на исторически филми, романи, театрални и всякакви художествени интерпретации на минали исторически периоди, в които нестандартни за очакванията ни персонажи са предизвиквали възмущения и дори скандали с присъствието си. Примерно участие на черни актьори в шекспирова драма която не е Отело, или пък нови сюжети, примерно за Средновековието, в която хомосексуални персонажи съществуват необезпокоявано.
Такива драми предизвикват скандали с обвинения, изтъкващи „политическа коректност“, преправяне на историята, или пък обичайното носталгично оплакване „ужас, докъде стигнахме, едно време си беше друго“. И дори да не сме от тази агитка, сме смутени, тъй като обикновено си представяме Средновековието като еднородно, етнически хомогенно, бяло, религиозно и морално консервативно, джендър стандартно. Но това е твърде далеч от истината. А вгледжането в тези стереотипи би ни разкрило доста за самите нас като съвременно въображение.
Средновековието, в частност европейското, е било толкова разнообразно и като представеност на преживявания, и хронологично, и географски. В Средновековието е имало всичко, абсолютно всичко – и сексуални малцнинства, и расово и етническо разнообразие и омешаност, преследване и приемане, и морални стандарти които днес дори биха вдигнали вежди. Учени жени, момичета ученички, хора от различни раси навсякъде и на високи постове, секуална свобода която след Тридентинския събор не виждаме като широко приета или пък цяла палитра от религиозни виждания, и публични, и лични. Както, разбира се, и обратното. Да, имало е осъждане на хора, групи и поведения от Църквата (или по-точно да кажем, църквите) на това, което е било удобно да бъде осъдено в даден момент или място. Имало е погроми от тълпи. Имало е и войни и дискриминация. Но често не там и за това, което сме си представяли. А в края на краищата, едни хиляда години на цял един континент е невъзможно да бъде категоризиран по принцип, нито пък дефиниран в един параграф, но ето, това се случва в съвременните масови представи.
Всъщност повечето стереотипи за Средновековието идват от началото на 19 век, когато Романтизмът започва да се взира и идеализира – съответно да изопачава – някои негови аспекти, а малко по-късно засиленият интерес към Ренесанса пък описва Средновековието в най-тъмни краски, на фона на което новото любимо минало да изпъкне по-добре. Днес тези стереотипи са подсилени както от толкинското утопично фентъзи и филмите по него, популярната култура и компютърните игри, както и от алт-райт наплива. И макар че медиевистите изследват и познават разнообразието на Средновековието, както и са активна сила в дигиталната култура, техните изследвания за съжаление все още не са достигнали до поп културата и широкото обшествено знание. Надявам се някога, скоро, и Средновековието да намери своята Мери Биърд, която да разбуни духове и стереотипи както Биърд го прави за Античността. Дотогава, четейки или гледайки култура за Средновековието, дори и това да са класически произведения или нови римейки, имайте едно наум. Това което гледате може да е просто Време разделно – художествена интерпретация без претенции за историческа достоверност, но и без вие да го подозирате, както и без възможност учебниците по история и култура да поправят засега тази опростенческа представа.
Ако ви е интересно да надникнете в това разбиващо стереотипи разнообразие, вижте блога People of color in European art history. Той е само един от многото популярни източници за опознаване на Средновековието. Но и една уговорка – разбира се, като при всяко приближаване до голяма и стереотипизирана тема, има много нюанси и необходим контекст, които са ключови за разбирането дори и само тези малко визуални примери. Ограничени сме от източниците, с които разпогаме и тяхната достъпност. А те са и субективни, създадени с някаква цел която не винаги познаваме, в същото време не необходимо са всеобхватни. Например сборник с поучения, които осъждат разни сексуални практики показва, че такива практики са щироко съществували, но те са представени през призмата на автора на поученията, който може и да ги е показал невярно или изкривено, естествено ги е писал с някаква своя мисия и цел, но възмущението му не означава непременно, че всички и постоянно са ги осъждали. Расовите виждания през Средновековието пък са още по-сложни и нееднозначни, нито лесно да ги изтълкуваме в източниците от изкуството.
Та, да се върнем на дилемата. Как да се отнасяме към подозирани авторски своеволия или евентуално политкоректно префасониране на историята? На първо време, осъзнавайки, че знанието ни е твърде непълно за това кой наистина го е имало в Средновековието, особено ако сме научили за него от учебниците или популярните четива. На второ място, дори и Шекспир в театъра си (да не говорим другаде, примерно сонетите си) е по-разнообразен отколкото ние знаем, тоест възможните интерпретации дори и на класическа драма са много по-многостранни. В достигналите до учебниците ни исторически текстове и паметници има пластове и контекст, за който не подозираме. И трето, въображението ни за миналото е точно това. Въображение, което отразява перспективата и въжделенията на времето, което ни го е предало, в случая със Средновековието, именно тези културни институции, които в по-късни периоди са ни го оформили в съзнанието. И затова е съвсем нормално едно въображение за миналото да бъде подновявано. Ако искате, ъпгрейдвано.
Преди време една приятелка се готвеше за изпит по история с едни остарели учебници и когато й го посочих с пръст ми отговори: ами какъв е проблемът, историята не се е променила оттогава.
Да, историята не се е променила, но какво знаем за нея определено се е променило. 
Размишльотини 
Средновековието е един от любимите ми исторически периоди!