Милано бил град на Бекария, виж ти

AlexChinnuck

Инсталация на Алекс Чиник, Фуорисалоне 2019

Във всеки курс по история на италианската литература от типа survey (тоест хронологично ревю отначалото докрая), 18 век получава минимално внимание. И с 17 век е така, с някои изключения като маниеризма, но той поне има място заради внушителното влияние на италианския барок в европейското изкуствот. А за 18, почти нищо. Аз например знам някои имена, познавам комедията, но извън нея само имена и „за живота и делото“ на някои мислители.

А е голяма грешка. Ето например днес, по един или друг повод, се зачетох за Чезаре Бекария, юрист и мислител, който не само че бил един от големите умове на Просвещението (😟) но и основател на съвременната криминалистика, а също и една от най-влиятелните фигури за Бащите-основатели на САЩ и със значителен отпечатък върху американската конституция (за която аз знаех, че има главно френска следа, но това без съмнение е заради ПР дейността на френската държава и непукизма в същото на италианската 😉 ). Намерих в бибиотеката едно томче, останало ми в наследство от Фино Понти, с трактата на Бекария За престъпленията и наказанията, в който се развива за пръв път тезата против смъртното наказание и мъченията. Този трактат ме впечатли със свежия си език – при все стила на времето си. 

Интересна обаче е и причината, поради който се зачетох за Бекария. Поводът беше на Salone del mobile, миланската Design Week, която другата седмица се завръща след 2 години отсъствие и която някой дефинира като типична за Милано на Бекария смесица от аристократизъм и популярност сред масите.  Защото, видите ли, Бекария е от аристократично семейство, но с приятели съмишленици основава бунтарски саркастичната Академия на юмруците. По него време академиите в Италия – общества на учени хора с цел среща на идеи и развитие на идеологически линии – често се трансформират в закостенели институции на догми. Та и с академията си, с писанията си и със скандалния си характер и обществените си прояви Бекария наистина оставя отпечатък върху духа на града. Та днес се налага да преосмисля разбирането си за Милано през призмата на Бекария.

И да се върнем на Бекария и литературата – не знам защо той и другите мислители не се изучават днес, с трактатите им по философия и другите науки, зародили се именно през Просвещението. Човек може да си каже, че така или иначе мислителите не са писатели и мястото им не е в историята на литературата, пък ако трябва, една шепа специалисти все пак се занимава с тях. Но това не е точно така. От една страна, днес разбирането за литература е много по-широко и гъвкаво и се изучават като литература доста неща, които за времето си не са се смятали за такива. И в края на краищата и Макиавели не е точно писател, но е широко четен от литератори. Мисля си също, че от друга страна е супер важно да се познават, не само заради разбирането, че литературата е всъщност реторика, текст и начин на изразяване и комуникация. Важно е да разбираме и да виждаме, че идеите, които прегръщаме днес, често автоматично, са всъщност исторически развития, в своите исторически контексти и обстоятелства. Така евентуално не само ще оценяваме консенсуса, до който сме достигнали за много политически и социални идеи, които днес приемаме като подразбиращи се и естествени, а всъщност са продукт на обстоятелства, спорове, убеждаване, институции и борби. Точно както и днес.

Вашият коментар

Filed under Италия, идеология, класика, култура

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s