Преди доста време един приятел твърдеше, че полигамията е нещо, заслужаващо сериозно внимание като доста смислена опция. При положение, че в днешно време мъжете бягат от брака, а много жени поради това остават неомъжени, многоженството би разрешило въпроса с омъжването им. Мъжът даже не е нужно да се притеснява, че няма да може да издържа жените си – той ще жертва кариерата си, за да гледа децата, а майките ще се развиват професионално, ще допринасят за семейния бюджет и всичко ще си е добре.
Не седнах да оспорвам така изложения от него дисбаланс на мотивациите, тоест, че мъжете се страхуват от брака, а жените напират за него. Но се сетих за този отдавнашен спор, защото полигамията отново стана популярна тема в новините в САЩ. Отцепническата религиозна група, FLDS, с исторически мормонски корени, е под разследване с подозрения, че в затворената им общност малолетни момичета са принуждавани да се омъжват като втора, пета и десета съпруга на доста по-възрастни от тях мъже. Над 400 деца са взети от родителите и предстои да отидат в приемни семейства, за да се спасят от сексуална принуда.
Това стълкновение на FLDS със закона не е първото. Полигамията е въведена още в самата мормонска църква във втората половина на XIX век и това е била една от причините тя да бъде преследвана тогава. Но понеже мормоните впоследствие се преселват в Юта, която по онова време все още не е била щат, многоженството е било толерирано отдалече от американския закон. За да получат щатски статус за Юта се налага лидерите на мормонската църква да се отрекат от полигамията. Обявяват я извън закона, но една група се откъсва и продължава да я практикува, не само нея, но и всички останали наследени религиозни вярвания и традции, сякаш замръзнали в края на XIX век.
Макар че и в момента тази група практикува многоженството, законът против него е трудно да бъде приложен, тъй като браковете не са официални, а се водят „духовни“ (но всъщност са си и реално консумирани). В съвременното общество е трудно да се преследва една нерегламентирана интимна връзка, при положение, че и хомосексуалните бракове на места са законни, изневярата не е престъпление, нито притежанието на любовник/ца. Всъщност дори и противниците на тези практики са много внимателни да не повдигат въпроса в съда, защото има голяма вероятност при едно ново разглеждане забраната на полигамията да бъде отхвърлена като неконституционално нарушение на свободния избор на връзка.
Естествено, като говорим за полигамия си говорим за полигиния, нали. Макар че терминът значи „многобрачие“, някакво съглашение за един вид брак на втора степен, никой не е чувал за случаи на многомъжие. (Такива има, но мнооого-много рядко, в някои древни и азиатски култури). Но многоженството е разпространено. Има го в Библията (нашият праотец Аврам), има го в Близкия Изток днес, има го в Африка и както виждаме, в Америка. Противоречие ли е това дисбалансирано уреждане на изобилието от съпружески опции? Има ли значение дали един мъж ще се сдобива с много съпруги или една жена ще се запасява с много съпрузи? И има ли нещо общо това с неравенството за жените?
Моят приятел потвърди дисбаланса, когато аз се обадих, че полиандрията би било нелош вариант: един мъж ще поправя електроуредите, друг ще се издига професионално и ще плаща сметките, трети ще допринася в романтиката. Но макар че беше доста либерален за предоставянето на съпружески услуги от един мъж на няколко жени, той отхвърли начаса идеята за многомъжие на жените. Според него това не би било приемливо, тъй като хетеросексуалните мъже не се чувстват комфортно за интимност в присъствието на други мъже (по този начин се изясни, че той имал предвид в полигамията интимността да бъде в близост до останалите съпруги – явно според него те не биха чувствали дискомфорт от това).
При положение, че на света се раждат, грубо казано, еднаква бройка мъже и жени, какво всъщност дава повод да възникне многоженството? В някои случаи става дума за обикновена аритметична сметка за запазване числото на популацията. Както каза Божо в една наша дискусия, многоженството е било въведено сред турците след серия войни, при което мъжкото население драстично е намаляло. Полигамията сред мормоните пък се е наложила, според официалното обяснение, след като много мъже са измрели при пионерското преселване на Запад и семействата им са оставени без глава (това всъщност не е вярно). Но в останалите, не екстремни случаи? Какъв е смисълът да се въвежда като нормална порядка?
Ако сме съгласни, че бракът е институция, с която се регламентират отношения в обществото – имотни, интимни, на лоялност между членовете му, на отглеждане и издръжка на поколението и така нататък – той доскоро си е бил все по сметка. Сметката е била за създаване на отношения и съюз между две семейства – по линия на съпруга и съпругата – и според тази перспектива е бил определян като успешен или не. Знаем за династичните бракове, организирани с цел скрепяване на политически отношения, но и на по-ниско ниво тези стремления са си били все така валидни, само сметките са били по-дребни. (Като примерче, помислете си за библейското наставление при смърт на съпруга жената да се омъжва за неговия брат, за да не се разпиляват и отиват у друг род инвестираните от семейството ресурси.)
В едно традиционно общество, където социалният статус и успех се е определял не с независими индивидуални постижения и заслуги, а чрез рода му, бракът е бил незаменимо средство за постигане на статус чрез съребрените отношения. А многоженството е било пък продължение на този стремеж на по-интензивна степен. Биологически, гените на притежателя на много съпруги се разпространяват повече, а социално, той придобива достъп до ресурсите и подкрепата на повече съребрени родове. Така че не е изненадващо, че в обществата, които практикуват полигамията мъжете с по-висок статус са тези, които се уреждат с повече съпруги и така тази практика става самозахранващ се механизъм: по-висок статус -> повече съпруги -> по-висок статус.
Така че в едно некризисно общество полигамията поражда потенциално кризисен дисбаланс: недостиг на жени за една част от мъжкото население, което се оказва извън социалния борд. В турското общество излишните мъже са били попивани от армията. А в днешната FLDS група излишните момчета, застрашащи изобилието на съпруги за по-високопоставените и по-възрастни мъже, биват изхвърляни от общността при всеки удобен случай, обикновено нарочени за някакво провинение. Тези момчета, израснали в изолирана среда, незнаещи нищо за живота извън нея, научени да странят от греховното дяволско общество, без образование и самочувствие, пропадат социално, освен ако не бъдат включени в специални програми за интегриране. Има изследвания, според които днешните ислямски общества са нестабилни заради излишъка на мъже, които не са задължени към свое семейство и са свободни да се изявяват повоенному. А нали казват, че отговорността към семейството, макар и изнурителна, всъщност внася стабилност в едно общество.
Как мислите, може ли полигамията да разреши някакви емоционални дилеми днес, когато и жените, и мъжете имат избор и бракът има емоционална функция? Оправданa ли е в определени исторически обстоятелства? Ако днес бракът не е въпрос на легитимиране на една интимна връзка и единствен начин за постигане на статус, има ли смисъл от полигамия? При какви възможни обстоятелства бихте го приели за себе си? Ако не смятаме, че е подходящо за нас, може ли да го забраняваме? На какви основания?
Повече по въпроса:
Един разказ-бижу на Дача Мараини, за съжаление го няма онлайн… но горещо ви го препоръчвам. „Другото семейство“ – от гледна точка на жена с кариера.
Разказ на жена, отрасла в полигамна общност
Ислямската гледна точка
Полигамията е несъвместима с демокрацията?
Има ли днес хора, които възхваляват патриархата?
Полигамията в Уикипедия
Размишльотини 
Много интересна тема. От известно време насам и аз следя случая с другарите от FLDS. Там, разбира се, далеч по-големият проблем е сексуалната злоупотреба с деца.
Колкото до полигамията: в момента в който е свободен избор на всички участващи, честно казано- не виждам къде е проблемът. Ако ще разрешаваме гей браковете, да разрешим и груповите такива- и двете постановки се отклоняват по равно от идеята че „бракът е съюз между (един) мъж и (една) жена“.
Истината е, че в едно модерно общество малко хора биха си хванали две жени/двама мъже, а и не мога да си представя какво точно трябва да се случи за да стане полигамията социално-приемлива на запад.
Обстоен и интересен пост, Размисли! Благодаря!
Не мога да дам статистика, но ми се струва, че в Европа бракът девалвира по принцип – без значение дали е моногамен, полигамен, хомосексуален и vice versa. Партньортсвото без документиране е все по-популярно…
Многоженството си е традиционно при юдеи, мюсулмани или мормони и мисля, че дори в някои от страните в близкия изток ‘множеството съпруги’ са по-доволни от положението и живота си, отколкото ‘единствената съпруга’ тук…
Това е дори природно-заложено: само при делфините и птиците има брачни двойки ‘доживотно’, ако не се лъжа… приматите са си ‘многоженци’ (макар да съм противник на Дарвиновата теория, все пак тя е единствената смислена такава до момента…)
Наистина проблемът със сексуалната злоупотреба с малолетни е далеч по-съществен… ала не съм запозната със законовите разпоредби.
За мен полигамията е по-интересна от гледна точка на ‘равнопоставеност’ между мъже и жени и от гледна точка на ‘изневярата’…
Аз също считам, че изборът принадлежи единствено на въвлечените в полигамия зрели индивиди…
Никола: по принцип е така, и аз не смятам, че забраната е уместна. Но все пак, защо на Запад полигамията не би могла да стане социално приемлива, при положение, че толкова други видове квази-брачни отношения са приемливи? Защо малко хора биха си хванали две жени/мъжа за себе си?
Вал, всъщност в мормонския случай знаеш ли как е въведена – с духовна санкция. Основателят й е получил Божествено откровение, че полигамията е задължителна за духовното въздигане и така е поставена като религиозна доктрина. По принцип тази доктрина не е отменена, макар че на практика сега не се прилага, освен от ренегатската FLDS. Интересно е как традициите възникват, нали? И на мен ми е интересен въпросът за връзката между полигамията и ‘равнопоставеността’ между мъже и жени. Ти какво мислиш? (И се питам как да класифицирам този мой приятел, на който изобщо не му минава през ума възможността за многомъжество…)
абе яз с една жена не моем се опраим, камо ли с повече
А още по-трудно е на бащите, които имат и женски чеда 😉
Мисля си, че действително многоженството звучи по-приемливо на твоя приятел, че и на много други хора защото традиционно то не е било наистина заклеймявано. За разлика от многомъжството. За по-голямата част от човешката история мъжът е бил глава на семейството, освен в някои общества, а ясно е, че две глави не може да има 🙂
Сега обаче живеем в други времена. Ето ти аргумент против полигамията/полиандрията. Ако се разреши човек да се жени за много мъже и много жени, какво правим ако всяка от моите две жени иска да има по още един мъж? Всички ставаме едно семейство ли? Лудница!
Иначе и аз ще се съглася, че с една жена е достатъчно трудно човек да се справя, благодаря! 🙂
Многоженството е пряко свързано с жената като „ресурс“ – редом с овцете, кобилите и други животни за разплод. Същото го има и при мормоните – децата са много важна инвестиция и жените са средството за реализацията й, а сектите имат доста първобитно мислене в повечето случаи. Ха, дори съвременните хора имаме първобитно мислене в доста случаи. Ето пример:
Понеже мъжът е наясно, че не може да изпълнява съпружеските си задължения към няколко жени (хайде да бъдем реалисти), се прокрадва мисълта, че жените може би ще се отдадат на ласки помежду си. А това е напълно приемливо – и в харемите е било напълно приемливо, под строгия надзор на евнусите:) Докато виж, приятелят ти е прав – при аналогична недостатъчност в случай на полиандрия, мъжете не могат да се радват един на друг, както жените. Иначе не биха били истински мъже, нали;)
Още не съм прочела линковете, сега ще го направя.
Значи освен всичко искам да добавя темата за насилието. Мисля, че в местата, където има многоженство, много от жените не са сключили този брак напълно доброволно. И изобщо при изборените от тебе случаи на сключване на брак по сметка хората са направили това напълно доброволно и поради това, че са се обичали. В една от книгите за албанците (май е „Албански перспективи“) има интервю с командир от Армията за национално освобождение, бил се в Македония през 2001 г. Неговият брак, както и при много албанци по негово време, е бил уреден предварително. Времето (доколкото си спомням бяха 4 години) за което е бил женен за тази жена той определя като кошмар. Обърнете внимание-това е войник, който се е бил с оръжие в ръка, хора около него са умирали, но той определя този вид брак като кошмар. И споделя, че след като се е развел (за това е поискал разрешение от родителите на съпругата си), и се е оженил за жена, която обича, се чувства много щастлив.
Мислите ли, че ако по някакъв начин се легализира полигамията няма да има насилие, тоест някой да принуждава жената/мъжа да стават членове на полигамно семейство? В моите очи изглежда супер брутално да накараш по някакъв начин жена да стане една от съпругите. А отношенията между съпругите в харема са ужасни, всяка се бори за надмощие, понякога си има и съпруга, която им се води тартор.
Другият трик, който практикуват мутри в България е да правят дете на някоя манекенка без да сключват брак, и да продължават да си хойкат с най-различни жени. Но това са вече патологични случаи, за които си има съответното обяснение.
Също така трябва да се каже, че оцелялото в Близкия Изток множенство май съществува само в най-фундаменталистките държави като верният на САЩ съюзник Саудитска Арабия. В ислямските страни, където има някакво равенство между мъжете и жените многоженството е изчезнало от само себе си. Разликата е отчетлива и при естествения прираст, направете справка между Иран и Саудитска Арабия.
Тази тема е много интересна и може много да се дискутира по нея.
Поздрави,
Христо
Да, интересна статистика с коментар по отношение на равенството като причина за моногамия 🙂 … Багер, дай линк…
Размисли, хипотезата – не за ‘многомъжство’, но за ‘матриархат’ в историята – си я има, т.е. господство на кралицата и майката (Албиона и до днес следва това правило в структурата на монархията… 😉 ), а в природата този принцип съществува при пчелите и май при слоновете, косатките и лъвовете дори.
‘Монгомъжството’ като ‘дефлорация’ и ‘оплождане’ в рамките на един и същ род/племе мисля че съществува и до днес – първата брачна нощ принадлежи на всички мъже в рода/племето… т.е. семето е ‘на рода/племето’ със сигурност! ( това е тема за страха от смъртта, преодоляването на този страх чрез секс и несигурността на мъжа – майката няма как да не остави своите гени в плода, но бащата – не е сигурно дали са негови.. 🙂 )
Та в този смисъл, този твой познат 😉 – него просто много го е страх от смъртта, в което няма нищо лошо!
Полигамията – от гледна точка на жената – не ни трябва подсигуряване с ‘все-повече’ видове ‘семе’ – избираме партньор по установени критерии и целим именно той, като ‘най-добър екземпляр’ (това понятие значително мени смисъла си в цивилизацията!) да осигури ‘най-добро поколение’ в комбинация с нашите гени.
Полигамията в друг смисъл – като начин на общуване, като опознаване на света, като ‘изневяра’ донякъде вече съм засегнала в ЛЮБИМАТА ГРЕШКА:
Но този пост май не изчерпва размислите ми по темата, та може скоро да напиша нещо… 🙂
Никола, ами тогава ще е термин „семейна група“ 🙂
Имаше един стар френски филм, в който група приятели семейни двойки си организират размяна на съпрузи. Така една жена една седмица получава един съпруг, следващата друг, и всеки допринася за разхвърлянето на гените 😉
Хейзъл, нали за жените се говори, че имат по-малко интензивни сексуални потребности от мъжете, така че липсата на мъж на постоянно разположение може даже да балансира нещата и всички да бъдат доволни. „Феминистката“ от линка твърди, че едно такова уреждане много й подхожда в дните, когато се връща уморена от работа и иска да бъде сама, без да се чувства виновна за това.
Вал, но вземи примерно случая, когато жени решават да забременеят сами чрез банка за сперма, просто защото не са омъжени поради липса на избрана от тях партия или защото не искат. Това е нещо като скрита полигамия – един баща си съчетава гените с няколко жени, без да поема отговорност за децата 😉
Моето мнение. Полигамията не би могла да бъде реална практика в съвременно общество, защото лежи на различна интерпретация на брака, а не като свободен избор за взаимна лична и независима любов преди всичко останало. Както казва Христо, показателно е, че в съвременните случаи на многоженство то се случва там, където жената няма много глас. Често се сключват без да се търси мнението й. Дори когато тя се съгласява, обществата са толкова затворени, че може би го прави заради липса на друга социална алтернатива и в противен случай би била отхвърлена от единствената среда, чиито правила е попила като правилни. Затова и много често такива бракове се сключват с непълнолетни момичета (преди те да са направили „някоя глупост“, да са се почувствали смели да противоречат и да са си представили живот извън познатата общност). Вижте как в мормонската FLDS общност момичетата се възпитават да бъдат „сладки“, тоест да не противоречат на по-висшестоящите и да не сеят разногласия (нещо между другото валидно в друга степен и за цялото общество).
Ако феминистката смята този начин на живот като най-приемлив за нея, то е защото има професионален живот извън къщи, който очевидно е най-важното за нея и й дава идентичност. По-малкото внимание от страна на съпруга е само улеснение, но за съпругите, които си стоят в къщи и въртят домакинството, това внимание е важно, а предпочитанията на съпруга към някоя от тях отравя живота на останалите. Получават се харемовите интриги, за които говори Христо.
След като след Просвещението бракът започва да се основава на взаимна любов, която е ексклузивна и не е като родителската, еднаква към няколко деца, многоженството не е вариант за жените.
Но по същата причина имаме и повече разводи днес – заради предефиницията на брака като легално уреждане на любовна връзка. Така че няма оправия. 😉
🙂 – да, банката за сперма е именно предмет на промяната на смисловото значение ‘най-добър екземпляр’ в цивилизацията – в случая най-добър е онзи неизвестен някой, който дава семето си, а жената го приема, защото друг по-подходящ не е намерила… но темата за ‘подходящността в цивилизацията е… хм, сложна. 😉
Отговорността на бащинството е друга тема, но си права – това си е тривиална, макар и скрита, полигамия на ‘многоженството’! 😉
За днешната доброволна полигамия на ‘размяната’ – така наречената практика на libertains (Fr) или swingers (En) може доста да се говори… ще го избегна в този коментар.
О, банките за сперма са много хубаво примерче за избор на най-добрия бащински ген. Избират ги по толкова много показатели – образование, характер, здраве – че не знам как досега не се чуват гласове против такава евгеника… Едва ли биха могли да намерят чак такова идеално съчетание в реалния живот. Подобно е на традиционната полигамия, където много жени могат да избегнат моногамен компромис с несъвършен мъж, при положение, че съществува друг по-перфектен, макар и вече женен.
па яз си мислех, че просто си се любим и ни е красиво и творим красота
а то…
Такова е, batpep > Красиво е, наистина! 🙂
Razmisli – много точно го изказа това за компромиса! Поздравления! 😛
Мислиш ли, че показателите на спермата в банки са достоверни… ? Аз съм леко скептична, но сигурно е просто от 😉 > националната ни деформация в този аспект…
Не разбирам аз нищо, само ми е жал за горките полигамни мъже – представяте ли си – поне 40-50 дни в месеца жените им са в цикъл и с лошо настроение, коремни болки, депресии, нервни тикове и крясъци…
Нещото, което пропускате, е, че в Юта хората живеят далеч един от друг (даже често живеят далеч от църквата и затова е по-удобно да направиш едното си дете свещеник, че да има кой да води службата вкъщи) и липсват социални контакти, да не говорим за възможност да работиш като онази феминистка. Така голямото семейство се превръща в миниобщество, което те пази от скуката и изолацията, като едновременно с това и осигурява спокойна среда, в която да израстнат децата ти. Знам ли… не ми се вижда лошо да го разрешат. Пък който иска – нека…
Ами те мъжете имат избор в този случай 🙂
Големите семейства са хубаво нещо, да, но това не налага да има само един мъж в тях. Защо пък да няма повече мъже за всяка жена? И без това в онези времена, пионерските, е имало доста повече работа за мъжете – строежи, ниви, битки с индианци… въобще неразорана целина и нов материал за експанзия.
Вал, те не изследват самата сперма, а носителя – документира образованието си, правят му се изследвания, психотестове и проследяване на генетична обремененост… Но в български условия всичко това лесно може да се манипулира. Въпрос на доверие, а аз изобщо нямам такова на български институции.
Хм, хм. 🙂 Един познат ми изпрати следното, което може да се стори забавно на писалите тук (и въпреки това е много вярно):
Психологически, един от най-обичайните инструменти за постигане на своето и вземане на превес в брака за една жена е да откаже секс. Може да е открит отказ, а може да е само резултат от дисхармония между двамата. Но в един полигамен брак отказването на секс няма такъв ефект – мъжът може да си намери секс при друга съпруга, освен ако всички жени не се сговорят да правят същото.
В резултат жените губят власт. Те не са в силна позиция да изискват и поставят условия по отношение на семейната връзка, освен ако не станат несговорчиви. Но в едно полигамно семейство тази тактика лесно може да се обърне срещу тях, а жената да бъде маргинализирана.
Жените (и мъжете) имат достатъчно проблеми с една моногамна връзка. Полигамията за жените може да се превърне в чист ад.
ти, гледам, имаш сериозно развитие в мисленето. особено ме впечатли разликата между първия и третия ти коментар
Много интересна дискусия се е получила тук.
Нямам какво да кажа, вие сте го казали 🙂 Но общо взето като Никодил мисля, че като изключим сексуалната принуда на деца, по принцип няма разлика кой с кого (и колко) съжителства, стига да е на добра воля.
Имаше един сладък филм с Кевин Спейси преди време, в който той живееше с две жени, които доброволно съжителстваха, раждаха му деца и изобщо си беше нормално семейство, като изключим броя (неофициални) съпруги. И аз съм сигурна, че има такива семейства – не защото духовно им е наложено или някак принудено, а просто по взаимно съгласие.
Вероятно в повечето случаи е по-възможно многоженство, отколкото многомъжство, точно защото жените традиционно от каменната ера насам по-добре съжителстват с други хора (най-често жени, докато мъжете от племето ловуват мамути), отколкото мъже, които все на някого доказват, че са по-по-най.
Впрочем, според Корана мъж може да вземе втора (трета, четвърта) жена само и единствено ако ще осигури на всички съпруги еднаквост – материално и физическо обезпечаване на всичките нужди на няколкото семейства. И не е задължително да живеят всички заедно – доколкото знам, се иска да осигури на всяко семейство отделен дом, който да посещава еднакво често и да третира равно. Така поставени нещата не изглеждат толкова зле 🙂 Примерно жената има осигурен дом и прочее, както и съпруг всеки понеделник, сряда и петък 😀
Бу, но не смяташ ли, че такава организация се основава на различно от нашето разбиране на любовта – която не е основата на брака в този случай.
Чела съм за мормонската полигамия и всъщност, въпреки постулатите, законите за еднаква издръжка на жените и подобни между съпругите винаги има съперничества, ревности, йерархии.
Обикновено по-новите и млади съпруги са предпочитаните от мъжа, по-старите и родилите мъжки чеда са тарторите над останалите. Има специфични сложни отношения на надмощие. По същия начин и сред ислямските практикуващи. Искам да видя полигамията да се практикува в общности, които да не са затворени, където жената да има социален избор (общността, спонсорираща полигамията да не е единственото нещо, което момичето познава и единствената й социална опция) и тогава ще се уверя, че всичко е според свободния избор, волята и интересите на жената. И на мъжете, които остават извън математическата сметка и без съпруга. Досега не съм виждала такива обаче.
Иначе, разбира се, всеки може да участва в каквито и да е съглашения иска. В Латинска Америка например много често се случва даден мъж да има законна съпруга и няколко дългогодишни любовници, с деца, настрана. Водят се като „другото семейство“, не са обявени официално, а законната съпруга знае, но се успокоява, че тя е истинската и законната. Това не се нарича полигамия само формално, иначе си е чиста такава. Но и там изборът не е свободен, всички участнички се опитват да променят статуквото в своя полза и отношенията са много сложни.
🙂 Ели, както казах по-горе:
„За днешната доброволна полигамия на ‘размяната’ – така наречената практика на libertains (Fr) или swingers (En) може доста да се говори… ще го избегна в този коментар.“
Има такива общества, в които полигамията (одобрена и от партньора, даже!) е свободен личен избор и се практикува. 🙂
Ама защо, разкажи повече 🙂 Какви са тези общества, как става точно.
Но тези суингърс не са точно полигамия, защото секс не същото като семейство – в последното има инвестиции и на ресурси, и на гени, и на доходоносни и престижоносни роднински отношения…
То и любовниците (и техните деца) на латиноамериканските мъже, за които писах по-горе, са издържани от тях докато са живи, но по други параграфи им липсва.
Често отношенията им са почти роднински (като в… комуна) и има инвестиции и в ресурси, но най-вече в ‘лични контакти’ – нещо като банка за контакти и плащане на ‘членски внос’ (смешно звучи това, като се замисля)… Няма инвестиции в гени – забранено е. Културата на ритуалите им е такава и се съобразяват 😉 .
Коментаторът изчегъртан
ухааа!
як си, баце!!
удри!!!
пп
размис, бе ако не можеш да си позволиш да наемеш чистачка на блога си, земи ги замети тия сама. ако и това не можеш, потърси джоукър – помощ от приятел :-Х
Мерси за предупреждението, бях се заплеснала нещо напоследък. Ще пусна обява за чистачка 🙂
Страхотна тема, как съм я пропуснала миналата година.
Наистина и за мен основните проблеми при полигамията са принуждаването на деца да сключват брак и въобще принудителният елемент в цялата работа.
Според мен е мит, че жените доброволно се съгласяват с ролята на втора-трета-пета съпруга. Може да има някакви редки изключения, но в повечето случаи полигамията се случва в общества, където браковете се уговарят с родителите на жената и на някои места даже им се дават пари.
Имаше една доста нашумяла книга от норвежката журналистка Осне Сейерстад „Кабулският книжар“, май и на български я преведоха. Авторката живее с едно кабулско семейство известно време след падането на талибаните и разказва от първа ръка за мъжа, който на средна възраст решава да си вземе втора съпруга и как го преживява първата му жена, която тъй да се каже му пере гащите от 20 години, родила му е деца, чувствала се е негова партньорка в живота, в бизнеса им и т.н. Отгоре на всичко втората съпруга е тийнейджърка и роднина на семейството, дадена насила от родителите си, които се нуждаят от парите, и ужасена, че вместо някакъв принцоподобен младеж, за какъвто си е мечтала, получава за мъж чичо си еди-кой-си, когото познава от дете.
В първите седмици след като я довежда у дома – в същия дом, където живее първата му жена и порасналите им деца, той стои почти непрекъснато затворен в спалнята с новата си булка, а първата жена е принудена да им готви и да се грижи за домакинството.
Разбира се, това означава също и че съпругите нямат думата при решаването на имущени въпроси в семейството, защото нещо, което заедно са градили се оказва споделено с още хора и може да бъде наследявано от техните деца.
Книгата на Осне Сейерстад всъщност не е само за полигамната случка в това семейство, има и още много интересни неща, но документалният поглед към семейните отношения в Афганистан определено също си заслужава.
Здравейте,
По въпроса за това дали жените имат глас в полигамните семейства- твърдо не!От малки им се втълпява, че мъжът е Бог и трябва да го слушат.В Юта всички така мислят.Само чрез него ще се спасят.Накратко ние сме щастливки.Въпреки, че ако попаднеш на някой идиот у нас играта ще ти разкаже.Виждала съм възрастни двойки мормони не от ф-стите, да им завидиш на отношенията.Зависи на какъв мъж ще попаднеш.Както у нас.Може един мормон да остави жена с 8 деца.Може да я носи цял живот на ръце.Мъжът винаги се ражда по калъп.Навсякъде е едно и също.Ако имаш късмет живееш добре с мъж.
Замислете се при нас кой мъж е верен на жена си и това не е ли полигамия?Но ако ще си женен за всички жени, с които спиш си длъжен да се държиш еднакво добре с всички, подаръци за всички, къща за всяка, всички деца са равни и се грижиш задължително за всички.Нямаш право да си позволяваш изневери.Това се наказва от ръководителя на обществото или от Бог- мормоните живеят в неговото име.По-сложно е отколкото изглежда.
Понякога жените на мормоните живеят по-добре погледнато от една точка-мъжът не праща жена си да изкарва пари, тя е жена.Главна задача за нея е да бъде майка и съпруга, да възпитава децата от малки в Божието слово, да развива в тях талантите.Почти всички жени и мъже свирят на пиано, научени от своите майки.В техните домове се събират често и всички четат светите писания и пеят и свирят много красиви химни.Виждала съм изключителни семейства с изключителна любов и разбирателство и уважение помежду си.Всички си помагат взаимно без егоизъм.Факт.Говоря не за многоженците.Един път носех играчки от моето дете и ги раздавах, мормонското дете ми отказа играчка, защото не било заслужило тази играчка.Те са изключително честни и никога не правят далавери.Ако им предложиш нещо евтино, но извън закона веднага отказват.Ще си платят цялата цена.Така ги учат в къщи.Всяко дете от малко се учи да дава своя десятък в църквата.Ако джобните са му са 50 ст., то дава 5 за Господ, така както прави бащата всяка първа неделя от месеца.Тогава и постят.Родителите дават личен пример винаги.Този десятък се събира и в православната църква, но никой не обяснява на хората.Целта е да не си егоист.
Благодаря ви, Василена и zowie, за добавките.
Zowie, независимо какви са еднобрачните мормонски семейства, съпрузите в полигамните може да са длъжни да отделят еднакво внимание, време и средства за всички съпруги, но това съвсем не значи, че го правят на практика. А изневерите са уредени също – ако пожелаеш жена, която не е една от всичките ти съпруги, може да се ожениш и за нея и това вече не е изневяра 🙂 Жените може да не бъдат пращани да изкарват пари в обществото, но те вършат толкова много (незаплатена) работа – селско стопанство и домашно производство – която фактически отменя необходимостта да се купуват много вещи от първа необходимост. Плюс въртенето на дома и гледането на децата! Общо взето липсата на контакт с околния свят работи в полза на изолирането на тези жени от източници на помощ, ако им потрябва. А шефовете на фундаменталистките групи поддържат стила на живот чрез нечестни трикове по адрес на самите членове.
Остава да помислим какво е проституцията за жените и защо не е избирана професия… дори и когато няма социална стигма.
Само ще добавя, че жените в полигамни ормонски семейства много често работят и извън семейството, когато доходът на мъже не достига.
Искам да бъда правилно разбрана, да дам и друга гледна точка относно мормоните.Не искам да споря.Това за проституцията е следното- днес абсолютно всички избират проституцията като мислят, че това е еманципация.Да ходиш гол и посред зима, да се предлагаш на мъжете, да завъртиш всички там, където работиш, включително и портиерите и да не се спираш.Като забременееш да си покажеш голия тумбак на всички по улицата и панталоните да са ти една педя от долната част нагоре и като клекнеш виждаме цепката и бикините на задните части.В древни времена най-разголени и фрапантни са били проститутките, които всички ползват , но никога не ги пускат вътре в градската част- говоря не за Рим, а за древен Ерусалим и по-назад.Т.е. всяко нещо, което се вижда, значи се предлага, което респективно има цена.Еманципация в този вариант означава проституция.В древна Елада проститутките са носили жълти сламени перуки, което ги е оценявало като такива.В днешното време виждаме същото- този път изрусяване обезателно, особено при скъпо платените.Относно мормоните трябва да си живял по-дълго време сред тях, за да разбереш много неща.Ние виждаме външната обложка на нещата и веднага казваме, че сме по-добри от тях.Има много мормони, които са отцепени от официалната църква в Солт Лейк Сити.За тях не можем да кажем, че са нещастни, както и другите, за които споменах.Това е въпрос на тяхно разбиране и душевно състояние.А дали са нещастни там жените ние не можем да съдим, аз само ви излагам факти, както и вие изложихте вашите факти, но кой може със сигурност да каже, че в техните очи ние може би изглеждаме нещастни.Освен мормоните има и други малцинствени групи по вероизповедание като амишите, квакерите.Много ги смятат за чалнати, защото не ползват ток, модерни технологии, не плащат данъци, нямат здравни осигуровки, не получават пенсии.Возят се в двуколки като не признават самолетите,колите.Там жените също ряботят от сутрин до вечер на полето, раждат много деца, като тяхната популация е толкова неконтролируема, че на практика правителството на места не знае колко са.Тъкат свои дрехи на стан като нашите баби, затварят зимнина и по нищо не се различават от нашите баби.Дали нашите баби са били нещастни като са работили на полето от сутрин до вечер и са тъкали и прели?И защо физическия труд е достоен за пренебрежение ?По-добре ли е да пласираш дрога и да висиш по цял ден в кафенетата и да се друсаш като играеш кючек на маса.Сещате ли се за приказката за проституцията? Много чужденци като излязат на улицата питат – Защо имаме толкова проститутки? На отговора, че това не са. Пак питат -Защо са облечени така ? И веднага се сещам за предния коментар, че при фундаменталистите мормони, ако си харесаш една съпруга, се жениш за нея.Обаче не й правиш дете и я зарязваш, псуваш, биеш, пиеш, пушиш като комин, дрогираш се.Не плащаш издръжка и се хващаш с нейната приятелка, леля, съседка и която дойде от тази вечер от масата с чалгата.Сега се замислям какво ще каже тази нова булка за нашата изоставена булка?Дали ще каже, че е щастлива и дали тя ще напусне съпруга си ?Много въпроси, на които се намират понякога трудно отговорите.Чувала съм арабка забулена от главата до петите, една от жените на мъжа си да казва за нас, че сме много нещастни.Аз разбира се не се чувствам нещастна както и тя.Нека да оставим на мормоните тяхната работа и на нас нашата.Питам се колко щастливи жени има в България, още повече, че скоро беше празник.Ако те са доволни от всичко, включая и от мъжете, то аз съм оптимист.Зящо пък не?
Zowie, всъщност благодаря ти за коментара – но тук не говорим за мормоните по принцип, нито за други религиозни групи, а за полигамията.
Разликата между мормоните фундаменталисти от една страна и квакерите и менонитите от друга е че първите са доста затворена общност, от която е трудно да се отделиш ако избираш да живееш другояче. Амишите специално дават на порасналите деца една година, през която могат да живеят извън общността и да решат дали искат да се върнат. Квакерите не живеят отделно. Докато при мормоните, специално фундаменталистките групи, независимостта и личният избор са почти невъзможни, както и да потърсиш помощ от външен човек ако ти трябва такава при нужда. А нужда се намира доста често, когато малолетно момиче бива принуждавано да стане пета и десета жена на мъж на възрастта на баща си. Защото тези бракове никога не са по инициатива и волята на жените; те само научават какво е било решено за тях.
Ето няколко книги, които разискват въпроса за мормонската полигамия:
In Sacred Loneliness: The Plural Wives of Joseph Smith
Историческо изследване за жените на Джоузеф Смит
When Men Become Gods: Mormon Polygamist Warren Jeffs, His Cult of Fear, and the Women Who Fought Back
Изследване на основата на съдебни документи, интервюта с бивши членове и други
The Secret Lives of Saints: Child Brides and Lost Boys in a Polygamous Mormon Sect
Тази книга обръща внимание на „изгубените момчета“ – излишните момчета, които са изгонени от общността през пубертета за осигуряване на благоприятния за полигамията полов баланс
Имаше и една новоизлязла книга, която мернах в книжарницата миналата година, но сега не намирам – автобиографичен разказ на жена, която е успяла да се измъкне от полигамния си брак и сега живее отделно.
Защо не може да ме разбрете?Всичко това за другите вероизповедания го знам.Не правя демонстрация на знание, а искам да Ви каже нещо много същественно.Вашето мнение и публикациите на всякакви книги на различни хора са само едната част на монетата.Има и друга част на тази монета.Т.е.на хора, които живеят там и не се оплакват, че страдат.Разбирам, че техният начин на живот е в потрес за Вас, но Вашият начин на живот е в потрес за тях. Т.е. Вие не може да определяте дали те са щастливи.В нашият свят също има тези неща като педофили и всякакви извращения на роднински начала, но никой не смее да си го каже, заради обществото.Всичко, което при тях не Ви харесва се случва и при нас и то често в много по-силен размер.Спомнете си за Австрия миналата година и не само в Австрия.У нас също има изращения- казвам-частен детектив слага камери в апартамента с помоща на съпругата, която се съмнява за изневяра.На записът се вижда как 15 годишната дъщеря се къпе в банята, а баща й гледа през процеп на вратата и онанира.Друг случай-човек във влака на централна гара заварва баща да прави секс с детето си, което е малко и го нарича татко в току що изпразнения влак.Да продължавам ли?Сега мормоните ли са Ви виновни?Не съдете никой, който не познавате лично, за да знаете защо живее или не живее така, както на Вас Ви харесва?Не се мислете по-добри от другите в никакъв случай.Нямате това право.Исус е казал : Не съди, за да не бъдеш съден!Понякога някой пише книга, защото не е задоволил личните си амбиции и иска да вреди.Вярвайте само на личния контакт и на никакви приказки, дори и хората да са имали този контакт, защото не знаете какво става в техните глави.Аз мисля, за да сте щастливи не Ви трябва да обвинявате другите за нищо.Живейте за собственото си духовно издигане като обичате и помагате с каквото можете на хора, които познавате и не познавате добре.Бъдете добри и не мислете как те живеят.Има си Господ за всеки. Не съдете никой!Ако мормоните не живеят както трябва според Божиите закони ще бъдат съдени.На никой няма да му се размине.А ми напишете с какво сте по-добра от тях.Похвално е, че много четете, уважавам Ви за това.Продължавайте.Не спирайте.Трябва да се развиваме.Но без лоши мисли.Има толкова още за четене.Апропо знаете ли, че прабългарите и траките са практикували полигамия?Сещам се за един летопис по времето, когато те се преселват. В него има следното описание: А българите вървяха, вървяха, пътят беше дълъг и не спраше, а до всеки мъж вървяха по две жени и до всяка жена по 5 деца.Същото са практикували и евреите при своето заселване в Израел.Израелските власти са имали голям проблем с новопростигащите от всички краища на света, защото много от тях са били с по няколко жени.И сега да минем на фантастичните филми, в които се описват извнземни раси, при които се описват няколко съпруги, които имат по няколко мъже, т.е. всички са в един многостранен брак- има и полиандрия.Това значи аз и Вие да си имаме и по още няколко мъже.Аз бих си си ги квалифицирала по цвета на косата.Хайде малко и шега.Сега разбирате ли, че по въпроса на полигамията Вие не сте открили топлата вода и кой може да каже, че нещо е лошо без да го познава?Та нима Бог не ни е оставил да грешим за да имаме и друга гледна точка и да си изберем кой път ще хванем?Та полигамията не ни е най-наболелия въпрос .Аз пък съм чела разкази на мормонките не знам коя поред съпруга, която казва, че никога не би живяла по друг начин, защото на нея така й харесвало.Била доволна от отношението на съпруга си към нея и много се разбирала с другите – наричат ги съсестри.Когато мъжът й бил по работа и отсъствал можела да разчита на тях да гледат децата, да готвят и т.н., всичко, което се прави в една къща с нормално семейство.Тя казва, че виждала как един път мъжът се скарал с една от своите съпруги така лошо, че искал да я изгони.Другите сестри направили всичко възможно да ги сдобрят и успокоили съпругът.Защото при тях да те изгони мъжът означава позор за нея и семейството й и тя не може да се спаси в небесното царство.За тях това е равносилно на вечна смърт, защото от тук на земята те градят вечният си живот.Така е също и при арабите.В Либия след проблемите с нашите мед. сестри много от родителите на починалите деца станаха милионери, защото им се изплатиха луди пари за всяко дете.Парите естествено са дошли по други канали при тях, ние не сме в състояние да изплатим такава сума.За това се е погрижил Кадафи и други.Всеки мъж, който е забогатял си е купил нова кола, къща и др. екстри.Това в арабският свят означава задължително и нова жена.Сега ми кажете как се чувстват другите жени като там жените наистина се делят.Трябва да Ви кажа, че и в полигамията има разлика от едни до други, които я практикуват.Сега кой ще осъдите?Пак ли „проклетите мормони“.Хайде сега да разгледаме полигамията и в Африка.Знаете ли, че днес много племенни вождове имат много жени, едни от тях изповядват исляма ,други коренна култура.Там вождът притежава всички най-хубави жени от племето.Който само си помисли да вземе някоя го чака сигурна смърт.Сега кои са по-хуманни, тези ли фундаменталисти, които изхвърлят от общностите своите тинейджъри или тези, които убиват съперниците си?Кажете ми в България колко мъже имат само една жена до края на живота си?Какво означава бивша приятелка?Бивша супруга, сегашна приятелка, сегашна съпруга,нова готина колежка, съседката,сестра й , племенницата й, съученичката й, сервитьорката от заведението и т.н.Днес всеки мъж спи задължително с тези жени, ама май те са повече от 10-15 полигамни супруги, чиито деца са твои и ти се грижиш за тях. Да спиш с жени без ангажименти цял живот е по-лошо от полигамия, защото използваш всички тези жени, не се грижиш за децата и не те интересуват, а продължаваш да я караш през просото и всяка фуста ти е леглото.Значи това е скрита полигамия в най-върлия й вариант.Що за двуличие да съдите мормоните, които докосват жена само в брак и са отговорни за нея, защото на мъжът се дават душите на тези жени, които те трябва да ръководят и изведат във вечният живот.Ако той не може да бъде отговорен за тях, те му се отнемат и се дават на друг, който ги заслужава.Значи виждате ли каква е разликата в полигамията при мормоните и в нашата страна.В нашата страна всички са полигамни без ангажименти.Май мормоните ще дойдат тук ако разберат че могат да се държат както си искат и никой няма да им държи сметка как се държат със жените.Тук те нямат стойност.Те са еманципирани.Работят и навън и в къщи и на полето и на градината в село и строят къщи наравно с мъжете и правят ремонти в къщите и раждат деца и ги отглеждат и носят пари в къщи и гледат мъж, така както майка му го е отгледала в къщи с много кюфтета и пържоли и му купуват бира и цигари и твърд алкохол и му ремонтират колата и му увеличават финансите и му плащат заема и наема и го носят на гръб и се грижат за себе си, да не би да погрознеят и надебелеят след раждането, защото той си е харесал оная 18 годишната, коята има гадже мутра и си показва оная работа като седне в колата, защото полата й е от бутик 20 см.А жената му е бременна в 8-мия месец с трето дете и вече ходи на фитнес, за да не надебелее.А при мормоните мъжете не пият, не пушат, не пият кафе, черен чай, защото трябва да пазят здравето си, за да създават здрави деца.Това го казват и нашите лекари.С една дума живеят здравослевен начин на живот.Това го каза и нашата посланничката в Щатите преди сегашният ни посланник.Г-жа Елена Поптодорова.Тя лично се познава с цялото ръководство на църквата в Солт Лейк Сити.Била е техен почетен гост.Това са онези мормони, които идват официално у нас и при тях полигамията е забранена с отлъчване от църквата през 1896 г.Но при тях важат същите строги и безкомпромисни правила относно изборът на вечната съпруга.Те взимат своята жена за вечността, а не докато смъртта ги раздели.Също не пият, не пушат, отговорни са към своите деца и съпругите си и не практикуват многоженство.Познавам лично много от тях.Кажете ми това не са ли мечта мъже за нашите жени и ще работят само в къщи.Те ползват магазини и всички екстри на западния свят.Техните жени са предимно съпруги в къщи.Никой не ги кара да работат задължително за трудов стаж, те имат мъже, които се грижат за тях и нуждите им.Имат достъп до всякаква помощ вън, вътре и в космоса.Някои от тях работят, когато децата им станат самостоятелни тинейджъри за разнообразие.Не за да издържат мъжа си.При мормоните от малки ги учат, че те ще издържат жените си.От малки те са мъже.Тях ги учат, че трябва да пазят женствеността, което означава, че майчинството е най-важното нещо за една жена.От най-ранна детска възраст те уважават жените, учат ги никога да не им посягат преди брака и да ги пазят свети, защото са небесни дъщери.Кой в България ти е казвал, че си свята и дъщеря на Бога- напротив, „ама виж колко си дебела „примерно или“ ставаш за оная работа“ или“ за нищо не ставаш „още в училище.Младежите работят през ваканцията и помагат на цялото семейство, купуват си първата кола със спечелени пари и т.н. и т.н.Всички момчета задължително учат висше образование, както и повечето момичета, при тях това е приоритет.Една жена ми каза в разговор, че когато най-малкия й син е станал на 14 г. е отишла на работа като секретарка в гимназия.Не мога да разбера с какво са по-лоши от нас?Защо ги съдят?Между мормонските жени има великолепни писателки, музикантки, добри администратори, на практика те са еманципирани, защото са защитени още в религията си и от обществото.Никой няма право да се отнася грубо със своята съпруга, ако възникват проблеми, то те се решават на масата с епископ.Никой не защитава мъжете, а ги конторлират как ръководят своите семейства, за които са отговорни пред Бога.Кой в България държи сметка на мъжете как се отнасят към съпругата си?На кой му пука?Важното е дали съпругата му става за оная работа като отиде да се оплаче на държавно място, т.е. ние ще я успокоим. Хайде сега ми кажете с какво са по-лоши от нас мормоните?
Zowie,
Аз лично не смятам, че мормоните са по-лоши от останалите, нито пък, че аз съм по-добра от тях, но темата не е за мормоните. Искам да добавя нещо за проститутките в древна Елада. Има исторически изследвания, че в Атина конкретно много жени-вдовици са избирали да се регистрират като проститутки, без да правят секс за пари, защото статута на проститутка, макар да ги е лишавал от обществено уважение, им е давал други предимства: свобода да пътуват непридружавани, свобода да ползват обществени библиотеки и пр. В днешно време жените, които избират проституцията го правят най-вече от икономическа принуда (според собствените им разбирания за бедност) или защото насислтвено са тласнати към простутиция. Но социоложката Елизабет Бърнстейн установява в резултат от етнографското си проучване на проституцията в Сан Франциско и Амстердам, че, макар да звучи парадоксално, проституцията нерядко дава на практикуващите я жени сила да устояват позициите си. Изследването е публикувала в книгата си Temporarily yours : intimacy, authenticity, and the commerce of sex. Далеч съм от мисълта да славя проституцията, но както и с мормоснтвото, истината за проституцията явно е по-сложна от стереотипите.
Виж знам също още много факти за древните проститутки не само в древна Елада, но и за древен Рим,Ерусалим,Египет,Вавилон, Ливан, т.е. Финикия и за целия човешки свят.Обичам гръцкия и го обожавам както и арабския и другите езици, които за теб не са толкова важни кои са и какви са.За проституцията можем да говорим още и в древен Изток-Индия,Япония,Китай.Има изчезнали цивилизации, за които не си сънувала, че съществуват, в които са практикували свещенна проституция и полигамия.Не откриваш топлата вода и нямаш право да съдиш кой какъв е и как живее.Нали ти не си изтезавана в комуна- какво искаш?Нали живееш добре? Какво искаш?
Нямаш право да разпространяваш неверни сведения.За това си има правораздавателни органи.Като не ти харесват мормоните не говори за тях.Те не се натискат за теб.Стой си в своя свят и си живей твоя живот.Не сплетничи!
Познавам добре мормоните не от книги.Имам една проститутка от 3 години под балкона ми.Живея на пъпа в столицата на най-оживеното и предпочитано място от каките с кондомите.Дъщеря ми израстна с гледката на проститутките, като един ден дойде и ми разказа за схемите как си плащала на сутеньора.За проститутки не ми говори, че ще си разваля мнението за теб.Ако смяташ, че ще се издигнеш чрез чукане може да те уредя с важни клечки.Имаш право на глас.Никога не казвай за мормоните, че са проститутки,защото ако изпаднеш в нужда в щата Юта, мормонски жени ще ти помогнат както на много български студенти, които са гладували с месеци.Не познаваш мормоните нито едните, нито другите, четеш литература на техни врагове по един или друг начин.Ако лично си имала проблем с мормони или мормон,или си била изтезавана от тяхна комуна и си била малолетна, бита и изнасилвана, над теб Пророкът им е упражнявал насилие- кажи и докажи, ако само си чувала и чела- Вятър! Забрави!Защото не знаеш кой колко е взел, за да оклевети този или тези.Не бъди лекомисленна , а умна и проверявай лично всяка информация, ако не можеш, затвори си устата!
Zowie,
Нападателният ти тон е безпредметен, защото аз не съм изразила никъде несъгласие с теб. Освен това не ме познаваш, не знаеш какви езици говоря, нито кои езици са важни за мен, нито какво чета за мормоните. За сведение: имам две много близки приятелки мормонки, от групата, която се е отцепила през 19 век, когато мнозинството мормони приемат многоженството. Уважавам мнението им о темата, знам, че има и други мнения. По написаното от теб съдя, че темата е важна за теб, което е чудесно. Всичко хубаво.
Zowie,
В този блог всеки има право да изказва мнение, независимо дали сам е мормон, дали познава такива или е чел по въпроса. Това не е равносилно на съдене. Същото право имаш и ти. Правото човек да има мнение, да го изказва и да обсъжда различни теми изобщо не се основава на факта дали той самият е бил в комуна, дали е принуждаван да се жени в малолетна възраст или пък да проституира. Напротив, всеки може да се изкаже за това независимо дали е преживял. От това право се възползваш и ти в момента.
Нито Ена, нито някой друг е писал, че мормоните са свързани с проституцията. Ще те помоля да четеш внимателно коментарите на другите, по които изказваш мнението си.
Но никой няма право обаче да раздава квалификации и да заплашва. Отново опираме до принципа, за съжаление толкова разпространен в България, както казах при Петя: „ако не си на моето мнение те считам за враждебен“.
Ще те помоля твърдо да не заповядваш на никого тук да си затваря устата.
Бъди твърда колкото си искаш , аз твърдо ще ти кажа, че квалификации четох в коментарите преди мен, затова се включих, и мисля, че твоята приятелка няма нужда от адвокат и аз не държа никой да е на моето мнение, защото в случая никой не е готов за това.Аз не държа ти или някой друг да мисли като мен, обиждаш ме.Освен това говорим за полигамията, която никой от Вас не познава от близо, макар че приятелката ти ми каза , че имала две приятелки от незнам си кой век.Аз пък от своя страна ще те помоля да не ме предупреждаваш за нищо, защото нищо не съм ти направила никакви квалификации, оценки или негативи.Изобщо какво искаш от мен?Нещо да ти разкажа ли?Питай ме!
Говорим, че полигамията като такава не е изобщо позната в България и имаме само сведения от съмнителна литература.Сега ако тук всеки може да си изказва мислите добре, но едно е мисъл, а друго е квалификация, а тук се дават основно мисли като квалификация.Не срещнах никой да прави опити да научи нещо като пита другите, а всеки представя това или онова мнение от еди къде си като квалификация.Още един път ти казвам не ме е страх от теб.Не си ме стреснала.
И за мен се изприказва какво ли не в развинтената фантазия на простолюдието, че едва ли не с „миротворска мисия“ съм лягала в сеното с воини от двете страни-от коняря до велможите, даже и такъв изпечен дипломат като Жан Жироду в „Троянската война няма да се състои“ най-безцеремонно извън всякакъв протокол ме качваше по стените на крепостта да си връзвам уж сандалите и „непринудено“ си разголвам срамотиите , за да ме зяпат сластолюбиви старци и точат лиги, а Карел Чапек в разказ от „Апокрифи“ напъха в устата на Терсит дори мълвата, че кой ли още не е преспал в Троя с „оная повлекана Елена“….. То по-добре на клада да ме опърлят, камо ли такова име да ми излезе….
И сега прения за многоженството-неутолима мечта на така и непорасли блудни момченца, роби до край на ексцесивния си онанизъм! Де да беше така, ама си има и народна мъдрост:“Боб с една вода не увира, жена само с един мъж не умира“, пък и да отворят зъркели заслепените от похот как най-обикновена улична кучка навързва върволица песове след себе си и най-важното-тя си избира партньора! Да не отивам чак в съветското кино, където в чудната комедия „Огърлица за моята любима“ героинята Салтанат избяга с легналия й на сърце тъкмо от кенефа, който пазеха с картечници! Ех, как още си мечтаят някои мъжленца да ни оковат в харем и те да разполагат с нас, жените, като с безволеви същества. Че и в онзи виц, когато турчинът върнал визитата на французина:“Там е много добре, разпределили са любовниците си по приятели да ги изхранват, вместо да си имат гайле за тях в харем“… Мечтания!
Това отгоре за малце майтап, за да поддържаме затъналия в тупик разговор върху една изключително актуална тема. Явно обърнатата преспектива отново с някакъв нескрит садизъм поставя жената в неравноправно отношение- неизлечими стереотипи от миналото. А днес вече няма сфера на дейност, където да не са блестящи проявите на жените-от бокса и щангите до духовите инструменти:тромпет и саксофон! Жалко, че мъжленцата все повече и повече взеха да пикаят клекнали и дори да им отвърнем с ответен удар: НИЕ, ЖЕНИТЕ, ДА СИ НАВЪРЖЕМ ХАРЕМЧЕТА ОТ ПОДСМЪРЧАЩИ СЪЩЕСТВА ОТ МЪЖКИ ПОЛ, ТОВА НЕ РЕШАВА ВЪПИЮЩИТЕ ПРОБЛЕМИ С ПРОГРЕСИВНО НАРАСТВАЩАТА МЪЖКА НЕМОЩ!
Е, благодаря ви най-искрено, разсмях се от сърце- МНОГОЖЕНСТВО? по-язвителна и явна ирония не съм и чувала напоследък освен онзи прочут виц за виаграта:“ Нане ломоти:“Я па ти, церове за оная работа, яз моята Мара на голо я барам, а моят от сън дълбок не може да се вдигне, та с химикали ще се осафоресам…“
И еманципацията не му е майката, мъжете да си защищават името , а не да плещят по механите празни закани!Те са на ход! Нека направят най-трудната първа стъпка, щото и в тази надпревара пак им бягаме с обиколки.