Трупане

kapita8Ползвали ли сте услугите на консултант по подреждане на дома? Decluttering не е шега работа, а сериозно направление в сектора на обслужване, което върви с реалити предавания за болестно трупащи хора (hoarders) и техните казуси, както и духовни книги за самопомощ. Най-популярната гуру в момента е Мари Кондо, която предлага философия за подреждане и опростяване с шинто елементи: човек пази само това, което му носи радост. И така подреждането преобразява живота му.

Един приятел наскоро получи молба от познат в Италия да му донесе Айпад като си идва за празниците. Той отзивчиво купил айпада и го сложил в ръчния багаж, с прилежащата документация, но разбира се без кутията. Познатият му го платил, благодарил и помолил при следващото пътуване да му донесе и кутията.

Моят приятел се посмя на тази реакция като ми разказа историята. Бил човек отраснал в селска култура, каза, и затова изпитвал желание да пази и трупа всичко, което му се полага да притежава.

Това отначало ме изненада, защото не бях мислила за връзката между трупането на вещи и мита за простотата на селския живот.  На пръв поглед тази връзка е контраинтуитивна, защото обикновено асоциираме това трупане с консумеризма, а него с градския живот и с капитализма, тоест обратното на селото.

Но трупането на вещи не е задължително консумеризъм – то може да бъде точно обратното. Той е, наистина, непрестанното закупуване на нови и нови вещи, но и бързото им изхвърляне. Той означава купуването на вещите вместо личното им изработване, което означава и че те са на разположение да бъдат закупени постоянно. Сезонността има много по-малка роля в едно модерно общество отколото в едно традиционно.

Селската култура, която да кажем е етикет на традиционното общество, се основава на домашното производство на повечето неща, които хората ползват. На първо място храната се налага да бъде сезонно произвеждана, но това се отнася и за други предмети. Така че съхраняването на храната и другите сезонни продукти и предмети става приоритет за едно селско домакинство. А съхраняването неизменно води до трупане.

Има и нещо друго, което ако погледнем малко по-внимателно може да ни се стори болестно трупане в условията на малко градско жилище: използването на продуктите и предметите до самия им край. Да се стараем да не прахосваме и изхвърляме означава не само да рециклираме – което е нов феномен – а на първо място да използваме отново и отново нещата, които притежаваме. Повечето къщи в дядовото ми село имат летни кухни в двора, а в тях жителите съхраняват неща, които днес биха били изхвърлени: парчета найлон, жици, да не говорим за вездесъщите буркани и капачки, очакващи следваия консервен сезон. Всичко има предназначение за бъдеща употреба, дори и тя да не е очевидна в момента на съхраняването. Всичко може да бъде приспособено за изплозване. Същинският боклук е толкова малко, че изхвърлянето му става веднъж на една-две седмици.

Разбира се, този вид мениджмънт на ресурси изисква голяма умствена и физическа енергия. Следене на това, което притежаваме и откриването на приложението му. Той изисква и сътрудничество – ако човек притежава нещо, което би влязло в употреба на друг, може да го даде на съседа при нужда. Това означава освобождаване на място за съхранение както и подсигуряването на добрата воля на съседа в случая когато ние ще имаме нужда.

Поводът да пиша това не е само въпросната айпад кутия, но преди всичко популяризирането на методите за подреждане и минимализиране. Според подхода на Мари Кондо, човек трябва да задържи само това, което му носи радост или има конкретна предвидима и честа полза. Но макар че това може да изглежда като традиционна японска философия на живота, тя си е съвсем съвременен консумеризъм и капитализъм, разбира се. Човек може да си позволи да е минимален вкъщи ако знае, че когато нещо му потрябва може да го купи от близкия магазин. Методът се изразява по-скоро в изхърлянето, отколкото некупуването. Той означава и отказ от материално сантиментално предаване на вешите, тъй като малко неша биха останали за спомен на внуци, когато те са изхърляни ако не бъдат често използвани или не носят радост.

Нещо като електронните книги. Преди време писах за душата на нещата.

 

Advertisements

5 коментара

Filed under интелектуалстване, култура, минало, традиция

5 responses to “Трупане

  1. Привет, long time no see:) Кратък рант в защита на некупуването.

    Никога не съм се смятала за hoarder, но съм трупала много книги. Повечето от тях едва ли ще препрочета, съмнително е вече, че и децата ми ще ги прочетат, евентуално се надявам за внуците;) Хартиени книги от 3 години не купувам, освен много рядко втора ръка от коледните базари. Ходя понякога на градска библиотека, включително оттам вземам и пътеводители за пътуванията (библиотеките са нещо много прекрасно и трябва да се насърчава разширяването им и използването им.)

    Но най-хубавото за мен са Netflix и Spotify. Като си представя купищата касети, видеокасети, CD-та и DVD-та, които вече не заемат място у нас, ми се иска да издигна паметник на човека, измислил streaming услугите. Да, няма всичко, но има предостатъчно за всеки вкус.

    Другите вещи са една друга тема. Бях превела навремето едно есе на Пол Греъм, препрочетох го и все още като цяло съм съгласна с него. От позицията на изтеклите години и обаче… някои вещи имат сантиментална стойност наистина. Казах на сина ми да събере играчки, с които повече няма да играе, за да ги подарим на бедните деца. Той ги сложи в една чанта, но аз не я занесох в коледните контейнери, просто ми дожаля. Може би с остаряването светът ни наистина се смалява и всяко нещо в него придобива все по-голяма стойност. Преди две години майка ми преподреди нещата в апартамента – сигурна съм, че нищо не е изхвърлила – и каза нещо като „следващия път след погребението ми“, тоест прехвърля топката на мен и брат ми. Хубаво е казал народът, че катафалката няма ремарке…

  2. Ellie

    Хей хей 🙂
    Виждаш ли, ако нямаше библиотеки дали щеше да се отъврвеш от пътеводителите вкъщи? Потвръждава теорията ми, че хората имат нужда да се запасяват с постоянен достъп до веши, въпросът е дали могат да аутсорснат това на друг (библиотеката, магазина) или се налага да го правят сами.
    Ами зависи как човек гледа на предметите, съответно книгите. Дали от тяхната утилитарна страна или като сантиментално привързване. Аз например имам сантиментално привързване към книгите и няма значение дали ще ги прочета (отново). Като нямам нишо против да подарявам, но отново това е въпрос на сантиментална връзка. А понякога човек купува утилитарно, а после съдбата му изиграва трик и не може да се освободи от вещите (в случая с играчките). Аз ако разполагах с достатъчни пространство нямаше да изхвърлям нищо.

  3. Много ми е приятно да ви чуя, Ели и Хейзъл 🙂

  4. Вещоманията в един момент може да стане проблем… За околните основно 🙂 Аз също съм Плюшкин, но получавам прозрения от време на време и изхвърлям всичко, даже и неща, които ми трябват .. Абе.. както са казали хората „Всеки луд с номера си“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s