В като пропуснат шанс

Светла Баева и Рая Раева. „В като вагина.“ 2020

[Обновена – вж. бележка]

Радвам се, че книгата „В като вагина“ се появи. Въпреки, че в България са издадени много такива публикации: едно бързо търсене в гугъл с ключови думи „сексуално образование книга“ ще ви покаже най-различни изобилни резултати. Но е важно да има такова четиво, адаптирано към българските условия и реалност. Най-малкото, много полезни са отпратки към български институции, закони, контакти и очаквания.

За съжаление, смятам че книгата, макар и добра, е една пропусната възможност за създаване на нещо наистина ефективно и от помощ. От друга страна, нападението към нея от страна на ВМРО и всякакви консерватори и войнствени популисти направи невъзможно тя да бъде критикувана, заото всяка критика – дори доброжелателна – бива възприета като предателство и дори отричане на правото й на съшествуване.  Е, приемете тази рецензия като квалифицирано одобрение и надежда, че следвашият такъв проект би бил по-добър.

Какво е несполучливо, до степен да я прави неефективна или да разочарова?

Езикът

Книжката звучи като преведена от английски и то не в добър смисъл, a като изказ на начинаещ преводач. Пълно е с шаблонни англицизми като „празнувай тялото си“, „ние уважаваме факта, че“ и така нататък, което подсказва, че са използвани англоезични източници и то съвсемо директно. Това не е проблем, разбира се, а очаквано и нормално да се използват съществуващи публикации, но измъченото звучене отнема от четивността на книгата.

Терминологията е разнородна като стил и в доста случаи ненужно неразбираема за деца на 12-14 години. Какво налага присъствието на термини, за които може да се намери по-лесен еквивалент? Например „когнитивна функция“, „репродуктивна клетка“ и дори „стигма“, всички които може да се кажат по-достъпно. Оплакваме се от неразбираемия стил на учебниците, така че може би имаме право да изискваме и от такава книга, която бихме искали да грабва аудиторията си. Или може би разчитаме, че съдържанието е достатъчно интересно и няма нужда от изпипване.

Има и проблеми със запетайките, но хайде тях ще ги пренебрегнем. Но като цяло една такава публикация на чувствителна тема би трябвало да е брилянтна като изказ. Не знам доколко е участвал езиков редактор. Има и добри изкази, дори те са мнозинството, но има достатъчно препъникамъни.

Фактологията

Открих и някои фактологически странности. Казва се например, че вагината е част от вулвата. Но в действителност само входът на вагината е част от вулвата; едното е външно, другото вътрешно. Вероятно това е просто недообмисленост, може би е дреболия, но говори за небрежност.

Илюстрациите

Честно казано, те са ми най-разочароващи, защото с тях най-лесно можеше да се създаде емоционален контакт с таргетираната публика.  Чух някои естетически оплаквания от тях, но аз нямам конкретни такива. Много са симпатични като стил, макар че абсолютно с нищо не ги свързвам с българска среда и ако бях българско момиче живеещо в България сигурно не бих ги възприела като насочени към специално към мен. Най-фрапиращото са надписите по фанелките на героите, всички на английски, а дори и такива неща като заглавия в списания, табели на магазини, протестни знаци, та дори надписи-заглавия в самата книга (grl pwr) и подобни. Защо се налага това? Един отговор, който ми идва наум, е че така е по-лесно – книгата се планира да бъде преведена на английски и илюстрациите така са си готови. Това е леко обидно, но да кажем момичетата няма да го приемат като обидно, само далечно и странно. Другият отговор –  илюстраторките това познават като иконография, с нея работят и макар че те са базирани в България, клиентите им са международни и не им е било важно да адаптират стила на илюстрациите към мисията на книгата. Даже магазинчето е изобразено по начин, както типично се изобразяват магазини в САЩ на рисунка. Във всеки случай знак на нехайство е, да не кажа повече.

Другата критика към илюстрациите е, че показват момичета, които ги няма в България – чернокожи, с мюсюлманско облекло и подобни. Разбира се, това не е вярно; в България си живеят такива момичета и то немалко. Но… не че в България няма чернокожи, а именно иконографията е един тертип пренесен отдругаде – представеността е точно от тертип, типичен за илюстрациите на социални четива в САЩ или пък в международен контекст. Затова и на рисунките, въпреки стремежа им към разнообразие и представеност на героите, липсват ромски момичета. Просто илюстраторките са гледали и пренасяли от модели, в които ромки липсват.

И най-важното: българска ли е книгата?

В нея се съдържат някои културно странни неща, които издават пренесения й характер, но звучат като закърпени автоматизми на българска почва. Само един малък пример. В частта за хигиената се отбелязва, че обезкосмяването не е необходимо, нито е условие за добра хигиена, защото стига човек да се къпе всеки ден тази чистота е достатъчна. Чудя се колко хора в България се къпят всеки ден? Нека оставим настрана шегите за честитенето на банята, раздразнението че мирише в градския транспорт и така нататък. но подчертаването съвсем мимоходом на един взет като даденост навик (един вид, „достатъчно е да се къпеш всеки ден, както сигурно вече правиш“) влиза в конфликт с ежедневието и внася някакво ненужно разминаване и смут сред тези момичета и жени, които не го правят. Подозирам, че те са мнозинство. Познавам хора в България, които не могат да си позволят щедрия разход на вода. Които се къпят веднъж на седмица и то бързо. Които нямат вътрешна баня. И освен това – най-вече – ежедневното къпане изобшо не е хигиеннна необходимост.  То е американска традиция, която напоследък често се свързва с разхищение на природни ресурси (напр. студентите, които ще прекарат семестър на гости у европейски семейства биват предупреждавани да се съобразят с местните навици и да не се къпят всеки ден). Спирам се конкретно на този пример не с намерение да се заяждам за нещо дребно, а именно защото издава машиналното съставяне на книгата, автоматичното пренасяне на отпратки и модели. Това би имало значение за темите, които са актуални именно за България.

Защото от друга страна липсват такива теми, които са жизнено необходими именно за български контекст. Чудя се дали са взети под внимание проблемите на българските момичета в сексуалното им образование. Кои от тях имат особено крещяща нужда от такова, а до тях не достигат кампаниите, нямат родителска подкрепа, чрез която да го придобият или са повлияни от семеен или социален натиск? Географски ли са разпределени, социално ли, икономически ли, етнически ли? Какво е характерно за тях и средата им, което да се вземе предвид в комуникацията? Бедността, липса на родители, религиозен натиск, опасност от трафик, нещо друго? Как да се подходи най-добре комуникационно към тях, използвайки консултацията на съществуващи организации с наличен вече опит? Нямам представа какво е направил екипът по този въпрос, възможно е точно така да е подходил предвид информацията, че са се консултирали с юристи и психолози, но виждайки липса на глава за ранните бракове се съмнявам. Участието на Loveguide е чудесно, но тяхната мисия не е да достигнат до най-уязвимите, които не са деца на образовани родители от средната класа, към които изглежда да е насочена книгата. (И които бих казала вече си имат достатъчно ресурси.) Книгата можеше да се структурира така, че темите за тялото или феминизма да отговорят на тях, деликатно и ефикасно. Например добре е че е посочен телефон на Анимус, но дали ще позвъни момиче, което е заплашвано с убийство – нея или нейни близки – ако разкрие насилието над себе си? Което се страхува от насилника и евентуалните последствия след обаждане, ако не знае как действа механизмът за закрила? Което не би искало да изгуби одобрението семейството си, но пък не иска да се жени или не знае как да се противопостави на сексуален тормоз или натиск от фигура с влияние в живота си? Сложни въпроси, да.

Но са типичните за България. Може би биха се разрешили лесно, например с добавка, че разговорът с Анимус ще е поверителен или ще се пристъпи към защита на момичето вземайки предвид нейното желание. А може и да са прекалено сложни за мисията на тази книга. Но в такъв случай и главата за феминизма е твърде опростена като за задачите на книгата. Не е проблем да съдържа аспекти на феминизма, но по различни причини много от тях са останали на ниво шаблон. Рисунката с протестните лозунги например, които отгоре на това са на английски. Можеше и спокойно да се включи българска статистика за дискриминация и насилие над жените вместо световната, защото знаем, че това е подкана да се каже „нека да има феминизъм в други страни, където има наистина проблеми“. Това вече е направено в случая с ранните бременности.

Пепел ми на езика, но на базата на тези впечатления си мисля, че книгата е била започната като проект именно с мисъл после да бъде публикувана на английски. Тя е просто един международен проект, на който се е случило авторите да са българки. Лошо ли е това? Не, разбира се. Нека има такива проекти и нека те да произлизат от българки. Но нека и да не се почертава, че това е българска книга. Тя е една от многото, каквито са преведени на български. Просто тази получи повече гласност и видимост заради атаките. И за щастие в нея има посочени някои местни ресурси.

Да си купите ли книжката? Да, разбира се, имайки предвид тези ограничения, тя е подходяща информативно. Сравнете я с останалото, което е на разположение на пазара, ако сте родители, но също и ако сте учители или социални педагози. Ако имате възможност, дарете за да достигне тя до повече деца, които биха имали нужда от нея.

Бележка: беше ми обърнато внимание, че критиките ми за запетайките са неправилни и коректорът ми посочи правилото за два случая, които посочих по този повод.

1 коментар

Filed under България, български, език, интелектуалстване, образование, религия, свят, социално, феминизъм

One response to “В като пропуснат шанс

  1. Pingback: Три прочита на книгата „В като вагина“ | Genderland

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s