Похитеният Хитър Петър

Миналата седмица чета тревожно заглавие в български вестник: „Присвоиха Хитър Петър“. Бързо търсене и се оказва, че почти всички вестници и информационни сайтове са алармирали за нов скандален случай за присвояване на чужда история от Македония. Става дума за решение на площада в град Прилеп да бъде издигнат паметник на Хитър Пейо (нашенския Хитър Петър). За едни това е още едно доказателство за историческо похищение от страна на Македония, а за други… други се почесват по темето и се питат дали Хитър Петър е в същата категория като Крали Марко, която, ако се приложи същия стандарт, е историческа фигура „похитена“ от българския фолклор. Въобще, може ли да се говори за похищение, когато става дума за фолклор и за Балканите? И какво следва от такова посегателство върху Хитър Петър?

Както отбелязва вестник Сега, Хитър Петър е звездна фигура по българските земи още от Добри-Войниково време. Обаче, оказва се, Итар Пейо (както е познат в Македония) се е смятал за реално съществувала личност от Прилепско, като фолклорният събирач на тези прилепски истории го окачествява като българския Настрадин Ходжа. Възниква противоречие: има ли „право“ град Прилеп да издигне паметник на Итар Пейо, при положение, че последният е българин и от Прилеп? Вместо да използват случая да подчертаят иронията, игнорирана от македонските вестници, българските им събратя за съжаление също се плъзгат по повърхността и първосигнално се възмущават на „кражбата“.

Възможно е персонаж Итар Пейо наистина да е съществувал. Много е вероятно също историите, уж случили се с него, да са му приписани по фолклорному по-късно. Има такъв фолклорен механизъм, при който се присъждат популярни циркулиращи истории на тази или онази легендарни личности. Но ако ще прилагаме този аршин, същото можем да кажем и за „българския“ Хитър Петър: че сюжетите, което ние познаваме като приказки за него, са „отмъкнати“ от сюжетите за Настрадин Ходжа във фолклора на Близкия Изток (всъщност дори от Албания до Средна Азия). Слава Богу, обаче, че такъв тип защитеност на марка няма във фолклора.

Кой е Настрадин Ходжа? Хитър Петър при нас е беден селянин с маргинализиран социален статус, който обаче защитава себе си и другите бедни и отритнати с ум, хитрост и бърз език. Настрадин Ходжа се среща приказно с Хитър Петър само в българския фолклор, а навсякъде другаде заема същото място в приказки със същите сюжети. Забележете например паралела в приказката на магарето, яхнато заднишком в рисунката на Илия Бешков и популярните образи на Настрадин. Или пък познатата приказка за аромата на вкусната гозба, заплатен със звъна на монетата. Настрадин също е аутсайдер, който се сблъсква със силните в обществото с единственото оръжие, което притежава, бърз ум и език. Но фигурата му води началото от суфизма, където логиката на парадокса и различния подход към познати, изтъркани схващания е начин за съмнение в установени социални норми и отхвърлянето им. Също като гладния бедняк, който не може да си купи гозбата (и в действителност дори не я опитва), но под натиск от бизнес-ориентирания продавач да си плати се измъква с логичен парадокс. Нестандартното мислене побеждава правилата.

Ще ми се авторите на Платон и птицечовката да бяха хванали някоя и друга приказка от този тип в краткото си изложение на философските идеи 🙂 Или, още по-добре, в час по философия да се разискват казусите, представени от тези приказки. Би бил чудесен проект за някой ученик или студент по философия…

Както и да е, щенията настрана, макар че Настрадин Ходжа е популярен в много страни и на места се е преобразил в някаква местна фигура в културите, които са го харесали и „присвоили“, българският фолклор наистина е уникален заради раздвоението, което се е получило на неговия образ. От една страна, стандартните настрадинови истории си получават местен герой, Хитър Петър. От друга страна, обаче, Настрадин понякога също участва в тях. Понякога като събрат-хитрец и борец за онеправданите, но понякога като губещ в словесната схватка с българския хитрец представител на установения ред (бидейки турчин). Хак му е… с неговите камъни и суфистка логика по неговата глава.

Тъй че хайде да не се косим, че и Хитър Петър ни откраднаха македноците, а да си помислим за неговите теми и какво означава паметникът в Прилеп за нас. Хубаво ли ще е да полагаме официални правителствени венци пред него, щом е паметник? Ще бъдат ли те изхвърляни след това? Кой празник бихме му отделили, за да го честваме?

Всъщност, защо Хитър Петър не е толкова популярен днес като образ? Хората се заяждат много повече с Бай Ганьо (и дори го сравняват с него, което ми е абсолютно непонятно защо), рядко с Андрешко, а Хитър Петър? Какви биха били неговите проявления в реалността днес? Би ли го приел някой за свой личен – или дори национален – герой?

Внимание, той не е обаче онеправданият, объхтан и трагичен селянин тип Боне Крайненеца. Да сте чели някоя приказка, в която да се говори за неуморния труд на Хитър Петър?

10 коментара

Filed under България, български, идеология, интелектуалстване, класика, култура, литература, минало, национално, свят, традиция, Uncategorized

10 responses to “Похитеният Хитър Петър

  1. Благодаря за интересните размисли по темта.
    Четох книгата за „Крали Марко – балканският принц’, където авторът Владимир Левчев пише за смесването на приказките и митовете на Балканите.
    Хървати, сърби, българи и македонци имат много общо ….
    http://bulpete.wordpress.com/2008/02/28

    „За книгите“

  2. mislidumi

    A аз пък предлагам да се разсърдим на фламандците заради Тил Ойленспигел, който също плаща със звъна на монетата. Същия мотив използват и Братя Грим.

  3. Bulpete… Аз пък благодаря за посещението. Не можах да видя написаното от теб обаче – на адреса на линка не се показва нищо.

    Балканите, а и не само Балканите, имат смешение от фолклор образи и митове. Както казва Мисли, те се прехвърлят през границите без билет и паспорт.

    Вчера си мислех откога границите са станали толкова строги и отчетлив непропускливи. Може би от Втората Световна Война. Което би било голяма ирония за изказаните въжделения плод точно на нея.

  4. Тъкмо се сетих за Андрешко и ти го спомена…

  5. astilar

    Интересно 🙂 Преди пет години в България български екип засне сериал за Итар Пейо продуциран от една македонска телевизия. Никой тогава не се сети, че „му крадат“ героя. 🙂
    Протеста срещу паметника ми прилича малко на онзи виц: „Га яде кифтетата не рева, а ся ще ми ревеш.“

    Другото, за което се сещам е документалния филм на Адела Пеева „Чия е тази песен?“ Интересен е коментара на зрителя тук – http://www.imdb.com/title/tt0387926/

  6. Val

    Итар Пейо – ако го видя в този вариант, ще реша, че името е френско… 😀
    Ако Хитър Петър прочетеше поста, сигурно би се подсмихнал под мустак:
    „Тъй-тъй! На мен баш паметник ми й зора я – да плаши магарето на Настрадин Ходжа га минава тъдява щото иначе току виж понесло заспалия ходжа нейде де не требе. Нъл тъй Ходжа?.“ 😉

  7. Да, и много хора се оплакват, че всъщност Андрешко е негласен, неформален национален герой за българите. Обаче има разликата между Андрешко и Хитър Петър: първият се противи на истаблишмънт-а с пасивно-агресивна автоматична реакция (оставя бирника в калта), а вторият – използвайки собствените му аргументи, но преобръщайки ги със свой логичен финт. Но да си отговоря на въпроса – мисля, че Хитър Петър не е точно национален герой, защото не сме толкова фини в мъдростта.

    Цял сериал за Итар Пейо, колко жалко, че не съм го видяла, за няколко епизода трябва доста да са могли да се задълбочат и доста неща да извадят на бял свят…
    Предполагам, че не е имало протести за сериала, защото него едва ли някой го е гледал, а паметникът е официален документ на паметта… и намирисва на държавно признание. 😉

    Де не требе, Вал – на македонска територия, нали? 😉

  8. Val

    пак ме усещаш безпогрешно! 🙂

  9. Не знам защо, но заглавието изпървом ми се видя „Похитеният Хари Потър“ и чак като взех да чета материала, се усетих, че не е това 🙂
    За всичко, свързано с нашите отношения с Македония, за мен най-доброто поведение за нас би било – мълчание и дистанциране. Вместо това яко ни тресе „Синдрома на Големия брат“, от което само губим. В много посоки – вклч. и чисто финансово.

  10. Pingback: Немската народна песничка “Тръгнал кос” и други културни контрафакти | Размишльотини

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s