Америка е страна (или, хм, континент? 😉 ), позната в подробности на целия свят – я от холивудските филми, я от новините, я от познати имигранти. Всеки знае, че къщите се вдигат от дрърво, че за да гласуваш трябва да се регистрираш специално и че повечето бюрократични неща може да се свършат по телефона. Но има факти, които са толкова маловажни, че са малко познати, освен ако не живееш в нея. Тези факти нямат никакво значение за емигранти, за политически и каквито и да е било идеологически аргументи. Те не са копирани по света, защото не са признак за модерност, нито за антимодерност, нито ca прогрес за консумация. Те просто са.
Ето:
Вратите на къщите се украсяват с венци: през есента – с хризантеми и царевични кочанчета, през зимата – с борови клонки и коледни панделки, през пролетта – с яйца в пастелни тонове.
На градско-селските панаири популярните вкусотии са corn dog (кренвирш, обвит в пържено царевично тесто), пуешки кълки и захарен памук.
В малките градчета децата ходят на училище с колело.
През лятото правят лимонада и, седнали край пътя на групички зад грубо-скована дървена масичка, я продават на желаещите минувачи, с цел спечелване на малко собствени пари.
Традиционен подарък за учителя е (червена) ябълка, подаряванa без повод.
A през лятото по улиците обикалят закрити камиончета, изрисувани с картинки, които се спират на места и продават сладолед. Тези камиончета известяват присъствието си с проста мелодия на електронни звънчета.
На някои селски смесени магазини има табелки: За да бъдете обслужени е задължително да сте с риза и обувки. (Още не съм снимала такъв надпис за Светлина).
Любими образи: картините Christina’s World (парализирано момиче, чиито свят е полето) и American Gothic (двойка решителни фермери, съпруг и съпруга, разорили американската целина с много труд), както и наивистичните картини от едно отминало време на Линда Нелсън Сток.
Всеки знае Вълшебникът от Оз, но непозната извън страната детска класика e: Къде живеят дивите неща и супер креативният Доктор Зюс.
В България върхът на народните занаяти са чипровските килими и добруджанските каручки, а в Америка – шейкърските мебели, куилтовете, каубойските ботуши и шапки, индианските бижута от тюркоаз и гривните от конски косъм.
Диви животни, които живеят сред хората: в градските райони – мишки и пълчища катерички, в извънградските – койоти, скунксове, рисове, пуми (планински лъвове), диви пуйки и опосуми.
Ако имате колекционирани други такива малко известни детайли, може да допълвате 🙂
svejo_url=“https://razmisli.wordpress.com/2008/09/12/unknown-america/“;
svejo_title = ‘Американски прелести. Малко известни детайли за Америка’;
svejo_skin = „compact“;
svejo_theme = „standard“;
svejo_bgcolor = „FFFFFF“;
Размишльотини 
„На градско-селските панаири популярните вкусотии са corn dog (кренвирш, обвит в пържено царевично тесто), пуешки кълки и захарен памук.“
забрави calf fries 🙂
American Gothic много ме впечатли. 🙂
Малко ти завиждам 🙂 Тази Америка, в която живееш е толкова по-шарена и истинска и толкова по-малко прилича на холивудския филм в който се е превърнал животът по бреговете. Освен това човек винаги може да се утеши с нещо пържено за хапване 🙂
Малко извън темата.
Aко щеш вярвай, но в публикацията, която четох преди тази, също ставаше дума за сладоледаджийски камиони (http://www.enotes.com/blogs/wikipedia/2008-09/glasgow-ice-cream-wars/). Друго си е в Европа. 😀
То човек винаги може да научи нещо. Е, като не съм ходил в САЩ едва ли мога да добавя кой знае какво. Единственото, което се сещам са влаковете на Амтрак и известният влак California Zephyr. Може би и царевицата, която американците според филмите много обичат да хапват.
Иначе ми е много интересно да прочета тази статия, като най-учуден съм от шейкърските мебели и corn dog.
Поздрави,
Христо
Е как, Никола, стига само да свърнеш от обичайния маршрут и може да видиш тези малки подробности. Аз ги знам точно от East Coast, от приятели, които са държели да ми покажат американските прелести и са ме водили примерно на state fair, а от теб пък научих за уестърн дискотеката. 🙂 http://nicodile.wordpress.com/2007/12/12/fort-collins/.
Лонг, да, calf fries… има и други неща, но да не скандализираме излишно публиката 🙂
Мисли и Хипар, а защо не пишете за такива малко известни за чужденеца подробности от Германия и България съответно?
Не разбрах много намека на Спас за Европа 🙂
Ако става дума кой от кого ги е възприел, не знам това. Но извън Англия не виреят май на европейска територия.
Аха, мислидуми, виж това знаеш ли го? http://www.orkinphoto.com/amergirl.html
Нещо, което бих искала да опитам, е прословутият им боровинков сос, с който поливат пуйките на Деня на благодарността. Не че и сама не мога да си го направя, ако си го поставя за цел…
Между другото, когато преди няколко години научих, че датчаните празнуват рождени дни, веейки националното знаме и набучвайки го по градинките си, изпаднах в културен шок, което впоследствие ме подтикна към много четене и размисли. По този повод някой ми беше казал, че и в Америка имало подобна традиция на някои места. Не знам.
И при нас на крайбрежието има надписи да си с блуза и обувки, защото сме крайбрежен град, плаж и туристи имаме. Хигиена, кво да правиш.
Не знаех, че някой още подарява ябълки на учителите.
маршмелоуз (marshmallows), сироп от клен (maple syrup), барбекю, коледни подаръци по средата на лятото… като се сетя още, ще добавя
Светла, сканинавците наистина забождат националното си знаме в градините на къщите и то не само в дена на националния празник. Това обаче не е същото, като да си сложиш българското знаме в граднината, защото вложената емоция и символиката е съвсем друга. Националното знаме се продава в магазина за строителни материали и се смята за част от къщната декорация. Шведите нямат от какво да се срамуват – нямат обременено минало и са горди да се шведи с това чисто чувство, кеото не задължително предполага омраза към не-шведите. Те са неутрални и това се подчертава винаги. Ако в Германия се развее националното знаме от къща (тук изключвам извънредната ситуация по време на футболно първенство), аз много дълбоко бих се усъмнила в морала на това семейство. В България не мога да определя израз на какво би било това, да развееш байрака; малко съм аут от средата, ти ще кажеш. 🙂
200 годинки история, потекло на крадци и убийци, а в днешни дни най-гнусната и нагла външна политика.
С колкото българи, пътували до (или живели в) САЩ съм разговарял – всеки все едно ми говори за някаква различна страна.
Като допълнение към изброяването – когато около промените започнаха изведнъж да дават разни спортни състезания оттам и ми направи впечатление, че коментаторите говорят за своите шампиони, като за „световни шампиони“, въпреки че очевидно в най-добрия случай става дума за първенец на САЩ и Канада (евентуално и Мексико, да речем).
А по повод на заглавието и споменаването на Холивуд – ще си позволя да добавя, че според мен „Американски прелести“ си остава единствения свестен филм, отрупан с Оскар-и през последните години. Това да превъзнасят до небесата очевидно тъпи филми и да не обръщат внимание на доста по-стойностни май също си е американска прелест.
Навсякъде по света, в която и да е страна, опознаеш ли обикновените и трудови хора, ще я обикнеш!
Това е Америката, в която се влюбих след филмчетата по бнт „Часът на Уолт Дисни представя…“ 🙂 Влизала съм в малка сладкарница с домашни сладкиши и много видове сладолед, която бе като излязла от някоя приказка. Беше бяла къщичка насред пътя, с цветя по первазите и люлеещ стол на верандата. Просто казваше „ела, влез“ 🙂
*И при нас може да се ходи с колело на училище, друг е въпросът за връщането 😉 *
Мерси ви за добавките 🙂
Myciandi, не знам дали е заради крайбрежието (вж. тук https://razmisli.wordpress.com/2008/01/17/erotika/), но и на некрайбрежни места ги има – може би има нещо общо със стимулиране на уважение към институцията магазин 🙂
Потвърждавам, че и в САЩ рождените дни не се празнуват с байрак. По принцип има такива по някои къщи, но има и бразилски. А освен това има и неутрални, ненационални байраци – отзнаменуващи примерно Деня на благодарността с рисунка на пуйка и тикви.
Андрей, ами понеже страната е толкова голяма и разнообразна, че наблюдателите са като слепци опипващи слон. Всеки е с различни впечатления. Затова аз съм на принципа, че за Америка не може да се обобщава. Но Американски прелести не е единствения свестен филм от последните години, да знаеш. Ето, сега гледам списъка и си харесвам няколко. Лабиринтът на Пан на първо място.
Готин пост.
Палачинките – те са различни от европейските, и са много вкусни.
Миризмата на прясно изпечени chocolate chip cookies – само в Англия съм виждала подобни.
Автоматите за преработка на отпадъци пред супермаркетите. Може и да ги има на други места, но там съм ги виждала толкова често.
Царевица с масло – не че я няма и на други места, но сякаш наистина е много популярна там.
Лекотата с която непознати те заговарят навсякъде.
Лекотата, с която непознати хора ти услужват с дребни за билет и не искат да им ги върнеш.
New York pizza – няма как да я опишеш, толкова много варианти, и то толкова добри.
Pecan pie, peanut butter and jelly.
Free shop – място където можеш да оставиш ненужни вещи или да си вземеш нещо, което си харесал. Безплатно. Аз например си взех книги.
И още много, които сега ми убягват.
Има фонтани за пиене във всяка публична сграда. С копче. И работят!
„Нямам дребни“ не съществува в речника на продавачите. Ако поискам могат да ми върнат рестото само в монети по 25 цента.
Почти не се носи кеш.
Има магазини, които си оставят стоката навън през нощта.
По изборно време хората слагат плакати на пръчка, забучени в двора, та всеки да види за кого са. Стикерите и магнитите за кола също са много популярни, на всякакви теми. Особено популарна е една риба, а в нея пише Исус. И една риба с крака, в която пише Дарвин.
Все още, почти навсякъде в Америка в определен ден от седмицата има протести против войната. Събират се по десетина човека на някои кръстовище и дръжат плакати и махат.
Free shop не го знам, но има http://www.freecycle.org 🙂 който много ме вдъхновява.
Заедно с работещите чешмички. Нещо, което потвърждава значението на дребните неща в живота, например да можеш да пиеш вода, като ти се допие (и без да си купуваш пластмасова бутилка за целта).
За Америка (САЩ) има много неща, които не знаем. Най-важното е, че от щат до щат има твърде осезателни разлики. За това могат много романи да се напишат. На някои места например дават безплатна наливна кока-кола. На други правят картофена супа без да белят картофите. И т.н.
Малко известен факт: В тоалетните чинии винаги има вода до средата, като че ли е запушена. Не, не е запушена. Като натиснеш копчето, водата се оттича и после пак се налива нова на същото ниво – до около средата. Разликата е, че нашите нямат вода, като натиснеш копчето се налива вода и после пак се оттича цялата.
+ предимство: не залепва (няма нужда от четка) и не мирише;
– недостатък: като цопне и ти оплисква гъза;
„Светът на Кристина“ ми е една от най-любимите 🙂
В Америка всички спазват правилата за движение по пътищата-на светофарите можеш за видиш как шофьорите „сами си говорят“, пеят си, барабанейки по волана, но никой няма да те изпревари нахално, да ти бибитка нетърпеливо…….
Вместо футбол гледат бейзбол, който се играе от Април до Октомври без прекъсване (всеки ден има по 10-ина мача), плейофите на бейзбола се наричат Световни серии (всички отбори са от САЩ, плюс Торонто Блу Джейс), победителят е Световен шампион. Тъпото е, че мачовете са по обед и заради тях не можеш да гледаш Порто срещу Арсенал. Около мен имаше само американци и всички опити да им обясня, че сокъра е най-великата игра бяха безуспешни. Затова трябваше да гледам футбол с мексиканците (те обаче ми идваха прекалено шумни). Американското разбиране за спорт е много особено (бях писал статия по темата преди много време но съм я затрил някъде).