Юнашките коне

prettyaround6Лято и ваканция, а докато ме няма, ето малко откъси от една студентска курсова работа. Избраната от авторката тема е символът и значението на коня на юнака в героичния средновековен епос, а избраните тук откъси се отнасят за испанскя епос Поема за Моя Сид. Авторските права са запазени и публикуването на тези откъси другаде е забранено. Приятно четене!

@Кетрин Зобиески

Макар че ролята на конете днес се е променила, в едно отношение тя винаги е била една и съща: те са представлявали възможност на човек да изрази себе си. Собственикът проектира върху животното своя социален, културен и икономически статус. Конят, от своя страна, отразява за околния свят психологията на собственика си. Затова изучаването на коня като образ може да даде възможност да разберем самия герой, който го е яхнал, чрез поддатки, които са прикрити в образа му. Конят на практика е един метафоричен начин за идеализация на мъжа.

Изучаването на значението на коня в средновековният юнашки епос е особено важно, защото образът на силния герой е централен в него. А силата му се изразява до голяма степен чрез коня, който е и верен другар, и най-важен второстепенен герой, а понякога и притежател на магически функции. Това особено важи за Моя Сид, където конят Бабиека засилва значението на героя Сид и е най-важният инструмент за поддържане на легендата през вековете. Без него човешкият герой би загубил голяма част от психологическото си въздействие и от духа на легендарната история днес. Конят движи самото действие в буквален и преносен смисъл, тък като конете в поемата носят героите към техните приключения и ги издигат до нови социални позиции.

По един или друг начин, всички важни събития стават с помощта на конете. Те придружават Сид в мисията срещу враговете и помагат за разрешение на конфликти при преговори, което в края на краищата подсигурява и геройския му статус. Изпратени като дар за крал Алфонсо, който е наредил изгнанието на Сид, и впоследствие приети от него, конете с блестящите си такъми са залог за добрата воля и последващата отмяна на възбраната. Въобще конете играят ключова роля и на практика осъществяват всяко едно важно събитие в разказа.

Първата среща на Сид и Бабиека също е символична. Всъщност той става кон на героя едва във втора глава. Този изключителен кон е отнетия в битка боен кон на краля на Севиля и значението на решаващата победа е подсилена от предаването и приемането на коня. Както Сид е отнел престижа на краля и е добавил първите положителни искри към репутацията си с тази битка, така и моменталното пасване между героя и коня олицетворява неговата сила, както и благоволението, което минава на негова страна. Оттук нататък тяхната симбиоза представя образа на героя като герой-конник. Дори и крал Алфонсо го отказва, когато му е предложен церемониално като дар, приемайки специалната връзка между воин и кон, съществуваща между двамата.

Така както‌ Сид е най-смелият и значим герой, Бабиека е най-силният и красив сред всички коне на воините. А те са много и диференцирани – бойни, бегачи, ездитни, товарни. Тяхната диференциация отразява социалната стратификация на войската и показва, че конят не е приеман за обикновено животно, а стойността му отразява социални ценности. Тяхното споменаване е придружено от развити дескриптивни изрази и епитети като „добър“, „чевръст“, „обучен“, както и от редица идеализирани характеристики.

Бабиека на практика е в симбиоза с героя и е негово психологическо продължение, както и израз на интимността на мислите му. Той например показва религиозността на господаря си, когато извръща глава към иконата на Дева Мария на излизане от църквата и потеглянето на Сид в изгнание. Конят издига глава и върви гордо, когато Сид приема поздравления след успеха на тежка битка. Когато Сид посреща Химена и дъщерите й, радостта от срещата се изразява с пищната украса на конете.

Позицията на дъщерите при сватбата им се изразява символично от великолепните им такъми. Конете на тази сватба играят роля и на сродяването, защото Сид ги подарява на тези, с които се съюзява. Като военна плячка, раздадена на участвалите воини при битка, те служат за скрепяване на съюзи и гарантиране на подкрепа.

Но не става дума само за човешки взаимоотношения. Конят е и посредникът, чрез който божественото благоволение се открива на героя и помага на намеренията му. В деня, когато Сид се изправя в битка с двамата предатели, такъмите на конете са благословени от епископа, гарантирайки небесна подкрепа за каузата му. Като благородно животно, конят канализира божествените знаци и съответно благословията за него е търсене на благоволение. Конят предусеща невидима опасност, предвещава радостни събития и, поради факта, че е благословено животно, героят може да се довери на реакциите като верен израз на трансцедентално послание.

И докато язденето на коня е израз на достойнство и чест, съответно и загубата на коня, свалянето на героя от коня е знак за загуба и отнемане на достойнството. Отнемането на конете от повалените врагове като плячка е визуално и символично представяне на победата над тях във военно и културно отношение.

Тъй като Бабиека е признат за най-добрия кон в Кастилия, неразривната му връзка със Сид индиректно подчертава, че и господарят му е най-блестящият воин благородник, макар и не крал. И двамата са герои заедно, с идеализирани черти и тяхната духовна връзка получава титла за по-голяма близост, отколкото кръвната връзка между роднини.

След като испанското средновековие е възможност за културен обмен между арабската и европейската цивилизации, изследването на образа на коня като подкрепа на героя е тема, която заслужава по-голямо внимание. Културното значение на коня без съмнение е приета ценност от арабските практики, затова превръщането му в толкова значима фигура за един епос, който бележи началото на испанската идея за повторно завладяване на изгубените християнски територии, е ироничен парадокс. Едно бъдещо изследване би трябвало да разгледа в сравнителен контекст ролята на коня в арабската поезия и доколко тя е приета в европейските епически стереотипи. Моите предвиждания са, че европейската епическа идеология е приела мотива на коня от Халифата и чрез нея, иронично, изразява противопоставянето си на него.

Виж още:

Професор Джоунс по следите на изчезналото знание

За вещиците

Похитеният Хитър Петър

Бар и смисъл или (полу)истинските истории във виното

Аз пък харесвам Бай Ганьо

Зоро (1975) със сини очи

Некласически Сандокан

Advertisements

6 Коментари

Filed under Средновековие, класика, критика, литература, традиция

6 responses to “Юнашките коне

  1. Anna Dimitrova

    Само с последното никак не съм съгласна. Ожразът на коня на героя е стар индоевропейски мотив, така че арабите може само да са го подсилили, но не и да е възприет от тях.

  2. Иван Иванов

    „Това особено важи за Моя Сид, където конят Бабиека засилва значението на героя Сид и е най-важният инструмент за поддържане на легендата през вековете“

    Ако Сид беше ходил пеша, щеше ли да има съществени разлики в геройския му образ и легендите за него? Ако е щял да има други инструменти, т.е. ако конят е заменяем инструмент, това не би ли означавало че само направеното от/чрез инструмента е от значение, а не самият кон?

    Не приемайте това като заяждане, аз съм литературен инвалид проявяващ детско любопитство.

  3. хаха, аз нали съм с изкривено мислене, та преекспонирах разсъжденията на туй дете върху съвремието.

    ма то няма никаква разлика, само дето сега героите карат джипове (примерно, може и „резачки“ да са) с определено количество коне, впрегнати в тях 😆

    eей, на косъм не сме мръднали в ментално отношение през хилядолетията… както казва дъглас адамс в не помня кое от епохалните си произведения: “ в Галактиката е общоизвестно, че човеците са олигофрените на Вселената“…

  4. @Анна, да, образът на коня е навсякъде откак има коне, но тук става дума за нещо по-конкретно 🙂 Отбележката на Батпет е абсолютно, ама ап-со-лут-но забележителна 🙂

    @Иван Никак даже не се възприема като заяждане, напротив! 🙂 Хубав въпрос задаваш. Сега, не знам дали щеше да има големи разлики в образа на Сид, но в в литературата понякога и малките разлики имат значение. Например ако вещиците не бяха станали известни с метлите си дали те биха били по-малко злокобни?‌ Едва ли, но този детайл започва да човърка като червейче и да пали въображението, и да засилва загадката около тях. И впоследствие да стане толкова силен, че днешният Хари Потър да играе кидич. Ако феята със сините коси имаше златни такива дали щеше да е по-малко обаятелна? Не, но щеше да се конкурира със Златовласка 🙂 Така и Сид – от една страна, съществуването на коня му го прави близък на всички други воини, които са на коне – всякакви рицари и магистрални джигити. Но от друга страна този кон не е обикновен, а почти свърхестествен и това дава специална легитимация на Сид. Виж и Крали Марко си има крилат кон.

    Между другото, по повод казаното от Батпет, има хора, които дават имена на колите си, а други им говорят, също като на кончета вихрогончета 🙂

  5. Хе, по Маркс конят е по-важен от синята коса. Ключов даже.

    Уравнението е: ударна тежка кавалерия = феодализъм = героичен епос.

    Пехотната тактика не е благодатна за поезията. Александър и Цезар не са точно герои – стоят отстрани и издават заповеди на фалангите и легионите. Докато Ахил (тогава ездата още не е открита, та използват колесници) и Кюл тегин трошат глави собственоръчно. Можеш да концентрираш драмата в отделния човек (дето е мярка за всички неща).

  6. Точен коментар – благодаря и още няколко детайли.

    В античността наистина конете не са били най-важното нещо на бойното поле (изключение – амазонките, но от своя страна това е допринасяло за техния див имидж 🙂 Гърците ги приемат, но доста късно исторически, след великите времена на епоса. Но c векове след падането на Римската империя конете нямат важност. Едно бързо търсене поставя ударението именно на „испанската“ (арабската) връзка в европейското средновековно използване на конете и съответно в образа на конника като символ. Въобще идеологизирането на коня във връзка с надмощие от всякакъв вид. Повечето автори отдават това възраждане на интереса и развитието на конете на връзката с арабската култура. Въобще „испански кон“ е било синоним за „хубав кон“.

    Разбира се, това не значи, че арабите са изобретили коня 🙂 Всъщност първоначално образа на воин на кон се появява в шумерската цивилизация, не индоевропейската. След това е доразвита (логично) особено от номадските култури на Средна Азиа. Но това не означава непременно, че средновековната идея за коня и конника идва оттам. културните мотиви все пак не са гени, които са заложени и неумолимо се предават през поколенията. Все едно да кажем, че образът на котката в арсенала на вещиците през Средновековието идва от египетското обожествяване на котките. Вярно е, че котката е била почитана от египтяните и така нататък, но не значи, че вещарската котка идва оттам. При положение, че с векове след това, да не кажем хилядолетия тя не е имала никакво особено значение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s