Мислоучение

cristoredentor.jpg

Българинът по принцип не е религиозно животно. В това, разбира се, няма нищо лошо. То не означава, че българинът е лош. Моралността, колкото и променлива да е според времето, мястото и кой пита, няма нищо общо с религията. Всеки би казал, че точно преди 20тина години, когато уж религията е била забранена, нравите са били в доста по-добро състояние. Обратното, сега когато религията е разрешена, казват, че имаме насилие, бездуховност и неморалност. Тоест, по тази логика не виждам причинно-следствена връзка между достъпа до религията и по-висок морал. Духовниците може да кажат, че то е защото хората са били отучени от нея през 50 години, но в същото време не са били свободни и вече сега, когато са свободни да действат както намерят за добре, но нямат религиозен ориентир, те действат неморално. Това само за себе си е доста съмнително, но на първо място кой може да докаже, че още по-преди, преди социализма (когато се смята, че са били свободни) хората са действали по-морално?

Казвам това, защото аргументът за въвеждане на религия в училище като задължителен предмет се базира до голяма степен на това намерение, научаване на морал. Аз лично много съм подозрителна към някой, който твърди, че един човек е добър благодарение на религията, каквато и да е тя. Значи, че той/тя не убива, не краде и спазва другите морални закони само защото Бог е казал това, съответно единствено защото се страхува от възможното наказание при непослушание или се стреми към обещаната наградата при послушание. Много повече уважение заслужава човек, който е морален заради вътрешно убеждение да прави добро, отколкото заради Божия заповед. Доказателство са многото случаи, когато убедено религиозни хора например убиват. Значи религията съвсем не е сигурно средство за висок морал. Да не говорим за случаите, когато точно в името на правата вяра са се извършвали масови престъпления, и то подстрекавани от водачите на дадената религия. От друга страна дори е установено, че моралният инстинкт е нещо, заложено у всички хора, следователно религията няма заслуга в него.

Така че аргументът „чрез задължително вероучение/религия към морал“ е фалшив. Но има нещо друго. Помните ли времето, когато на въпрос в класната стая можеше да има само един възможен отговор? Тогава успехът се считаше за постигнат, когато се улучваше точно него. Добре ли е това за едно училище? Вероучението е на път да го превърне в официална образователна метода. Какво би станало ако един ученик каже в час: „Няма Бог“? Би ли получил двойка? Според вероучителите от православната църква, да. Ако целта е приучаване към морал според Божиите заповеди, за да се приучат на него децата, то те трябва първо да вярват, че тези заповеди са валидни, че има Бог, който ги е дал и заради вярата в него (и приемане на неговия духовен авторитет) именно трябва да следват съответния морал. Тоест, вероучението няма да бъде обучение на знания, нито умения, а обучение на вяра. Искаме ли това? Може ли да се пише оценка за вяра?

Разбира се, вероучителите имат различни, макар и противоречиви доводи, че вероучението няма да бъде насилие срещу свободата на съвестта. Казват, че всяко дете ще си избира (религия – православие, религия – ислям и така нататък) и то според деноминацията си (тоест, самоопределението на родителите си). А за тези, чиито родители са атеисти, ще има задължителен хуманитарен предмет, етика. Освен това казват, че преподаването няма да е индоктриниращо. Общественият съвет към МОН (воден от проф. Бакалов), автор на концепцията, казва, че преподаването ще е само на познание за религията, така че според тях също няма да е индоктриниращо. Познавам проф. Бакалов и съм сигурна, че неговата болежка е недостатъчното познания на българите ЗА религията.

За съжаление, Обществения съвет към МОН казва едно, но на практика концепцията му е нещо точно като вероучение. Например, за преподаватели ще се предпочитат богослови (и при липса на такива, ще се приемат и историци, философи и подобни). А богословието, както е изучавано в СУ, си е чиста православна християнска теология. От 80тина учебни дисциплини всички са с православна насоченост и има само една миниатюрна „История на религиите“. Едва ли така подготвени богослови могат и ще преподават знание за религиите, различно от вероучение за праославното християнство. Освен това концепцията на МОН за началния курс предвижда „основното съдържание да се формира от темите на морала, представени в тяхното религиозно осмисляне и подкрепа – изучава се морала в хоризонта на святото.“ И още: „Темите очертават траектория, която започва от дома [на децата] и от техните ежедневни морални (екзистенциални) проблеми и стига до пиетета към святото, среща със свещеното, уважение и възможно упование в религиозността.“ Какво е това, ако не е вероучение?

Изказванията на Светия Синод за недоктриниращия характер на тяхното пък предложение също са неубедителни. Те са или съзнателна лъжа, или самозаблуда от страна на Светия Синод; индоктринацията е най-сигурното нещо там. Самият факт, че ще се избира според вероизповеданието, е доказателство, че то ще бъде индоктриниращо. Да вземем за пример големият конфликт между Общественият съвет и Светия Синод. Съветът предлага надконфесионално преподаване на религия, при което всеки ученик ще изучава и православно християнство, и ислям, и всяка друга. Синодът е против това, защото такава постановка е „педагогически несъстоятелна, така и недопустима по вероизповедни причини, понеже засяга религиозните убеждения на повечето граждани, познаващи своето изповедание. Със сигурност тя накърнява религиозните чувства и правата на православните християни – както на учениците и техните родители, така и на учителите.“ Тоест, за родителите православни християни ще представлява накърняване на религиозните чувства детето им да научава ЗА други религии. Що за преподаване е това, освен ако не е чиста и проста индоктринация? За да накърнява религиозните чувства на учениците, то ще е не знание за религията (защо знанието за религията ще накърнява чувствата), а именно убеждаване в правотата на дадена вяра – в случая, на всички изучавани вери. Така го разбират от Светия Синод.

Има и други въпроси, които Синодът не подозира, че родители и учители могат да си зададат. Например има голяма разлика в индоктринирането в морал от религиозна и от светска гледна точка. Моралът от религиозна гледна точка е практика и отношение, базирано на религията. Тоест, ако едно дете в такъв час се учи на морал, той е първо конфесионалният морал, специфичен за конкретната религия. Ако едно дете се учи на морал в час по етика, допуска се, че може да е различен морал. В такъв случай, каква е тази разлика? И кой я определя? А ако са различни, в противоречие ли са?

Един друг аргумент, че понеже вярата е съхранила българщината (любимо клише), належащо е тя да се използва за същите цели и днес в училище. Предполага се, че става въпрос за православната християнска вяра. Да не мислим сега дали българщината наистина е застрашена… но това веднага извиква въпроса, ако е така, какво ще правим с тези вери, които не спомагат за съхраняване на българщината? Следва ли да ги посочим и да им поискаме сметка защо не го правят? И те противни ли са на съхраняване на българщината и като така, трябва ли да не ги допускаме в училище или са неутрални, като така безобидни? Искаме ли въобще да отговаряме на този въпрос?

И всъщност, какво пречи същата тази концепция и тези часове да са към православните храмове, в извънучебно време?

Advertisements

25 коментара

Filed under България, идеология, интелектуалстване, образование, религия, традиция

25 responses to “Мислоучение

  1. Липсата на вяра Е проблем. Вярата е естествен стремеж, както и морала, защото човек има естествен стремеж към авторитети и цял живот се подчинява на някакви. Гравитация, 2+2=4, Дарвин, лирическия герой в чалга-текстовете и други, които заместват най-висшия авторитет. А най-силен се оказва инстинктът за оцеляване.
    Също толкова естественият морален инстинкт е силно подтиснат от липсата на авторитети, които да подкрепят развитието му. Обществото аплодира победителите, но не се заглежда много в морала им.
    Отделно, яростното рационализиране на вселената явно не върви много добре 🙂 Все още сме толкова далече от познаването на същността й, а вече трохичките, които отбелязват откъде сме тръгнали взеха да ни свършват.
    Както и да е, мисля, че вярата ни е необходима, моралът също.
    Мисля също, че за съжаление, в една образователна система като тази не е възможно да се намери правилната форма да се „учат децата на вяра“. Нито религиозното обучение в конкретна избрана религия, нито обучението за религиите са решение. Първото е просто неуместно в светско училище. А второто предизвиква скандал в „моралното“ общество, което се опитва да толерира интересите на всичките си членове.
    Жалко, защото аз, например, бих искала детето ми да е образовано за религиите. Ако има свестни преподаватели (още един проблем) и не е заобиколено от вихрещ се скандал, може би ще стигне до извода, че моралната същност на всички религии е обща, независимо от „пътя“. Което може би ще му помогне да израстне толерантен към различията, запазвайки инстинкта му за границите на тази толерантност. Отделно би могло да му припомня, че има такова животно – вяра, и да му помогне да я развива и уважава в себе си и другите.

    razmisli, дълго стана 😀

  2. haz

    Изучаването на религии може да се провежда съвсем спокойно и без да се очаква, че ще „научи“ децата на морал, а просто ще ги запознае с тази област от човешкото знание. Връзката между образованието и живота и без това е проблематична в много отношения и съвременният ученик е залян със знания, които никога повече не използва, освен за някои изпити. Тяхната съмнителна „практическа“ неприложимост не е основание да се изключат от учебната програма, нали? Лично мен едни спомени от органичната химия ме нападат понякога в кошмарите ми;) Но общообразователното училище би трябвало да дава общообразователна подготовка, в която липсата на обучение по религия оставя осезаема празнина.

    Във Великобритания надконфесионалното религиозно обучение започва от училище и се изучава и в университета като академична дисциплина, различна от богословието. „Приложната етика“ е само част от него, както и история на религиите.

    За последно искам само да добавя, че вероучение към храмовете си има и който родител иска, праща детето си там. Протестантските църкви също предлагат неделни училища.

    Много съм съгласна и с горния коментар.

  3. Надконфесионалното изучаване на религия е нещо много ценно. Зер и аз съм се блъскала да наваксвам къде сама, къде в университет. Но не и с тази концепция на Обществения съвет и не с участието на Светия Синод. И към вероучението нямам нищо против… но в училище? C оценка? И родителите да нямат думата? Да не говорим за практическите трудности за реализация на това, които в края на краищата може да преобърнат всяко дори добро намерение. Ще осигурят ли учител например за мормонските деца? Или ще включат ли на драго сърце мормонизма в програмата, ако става въпрос за надконфесионално обучение? И ще го правят ли обективно? Без да се оплакват мормонските деца и родители? Искам да ги видя в такава ситуация. Те просто не са в състояние да го направят.

    Вярата не е в конфликт с науката. Xаресват ми йезуитите, защото много от тях са учени, помогнали за осмислянето на връзката между двете. Паскал, Теяр дьо Шарден. Oфициалната доктрина на католическата църква приема еволюцията. Mного учени са и вярващи.

    Моят идеален вариант е детето ми да учи за религиите, от учител, който познава и ще преподава повечето от тях, след 8 клас. Бих се доверила на историк или философ, но не и на някой, завършил богословие в България. Познавам такива хора… за съжаление не мога да кажа много положително за специалността. Завършилите, които познавам, са духовно твърде високомерни към останалите, „които не знаят“; не са склонни да беседват със заинтересувани друговерци или съмняващи се. А на вяра бих упътила детето си сама или бих го записала на неделно училище към храм по мой избор, и бих го отписала ако не съм съгласна с това, което става там. Все пак вярата, макар и необходима, не е задължителен елемент на едно средно образование. Иначе ще стане като много мои познати, завършили католически училища. От много вероучение и литургия после не искат да чуят за вяра нито църква.

    Марсиан, пиши дълго 🙂

    Хаз, има ли действително вероучение към православните храмове в България сега? Когато писах последния въпрос, той беше реторичен към Светия Синод… За съжаление отговорът, който те обикновено дават, е много patronizing.

  4. Pingback: За вероучението, Българската православна църква и исляма « Моето ъгълче

  5. Бих оспорила само твърдението, че преди 20-тина години нравите са били по-добри.

  6. mislidumi

    Малко религия в училище не би навредила, мисля. Особено, ако детето има интерс по-късно към история на изкуството, култура или подобни хуманитарни дисциплини. Много други предмети в училище предлагат не по-лошо промиване на мозъци. Всичко зависи от това, що за учител ще ти се падне. Един некомпетентен учител е незаздравословен за подрастващите, независимо дали преподава религия или математика. Подготовката по религия не ти дава „вяра“, тя би трябвало да ти носи фундамент за разбиране на религията. Вярата израства после сама или се трансформира в оределен светоглед. Неуките и религиозно непросветените са склонни да фанатизират. Не съм запозната със състоянието в момента в България, но смятам, че трябва да се даде шанс на религията. Само чрез религиозно просветени млади хора може да се реформира мухлясалата църква. А тези хора не могат да паднат от небето, някой все пак трябва да ги научи или поне да им събуди интереса.

  7. За религията трябва да се знае, просто защото е основен елемент от цивилизацията. Не мисля, че изучаването на религия непременно води до религиозност. Нито пък вероучението непременно ще доведе до вяра и/или моралност. Но вероучението може (и в условията на едно българско държавно училище в момента е много вероятно) да доведе или до манипулация и фанатизъм, или до безразличие, а не до религиозно просвещаване.

  8. Мая, вметката ми за моралността отпреди 20 години е според както върви мълвата. Иначе не смятам, че наистина е имало повече морал тогава, нито че непременно е било различно преди 60 години. Въобще, можем ли да кажем изобщо „тогава хората са били по-добри“ за който и да било исторически момент?

  9. Според мен религията е някакво друго средство за контрол върху населението.
    Лично аз имам няколко тези:

    1.Библията, Коранът и пр. „свещени“ книги не са обвързани с истината. Моята дефиниция за фундаменталист: който смята че, в съответната свещена книга всичко е истина и трябва да се спазва. И още: подобни фундаменталисти адски ме дразнят, особено християнските. Например говорим си за хранителните добавки (консерванти, оцветители, ситетични подсладители и т.н.), и някой ми тръсва цитат от библията, че не било важно какво влиза в устата на човек, а какво излиза. Подобно идиотско изказване ме вбесява. Обикновено се бъзикам като казвам „Ами знаеш ли какво пише във „Война и мир“?“
    Стига се дотам, че си говоря с един първокласник и той ми задава въпроси от типа „В Библията пише ли за джуджетата? В Библията пише ли за вампири? А пише ли за динозаврите?“ Не знам кой му е набил глупостта че в Библията пише за всичко. Но не ми харесва.
    Да не говорим, че ми става зле от креационистите.

    2.Организираната религия е дело на политическото ръководство на дадени държави нейде в миналото. Прехваленото православие най-вече. Всички промени, догми и символи на вярата са ставали под надзора на императора. С цел масите да станат овчедушни и послушни. Сещам се за филма „Война и мир“ и епизодът преди битката при Бородино. Свещеници отслужват нещо като литургия, войниците се кръстят. Иначе казано, добрите овчарски кучета водят стадото на заколение. Това в наше време е заместено от милитаристичния патриотизъм, който също така има за цел да подтисне всяко инакомислие. („Абе ти патриот ли си? Защо тогава искаш нашите да се изтеглят от Ирак?“)

    3.Няма връзка между религия и морал. Морален човек може да бъде и атеистът. Повече разбирам този, дето не вярва в бог и директно си заявява, че не се придържа към някакъв морал. Напоследък установявам, че наоколо е пълно с религиозни лицемери. Една позната леличка, с отвратителен харакер, ходи на Кръстова гора. И пак си остана с отвратителен характер. Преди време едно познато момиче търчеше и виснеше по църкви, не пропускаше служба, постеше, но това някак си не й пречеше да си има две гаджета. Друга една, също силно религиозна, пък ми дигаше сутрин ужасен шум в общежитието. Опитвах се културно да й обясня да уважава другите дори на библията се осланях, но най-нарая ефект имаше само грубата заплаха. Примери мога да ви дам колкото си щете. Куп православни българи си бият жените, пият като смокове, крадат и те лъжат в очите, правят предбрачен секс, и в същото време ти обясняват как ТИ не трябва така да правиш, щото бог ще те накаже. Обичайният ми отговор: „Алоо, вземи се оправи и после ми давай насока в живота!“

    Айде да не се увличам, по-добре да ви дам линк за едно хубаво филмче:

    Поздрави на всички!
    Христо

  10. haz

    В доста храмове има вероучение, да – както за деца, така и за възрастни, на които неразбираемото и не винаги мелодично пеене на попа и ръсенето на със светена вода за здраве не са им достатъчни за връзка с трансцедентното.:)

    Но надконфесионалното обучение по религии в училище е съвсем различно нещо – лично моето мнение е, че е добре да се въведе след 4 клас. Както казах, на него може да се гледа като на органична химия – наука с огромно приложение в практиката, която обаче е много сложна, когато задълбаеш в нея, а човек похапва сладко и без да знае разликата между монозахариди и полизахариди.

    Ето един примерен сайт за религиозно обучение в английско училище. Изключително много ме радва игровият елемент, който би трябвало да е застъпен във всеки предмет, но хайде да не се отплесваме.

    http://www.rsrevision.com/contents/index.htm

  11. mislidumi

    Именно заради подобни коментари казвам, че е хубаво човек да е запознат с религията преди да се крещи настървено. Това си е наука, креационистите на се религиозни, ами са шепа зашеменени фундаменталисти.

    Нито карайната религиозност, нито крайният атеизъм са продуктивни. Не смятам също, че обучението в религия носи морал. Не мисля, че притчите от библията са историческо четиво. Именно за да не тръгва един войник да убива в името на Бог, трябва да има нужното духовно просвещение, тоест да е научен. Иначе става като с твоите приятелки, Христо, които буквално тълкуват и те удрят с цитати по главата, които самите те не разбира. Освен това, ти си умен човек и знаш, че един цитат без контекст може да значи всичко, понеже е въпрос на интерпретация. По същия начин haz споделя в блога си, че е против мюсолманството, това същo е крайно изказване, което се базира на факти извадени от контекста на цялата религия.

    Разбира се, че православната църква в България е корумпирана слугиня на държавата. А какво да я правим тази църква – да я реформираме, да станем атеисти или да държим децата си далеч от нея? Моето разбиране е, че е неоходим една широка гражданска дискусия, която да определи рамките и формите на обучение на децата в религия.

    Христо, разбира се, можеш да бъдеш атеист – това е твой свещен избор. Но когато четеш еврепойска класическа литератрура, гледаш картина на Микеланджело, ти се сблъскваш с неща, които не можеш да проумееш извън рамките на христиаснкото учение. Защо децата ни да нямат досътъп до това изкуство?

    Не е нужен поп в училище, а учен.

    Надявам се да се намери такъв.

  12. Срастването на православната църква с държавата наистина си е неотделима нейна черта (вж. цезаропапизма през Средновековието). Затова и сега изтъква, че благодарение на нея се е запазила националната идентичност. Което е отделен въпрос, за който замислям отделен пост. В този смисъл е прав Христо за обвързването на патриотизма и православието.

    Мисли, една студентка в курс по фантастична литература се опълчи, че говорим за религия (ставаше дума за историята за Ной, разказана по малко по-различен начин от Алехо Карпентиер). Каза, че била атеистка и в клас религията нямала място. Друг пък на същия разказ реагира обратно: бил християнин и за него този разказ бил подигравка с Библията. Добре, че успях да реагирам адекватно да ги успокоя и двамата, едновременно 🙂

    Хаз, с огромно любопитство при възможност ще пристъпя в някоя православна българска църква да разбера как се провежда вероучението. Мисля, че вероучение най-ефективно се прави когато не е задължително; на мен в училище ми беше най-интересно това, което си учех отделно извън него, например езиците. А пък когато един предмет не е задължителен, а се счита за важен, самото преподаване се стреми да привлече вниманието на децата и така е много вероятно да им бъде интересно. Тази английска програма е хубава… но там и всичко друго образователно е поставено другояче. Ако православна църква е направила нещо подобно, свалям им шапка.

  13. mislidumi

    Фантастичн литература, казваш Размисли, обичам я! 🙂
    Тя например е свързана много с религиозното познаване на чудото. Тя направо си е закърмена с библейски приказки. А иначе, Размисли, студентите все намират крайни позиции, които да застъпват, много добре разбирам колко е трудно да се жунглира с интересите на аудиторията. Един професор ми даде съвет в подобна ситуация да мятам по някоя неутрална шега, на която всички да се смеят, а аз да изглеждам малко като идиот 🙂

    Аз също съм атеиска, но със сколонност да вярвам в религиозни мистерии. Това ми го налага ситуацията, понеже моят син изпитва влечение към църкви, разпятия и всевъзможен религиозен кич. И винаги ми задава трудни впроси на библейска тематика, които аз, понеже нямам опит от атеистичното си детство, не знам как да отговоря. В училище децата изучават от 1 клас ( на 6 години) един път седмично религия. Изборът е между протестанска или католческа. Родителите могат да решат дали да осводобят детето си от религия с неформална молба до директора. Тогава детето, докато другите имат час по религия, влиза с класната си в вдруг час и се занимава с четене, писане или задачи. Естествено повечето предпочитат да ходят на религия, вместо да учат един час повече обиконовените неща. Дори децата на турски семейства ходят в този час, понеже той е игриво занимателен. Разказват се приказки за добротата, за помощ на бедните, за войните в Африка… Често рисуват картинки на свободна тема, които нямат нищо общо с библията. Моят син посещава протестански клас, понеже аз се чувствам по-скоро протестантка, макар да съм кръстена в православн църква. По Коледа обичам да ходя в кварталната църква и да пея коледни песни. Католоческият час в училище е малко по-вехт, но пък католиците получават много по-задълбочено религиозно обучение.

    В Дюселдорф имаше православен свещеник, който, българските студенти ми обясниха, е бивш чалга-певец. Е това вече не е църква, а пошла подигравка, особено в чужбина, където много българи биха се събирали в един храм по празниците. На ме обаче ми е обидно да ме благосвови чалга-свещеник – ето това е според мен големият проблем, пред който са изправени родителите . Как да пратят децата си на училище, като имат чувството, че свещеникът е неук и невярващ.

    Може би затова е хубаво да се създадат родителси инициативи, кмоито да избират учител на децата си, а той да се отчита пред тях. Проведените часове по религия на частни начала би трябвало да се зачитат в училище. Родители, които не могат да си позволят да плащат в тази инициатива, би трябвало да бъдат подпомагани от църквата, държавата и от самата родителска организация. Струва ми се, че такъв модел би могъл добре да се реализира. Абсолютно некоструктивно е само да се коментира колко е зле църквата и какво било това чудо децата да учат религия. А какво е това чудо децата да учат манипулирана история? Или литература от вехтите шкафове? Как може образован българин от елитна гимназия да не е чувал за Гьоте?

    И много още въпроси…

  14. >“на първо място кой може да докаже, че още по-преди, преди социализма (когато се смята, че са били свободни) хората са действали по-морално?“

    Ами аз познавам/познавах много хора, които са живяли преди социализЪма, и всички, с изключение на „активните борци“ (имаше такава категория, помните ли я 😉 ) твърдяха, че тогава хората са били по-морални.

    Всъщност и аз съм свидетел, как от 60-те години на 20-и век моралът постепенно спадаше, корупцията и безхаберието растяха. През 60-те не заключвахме даже.

    Майка ми твърдеше, че всичко лошо идва от „Съюза“ – и корупцията и мързела, както и че в началото хората по инерция са работели съвестно, но постепенно са се разпасали. Не знам, но базирайки се на личния си опит, мисля, че има истина в това.

    Дали има общо моралът с религията – до голяма степен религията е съвкупност от морални правила и няма начин в една общност общественият морал да не е повлиян от най-масовата религия за тази общност.

    Всъщност, за да не се разпростирам – ето моето мнение за вярата и религията:
    http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=31

    А че моралът на сегашните православни свещенници е повлиян от социалистическото безхаберие спор няма.

    Дали трябва да се учи вероучение – категорично не. И да е имало смисъл някога, нишката е скъсана и насила ефектът ще е отрицателен.

    По-скоро трябва да се учи повече психология и да бъдат учени децата да умеят да се поставят на мястото на другия.

    Ако осъзнаеш какво причиняваш на ближния, каква по-добра предпоставка за морално поведение.

  15. haz

    razmisli, онзи линк беше към надконфесионалното обучение по религии, за което аз говоря, че е необходимо в училищата.
    вероучението към храмовете подчертавам, че е различно.
    http://pravoslavno-hristianche.hit.bg/
    аналогичен сайт би бил http://akidsheart.com/
    А този – http://www.bl.uk/learning/cult/sacred/stories/ – е толкова хубав, че ще го блогна и аз:)

  16. Страхувам се, че мнението на тези, които са живели преди социализЪма на този етап може да е по-скоро носталгия от типа „ех, как беше едно време“. Дали има начин за обективно доказване, не знам 🙂 И дали липсата на религия е причината за евентуалното западане на нравите? На мен комунистическата идеология ми стои също толкова идеалистична и религиозноподобна.

    Сега ще намина към твоя пост 😉

  17. >“Страхувам се, че мнението на тези, които са живели преди социализЪма на този етап може да е по-скоро носталгия от типа “ех, как беше едно време”. Дали има начин за обективно доказване, не знам“

    Е, аз съм говорил с тях по въпроса много по-рано, когато бяха на както секазва средна възраст, а и както писах, моят опит до няк ъде го потвърждава, имайки предвид хода на промените в този отрязък от време, за който имам съзнателни спомени.

    ПП
    //off: Най-после намерих време да отговоря на някои въпросите ти в „пещерата“ 🙂

  18. Госпожо Ю, бях си отделила твоя последен пост настрана като шоколадов бонбон, да му отговоря спокойно, но…
    Ти, като намираща се в родината на фантастичната литература, сигурно се чувстваш в свои води. Намирам, че хората не могат да живеят без чудеса. Имат нужда от такава връзка със свръхестественото – но няма да говоря за религия по принцип, защото темата е дълга. Въпросът е, че намесата на свръхестественото в реалния свят е нещо много търсено, като започнем от библейските чудеса до днешното предаване „Сблъсък с необяснимото“. И тук идва фантастичната литература, като най-сладкия момент – момента, в който човекът се колебае между нормално и свръхестествено обяснение на нещо преживяно. И понеже не е в състояние да избере едно от двете, ето ти го Unheimlich…
    Интересен син имаш 🙂 Усеща отрано, че религиозният кич е много важно нещо. Може би един ден, когато колекцията ми с кръстове стане голяма и достигне баснословна сума, ще му я подаря. 😉 И си мисля, че протестантският вариант на вероучението според както ми се струва от описанието е по-скоро морално формиране. Което би било страхотно да се направи за децата в България. Един вид разглеждане на казуси: как мислите, по-добре ли е Матилда (от едноименния роман на Роалд Дал) да е непослушна с родителите си или не? Кога може, кога трябва и кога не е необходимо човек да е послушен? На мен Матилда винаги ми е изглеждала малко така…
    Ще ми бъде любопитно да прочета за преподавателските ти приключения 🙂

  19. mislidumi

    Unheimlich е наистина хубава дума 🙂
    Има и нещо вехто в нея.

    Моите преподавателски опити не са много задълбочени, замествала съм от време на време в семинар по информационни науки.

    Ти да не се обиди за религиозния кич? Нека да уточня -аз раглеждам кича като положително явление, както често съм писала тук-таме. Нали знаеш, като влезеш в някоя католическа селска църква някъде на майната си, оставаш стъписан какви съкровища се крият там -вазички с изкуствени китки, бели покривчици, преголеми свещи като стълбове, огромни дървени разпятия с кървящ Исус с цепка в реброто, откъде много натуралистично се подава тъмночервено месо. Unheimlich, нали?:-)

    Когато синът ми беше по-малък и минехме покрай някое от тези дървени разпятия, които като къщички-хранилки за птици се срещат из пътя, той се спираше, гледаш го и после си поглеждаше ръцете с ужас дали не са също така продупчени с пирони.

  20. Изобщо не съм се обидила за кича – напротив, даже много го уважавам. Макар че много хора бърчат нос като чуят за кич и признават само Великите Неповторими Творци на Изкуството, аз го приемам като една от малкото демократични възможности за изява на индивидуална позиция. За обикновените хора, без достъп до високото изкуство или други форми на престиж това е начинът да изразят мирогледа си. А дали е грозен кичът, и там има какво да се оспори. Може да е грозен според общоприетото мнение, но всъщност кой налага това мнение и дали наистина повечето хора наистина са на това мнение?

  21. legion

    Много добре написано, Размисли. 🙂

    Може би ще ти е интересно да проследиш дискусията и на психолозите. Повечето са против въвеждането на подобен предмет в българските училища. За подробности:

    http://bps.blog.bg/viewpost.php?id=159802

  22. Pingback: Алтернативно за матурите « Размисли

  23. Pingback: Пещерата на неандерталеца » Blog Archive » Защото

  24. Pingback: Някои мои коментари в други блогове – компилационна селекция « Sah War's blog

  25. Pingback: Отзвуци от бъдещето на едно закъсняло с векове пробуждане « Sah War's blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s