Литературно удоволствие в класически графски стил

quarry4.jpg Колко хубаво би било ако някой, четейки днешни вестници, се заеме да претвори разни отразени там събития в малки разкази класически стил. Примерно по Елин Пелин или Йовков. Най-малкото е чудесно упражнение по стил за студенти и други. А може и нещо по-голямо да се получи. Нали едно време писателите са откривали сюжети за своите разкази във вестникарските хроники. Онзи ден открих един сюжет направо класически в блога на Графа. По негови думи историята е измислена и нали тази краста няма спиране и къде на шега, къде наистина ме засърбяха ръцете да и търся значението. Реших да отделя малко повече място за моята гледна точка, но без да колонизирам неговия блог с моето тълкувание, та ще го правя на моя територия.

Дядото бомбаджия е ключова фигура. Определено заровените от него шашки в земята много приличат на заровено богатство. Този тип богатство е опасно като всяко друго, особено когато се трупа, но разбира се в този случай вместо да гради или да дава плод (ако беше семе в хамбар), то има потенциала да разрушава, в случая земята, както е правил дядото-бомбаджия на младини. Макар че малко се знае за него като герой на разказа, той определено е човек на равновесието. Работата му е да участва в градеж, не действително да разрушава: вярно е, че работи в каменоломна, но там с бомбаджийството добива камъни за строеж, а в свободното си време пробива кладенци, което е също градивна работа. Освен това допълнителната работа я търси не от алчност или да трупа богатства, а за да черпи в селската кръчма, което (после разбираме) също е градивно занимание в селото. И животът му минава спокойно и без крайности. Смъртта си намира не в резултат на конфликт, наказан за грях или за някаква крайност, а е просто случайност на нарушаване на равновесието, в което живее: пийнал е преди, а не след работа. А за работата му това душевно и житейско равновесие е жизнено необходимо. „Богатството,“ това, с което си е вадил хляба (шашките), което може да е символ на житейските уроци или на неговите ценности за равновесието, остава забравено като непотребно в мазето на старата къща.

После идва втората част на разказа, където вече герой е неговия внук. За него не се знае много, само че се е „върнал“ на село, но не наистина, а защото иска да гради къща в мутрок на мястото на старата. Това също е символично. Внукът определено се опитва да надгражда над това, което е оставил дядо му. Той също работи с нещо също толкова взривоопасно, също работи с огън, ако разбира се можем да направим такава догадка от средствата, с които разполага за строеж. Иска да построи голяма къща без да руши старата. Иронията в случая е, че докато дядото определено го виждаме да руши, но в действителност то е за да изгражда, внука го виждаме да гради, но зад това се крие някакво разрушаване (ако е правилна догадката ми за неговата дейност). И това го потвърждава логиката на разказа, защото незнанието на внука за заровеното в земята води до погубването на всичко, къща и хора.

Кръчмата е ключово място, защото в нея се гради общността и в нея внукът щеше да получи необходимата му информация, ако я беше потърсил. Но догадката ми за незачитането на отколешното равновесие се потвърждава символично от пренебрежението, което той показва към кръчмата и следователно към селската общност и нейните ценности.

Дойде ми наум сравнението с Елин Пелин и Йовков, защото в тази история има много елементи като в двата френски филма, напомнящи ми за тези български класици: земя, къща, динамит, вода, среща на поколенията, необходима селска общност. Липсва обаче любов, която би могла да обясни повече житейската философия я на дядото бомбаджия, я на внука и да насочи тълкуването ми в посока Елин Пелин или Йовков. Но мога да тръгна от края и да гадая какво би превърнало разказа в елинпелиновски стил или йовковски. Например, иронична или истинска е забележката, че внукът е решил да строи новата къща без да руши старата, защото е с чувствителна душа?

Йовков например би поставил ударението върху жена, или в женската същност на земята. Дядото я е дупчил с взривове, но само колкото да я облагородява и опитомява, да гради от нея. Практически земята му позволява това, защото той има щастливото равновесиe, а в момента, в който го губи, губи и живота си. Внукът обаче няма връзка с нея, не търси нейното благоволение и тя си отмъщава използвайки същото оръжие, уж дядовите взривове, но всъщност дадени назаем временно. Алчността без духовност е тази, която го погубва. Ако разказът е коментар за щастието и това как всеки го търси, определено щастието на внука не може да има хубав край, защото търси крайност, прекомерно богатство (огромната къща) без човечност.

Ако беше Елин Пелин, разбира се тук алчността към земята е централна. И природата. Не случайно когато селяните чуват взрива го мислят за тътен на буря. Внукът и цялата му свита загиват, защото не са поели от дядото също и ценностите му, а не само земята. А за Елин Пелин без ценности влечението към земята си е алчност.

Дано да не съм изкривила смисъла, който Графа е вложил в историята, но както той сам отбеляза, след като се роди един разказ той попада в лапите на критика… а аз бих казала, на всеки един читател, който си позволява да го тълкува според собствените си представи и хоризонт на очакване. Но понеже ми е много любопитно как други и самият той биха тълкували разказа ще следя темата 🙂

5 коментара

Filed under български, класика, критика, литература, минало

5 responses to “Литературно удоволствие в класически графски стил

  1. Графът

    Драга razmisli, поласкан съм от Вашето внимание. Благодаря Ви за отделеното време!
    Откровено казано, изненадан съм, че е възможен толкова задълбочен анализ на “приказката” ми. Истина е, че обикновено в писанията ми има някакъв сериозен смисъл – дори когато изглеждат забавна шега. А и най-сериозните теми предпочитам да обсъждам възможно най-просто, често с някакъв “фигуративен” (както шеговито казвахме в младостта ми) пример, вместо във висок “интелектуален” стил с много “завързани” думи.
    Нощес написах в дневника си (блога) едно своеобразно “обяснение” как се е оформил начина ми на мислене и съответно, на писане. (“Игра за цял живот”) То е и “предупреждение” за посетителите ми какво могат да очакват от мен. 🙂
    За приказката ми:
    Въпреки, че е изцяло измислена, тя е напълно реална – може да се случи. Всичките ù компоненти са напълно възможни поотделно. Затова и Вашият анализ на героите е напълно адекватен и наистина задълбочен във вариантите (и много интересен!).
    Достигнали сте до тълкувания, които аз напълно приемам, но които не са стояли в съзнанието ми при писането. И това не ме учудва – по различни поводи съм казвал, че авторите (истинските, но сега ще звучи нескромно! 😉 ) пишат без да мислят (грубо казано). Това, което им дойде отвътре. И никога едно произведение не е затворено и опаковано – всеки “ползовател” го пресъздава по своему, открива своите неща в него.
    Стана доста дълго, затова приключвам с моето “скрито съдържание” в приказката:
    Разривът между днешната “елитна класа” и народа (клише, но точно! 🙂 ). Т.е., скритите “центрове” са дувара и кръчмата.
    П.С. “Чувствителната душа” си е чиста ирония, че и отгоре! Защото къщата я вградили, понеже някой казал на жена му, че сега това е много шик… 🙂

  2. Както казва един друг Граф-писател, не е важно дали всички намеци, смисли и значения са били вложени съзнателно при написването, те са си вградени в разказа чрез писателската интуиция. А за да не се замъглява тя наистина по-чисто се получава когато се пише без много-много да му се мисли от страна на автора. По принцип най-интересните за размисъл истории са тези. Наистина много мъдър разказ, за мен беше удоволствие да го чета и да го мисля.

    Кръчмата, този незаменим източник на мъдрост 🙂

  3. Ахах! Как да го кажа?! „Литературно удоволствие“, каквото не съм изпитвала откакто четох последната си „тема“ по литература в 10-ти клас! (Беше забележителна ;-). Впечатляваща интерпретация, благодаря! Отишла си толкова отвъд всякаква връзка, и все пак стройно, логично, увлекателно. И благодаря задочно на г-н Графа, разбира се. 😀

  4. mislidumi

    Впеатляващи интерпретации! Баше удоволствие да чета. Ама и Графът е един сладкодумец.

  5. Радвам се, че ви е харесало. 🙂 Ще взема да го сложа на майтап в сайт за литературни разработки за ученици ;))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s