Порок ли е всъщност бедността?

waa-ecr.jpg ©1984, William Albert Allard

Въпросът не е реторичен, защото в зависимост от това как една култура гледа на бедността, такива са и съответните механизми за премахването и. Така че зависи дали на нея се гледа като проклятие, Божие наказане, логично следствие от реални постъпки или чиста случайност, сполетяла те по независещи обстоятелства. В Средновековието например тя е била добродетел, а също и възможност на избраните да покажат своите христолюбиви качества чрез нахранване на гладния и обличане на голия. Свързаното с нея страдание не е било проблем, а само път към духовното спасение на страдащия. Съответно богатството не е било за да води до комфорт както е днес, а до изява на статус чрез символи на престиж. Например червеният цвят на дрехите, толкова скъп за добиване, е бил резервиран за благороднически нужди и е символизирал власт. Едва през Просвещението материалното добруване на простолюдието става цел, достойна за грижата на просветения владетел. А пък според г-н Вебер протестанството, пораждайки капитализма, е допринесло за сравнителното замогване на масите. Оттогава Божието благоволение е не възможността да помогнеш някому, а възможността самият ти да се замогнеш чисто и просто чрез труд, спестяване и инициативност.

В Латинска Америка бедността е един вид съдба, уличително доказателство, фамилна обремененост, която се предава по наследство. Никой не може да избяга от нея, дори и да подобри собственото си материално състояние. Винаги се намират хора, които да посочат с пръст и да кажат: „А, помня те когато беше беден.“ Докато не минат няколко поколения и произхода не се забрави, тази съдбовна обремененост ще тегне над главата на замогналия се. Богатството му няма да се приема насериозно, защото ще е нещо несигурно, непотвърдено от съдбата. Не е достатъчно да забогатееш, за да си богат.

Винаги ме е учудвало как в тези страни, c огромната си разлика между най-богатите и най-бедните, имащите рационализират бедността. Как успяват да съсъществуват с морето от бедняци около себе си, когато преминават през града от точка А до точка Б в луксозната си кола. Попадала съм в такива страни и първоначалната ми реакция винаги е била на шок: от една страна, от гротеската на видяното, а от другата, от безсилие аз да променя нещо в него, а после от ужас от последвалото приемане на нещата такива, каквито са. Висшата класа обаче е приела това състояние. Обикновено около всяко „аристократично“ семейство има рояк от „бедни роднини“ които зависят от благоволението на богатите, а в замяна им дават лоялността си като прислуга и свръзка с подземния свят на бедните. Двата слоя са взаимосвързани в нещо като феодален протекционизъм. Децата на висшето общество на практика са отгледани от прислужници-бавачки, които могат да се видят по моловете с бебета в ръце придружавайки майките им, облечени в розова или светлосиня униформа. Така родените в имане на практика попиват езика, вярванията, вкусовете на нищите и симбиозата се заздравява. Може би не е случайно, че тези страни са преди всичко католически. Има такава теория за бедността, която обвинява за мизерията на дадена страна ако не религията, то манталитета.

В САЩ бедността не е порок, а само изходно положение, от което всеки може да тръгне в посока нагоре. Нещо като началото на приказката за най-малкия брат, в която той накрая побеждава. Семейната обремененост не е съществена, макар че разбира се синьокръвните американци, с родословие датиращо от кораба Мейфлауър, винаги внимават с кого се мешат. Въпреки това никога не е изобличително да кажеш, че нещо ти е скъпо, за разлика примерно от французите. В един учебник по междукултурно общуване издаден едновременно в САЩ и Франция темата за парите е измежду първите глави в американското си издание и скрита на последно място във френското. Съзнавам, че това което казвам противоречи на прочетеното във вестниците, че американците са затънали в дългове, за да угаждат на моментните си консуматорски подтици. И все пак, това да не можеш да си позволиш нещо не е срамно, а просто неудобно. Вестниците все още публикуват вдъхновяващи разкази за хора, издигнали се от нищото с труд, упоритост и инициативност. Обстоятелствата на бедността им се разквазват с упоение, защото така контрастно подчертават сегашния триумф. И хората на възраст също обичат да разказват как като малки са ходили на училище боси еди колко си километра. А тези, които са бедни в сегашния момент и няма изгледи да се замогнат скоро, те са на съвестта и отговорността на образованите, които измислят програми и начини да им помогнат да намерят своя си път към мечтата.

В България бедността e несправедливост. Тя е обвинение към някаква обобщена сила – например комунизма или управляващите – към чиято съвест се апелира. Тя се вижда като евентуално променима величина, чрез увеличаване на заплатите, а това става чрез протести. Вестникарският наратив за бедността е различен: докато в САЩ той е възходящ и оптимистичен, в Латинска Америка платообразен и мъченически, в България е низходящ и отчаян: сравнение между как беше по-рано и как е сега, когато „преди“ винаги печели сравнението. Не казвам, че такъв наратив не отговаря на някаква практическа фактология, но казвам, че този е най-чувания наратив, а като такъв той оказва влиянието в публичното пространство. Ако има хора, които имат друг опит с бедността или замогването, той се изразява в статистика, а не в личен разказ, който би дал плът и кръв на преживяването „бедност“ в днешно време.

Това, което ми е правило впечатление при четене на интервюта с богати и известни българи е че темата за бедността (или пък за богатството като негов обратен знак) никога не се засяга. Богатите и известните може би говорят за предпочитанията си в модата, но не предлагат опита си за преживяването „богатство“, нито „бедност“. Историята на бедните също е непозната.

Интересно във всичко това е как бедните запазват или създават достойнството си, необходимо за всеки човек независимо от благосъстоянието. В Средновековието например бедността и достойнството изобщо не са били взаимопокриващи се понятия. А днес в Латинска Америка и другаде достойнството на бедняка се изразява чрез представително облекло. Дори хора, които нямат какво да обядват, не могат да бъдат идентифицирани като нищи само по външния си вид. Измамна е картината и в САЩ, където обитателите на гетата често носят най-скъпите маратонки, а „старите пари“ – най-невзрачните дрехи, защото статусът им се обозначава от притежание на други символизиращи вещи.

В България също е така донякъде. Cтруктурата на бедността като преживяване има своята специфика. И макар че всеки от нас познава някой крайно беден, не мисля, че познава гледната му точка в интимен вариант; тя остава пренебрегната. Например аз бих искала да разбера как живее едно ромско семейство. Какви са приоритетите му, как се разбира лукса, в какво материално нещо се въплъщава понятието за достойнство, в какво се изразява допустимото или разточителното удоволствие, в какво се състои надеждата. Общо взето българските класици са ни поднесли тези представи (Георги Райчев с неговата гротеска), а сега? При цялата обграждаща ни бедност не мисля, че я разбираме.

Advertisements

21 Коментари

Filed under Латинска Америка, САЩ, Средновековие, български, интелектуалстване, социално

21 responses to “Порок ли е всъщност бедността?

  1. Трудно ми е да отоговоря на въпросите ти.
    Мога да разкажа няколко неща.
    Бях малък. Майка ми и баща ми са на някакво празненство. И аз с тях. Някакъв стар познат на семейството в леко пийнало състояние казва на майка ми: „Е, помниш ли когато бяхме млади и бедни?“ Майка ми адски се нацупи и обиди. Заяви, че никога не сме били бедни. Беше много обидена. Също така тя винаги е твърдяла, че семейството ни никога не е било от работническата класа, макар че то си е такова. Еснафщина може би?

    Познавам много бедни хора. И аз съм май от тях с оглед на това, че не притежавам нищо. И съм бил доста време безработен. През лятото бедността не е проблем. През зимата е по-неприятно. През лятото човек огладянява по-малко, слънцето те спасява от евентуални депресии, а и можеш да ходиш насам-натам без проблеми, тъй като си носиш спален чувал и можеш да спиш почти навсякъде без нищо да плащаш. Опититът ми на безработен е, че много добре знам как да харча възможно най-малко пари за каквото и да е било. Къде има безплатен интернет, как да пътуваш на авто-стоп, как да се придвижваш из града без да харчиш никакви пари (с велосипед). Дори как можеш да ходиш на почивка с пари, които стигат само за ядене. Как се купонясва без пари. Как да четеш книги безплатно. Лично аз не съм се чувствал зле като безработен. Или толкова зле, колкото и когато ходя на работа. Сега ме тормози липсата на време. Особено мъчително е наличието на фиксирано работно време.
    Как да е. Всеки човек с проблемите си.

    У нас прави впечатление, че никой не иска да се признае за беден и всячески се пъне да го прикрие. Хора с 300 лева доходи купуват мобилни телефони за 600 лева като ги вземат на изплащане. Същите дават много пари и за скъпи дрехи, както и за ходене в скъпи заведения. Много продавачи се учудват като им казвам, че това дето ми го предлагат е скъпо. Явно им се случва рядко.
    Иначе България затъва в еснафщина. Много хора те гледат преценяващо (мобилен телефон, дрехи, кола) и не се увличат в разговор ако нещо не ти е наред. С подобни хора не може да се говори много, тъй като няма за какво. Сред момичетата има направо мания да се носят кичозни дрехи, с които се демонстрира супер поддържан външен вид: високи токчета, с които се гази из калта, явен недискретен грим от сутринта (а отиват на лекции), само за косата се отделя поне половин час сутрин. Бъзкам се с такива, че ако отделят половината време от гласенето да четат книги щеше да им е по-лесно в живота.

    Не знам дали всички ще се съгласят с мен, надявам се да не съм обидил никой.
    Пожелавам на всички да са здрави и щастливи!
    Христо

  2. mislidumi

    Ех, Размисли. Бедността не е порок, но се преврща в такъв в една комерциализирана среда. Има различни видове бедност. Най страшна е съпроводената с духовно обедняване, с безперспективност.

    Хртисто, ти си един от щаствливците, които са прозрели сред слепи 🙂 Пожелавам ти успех!

  3. абе струва ми се, че е значително по-добре да си богат, здрав, умен и щастлив отколкото беден, болен, тъп (или затъпял от нищета) и нещастен

  4. И аз съм имала моменти, когато съм се чудела дали това е Божие наказание и за кой мой грях 🙂 Но, батпеп и мисли+думи, нали щастието е субективно. Там, където един се е отчаял, друг вижда надежда.

    А иначе сериозно, Христо, говориш много интересни неща. Бедността е винаги относителна, в сравнение с други хора и ситуации, така тукашните бедни изглеждат богати ако се сравняват не с тукашните богати, а примерно с Третия свят. Така в края на краищата всеки сам определя прага, над който се чувства щастлив от живота. И аз наблюдавайки крайно бедни или нуждаещи се хора си мисля, че няма от какво да се оплаквам, щом те могат да се оправят. Освен това ми харесва будистката нагласа, че контролът над собствените ни желания е ключът към щастието (казано с нашата дума). Това, което ти описваш си е истинската свобода.

  5. Като казах надежда, дойде ми наум едно стихотворение, което много обичах и което майка ми беше изровила от една книжка и изпратила в писмо в първите години на емигрантството ми. Подейства ми много хубаво, затова ви го пиша тук и на вас:

    Надежда (Джани Родари)

    Ако можех да имам едно
    магазинче със две полички ,
    бих продавал … познайте какво ?
    – Надежда ! Надежда за всички .

    “Купете ! С отстъпка за вас !
    Всеки трябва надежда да има ! “
    И на всеки бих давал аз ,
    колкото трябва за трима.

    А на тоз , който няма пари
    и само отвънка поглежда ,
    бих му дал, без да плаща дори,
    всичката своя надежда.

  6. vanilla

    Зацепвам се още за началото:). Нито бедността е порок, нито богатството, макар че и 2те могат да станат такива. Обаче ми се иска да кажа, че доста важно е КАК си станал богат/беден; то е определящото. И лошото е, че дефакто точно това остава без значение в тоя сбъркан свят (и май независимо в кое историческо време). Да не говорим, че разделянето на духовно или материално богат просто и по допирателна не минава в повечето (май) умове. Аз лично познавам хора, които ползват това уточнение, по-младите от тях особено ме радват; но… Стадото с лъщящи гугли, ей в това се превръщаме. Много жалка картинка.

    И аз съм била от тия, дето спокойно могат да се маркират като виреещи „под линията“. Защото съм си била виновна – и защото хич не съм била. В първия случай ти причернява от яд към себе си, във втория ти причернява от изкуствено наложеното ти унижение – поставянето в ситуация, в която няма как да хванеш юздите.

    @Христо: Опитвала съм и аз да се бъзикам; но резултатът е бил, да ме обвинят в черна завист. Върви обяснявай, ако си немаш работа.
    @batpep: Затъпява се от нищета, да; точно защото си губиш самоуважението.

    Изобщо, ако не познаваш друго освен нищетата, е по-лесно да имаш читаво достойнство, отколкото ако си „ни риба, ни рак“ – стигнал до, под или близо до чертата от някаква по-висока позиция (образно казано). Външните удари по достойнството тогава се усещат мн по-силно и се парират мн по-трудно. Не че откривам Америка де. И не че на тези, дето са бедни, без да са обеднели, са си чиста проба доволни и щастливи.

    Личността е над всякакви финтифлюшки и когато човек го разбере, ще успее да си опази вътрешните устои, колкото и беден да е (също като по филмите, нали). Само че… дано не му се налага.

    Малко разбъркан коментар стана.

  7. vanilla

    А Джани Родари е от Големите сърца. Обичам го.

  8. Pingback: Алеята на бедните « Жълтурчето

  9. Апостол Апостолов

    Населението на земята наброява вече 6 милиарда души! Че и повече… Работата е там, че 5 милиарда от тях мизеруват, а 1 милиард живее сносно. Не може да бъде и другояче, защото старецът Малтус се оказа прав.

    Населението на земята нараства неудържимо, а баницата (природни ресурси) става все по- малка. Изключително неприятна ситуация. Меко казано.

    Защото отскоро бедняците си имат своя нов Ленин- Осама- и тръгнаха на бой за оцеляване.

  10. haz

    Много хубав пост, благодаря.
    Разказвам какво мисля за бедността в миналото и сега.

    http://hazelnutsbg.blogspot.com/2007/09/money-talks-2.html
    http://hazelnutsbg.blogspot.com/2006/12/its-rich-mans-world.html

  11. Pingback: Поглед в метатето на ближния « Размишльотини

  12. Според мене бедността е порок. Бедният човек, който няма какво да яде, се пръвръща и в духовно беден. Възвишените му стремежи и мечти угасват, когато засвири празния стомах, когато се озъбят дупките на чорапите му, когато зъзне от студ немил и недраг. Не бедния човек не му е нито до култура, нито до литаратура. В главата му има само една мисъл – за хляба. Бедният човек, освирепял от мизерия, става зъл, злобен и завистлив. Нищетата обръща съзнанието и поглъща благородството на душата му. Говоря за обеднелия човек, за този, който някога е имал по-висок стандарт и е водел по-добър, материален живот. Именно при обеднелите хора бедността е порок. А тези, които по рождение са бедни и никога не са имали възможност да се докоснат до по-охолен живот, на тях не им пука. Те са си щастливи и така, защото са невежи. Колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив, защото не се дразни от нещата, които са непостижими за него, не го блазнят блага, които не може да си позволи. Бедният по рождение е доволен на къшей хляб и стара наметка и не злобее срещу имащите, защото той по презумция сам се счита за недостоен за по-добър живот.

  13. @myhappypond, порок означава „пагубен навик“ и „морална простъпка“ – тоест поведение, съзнателно предприето от самия човек и за случването на което е отговорен самият той. Въпросът е дали самата бедност е порок, не дали води до порок.

  14. Ами то и пиенето не е порок, какво му е? Пиеш си…обаче до какво води? До скапан черен дроб, пиянски свади, побоища, че дори и убийства. Значи коренът не тези всички последствия, т.е. пиенето е порок. Защо тогава бедността като корен на духовната бедност, злобата и завистта да не е порок?

  15. @myhappypond, приеми я като порок или не като порок, както искаш, но разбирането ти трябва да се съобрази с дефинцията за порок. To трябва да е „поведение, съзнателно предприето от самия човек“.

    Освен това ако се замислиш върхy всички явления, които обикновено се приемат за пороци, всички те освен пагубни навици включват в себе си и елемент на първоначално удоволствие, което дългосрочно води до тези пагубни последствия. Пороците са пороци затова, че хората ги избират заради мимолетна наслада, макар и след нея да следва падение: пиянство, дрога, прелюбодействие. Иначе всяко действие водещо до нещо лошо щеше да попада под това определение, например губенето на ключове, неграмотност заради това че си принуден да работиш и да си изкарваш прехраната и лакирането на ноктите на краката в черно.

    Така че дали ще определиш бедността като порок трябва да отговори и на това изискване. Съзнателен избор на мимолетно удоволствие.

  16. valeria

    „страшни мисли се въртят в главата на човек който е гладен“-Сенека древноримски философ.

  17. anjela

    да не забравяме ,че и богатия човек само за 24часа може да се превърне в бедняк.спомнете си фалита на американската компания „енрон“само за няколко часа нейните високоплатени специалисти се разделиха с работата,жилищата и колите си и останаха на улицата без доходи и със съмнително бъдеще.след една година същата участ застигна и италианския гигант „пармалат“отново фалит загуби на жилища и коли на служителите този път в доста по голям размер защото самата компания беше по голяма с офиси почти в целия свят.да си спомним и голямата депресия в сащ-резултат масови фалити самоубийства на собствениците и милиони безработни на улицата.а за нашия доморасъл капитализъм бих казала следното:по добре беден със спокоен сън и жив,отколкото богат който спи със зареден револвер под възглавницата и е потенциален покойник.дори да не го убият на 45г умира от инфаркт или дрога.както виждате медала си има две страни

  18. Pingback: Носталгия, това криво огледало « Размишльотини

  19. Eleni

    Проверих в речника, изконното значение на противопоставянето беден-богат и то е нещастен -щастлив. Късно, чак с появата на частнособственическото общество развива новото си значението имотен-неимотен. При социализма на един рожден ден някой подхвърли, че „Бедността не е порок“ и възрастна дама от коляно на белоградейци репликира мигновено на руски:“Но все таки е свинство!“. Последва неловко мълчание…. Чак след години един от участниците в това събитие много оригинално припомни случая, като надписа подарък за рождения ми ден ето така:“Приех бедността като неотменима реалност и станах най-богатият човек на света!“. Извод: този въпрос е с много отпратки и внимателно трябва да се следи тъкмо една похваната нишка. Успехи, мъдреци мили!

  20. Всички сте много умни и като ви Гледам,Финансово стабилни всички живеете в „баровски“ Квартали.Нито финансово нито умствено мога да ви настигна със Виенско колело да ви следвам ,едва ли бих успял

  21. Ето основните тези: 1/ Българите не са бедни, само си мислят, че са. 2/ Това, че стандартът им е няколко пъти по-нисък от този на европейците си е тяхна заслуга! Не са квалифицирани, мързеливи са, липсва им инициатива, само мрънкат… 3/ Българите са със робски манталитет. 4/ те са толкова тъпи, че не разбират парите и не знаят как да се отнасят към тях! Следователно, не трябва да им се дават пари! 5/ Нямат морални ценности, култура, поведение, отношение! те са лош материал!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s