Ливан като утопия

 

Лебанон, Тексас

 В САЩ има няколко десетки градчета на име Лебанон (Ливан), но за разлика от традиционните такива имена от съществуващи европейски топоними, наречени от носталгия към изгубената родина от самите заселници, тези нямат нищо общо с ливански имигранти. Първото градче Лебанон датира още от 1695, основано от пуританите в Кънектикът заради кедровите гори наоколо. Но въпреки порива на колонистите да назовават места,  флора и местни жители според приликата с други, познати им от Стария континент, разбира се самите кедри не са били достатъчна причина за това име. Кедрите са били символ на Ливан като Обетованата земя, която идея на американска почва се е транслирала в божието благоволение и даже повеля за заселване на новата земя. Така че Ливан от началото на американската история е свързан с библейско въжделение за свързаност с нова територия и правото за завладяването й. След това градче се появяват много други, предимно в Североизтока, после Средния Запад, но има и в Орегон и вЮга. Те са наречени Ливан ритуално изисквайки от бъдещето добра съдба и обявявайки своите дължими права над такава.

Очарованието на американската култура от Близкия Изток и специално Ливан се подсилва в няколко други исторически момента. Например през 19 век утопично-религиозното (мислете за шейкърите и мормоните), а през ранния 20 век утопично-секуларното движение в страната, макар че не основават комуни конкретно с такова име, подхранват идеята за идеализирания Близък Изток и специално кондензиран в образа на Ливан. В това се различава всъщност американският ориентализъм, свързан с представата за Близкия Изток от британския. Докато британският е определено и директно колониален, американският е по-скоро религиозен и движен от търсене на културна идентичност.

Да не забравяме също популярността на Калил Джибран в САЩ, пренесъл идеи, думи и светоусещане от Ливан като културна идея в просвещенческа Нова Англия. Това е било в началото на 20 век, отново, но е неговото влияние се е засилило през хипи периода на 60те та чак до днес, когато книжката му Проорокът става културен символ и типичен подарък за любовно откровение на някой, на новобрачни, при раждане на дете и така нататък. Тук разбира се не коментираме философската му или литературната му стойност, а специално идеята за Близкия Изток и конкретно Ливан като обаятелно място на духовни просветления в една култура, която само разнообразието и съжителството на религиозни доктрини прикриват секуларното в същността й.

дължими права над такава.

Очарованието на американската култура от Близкия Изток и специално Ливан се подсилва в няколко други исторически момента. Например през 19 век утопично-религиозното (мислете за шейкърите и мормоните), а през ранния 20 век утопично-секуларното движение в страната, макар че не основават комуни конкретно с такова име, подхранват идеята за идеализирания Близък Изток и специално кондензиран в образа на Ливан. В това се различава всъщност американският ориентализъм, свързан с представата за Близкия Изток от британския. Докато британският е определено и директно колониален, американският е по-скоро религиозен и движен от търсене на културна идентичност.
Да не забравяме съшо популярността на Калил Джибран в САЩ, пренесъл идеи, думи и светоусещане от Ливан като културна идея в просвещенческа Нова Англия. Това е било в началото на 20 век, отново, но е неговото влияние се е засилило през хипи периода на 60те та чак до днес, когато книжката му Проорокът става културен символ и типичен подарък за любовно откровение на някой, на новобрачни, при раждане на дете и така нататък. Тук разбира се не коментираме философската му или литературната му стойност, а специално идеята за Близкия Изток и конкретно Ливан като обаятелно място на духовни просветления в една култура, която само разнообразието и съжителството на религиозни доктрини прикриват секуларното в същността й.

Разбира се, това е било улеснено от факта, че Ливан не е съществувал като държава. Когато той е основан, след Втората Световна Война и края на Френския мандат, нещата стават твърде конкретни за въображението. През 1955 ливанският президент Камил Шамун (християнин) кани в Ливан кметовете на всички градчета наречени Ливан и им подарява кедрови дръвчета, като жест на добра воля и разбира се търсене на политическо затвърждаване на отношения. Жестът е оценен и признат, но идеята за Ливан като религиозна повеля вече не е толкова ярка и важна в САЩ. Днес, с влиянието на религиозната политическа десница и нетърпимостта към мюсюлманите закрива факта, че мнозинството от ливанската имиграция е била християнска и съответно Ливан вече не е библейски културен топос, а проблемна страна в конфликтен регион. Макар че и в Тексас има градче Лебанон, то изобщо не изтъква връзка с митичното място от Библията или държавата. Твърде нюансирано, твърде критично-аналитично-историческо мислене изисква.

Всъщност, знаменателно, тексаският Ливан вече не съществува като отделен град. Понастоящем е погълнат от голямо модно предградие на Далас, но топонимите в района все още свидетелстват за миналото му. Има Методистка църква Ливан, училище Ливан и парк Ливан.