Идеалният учебник по история

oldcitypark.jpgКакто вече писах, в момента почти по неволя разглеждам български учебници по история. И без да ги търся, ми идват разни нелицеприятни мисли на ум. Не съм срещала наскоро публикации на бисери от кандидатстудентски изпити по история, но не бих се изненадала от такива. Те биха били логическо следствие от клишираните учебници, които предполагат наизустяване и възпроизвеждане, тоест – с извинение – смилане и повръщане. А кой 18-годишен би могъл да наизусти без логически катастрофи едно гъсто писание от 200 страници? Дори и Омир го е правил върху по-кратък материал, а отгоре на това паметта му е била много по-добре тренирана. Пък и го е правил в стихотворна форма, а това доста е улеснявало нещата. Така че предлагам или учебниците да се пренапишат в стихотворна форма, или да се изхвърлят и да се напишат други, които да не разчитат на смилането и повръщането.

Ето какви проблеми намирам:

В сегашните учебници няма и намек за разногласия между историци, отклонение от праволинеен разказ, преразглеждане на повтаряно от години. Помня как една съученичка си четеше стари учебници: „Ами това е средновековна история, да не би да се е променила в последните 10 години?“. И си беше права – и сега, и преди в учебниците си пишеше едно и също с малки декоративни промени. Няма и стимул за дискусия между учениците за сметка на наизустения разказ – тяхното мнение не е важно по никаква тема.

Плосък евроцентризъм в учебника по история на света. Е, има епохи, в които Европа не е била център на света. А евроцентризмът на малките държави си е чувство за малоценност.

Като дружка на евроцентризма, липсва регионалност, дори в Европа. Когато се разглежда Европа на Просвещението, говори се предимно за Франция. За индустриалната революция, Англия и Холандия. Тоест центърът на действието за момента е натоварен с ролята на идентичност за целия континент. Но такава „усреднена“ история от компилирани моменти на практика няма. По този начин днес не познаваме нито един регион, а само фрагменти оттук-оттам.

Балканите в историята на света са игнорирани, а в българската история се споменават само когато съответната държава влиза в сблъсък с България – само откъслечни фактчета. А какво движи тези хора, какви са техните колективни представи, кои са събитията формирали тяхната идентичност – това остава неизвестно. А е супер важно, защото нали една национална идентичност (нашата) се определя чрез открояване от другите. Достатъчно стереотипи вече има за тях.

Говори се предимно за войни, сблъсъци и техните герои, а историята на България е само героичен епос. Нима примерно Франция се състои главно от войните си? Такава визия само поддържа живи напреженията, понеже Другите са мисловно представени като опростен военен субект-неприятел. А частици от тези „Други“ живеят и в собствената ни страна – тогава какво? Трябва ли те да се идентифицират с този неприятел? Трябва да се дава същото значение на социалната (Какви имена са си избирали българите през Средновековието?) и икономическата история (Какъв е бил поминъкът тогава?), на историята на идеите (Каква е била Ботевата философска мисъл, от която произлиза освобожденската?), на културата на ежедневието, на историята на малцинствата (Кога са дошли и как са битували евреите по българските земи?), на изкуството (Каква е била украсата на писаните каручки и защо?).

Картите са винаги политически и отразяват само границите. Излиза, че освен тях нищо не е важно. Ами аз твърдя, че примерно една физическа карта на Балканите трябва да бъде включена и обсъждана в учебник по история на България – защото природните обстоятелства могат да обяснят много точки в историята. Или като ще говорим за Възраждането, защо да няма една карта на пътищата за онова време? Как са били свързани различните части на българския етнос?

Илюстрациите са само портрети на исторически личности (съответно може би трябва да интерпретираме личността по портрета? определено валидно), или от картинките наивно се очаква да представят някакъв факт буквално. Примерно за илюстрация на Второто Българско царство има картина от социалистическо време на Царевец в цялото му средновековно величие. Изобщо не се поставя въпроса за това доколко картината отразява някаква реалност или само представите на художника. По-добре да бяха дали карта на крепостта със схема на сградите.  Това щеше наистина да даде простор на въображението вместо да се налагат готови образни клишета. Така може да си представят образно как са се развивали възможните събития на това пространство, може би да напишат разказ основан на този план, да предложат идеи за военни стратегии,  да измислят правила за компютърна игра за тях.

Документите са само един-два параграфа на урок. А идеалният учебник по история трябва да е придружен от два пъти по-дебела христоматия с документи: от грамоти на българските царе през откъси от Паисиевата история, през писма на Неофит Рилски до документи на партията. А урокът в клас да бъде дискусия на документите – каква гледна точка представят и как може да се дешифрират, какво можем да разберем от тях. Тук трябва да има и много визуални документи: графики, снимки на социално значими артефакти („За какво служи този инструмент“?), картини с дискусия за самите тях, карикатури от тогавашните вестници, снимки на хора в ежедневието им. Трябва да има документи и от други близки народи: наред с песен за Крали Марко също и такава за Скандербег (ако я има), откъси от възрожденски истории на други народи в сравнение с Паисиевата, чужди картини за същото историческо събитие.

Други неща, които трябва да има в един учебник по история: хронологична линия с важните събития в началото, връзка със ставащото по света, вградени странички за задълбочаване по някой конкретен въпрос (например градският живот след Освобождението) и подобни.

Един познат перуанец разказва за ученическия си шок, когато баща му бил пратен посланик в Чили. В чилийските учебници по история перуанците винаги били лошите. После в Боливия бил озадачен от друга историческа истина – там чилийците били бандити. Случвало ли ви е да учите историята на друга страна от-до, в училище или в университетски курс? Мисля, че ни трябва учебник, написан за България все едно написан не за родна страна – не мисля, че това би попречило на формиране на българска идентичност (освен на ура-патриотизъм). Но най-важното, такава гледна точка би позволила много повече любопитство и въображение, по-истинско разбиране и по-малко кандидатстудентски бисери.

Advertisements

39 коментара

Filed under България, САЩ, интелектуалстване, история, образование, Uncategorized

39 responses to “Идеалният учебник по история

  1. Р

    При два-три учебни часа История седмично, ако тезата ти намери реализация, българските ученици ще бъдат щастливи десетокласници през целият си живот;))

  2. Ами, защо да не може да се вмести. Като гледам, урокът за Априлското въстание в сегашния учебник е 4 странички. Учениците спокойно могат да си го прочетат предварително, а в клас да има дискусия – на текста, на карта, анализ на графика и други неща. Освен това така се спестява време от досадните наизустителни изпитвания пред дъската, а бележките може да се формират от писмени изпитвания, домашни и самостоятелни проекти, както и от дискусиите. Пък и учителят може да избира някои теми за задълбочаване, други да се представят от учениците, трети само с най-основното. По мои наблюдения наизустителната метода даже отнема повече време от творческата.

    Как мислиш, Р? Приложимо ли е като идея за сегашните български ученици (които аз не познавам)? При американските върви добре този подход.

    Поздрав! 🙂

  3. знам, че се обаждам от коневръза, но скоро чето статия в t-nation където се описва, че масата млади американци са супер идиоти. Признавам, че малък процент от американците са много добре образовани и те и управляват нацията. Останалите са просто работна сила. Междувпрочем, като гледам стила ти на писане статията едва ли ще ти е по вкуса, но ако решиш все пак
    http://www.t-nation.com/article/atomic_dog/atomic_dog_generation_dope&cr=

  4. Обаждаш се супер поканен, scanman 🙂

    А и какво му е лошото на моя стил, а? 😉 Шегувам се, аз чета с интерес всичко, включително и Testosterone, muscle with attitude. (Не му обръщай внимание много на стила ми)

    Можем да спорим за критериите за суперидиотизма и как той се сравнява с българския такъв, но няма спор, че образованието в САЩ зависи от материалната му подплата, а възможностите са различни за различните слоеве, за съжаление! Аз писах за това даже:
    https://razmisli.wordpress.com/2008/01/25/chastni-uchilishta/
    https://razmisli.wordpress.com/2008/01/28/darjavni-uchilishta/
    Съответно и резултатите са различни, но не защото методът на преподаване е лош а поради всичките тези други фактори…

  5. astilar

    Ох! Отново си боднала болезнен нерв. 😦

  6. Р

    Размисли, трудно ми е да преценя какво върши работа при сегашните ученици, аз самата не съм такава от цели десет години.

    И все пак – всичко, което предлагаш сме го прилагали в училище, но само защото изучавахме История разширено ( по около десет часа седмично) и целият клас, се състоеше от хора, които просто НЕ МОЖЕХА да не четат от допълнителни източници и т.н.;)))
    Опонирам в частта това да се прилага в непрофилирани по предмета училища!
    Представяш ли си бъдещи математици или биолози да се ровят във времето за самоподготовка в библиотеките и с часове да четат зааа…ммм…Светкавичната война например;)) Ами това би било истинско мъчение!!!

    Поздравления за прекрасния блог!

  7. Eli_83

    Здравей! Искам най-напред да ти се представя и да знаеш, че и аз съм историк! Общо взето съм съгласна с блока ти, но има и неща, които меко казано мен лично ме безпокоят! Да се напише учебник по история, който сякаш не е писан от българи!!!! А чела ли си френските истории, например! Те така ли са написани? Аз съм ги чела и имам известни впечатления, особено що се касае до битката при Поатие! Карл Мартел СПИРА арабите и СПАСЯВА ИВРОПА! Ама знаеш ли как и по какъв начин е написано! Мога да кажа, че изобщо не се споменава за обсадата на Константинопол, където е имало 80 000 арабска войска, а за подкрепата на хан Тервел, без чиято помощ византийците едва ли биха се справили! Точно тук е голямата и основната битка, а не при Поатие, където се състои една малка и кратка битка! Карл Мартел губи около 1 500войника! Двете битки могат ли да се сравнят? Разбира се, че хан Тервел е спасителят на Европа, но…..никой не го признава! А приносът ни за разпространението на славянската книжовност дали също е достатъчно признат??? Когато Франция признае приносът на хан Тервел…тогава частично бих се съгласила с теб!

  8. Eli_83

    И исках да те попитам дали си учител все пак, защото блока ти няма общо с teacher.bg! Използваш ни само като..носител! Освен това трябваше да си наясно останалите народи как разглеждат историята си! Освен това си мисля, че ще бъде неестествено да роним сълзи за император Никифор намерил смъртта си във Върбишкия проход атакуван от българите! Или да се радваме за византийската победа, когато са ослепени повече от 15000 войници на Самуил! Мисля си, че предложението ти е неестествено и алогично! История на България, но да изглежда написана не от българи……ужас!

  9. Eli_83

    Извинявай, че блоковете ми следват един след друг, но тук не зная как да редактирам и да вмъквам във вече написан блок, за което се извинявам! А не мислиш ли, че учениците са твърде малки, за да тълкуват документи?! каква е целта на средното образование? Децата да разберат основните неща от историята, а не да ги третираме така сякаш са студенти! Посоченият от теб модел ще затрудни още повече усвояването на материята! Материалът трябва да е достъпен, а не под формата на документи! Освен това готовите картини изрисувани от художник привличат още повече вниманието на ДЕЦАТА и не им пречи да си развиват въображението, защото съгласете се, но едва ли на учениците /особено на момиченцата/ ще им направи силно впечатление една архитектурна карта на крепост!!!!!! Например паметникът панорама „Плевенска епопея“ какво въздействие има…., а как ли щеше да е ако бяха едни чертежи на позициите на двете армии!? Никой нямаше да ги гледа със сигурност! Аз от тази година съм учител и не помня много от кумонизма, но нито една картина с нищо не ми напомня за Тодор Живков или Сталин! Мисля си, че не преценявате в достатъчна степен интересите и възможностите на ДЕЦАТА от чисто педагогическа гледна точка! Те не са студенти или докторанти!

  10. Що ли си спомних един лаф на Тери Пратчет за множеството удивителни…

    @razmisli: Има създадени подобни учебници (или помагала, не съм сигурен на какво точно съответства „workbook“) по обща история на Балканите, без гледната точка на отделна държава – състоят се кажи-речи само от откъси от източници и насочващи въпроси за дискусия. Доста забавно четиво.

    Могат да се изтеглят безплатно от сайта на проекта, тук:
    Center for Democracy and Reconcilliation in Southeast Europe » The Joint History Project

  11. lyd

    Подкрепям идеята, че е хубаво да избягваме всякакъв „центризъм“, че учебниците никой учебник по история не бива да звучи така сякаш е писан от българи/ французи и пр. Това че някои избират „центризма“ не значи, че всички трябва да последваме този пример. Но го следваме. И това се харесва на децата. Доста от тях растат в СКАТ среда, така че за тях е много приятно да слушат за наздравицата с никифоровата кратуна, отколкото да разсъждават.
    Мисля, че начинът който предлагаш е по-добрият, но не мисля че на този етап е възможен в страна, в която питам на родителска среща поредната учителка да препоръча допълнителни книги и тя казва „Не, в никакъв случай. Децата ще се объркат.“
    Аз се опитвам да работя по този начин с малка група подбрани деца, които идват по собствено желание и с големи амбиции на курсове и ми е много, много трудно да прокарам този подход.
    Ели, не знам дали можеш да си представиш какво се случва от години тук. Трагичното е, че тези, които са тук не го проумяват и лека-полека поколения се варят като жабата на бавен огън. Когато се озоват в положението на циганите или на индианците, поне ще си имат национална гордост 😦

  12. lyd

    @Eli_83

    Не е задължително да си студент или докторант за да си любознателен. Единственото условие е да ти позволят да бъдеш такъв, а не да смачкат любопитството ти в зародиш, както прави нашето училище.

    Може би има и още едно – харизматични, отдадени на работата си учители. Когато говоря за архитектура, и дори не показвам картинки, а драскам на дъската, тийнейджърките ококорват ей такива очи 🙂

    И не че нещо, но „комунизъм“ идва от „комуна“, а не от „кумова срама“

  13. Ели, никого не използвам за носител. Постовете ми за образованието в САЩ и за промоцията на поезията бяха линквани в teacher.bg и оттам получавах доста включвания. Така че се включих в беседата по този въпрос и получих молба от някои хора там да разкажа повече за образованието (моя опит). При което си направих страница в teacher.bg и копирах там тези постове. Коментарите линквам да са тук. Учител съм и българка – това позволява ли ми да имам нещо общо с teacher.bg?

    Мисля, че забележката ти за френските учебници е още един аргумент за избягването на националните стереотипи в учебниците по история. Това, че някой друг го прави не значи, че затова трябва да се прави. И биенето в очите на чужденеца най-добре показва защо (както на теб ти е направило впечатление). Изучаването на историята не е за да роним сълзи заради когото и да било. Е, може да придобием скептицизъм като страничен ефект. Но да, не е лошо да се знае гледната точка на другите, при положение, че искаме да ги разберем как мислят. Не виждам нищо общо между разбирането на важното и необходимостта на се наизустява (и то стереотипи). Именно заради разбирането трябва да се промени подхода и да се избегне зубренето.

    Спасител на Европа? Аз мислех, че битката при Маратон е спасила Европа 😉

  14. Всъщност исках да благодаря за включването на Eli_83, и на вас, Lyd & Daggerstab.

    Lyd, аз мислех, че нещата са се променили, нали все за проекти се говори, конференции, избор на учебници… А и гледам, че сравняване на балкански учебници се е правило още през 90те години, имало е препоръки. Но май нещата върват на по-зле вместо обратното. (Така би станало и с вероучението, затова съм против него.)

    Daggerstab, чудно материалче! Мерси за линка. Сега остава да бъдат и на български 🙂

    След малко ще пиша за картините.

  15. Аз не съм нито учител, нито учащ вече, нито имам деца, но мога да разкажа собствени впечатления за историята и нейното научаване. В средните класове сменихме много учители по история и единственият, който успя да ми вкара нещо в главата е една млада и нахъсана жена, която имаше следните методи:
    -даваше да подготвяме уроци. Аз имах за първите български училища. Ходих в библиотеката, прочетох и си записах важни според мен неща и подготвих урок много различен и по-пълен от информацията, която се намираше в учебника.
    -имахме за домашно да направим карта на България по времето на Симеон. Стори ми се страшно интересно (за Ели- някои момичета си падат по карти и схеми)
    -перз определено време, като приключим с изучаването на даден етап, всеки от нас првеше таблица в тетрадката си, в която вадеше важни според него събития, техните дати и описание защо те са важни и до какво са довели
    -случвало се е да пише шестица на този, който и изброи цветовете в родопските тъкани 🙂
    -пишеше оценки на взимащите участие в дискусиите по урока
    -ако изпитваните на дъската не можеха да отговорят, отправяше въпроса към някой от classа. Така всички внимаваха ,въпреки че им се е „разминало“, и неочаквано можеше да се сдобиеш с оценка както си седиш на място.
    И въпреки че дисциплината беше желязна всички и се радвахме (15,16-годишни тийнейджъри), защото имаше невероятно чувство за хумор и самоирония (обикновено насочено към килограмите и)

    С всичко това искам да кажа, че съм напълно съгласна с твоят „идеален учебник“. И той може да се приложи не само по история, но и по всички „разказвателни“ предмети.

  16. Какъв хубав пример… много му се радвам, Ани. Дано да имаш връзка с учителката и ако я видиш, непременно я поздрави (и от мое име). А както казва Р, има и специализирани паралелки, където това явно е система. Такива неща може да се правят от сърцати хора, а защо да не улесним всички други учители и с примера на учителката (която може да им показва своя опит, придружен от свидетелства на бивши ученици като теб), както и с материали. Както показва и Daggerstab, материали има, но повечето си стоят неизползвани.

    Р, исках да ти кажа и на тебе добре дошла и пак заповядай, моля 🙂
    Значи, ще им бъде ли толкова неприятно на биолози и математици ако се разровят в историята 😉 (Да си кажа отначало, че по принцип недолюбвам толкова ранно специализиране още в гимназията, все пак на такава възраст интересите още се откриват и дори градят.) Но един любопитен поглед към друга наука може само да бъде полезен за един математик, ще му даде някаква нова перспектива и мислене и за неговата му наука. Разбирам, че въпросът е как това да стане не в 10 часа седмично, а в 2-3 часа. Мисля, че може да стане, в по-съкратен вариант и покриване същия като обем материал, който и сега си е в учебника за непрофилираните гимназии. Всъщност проблемът не е в обема, а в подхода (избягване на зубренето), което на математиците може само да им се услади. Нали и те би трябвало да са мислещи хора 🙂 И за Светкавичната война примерно да прочетат максимум в рамките на половин час един документ, фотокопиран от учителя или намерен в христоматията, вместо да се ровят в 10 в библиотеката. Може малко да ги улесним просто. Доскоро! 🙂

  17. Eli_83

    Извинявам се за техническата грешка, но не зная как да редактирам, но не мисля, че това е и най- важното! / съжалявам ако така разочаровам Lyd или там каквото е/ Всъщност съм съгласна с позицията за наизустяването! Историята трябва да се разбира, а не да се учи така! А Франция е само един от малкото примери, за съжаление! И не виждам какво в историята ни е пресилено! Дори малко хора добре я познават и говоря за важни моменти!
    А Исках да попитам Lyd в какво училище по-точно преподава? Защото и това е важното след като говорим за интересите на децата и това как училището ги убива!

  18. Eli_83, исках пак да ти благодаря за мнението ти и се надявам да го пишеш. Разбирам опасенията ти, но не смятам, че се налагат. Дали в нашите учебници пише, че хан Тервел е спасил Европа или не, това едва ли ще има някакво значение за френските учебници. Дори и при нас да пише така, французите дори няма да знаят това. Само дето ако кажем на някой испанец, че хан Тервел е спасителят на Европа от арабите, той ще ни се изсмее. Защото пък в техния учебник пише, че спасителите са испанците (и имат славата да са били “под арабско робство” 800 години). Тоест, въпросът е да се избягват стереотипи, защото така както чуждите ни изглеждат смешни, така и нашите сигурно изглеждат смешни в техните очи. Няма нужда от тях просто, а дори са вредни, защото пораснали, децата продължават да се водят от тях с вредни последствия. Биват шокирани, когато исторически факти се оказват не каквито са научили и съответно самочувствието им се смачква, защото се е градяло именно на тях.

    Не предлагам да роним сълзи за Никифор или да се радваме на ослепяването на Самуиловите воини. Но дали гръцките деца го правят? Дали на тях изобщо се говори за ослепяване на войници? Лошо ли би било да научат и те за това? А ние да разберем какво сме правили другиму? Смятам, че историята е, за да си правим поуки от нея, да разберем света и себе си по-добре, не за да внушава да се радваме за наша победа или скърбим за неприятелска. А светът е много сложно нещо и ако още от училище свикнем да го разбираме чрез стереотипи, рядко ще имаме шанс после да се научим другояче. Какво лошо има в описанието на средновековната история на България просто по обективен начин, без да се старае да извиква радост или сълзи? Какво наистина ще отнеме това на учениците?

    За картините. Аз много ги харесвам и съвсем не съм против използването на изкуството. Но не и когато те се приемат като буквално представяне на исторически факт. Те са си все пак гледната точка на един художник. Всъщност защо да не се показват няколко картини и да не си зададем въпроса в какво се различават гледните точки? (Аз обичам да правя това в клас.)

    Смятам, че за въображението на децата една карта или схема може да бъде по-стимулираща, отколкото една картина, както казаха и другите. Схемите на армиите и плановете на крепостите присъстват изобилно в компютърните игри. Нали даже малките деца си играят с кубчета и строят замъци, кули, квартали, представят си градове и нови планети с тях. Това е по-полезно, отколкото да им покажем една картина, че ето, това е истинският замък, който те трябва да си представят. Плевенската панорама има въздействие, разбира се (дори повече от обикновена картина, защото тя възпроизвежда обстановка, в която децата могат да си представят, че се намират). Съвсем не отричам картините, а настоявам за тяхното тълкуване и обсъждане.

    По същия начин не смятам, че и документите могат да бъдат сложни за едно дете, особено гимназист, за които учебници всъщност говоря. Още от първи клас на децата им се задава въпроса: “Какво е искал да каже авторът?” А и нали учителят е там, за да ги насочи и помогне. За мен докосването до думите на един цар отпреди векове е много по-вълнуващо, опознаването на мислите на Паисий и неговите идеи е много по-интересно, отколкото предъвканата информация за същото в учебника.

    Това е от мен, но ще се надявам да пишеш и за твоята практика и наблюдения. Как се справяш със стереотипите в учебниците, как реагират учениците и така. Доскоро!

  19. Lyd (Лидия) си е направила сама училище, но и аз съм любопитна какво преподава 🙂 Ще се надявам да напише накратко или да даде линкове към нещо, което е писала!

  20. Eli_83

    Благодаря ти за разбирането! Мисля, че подходих твърде….пребързано към мнението ти! Сега вече разбирам какво искаш да кажеш и те подкрепям!

  21. Eli_83

    Опа, пак имам грешка на правописа, извинете ме!

  22. lyd

    Ами … не преподавам в училище. По-скоро поправям пораженията нанесени от училището. Подготвям деца, които искат да кандидатстват в чуждестранни университети и трябва да държат изпити – TOEFL, SAT …
    Така че ми се налага с тях да чета какво ли не, да обяснявам какво ли не, да дискутирам какво ли не – от история до физика, през земеделие и антропология – каквото ви скимне.
    Ако очакваме децата да не могат, те не могат. Ако очакваме да могат, могат. Това съм научила за 17 години даскалуване 🙂
    Мир и любов 🙂

  23. mislidumi

    Razmisli, поздравления за увлекателното представеното становище. И аз често съм си мислила на подоби теми, разбира се, не така професионално като теб 🙂

    Но съм се замисляла, че това, което училището в България най-малко ми е дало, е прилична подготовка по история. Понякога в непринудени разговори с приятели на маса ми се е налагало да казвам, че не мога да кажа абсолютно нищо за историята на България, защото подозирам, че са ме учили на манипулирани неща. И съм си мислила, че искам да видя документи, от които са направени съответните изводи. Знам от обща култура, че историята е динамична наука. Поне така си я представям. Абсолютно съм несъгласна, че снимка на крепост не е вънуваща за децата повече от някакви художествени фантазии на художник, който вероятно повече си измися, отколкото знае. Децата се впечатляват от факти, до които могат да се докоснат и това буди интереса им да търсят още.

    Простете, мнение на лаик е това 🙂

  24. Lyd, ами това си е анджък училище… SAT, TOEFL не са само тестове за заграждане на верния отговор.

    Благодаря ти, мислидуми, нали знаеш, че това ми е слабото място и се опитвам 😉
    Всъщност тук лаици няма, защото е нещо важно за всеки.

  25. 5 клас история. Госпожа с малко странен говор. Налага ми се да слушам напрегнато. Ама говори с патос. С любов към предмета, не към България. Не помня много от тогава, но ярък спомен имам от нейните ръкомахания по картата. Тя обясняваше коя част от армията накъде било отишла и аз си умирах от кеф. По това време всеки юноша тъкмо започва да се интересува от приключенски романи и от света като шарено място. А как съм слушала със зяпнала уста за нравите на българите от миналото…
    6 клас биология. Носех си моливчета от по 2-3см и през голяма част от часа си рисувахме. Всеки, ама абсолютно вески научи клетъчните органели, еволюцията на организмите и уж покрай другото – една камара термини.

    Обаче. Размисли, не си права за някои неща. Примерно в определени учебници има специални теми (разширено за любознателните), виждала съм и хронологии, схеми на битки (конкретно на Ал. Македонски), а и не мисля, че всичко това се побира в учебната програма. Ама точно никога не ми се е сулчвало да вземем учебник по история докрай. Честно.

    От друга страна, наясно съм, че някои неща се хиперболизират, други нарочно се пропускат. Да не мислиш, че моето поколение знае нещо за СССР (сигурно от 30 души в моя клас само 5 знаем какво значи абревиатурата), Абхазия ми влезе в речника след завършването, за Китай сама си чета книжки…

    Предполагам, че трябва да се търси някакво равновесие.

    (мога да вметна, че носиите се учат по музика; физическите особености – по география и икономика – забележете името на предмета)

  26. Може да има такива разширения, просто да са ми изпаднали от полезрението по някакъв начин. Не са били в учебниците, които съм разглеждала (защото не до всички съм имала достъп). Но пак не е достатъчно, защото самият принцип на учебникя трябва да почива на творческото разбиране.

    Ама то не е и нужно всичко да се вмества в един учебник. А дори и да е вместено, не е нужно да се учи всичко. Просто наличието на избор и показването на възможното разнообразие от информация и погледи е достатъчно. Просто трябва да се приеме принципа на гъвкавост и възможност за избор, за най-основното или за по-задълбоченото.

    Икономика е предмет? 🙂

  27. Всъщност има „география и икономика“, както и „химия и опазване на околната среда“ и „биология и здравно образование“, но май тея красиви думи си стоят само на кориците. „Икономика“ се учи само от икономическите и търговските професионални гимназии (доскоро техникуми). А историята всъщност е „история и цивилизация“ 🙂

  28. mislidumi

    Светлинке, а литературата как се казва днес в училище – „Език и Теория за вероятността“? 🙂

  29. Хи 😀
    Хихихихихи – „български език и литература“ или БЕЛ – след 7 клас в реалните паралелки принципът е 1:3 български и литература като това значи 1 час седмично български или три седмици месечно литература. Не знам сега как е в малките класове, но при мен имахме „родна реч“ във втори и „четене“ в първи.
    От новите начални предмети знам „човек и природа“ – което обединява в 5 клас астрономия, анатомия и маааалко физика. Отделно си имат нещо като география (забравих думата), като и по двете има атласи и какво ли още не (за пети клас има само един комплект учебници).

    Но да – има логика да го прекръстят така тоя предмет – “Език и Теория за вероятността” 🙂

  30. О, би трябвало да се казва „Език и патерици (за счупени езици)“

  31. dzambulaj

    Хм, добра е идейката за учебника само че….
    Ако следваме примера на американците подготовката става изцяло в библиотеките нали?.. Или бъркам?
    какви са обаче учил;ищните библиотеки сега…
    Има ли достъп до Интернет…
    С каква литература разполагат…
    Иначе и аз харесвам общинските библиотеки на Сиатъл и Бостън 🙂 :0 🙂
    Аа и да не забравя „центризмът“ в учебник по история е интересна и малко странна идея……
    Надявам се обаче тия „глупави“ страни от ЕС бързо да я приемат(идеята)……

  32. dzambulaj, центризмът е проблемът 🙂

    Изцяло в библиотеките не, но те са важни и да, силно предполагам, че училищните такива не са на ниво. Интересно за тях никога не се говори обаче.

  33. nezavisimiya

    Настоящата дискусия много категорично свидетелства за извратената представа за историята, която получаваме в българското училище. Доста безсмислен е спорът кой от двамата неграмотни варвари Тервел или Карл Мартел е „спасител“ на Европа. И от какво всъщност я е спасил? Нима да спреш настъплението на една много по-високо развита и по-хуманна цивилизация може да се нарече спасение. По времето на Тервел и Карл Мартел никой в арабския свят не се е съмнявал, че земята е кръгла, докато в „цивилизована“ Европа 7-8 века по-късно са изгаряли на клада първите умове, които са дръзнали да си го помислят. Да не говорим, че арабите са имали наука, чието ниво европейците достигат едва през ХІХ век. Така че би било добре българските ученици да имат възможност да се запознаят и с различната гледна точка, а не да ги лъжем, че „българите са първите европейци“.

  34. Ena

    И аз съм запомнила учителката си по история от пети и шести клас, когато учехме за османското владичество и следосвобожденския период. Беше първата, при която не учехме за възстанията наизуст, а създавахме таблици, в които описвахме причина, повод, стратегия и т.н. Сами трябваше да изведем тези точки от текстове в учебника и документи. Много беше интересно. Но най-силно впечатление ми е останало от дискусията за Съединението. Преди изобщо да започне да преподава темата, проведе дискусия: според нас какви са били позициите на Русия и Турция спрямо Съединението. И всички рецитирахме за добрите руснаци и злите турци. Помня как бяхме втрещени, когато разбрахме, че Русия не е подкрепяла Съединението. Тази учителка ни даде най-запомнящия се урок против стереотипното мислене.

  35. Благодаря за добавките…

    Определено, и тук стигаме до по-големия въпрос, в сравнение с методологията на преподаването на историята. А той е смисъла на самото преподаване. Дали е инструмент да се гради някаква национална идеология или начин за изграждане на критическо мислене. Методологията е просто функция на този горния. Ако ще гради стереотипи, наизустяването е пътят. Ако ще развива мислене, е поставянето под въпрос на всеки един.

  36. Паисий

    Преди да напишете каквото и да е, трябва със 100%ова сигурност да сте убеден кой сте. Ако подсъзнателно не сте сигурни дали се самоопределяте като българин, писанието Ви ще бъде от общ характер, което ще му попречи да се отграничи от манипулиране на фактите. Основният дефект на учебниците по история е , че са писани винаги от чужда гледна точка – тоест мечтата на авторката е вече осъществена , но така завуалирана, че манипулацията възтържествува. Кратък пример – на малцина е известно, че първата страница на оригинала на т.н. „История славяноболгарская“ е изчезнал и заглавието на Паисиевия труд е произволно положено от по-късните създатели на преписи. Същото се отнася и за загадъчното произведение “ О писменех Чърноризца Храбра“ на което явно умишлено липсва началото и края – забележете – във всички преписи! Така авторът на произведението остава енигма, въпреки че заглавието е ясна следа затова дали Черноризец Храбър е автор или обект на критика от произведението.

  37. Паисий, а как можеш да си сигурен дали си 100% българин? Можеш ли да си абсолютно сигурен дали няма някой „чужденец“ в рода ти по-назад във времето от баба ти и дядо ти?

    И какво конректно значение има това за предпазване от манипулиране на фактите? Как точно фактът, че си 100% българин и го знаеш (независимо дали това може да съществува на практика) гарантира предпазване от манипулиране и как обратното, ако не си такъв, пречи? Kак точно става това: „Ако подсъзнателно не сте сигурни дали се самоопределяте като българин, писанието Ви ще бъде от общ характер, което ще му попречи да се отграничи от манипулиране на фактите.“ ?

    Не разбирам връзката между двата примера, които даваш, и тезата ти.

  38. Може би като повод за бъдещи писания – би следвало да започнем да разясняваме разните значения на думичката „българин“. Най-лесно е с чисто юридическия смисъл – всеки, който има български паспорт, е българин. Много по-сложно става, обаче, когато трябва да си изясним какво означава „българин“, като етнос и като националност (което, според мен, са две различни неща – и ако приемем че е така, ще избегнем щуравите призиви от рода на „Турците в Турция“ – понеже тогава нещата ще си дойдат на мястото – тъй като нашите сънародници – етнически турци – едновременно с това са и българи – като национална принадлежност). Ще дам пример с разграничението, което руснаците правят между понятията „русские“ и „россияне“ – първото са само етническите руснаци, второто – всички хора, за които Русия е родина; в нашия бедничък език, за съжаление нямаме подобно разграничение.

  39. E, не ни е чак толкова бедничък езикът 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s