Да живеят кичът, фолкът и добрият вкус

Познавам един генерален мениджър на банка – познавам го случайно, чрез жена му. От „аристократичен“ род в бивша колония, където живее и където това има значение. Той веднъж ми каза: виждаш ли тази парцалива вратовръзка, която нося? Много е евтина и стара, но понеже я нося аз, всички си мислят, че е някаква скъпа и антикварна. А касиерът в салона трябва да си купува връзка, която е очевидно скъпа и маркова, за да бъде уважавана.

Супер богатите могат да си позволят това – богатите с история. Могат да си сложат парцалива вратовръзка, да колекционират рицарски доспехи, да се обличат с невъзможните тоалети директно от ревютата за висша мода, могат да не се съобразяват с установения вкус и въпреки това да бъдат уважавани точно в несъобразяването си. А какво е добър вкус? Понеже това зависи от определението за красиво и грозно, а те са еластични категории, оказва се, че той също зависи от това кой, къде и кога пита. Затова едно време в Бразилия музиката за простолюдието, с много повторителни елементи, прости мелодии и малкосмислени текстове се е смятала за лош вкус от изтънчената публика видяла свят, а днес се смята за уважавано автентично проявление на бразилския дух. Айфеловата кула е била заклеймявана за просташкото загрозяване на изящния пейзаж наоколо, а днес е символ на Париж. Да не говорим за странната история на импресионизма, отначало отхвърлян, после възвеличаван, а днес пренебрегван. А когато прекрачи пък границата на дадено общество, даден вкус също може да премине от добър в лош и обратното. В България кючекът е презиран, в Близкия Изток е опитомена народна традиция, в САЩ е интересно занимание с образовани последователи.

Така че добрият вкус, така както се употребява думата, е социална ценност на принадлежност към „общественото мнение“, а не наистина лично умение на индивида за преценка. В края на краищата всеки се научава да харесва това, към което е приучен. Добрият вкус е въпрос на това кое се смята за „хубаво“ да се прави и цени и зависи от идеята за престиж, от приетото за подходящо и струващо си. Както Вал казва, той не е непременно антипод на масовата комерсиална култура, както обикновено се смята, а е общоприетото за валидно.

Кой определя това общовалидно? Има много агенти, които го правят. Може да са творци, които вече имат авторитет и които създават еталона, по който да се разпространява. Може да са хора, чието мнение има значение и които с ексцентричността си въвеждат нещо ново. Може да е случайно стечение на обстоятелства. По този механизъм странните дрехи от миланските дефилета се претопяват в това, което ние после харесваме като стилно. „Добрият вкус“ е приетото от средната класа. Това, което е вкусът на висшата класа – недостъпно и авангардно – от другаде се вижда като ексцентрично, а самата висша класа, след като въведе нещо като общоприето, после се отдалечава от него. В ръцете на нищите пък ексцентричното изглежда съмнително (като в случая вратовръзката). За тях е отредено друго – кичът, пошлото и шаферските рокли от линка на Вал, които в някои други обстоятелства и време са били висша мода.

По какъв повод всичко това и каква е връзката със снимката?
Снимката е от новопостроена къща някъде в България, в град, известен с традиционната си архитектура. Снимах котката… а един познат после погледна снимката и каза: „Хм… всичко това като да е построено с материали от Home Depot“ (американска верига магазини за железария ширпотреба). Сигурно е прав, защото американската ширпотреба люби страстно „традиционния“ стил: външни лампи като викториански улични фенери, полилеи версайски маниер, обкови тип спретната ирландска селска къщурка.

И какво от това, че тази нова българска къща не е автентична? Защо да е задължена да бъде автентична и как би могла да го направи без ширпотреба и без да е обвинявана после в националистичен кич? Защо някои страни да имат правото да бъдат универсални и да попиват охотно чужди традиции, а други да бъдат държани към някакъв национален стандарт?

Както писах преди време, аз обичам кича, това масово „лошокачествено“ повторение на нещо красиво, тоест стилно. Имам колекция от комикси и кръстове. Мисля, че кичът е креативен достъп на низшите класи до себеизразяване, който не знам с какво друго би могло да се замести реално. Мисля, че е демократичен, въпрос на свобода и освен това от него можем да разберем много за дадено общество и неговите ценности. Не бих бърчила нос ако го виждам около себе си, макар и да не бих го избрала за свое ползване. Но много от него бих избрала да гледам с удоволствие.

Струва ми се, че разбирането за кич е double bind на средната класа в отношението си към простолюдието: хем е презиран, хем е окуражаван, хем няма алтернатива. Достатъчно отдалечен във времето, изборът на простолюдието става фолклор и национална ценност, като пирографираните дървени мускалчета, които малко търпя не защото са кич, а защото са официозна представителност на някаква опитомена представа за нация чрез фолклора й. А фолклорът днес е добре приет, но препариран и омускалчен, а не опасно жив. „Калино моме“ е добре, но хисарският поп (който за съжаление не познавам добре като явление) е кич. А всъщност фолклорът е фолклор, когато се държи като такъв, тоест променя се, бива адаптиран от създателите си, живее в ежедневието или празниците, но не контролиран и на сцена, а непредсказуем на маса и на площад. Само явления като хисарският поп от едно време са истински фолклор днес, за съжаление. В Сърбия епосът е жив като форма до съвсем скоро, а циганският оркестър Taraf de Haidouks е днешно проявление в Румъния. А чалгата… все още не съм открила какво означава понятието, но съм си поставила за цел да проуча въпроса това лято 🙂

Един от най-впечатлителните спомени от детството ми са няколко къщи в близост до бабината, които наричаха вили и имаха странна архитектура. Имотните собственици явно искаха да се отличават от останалите и бяха построили домовете си в различни стилове – пагода с обърнати червени покриви, замъкоподобна постройка с кръгли кули или по-обикновена къща, но с бели дорийски колони отпред. Явно един беше започнал, а другите, да не останат по-назад, бяха продължили. Много бих искала това лято да ги потърся и да видя развитието на квартала.

Advertisements

15 Коментари

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, музика, традиция, Uncategorized

15 responses to “Да живеят кичът, фолкът и добрият вкус

  1. Val

    Размисли, за пореден път ти завиждам за чудесната формулировка! (Казвала ли съм вече, че много се радвам, когато има на какво да завидя? 🙂 )

    Всъщност, не знам какво друго би могло да се добави като коментар… освен това, че фолклорът все пак е донякъде жив – в традициите, които малко или повече се съблюдават по светски и църковни празници или в семейни тържества…
    За Калино моме и за хисарския поп си права.

    Цитирам уикипедия за думата „чалга“:
    „Произходът на популярното название е от арабски език през турското çalgı — свирня, музика.“

  2. наистина вълнуваща тема! Поздрави! 🙂

    Бурдьо има много ценни и интересни мисли относно тънките разлики във вкусовете на хората, които в крайна сметка се оказват фактори за определена социална принадлежност ( и самите са резултат на една такава).

    Наскоро пък гледах повторение на издание на „Сблъсък“, където „дискутираха“ за това, дали богатите хора в България имат вкус. Смях се от сърце, а накрая ми стана тъжно (то си беше истинска трагикомедия, с главен гост Евгени Минчев и някаква измислена бизнесдама..), Бурдьо щеше да си зачеркне всички тези, ако имаше представа, каква каша е в нашата страна 🙂

  3. Ето книгата, за която говори Анчет:
    http://www.amazon.com/Distinction-Social-Critique-Judgement-Taste/dp/0674212770
    Анчет, на българска територия ли си сега? Това предаване бих искала да го гледам – има ли го в интернет? И какво мислиш за мутробарока?

    Вал, Вал 🙂
    Да, някои традиции са останали (аз всъщност говорех за песенния фолклор), а иначе дори и в градско модерно общество има какво да се изследва (тази асоциация например, с която правих някои неща).

    Мерси за справката – потърсих и линка и за съжаление не е много изчерпателен, но ще се опитам да запълвам дупките на знанията ми. Hе съм особено сведуща в чалгата. Но малкото чалга песни, които съм гледала, не се отличават с нищо особено ужасяващо според мен. Да, може да са безсмислени, тъпи, но такива бяха и естрадните едно време (с някои прекрасни изключения), за които непрекъснато имаше оплаквания, че само за ръце/сърце и зов/любов се говореше.

  4. аз съм си още в Германия, но лятото ще се прибирам 🙂 иначе гледах запис на предаването на. За мутренската реалност в България… ами то е страшно и смешно. на мен са ми интересни преди всичко условията, в които се е възникнала тая уникална примитивна форма 🙂 но което ме смущава наистина е, че тези хора за еволюирали. мутрите от началото на 90те вече са по-фини и по-внимателни, изглеждат малко по-прилично… станали са по-устойчиви и в самата структура на обществото ни. страхотия, какви последствия би имало всичко това!

  5. Val

    Хи-хии!
    @ Anchett – Евгени Минчев се има за еталон по отношение на ексцентричността. Като му видя лимбата, полудявам! Сигурна съм че сутрин не пие чай преди посещение на личен коафьор – иначе рискува сърцеразрив при вида на отражението си в чашата!
    Ала му признавам усета към популяризиране на самия себе си! 😉
    Благодаря за линка към Бурдьо, който Размисли даде заради теб! 🙂
    Мутрите не са вече мутри, нито рекетьори – те са модерни търговци и брокери, поне в сферата, в която работя…

    @ Размисли – за песенния фолклор – не случайно казах светски празници – на рожденния ден на Благо почти винаги пеем. Любими са ни ‘македонските’ песни. Като се замисля, и в Старо Оряхово (откъдето Благо е родом) също сме припявали. Абе, пеем си, като се съберем по-голяма група…
    Не мисля, че сме единствените с подобни щения за забавление… не сме чак толкова възрастни, а покрай нас и доста млади има… 😉

    Има какво да се изследва в градския фолклор – и не е само чалгата, която ‘еволюира’. Например ‘фестовете’, връщането към концертни прояви, както и към песните на група Сигнал, например, или пък все по-честото участие в риалити-шоу програми с конкурентен характер, изместващи сапунените сериали…

    Не знам дали това ще помогне, но ето една връзка към разсъждения ‘в негативния дискурс на чалгата’:
    http://musicart.imbm.bas.bg/p/bg_statelova1.html

  6. Забелязала съм, че родният фолклорен кич се приема за кич, а чуждия за екзотика.
    Нашият кич си ни става мил и интересен, само ако сме били далече от него. Приятели, които живеят в чужбина много променят отношението си към българския фолклор. Носят си записи с музика, която иначе не биха се сетили да слушат. Докато са в БГ наваксват с яденето на шкембе, към което преди това не са изпитвали такава страст. Правят си сватбите спазвайки традициите, канят цигънски оркестър, с който взимат кумовете, булката и т.н.

  7. Абсолютно съм съгласна, Ани, и моите наблюдения са същите, на базата на тукашните имигранти! 🙂

    Вал, събрали сте се точната компания, значи (а то е най-важното за песните), но все пак, липсват другите елементи, за да се смята за фолклор – създаване на нови песни по анонимен път, препредаването им и модификация на познатите в процеса на това.

    Мерси за линка, ще ми свърши много работа. (Понеже аз имам чувството, че „чалга“ не е точно и само жанр песни и музика, а бива разпростиран върху други неща.

  8. Val

    Поздравления за допълнението, Anikrush! Не се бях сетила.

    Размисли, права си – иска се ‘точната компания’!

    Чалгата не е отговорна за това, кой къде я простира. 🙂 Посъщата аналогия бих казала, че много от статиите с критика на филми, литература и друг вид изкуство е ‘чалга’!

  9. Val

    Лид, Тифани или ювелирството защитаваш в поста? Щото на мен гривната не ми хареса… ама може и да съм с ‘лош’ вкус, не знам… 😉

    Тифани е продукт на занаят, чиято продукция преминава в изкуство, понякога. Чисто субективно е дали то ще ти хареса или не. Търговецът има интерес да го продава, не да го оценява естетически!

    Същото се отнася за панерите, плетени от циганка! 😉 разликата е само в търговската цена!

  10. Вал, в какъв смисъл тези работи (статиите) са чалга? Точно това искам да разбера, какво е чалга като метафора – разголеност на тялото, простащина, какво се има предвид?

    Лид, а откъде знаеш, че възхищението ти от диамантите в Тифани не е породено от историческото култивиране в западното общество на харесване на диамантени бижута? Как се определят като красиви? Тук непрекъснато вървят реклами как диамантите са завинаги, колко са знак за истинска голяма любов, как си струват повече от ремонта на кухнята, за който са заделени парите и подобни. Да не говорим за рекламата в списания, където вип личности пък им дават нюанса „престиж“. Показателното е, че често такива реклами не са спонсорирани от една отделна фирма, а от асоциацията на диамантаджиите.

    Вал, в тези любими мои магазини Pier 1 и World Market циганските кошници се предлагат като интересна екзотика за хора със статус на високи цени (колко са платили на циганките не знам).

  11. Val

    Размисли, имах предвид, че тези, които критикуват ‘чалгата’, наблягайки на негативния дискурс на това понятие и пренасяйки го в други сфери от изкуство/живот/култура сами изпадат в нещо като ‘негативно чалгитикуване’ (мой термин). Виж края на статията (началото на последния параграф), която защитава тази моя теза. 🙂
    Не мисля, че чалгата като музика трябва да страда от този негативен дискурс, който няма как да не й се вмени!

    За циганката – именно! Не споря за търговската цена – тя може да е ВСЯКАКВА. Сама говориш за ексцентризъм у онзи, който носи мижава вратовръзка – така е и с онзи, който си купува панер за милиони. Те просто си го позволяват. 🙂

    Естетическата ценност на самия масов или по-малко масов продукт, обаче, е субективизирана (според личния вкус) – поне на мен така ми се струва…

  12. Ами да де, аз се съгласих с тебека! 🙂 Примерът го дадох в подкрепа на твоя аргумент.

  13. Val

    🙂 знам и прожължавам да твърдя, че нямам парво, а и едва ли мога да накарам някого да харесва нещо друго, отричайки собствено му естетическо светоусещане като ‘лошо’, макар то да е в рамките на ‘приемливото’… дано правилно формулирам това, което искам да кажа. 🙂

  14. Pingback: Харесва ли Ви България? « Размисли

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s