Приключенията на един банан

bananasИмало едно време, далече далече в тропиците, една бананова горичка, където растял бананът на един грозд заедно с петимата си братя. Един ден една ръка го откъснала и поставила в кашон, а върху него други банани. Кашонът бил поставен на кораб и отпътувал неизвестно накъде. А един ден пристигнал, кашонът изваден, сложен на камион, разтоварен и отворен на една тясна уличка на име Графа. Бананът се уплашил от стълпотворението от хора, което видял. Майки, бащи и баби се биели и пререждали, за да се докопат до поне един грозд (повече не давали). Бананчо бил „дефицитен.“ Купила го една баба, която после се приготвила и изчистила къщата си, за да посрещне родата за Нова Година. Вечерта го дала на внучето си, а то за малко да го смаже в шепата си, защото братчето му го дърпало от ръката му. Но когато най-накрая бананчо бил обелен и натъпкан в устата, внучето в действителност не го харесало чак толкова много. Много бил… блудкав и пихтиест. Но, разбира се, не го споделило с братчето. Щом бил толкова ценен този банан, естествено, че ще си изконсумира отредената му част.

Как така бананите са станали толкова популярно лакомство, макар че ако обективно ги изследваме, може би не са толкова вкусни в края на краищата? Поне моите първи срещи с бананите не бяха толкова приятни. С какво са толкова специални тези банани, при положение, че има доста други плодове, които са можели да претендират за статус на празничен екзотичен плод? На днешно време едва ли има опашки и блъсканици за банани; те не са толкова скъпоценни, както дефицитът едно време ги бе направил. В края на краищата, както знае всеки уличен продавач на банани, освен че може да бъде блудкав, бананът е капризен на измръзване, на прегряване, на лошо съхранение и на грубо мачкане. С какво е станал толкова популярен?

Всъщност бананите никога не са се смятали за особено ценен плод. Доскоро, допреди век, век и половина, дори не са били култивирано растение, а са си растяли диво и достъпно в хиляди видове и разновидности. Нашето познанство с тях обаче датира от края на 19 век, когато наследникът на железопътна строителна кампания, 20-годишното американско юпи Майнър Кийт, отишъл в Коста Рика да управлява строителството на националната железница, поръчана от правителството. Междувременно се заел с една бананова плантация и се оженил за дъщерята на местния диктатор. Правителството не успяло да финансира докрая проекта, затова Майнър им предложил сделка: той ще го довърши, а те ще му преотстъпят земята около линиите и самите тях за 99 години. А на тази земя той направил бананови плантации.

Така се родила легендарната компания Юнайтед Фрут, същата, заради която големи площи земи в Латинска Америка после се изсичат в името на бананови плантации, заради която през 50те години на XX век се случва държавният преврат в Гватемала, а ако сте чели Сто години самота на Габриел Гарсия Маркес, тя е и причината за банановото кръвопролитие, завършило стачката на бананопрозиводителите в Колумбия, при което полковникът убива 2000 работници. Символично е, че Макондо, тази алегория за Латинска Америка, е съсипана от такова бананово кръвопролитие. От тази бананова традиция произлиза израза „бананова република“ – страна, която произвежда само една култура, продавана после другаде, и която се управлява от интересите на съответната международна компания, в симбиоза с местното диктаторско правителство.

Как така изведнъж един непознат плод става такъв хит, и то при положение, че не е изключително вкусен и сладък, а е толкова капризен? Много просто. Първо, трябва да има пазар и Юнайтед Фрут го създава със собствени ръце, като в същото време държи 90 процента от него, опирайки се на. Всъщност Юнайтед създава идеята за бананите, така както ги познаваме днес, основополагайки идеята за връзките с обществеността. Наистина транспортът на бананите е доста деликатна работа. Но когато са налице обемът на производство, наличен и евтин транспорт, евтината земя и послушна работна ръка, осигуреният пазар, всички потенциални загуби от транспорт могат да се покрият. В САЩ пазарът се осигурява чрез иновативни стратегии. На училищата се дават помощи, срещу които се предоставя информация колко са полезни бананите, рецепти за използването им, илюстративни материали и цветни книжки за страните, където те се отглеждат. Дори се предлагат учебни материали за азбуката, където буквата Б е под рисунката на банан. Лекари рекламират бананите като жизненоважен източник на калий,
да се чуди човек откъде сме си го набавяли преди това. А през 60 години Юнайтед Фрут скъсва връзка с опетнената си репутация и се преобразува в компанията Чикита, чиито лепенки със симпатична латино танцьорка се появяват по бананите. Междувременно, наред със стратегията на моркова, прилага и тоягата: плаща над два милиона долара на десните военни отряди в Колумбия, освен сътрудничеството си с един куп военни режими. Допреди десетина години в банановите плантации в Централна Америка продължават да се използват токсични препарати за химически контрол, от което умират или се разболяват хиляди работници.

За какво пиша всичко това? Първо, за да се замислим, когато ядем и да се опитаме да разберем какво е влиянието на нашето консумиране върху света. Защото то не служи просто алтруистично да подпомагаме бедните, които го произвеждат. После, когато ядем нека мислим доколко нашите вкусове са естествено породени или плод на маркетинг, социална мода или просто навик. Дали наистина ни харесва? Трето, защото след десетина години бананите, които познаваме, вече няма да съществуват. Заради изтласкването на хилядите диворастящи видове банани и заместването им с една единствена, лесна за масово производство култура, както и заради глобалното почти монополно производство oт една международна компания, през 60те години един бананов вирус е унищожил произвежданият дотогава сладък бананов вид. Той е бил заместен с друг, незасегнат от вируса, макар и с по-лош вкус.

Но сега бананите са нападнати от нов вирус, който се очаква да ни отнеме познатото лакомство в рамките на десетина години. Така че нека това е удобен момент да помислим за нашата пристрастеност към бананите в частност и към света изобщо. Дали нашият апетит го разрушава. Дали ако сме били съблазнени и в близко бъдеще ще бъдем изоставени cега можем да преосмислим връзката ни с него и да заемем по-активно отношение към нещата, които консумираме.

Свежо?

ABSOLUT утопия
Продавач на надежда (non-profit)
Поглед в метатето на ближния
Вкусотии
Глобализиран 8 март

Идеи за пътешествия


Advertisements

25 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, свят, социално

25 responses to “Приключенията на един банан

  1. и пет (а не четири) пъти да повториш, че бананите не са вкусни, това си остава само твоето мнение, нали разбираш…

  2. Без банани… =/ Тъжно, тогава комбинацията “банан+течен“ шоклоад ще придобие легендарен статус… ?

  3. Ena

    Изключително хубава статия за това как вкусът – нещо, което считаме за естествено и донякъде индивидуално – се влияе от политически и икономически решения. Написаното за банана илюстрира толкова добре, как дори когато сме смятаме за аполитични, сме въвлечени в политиката (в широк смисъл), дори само когато се храним.

    Откакто дойдох в САЩ, все се изненадвам от културните различия във вкусовите разлики. Много от познатите ми американци не обичат доматите, киселото мляко и чушките. Много ми беше чудно в началото, защото в България обикновено това са неутрални храни. Американските ми приятели пък не могат да повярват, че не обичам фъстъчено масло.

  4. вярваш ли че бойкотирането на даден продукт е добра стратегия?

  5. Лонг, виж имам нещо тука за тебе: 🙂
    https://razmisli.wordpress.com/2008/06/17/kitsch/

    ѣрен, банан с течен шоколад???
    Чувала съм за хляб с шоколад, ягоди с шоколад, люти чушки с шоколад… но банан с шоколад е просто прекалено 😉

    Ена, и аз досега не мога да разбера как може да се яде такова нещо като фъстъчено масло… но явно за да ти хареса трябва като малък да си виждал как другите деца го ядат с наслада, дадено от някой готин родител. Това оправя нещата обикновено. А пък да не говорим за детските храни какви теории има, кои са най-подходящи за захранване. Разбира се, най-подходящи са се смятали тези, които идват от страните, от които са най-авторитетно говорещите доктори. Докато наскоро не прочетох, че пикантната иднийска храна се оказва, че е точно толкова здравослновна за индийските бебета (и оттам, предполага се, за всички) колкото и разпространените сега бебешки комерсиални продукти.

  6. Опс, епистемик… не видях навреме твоя много точен въпрос.

    Не, не мисля точно за бойкотирането на даден продукт и не за това говоря. Kато алтернатива бих предложила системата за fair trade, както съществува за кафето. Когато си купувам кафе (Starbucks) си искам да е fair trade. Макар и да нямат такова в момента, това създава търсене и натиск за продажбата на такова, а не несправедливо кафе 🙂

    Да се поинтересуваме откъде идва това, което консумираме и да включим в скалата на предпочитанията си елемента кошер за социалния импакт на храната.

  7. haz

    Страхотна статия, споделих я в рийдъра си. Дългия път на бананите, може да се напише дори роман, от любимите ми познавателно-културологични-любовни-порастващи такива. Даже и смърт има – смъртта на банана!

    Майтапа настрана, това важи сигурно за много продукти и аз често мисля за социалното им… ъ-ъ, въздействие, защото нали съм заета да създавам хранителни навици у подрастващи. Примерно едно време нямаше и броколи, а пък сега се опитвам да ги включа в менюто, защото били полезни, но малкият ги мрази. Сестра му мрази синьо сирене (друга новост) и последно си поръчвах от меню паста със синьо сирене и броколи, за да съм сигурна, че никой няма да ми я яде!:) Мисля, че и с двете храни нарушавам приципите на устойчивото развитие – да се купува местно произведена храна – доколкото знам, броколите са вносни.

    И така – исках да кажа, че концепцията за „сезонна храна“ вече е изчезнала, според някои за добро, според други – не. В супермаркета има винаги всичко, въпросът е какво ще избереш да купиш и защо. Дали ще си купиш български домати или от по-евтините турски и дали _изобщо_ ще си купуваш домати, когато не им е сезонът? Дали ще купиш океанска риба, за която знаеш, че докато пристигне на трапезата ти, самолетът или корабът са отделили сума вредни вещества във въздуха, или ще си купиш риба от местния рибарник?

    Банан с течен шоколад и гофрета и сметана и карамел м-м-м:) Иначе моите новогодишни спомени като дете не са свързани с банани, а с портокали и мандарини и до ден днешен корите им ми ухаят на празник.

  8. какво е „устойчиво развитие?“ : да се купува „местна“ храна или да се купува храна, която не замърсява?
    а ако съм в град близо до западната граница и ям македонски домати, за чиито транспорт се плаща по-малко, отколкото от бургас, примерно, пак ли е „устойчиво“ при положение, че храна не е „местна?“
    🙂

  9. Следва да си призная чистосърдечно за мой дори професионален срам, че за първи път чух за системата fair trade.( справедлива търговия). Освен липсата по разбираеми причини на достатъчно реклама ( монополните структури си пазят пазара) друг момент е, че социалната справедливост до голяма степен е приложима за богатите държави.“За лукса да консумират етични продукти европейските потребители са склонни да заплатят и по-високата им цена.“ Много ми е интересно да науча повече подробности за начина на разпространение на идеята в САЩ, както и какво мисли “ Размишльотини“ за справедливата търговия с основните стоки най-вече енергоносителите, цената на които се калкулира във всички продукти, основен момент за кризата. Аз лично се отказах от колата и минах на местната лимонада и боза.)))

  10. И още нещо по темата за справедливостта и бананите. ..

    Големите фирми за търговия на дребно предлагат все по-голям брой продукти, маркирани като Fair Trade и това трябва да бъде приветствувано. В статия в Уол стрийт джърнъл на 8 юни 2004 г. от Стийв Стектън и Ерин Уайт те пишат следното по отношение на продажбата от супермаркетите на продукти с марката Fair Trade: “Сейнсбърис (английски супермаркет) продава банани Fair Trade на цена над четири пъти по-висока от обикновените банани – и повече от 16 пъти по-висока от това, което получават производителите. Неотдавна Теско сложи 3.46 долара за един фунт кафе Fair Trade, а производителят получава около 44 цента над цената на световния пазар. “Супермаркетите се възползват от етикета, за да правят по-високи печалби, тъй като те знаят, че потребителят е готов да плати малко повече заради високо качество”, казва Емили Дардейн, управител по плодовите продукти във FLO – международна организация за маркиране с Fair Trade– федерация на групи, занимаващи се с Fair Trade със седалище в Германия.

    Това е част от становището на ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ

  11. Ама бананът май наистина е истински резервоар за идеи и асоциации.
    Символното му значение от социалистическо време е безсмъртно. Когато в Люлин откриват поредния супермаркет, задължително най-напред има суперпромоция на банани!
    Размножава се само вегетативно, независимо от огромния еротичен смисъл, с който е натоварен (най-вече от реклами, шоу-програми и др.под.).
    Свиването на разнообразието в популацията е станало причина някой да пророкуват скорошното му изчезване, заради неприспособимостта му към всевъзможни вредни фактори.
    А фъстъченото масло не биваше да го споменавате… най-ужасното ми преяждане е било с фъстъчено масло – то беше в зората на демокрацията – появи се у нас една огромна кутия и аз лапах, лапах – а после три дена не можах да се мръдна и поне още три приемах само течности. Оттогава не искам да чувам за фъстъчено масло.
    „Местните храни“ е друга тема, която тепърва ще набира скорост у нас. Парадоксът е, че предпочитайки родна круша, която НЕ Е organic (или биологична, както е на бугарски, според европейското законодателство), пред докарана със самолет, която Е organic (биологична), ти всъщност се движиш точно по organic-философията. Малко объркано се получи това изречение, но мисля, че идеята ми е ясна.

  12. Храните отдалече не винаги имат по-голям негативен екологичен импакт. Доматите от съседното село, отгледани в парник през зимата, може да са по-„зли“ от доматите от Турция, израснали на открито. Как да ги сравним и да изберем по-добродушното? Мисля, че за всяка храна се изчислява коефициент carbon footprint, което позволява сравнението, но едва ли много продавачи го правят.

    Не мога да кажа и че трябва да захвърлим всички храни отдалеч, с които дори не сме свикнали, защото хората, които са ги произвели, разчитат, че ще ни ги продадат. Въобще би било лош ефект хранителната криза, екологията и други да водят до вторичен национализъм на икономиките. Една от причините дадени страни да са засегнати особено много от хранителната криза в момента е фактът, че техните правителства са били накарани да престанат да субсидират губещи, макар и необходими храни (ориз, etc), а да ги внасят, пък да се съсредоточат в производството на специализирани местни храни, които после да изнасят (и които се оказва, че при криза не могат да ги изхранят, защото не са staples).

    Това, което е лошо по принцип е разрушаването на екосистеми за производството на една масова култура, чието бъдеще може да се окаже доста уязвимо. Например скаридите са такава една разрушителна култура, а рибата – дори и уловена в океана – е нещо, с което в момента прекаляваме. Каквато и търговия с тези продукти не може да е справедлива. Иначе препоръчвам търсене на продукти, които са внесени директно от производителите им (за предпочитане кооперативи, без големите посредници), които обаче са дребни и това прави нещата по-трудни.

  13. Весели празници!
    Сбъдване на мечтите, късмет, здраве и любов!
    Поздрави!
    Светла

  14. haz

    Eто една статия за преосмислянето на храненето в 21 век.
    http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7795652.stm

    „The British consumer today has got to understand that when they make a choice, let’s say an apple – either Chinese, French or English one – they are making a political choice, a socio-economic choice, as well as an environmental one.

    „They are making a statement about what sort of society and farming they are supporting.“

    Аз пък съм „за“ национализма в икономиката, особено хранителния. Поне теоретично:) Вярно е, че не можем да „размишляваме“;) за всеки екзотичен вносен плод на трапезата ни, но можем да имаме предвид, че водата за поливане в някои екзотични страни е лукс.

    Моля, изтрий там горе, където без да искам натиснах „изпращане“.

  15. Един приятел работи в офис, в който редовно се купуват ябълки и банани и се слагат в купа в някакво общо пространство, където хората си почиват. Казва, че бананите винаги свършват винаги преди от ябълките да е изядена и една. Чудили сме се защо и едно от предположенията е, че бананите лесно се ядат независимо къде се намираш, няма нужда да си миеш ръцете нито преди, нито след, нямаш нужда от нож, за да ги обелиш и изобщо са мързелво ядене.
    Постът е супер, а какво би станало ако ефектът от дадена консумация върху планетата просто бъде калкулиран в цената? Не знам дали това е възможно на практика, но звучи разумно.

  16. Хейз, този национализъм в хранителната икономика важи ли и когато си в Благоевград на пазара и пред дилемата кои домати да купуваш: български от Пловдивско или македонски от комшийско село? 😉

    Да, разбира се водата става кът в доста екзотични страни – може би не самата вода, а нейната използваемост, както е и в доста неекзотични страни като Франция (но французите не пледират да спрем да купуваме техните продукти, обаче). Но щом един продукт вирее в дадена страна, за него има условия. Въпросът е как се произвежда – дали за него са унищожени площи гори, хора са посипвани с немагон (http://news.softpedia.com/news/Nemagon-The-Pesticide-That-Kills-the-People-54762.shtml) и колко от прихода е отишло за заплащане на производителите и тяхната общност. За кафето например системата fair trade гарантира всичко това. Е, това кафе е малко по-горчиво, защото храстите растат в сянката на съществуващите растения. Но пък да спрем да консумираме изобщо неща като кафе, захар от тръстика, чай, доста подправки, цитруси и толкова много други неща, само защото растат далеч е нереално и невъзможно. Трябва да има sustainability на производството на храни, но обратното, изолацията, пък ни връща във времето отпреди Марко Поло.

    Наистина е невъзможно да размишляваме за пътя на всяка една хапка, но има начин това да се прави институционално. (И връзка с въпроса на Василена). Има начин да се калкулира данък екологичен импакт за храните, но засега са само идеи, които си пробиват път и не са осъществени на практика.

  17. me

    Аз пък ОБОЖАВАМ фъстъчено масло :))) Въпреки че не съм виждала родителите ми и другите около мен да го хапват с наслада. Съпругът ми също си го хапва с кеф. Като малка не ядях домати и кисело мляко, дори ги мразех, а и сега рядко прибягвам до тях. Израснала съм в България, но не обичам шопска салата, въпрос на вкус. И българска лимонада хич не мога да понасям, виж боза бих понесла в комбинация с хубава баничка 🙂 Малко оф-топик, но просто ме наведе на мисли за това как се формират предпочитанията… Понякога не е само въпрос на това какво са ти давали вкъщи като малък.

  18. Val

    Не обичам банани… но от време на време ги опитвам.
    горния коментар е за фъстъчено масло…

    сигурно някой вече е споменал (не четох коментарите), че любимият сандвич на Елвис Пресли е бил филия с фъстъчено масло и кръгчета от банан…

    опитах веднъж – не е толкова зле, но класиката си остава: банан с бита сметана!
    🙂

    весело посрещане на новата, Ели!

  19. А на всичкото отгоре той е ядлив/сладък става едва когато започне да гние
    Иначе сериозно: Цената на банана. Никога не съм знаела… замисляла колко е „скъп“. Егасумуси.
    Между другото наистина не съм виждала илюстрирана азбука, в която да е нарисуван балон или бонбон. Там винаги стои чепка банани.

  20. Всъщност не исках да демонизирам бананите 🙂 Не казвам, че не са вкусни, а че не са непременно вкусни, само дето истерията за докопването до тях ги е направило задължително привлекателни. Така де, според логиката на тълпата не може едно нещо, за което всички се претрепват, да не е хубаво. Има хора с независим дух, които се цепят и харесват неща, с които не са отраснали или пък се противят на такива, които в тяхната среда се смятат за задължителни вкусотии. https://razmisli.wordpress.com/2008/03/29/xenophobia/

    Аз например съм благодарна на родителите ми, че са ме оставили на свобода да бъда „злояда“, а днес да открия, че всичко, което от едно време съм отблъсквала ceгa се смята за нездравословно. Така че, me, ако ти харесва фъстъченото масло в това няма нищо лошо 🙂

    @Пипи Между другото бананите не са само сладък плод – може да се консумират и „зелени“, като се режат на шайби и се пържат като картофки. Но това са по-различен вид банани, които не се пропагандират по света.

  21. me

    Благодаря 🙂 И мен също ме оставяха да съм злояда 🙂 Е, майка ми не винаги беше доволна, но все пак… Аз харесах много писаното тук. Както и целия блог, всъщност. Нали и следващата година ще продължаваш да пишеш? 🙂

  22. Ме, мерси… ще се опитвам да продължавам да пиша 🙂

    PS. Пипи, направих един кратък преглед на актуални картинки за английската азбука и около 50% на B отговаря банан…

    Честита Нова Година на всички!

  23. Благодаря! Честита и благодатна Нова Година и за теб!

  24. lyd

    хубаво е да ни се напомня да се замисляме 🙂 аз, например, отдавна не съм се сещала да ям банани, но сега като прочетох това, се питах „дали пък не бяха вкусни?“ 😛

  25. мими

    Попаднах на статията като търсех информация за лепенките, които се слагат на бананите. Ние със сестра ми се карахме коя ще вземе този с лепенката. Интересно ми е каква е практичната полза и на чепка ли се слага по една или даден брой на кашон и за дизайна как е избран. Ако някой знае нещо, нека каже 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s