Аз пък харесвам Бай Ганьо

Ето един пример на стереотип, създаден от любимия ми Алеко. Бих казала, че от всички класически български автори Алеко ми е най-близо до сърцето. (Добре, на едно място е с Йовков, Светослав Минков и някои други. ) Идеалист, градски човек с разбиране на природата, пътешественик и мислещ космополитно. А пък отгоре на това ми се падна на кандидатстудентския изпит. Как да не го харесвам? 🙂 Сигурно ако беше жив днес щеше да бъде политолог.

Въпреки това си мисля, че Бай Ганьо е хиперболизиран негов ужас за това как традиционните български манталитет не може да се съвмести с цивилизования (тоест европейския). И е имал чувство за докачливост от това как европейците (или частния им случай американците) не ни зачитат като отделна достойна нация, ами ни слагат в кюпа на Турция и по негово усещане, с основание. Помните ли например случката от До Чикаго и назад, в която Алеко и компания пристигат на Елис Айлънд на път за Чикагското изложение? И когато митническият чиновник изпитва трудности да определи националността им, за да ги регистрира надлежно? В края на краищата след момент на недоразумяване дали са руснаци или унгарци ги записва като турци. Всъщност, оказва се, че в действителност са ги записали съвсем правилно като българи. Просто Алеко е изразил художествено чувството си за недостатъчност с такъв изкълчен пример на недооцененост от страна на чиновника. Признавам си, че това ми прилича на скептицизма, с който и аз гледам на българското, в опозиция на ентусиазираното национално гордеене. И все пак.

Разбира се, аз самата не бих препоръчала Байганьов подход на никого. Бай Ганьо, за разлика от чувствителния за различното Алеко, изобщо не се интересува от това, което наблюдава около себе си, нито се опитва да го разбере по негови си критерии. Aз самата, като въплъщение на Алековия контра-анти-герой на Бай Ганьо (в бившето ми битие на студент в чужбина) бих казала, че разбирам за какво говори авторът.

Въпреки това Бай Ганьо обира симпатията ми. Предприел е приключението да завоюва Европа, дори да открива Америка, чрез розовото си масло. Не е отишъл при европейците да купува ум, като студентчетата, а е отишъл да им продава мускали. Самото положение на пътешественик сред тях, на техен откривател чрез въжделена от тях стока – и то такава, която си играе с чувствените им импулси, розовото масло – го поставя в изгодно положение. От позиция на комерсиалната си притегателна сила той не се чувства длъжен да се съобразява с техните порядки, защото владее нещо желано, с което ги съблазнява и което е в състояние да им продаде. Маркс и Фройд се срещат фатално в Байганьовата критическа теория на фетишизма.

Всъщност понеже не се гордея пред света с българските светли образи, по същия начин не изпитвам отговорността да се срамувам и от тъмните.

29 коментара

Filed under български, интелектуалстване, култура, литература, национално, традиция

29 responses to “Аз пък харесвам Бай Ганьо

  1. Val

    Да, Алеко също е обичал Бай Ганю – иначе нямаше да го създаде… и да развие образа.

    Ужасът, също както откривателството, е двупосочен – и европейците се ужасяват от несъвместимостта на очакванията си с това, което е реално-налично в държавата ни, но това не пречи да се удивляват на природата ни или на позабравеното от самите нас ‘всичко типично-българско’.

    Не съм сигурна обаче доколко са склонни да се срамуват от собствените си недостатъци или собственото си доволство да упражняват Власт – било поради това, че имат с какво да ни ‘съблазнят’ или по други причини…

    Аз лично се срамувам от националните ни ‘тъмни страни’ – сигурно не съм дорасла да съм Европеец. 🙂

    Постът ти ми харесва – напомня за онова, позабравеното…

  2. Аз пък харесвам теб, размисли. 😀
    Най-вече различните ти гледни точки, мда.

  3. Марси 🙂
    Вал, обичал го е като роднина, от който се срамуваме и се правим, че не го познаваме на публично място, но все пак роднина, какво да го правиш 🙂
    Политическата част, Бай Ганьо в България, някак не ми е толкова интересна…

  4. Апостол Апостолов

    Ох, лелеее… Обиколих половината свят и то доста след времето на Алеко. Установих, че хората както и преди все така не знаят къде е България…

  5. И аз си харесвам бай Ганьо защото си фантазирам, че като си легне, и на разбора за деня се псува на майка за глупостите сътворени от него. Сутрин забравя за псувните.

  6. mislidumi

    Бай Ганьо си е направо положителен герой, сравнен с модерните търговци и „бизнесмени“. Не само български. Направо си е симпатичен. Пък и балканщината в Европа вече не е толкова неприемлива и чужда.

    А дисагите са си и ултра авангардни :–)
    (Днес май ми е много весело.)

    Поздрави, Размисли 🙂

  7. О, такива има отвсякъде и навсякъде. Италиански „бизнесмени“ развиващи износ на манатарки от България, британски брокери на имоти и колко още интересни случаи. Всяка среща на цивилизации в комерсиалния сблъсък е интересна. Какво продават и на кого, защо това нещо е желано, дали екзотиката е част от имиджа му… Но бизнесмените обикновено не си задават екзистенциални въпроси за срещата на цивилизациите чрез тяхната стокова размяна. Иначе щяха да си се приберат у дома и днес да нямаме глобализация.
    Дисагите сигурно са доста ергономични, като бебешкия слинг. http://www.babiesadvantage.com/images/native_baby_carrier.jpg Естествени, неотчуждени и подобни 🙂

  8. Val

    На мен политаканстванията на Бай Ганю също не ми се нравят, но те си остават част от образа му… 🙂
    Мен също ме умилява балканщината му, но ми се чини, че тази ни черта европееца все още възприема на ниво ‘пикантно, екзотично, авангардно’… и дотам. Стане ли по-напечено, са по-склонни да отричат същата тази балканщина и да налагат свой модел – не го ли приемем, *…* да ни е яко.
    Не са само бизнесмените са тия, които глобализират света, всички сме ‘в кюпа’… 😉
    ‘Кен Ли’ не е ли един малък пример за ‘срещата’ на цивилизациите в тяхната стокова размяна… ?
    Та, на думата ми по-горе – Властта, включително в търговските й прояви, винаги има тъмни страни. От тях ме е срам и не ми се ще да ги ‘толерирам’.

  9. mislidumi

    Val, :-), моите сърдечни поздрави, ама по много от основните моменти в изказването ти не бих се съгласила.
    съгласна съм:
    – политиканстванията на Бай Ганьо – с това образът и на мен не е симпатичен.
    несъгласна:
    – европеийците и балканщината. В Европа живеят в момента толкова много и толкова разнообразни култури. Ако това е вярно, че балканщината е изглеждала странно и различно в Европа, то ние си говорим аз една Европа от 50-60 години. Освен това – какво е балканщината? Не твърдя, че бизнесмените глобализират света. Бизнесмените въртят своя бизнес. Така както те си го знаят, колоритно. Когато японски бизнесмен се разкрещи по мобилния си телефон по време на закуска в хотел в Германия, той не само ще бъде погледнат накриво, но и ще му посочат вратата на залата. В същото време германския бизнесмен може да се секне шумно в носната си кърпа и на това никой няма да обърне внимание. Това не е нито признак на цивилилация, а по-скоро на битова култура, която е част от нея. Такива битовизми, или такъв тип „балканщина“ се срещат често и не впечатляват особено. Важното е бизнесът да върви. Каква ирония. 🙂 Мисля си, че дори Бай Ганьо днес би бил поосрещнат с по-голямо разбиране от тогава, когато е бил на мода.
    „Кен Лий“ не е нищо друго освен форматна глупост, която се репродуцира в подобните музикални формати навсякъде по света. Тук няма никакъв сблъсък изток-запад.

    🙂

  10. Забелязвали ли сте, че в Бай Ганьо изобщо не става дума за бизнес отношенията на Бай Ганьо? С какви партньори се среща, какви сделки урежда. Нито става дума за това той ли е произвел маслото, как го е произвел, изобщо тези подробности. Дори и възмущението от обноските му е възмущение-срам най-вече на студентите, на второ място (и то мълчаливо) на Иречек (побългарен), чак на трето (непотвърдено) е озадачението (а може би свиването в черупката) на бануващите и едва на последно място обидата на засуканите домакини, припознати от Бай Ганьо за слугини и съответно ощипани. Така че не съм съвсем сигурна, че и едно време той е предизвиквал такова негодувание с балканизма си сред всички европейци. По-скоро сигурно търговците ще са се стремели да го акомодейтват с цел добри бизнес отношения. 😉 Ако обаче ти си зависим от тях, ти трябва да се съобразяваш с техните порядки и да се съгласяваш да играеш ролята на заподозрения. Казвам го като наблюдавам с едно око отношенията между две съседни държави. Докато едната е била добре икономически, а другата по-зле, репутацията на първата във втората е била по-висока. Когато първата обаче започва да изпраща емигранти черноработници във втората, тогава бива обвинявана за некултурна.

    Мен Бай Ганьо не ме касае с поведението си и затова не ми пречи и ми е симпатичен. Но Алековите студентчета той ги е касаел, може би защото за тях/тяхното време/тяхната професия/приемане е била важна националната им репутация на „цивилизовани“. Или пък за самия Алеко, който се е оглеждал в тях. Бай Ганьо директно е удрял на тяхното реноме някакси. Мен обаче той не ме компрометира. Оптимистично смятам, че светът е станал доста по-толерантен в последните 50 години за привичките и манталитета на другите… и аз самата се облагодетелствам от това.

  11. Мен любима част ми е за смъртта на студентката. И как минал да раздава пешкири. Всъщност аз на негово място бих направила същото.

  12. Val

    @ мислидуми > Yes! Нямам нищо против балканщината в битовите й измерения и съм съгласна, че светът е многоцветен в битовизмите си и даже интересен с тях! Що се отнася до толерантността, тя психологически е по-лесно приложима към ‘другите’ отколкото към ‘своите’, а в посока към другите често е целенасочена, както доста добре отбелязва и Размисли… 🙂

    По-скоро имах предвид пазарния вид власт, базирана на непристойно присвоени ‘преимущества’, макар това да е съвсем типично за ‘цивилизованите’ търговски взаимоотношения. 😉
    Нещо като дилемата с авторските права…
    Явлението ‘Кен Ли’ засегнах като вид ‘балканщина’ във формата на шоу, провеждано в няколко страни:
    в карйна сметка подобна анти-реклама се превръща в начин за правене на пари за сметка на нечий чужд продукт… ала и това си е съвсем позволено, нали? 🙂

  13. Eneya

    Според мен е въпрос на стреотипи, в които Бай Ганьо не се вмества. Не просто стреотипи „човек се държи така и така“, а комплекси, нарушаване на табута и прочие. И докато проблемът е, че е простак. Но пак, той оказва влияние, променя хората около себе си.
    Героят е интересен дотам, докъдето той подава просто нова и различна гледна точка. 🙂
    И второ нещо излиза напред. Ако някой иска нещо, може да приеме абсолютно всичко, независимо от собствените му вярвания и разбирания. Човек може да се примири с всичко, стига да вижда полза от това. Интересна тема за размишление. 🙂

  14. нещо не мога да разбера – тоя алеко да не ви е нещо вуйчо, любовник или свако ли, що ли?!? или може би да иде реч за господин Алеко Константинов?

    самото ви отношение към един от най-фините български интелектуалци, според мене, ви прави байганьовци.

    относно този мой коментар – спокойно може да ме удряте. чел съм „бай ганьо“, знам какво мога да очаквам.

  15. О, в този блог никой никого не бие! 🙂 Още по-малко за коментар.
    Любовник, да, в смисъл на любим (както казах в първия параграф). Мисля, че ако беше жив изобщо нямаше да държи на „господин“.
    Алеко са го наричали всички мои учители по литература. Сигурно оттам съм го взела и името, и отношението (афинитета).

  16. Точно прочетох един цитат от Владимир Трендафилов, който ми се струва подхожда тук: „литературата е в основата си именно медия, а не музей, икона или обелиск“.

  17. аа, баце влади

  18. Ама ти си се майтапил!
    А аз да не разбера… Щастливецо!
    Приятен уикенд на вси 🙂

  19. Pingback: Похитеният Хитър Петър « Размисли

  20. според мен хитър петър е по умен хитър и тн

  21. no bai ganio e po-kosmopoliten i mashtaben

  22. Бай Ганьо има спешна нужда от нова интерпретация 🙂 Преди една-две години четох постколониално тълкуване на Кривораразбраната цивилизация в Култура, но за съжаление сега не мога да го намеря…

  23. моника

    Някой мойе ли да ми помогне на тема ,, Моята среща с Бай Ганьо, до 3 април трябва да я измисля, но нямам никакво понятие.

  24. моника

    Някой може ли да ми помогне на тема ,, Моята среща с Бай Ганьо, до 3 април трябва да я измисля, но нямам никакво понятие.

  25. аз мога. некъде към три ще съм на попа.

  26. Имам впечаток дека историјата за Бај Гањо во голема мерка има повлијаено во формирањето на денешната бугарска култура. Јасно е дека и Константинов бил повлијаен од определени трендови на неговото време, за кои не можам да кажам дека претставуваат минато. Живеев речиси две години во Софија, и имам чувство дека поларитетот „Бај Гањо“ – „исмевањето на Бај Гањо“ го формираат во огромна мерка менталниот склоп на современиот Софијанец. „Бај Гањо“ е фрустрација, која треба или беспоговорно да се прифати, или беспоговорно да се отфрли. Во суштина, „Бај Гањо“ е извртена претстава за балканското, за нашето, заедничкото за целиот Балкан. Проектот „Бај Гањо“ (при што размислувањата на Константинов се само своевидна констатација за неговото постоење, а не негов извор) е начин бугарската култура да се еманципира (оддели) од Балканската, без при тоа да забележи дека Балканот е многу повеќе од „Бај Гањо“. Поради декадентната состојба на балканската култура (или баканските култури) од тоа време, било многу лесно ваквиот проект да успее.

    Аналогни процеси се забележливи во тоа време и во други предели од Балканот, особено во Грција и во Србија. Впечатлив е српскиот модел, каде аверзијата кон „Бај Гањо“ е далеку поумерена – идеолозите и еманципаторите на Србите не се ополчуваат директно против „Бај Гањо“, туку сакаат да го „скротат“. Тие не сакале да се еманципираат од Балканот, туку, напротив, сакале тие да бидат целиот Балкан (оттука и идејата за Југославија). Новата политичка идеја за националната држава, во различни форми се наметнува во различните предели на Балканот и причинува тотална духовна и политичка дезориентација.

    Денес, стотина години потоа, тој процес продолжува. Додека балканската нука дури денес се свести и се обидува да го запознае вистинскиот Бај Гањо (а не оној лажниот, на националните просветители од 19. век), балканските политичари продолжуваат по патот зацртан од инспираторите на Алеко Константинов. Можеби најдраматичниот доказ за тоа се југословенските 90-ти.

  27. Чувството за национална идентичност е най – ярката проява на чувството за общност 🙂

  28. Аз не харесвам Бай Ганьо, както и цялото творчество на Алеко Константинов. (Точка)

  29. A, много хубав пост и дискусия в коментарите 🙂

    Замислих се защо Бай Ганьо е симпатичен в частта, където ще завладява света с розовото масло, и несимпатичен в политиканстването… В първата е направен симпатичен като себеирония на тези наши мили родни черти, ситуации на общуване и стереотипи, които всички носим/възпроизвеждаме, докато не се оттърсим от тях – докато не се срещнем с хора с друга култура на общуване, други свои стереотипи и т.н. и тази среща не ни „извади“ от това, което ни се е струвало за естествено или за което не сме се замисляли преди. При Бай Ганьо естествено образът е построен така, че той обратна връзка не възприема и си продължава „по старому“ и с убеждението, че е прав, че няма нужда да се напасва и т.н., докато ние, читателите си взимаме поуката вместо него- все едно ние сме изживяли тази ситуация лично или сме я наблюдавали (с това, което на английски се нарича „second hand embarrassment“- да се срамуваш вместо някой друг, който не се усеща). Но образът на Бай Ганьо в тази му част е симпатичен, защото е простодушен и защото лесно можем да си представим някой свой роднина (леля,чичо, баба, дядо), които, ако бъдат хвърлени в същите ситуации (отидат на гости в чужбина) ще са почти толкова неадекватни и комични…

    В частта за политиканстването, образът не е създаден като симпатичен, защото там вече публиката не може да се отъждестви с него. Бай Ганьо-политикът не е вече простодушен/наивен, напротив. Докато при първата част (на Бай Ганьо в чужбина), ние, публиката продължаваме по пътя на self-reflection (себепознанието?) и самоиронията, което героят не прави, то във втората част, публиката спира там, където героят продължава сам…

    *********************

    Милан в коментара по-горе е толкова прав, като казва „Живеев речиси две години во Софија, и имам чувство дека поларитетот „Бај Гањо“ – „исмевањето на Бај Гањо“ го формираат во огромна мерка менталниот склоп на современиот Софијанец. „Бај Гањо“ е фрустрација, која треба или беспоговорно да се прифати, или беспоговорно да се отфрли.“
    И аз съм на мнение, че Бай Ганьо в българския контекст се припокрива с шопския манталитет (И сам да съм си у трамваю, пак шъ съ ръгам… Е, те такова животно нема… От Витоша по-високо и от Искъра по-дълбоко нема) и че е въпрос на стрес/фрустрация, когато хората избират да се държат по този начин (стереотипно), вместо да изберат поведение, при което трябва да се съобразяват с околните. Наскоро даже писах за това в другия си блог
    http://bg2dk.blogspot.com/2010/04/blog-post.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s