Книжлета

Този списък е отговор на предизвикателството на Мисли+думи да изредя наскоро прочетените книги, наскоро купените книги и наскоро препрочетените книги. Списъкът няма да е много честен, защото първо повечето от прочетените ми книги са по работа и биха били не толкова интересни да ги изреждам тук, освен това много от тях не чета изцяло, а само частите, които ми трябват, а и много не са книги, а списания. Освен това, книгите, които съм купила, означава ли да не съм ги прочела още? Във всеки случай ще се опитам да намеря един баланс и компромис и тълкуване на изискванията по мои критерии 🙂

Прочетени

plato.jpgПлатон и птицечовката влизат в бара на Каркарт и Клайн. Това е най-невероятната книга, която съм чела напоследък и точно щях да пиша специален пост за нея с препоръка веднага да се преведе и да се възприеме като задължителен учебник по философия в гимназията. Но видях, че идеята вече е приложена: книгата е преведена още през есента, но доста ингорирана от българския пазар, съдейки по липса на каквито и да било отзиви или пък бум на интерес към философията. Рецензии за нея в български сайтове няма, а само кратко описание, но и то погрешно. Пишат я, че може „да хвърли светлина и върху най-заплетените философски проблеми“ – това не е вярно. Никаква светлина към проблеми не хвърля, но хвърля кристална яснота върху понятията от философията с вицове, историйки и шеги. Ето как е обяснен например лъжливия аргумент post hoc, ergo propter hoc („след него, значи заради него“):

Тя всеки ден излиза на прага и възкликва: „Да бъде тази къща закриляна от тигри!“ После влиза. Накрая й казахме: „За какво? Хиляда мили наоколо няма и един тигър.“ Тя отговори: „Ето, виждаш ли? Има ефект.“

Както разбрах от един блог наскоро, в училище преподаването по философия е доста формално (конкретно, според изказването философията отричала религията). Не се учудвам, като имам предвид учебниците по история и сега тази книжка може да реши тотално проблема с учебниците пък по философия като ги замести. Авторите са завършили философия в Харвард, после преквалифицирали се на близката професия комедианти, а сега съчетават и двата типа мъдрост в това гениално книжле. А, и е бестселър в САЩ (доживяхме философски труд да стане бестселър).

threecups.jpgТри чаши чай от Грег Мортенсън. За тази книга няма да пиша много, защото мисля да пиша за нея по-нататък… Във всеки случай дойде меко и плавно и светло и ми показа как може да се променя света към по-добро на практика дори и там, където няма надежда и без да го префасонираш по свой тертип с намесата си. Освен това е много открита и ненаивна, показа ми хора, които не познавах по един много искрен начин.

monitos1.jpgНай-симпатичното нещо, което четох и продължавам да попрочитам напоследък е серия латиноамерикански книжки-комикси. Библиотеката за редки и специални издания и ръкописи редки е решила (всъщност се е съгласила след много убеждаване) да започне колекция от латиноамерикански комикси. Аз съм в притежание на известно количество такива компрометиращи материали, които в Мексико могат да се намерят в невзрачни оказионни (не антикварни) книжарници на нищожни цени, дори и доста стари издания. Разбира се, в окаяно състояние са, не само защото са били разлиствани от много фенове, а и защото естествено са напечатани на киселинна, вече пожълтяла хартия. Така че за низвергнатите комикси сега ще се осигуряват консервираща температурна среда, специални кутии, че дори и стипендия за студенти, които да ги обработват и описват. А то от комиксите може да се разбере страшно много за произвелата ги култура. Така че, пазете си старите комикси! (А ако не ви трябват, подарявайте ги на мен, независимо на какъв език са ;)…)

От книжарницата

onugliness.jpgЗа грозотата, Умберто Еко. Не е точно типичен Еков трактат, а справочник с визуален и текстов материал за грозното, което никой не може да определи с думи що за животно е, ами си е ценностен коментар за самия обект. Това е продължение на книгата/cd История на красотата, но по-интересно и май издадено направо на английски. Ето примерче по отнишение на Фройд и неговото Unheimlich: лампата, която се вдига и полита във въздуха сама е ситуативно грозно, защото предизвиква дискомфорт и е ужасяващо, едва ли не неприлично, макар и не естетическо такова. Интелектуална несигурност от неразбирането на явлението и липса на хармония в света, един вид. Картинките, които следват в тази част са от разни приказки на братя Грим и Е.Т.А. Хофман (какво друго): мишки, облечени в ливреи, жена-автомат в най-дребните анатомични подробности и автопортрет на Фрида Кало. Интересен извор на много идеи и въобще разбиране на света през друга призма.

Да спасяваш рибите от издавяне от Ейми Тран. Препоръчаха ми я като пример как писането за конфликта между поколенията от гледна точка на американците от китайски произход може да се чувства и изглежда така различно (базата за сравнение беше латиноамерикански произход). За Китай не знаех почти нищо докато не започнах да научавам това-онова от една близка приятелка от Хонг Конг. Нямам търпение да я прочета…


cazadora.jpgЗвездоловка от Зое Валдес (кубинка в изгнание). Още не съм я започнала, но ми харесват други нейни книги (освен всичко, вплита интересно народни вярвания и самоирония, и спомени от някакво социалистическо тийнейджърско минало).

Книжки с картинки
Обаче има и книги, на които само разглеждам картинките. Макар че излизат от правилата на играта, няма да е честно да ги изключа. Ето последните:

medievalbeasts.jpgСредновековни зверове от Ан Пейн. Събрани картинки от средновековен бестиарий със щедри миниатюри. И понеже животните всъщност са въплъщение на хорските характери, бестиарият е извор на забавни поучения. Пчелите са модел на перфектното общество, яребицата е нелоялна: краде чужди яйца и е хомосексуален насилник (откъде им хрумна!), бухалът (тук нарисуван точно като един мой познат) е съмнителен аутсайдер.

anseladams.jpg400 фотографии на Ансел Адамс. Разглеждам тези картинки с надежда един ден моите снимки да се получават също толкова хубави 😉 Купих си я точно с учебна цел.

fernandobotero.jpgБароковият свят на Фернандо Ботеро. А тази книжка не е само за разглеждане, ами към всяка картинка си има и тълкуване, което ме интересува. Интересно виждане за Фернандо Ботеро, един от моите любими колумбийци, на базата на неговата колумбиалност (или колумбийщина) – че всъщност всичко това било барок: преувеличение, игра на илюзия, възприятие за физическо присъствие, некомфортност на чувствата.

Отдел справочна литература
Препрочитам често книги, най-вече търсейки нещо конкретно, което ми трябва. Имам любими книги, които знам, че съдържат събрана мъдрост, но отварям само по работа (например Декамерон, който е политическа философия за един по-добър свят – не книга с пикантни истории, каквито слухове се разпространяваха в детството ми). Друга важна книга е Романът на розата – всъщност една приятелка ми заяви, че като има деца ще ги отглежда с тази книга като свято настолно четиво на мястото на Библията. Не знам как може да се получи, но напълно разбирам какво има предвид. Вътре е претъпкано с алегории за живота, ценности, дълбоки смисли за живота и все така. Но имам и някои книги за духовна справка:

kahlilgibran.jpgСкъпоценните писания на Калил Гибран. Тази книга отварям винаги, когато търся някакъв духовен съвет. В нея няма съвети, а само притчи, които ми действат като просветление. Калил Гибран е много интересна личност – не знам дали е превеждан на български, но си заслужава човек да го опознае.

ciensonetos.jpgСто сонета за любовта от Пабло Неруда. Също любимо място за търсене на просветление независимо от повода.

ironjohn.gifЖелезният Ханс от Робърт Блай. Това е книга, която ми беше препоръчана, за да разбера как растат момчетата (нали не съм имала брат и не знаех как се чувства едно малко момче, sigh). Интересна е, поетична и вдъхновяваща, без да бъде приемана като буквално ръководство за отглеждане на момчета. Следва една известна приказка от Братя Грим, а Робърт Блай е известен поет.

Възможни книги
И накрая, пак извън правилата. Ето три книги, които не съществуват, но бих искала да бъдат написани и искам да ги прочета. Или може би вече ги има, а просто аз не знам.

Българска детска книжка
Oтдавна не съм чела една хубава, съвременна българска детска книжка. Преди време обследвах щателно целия детски пазар, с търсене онлайн по всичките български книжарници и не намерих нито една, която да отговори на горните изисквания: съвременна, детска, българска. Намерих една-две, които не ми харесаха. Има едно изключение, което ми хареса много, Гората на призраците на Златко Енев, но не знам дали то може да се класифицира като българско, защото Златко отдавна живее в Берлин. Тоест, разбира се, че той е българин, но самото явление неговата книжка не е продукт на българска издателска политика. Статия за детската книга в последния брой на Култура потвърждава това мое мнение.

Паралелни светове
Миналата неделя в книжарницата се зачетох една много интересна книгжа – лични спомени на жени, родили извънбрачни деца преди 30тина години, повечето като тийнейджърки. Тогава абортът не е бил разрешен, самотното майчинство не е било прието и разбира се, единствената алтернатива е била да дадат детето си за осиновяване. Не съм предполагала колко мъчително може да бъде да дадеш детето си за осиновяване, дори и то да не е било желано. Много по-мъчително от аборта. Иска ми се да прочета събрани лични истории на хора, които са се чувствали различни в България и чиито преживявания са останали недостъпни за мен. Не хора, които, бидейки различни, са си живеели в своята собствена общност, а такива, които самата среда е карала да осъзнават различието си (например, някой помак живеещ сред християни, не сред други помаци).

Чужда България
Искам също да прочета роман, написан от гледната точка на чужденец, живеещ в България (но за по-дълго време, не турист). Може би тази книга е подвид на горната, но е малко по-различна, защото би ми помогнала да разбера по-добре себе си 🙂

Сега, идва ред на други да споделят за своите книжлета. Избирам ги сред такива, които не са участвали в играта, които не пишат вече за всички прочетени книги в блога си, които имат блог, чиито блог не е тематичен и които нямат нищо против да бъдат посочвани… Лешничка, Марсиан, Божо, Scanman, Астилар, Бианка (а ако вече сте писали за някоя книга от съответния списък,, можете да сложите линкове).

Правилата са следните:

– посочете последните три книги, които сте прочели
– посочете последните три книги, които сте купили
– посочете три книги, които бихте прочели отново.

Advertisements

25 коментара

Filed under изкуство, интелектуалстване, критика, литература, поезия, Uncategorized

25 responses to “Книжлета

  1. mislidumi

    Razmisli, този постиг ще си го сложа на „празната страничка“, където мятам какво ли не :), защото искам да си го чета често. Много благодаря, много интересни неща си предложила, повечето от които не познавам. „Платон и птицечовката“ си слагам веднага в приоритетите. Умберто Еко и Грозотата – да, веднага. За красотата на Умберто Еко мислех да спомена в моя постинг, но понеже преди доста време съм я чела, реших, че не и е мястото в списъка с пресните неща. Обаче и тя е с прекрасни картини, които много впечатлиха сина ми. Аз му казах, че това е красивото и той разглеждаше с голямо любопитство и коментираше много весело кое е красиво и кое не 🙂 Деян Енев е много интересен пистател. Бароковият свят на Ботеро – също с удоволствие бих потърсила.

    Ей, много ме вдъхнови 🙂 Благодаря!

    ПС – Едно предложение. Може да направиш такава рубрика с предложения за книги и, примерно, веднъж месечно да ни информираш.

  2. Pingback: Ама защо не чета? « уеб бюлетин на радио марс

  3. Не знам дали „Завръщане във Фифлия“ на Екатерина Минкова (http://www.book.store.bg/c/p-p/c-39/id-4313/zavryshtane-vyv-fiflia-ekaterina-minkova.html) се брои за детска книга, но е българска съвременна. Предполагам, че при по-голям бюджет и по-разбран издател би се получила хубава дебела книга от сорта на Пратчет или дори Роулинг. Става дума за един прекрасен шарен свят, за още един прекрасен шарен свят, абе…. за куп прекрасни шарени светове и за това как всеки си има място там, за това как нищо не става случайно, за това как понякога можем да не забележим другите…
    Аз лично я прочетох бързо, но леко се натоварих от бързослучващите се неща, както и от многото описателна информация, която се събира и все пак мога с ръка на сърцето да кажа, че ми хареса. Книжката си има и речник на термините, по който някой ден с удоволствие бих написала сери от разкази или даже нещо повече. Книгата направо прелива от идеи. Само дето не е точно детска, защото е подходяща и за по-големи деца – примерно на по 30-40.

  4. Не знам дали „Завръщане във Фифлия“ на Екатерина Минкова (http://www.book.store.bg/c/p-p/c-39/id-4313/zavryshtane-vyv-fiflia-ekaterina-minkova.html) се брои за детска книга, но е българска съвременна. Предполагам, че при по-голям бюджет и по-разбран издател би се получила хубава дебела книга от сорта на Пратчет или дори Роулинг. Става дума за един прекрасен шарен свят, за още един прекрасен шарен свят, абе…. за куп прекрасни шарени светове и за това как всеки си има място там, за това как нищо не става случайно, за това как понякога можем да не забележим другите…
    Аз лично я прочетох бързо, но леко се натоварих от бързослучващите се неща, както и от многото описателна информация, която се събира и все пак мога с ръка на сърцето да кажа, че ми хареса. Книжката си има и речник на термините, по който някой ден с удоволствие бих написала сери от разкази или даже нещо повече. Книгата направо прелива от идеи. Само дето не е точно детска, защото е подходяща и за по-големи деца – примерно на по 30-40.

  5. (Книгата на Умберто Еко си е издадена и на италиански, Storia della bruttezza)

  6. На български е издадена „Пророкът“, а авторът фигурира като Халил Джубран. Сега видях, че е излязъл и сборник с любовни писма.

  7. astilar

    🙂 Приемам предизвикателството с удоволствие! Надявам се да не се забавя много с отговора.

  8. Мила Мислидуми, исках дамо да допълня, че <Платон и птицечовката не са полезни само ако човек иска да се явява на някой изпит по философия. Вицовете са много смешни сами по себе си, но всъщност най-голямата им смешност идва от свързването им с някакъв философски принцип. В този момент тази връзка му идва на човек като един смешен гръм от ясно ежедневно небе и може да се кикоти на всяка страница (затова не е препоръчително да се чете в трамвая, иначе хората ще си помислят да викат бърза помощ). 🙂 Познаваш ли Златко Енев? Той ти е почти комшия…

    Не знам дали не би звучало твърде претенциозно от моя страна да правя ежемесечна рубрика с препоръчителни книги, защото едва ли откривам Америка с каквото и да било, но да речем ако попадна на нещо интересно ще го споделям, както и аз гледам да се запасявам с препоръки от всякъде. Между другото, наскоро четох една статия, според която много хора прекъсват любовни взаимоотношения заради различни книжни вкусове с партньора или заради това, че партньорът им не е чел дадена книга. Виж ти докъде са го довели 🙂 Но ако за тях книгите са един паралелен свят, в който живеят, все пак трябва и партньорът им да живее в същия свят, желателно 😉

    @Светлина, така както я описваш ми прилича на много подходяща за деца – ще я издиря тази книжка! Мерси за информацията.

    Здрасти, Спас! Явно не съм разбрала, че е излязла на италиански, но английският вариант изобщо не прави референция към никакво предходно италианско издание, a само че е преведена от италиански с име на преводача и отпечатана в Милано, всъщност даже самото английско издание се пуска от Рицоли. Допускам, че може едновременно да са го издали и на италиански, и на английски в такъв случай.

    @hazel, аха, между друтото Пророкът на мен ми е любима книжка за подаряване на нови приятели, по-скоро заради картинките, но самата аз предпочитам притчите му. Иначе под такова произношение минава тук, Калил , а за фамилията казват и Гибран, и Джибран (не бях чувала за Джубран). Даже един приятел ливанец, който всъщност ми го рекламира за пръв път, го произнася така, но трябва да го питам дали не се води по английската традиция. (Опитах се да разчета и арабското изписване, като ти спомена, но…).

    @Астилар, утре сутрин съм на твоя списък! 🙂

  9. mislidumi

    🙂 Razmisli, това относно партньорите и литературните вкусове:
    При нас в къщи е точно обратно – когато мъжът ми вземе да чете прясно прочете от мен книга, много му се ядосвам. Все едно, че ми се рови в личния свят 🙂 Чак на него му става смешно колко му се ядосвам и не може да разбере.

  10. Много интересен списък 🙂 слагам си едно наум „Платон и птицечовката“, също много ме заинтригува с Умберто Еко.
    А относно детските български книжки. Има една култова книга, която е от моето детство- „Пешо, моят братовчед“ на Васил Цонев. За съжаление не е издавана отново. Търсейки информация в интернет се оказа, че има още една книжка от същия автор и със същия герой- „Невероятните приключения на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето“.
    Аз имах някакви спомени, че имаше комикс по книжката в „Дъга“. Преравяйки Дъги-те вкъщи не го открих. Оказа се, че е бил в „Чуден свят“ (едно детско списание подобно на Дъга). И рисунките са на Доньо Донев 🙂 Открих 3 епизода и все се каня да ги сканирам.

  11. biankab

    Съжалявам за закъснението – нямаше ме тези дни. Размисли, усмихна ме с този списък – повечето книги, които си изброила са нови за мен, определено ще си имам едно наум за този списък.
    Играта е интересна, не знам дали трябва да постна отговора си тук (сравнително новичка съм в тези блогове), но ще нахвърлям едно списъче с книжлета 😉

    1.Последните три книги, които прочетох:

    – „Сто и един дни“ на Осне Сейерстад, както вече бях писала в блогът си. Много ме впечатли, може би бих я прочела и отново. 😉

    – „Бялата крепост“ на Орхан Памук – истината е, че съм влюбена в творчеството на Памук, а покрай мен и още десетина човека се „закачиха“ за този „наркотик“. „Бялата крепост“, както и останалите творби от този автор за мен са едно съчетание от модерен европейски стил и изящна източна словестност. В тази книга Памук отново подчертава сблъсъка на източното със западното. Всъщност „Бялата крепост“ за мен звучи като една приказка от онези на Шехерезада, макар с учудване да разбирам, че романът е чисто исторически. Не са много книгите, които ме грабват още с първите няколко изречения.

    – ‘Мръсна хаванска трилогия“ на Педро Хуен Гутиерес. – истината е, че тази книга я имам повече от година и чак сега я прочетох цялата. Стилът малко ми напомня на Буковски и Хенри Милър, но е написана в подчертан гонзо-журналистически стил, без грам цензура и с много истина в нея. Едва ли ще намерите по-ярък „репортаж“ за животът и мизерията в Куба през 90-те години. На моменти се смеех на сарказмът на Гутиерес, на моменти се отвращавах от вулгаризмът му, но в повечето случай оставах втрещена от така реално описаната мизерия. Аз не съм живяла в такъв режим, в подобна политическа ситуация и в такава крайна мизерия и нищета. И се изумявах от начина на оцеляване на хората, от промяната на приоритетите, от начинът им на живот. За мен беше интересно и много полезно четиво.

    2. Последните три книги, които си купих.

    Днес (преди няколко часа) си купих „История на тероризма – от античността до Ал Кайда“ под редакцията на Жерар Шалиан и Арно Блен (между другото покрай тази книга се запознах и с един крайно интересен човек). Ще е интересно четиво, а сред 20-те страници библиография
    ще си намеря и някое друго заинтригуващо книжле.

    „Хиляда сияйни слънца“ на Халед Хосейни. – парадоксът при тази моя покупка е, че в продължение на няколко месеца целият свят ми беше виновен, за UK amazon вече не правеха доставки до България. Тъкмо бях започнала да ангажирвам приятели в Европа, които да ми пратят книгата на английски, когато съвсем случайно попаднах на българският й превод. Истината е, че още не съм я прочела – чака си мирно ред 😉

    „Забравените от небето“ документалните разкази на Екатерина Томова. Взех си книгата, защото самата аз съм любителка на родопския край и хората там. Обичамда разговарям с тях, особено с възрастните хора – мили и интерсни са. Пък и преди 30 години тази книга е била един от най-големият литературен скандал – Екатерина Томова дори се е срещала с Тодор Живков по този случай. Ще й дойде и на нея времето 😉

    3. Три книги, които бих прочела отново.

    Хм…труден избор.

    Нека започнем с един мои любим сатиричен роман – „Москва 2042“ Владимир Войнович. Определено бих я препрочела.

    „За мишките и хората“ на Стайнбек – и нея с удоволствие бих я прочела отново. Много емоционално ми подейства на времето – бях сравнително малка, когато я четох.

    А….още една книга, която дори в този ред на мисли смятам да прочета „Източен вятър, Западен вятър“ – купих си я на времето с един вестник. Невероятна книга – някак си съм привързана към историите за сблъсъка на Източната и Западната култура – така ми се иска да разбирам и двете култури.

    Това е от мен 😉

  12. Я, до сега не ме бяха „предизвиквали“ 🙂

    Да се освестя малко и ще пиша по въпроса.

  13. Ще чакам търпеливо, Божо 🙂
    Благодаря, Бианка, интересни книжки посочваш. Между другото, Мръсната трилогия и аз много я харесвам, като източник на стратегии за survival в общество, което ми се струва хем ектстремно, хем подсъзнателно разбираемо като преживяване. И Орхан Памук ми е любимец (забравих да го кажа на Госпожа Ю наскоро) и сблъсъкът между Изтока и Запада явно му е тема на битието (нещо като нашия комплекс за малоценност, поне с такова впечатление останах като четох неговите слова при връчването на Нобеловата му награда).
    Хубаво направи, че ги постна тук книжките, но ако искаш си ги пусни и в твоя блог, за да ги видят хората, които следят твоя и да си ги запишат 🙂

  14. Pingback: Re: Книжлета « Amadea

  15. Pingback: … е равно на 9 книги « Разни хора, разни…

  16. Pingback: На времето съм чел достатъчно… ама « Седим и мислим…

  17. Pingback: Пещерата на неандерталеца » Blog Archive » Чукча тоже читалель ;-)

  18. Моля за извинение, че нагазвам така неканен в тази страница. Открих я случайно, търсейки препратки към детските си книги („Гората на призраците“ току-що получи второ издание, та се опитвах да видя дали я има по книжарниците в България).

    Всъщност исках просто да ви предложа да хвърлите един поглед на електронното издание за възрастни („Либерален преглед“ http://librev.com), което правя от около година насам. Съзнавам, че едно такова съобщение граничи със спам и в никакъв случай няма да се разсърдя, ако бъде затрито от админа. Никога не върша такива неща, в случая го правя само защото тонът на компанията ми подсказва, че това са точно идеалните читатели на „Прегледа“, които иначе няма къде да намеря.

    А оттам нататък вече може да започнем и да си говорим, ако нещата ви се сторят интересни.

    Златко Енев

  19. Изписал съм собственото си име като заглавие на коментара. Съжалявам, подведоха ме имената на полетата.

    Златко

  20. mislidumi

    Здравей Златко,
    (обръщам се по блогов обичай веднага на ти)
    хубаво е, че се обади тук, аз не съм админката на блога, а съм редовна читателка. Сега може и да си говорим директно с теб тук. Мисля, че и Размисли ще оцени включването.

  21. Здрасти, мисли и думи,

    ти май нещо си съседка, доколкото разбирам? В Берлин ли си или някъде другаде? Тук има една много интересна форумска общност, „Де зората“ на Милен Радев (който е много по-мил и фин човек, отколкото може да се предположи от – понякога – войнствените му писания из Медиапул). Струва си да се включи човек, ако и повечето постинги да са – по неизбежност – ziemlicher Müll. Няма да пускам адреса, да не прекалявам с рекламите, но едно търсене веднага го намира. А инак, ако ти се пише, обади ми се чрез „Прегледа“, аз съм общо взето петимен кореспондент (когато ми остава време, искам да кажа – с две деца на главата, job, вестника и всякакви други писания, не е много лесно).

    ОК, стига толкова. Милен току-що ми даде една страхотна книга – „Изыди, Сатана“ от Стефан Маринов (ако искаш да придобиеш впечатление, прочети писмото до полк. Гогов в „Прегледа“). Според мен тоя човек е на нивото най-малко на Алеко. И напълно забравен при това. Истинско откритие!

    Уф, стана по-дълго, отколкото възнамерявах. Чао.

  22. Наистина, тук може да се нагазва без покана, дори и ако не сме били запознати лично (което значи всички писали досега), както и може да се пише за други издания и да се коментират те. Но ако става дума за фина литература, тя може да бъде намерена в блога на мисли+думи, http://mislidumi.wordpress.com. Приятни забавления 🙂

    PS. Златко, заглавието на коментара е името, не си сбъркал.

  23. mislidumi

    Razmisli, благодаря за високата оценка, която ми даваш. Как пък все успяваш да ме похвалиш 🙂

    Златко, излючително интересно ми беше да разгледам „Прегледа“, непременно ще ти пиша. А защо толкова трудно зареждаше страницата – чаках поне 15 мин.? Или е било нещо повредено днес.

    Размисли, и на теб ще ти пиша да ти разказвам какво ново на фронта, разбира се, ако не досаждам с това.

    Хайде слънчв ви ден. Моят днес беше такъв. Бях се заплеснала и се качих на у-бан (метро), който беше за депо. Ватманката ме намери в последния вагон и ме преведе през служебните тунели до официалната спирка. Беше като на филм, разказа ми за ежедневието си, видях коридори под града, за чието съществуване изобщо не съм подозирала.

    Това съвсем не е по темата, но ми се прииска да го разкажа тук. Може пък и да е книга 🙂

  24. Ами той се товари от Америка, „Прегледа“, така че всичко си остава черна магия. Ония юнаци там са страшно агресивни и хитри, оплетоха ме в един договор за три години, а когато се опитам да им се обадя, попадам или в Индия, или в Русия (outsourcing). Господ с тях, писнало ми е да се боря с притежатели на вятърни мелници.

    Инак аз си работя редовно по него и, ако и да не е станал някакво модно четиво (опазил ме господ!), все пак изглежда си има няколко десетки редовни читатели. Те са малко мълчаливи, не пишат нищо, но аз си имам тайни прозорчета, през които ги наблюдавам, та знам 🙂

    Единственият ми проблем е липсата на мотивация за писане, което ме прави стра-а-а-а-шно бавен. Много ми се иска най-после да го износя тоя роман дето го нося от вече година и половина насам, но не ще да се пръква и това е. И така си ходя насам-натам като гламав, пиша на два дена по три думи и си викам, че бавните неща хубаво стават. Трай бабо …

  25. Pingback: Стягам куфарите « Детски му работи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s