Другарят Ромни

Не знам защо американската президентска кампания изобщо не предизвика интерес в България тази година. А материал за любопитство и поучения имаше.

За мен най-вълнуващото развитие беше степента, до която политическата лъжа беше легитимирана като начин за печелене на избиратели. Този феномен е нов в американската политика. Разбира се, не е никаква новина политик да лъже, но да те хванат в лъжа досега се с смятало за срамно нещо, погубващо кариерата, което трябва да се избягва поне за фасада. На фона на това, Ромни не само лъжеше в мащаб и честота невиждани досега, не само се измяташе в позициите си на 180 градуса и после обратно, но не му пукаше да го хващат. Когато му посочваха противоречията той отричаше или просто махваше с ръка. Някои казват, че това посече Обама в първия дебат – той просто не се е подготвял за отричането на всеизвестни и лесно проверими факти.

Как стана възможен феноменът Ромни в Америка и на какво се дължи той? Не виждаше ли, че за всички е очевиднo, че се излага? Плеяда анализатори, колумнисти, политолози и мормонолози всеки ден ровиха в нишките на американското общество и търсиха отговор на този въпрос, а аз синтезирам за ваша полза резултатите на техните анализи.

Главната теория беше, че Ромни не си е давал сметка за положението защото просто не е имал много възможности в живота си да се сблъсква с хора на по-ниска социална позиция, които да са на различно мнение от неговото и с което той да се налага да се съобразява. Израснал в привилегировано семейство, на 19 години бива пратен мисионер във Франция, където се ошлайфа в умението да убеждава непознати във вярата си. Работата му не e била да взема под внимание техните мнения и да променя собственото си, а да учи непросветените французи (в повечето случаи по-възрастни от него) колко погрешен е начинът им на живот. Много доброжелателни към мормоните хора посочват, че тази мисионерска роля дава изкривенапредстава за себе си на младите пратеници и им трупа калории арогантност, които после трудно се свалят.

Но аз бих посочила друга опасност на мисионерството за душата на мисионера. To не предполага никакво съмнение в собствената си вяра. Няма възможност и място, в коeто хлапакът да остане насаме с колебанията си, да осмисли съмненията си и да намали участието си в „програмата“ дори временно без последствия. В продължение на 2 години той просто трябва да проповядва, за да може после да отчете покръстените души. За много млади хора това се превръща в школа за цинизъм, в която те се научават да декламират партийната линия, без значение от истинските си мисли и чувства в момента.

Това продължава през целия живот на един мъж, който е решен да расте в мормонската йерархия и който се налага да приема и ентусиазирано да прилага над подопечните си във вярата едно спуснато отгоре послание. А когато партийната линия се промени, както се случва? Тогава просто забравяш старата и приемаш новата без да се задълбочаваш в разни нелицеприятни противоречия. И подопечните не се предполага да обсъждат, да задават въпроси, да ти противоречат. Затова на мен Ромни ми приличаше буквално на партиен секретар в американски вариант, свикнал да повтаря нещо, в което не вярва, докато то е опортюнистки валидно, а при промяна на курса да не дава сметки някому и да се смущава.

Друг любопитен мормонски фактор, който срещнах, беше доктрината за „лъжа заради Господ“ („lying for the Lord“). Макар че мормоните като цяло имат славата на много честни хора и това е вярно, през годините на преследване на религията им в средата на 19 век бива възприета стратегията да се лъже за практиките, ученията и събитията от мормонската църква пред властите. Това се е налагало, за да се избегне преследването и защото доста техни практики и принципи са предизвиквали меко казано отхвърляне от страна на останалото население, като например многоженството, храмовите ритуали, дори разследването на разни конкретни убийства. И докато този начин на самосъхранение чрез лъжа и прикриване е обясним, превръщането му в религиозно-доктринно позволена от Господ стратегия – обаче, внимание, достъпна само за хората високо в църковната йерархия – вече става мормонски специфична характеристика.

Какво общо има Ромни с нея и дали той може да се възползва от нея? Ромни не е заемал най-висшите постове в мормонската йерархия, но е заемал достатъчно високи такива, а ролята му е била да развива бизнес кариерата си. Доста наблюдатели са убедени, че той е култивиран като кандидат за президент от мормонската общност от доста отдавна и сочат старото фолклорно мормонско „пророчество за белия кон“, според което когато в един момент американската конституция виси на косъм, тя ще бъде спасена от един бял кон – много мормони виждаха Ромни в тази роля. Но това по себе си няма общо с лъжата, а с положението на Ромни в мормонското масово въображение. Тo му е дала възможност (и според свидетели, е получил разрешение от църковните ръководители) с цел да се хареса на либералните масачусетци при кандидатурата си за сенатор и губернатор, да заяви крайно либерални виждания, макар че те са били в разрез с църковната доктрина, а после, когато това вече не било нужно, да ги промени драстичнo.

Бизнес опитът на Ромни също не помогнал, за да развива словесна и мненийна отговорност. В една корпорация, каквато е била неговата, подчинените не само нямат тежест пред шефа, но и не е нужно да се обяснява много на публиката. Всъщност дейността на фирмата на Ромни се е състояла предимно от съкращаване на разходите (чети, уволнение на работници) на новозакупени компании, а тези работници не са имали никаква дума, нито обещанията му са имали значение.

Някои казваха, че Ромни все пак е имал възможност и дори е бил принуден да се научи да работи с хора, които не са на неговoтo мнение, да го взема под внимание и да носи отговорност за казаното. Бил е губернатор на Масачусетз 4 години, където е територия на демократите. Но в действителност не е така. Първо, той е бил губернатор само един мандат и не се е наложило да обяснява отмятанията си при повторна кандидатура. Второ, в Масачусетз Ромни е свършил едно голямо дело – здравната реформа – която самите демократи и без това са искали. По всички други параграфи е действал в пряка конфронтация и манипулация на разнородните колоритни фигури от масачусетския истаблишмънт. Като напуска, остава в историята на щата като най-непопулярният бивш губернатор. А масачусетци обичат да си избират републикански губернатори.

Нещо твъде любопитно от губернаторския му период, което за някои хора обяснява причината за провала му: сядайки на губернаторския стол, Ромни решава да въведе бизнес опита на управление в политиката. Или по-точно да приложи стила си на шеф на Бейн Капитал.‌ Това според него включвало той да изложи визията си за „компанията“ (тоест, щата) пред вицепрезидентите си, които да започнат да я прилагат. Тази стратегия обаче ударила на камък, защото масачусетският парламент, със своето демократическо мнозинство, някакси не приел да играе ролята на бизнес вицепрезиденти пред техен шеф.

И‌ наистина, всеки ентусиазиран бизнесмен, който не осъзнава, че в политиката бизнес подходите не вървят, рискува съкрушителен неуспех в нея. Особено този, който се възприема като партиен секретар пред подчинени.

Стои въпросът проработила ли е тази стратегия на откровената лъжа на Ромни, заради нея ли не беше избран и какви са последствията за американското общество.

Не знам дали това е причината да не бъде избран, но определено твърдението на Ромни, че заради политиката на Обама Джип сега прехвърля работните си места от Охайо в Китай беше толкова фрапантно, че се наложи да бъде енергично опровергавано от ръководителите на Джип. Но дори след тази проста фактологична проверка и опровержение, Ромни най-нахално удвои политическата реклама с твърденията си за Джип и то пред същите работници от същата фабрика, които знаеха, че Джип не пренася работни места. Само това очевидно нахалство в тази конкретна лъжа може да му е струвало някой процент загуба в Охайо.

Но се страхувам, че с Ромни лъжата придоби статус на нещо рутинно и прието в американската предизборна политика. Ромни лъжеше предимно за да угоди ту на една политическа група, ту да се хареса на друга. Макар че всички го възприемаха като ненадежден в мненията си, доста политически групи си въобразяваха, че той лъже отсрещния лагер, за да го прелъсти, а иначе е на наша страна и на нашето мнение. Tе си внушаваха, че е ОК да лъже врага ни, за да спечели президентството, пък иначе си е на нашта. Така тези групи му дадоха същото разрешение да „лъже заради Господ“ с благодорната цел победа на изборите, само дето слагаха себе си в позицията на Господ. Така че независимо че Ромни загуби изборите, американският обществен дискурс пострада много сериозно от неговата кандидатура и не знам дали идеалът за честност ще бъде някога възстановен.

Advertisements

22 Коментари

Filed under САЩ, религия, хора

22 responses to “Другарят Ромни

  1. Доста споделям наблюденията ти върху Ромни. Започваш с много интересен въпрос – защо нямаше отзвук на тази кампания в България. Моята теория по въпроса е, че предвид настоящия дискурс на мнозинството от медиите, за средностатистическия българин има един очевиден кандидат и това е Ромни. Та на българина, в годините на прехода, беше казвано, повтаряно и натъртвано че именно хора като Ромни са „успешни“ и беше въпрос на време да се появи някой, който да бъде припознат като достоен да управлява Америка. Опитваш се да кажеш на българина че Ромни не става, защото е патологичен лъжец? Ще ти бъде отвърнато че всички политици са такива. Възмущаваш се, че той няма политически качества – ще ти бъде отвърнато че той е успешен и забогатял бизнесмен, а политиците са некадърни, и че „най-после някой трябва да започне да управлява държавата като частна фирма, че да почнем да печелим всички“ (последното твърдение е очевидно абсурдно – няма и да го коментирам, появява се леко променено, под една или друга форма, но броди из общественото мнение в България). Караш хората да се възмущават, че съкращава работници, за да си направи асансьор за колата? Веднага ще чуеш „То там да не ти е социализъм, щом има пари, пазарна икономика – кой може да го принуди да ги дава на бедните?“ (пак оставям без коментар)

    После, защо Обама не се харесва. Първо, няма правилния цвят на кожата („Този ли бе? Я го виж к’ъв е черен“). После, поставя дебата на плоскост, която за същия този средностатистически българин е безкрайно далече. Същият този средностатистически българин е научен от същия този преход, че има някакви хора, които „живеят само на държавни разноски“ (47%, „people who feel they are entitled to things“ казва точно същото), макар той никога да не ги е виждал, нито да ги познава, нито да е говорел с тях; за сметка на това той знае (отнякъде), че „на запад е още по-страшно, с онея черни и араби и прочие“, които той пък няма и как да е виждал. А понеже ЛГБТ хората в България се прикриват, масово, от роднини и приятели, средностатистическият българин смята, че те не съществуват, че той няма как да има такива хора в обкръжението си, затова и за тях Обама си остава „Оня, дето подкрепя онея обратните“ (малко поомекотих речника, просто не ми беше приятно да го предавам по-дословно) и подкрепата му за правото на еднополовите двойки да сключват брак предизвиква насмешка („Толерастията ще затрие Америка“). От оня ден се нагледах по различни публични профили и страници на коментари на непознати за мен хора за победата на Обама. Един от тях (няма да го цитирам, че да не вземе да се разпознае човекът, но ще запазя смисъла) гласеше, че Обама ще наложи исляма през втория си мандат, във всички щати щяло да има аборти, да се пуши марихуана и да има гей бракове (тръпки ли те побиха?) и богатите щели да се изнесат, защото Обама щял да ги накаже за богатството им (естествено, абсолютно честно спечелено, нали това е Америка). Аз мога само да помечтая – дано да избягат във Франция, че да научат набързо що е то данъчна политика 🙂

  2. Ценка Цачева

    Здравейте!
    Разбирам, че сте умна, аналитична, знаеща и можеща.
    Това в статията ви, което ме подразни е следното. Първо, употребеното в заглавието „другарят“. Звучи преекспонирано, защото в един анализ не е уместно да се влагат чувства- не им е мястото там. Олекотяват анализа, получава се пристрастие…
    Второ, аз също си направих удоволствието да проуча материали за мормонството. И много добри неща прочетох. Нещата от реалният ни живот не са „черно-бели“, а са предимно в градацията на сивото Претендирам да познавам християнството. Знаем всички за много от недъзите на много християнски деноминации- ортодокс, евангелисти и католици. И за пореден път се убеждавам, че е проява на инфантилизъм да се пише в стил „черно- бяло“ за нещата.
    От един по-умерен тон вашият материал би спечелил повече.
    Поздрав.

  3. Ценка Цачева

    Послепис
    Употребената от мен дума „подразни“ е също от областта на чувствата. Затова, бих иска да добавя следното. Според мен, това, което пречи на нас българите да просперираме е нашата индивидуална надменност: „само ние разбираме нещата, около нас са балъци“. Била съм много пъти в компанията на хора „от народа“- селяни, роми, клошари. И винаги съм имала голямо удоволствие и полза от общуването. Същото не бих могла да твърдя при срещите си с хора, които имат високо самочувствие за себе си.

  4. Много интересен текст си написала. Чудя се дали не извеждаш твърде едностранно Ромни от мисионерството и мормонството. При всички случаи обаче, струва си да се прочете и да се помисли. Благодаря ти.

  5. Всъщност твоят текст добре илюстрира причината за липса на интерес в България към кампанията – в политическо отношение двамата кандидати са трудно различими. Остава да се обсъждат личните им особености или подробности от поведението – нещо като Биг Брадър (което пък неслучайно се прави с местни участници – иначе не би било интересно за никого).

  6. Не мисля, че кандидатите бяха неразличими в политическо отношение – Петър е изредил една част от разликите. Всъщност това, което обсъждам за Ромни не е някаква риалити подробност от поведението му уловена със скрита камера, а се отнася именно за политическите му позиции. Tой често заявяваше едно като позиция, после съвсем друго, после може би пак първото, често в рамките на една седмица. От самата cи здравна реформа се отрече.

    Светле, наистина мормонският бекграунд не е най-важната причина – според мен са бизнес навиците му.

  7. ol

    Това, което мен ме дразни най-много в почитателите на демократическата партия, е генерализирането и претенцията за интелектуално превъзходство. Въпреки че и другата партия обича да слага епитети на противниците си, демократите прибягват до откровени обиди и много шум. В случая не говоря за политиците и машините, които стоят зад тях, защото и двете кампании прибягват до едни и същи средства, а по-скоро за реакциите на обикновените хора. Често се говори, че за Ромни гласували само хора с много пари, както и такива, които били ниско образовани. Но се оказва, че 64 % от незавършилите средно образование са гласували за Обама. Този факт удобно се пропуска. Оказва се и че в развлекателната индустрия масово лобират и гласуват за Обама, а много от хората в този бизнес са изразнали със същите привилегии като Ромни.
    Аз и в двете партии не харесвам много неща, но около Обама също има много въпросителни. Тъй като в случая става дума за мормонството, сещам се и за скандала около пастор Райт. А и добре да се спре със спекулациите, че щом не го харесваш, значи си расист. Как да се коментира тогава фактът, че чернокожите гласуват за него с впечатляващо пристрастие?
    Мисля, че изборите бяха доста добре представени и коментирани в България. Не по-зле отколкото в други европейски страни. Да не забравяме, че въпреки важността на събитието в световен мащаб, в България има и по-важни проблеми за решаване.

  8. Не разбрах каква е връзката на този коментар с поста.

  9. ol

    Връзката е, че постът претендира да анализира и синтезира източници. Един вид „чакайте сега непросветени българи да ви разкажа какво се случи тук и не ви го казаха“. Това не е атака към вас, а към начина, по който се чете поста. Анализираните източници са едностранчиви и определено пеят една и съща песен, липсва критичен анализ за мен. Прилича ми на малко по-интелектуална версия на „Ромни е гадняр, защото е мормон и е богат“. Отделно ме учуди критиката ви, че в България нямало интерес към изборите в САЩ. Напротив, имаше достатъчно интерес като за държава от Европа. Това, че да речем вестниците не са писали за Ромни като за лъжец, а за Обама като месия, съвсем не означава, че е нямало никакви материали и никаква дискусия.

  10. Не виждам какво лошо има в това да синтезирам източници в блога ми по различни теми. Всъщност аз често чета такива синтези по теми, които не следя отблизо. Ако това ти говори, че смятам читателите за непросветени, значи просто постът не е за теб. Ако ли според теб в тях липсва критичен анализ или не си съгласен с конкретните аргументи на поста, е трябвало да аргументираш именно това. Рант за пастор Райт и развлекателната индустрия в случая не помага – освен ако не аргументираш конкретна връзка с поста, разбира се.

    „Това, че да речем вестниците не са писали за Ромни като за лъжец, а за Обама като месия, съвсем не означава, че е нямало никакви материали и никаква дискусия.“

    Това доста ме учудва, тъй като нито имах предвид вестниците, нито според каква точно е била оценката им за кандидатите.

  11. ol

    Ти казваш, че аз пускам рант, за мен този твой пост също е рант. Твърдя го, защото далеч не всички в блога ти са такива, така че като читател виждам разликата. Нека да повторя: това, което не ми хареса в поста е критиката, че в България не се е обърнало внимание на това, което интересува теб конкретно, плюс едностранчивия афект, който личи от редовете. Моето отношение е като на Ценка Цачева, която е коментирала по-рано, може да не го изразих ясно, но не си вадя хляба с писане. От афектът се губи ефекта. Затова именно споменах какво ме дразни при коментаторите, които са привърженици на демократите. Твоят пост е много типичен като реакция, поне моите наблюдения са такива. Ето, и първият коментирал е на мнение, че нямало отзвук и че заради тесногръдието си българите харесвали Ромни, а аз виждам доста коментари за изборите и много българи, които харесват Обама. Знам, че всеки си гледа в неговата паничка, но в такъв случай няма право да претендира за обективност.

  12. Интересни наблюдения. Лъжата не е някаква новина в американската политика, но Ромни действително стигна нечувани висоти. За мен това беше проява на интелектуална слабост на него и екипа му: те дори не се постараха да елиминират очевидните противоречия.

    Не ми е много комфортна теорията за дългосрочен мормонски план – макар че мормоните са откровено странна религиозна група, да бъдат критикувани и обвинявани те е много по-приемливо отколкото други видими и далеч по-влиятелни религиозни общности.

    За мен една добра новина от тези избори е, че темата за религията беше потушена: Ромни като мормон нямаше никакъв интерес да говори за религия, а Обама като демократ и – както го подозирам – таен атеист – следва светската линия на демократите. Ако преживеем още две-три кампании в които речите на кандидатите не звучат като неделни проповеди, Америка ще бъде едно по-добро място. Ако преживеем и няколко кампании в които личният и семеен живот на кандидатите не е на такъв брутален показ, Америка ще е едно още по-добро място. Последното е слабо вероятно.

    Бизнес опита на Ромни намирам за плюс. По тоя въпрос вероятно с теб много можем да спорим, но като цяло смятам, че тоя тип фирми са по-скоро полезни отколкото вредни. Богатството му, като мярка за успех – също. Не приемам тезата, че “той не разбира проблемите на обикновените хора”, така щедро пропагандирана от демократите. Повечето лекари също не са преживявалки симптомите на пациентите си, но това не им пречи да си вършат работата. Отделно,
    Обама също не е човек от народа. Повечето политици не са – дори да са от бедни семейства, в голямата си част са учили в елитни университети и са работили за много пари.

    Тези две атаки някакси разсеяха демократите от много по-важната атака: Ромни е лицемер, който променя позициите си по ключови въпроси по-бързо отколкото може да си каже името и после се прави, че нищо не е станало. За мен голямото разочарование от демократите тоя път дойде именно тук – те отказаха да се разделят от любимите си класови нападки и оставиха Ромни да лъже далеч по-комфортно отколкото трябваше. Няма гаранция, че стандартите на истината ще се върнат скоро в американската политика както отбелязваш.

  13. Религията като цяло не беше проблем на изборите, за щастие (макар че атеизмът продължава да е проблем, но това е друг въпрос) и когато аз говоря за влиянието на мормонството не става дума за религиозни вярвания, а за култура с малко к. Социални навици на една общност, един вид, които са се установили, но не непременно са в застъпени в религията. Както писах, мормоните като цяло имат доста силна репутация за честност и тя отразява действителността. Познавам много от тях и доста им симпатизирам. Един Джон Хънтсман например е златна личност, а неговото семейство е свързано с мормонската „аристокрация“. Така че не е казано, че като си мормон ще си лъжец, точно обратното. Но Ромни не е имал случай да израсне като личност извън различни социални ситуации, които са го насочили в посока да е конформист и арогантен в същото време, и да се самозаблуждава за отговорността за думите си. Въпреки че мисионерството реално е школа за кариеризъм и дори според някои цинизъм, повечето млади хора имат възможност след това да израснат в други ситуации, да се дистанцират от доктрината, без да е нужно да лицемерничат и макар да продължават да ходят на църква – като cafeteria Catholics. Хънтсман например има голямо семейно богатство, мормон е, но не е живял само в сапунения мехур на кариеризма като Ромни. Най-малкото е работил в политиката и дипломацията на различни нива, не само като шеф, и може да работи с хора различни от него. Лъжливостта на Ромни беше трагична защото той просто не си даваше сметка колко ужасно изглеждаше отстрани.

    Не твърдя, че има дългосрочна мормонска конспирация за излъчване на президент, но определено мормонската общност живо се интересува от това да има мормонски президент (дълга тема е защо) и определено смятам, че при връчването на олимпийските игри Ромни е вече виждан като такава потенциална фигура.

    За бизнес опита на Ромни и по-скоро за бизнес опита като предимство в политиката трябва да пиша отделно 🙂 Но в случая не става дума за бизнес опита изобщо, а за конкретния на Ромни (нали знаеш, между другото, че той се съгласява да поеме Бейн Капитал след като Бейн му гарантира че нито перспективите за кариерата му, нито заплащането ще пострадат ако новата фирма се провали 🙂 хе хе, и аз искам такава сигурна работа). Обама е израснал в бедно семейство, учил е със стипендии и далеч не е започнал с големи заплати. А лекарите напоследък е модно да преминават обучения за съпричастие, защото се оказва важно за да могат да си вършат работата добре. Това само като вметка и уточнение, а иначе са интересни въпроси за които има място да се пише в бъдеще.

    Но искам да подчертая, отново, че постът не е за предимствата да са мормон, бизнесмен или човек от народа за да бъдеш добър президент и кой е по-добрият кандидат пост фактум. Постът е за това как различни социални опити са довели до арогантността и лъжата на Ромни..

    Ол, възможно е да виждаш афект защото става дума за позиция, която е различна от твоята. За съжаление трябва пак да кажа, че вината е в преподаването на литература и история в училище, където продължава на всеки въпрос да има само един отговор. Ако прочетеш внимателно, никъде не пишa, че е трябвало вестниците да говорят за лъжите на Ромни. Това е темата на моят пост, но не е изискваната от мен тема към вестници.

  14. ol

    Не искам сега да продължавам да споря, само отбелязвам, че образованието по история и литература не ми е получавано в българска матрица и нито от мен се е очаквал само един конкретен отговор, нито аз очаквам такъв от останалите. Приеми ме като читател, който е харесал други твои постове, но този конкретно – не. В случая и други читатели са писали, че подхождащ едностранчиво. Аз го казвам като човек, който не харесва напълно нито един от двамата кандидати и не проявявам пристрастие към който и да било от тях. А в случая изобщо не очаквах ти да си на същата позиция, съдейки по други твои мнения. Но нека сложа точка на този спор, така може до утре, а и писмената комуникация е подвеждаща много често.

  15. Знаеш ли, щеше да е много по-полезно за дискусията ако беше аргументирал защо не си съгласен с написаното. Пък нека приемем, че като съдържател на блога аз имам право да избирам на кои теми да пиша в него.

  16. voxy

    лъжата изобщо не е нов прийом за щатите хаха особено за политиците им, но аз виждам някакво предубеждение спрямо Ромни, изобщо не отчиташ факта че той първо трябваше да спечели консервативните републикански гласове, повечето на изключително дебелоглави, закостенели и глупави американци с достигащи до идиотски разбирания, а след това да спечели и националния вот, който никога не би го спечелил със същите лозунги с които спечели републиканската номинация. Очевидно че няма друг начин освен да омекоти позициите си.

  17. Мария

    1 млрд. щ.д. – това е цаната на кампаниите на 2-ата по-известни претенденти (щото имаше и други, но за тените проекти за САЩ и американците не знам дали научиха, а ние съ сигурност – хич). Единственият валиден и истиниски интересен отговор на въпросите поставени в поста е точно онзи, който няма да чеум никога открито: отговорът на инвестиралите основната част от този 1 млрд.

  18. Както уточних, не става дума за лъжата въобще, а за нормализирането й за пред американската публика. Вече не е скандално и проблемно за кариерата на един политик да бъде хващан в толкова очевидни лъжи и то толкова често.

    Освен това уточних, че не става дума само за разлики между позиции на първичните избори и общите, а преди всичко за противоречия в рамките на къси периоди от време скоро преди изборите. Понякога измятане за седмица-две, понякога за един-два дни. Когато има такива драстични разминавания политиците ги обясняват по някакъв начин, уточняват се дори манипулирайки публиката или казват, че мнението им се е променило. Но Ромни направо отричаше, че е казвал такова – проверимо – нещо.

    Между другото, тази длъжка статия от днес, отново върху фемомена лъжите на Ромни, поддържа, че именно фактът че е лъгал го е направил по-вървежен сред консерваторските елити – според авторът, това се дължи на съзнателната стратегията, върху която се изгражда консерваторското движение от последните 30-40 години и в нея дребната лъжа до финансовата измама са гръбнакът. http://www.thebaffler.com/past/the_long_con/

  19. neuromantic

    Без да съм несъгласен с написаното в поста трябва да кажа нещо вдъхновен от последния ти коментар. Ако консерваторската стратегия съзнателно се изгражда върху лъжа значи консерваторите са напълно подготвени за управлението. Аз например съм зареден с много истини за живота, вселената и всичко останало и съм сигурен че ако изляза да ги кажа по телевизията никой няма да гласува за мен. Много по-опасни намирам сладките илюзии на демократите (като идеята за правителствено-модулирани нисколихвени имотни кредити – така нареченото надуване на балон, чието спукване оглуши всички до руската граница), които реално представляват лъжи прикрити зад маската на благородство и които, още по-лошо, действат като капан в който падат самите му създатели, повярвали в собствената си магия.

    Демократите като че ли са ми по-симпатични защото дават вид на по-културни. Но културата никога не е побеждавала в битка с варварщината, освен на нематериално ниво. Докато ние ставаме все по-изискани, дори в държавната организация, бързоразвиващите се икономики ще изядат основното ястие. Виждам че си готова да замениш високия стандарт на живот на децата ти, за да пребъде светия дух на цивилизацията, но малко хора са дорасли за тази идея. За щастие на Обама поддръжниците му не осъзнават какво всъщност целят с избора си.

    Също така не приказките преди избори са най-важното, а действията впоследствие. Те са нещото което различава консерваторите от партийните секретари. Обичаш да правиш паралели между републиканци, католици, етц и нашенските леви апаратчици и това е един добре познат у нас похват за оневиняване на комунистическата власт. Но партийният секретар е отроче на партийното строителство, а пък то е изобретение на популистките партии, които се прехранват единствено чрез въпросното строителство и никога в историята на света не са били десни. Десните партии са характерни с това че обикновено се водят народни, защото са близо до хората, които избират лидерите си. Елитни конструкции спуснати от космоса и преливащи от секретари обикновено са позиционирани в лявото пространство.

  20. Мария

    О да, консерваторите щом знаят да лъжат значи са подготвени за управлението.
    Проблемата идва когато лъжат себе си и действителността грубо ги опровергава или пък лъжата излиза наяве и им разваля партито.http://www.tnr.com/blog/plank/110597/exclusive-the-polls-made-mitt-romney-think-hed-win#
    Ромни до такава степен не е свикнал действителността да му противоречи, че искрено се е изненадал когато вътрешната му информация за сигурна победа се оказала невярна. Май този човек наистина си е вярвал когато е лъгал и останалите.

  21. Здравейте , прочетох статията – много ми хареса , винаги ми е интересно да чета подобни материали. Прочетох и някои от коментарите. Имам си едно мнение по въпроса и то е, че който и да е президент на САЩ на него ще му се казва какво да прави и в полза на чии интереси да се ориентира. Мисля също, че няма нищо случайно , хора който са стигнали до там да станат президенти на САЩ имат екип от хора които буквално им слагат думуте в устата. Не мислете че нещо което казват не е било предвидено. Те дори си огуварят предварително въпросите по които ще говорят. Дори мисля, че е интересно да кажа че последните предизборни диспути са били с тройно по-вече време в медиите отколкото предишните, по простата причина че са установили, че хората имат огромен интерес към тях. Това направо ги е превърнало в индустрия.

  22. Pingback: Президентът-бизнесмен | Размишльотини

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s