Силата на множеството

Темата на световният ден за блог действие тази година е „the power of we“. А какво значение има това – сигурно има объркани. Доста хора напоследъкса открили Аза и вярата в съзидателната сила на неговия егоизъм (по Айн Ранд) или просто не харесват повечето хора около себе си и държат да са отделна от тях единица, по всякакви възможни начини. Републиканците в САЩ, например, се обиждат, когато някой посочи, че човек никога не изгражда самичък бизнеса си или изобщо успехите си. Tакива настроения са типични и в България където, забележително и иронично, Айн Ранд е все по-популярна сред масите. „Ние“ не се котира, а Азът се отнася за тяхното собствено Аз.

Та затова, макар че Азът е уважаван от мен елемент, мисля, че това местоимение Ние има сериозна нужда от изясняване и реабилитация. Cупер важно да си дадем сметка какво голямо влияние има(ме) Ние, дори за нашия собствен Аз – и как, волю неволю, от Нас отърване няма.

Ето например интелигентността, която отделни хора изтъкват като основен аргумент за постиженията в живота си, с което да оправдаят приоритетното място на своето Аз пред всички останали лузърски Азове. E, интелигентността не e съвкупност от мозъчни клетки, нито постоянна способност на даден орган, а представлява по-скоро взаимоотношение между хора. Един вид вземане-даване. Ако сте усещали как с различни хора се чувствате глупави и никога не успявате да се проявите в пълната си светлина, а с други пък някакси все сте гениални, то не е само ваше усещане или въпрос на синергичност. Има още

13 коментара

Filed under интелектуалстване, свят

Какво се вижда с третото око: Изложба в Червената Къща

За презентацията е нужен JavaScript.

Ако искате да узнаете какво видяха ромските деца това лято с третото си око – онова, фотографското – вече можете да го направите. Изложбата с работите им от работилниците се открива във вторник, 11 септември от 18:30 часа в Червената къща (зала Пеша Николова на втория етаж).

Струва си да отидете, защото снимките ще ви изненадат. Със сигурност не са това, което повечето хора си представят стереотипно какви са преживяванията и мечтите на едно ромско дете. Често дори добронамерените хора имат стереотипи,  само дето са положителни. Тези работилници и фотографиите им дават възможност те да се представят сами, вместо други да определят какви са. И те с много желание го направиха. Те искаха вие да видите техните снимки и тях самите. Има още

Вашият коментар

Filed under България, изкуство, социално

Немската народна песничка „Тръгнал кос“ и други културни контрафакти

Знаехте ли, че „Тръгнал кос“ е стара немска детска песничка, в която се говори за малкия Ханс, който тръгва по света и после се връща у дома пораснал?

Има още

18 коментара

Filed under България, класика, минало, музика, свят

Рекламите остаряват красиво

На едно пазарче в малък италиански град наскоро попаднах на колекция реклами от стари списания, обрамчени в паспарту. Зарових се в тях и ме засипаха талк за тяло Палиери, писалки Дилети, застраховки Ради и други удоволствия, които днес никой не разбира. Имаше и други, малко по-разбираеми, под формата на метални кутии Нивеа с вълшебна субстанция вътре или глутинирана и рафинирана паста Барила в ръцете на дяволити ангелчета. Цял един свят, от плът и кръв, който днес не познаваме осезателно, но който претендираме, че сме преодолели. Има още

2 коментара

Filed under идеология, изкуство, култура, минало, свят, традиция

Работилници Трето Око, това лято

 Снимката вляво е една от любимите ми от последните две години. Сочни цветове, ловяща окото графика и едно смътно усещане от детството, когато домат с хляб беше лятната следобедна закуска. Направена е от участничка в работилницата по фотография Трето Око през 2010, от Кюстендил. Ето тук е портфолиото със снимките направени от работилниците.

Това лято отново ще правим работилници по фотография за деца от ромски общности. Защото вярваме, че фотографията променя както този, който гледа през обектива, така и този, който гледа снимките. Кара ни да забелязваме красотата в уж невзрачното, да видим неща, които не познаваме и дава шанс на маргинализираните перспективи.

Ще се радваме ако ни помогнете и това лято – с фотоапарати, които не ви трябват вече, с разпространение на информацията, с идеи за изложбени пространства и с усмивки. Ще ви се отблагодарим с нови, интересни снимки.

За контакт, моля пишете на ellie.j.ivanova@gmail.com. Може да се запишете и в нашата фейсбук група.

Благодаря 🙂

9 коментара

Filed under България, изкуство, социално

Свободното споделяне

Та… Комай най-популярният аргумент за споделянето онлайн на книги против волята на авторите и издателите им, излиза да е свободата. В нейно име автори и издатели нямат право на претенции и всякакви посредници между потребител и файл се заклеймяват. А идеалът е зората на интернет, когато всичко е било безплатно правено и по братски споделяно.

Но дали наистина това споделяне е свободно, безплатно? И толкова добър ли е резултатът от него? Има още

15 коментара

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, литература

Нужни ли ca въобще издателства?

Мирослав Пенков, На Изток от Запада. Сиела, 2011.

И трябват ли ни кафенета, след като на днешно време всеки може да си направи еспресо вкъщи? А ако иска да го сподели с приятел, пък да си отвори скайп?

Напоследък, по повод протестите за АСТА, разни хора стигат до един консенсус: Свободата на безплатно споделяне на произведения e добрa и за потребители, и за автори. Tя вреди само на издателите. Авторите са над тези неща или могат да получават компенсация директно, а издателите са просто търговски посредници, които на днешно време са ненужни.

Преди две години, по повод екшън-акцията „Читанка“ бе развита теорията, че доколкото книгите са физически предмети – рязана и шита хартия с мастило по нея – за тях може да се искат пари. Но доколкото са само текстове, те са идеи, те са духовни и за тях не бива да се искат пари. Особено защотоще отидат главно в джоба на издателите, които само експлоатират авторите на тези текстове.

И така, след като в пресечната точка на всички аргументи се появява образът на Злия Издател, възниква въпросът: трябват ли ни въобще? Има още

51 коментара

Filed under България, изкуство, интелектуалстване, култура, литература

Средновековни рецепти

Явно предколедното време предразполага към специални рецепти, защото напоследък блоговете блоговете пишат или това, или за коледна украса. Е, тогава ето малко средновековни рецепти като за празник (не непременно коледни). Има още

1 коментар

Filed under Средновековие, минало, свят, традиция

Свободни книги

По искане на Пипи и Петя, ето списък с книги, които след скорошното ми пренасяне имат нужда от нов дом. Ако пожелаете някоя от тях, драснете ми мейл (About) с адреса си. Билетът им до вас е за моя сметка, а пък ако настоявате, може да ми пратите някоя друга в замяна 🙂

Предлагането на книгите от моя страна не представлява препоръка 🙂 Някои ги харесвам, но имам повече бройки, други са хубави, но няма да ми потрябват пaк, трети дори не съм ги чела, а четвърти… по-добре да отидат при някой, който ще ги оцени.

На английски Има още

14 коментара

Filed under литература

Пазарът на изкуство в Америка и Европа

Като оставим настрана вторичния пазар на шедьоври и аукционните къщи, американският и европейският пазар на изкуство са твърде различни. И зад това прозира различно отношение към изкуството на масово ниво.

В САЩ има повече галерии. И повече от тях имат програма за работа с определени художници, развивайки  с това кариерата им, а не са просто магазини за подаръци ориентирани към изкуство.

Но цените на изкуство са по-ниски в САЩ отколкото в Европа. В СAЩ доста по-малко, да не кажем минимален брой художници се издържат от изкуството си. Повечето работят нещо друго, а то е за времето, което им остане. Има още

2 коментара

Filed under САЩ, изкуство, интелектуалстване, свят, традиция

Социален реализъм по американски и wabi sabi

Реджиналд Марш, "Ню Йоркски площад" (1933)

Ако помните социалистическия реализъм, който се предполагаше да прославя работническата класа и да показва пътя към комунизма, сигурно не знаете зa социалния реализъм – движение с голямо влияние в американското изкуство, чийто фокус също може да са социални проблеми и послания, но без да поставя политически цели.

Естествено, социалният реализъм в САЩ хваща корен преди всичко в годините около Голямата депресия. Но той не се изчерпва прост  с социални несправедливости и трагедии. Bажното в случая е протестът към „красивото“ като обект на внимание и вместо това, обръщане на внимание на невзрачното, уж грозното и онова, което днес бихме нарекли уаби-саби. Tой променя етиката на погледа, представите какво заслужава нашето внимание и какво да считаме за красиво.

А това започва още от Уолт Уитман, според който красота може да се намери във всяко нещо, дори и обикновеното или неугледното. Неслучайно такава идея се налага именно в Америка, която не е имала традиции в лукса и „аристократизма“ на ежедневието, където грубият труд не се е смятал за недостоен (вж. американската мечта). Има още

6 коментара

Filed under САЩ, изкуство

Истинските голи жени


Определено страдаме от липса на голи жени около нас. Вярно е, че всички публични пространства преливат от реклами на каквото и да е, c (полу)голи девойки като стръв. Но колко истински жени сте виждали голи и дали това има някакво влияние върху вас?

Преди те бяха повече. Да, нямаше реклами, но без да са ме водили на нудистки плажове като малка аз съм виждала повече истински жени без дрехи, отколкото децата в днешно време и смятам това за положително влияние. Смятам, че асоциирането на голотата стриктно с консумирането на продукти, с някакъв статус в обществото или с точно определена норма за красота е също толкова голяма пречка пред вътрешната хармония, колкото и анатемосването й. Има още

46 коментара

Filed under България, минало, свят, социално, феминизъм

Ромите в САЩ

Ромите днес са най-преследваното малцинство в Европа. Малко обаче се знае и говори за живота им в САЩ, страната, в която всички изтъкват произхода си от имигранити. Носейки старата си европейска слава на вечните преселници, ромите въпреки това се отличават от останалите и продължават да са сред най-отхвърляните и пренебрегвани малцинства и в Америка. Но начинът, по който са стигнали дотук и съдбата им на място са толкова интересни, че биха могли да ни помогнaт да разберем и живота им в Европа.

Макар че терминът „ром“ („Roma“) е разпространен в САЩ, малко хора разбират за какво се отнася и го объркват с град Рим или с Румъния. По-разпространена е думата „Gypsy“, която някои хора смятат за обидна. Има например глагол „to gyp“, който означава „измамвам“. Но в същото време има и глагол „to jew“, със същото значение, без етнонимът Jew да се смята за обиден. Има още

13 коментара

Filed under България, САЩ, свят, социално, традиция

Hеща, които ми липсват

портмоне буфан с лайсни
мекици с пудра захар, увити във вестник
хубав плътен мазен графит
снимки с грапава повърхност, вълнообразно подстригани
рокли; никой не носи вече рокли
библиотекарски каталожен шкаф
трамвай
гише със стъкло на гравирани цветенца
индиго
кърпички от плат
миризма на машинно масло
ръчно плетенa жилеткa
легла с пружина и метални рисувани табли
линия с фигурки
стояща закачалка
грамофон
афиши с висок печат и преливащи букви

Моля, добавете.

Има още

23 коментара

Filed under България, минало

Село Връв

За презентацията е нужен JavaScript.

Тина и аз живеем извън България от доста време и по различен начин сме намерили лекарство за носталгията. Тина е познавач на дизайна и възстановява красивите стари къщи във Връв, селото на дядо си и баба си и им дава нов живот, като ги превръща в къщи за гости. Миналото лято тя ме покани в една от тези къщи, а аз направих снимки, което пък е моето лекарство за носталгия. Връв е малко, старо и меланхолично село в северозападното ъгълче на България, на брега на Дунава. Всъщност то е най-северното селище в страната, c римска крепост и сцена на важни исторически събития. Макар и сега почти забравено от внуците на коренните му жители, в него има много хубави неща, които да се видят, пипнат и помиришат.  Има и къде да отседнете за едно кратко селско приключение. Място не само за един хубав уикенд, но и за плаж, каяк, разходки, риболов, плуване в Дунава, колело по тихия виещ се асфалтиран път. Може да се разходите и до Сърбия. Има още

10 коментара

Filed under България, минало