Целта на образованието

Кайл е на 17, учи пиано от 2-3 клас и миналата година е спечелил младежкия конкурс за съвместен концерт с градския симфоничен оркестър. Изпълни Тотентанц за пиано и оркестър G 126 от Лист и беше блестящ. Не му беше за първи път – спечелил е 15 първи награди от разни (и международни) конкурси и е свирил с различни оркестри.

Явно е, че Кайл е талантливо момче, което е имало шанса да развие таланта си. Обаче има и много деца, които посещават танцови школи, учат цигулка и играят спорт без да имат кой знае колко талант. Някои познати хора смятат, че това е излишно пръскане на средства, губене на време на всички – самите деца, учителите им, останалите по-талантливи съученици и родителите. Според тях става дума за болни родителски амбиции, водещо до разводняване на обучението, за да бъде на нивото на посредствените.

Сигурно няма да е изненада, ако кажа, че тези мои познати са българи.

Когато бях малка танцувах в представителен детски ансамбъл, но явно не бях достатъчно талантлива, та учителят все беше недоволен от мен и не ме избираше за концертите; накрая се отказах. Не си спомням да е било трудно, но със сигурност беше интересно. След това съм учила и неща, за които имах талант и ми харесваха, както и други, които очаквах да не ги мога, но после се оказах добра, или пък други, за които имах предварителна негативна нагласа. Въпреки това и досега помня някакво смътно „забранено“ желание да танцувам, нещо истинско и пред публика, придружено от осъзнаването, че не ме бива и по-добре да не се излагам.

Но общо взето, принципът беше следният: няма смисъл да се мъчиш, а за теб да се хабят ресурси, след като нямаш талант да се занимаваш с дадено нещо.

Този принцип изхожда от самата философия на образованието. Човек не учи така изобщо, а защото обществото е организирало пътеки, канали и начини за учение, зад които стои идеологията за необходимостта от учението, която мотивира хората да учат, а обществото да отделя ресурси и да организира. Така че първият въпрос е: защо (да) учим?

Може някой да си каже, че образованието е едно, а обучението в изкуство или да се прави изкуство е съвсем различно. Всеки трябва да получи необходимите за участие в обществото знания, но изкуството е въпрос на талант и акo го нямаш и не го владееш, това не би пречило на участието ти. Можеш да учиш ЗА изкуството, дори трябва, което би ти дало възможност да оценяваш произведеното от истинските таланти.

Всъщнoст тази постановка си е също идеологическа. Просто идеологията постулира, че:
1. Изкуството е процес и умение, което би трябвало да се развие до съвършенство.
2. Изкуството би трябвало да се оценява, от публика.
3. Така че една част от хората ще владеят и правят изкуство, а други ще го консумират и оценяват.

По същия начин, по който един човек учи математика до високо ниво, защото „има талант“ за това, а обществото влага в образоването му доста средства, като впоследствие от него се иска да употреби знанието си за другите хора, които ще консумират плодовете на неговото умение.

Разбира се, има разлика между практически приложимо умение и такова, което носи удоволствие – на консумиращите го, както и на прилагащите го.

Можем ли да кажем за някое дете, че от него математик няма да излезе и съответно по-добре да не се хаби да учи математика, а виж, да научи това-онова ЗА математиката и как се е развивала тя, какви приложения има в днешния свят и какви са най-важните математически формули и това е? A ако детето има музикални заложби и няма да става инженер? Звучи странно, но това си е принципът на специализацията, която беше и все още е приетата идеологическа константа в България. Звучи странно само защото малко го подсилих и го приложих за математиката, но принципът си е този. Смисълът тук е: човек се учи, за да придобие умения, с които да бъде най-полезен на обществото в бъдеще.

Други идеологии за образованието дават друг смисъл на учението:

Човек учи, за да служи на/прослави/представя Родината.

Човек учи, за да продължи прогреса/покори природата/живее по-добре.

Човек учи, за да си намери добра работа/“да не работи“.

Човек учи, за да придобие статус или престиж (различно е от горното).

Човек учи, за да прослави Бог/защото Бог иска това от него/защото самото учение е общение с Бог.

Човек учи за свое удоволствие/да открие себе си/да стане по-мъдър.

Естествено, тези мотивации преливат една в друга дори във всеки човек. Някои може да ни звучат толкова познати, че да ги смятаме за най-естествения подход към учението (за да си намери добра работа, да служи на обществото), други са ни странни и не разбираме (за да общува с Бог? дори и когато не става дума за религиозно образование, а например за математика?), трети звучат добре, но не вярваме, че някой може да ги взема като основна цел (да стане мъдър по принцип). Но те могат да обяснят защо в дадени страни момичетата не учат много дълго, защо в други хуманитарните дисциплини са толкова популярни дори и в университета, защо трети са толкова нагоре в международните тестови класации, а не са толкова добри в иновациите. Могат и да обяснят защо българските емигранти в САЩ рядко записват децата си на уроци по пиано.

Образованието в изкуство заема различна конфигурация във всяка от тези идеологии. Естествено, ако целта е да служиш на обществото с някакво специално умение, ти учиш за да го развиваш и ако нямаш таланта, за теб не се хабят средства. Ако учиш, за да развиваш себе си, може никога да не достигнеш високи умения по пиано поради липса на талант, но това няма значение – ще учиш пиано, защото ти харесва, защото калява дисциплината и вниманието, защото това е начин да се научиш на концентрация, защото имаш невербална памет и разбиране или защото това ти помага да научиш по-добре математиката (според резултатите на някои изследвания). Ако се учиш, защото с това общуваш с Бог, изучаването на пианото е начин да разбереш хармонията, с която Бог е надарил света или да оцениш удоволствието, което ти дава Бог, когато твориш нещо красиво, макар и безполезно или да оцениш сътрудничеството, което Бог ти оказва в процеса на сътворяването.

В Бългaрия за децата с музикален талант има специализирани училища, ако на 8 не си вече започнал никой няма да се занимава с теб, а ако упорстваш и се опитваш да го правиш като хоби, ще считат заниманията ти за чудато и безплодно прахосване на време.

В САЩ например, където се цени научаването на мислене, любопитството за откривателството и възможността да виждаш нещо познато от различен ъгъл, където образованието е лично усъвършенстване и изграждане на свое мнение, изкуството има място само за себе си. Да, има майки, които пускат на неродените си деца Моцарт, а за едва проходили има разни поредици, чрез които се стимулира развитието на интелекта с класическа музика. Но и по-големите деца се насърчават да се занимават с изкуство, макар и да е ясно, че няма никога да станат професионални музиканти/художници/танцьори. За удоволствие, за самочувствие от творението със собствени ръце, за развитие на въображението, което ще бъде толкова необходимо примерно после в математиката, за „развитие на способностите за игра,“ за насърчаване на изразяване на гледна точка, за да разбират изкуството чрез правене, за лекуване на двигателни или ментални проблеми, развитие на координацията… И то не само за малките. Децата на upper middle class може да се занимават с балет до последната година на гимназията, дори и в университета като странично занимание, макар и всъщност да целят да станат медици.

3атова не ме учудва, че малко български емигранти записват децата си да учат пиано. Когато средствата са кът, a детето няма гарантирано бъдеще като професионален музикант, пък попитата схема е „учение за работа“, изглежда много по-разумно да се вложат те в някаква перспектива за област със сигурна работа, а образованието се избира според „какво може да работи човек с това после“.

Но то идва от същото мислене, при което един хуманитарист след гимназията не се занимава с биология никога повече през живота си, „златните“ момчета-математици отиват на международна олимпиада, за да „представят България“, а ако си отруден възрастен работник във фабрика за фаянс ще ти се смеят, ако се запишеш на курс по рисуване (всъщност такива няма… има само частни уроци за деца, кандидатстващи в художествени гимназии след 7 клас).

В САЩ? Един познат, който е изследовател в областта на медицината, в един момент реши, че се е отпуснал интелектуално напоследък и се записа за двугодишна програма MBA по икономика, курсът ми по belly dance е пълен с жени на всякаква възраст, които си умират да танцуват пред публика независимо от формите на тялото си (belly dance всъщност няма изискване за определена покрустова форма на тялото), а друг познат студент си допълва стипендията, като дава частни уроци по латински на някакъв банков служител.

PS. Mахнах втората част от заглавието, защото всъщност не предлагам да направим избор между изкуството и математиката 😉

35 коментара

Filed under България, САЩ, идеология, изкуство, интелектуалстване, музика, образование, религия, социално, Uncategorized

35 responses to “Целта на образованието

  1. Да учиш нещо потенциално излишно си е лукс достъпен само за деца на финансово-стабилни семейства. Заможните родители могат да позволят на децата си един фалстарт – по-бедните – не.

    Интересни са ми хора обаче като твоя познат който учи MBA като хоби. В Силиконовата долина се срещат немалко такива: направили кариера и пари до 35-40 години изведнъж решават да правят нещо което наистина ги интересува и което вероятно няма да им донесе някакви доходи (това не е случаят с MBA разбира се, но е случаят с мой познат, който се захвана с теоретична математика след като заряза софтуерния си бизнес).

    Специализацията- каквато я има в българските висши училища – е вредна. В Софийския университет например човек почти няма начин да вземе курс по биология или химия, ако учи математика. Да не говорим за хуманитарни курсове.

    Най-сетне, с тъга искам да отбележа, че „златните момчета математици“ в общия случай малко мислят за славата на родината когато се явяват на международни олимпиади. Не че го няма и това, но със сигурност не е водещо.

  2. За съжаление курсовете в свободното време (тези които не ти ги осигурява училището или университета) са свързани с пари. И твоите примери са за- банков служител, изследовател в областта на медицината и т.н.

    В България нещата стоят така- когато си дете, ако родителите ти са на минимални заплати няма как да отделят пари за курс, а има все по-малко места, където децата да се занимават по интереси и това да е финансирано от държавата. Примерно аз като малка ходех на народни танци в училище и не знам нашите да са плащали за това, братовчет ми ходеше на рисуване и авиомоделизъм (или нещо такова). Не съм се интересувала дали днес съществуват разните Центрове за работа с деца.
    Има го и момента- ако успехът ти е лош, спираме ти курса, да не се разсейваш.

    Когато станеш голям записването на курс е свързано с някаква лична потребност и зависи от свободно време, приоритети и т.н.

    По мои наблюдения сред познати, най-често хората се записват да учат език.

    а за това: „ако се запишеш на курс по рисуване (всъщност такива няма… има само частни уроци за деца, кандидатстващи в художествени гимназии след 7 клас).“ не си съвсем права. Има и курсове и учители, стига да имаш желание и естествено финансова възможност.

    За взимането на чужд курс в университета 🙂 – е зависи дали искаш да е официално и да ти го пише, че си го взел. Ако не, повечето преподаватели нямат против да им слушаш курса. Една приятелка, програмист по професия, ходеше в академията да рисува.

    Интересна тема за размисли 🙂

  3. Никола, надявах се на математическата гледна точка 🙂

    Моят познат обаче учи МБА не защото това е мечтата му, която винаги го е интересувала, но някога е изоставил, а само защото „се е измързеливил“ в умствено отношение и иска прясна струя предизвикателства.

    По същия начин и децата от заможни семейства – те учат изкуство не като възможна бъдеща реализация, какъвто риск могат да си позволят да поемат, а залагат на сигурното, защото според тях пътя към медицината изкуството помага човек да развие способности и мислене, което не могат да ти дадат научните дисциплини. Затова и на мен студенти кандидатстващи медицина често ме молят за рекомендации, макар че аз нямам нищо общо с техните медицински училища. Трябвало им да покажат за пред приемната комисия колко широкомислещи са и какви богати личности, etc.

    Ани, знаеш ли колко е парадоксално, че в САЩ има толкова много възможности за такива занимания за деца с ниски доходи. И възрастни също, ако искат. Знам го от собствен опит… Това българските читалища ряпа да ядат (Никола сигурно познава Cambridge Center for Adult Education) – читалищата отдавна са изпразнени от ентусиазъм за усъвършенстване и са само формализирани институции. Въобще самият термин „художествена самодейност“ показва достатъчно снизхоздително отношение.

  4. 🙂 Заради една малка история се сетих за „Автобиография“-та на Бранислав Нушич, където именно, една от главите се казва „Математика„. Та там може и да се намери отговор на въпроса за математиката, и то много хубав 🙂
    Иначе за уроците, мисля че българина (колкото и пари да няма) се лишава от залъка си за уроци и най-вече езикови. като цяло все неща практически, за да се реализира детето.
    Струва ми се, че в учебния план на българското училище има основа за всякакви занимания, както математика, така и рисуване и „труд и творчество“. И бих казала, че времето отделено за тях е достатъчно. Лошото е, че на последните два предмета се гледа с насмешка от всички – родители, ученици и дори самите учители. Пак ще дам за пример сестра си – до 9 клас не можеше да нарисува една маргаритка като хората, въпреки, че в училище се изучава рисуване. В школо с американска система на преподаване за месеци я научиха на основните техники в рисуването. Започна да рисува пердмети с всичките му светлосенки и перспективи (личеше си, че не е роден художник, но важното беше, че й бяха показани принципите) и да твори с приложни материали разни неща. Просто не мога да разбера защо един учител по рисуване в нашето училище не успява/не иска да даде тези познания на децата. Ефектите са осезателни, за малкия човек докоснал се до изкуството и създал сам нещо с двете си ръце…ех защо не можах и аз в такова училище! 🙂

  5. mislidumi

    Да, мога да потвърдя казаното в горните коментари и публикацията и от впечатленията си в Германия. Имам също познати, зарязали кариерата на фирмен застраховател и отдали се на социология и изкуство. По мои наблюдения в университета в Дюселдорф преобладаваща част от студентите в специалността „Истирия на изкуството“ са на преклаонна възраст – пенсионери, които желаят да си запълнят времето с нещо смислено и красиво. По принцип идеята за „университет на третата възраст“, както тук се казва, е настина уникален шанс. Ама това е друга тема. Размисли, има ли в Америка такова нещо? Какви са твоите наблюдения?

    Относно заниманята за деца извън училище – за съжаление и тук е въпрос на средства. Частните уроци по музукален инструмент, езда и балет са непосилни за много родители. Но това е една от проявите на все по-ширещата се бедност, за съжаление. Алтернатива са заниманията следобед в целодневните училища, цвната на които се определя според доходите. Но, дококото знам, качеството и предлаганите занимания силно вариират според общината и училището. Има и много инициативи на родители, които си помагат като например, ако едната майка свири на китара, показва на няколко деца няколко пъти седмично как се свири, пък в замяна на това друг родител ги учи на език, тренира ги или подобно. С тренировките е по-лесно, понеже има регионални спортни клубове и членството в тях дава възможност за тренировки по предлаганите спортове.

    Въпросът е наистина за обществената нагласа и отношението на семейството към извънучилищни занимния или пък хобита след работа. В България наистина има нагласата, че прекалено много спорт е вреден на ученето, че спортистите са с кухи глави и подобни предразсъдъци. Или пък строгото делене на специалностите, така че един студент да няма възможност да погледне извън ръба на чинията си. И си мисля, че въпросът с хобитата не е само въпрос на средства, но и на нагласа. Малко просветителска работа в България би било добре, струва ми се. 🙂

  6. Хм, даа. Напълно съм съгласна с тези размисли относно разбирането на образованието единствено като полезно, а ползата – като порфесионална реализация, чийто израз пък е количествен. Всекидневно се сблъсквам с подобно отношение и от известно време се опитвам да изработя някаква „заготовка“- отговор, с който рационално да убедя прекомерно рационалните си опененти в нормалността на гледната ми точка, за да не ме отпращат автоматично в графата „тая нещо ми се прави на интересна“.
    Малко примери. Фактът, че синът ми учи във френско училище и ходи на уроци по пиано, предизвиква следните спонтанни реакции: „Защо не в английско?“, „За какво му е тоя френски, те даже французите вече говорят английски?!?“, „Сигурно имате намерение да емигрирате в Канада/Франция!“, „Защо го мъчите детето с тва пиано!“, „В Музикалното ли ще кандидатства след 7ми клас?“ И тъй като опитите ми да обясня какво е съпричасност към дадена култура и как езикът, изучаван в ранна възраст и в в съответната среда, може да ти осигури достъп до тази култура, или пък какво усещането, когато изпод пръстите ти излиза мелодия, се посрещат като налудничави, отбивам атаките със следните (абсурдни) обяснения: „Имаме връзки във Френското посолство и се надяваме след време да му уредим работа там.“ Това вече среща нужното разбиране.
    Интересно е, че „странните“ увлечения на възрастните маже безпроблемно да бъдат категоризирани като „хоби“ (салфетки ли събираш, езици ли учиш, музика ли съчиняваш – все глупости безполезни, стига да не е много скъпо, е обществено приемливо. Детството обаче е друга работа – то се възприема предимно като подготовка за истинския живот, а образованието по това време – като възвръщаема инвестиция.
    Но! Напоследък се наблюдава едно изключение – безполезни занимания с изкуство сред юпитата: масово посещение на курсове по салса!!!

  7. Val

    Ех, горките юпита… нямат право да танцуват, май, а? 😉 Тук в Бургас има много школи (е, аз не съм се записалта, защото съм непостоянна, но обожавам салса и коктейл Mojito!), ала участниците са всичко друго, но не юпита… 🙂

    Спортът и изкуството в училище…

    Размисли, много, МНОГО си права да повдигаш този проблем…

    Има едно общество – на антропосфите. Те застъпват тези моменти в образованието.

    Всичко започва от Рудолф Щайнер – 50те години. > Доколкото знам, днес Щайнеровите (Уолдорф) уичилища съществуват на много места и на най-добрите им възпитаници се предлага пряк достъп до много университети – без входен тест. Мисля, че всяко такова училище не се управлява от директор, а от борд на учители и родители – за всяко кандидатствало дете се определя такса според доходите на родителите, ако се не лъжа (поне така ми разказваше един ‘вътрешен’ за тази сфера англичанин). Не знам доколко е вярно, но е добра идея да се определя такса според доходите. Има и много стипендии.
    Там математиката се изучава най-вече чрез практически задачи, а всяко дете избира задължително поне един музикален инструмент, който да изучава. Играе се паневритмия… Танцува се. Рисува се с всички видове бои, но по малко по-различна методика.

    За кратък период в живота си общувах с такива хора – налагаше се да превеждам на един лектор. Имат доста полезни идеи за образованието, съчетано с обучение по изкуствата. Говоря за до-университетското образование.

  8. mislidumi

    Училищата „Валдорф“, произлезли от антропософията (едно псевдоучение без покритие) са лош пример тук. Няма такова нещо, че на учениците от Валдорф им се предоставял пряк достъп до университети. Ако искат да има гимназиална диплома, трябва да държат стандартен изпит. На всички завършили гимназии им е възможно да се запишат в университе в Германия, приемни изпити за университети няма. Така че Валдорф учениците не само, че нямат превиливилягия, но се сблъскват с много трудности да положат матура, понеже са учили по съвсем други програми. По принцип учениците от Валдорф наистина имат много гимнастики, танц и музика, но това е толкова фанатично заложено в програмата, че мнозинството от тях мразят до дъното на душата си т. нар. ойритмия (нещо като гимнастика и танц). Познавам хора, завършили такива училища. Обикновено те са много интересни личности. От тези училища излизат добри музикатни, творци, артисти… И познавам няколко много объркани личности, които не могат да си намерят мястото в живота. Основен принцип в обучение им е отричането на конкуренцията, на работата в стресова среда, на стемежа за към непрекъснати успехи и т. н. Изобщо зад цялата работа стои здрава идеология, която много често (и тук е най-тежката критика) има корените си и черпи много от идеите на национал-социализма. Така че човек трябва много да внимава – не всичко, което блеси в образованието, е злато.

  9. От теоритичните ми познания за валдорфската педагогика се присъединявам към Мислиидуми. Само от на хартия знам, учениците излязли от там изобщо не са готови да се сблъскат с конкуренцията на връстниците си, учебната програма е много индивидуализирана и не покрива норматива на „външната“ система. малко или много ми се струва, че залага доста едностранчиво на развиването на личността в сферата на изкуствата, а скучните неща остават недоизучени. (Пфууу, ще си умра убеден привърженик на класическото образование 😀 )

  10. Пипи казва нещо съвсем вярно – в българското училище има изкуствo, но тo спира след 7 клас, а в американското (с уговорката, нали, че за него не може да се обобщава) това продължава и след възрастта, в която възрастните така или иначе се умиляват на детските рисунки и песнички само защото са детски. Продължава и във възрастта на тийнейджърското себеоткриване и затова е много по-смислено. Защо един учител в българско училище не успява да зарази децата така – това тя трябва да го отговори като специалист… 🙂

    Описаното от Мислидуми може спокойно да се приложи и към тукашното положение – третата възраст се счита за време, когато най-после може да обърнеш внимание на себе си и да се образоваш по-интензивно 🙂

    Тук има много възможности за извънкласни занимания по изкуствата безплатни или за жълти центове, или с намаления според доходите. Знам го от опит, защото съм ги издирвала за собственото ми дете- цигулка в детска школа при известна цигуларка, безплатен курс по тенис, арт занимания в музея, etc. Разбира се, има едно но и тук: тези курсове никога няма да са напълно равностойни на сериозните възможности, осигурени от заможните родители и второ, за да ги потърси родителят значи да може да се ориентира в системата, което значи да е поне малко образован, а образованите обикновено са и по-добре материално, така че съществуването на такива курсове не е гаранция, че децата с ниски доходи се записват в тях.

    Но не е необходимо едно училище да е Валдорф, за да интегрира изкуството по сериозен начин. Ето това например (Milton Academy
    ) го прави, а е с високи академични изисквания и без да е специализирано. В него танцьорите печелили конкурси може да са и в отбора по роботика, а математиците правят любителски филми, защото по програма са задължени да учат поне едно изкуство.

  11. Val

    Не разбирам – защо Уолдорфските методи да са лош пример тук? Темата е точно тази – целта на образованието: изкуство или математика? Не твърдя, че този тип училища са идеалния вариант, но си заслужава да се отбележи каква е тяхната стратегия и евентуално да се почерпи само ‘добрия’ им опит 🙂 . Признавам – не съм го изследвала – беше просто идея, която реших да подхвърля тук. Оскъдният ми опит е, че работих в едно частно училище в Шумен, което уж се опитваше да прилага някои техни похвати, но истината е, че това, което знам за тези училища, го научих от чуждите лектори, които канеха тук. Имам познати от Бавария, чиито 3 деца са завършили точно такива училища и мнението им за полученото образование беше положително…

    Не знам защо трябва да е толкова важно да си конкурентноспособен на тукашната действителност (бг)… все ми се струва, че тук конкурентноспособността е все още малко изкривено понятие… Познавам немалко хора, които са високо образовани, според общопиетите стандарти, ала пак доста бъркани – някои нямат място в живота (предполагам, че това означава добре платена професия), а други имат, но това съвсем не е достатъчно…

    Аз лично мисля, че е време бг образованието да ‘поразшири’ целите си… и да се насочи към възпитаване и обучаване в изкуство!

  12. mislidumi

    Защото, Вал, дори да занимават детето ти с изкуство по един изкусен начин, в същото време му промиват главата с расови теории от 30-те години. Защото голяма част от учителите в тези училища имат не педагогическа, а „алтернативна“ квалификация и съмнителни дипломи. Защото тези учители използват често авторитарни методи и децата се приучават да вярват повече на учителя, отколкото на родителите си. Защото всички, без изкючение!, завършили такова училище мразят въпросната музикална гимнастика, която е в центъра на обучението. Защото изповядват някакви фанатични идеи, като например, че игрите с топка са вредни за детето и поради тази причина във валдорфската детска градина не се игаре футбол. Вярно е, има объркани хора, завършили традиционно училища. Без да познавам статистика и без да претендирам за представителностт – от приятелския ми кръг хората, които са имали спешна нужда от психиатрично лечение, са бивши ученици на това училище. Повтарям – това може да е чиста случайност и да няма нищо общо със самата педагогическа система, но е едно наблюдение.

    Преди време, когато сериозно размиишлявах коя би била най-подходящата форма за обучение на сина ми, изчетох много материали и излушах много мнения по въпроса. И аз преди много харесвах валдорф-идеята заради природосъобразността й, заради засиленото внимание към изкуството и природните материали. Но погледнах няколко книжки и материали, по които се обучават децата, поинтересувах се и вдъхновението ми бързо се изпари.

    По принцип съм много шантава личност, обичам експериментите, но се убедих (от личен опит), че известна доза консервативност във възпитанието дават по-добри резултати 🙂 Няма идеално училище, но има по-приемливи варианти и по-неприемливи. И за мен по-приемливо за възпитанието на моето дете е класическто училище.

    Добро описание на валдорф-училищата и критика към методите им можеш да откриеш в немската Уикипедия. В английската учението е по-похвално описано.

    http://de.wikipedia.org/wiki/Waldorfschule

    Ето и връзка към друг критичен материал във FAZ (авторитетен ежедневник, а не жълта преса):

    http://www.faz.net/s/RubCD175863466D41BB9A6A93D460B81174/Doc~E17010D87A9484890BAD344AE4019F334~ATpl~Ecommon~Scontent.html

  13. Конкурентноспособността не се изразява само във високо образование, а и в лични качества и Подходящото образование за момента, за да си търсен и високоплатен на работния пазар, и умения да се възползваш от знанията си, така че да работят за теб, среда и още много други.

    И в реда на мисли ми хрумва нещо- на курсовете имаш възможност да се запознаеш с хора, които може би не би срещнал другаде (особено ако се занимаваш професионално с нещо много различно от предмета на курса)), което погледнато практично също е доста полезно.

  14. Темите за образованието са много сладка работа – каквото и да напишеш – все излиза че е вярно! А можеш да пишеш до безкрай. Ако при това се изхитряваш и да не кажеш нищо съществено – значи си готов за работа в МОН.
    Струва ми се, все пак две различни теми са това за „страничните“ увлечения на възрастните и функциите на общообразователните училища. Първата е малко тъжна. Сега ще понапиша нещо за втората.
    Чрез образованието обществото се самовъзпроизвежда и то е точно както е и с наследствения материал при биологичното възпроизводство – от една страна – трябва да е консервативно – понеже иначе няма да има никакво възпроизводство; от друга страна – няма ли „мутации“ – няма да има и еволюция. Е да де, ама над 99% от мутациите са вредни. Следва „Е да де, ама“ на квадрат – защото това, което при едни условия е вредно, при други може да се окаже полезно.
    Струва ми се, само в един коментар видях да се споменава „третият стълб“ (заедно с науката и изкуството) – спорта. А темата сега е актуална. Изобилстват разни сълзливи коментари за това, как, независимо от крайно лошите условия за подготовка, нашите спортисти все пак успяват да направят нещо – и тези „крайно лоши условия“ са индулгенция за неуспелите и повод за излияния в стил „българите са най-великите“, когато става дума за успелите. Ако знаехме кой ще стане шампион – много е лесно – създаваме му условията. Е да де – ама не знаем. И – струва ли си обществото да влага пари и енергия в някой, който ще се класира предпоследен? Както е в стария виц – когато на колоездачанат обиколка на Франция един стар дядо попитал един кибик – „Абе тия защо така се силят?“ – „Ами – който пристигне пръв ще вземе купата“ – „Добре де, за него ясно; ами другите защо карат?“
    Някъде в началото на промените в София се състоя световно юношеско първенство по хокей на лед. Тогава никому неизвестните в този спорт до този момент китайци направиха фурор (разпердушинвайки и нашите, естествено). Спомням си много добре анализа на един спортен коментатор тогава защо стана така: Защото – каза той – у нас има две ледени пързалки, а в Китай – две хиляди. Ето за това трябва държавата да дава пари – за масовия спорт; а „звездите“ да се спасяват сами. А все пак и една наша звезда, която от дълги години живее в САЩ, също се катурна на тази олимпиада – точно като звездите, дето си живеят и тренират в България. Голям праз! Важното е децата, чрез спорта да се научат честно да побеждават и с достойнство да губят – пък ако някой от тях стане звезда – толкова по-добре. Но не звездите трябва да са целта на обществената енергия.
    Между другото, в повечето спортове много рядко постигналите успехи като деца и юноши стават големи спортисти. И обратно. Христо Стоичков не го е искал никой от пловдивските отбори и от армейските отбори и той си влиза в казармата като най-обикновен войник. Служи в Харманли и играе в местния „Хеброс“. Който съвсем случайно се пада да играе с ЦСКА за една от купите (на СА или на НРБ, вече не помня) и го забелязват. А някой сега да си спомня за прехваления като юноша Божинов? Само феновете на фолка май се сещат да него (женен е за фолкпевица).
    В спорта виждаме по-ярко нещата, които важат и за науката и изкуството. Имаше едно време една тенденция да се решава още в основното училище какъв ще станеш – само че на първа страница на „Работническо дело“ се появи разгромна статия (дали не беше и от самия Тодор Живков? – наистина не помня), че така не се прави. И тези работи заглъхнаха. Малко по-късно се появи и Людмила с нейните щуротии. Щуротии са, защото те изопачиха в карикатурна светлина една прекрасна идея – идеята за многостранно развитата личност. Не съм сигурен, че това, което днес го има в най-развитите страни е точно движение към многостранно развита личност. Не знам защо, но някак си не ми се вярва, че и те са на правия път. Може някой друг път да получа прозрение защо. И без’тва ся много се увлякох.

  15. Мда… Може би затова има нещо вярно в казаното от Андрей, че за образованието може да се говори много и то все да (не) е вярно. Едно че философията на образованието е едно (според както се излага тя за системата Валдорф), а детайлите на приложението да провалят идеята. Друго, че няма идеален вариант или ако има, той е много скъп и неприложен.

    Андрей, мерси че спомена за спорта, тъкмо си мислех за това по повод Олимпиадата… Ще пиша.

    Движението към многостранно личност в „развитите“ страни не е лошо нещо, освен ако не е просто движение за прием в университет… Но както казах, идеята съществува и се прилага според възможностите на училището, тоест отчасти и според социалния статус на родителите.

  16. lyd

    Всъщност в България днес има повече евтини / безплатни възможности отколкото подозират повечето хора, но обществената нагласа е, че извънакадемичните занимания са губене на време, освен ако не се практикуват от изявени таланти, които ще се реализират професионално.

    Многостранното, либералното или както и да го наречем образование създава свободни хора – то и затова се казва либерално 🙂

    По този повод препечатвам едно писание на бивш мой ученик, който се изява в инженерната област. То е отговор на въпроса „Либерално или кариерно образование“:

    First of all, get out of the „undecided“ zone! You need to have at least some rough idea of what you want to do in order to make wise choices pertaining to the question of this topic. Don’t worry too much though. You pretty much have your first year in college to take that first step if you haven’t already done so.

    Now that you have at least the field figured out, find some job posting and read through the position requirements. If those are vague, grab your roommate’s phone, come up with a fake name, and call up the people for clarification. Alternatively, you can ask professors in the respective department what it is all about. Just talk to them, they won’t bite (in most cases at least… fine, send emails instead).

    So, now you have some idea of what it takes to do what you want to do. How does it sounds? Below are two examples.

    „A successful candidate would have a working knowledge of the OSI networking model, VoIP protocols, including SIP, H323, MGCP, RTP, etc. Familiarity with RADIUS-based authentication and authorization systems utilizing TCL IVR and/or VXML is a plus. …“

    „A successful candidate would have excellent time management and communication skills. We are looking for a quick learner. Working knowledge of a foreign language, especially Spanish and Portuguese is a strong plus. …“

    Of course, everyone would require you to be able to write a letter that will not cause a reply consisting of „?!?!!!?!?!“ (even less „?!!@*^%#$& ^%#$“), but take note of how specific requirements are. If there is something specific, chances are it is based on something else, not as advanced, perhaps, that is also specific. Therefore, you might want to take some specialized courses, hence career preparation track.

    KEEP AWAY FROM VOCATIONAL SCHOOLS!!! Those are probably not even close to being heard of outside of the US, but I felt I would mention them anyway. If a school seems to promise you accelerated program that focuses only in a particular field of study, you should put a huge red flag up, or … simply toss out the brouchure as it is complete garbage. If you get into such a school, chances are you are going to be thought by retired industry professionals that are stuck in the past. You will come out with excellent profound knowledge of a technology that is going to be completely forgotten after five years or so. As an added bonus, you were thought so much specifics that you completely failed to see the big picture, hence you’re completely incapable to apply what you’ve just learned to something that is not the same, but is similar.

    Ok, maybe you don’t want to go into anything specific and you go with liberal arts. Well, in any case, you will, in due time, come to realize that very different and seemingly unrelated areas can draw inspiration from each other when it comes to ideas. And coming up with ideas is what will give you some chance of getting a decent job and separate you from the mindless robots that are soon going to be replacing all those people that are flipping burgers. Just in case you are not sure about my last sentence, I’ll give an example:

    A high school language teacher: mindless robot already starting to be replaced by tapes, DVDs, software, etc.
    – PLUS –
    The idea of going beyond the ministry-approved curriculum to help students
    – EQUALS –
    A high school language teacher who is neither just a teacher, nor in high school, but instead is giving a cool edge to young boys and girls who are realizing that higher education in Bulgaria sucks quite a bit. And as an added bonus the money is a bit better.
    (Yes, I am talking about Lydia. Yes, I am very grateful however less I might show it. Yes, you won’t fully realize just how grateful you ought to be probably until you get your bachelor’s degree. Enough said.)

    Going back to the point about liberal arts, we can conclude that liberal arts, or in other words knowing a lot about nothing, has the power of increasing your ability to create associations and thus get ideas. Cool, right? And yet, liberal arts is not the holy grail of higher education because if you don’t have at least a little bit of focused knowledge, your ideas would be too vague and thus worthless. You would also waste too much time on ideas that can easily prove ridiculous the moment you go into a little bit of details. Unless, of course, you’re a genius.

    There is a lot more to be said, but I am simply too sleepy. And besides, I despise writing essays!

    Well, ladies and gentlemen, if you happen to be at such a cross-road, good luck! I’d hate to be in your place. Choose wisely and discuss! Or actually don’t. First discuss and then choose wisely.

    DISCLAIMER: Everything written above is purely my opinion and is based on hunch and personal observation rather than a healthy research. That is because I despise doing research as a step to writing essays. I and you rely on your own common sense to interpret what I say and judge whether it makes any sense or not. So do science fiction writers. DANGER: Failing to utilize common sense while reading science fiction may result in the birth of a new, completely ridiculous religion!!!

  17. Val

    whooo-whaaa! 🙂 bravo na momcheto. obache: vseki ima pravo na losh vkus! 😉

  18. Преди това исках да допълня за Ани: колко си права за допълнителни курсовете като места за социализация 🙂 Една моя приятелка преди време специално реши да се записва на някакъв курс, за да си търси мъж. 🙂 И съответно избира курса според профила мъже, които се записват в него.

    Друго нещо, което мислех, но забравих да пиша, по повод въпроса за неконкурентноспособността на учениците от училищата Валдорф. Формалното училище като организирана дейност по принцип винаги е „насилствено“, в един или друг смисъл и степен. Или се опитва да вкара детската личност в някакъв определен модел, или изисква усилие в посока, която може да не е доброволно избрана, или подтиска чрез създаване на йерархия чрез социализацията си. Така че „насилствеността“ е неизбежна, но не непременно вредна, а нарочното й избягване е непродуктивно. Трябва да се научи да намери баланс между „насилствеността“ и индивидуалността. Нямам пряк поглед над училището Валдорф, нито познавам негови бивши възпитаници, но ако еднo от търсенията на Валдорф е избягване на този вид насилственост
    може би тяхна неконкурентноспособност не в смисъл на недостатъчно знания, а неизградени умения да действат в среда (мейнстрийм обществото), твърде различна от тази, в която са били социализирани чрез учението; която ги кара да „насилват“ себе си да се конкурират. Една по-мейнстрийм училищна система действа като ваксина, с която децата могат да имат шанс да изработят механизми, с които да се справят в реалното общество, вместо да бъдат предпазвани от неговите недостатъци. Да се научат да „борят системата“ и нейните ограничения
    Така едно дете може да се научи как да се справя със скучните теми (да намира нещо свое интересно в тях), как да приложи усилия, които преди това не е мислило, че е способно и така да придобие увереност в себе си, как да намери свое място в или да игнорира по социално-приемлив начин йерархията, да осмисли по своему. Затова съм против домашното обучение – често срещан избор в САЩ, особено за религиозни общности или за хора, които не искат децата им „да бъдат духовно осакатени“ от формалното образование. Защото не смятам, че децата биват непременно осакатявани дори и от такова формално образование. Баланс трябва да има, но да избягаш от света, защото не е хубаво място? Андрей е прав, че всяка образователна система е начин за възпроизвеждане на обществото, което я е създало.

    Лид, ама то зависи по какъв повод го е писал това есе. Последният параграф направо ме отблъсна 😦 (мрази да пише като проучва предварително темата? размишлаване само на гол common sense?), но не му разбрах мисълта и какво всъщност подкрепя. Че човек трябва да се подготвя за кариера вместо либерално?

  19. Val

    Няма как да се избяга от света. Дори и Уолдорфско у-ще не би могло да го направи. Пак казвам – не знам подробности, но ми се струва, че дават шанс на индивидуалното. Дъщерята на моите познати, завършила такова у-ще, сега работи като мениджър в конезавод в Канада – просто защото обича конете.

    Може да се вземе полезното от Уолдорфската система и да се внедри в частните курсове/училища, примерно (ако говорим за подобрения в образованието, а не КЪДЕ е най-добре да запишем детето си днес).

  20. Някой беше казал , че математиката е слуга на всички останали и тяхна кралица.
    Математическите принципи помагат на децата , които нямат способности в изкуствата /спорта също е изкуство/ да изпитат радостта от тези занимания.
    Децата , които имат вродени наклонности към изкуствата изпитват радостта , когато осмислят уменията си, като отражение на математически принципи .

    Затова когато се говори за целта на образованието не бива да противопоставяме изкуството на математиката . Изкуството е математика , независимо дали се осъзнава или не от човека на изкуството.
    Математиката е изкуство , но за съжаление не се преподава като такова в училищата или това става в много малко от тях, като зависи от широката обща култура на учителите.

    Целта на образованието би трябвало да бъде:
    Да създава индивидуалности , които да разбират взаимосвързаността на всичко .

  21. Това с „математиката е изкуство“ много ми хареса. Решаването на една задача може да бъде толкова красиво, колкото и една картина например. Само трябва да имаш очи за тази красота. И би било добре ако учителите имат подход да те научат да виждаш.
    Любимият ми преподавател в университета беше един професор по математика, който говореше с такава любов за математика. Диктуването на някое определение започваше с „И сега запишете невероятната/прекрасната теорема на еди-кой-си“

  22. Математиката е изкуство, според мен, само доколкото е сложно човешко занимание, което в голямата си част няма директна практическа стойност. Математиката не е, със сигурност, наука, тъй като не изследва почти нищо идващо отвън – изследва неща които самите математици си измислят. Тези неща – също както в изкуството- донякъде наподобяват реално съществуващи обекти 🙂

  23. Тогава и философията е изкуство 🙂

    Математиката все пак, макар и изкусна, предполага, че когато един математик каже нещо, другите няма да му кажат „ами зависи от гледната точка“, а ще се съгласят с неговото виждане 🙂

    Но разбира се не е наука в смисъла на американското science, макар и да изучава нещо.

  24. Супер пост, Ели! Според мен, човек има правото да се занимава за кеф с каквото си пожелае, не само с изкуство. Може да е и с наука, езици, всичко, което му доставя удоволствие.

  25. Има правото, и трябва 🙂

  26. Този пост е много полезен. Накара ме да се замисля за пореден път за себе си, за това как съм учил и какви идеи са ми натрисали родителите ми. Ама наистина според майка ми заниманията с изкуство са си губене на време. То в нашия род никой не се е занимавал с изкуство, значи че и от мен човек на изкуството няма да излезе. Да, ама след твоята статия изведнъщ ми се систематизираха нещата.
    Според мен образованието трябва да има за цел донякъде да произвежда някакви по-съвършени личности. Сега някой може и да няма талант, но според мен е добре да може да свири на някакъв инструмент за да има усет към музиката. А не като мен – на 31 години да хващам китара и да дрънкам. Сещам се за нещо, което го приписват на Масарик (май е първият президент на Чехословакия), че според него всеки чех трябва да разбира от техника, да спортува и да свири на някакъв музикален инструмент, ако ще да е на малка хармоничка. Хитро, а?
    През ваканцията си говорих с една позната, която е учителка във Великобритания и за обучението там в средните училища. Хареса ми идеята как трябва да има индивидуален подход към децата (а не като у нас, да се отсъжда че тоя е олигофрен), насърчава се развитието на въображението и творчеството. Не че е перфектна системата, но тези елементи ми харесват. А я сега някой от вас да каже колко разказа е написал в училище под ръководството на учителя по литература? Аз не съм написал нито един. Имах опити, които учителката обявяваше за бездарни. Някак си решила, че от мен писател не става, ей така, някак си не се вмествам в представата й за някой драскач-графоман. 🙂 Подобно беше и по химия. От началото не почнах добре, та до 11 клас бях черна овца по химия. После разбрах защо, но е друга тема.
    Относно математиката като изкуство… Имаше няколко учителки, които изкарваха елегантно решение на задачата и се очакваше да се възторгвам. Но не се възторгвах. Няма как, къде са емоциите, а? Колкото се възторгвах и от „Гераците“, толкова и на елегантното решение на задачата по математика.
    Имахме в 7-ми клас един много симпатичен учител по рисуване. Показваше ни диапозитиви с картини и разказваше за тях. Беше супер интересно. Малко излизане от сталинския шаблон за индоктринация. Жалко, че беше само за една година. Веднъж ни води и на изложба и пак ни разказваше за картините. Как да ги разбираме, изживявания на твореца и други подобни. За съжаление нямахме такива учители по музика. И без това тези часове по музика, рисуване, физическо и трудово обучение се смятаха за маловажни и през тях май се очакваше учениците да си почиват от тежките предмети като математика и физика. А за мен бяха много яки. В часовете по трудово с кеф свързвах жички към крушки, които да светят в определени позиции, дялках дървени моливници, дори с кеф готвех когато имаше готварство, а часовете по селско стопанство ми се струваха върха. Изключително много ми харесваше работилницата по дръвообработване и особено един струг за дърво. Много по-творческо и развиващо въображението място отколкото часовете по литература и зазубрянето на критиците.
    Още една здрава забележка имам към образованието. Наливат се знания, но не и мъдрост. Учителя е сякаш някакъв робот, който си изпява урока, изпитва, кара се, пише двойки, проверява домашните… и никога не трябва да излиза извън учебния план. Да налее малко мърдост на децата и не може, или му е забранено.
    Айде засега, че много писах.
    Христо

  27. Pingback: Ингер Кристенсен - опит за опознаване « ю

  28. Val

    Ели, този път завидях на Христо (Хипар) за формулировката – всичко, което се опитвах да кажа, споменавайки ‘добрите’ практики на Уолдорф, го каза той.

    Математиката е супер изкуство – най-красивите и съвършени розети, звезди, кълба, спирали са си плод на геометрична ротация, ако не се лъжа…

    Все едно имагинерните и реалните числа, интерпретирани геометрично, да реализират образа на фуния… но това може да е само плод на въображението ми.

  29. Pingback: Математиката като свободно изкуство « NiCodile

  30. Pingback: Математиката като свободно изкуство « NiCodile

  31. Pingback: Класическото образование « Размишльотини

  32. Pingback: Натъртеният език « Размишльотини

  33. Прагматичността в подхода към образованието има своите корени от турското робство, тогава чорбаджиите са постъпвали по подобен начин. Концепцията „Знанието, заради самото знание“ и досега ни е непозната, защото сме пропуснали Просвещението. Нещо повече – идеята, че образованието има и опосредствени ползи в дългосрочен аспект мрежовия подход при изследване на социалните явления е далеееееч от мирогледа ни. Прекалената късогледа практичност е непрактична, но кой да разбере?

  34. Pingback: мд 02 » Blog Archive » Ингер Кристенсен – опит за опознаване

  35. Pingback: Математиката като свободно изкуство | NiCodile

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s