Поглед в метатето на ближния

Били ли сте някога бедни?
Как се се определя, че някой е беден? Ако не може да си купи учебници, да отиде на бала или че се храни веднъж на ден със сандвич от кофата за боклук?

Въобще хоризонтална граница ли определя като бедни тези, които са под чертата на някакви доходи? Или границата е като сечение от няколко условия: доход, здраве, възраст, характер, произход, страна?

Разбирането за бедност (и богатство) зависи от много фактори. Например от гледната точка на кандидат-президента МакКейн, доход 4 милиона долара на година е средна класа. От гледната точка на Алехандра, аз съм богата. Според едно изследване, разбирането за бедност винаги е в резултат от сравнение.

Няма основание да протестираме такова разбиране за бедност и хладно да казваме, че бедните не бива да се сравняват с другите, а да cи живеят щастливо с каквото имат. Обществото е структурирано около такива различия и те определят възможностите и стратегиите, които са достъпни за различните хора. Ако нямам кола, това може да не е никакъв проблем в София, но е проблем в Орландо, където няма обществен транспорт, за да отида на работа. Колата там не е начин да покажеш статус, а средство за оцеляване. Ако нямаш пари за интернет в САЩ ти си изключен от обществото, а в Гвинея това е без значение, защото голямото ти семейство с чичовци и братовчеди е по-полезна и по-благонадеждна мрежа, а икономиката, макар и кретаща, може да се пипне с ръка. Да се обличаш небрежно (и евтино) в САЩ е нормално, дори и да работиш високоплатена работа. Но да се обличаш стилно в Латинска Америка не е каприз, а необходимо условие да те вземат сериозно и да имаш работа.

Невъзможно е също да се измерва бедността и с някаква обективно прокарана линия на доходи. Затова казвам, че тя не е въпрос на пари, а на възможности. Децата на бедни, но образовани майки в САЩ имат по-добър успех в училище от децата на необразовани майки със същия доход и съответно имат повече шансове да подобрят положението си в бъдеще. Едно дете от пограничен район в България, гледано от безработна баба, може да има добри доходи чрез мизерните заплати нa родителите си гурбетчии в Испания, но то няма да има възможности за образование или стабилност и бъдещо добруване. Алехандра е бедна, но има много деца, които един ден ще я издържат.

Ако някой е бил или се е чувствал беден, знае субективните критерии за това разбиране – отчаяние например. Може да си свършил парите до края на месеца, а да е десето число, но това не значи, че си беден, ако можеш да вземеш назаем или да закърпиш положението с домашни консерви. Може да си „беден студент“, но да имаш обещаваща перспектива пред себе си. Бедност е осъзнаването, че няма надежда да вечеряш и обядваш нищо в необозрим период от време. Човек трябва или сам да бъде беден, или да направи съзнателно усилие да се постави на мястото на истински бедните. Тогава ще разбере колко абсурдно е да ги критикува, че сами са си виновни и че просто им липсва инициатива. Психологията на бедността е като депресия (а страдащите от депресия също биват обвинявани, че не „се вземат в ръце“). Или така наречената логика на пчелните ужилвания. Когато те ужили пчела, ти се стремиш да лекуваш подутината и да облекчиш болката. Ако обаче те ужили пак, и трети път, ти преставаш да се грижиш за първата подутина, защото вече имаш други, с втората свикваш и накрая и следващите не ти правят впечатление. Познавате ли отблизо някой, който е в такова положение?

Бедността е и стрес. Нещо като хронична болест с температура, която натоварва организма с ниска интензивност, но непрестанно и така го изтощава емоционално и мисловно. Мисълта как да преживееш до следващия момент изтощава батериите ти, необходими за креативно разрешение на дългосрочни проблеми, за “инвестиция” на енергия и усилие, което ще даде плод едва след време. Мисълта за надвиснала ежедневна несигурност не ти позволява такава инвестиция, например ако си спестил малко пари да се запишеш на курс по английски, вместо да ги пазиш за очаквана лична финансова катастрофа след седмица. Мисълта за билетa за транспорт и как да го спестиш се превръща във фикс идея, която в един момент те отказва да ходиш до библиотеката, където евентуално може да намериш решение на проблема cи чрез образование…

Бедността като стрес не позволява гъвкавост и допускане на грешка. Ако имаш проблем с плащането на билет за транспорт, това може да те откаже да отидеш на поредното интервю за работа. To евентуално може да даде резултат, но понеже вероятността не ти се струва достатъчно голяма, не ти изглежда разумно да рискуваш да платиш билет за нищо. За бедния под стрес е необходимa висока вероятност за успех, за да вложи оскъдни ресурси в някакъв изход – не защото има вродени „пораженческо мислене“ и липса на инициативност, а защото стресовият начин на живот не му позволява да бъде гъвкав в пробването на различни стратегии. Той не може да си позволи да бъде смел и да рискува да вложи ресурси в нещо, което може да не се получи. Този вид стрес за успех на всяка цена вцепенява и в края на краищата води до бездействие. Отстрани изгледжа абсурдно, но за който живее с такава логика не е абсурдно.

Няма изследване на бедността в България. Чета понякога бегли споменавания за клошари и репортажи за опразнени села, възмущение от „вродения мързел“ на ромите, някакви клиширани оплаквания за пенсионерите, но не съм срещала някакъв анализ на бедността или поне стремеж да се разберат причините. Такъв не може да се прекопира отдругаде, защото е локално-специфичен. Но дори и ако няма изследване и анализ, няма и човешки интерес към темата. Повече се пише за свободата на словото например. Явно е, че след като обществото се е променило, възможностите и стратегиите са съвсем различни. A за да разберем едно общество – и себе си – най-добрата призма за това е бедността. Така може да видим как са прокарани неговите линии на напрежение: изключени слоеве, концепция за статус, разказ за успех, разбиране за щастие и дори смисъл на живота.

Посвещавам този пост на детето, което плаче за смазаните си овце.

Папата за утопията (и марксизма)

Милосърдието е несправедливо

Алехандра

Приключенията на един банан

Порок ли е всъщност бедността?


17 коментара

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, интелектуалстване, социално

17 responses to “Поглед в метатето на ближния

  1. hazelbag

    Много добро. Кръгът се затваря, нали открих блога ти с предния пост за бедността:)
    Съгласна съм, че бедността е смазваща най-вече като проекция върху бъдещето – осъзнаването, че не само сега нямаш достатъчно, ами и няма изгледи да имаш. И разбира се, вечното гледане в паничката на другия, ама в по-голямата паничка.

    Наскоро гледах статистики за това с колко пари изкарва средният българин. Напълно съм наясно, че са изкривени от сивата икономика, но въпреки това са стряскащи. Не, не е като бедните страни в Африка, но там поне не дават пари за парно и дърва! България е една среднобогата страна в световен мащаб, чиито жители често се изкарват бедни, но това е заради гледането в неправилната паничка. Статус символите при нас се сбъркаха безнадеждно в последните 5-6 години. Един приятел българин, дошъл от САЩ за лятото, реши кара стаж тук в престижна компания. Костюмиран, с вратовръзка, човекът се качва в автобуса сутрин за работа, защото смята, че трафикът в София е непоносим, а и няма къде да се паркира. Е не е истина какви удивени погледи е привлякъл! Това е пример за „линия на напрежение“.

    Иначе не съм съгласна само с изречението, че си беден, когато не знаеш, че няма надежда да вечеряш нищо в обозримо време. Истината е, че си беден, когато знаеш, че в обозримо време няма да си дояждаш и ще ставаш от масата полугладен. Помниш ли онзи мой разказ за дядо ми като малък, който не издържал до вечеря и откраднал хляба от долапа? Един мини Жан Валжан, който краде от немотия.

    Разбира се, много си права за възможностите. „Бедният студент“, който се надява на възвръщаемост от „инвестицията“ си във висше образование е едно. „Бедният студент“, който подозира, че го очаква мизерна заплата на асистент например – друго.:)

  2. mislidumi

    Много силна публикация, вълнуваща. Така е, напълно съм съгласна с това, че беността не е просто да си под чертата, а е в пространствен план. Мислила съм си какъв е най-ефективният личен принос в борбата срещо това явление. И си мисля, че според възможностите всеки би трябвало да отделя по нещо за другите, които наистина имат нужда от това. Замисляла съм се и за стратегията. И честно, винаги ми се е струвало по-добре да подаря жилетка на дете от околностите, което знам, че има нужда, отколкото да пращам пакети за Африка, без да ми е ясно какво става с тях. Може би това мислене е егоистично или имам някъде мисловна грешка. Но ми се струва, че така се създава вълна в която всеки има възможността да подпомогне ближния си, а пък той – своя ближен. Лошото е, че май до пeриферията най-малко достига, знам ли… :-/

    hazelbag, този твой приятел-стажант да не би да се казва Слави? 🙂

  3. Аз само ще добавя само един видео-цитат. Това е първият и единствен епизод на Саут парк, който съм гледала (беше онзи ден). Заглавието е „Нощта на живите бездомни“ и е пародия на филм на ужасите, само дето зомбитата бяха заменени с бездомници (бедни хора на практика). Малко черногледо погледнато на проблема, но с хумор.
    http://vbox7.com/play:d94506af

  4. Haz, надявам се не означава, че с това спираш и да навестяваш 🙂
    България е различен свят и на много хора не им личи, че едвам се държат на повърхността. Или пък са достатъчно неприети от другите по други причини, за да може последните да се трогнат от състоянието им (например ромите).

    Мисли, точно това си мислех напоследък и дори мислех да пиша за милосърдието вместо за бедността. Такъв жест с подарък е важен, защото е личен контакт. В сравнение с някоя анонимна организация да разпределя помощи… Между другото, каква магия направи, за да ти се получи с банера на Blog Action Day? Аз пействах и пействах и нищо не стана.

    Пипи, благодаря за видео допълнението. Наистина бездомните като образ (във филми) са идеални зомбита, извънземни и подобни, защото са неуловимият непознат в един паралелен свят уж близо до нас.

  5. Хм, хубаво си го е казал народа „Сит на гладен не вярва“. От ден на ден все повече си мисля, че човек не може да разбере някои неща докато не ги преживее лично.
    Статият ми поденесе много идеи. Например за понятието „работещи бедни“. Преди седем-осем години доста често го споменаваха в синдикатите. Може би това е едно от нещата, които най-много не понасям. Работиш неприятна работа, която ти гълта всичкото време, закрепостява те на едно място и накрая се оказва, че нямаш нищо и парите едва ти стигат до края на месеца. Представете си, че заплатата ви е 770 лева. За да си купите панелка в Банишора за 70 000 евро, то това ще погълне около 180 месечни заплати или 15 години крепостничество. Само за панелката.
    Да си беден и безработен е голямо отчаяние. Човек има чувство, че нещо минава покрай него, животът му си тече и нищо не става и така ще си е завинаги. От друга страна човек може да плюе на кариера, престиж и изкачване по някаква социална стълбица и да живее както намери за добре. Фрийганите са приели доброволно безработица, а свети Франциск е искал да е беден. Иван Рилски пък е бил отшелник.
    Лично аз смятам, че смяната на средата, включително бедността са начин човек да опознае себе си. Как да живееш и да си щастлив с малко пари? Как да отидеш от едно място до друго. Хм, мога да напиша много по въпроса. Но човек никога не е късно да опита какво е да нямаш. Оставете си парите, дебитната карта и паспорта у вас и поскитайте. Както в САЩ има recreational hobo, така можете да се опитате да сте бедни. Според мен е полезен експеримент и ще ви донесе разбиране за бедността. Трябва и да движите с други бедни, то е ясно.
    Странно ми е, че у нас бедните всячески избягват да се наричат такива. Майка ми веднъж се обиди дори когато един полупиян познат й каза, че навремето били бедни (той и ние). Защо така?
    Насам-натам плуват разни мнения, че бедните са бедни, тъй като са прости. А защо са прости? Емерсън май е казал, че за една държава може да се съди само по нейните граждани. Тъй че става ясно кой е отговрен за бедността. Що става тъй, че страните с лошо обществено образование са и бедни страни?
    Христо

  6. RR

    В предния коментар видях нещо много вярно – наистина човек може да разбере истински определено състояние, само ако го изживее лично. Аз не се срамувам да говоря за годините, в които бях много бедна. Сега не се определям така, но трябва да ви кажа, че е страшно това състояние. Белязва те завинаги. Най-жестоко в цялата работа беше, че не бях без работа. Напротив, работех здравата. Естествено, става дума за България.
    Невероятно гадно е да чувстваш отчаянието всеки ден, да си изпълнен с агресия, да не можеш да си сдържаш сълзите от болка и от глад. Да се чудиш дали ще можеш да изровиш отнякъде стотинки, за да си купиш поне малко хляб или някоя баничка.
    Винаги съм била със силен характер и се измъкнах, но пак повтарям – това състояние те принизява ужасно, озверяваш неистово.
    Оттогава намразих хора, които обичат да поучават другите и да им дават съвети, с които се опитват да ти кажат как е правилно да мислиш и действаш. В България, за съжаление, е пълно с такива „философи“.

  7. „Човек трябва или сам да бъде беден, или да направи съзнателно усилие да се постави на мястото на истински бедните. Тогава ще разбере колко абсурдно е да ги критикува, че сами са си виновни и че просто им липсва инициатива.“

    Ще е чудесно, ако това се разбере от някои шефчета, които се изявяват из нашата блогосфера и си умират да слагат равенство между беднотия, простотия и мързел.

  8. Благодаря ви много за личните детайли, които сте прибавили към темата. За съжаление неразбирането на гладния не е само от големи шефове към подчинените си, но и от просто постигнали успех в живота хора.

    Дори и бедните да са бедни заради простотията си (не мисля, че е така), изниква въпросът това би ли трябвало да е критерий за присъждане/отнемане на заслуга и защо. Има ли право дори и простият човек да иска да се отърси от отчаянието? Пада ли му се да е озверен?

  9. На мен първо ми изглежда абсурдно въпросното равенство – това са 3 множества, които някъде може и да се застъпват, но това нищо не означава.
    Естествено, че всеки има право да търси щастието си без значение дали е прост, мързелив и т.н…. което бтв са доста относително понятия и както една забележителна личност ме светна наскоро – се използват за деполитизиране на проблеми, в случая бедността.

  10. Shemet

    Когато си живял със съзнанието, че твоята държава е малко по-уредена от съседната и работиш примерно за 300-350 лв месечно в продължение на години, в един момент научаваш, че в тази съседна Румъния средната пенсия за този период е станала 600 евро, тогава се запитваш – Уредеността всъщност законово ограбване на труда ли е?

  11. Мисля, че се сещам коя е тази забележителна личност 🙂
    Разбира се, че бедността е политическа категория. И винаги се е обяснявала според съответната идеология. Било по Божия воля, после поради мързел, поради необразованост и така нататък.

    Shemet, значи сравнението работи…

  12. Оф че тема… най-неприятното на това да бъдеш беден (според мен) е, че си лишен от избор и си зависим от нещо или някого при всички случаи, освен ако не си австралийски абориген, в който случай едва ли имаш понятие за „бедност“. Но все пак, в света, в който плащаме сметки за ток… липсата на перспектива е смазваща, наистина… В който ред на мисли не знам колко дълго още ще отстоявам каузата „родина“ и убедеността ми, че това е правилното решение започва да се рони с всеки изминал ден, през който виждам какво очаква детето ми в родната действителност и това, дори ако се абстрахираме от кратерния пейзаж на улицата и преливащите от боклук кофи… Размисляш ме да ти напиша една „реплика“ тия дни, ако малката ми позволи… Здравей!

  13. Здравей и на теб, Яна 🙂
    Пиши… и целувка за малката.

  14. lyd

    Понякога бедността е въпрос на личен избор, а понякога не е.

    Ситият не вярва на гладния, но и гладният не вярва на сития.

  15. Гладният също може да не вярва на сития, да. Но ситият има повече отговорност да разбере гладния, защото в той (ситият) има повече възможности, власт, ресурси. Той командва парада. Пък и в повечето случаи гладният вярва това, което е идеологията на обществото. А ситият има власт над нея.

  16. Pingback: бедността като липса на избор « Eдин аматьор пише

  17. Pingback: Носталгия, това криво огледало « Размишльотини

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s