Харесва ли Ви България?

Хубаво е човек да пътува, но хубаво е и да се връща у дома, при предвидимата възглавница. А като се прибере с пълен бележник под мишница, да открие още интересни въпроси за размисли, като този на Василена: Защо в България толкова често питаме чужденците дали им харесва и какво мислят за мястото и хората? Интересна тема. Наистина, харесването никога не е обективно признание, а израз на принадлежност. И харесването на дадена страна може да попада в подобна категория. Човек сигурно харесва Индия, ако е хипи. Вероятно не харесва Централна Америка, ако е сноб. Но пък една страна има толкова много ъгълчета и тайни пластове, че може да бъде харесвана заради различни неща от различни типове хора или пък един и същи тип хора може да я вижда поразличному и съответно да се размине с другите в групата си. Така например снобът може да е от онези expat американци, които общуват само с местната висша класа и съответно да намери почва за снобстването си и в Централна Америка.

Ако на мен ми зададат такъв въпрос обикновено не знам какво да отговоря. Ясно ми е, че всяка страна има аспекти, които може да се харесат и такива, които няма да са ни приятни; обаче за беда те са свързани. Обикновено съществуването на приятните се дължи на неприятните и трябва да приемем и тях. Една приятелка се оплаква от провинциалността на финландския живот, където всеки познава чужденеца макар и да не го е срещнал лично, но тя не разбира, че заради тази провинциалност може да пусне децата си на улицата сами. Друга приятелка е щастлива заради автобусите без реклами в Швейцария, но някакси не свързва това със скуката вечер по празните улици. Убедена съм, че ако харесваш розата трябва да приемеш и бодлите и съответно не можеш да очакваш да попаднеш на идеалната страна, състояща се от хубавите черти на всички онези, които познаваш.

И така аз:

  • не харесвам обраслата трева в паркове и междублокови пространства в България, но точно заради това мога да се радвам на хубавите диви цветя около пътя;
  • харесва ми прането, сушено на слънце, но заедно с това трябва да преглътна раздърпаните краища на тениските;
  • чудесно е, че историческите места в България са поддържани и поне отворени за мен като посетител, но заради това трябва да се съглася с нашествието на туристи.

По тази логика всички страни ми харесват и наистина е така. Но тук не става дума за самото харесване, а за въпроса, зададен относно него. Василена казва, че такъв й е бил задаван само в България и Турция, понякога в Норвегия, никога в Швеция. Интересна тема. Тъй като не познавам Норвегия, нито Швеция, не бих могла да гадая защо в едната този въпрос е срещан, а в другата не. Бих могла да дам някакви общи догадки:

Догадка #1. Може би страната, за която става дума, има противоречива репутация и питащият иска да разбере на коя позиция е питаният (според теорията за вкуса).

Догадка #2. Отговорът на въпроса е начало на интервю за работа и има отношение към евентуалното желание за оставане и евентуалната оферта за работа.

Догадка #3. Отговорът търси да даде информация какво знае питаният за страната и съответно да служи за точка на сближаване на двамата разговарящи.

Такъв въпрос например съм срещала в САЩ и обикновено въпросът искрен и локутивен. Харесването или не на страната е свързано с оставането или не и обикновено питащият търси да разбере именно намерението.

По-притесняващо обаче е продължението – ако даден чужденец е останал да живее по-задълго, тогава го питат: Защо пък ти харесва България? Такъв бива задаван например на един американец от Чикаго, понастоящем живеещ в Балчик.

Какво би могъл да хареса един чужденец в България? По информация от първа ръка, ето какво например впечатлява:

  • Красивата природа
  • Интересната история – загадъчни сме, например в надянатия образ на Траки, а не толкова емблематични и задължителни за познаване, както ако бяхме Римляни
  • Манастирите и другите места, които дават сравнение на Чуждия по отношение на Себе си

А ето какво твърдо НЕ впечатлява:

  • Боклукът. Пускан на воля по улиците, в дворовете на училищата от случайни минувачи и служещ за украшение на древните църкви насред Несебър.
  • Обща липса на табели на латиница, което прави чужденеца напълно безпомощен за ориентирането по пътищата. А за българите пък, въобще липсата на табели в градовете, особено с имена на улици. Иди завързвай задушевен контакт с местните жители чрез разпитване.
  • Скъпотията. Като тръгнем от цените на електрониката (не че някой идва в България с цел да си пазарува електроника, но прави впечатление) до двойните тарифи, с които се облагат чужденците в някои музеи.
  • Паркирането. Според Господин Х, такова ненормално паркиране няма дори в Неапол. По тротоарите, от двете страни на тесни улички и дори почти вертикално по дуварите – и изглежда е прието за нормално, защото на полицаите не пречи.

Разбира се, когато аз се връщам в България, аз пък никога не мога да бъда турист. В същото време, положението ми е ни тук, ни там. Това ме кара да се радвам на хубавото и в същото време да бъда скептична към неговата стабилност зад външната показност. Когато не харесвам нещо се опитвам да разбера, че то е свързано с хубавото, че тук така е прието и се опитвам да не мърморя против него. Въпреки това, мятам се между отстранеността и съпричастието, осъзнаването на другоземните ми очаквания за различие и желанието да променя нещата към по-добро. Опитвам се да разбера и кои неща почиват на общоприети местни правила и против тях няма смисъл да се рита (например съществуването на тоалетни срещу заплащане) и кои не са породени от вътрешната логика на неразбрана от мен реалност (входът на интернет кафето превърнат в тоалетна).

Неща, които лично много ме дразниха и които са приети в България:

  • Пушенето в ресторантите. Това е голямото ми разочарование, тъй като бях дочула, че има отделни зали за непушачи. Но, както се оказва, отделните места за пушачи в един ресторант е все едно като зона за пишкане в един басейн.
  • Усойното отношение на продавачите, таксиметровите шофьори от Формула 1 и сервитьорите, които си отмъщават ако нямате моментно съвпадение на характерите.
  • Боклукът – неговото съществуване е на принципа на теорията за счупените прозорци (когато един квартал вече има много такива, на никой не му пука за следващото счупване).

Неща, които ме зарадваха:

  • Зеленчуците и плодовете на пазара
  • Някои по-малки градове извън София – подредени и без боклук, с излезли вечер хора, с ремонтирани сгради
  • Хубавата природа, разбира се

Неща, които намерих за любопитни и се опитвам да ги разбера логически и на какво прието правило отговарят:

  • Горещо кафе в еднократни чашки от разтапяща се пластмаса
  • Във всеки един ресторант всяко ястие се носи, когато стане готово, без оглед на ред или дали всички гладни на масата са си получили. Така на един сътрапезник ще му донесат предястието, после може би и основното ястие, а другите е прието да го гледат и преглъщат докато не станат готови техните (когато първият вече ще се е наобядвал).
  • Да ми искат такса за вход на действащи църкви и да забраняват фотографията без светкавица в музейни такива. Или пък снимките да бъдат разрешавани срещу такса.

Но както вече казах, моето харесване или нехаресване няма значение.

И накрая, два диалога илюстриращи провал в междукултурното общуване заради несполучливото преговаряне за смисъл:

В ресторанта

Аз: Имате ли хляб?

Сервитьорка: Не, работим с питки.

Аз: Колко са големи?

Сервитьорка: Ами нормални са.

Аз: Добре, аз не знам какво значи „нормални“.

Сервитьорка: Ами нито големи, нито малки.

В друг ресторант

Аз: Имате ли хляб?

Сервитьорка: Не, имаме пърленки.

Аз: Какво са пърленки?

Сервитьорка: Ами има с кашкавал, сирене и натюр.

Аз: (Хм… Вместо да човъркам по-нататък значението на „пърленки“ vs. видовете им, я да си поръчам направо „натюр“, звучи най-просто и най-безобидно.)

След 10 минути:

Аз: разбрала, че пърленките са запържени питки, в „натюр“ варианта си полети обилно с масло

Любопитна съм за наблюденията на други, (пре)откриващи България… независимо дали живеят в нея или извън, дали са питали чужденец „Харесва ли ти България?“ или им е задаван същия въпрос в друга страна.

Advertisements

18 коментара

Filed under Uncategorized

18 responses to “Харесва ли Ви България?

  1. По въпроса на Василена ще дам пример. В края на осемдесетте, много често можеше да се види до някоя стока табелка „ВНОС!“. Без изобщо да се уточни внос откъде. Повече от други страни, у нас същестува чувството, че светът се дели на България и чужбина, на българи и чужденци. На чужденците понякога се гледа с любопитство и недоверие. Те са едновременно хора от по-висока класа (както една позната беше казала: „Ще ви запозная с приятеля си. Той е чужденец.“, а гласа й преливаше от вълнение), така и хора вероятно неспособни да ни разберат. Затова и въпроса „Харесва ли ви България“ е толкова важен- защото от една страна положителнатаоценката на чужденците е много важна, от друга- отрицателна оценка само ще потвърди, че те са странни, неразбиращи и надменни.

  2. Още една версия от мен, щото имам братовчедки, които научиха българския чак като тийнейджърки. Ние просто не можем да разберем чужденците (както Никола обяснява, приемаме, че са различни от нас, даже противоположни на нас). Та… нямаме какво да си говорим с тях. На комшията можеш да кажеш „Здрасти“ или „Узряха ли доматите?“, ама това чужденецът е друга работа. Единственото, което ти хрумва, е да ог питаш какво мисли за България.

  3. mislidumi

    Гледам компанията се е засилила да отговаря на въпроса с харесването. И нека и аз да дам мнение на слаб познавач. Един швед никога е би попитал дали родината му се харесва на туристите, защото това хич не го интересува. Един истински швед е убеден, че живее в най-прекрасната страна на света, има критично отношение към държавната политиката и смята здравеопазването и грижата за човека за приоритети. Един германец пък никога не би задал такув въпрос, защото това би било неприлично. Един германец не смята, че страната му трябва да се харесва някому. Обикновено той е научен да е по-малко патриот, защото още му пари от миналото. И не си харесва страна особено – времето е често лошо, следовенната архитектура е ужасяваща, но пък поне аутобаните нямат ограничения на скоростта и това е поне толкова важно, колкото бирата в петък след работа. Един българин иска да се хареса, горд е да е българин и го боли, ако някой не харесва родина му. Тук всеки може да продължи с експертното описане на съвременния българин и отношението му към родината.
    🙂
    И накрая искам да кажа на Размисли: добре дошла отново. На мен лично ми липсваха статиите ти и интересните дискусии под тях. А ще разкажеш ли и за пътешествието – местата, които посети, хората, храната…

  4. Val

    Гледната точка на всеки един коментар ми допадна!

    Може би Швеция и Германия отдавна са си намерили ниша в световния рейтинг на държавите и гражданите им го осъзнават…

    Може би българинът наистина иска да намери своето амплоа като гражданин на Европа и на света, макар Ник правилно да отбелязва, че това се прави по един малко странен, ‘самоизолиращ’ начин…

    Може би наистина трябва да се научим да водим смислен диалог, както намеква Светлина…

    … а мже би просто повече се вълнуваме от личните преживявания на ‘другите’, отколкото те биха го направили – на своя почва! Нали сме си дружелюбни и любознателни едновременно… а и доста любопитни, чини ми се… В това лошо няма!

    Преди няколко дни бях в Старо Оряхово и се запознах с новозенландка, гостуваща на приятелите ми там. Всички, които я виждаха за пръв път питаха дали й харесва тук и след като се уверяваха в изключително положителната й оценка, започваха да мислят как да й намерят жених! 🙂 Тя самата също го иска, защото се убеди, че малко ‘изостава’. От две години е тук, а брат й я посетил наскоро и – хоп – сега ще се жени за българка! 🙂

    Добре дошла отново, Рамисли!

  5. mislidumi

    „а мже би просто повече се вълнуваме от личните преживявания на ‘другите’, отколкото те биха го направили – на своя почва! Нали сме си дружелюбни и любознателни едновременно… а и доста любопитни, чини ми се… В това лошо няма!“
    Е аз съм доста несъгласна с това. Българинът не е се вълнува от личните преживявания на другите, според мен. Вълнува се единствено от суетната си потребност да се представи добре пред другите. Един вид болезнена самовлюбеност. После отива да клюкари колко са задръстени чужденците, а пък ние какви сме яки и хубави. Даже и жених ще му търсим на момичето, че то по-готини от българските мъже няма :-). Да не говорим пък за жените ни каква са прелест. А всичко това е само въздух под налягане. Любпитството предполага искреност да разбереш защо чуждият е друг, да откриваш други хора и навици…По отношение на българската дружлюбност – нямам думи, щото ми се струва, че всички други народи, които съм срещала по този свят са по-дружелюбни, ама това си е субективно усещане.
    И все пак, да не съм толкова негативна. Голямата сила на българите са малкото умни хора, които са достатъчно трезвомислещи да защитават природата и които създават с много мъки образана една модерна България. Това са дълбокомислещи хора, които познават нравите, но познават и света. И имат достатъчно самочувствие, за да не се държат раболепно с чужденци (боже, колко отвратително звучи тази дума).

  6. Уф, оф, много е сложно. А не обичам да ме обслужват! Не понасям обслужването! Сигурно щото живея в България. За да избегна обслужването си пазарувам от супермаркета.
    А за това „Харесва ли ви?“ за хората, които питат и ги познавам, те питат за да разберат дали ще изкарат повече пари от туризма. Лицемерен въпрос връща лицемерен отговор, българите обикновено отвърщат, че им харесва. Дори да не е така. Все пак „не“ се казва по-трудно. Пък и какво ти дреме с какви идеи ще остане другият?
    Честно казано и на мен не ми дреме какво мислят чужденците за България, тъй като обикновено нямат обективна оценка. Някакъв германец ми обясняваше как бил седял 10 дни в София и бил на мнението, че българите са много организирани и дисциплинирани. Ама че глупост!
    В България адски ме дразни еснафщината, поддържането на мръсотията, непукизма за каквото и да е, мисленето на дребно… Особено ме дразни показността, най-бедните се стараят да изглеждат заможни, заможните като милионери, куп мъже си мерят пишките като пубери кой с каква кола е (сякаш на някой му пука!).
    И знаеш ли какво ми е много странно? Куп народ ходят в Зап. Европа и викат колко било хубаво там (чистота, боядисани сгради и т.н.), ама като си дойдат у нас пак почват със старите свинщини по улиците.
    А, да, с какво се познава баровски квартал у нас? С мизерните улици, боклука дето прелива от кофите, и калта по тротоара. Ако искате и снимки ще направя, ама не искам да пиша за негативни неща в блога си.
    За комерсиалното ни черноморие думи нямам, да ти искат пари да влезеш в църква си е антихристиянско (освен ако църквата не е със статут на музей, национален паметник).
    А относно това че започваш да заговаряш чужденец с „Харесва ли ви?“ е думи нямам. Има куп въпроси, с които можеш да заговориш човек и можете да намерите общи теми. Ама то си е въпрос на въображение и някакви знания.
    Опаа, коментара ми стана хейтърски, ама като опрем до това какво ми харесва у нас и какво не, напоследък за малко неща мога да кажа че ми харесват. Някакви хора ми говорят за отчуждението нейде в Зап. Европа, ама тук също си е здраво отчуждение. След две години и половина така и не си познавам съседите. Опита да заговориш някой на улицата се увенчава със 70% неуспех. Не дай боже в градския транспорт!
    Айде засега,
    извинявам се за кофти коментара!
    Христо

  7. mislidumi

    Ха-ха, много ми станаха забавни описаните диалози. Много са си истински. Както казва Йенс, да се проведе конкретен разговор на български е почти невъзможно, защото винаги има възможност да се даде уклончив отговор. Цяло чудо е, че хората успават да си уговорят срещи. А уговарянето се започва от много общото „ще се видим някой път“, после се стеснява кръгът на предлагането, после се започва дълго обсъждане на мястото, което е приблизително, а времето на срещата се позакръгля. :-). Аз особено много обичам да правя уговорки в този стил, когато съм на гости в България, защото имат нещо лековато и приятно, особено когато става дума за неформални срещи. Това е балканският ни чар, според мен. Ама мога да си представя, че не е много подходящ маниер за делови срещи.

  8. Йей, какви хубави тълкувания…
    Страхотни сте 🙂

    Светлинка, а от коя страна идват тези братовчедки? Я напиши един пост за тях, моля те, и как са научили български и защо като тийнейджърки.

    Аз определено съм съгласна, че случаен чужденец в България трудно бива включван в разговор. Темите на разговор са различни. Може да сме любопитни за личните детайли, които са интересни по принцип в България (например каква заплата получава някой), но не ни интересува какво мисли примерно за нещо, което нас пряко и практически не ни касае, например сондирането в Аляска. Може би сме високо-контекстна култура и на чужденеца му липсва много от контекста, за да го включим.

    И аз не обичам да ме обслужват! Но в България е неизбежно. Точно забравих да пиша, че открих причината за недостига на работна ръка – магазинчетата са малки и общуването ти с продавач там е задължително, така че не можеш да се загубиш в лабиринт със стоки, а трябва да посочваш какво искаш, да ти бъде подавано, а после да търсиш трескаво причина да го откажеш. Съответно на глава от населението има нужда толкова много oт продавачи, че пазарът на работна ръка трескаво би попил нови и нови работни ръце. Само в магазинчето за телефонни карти имаше цифром и словом 5 продавачи: една на входа за поздрав, друга да дава търсенето, трета на касата, четвърта управителка и един технически консултат за оправяне на проблемите. Прав си, Христо…

    И аз (писах мисля в предишния пост) несъзнателно не искам да приема възторжените впечатления на чужденците от посещението им, защото знам, че зад тях се крие нещо нерадостно и да вземам външното инцидентно впечатление за чиста монета би означавало да омаловажа страданието на тези, които го страдат.

    Както и да е, и на мен ми липсвахте! До по-късно…

  9. За любопитковците намерих превод на впечатленията на един англичанин от преминаването му през България.
    http://patepis.com/?p=1675#more-1675
    Ще перифразирам вица: „обективен, необективен, неговте впечатления са си най-обективни“
    Остава да си зададем въпроса защо трябва да се превежда и пуска в нета впечатлението на англичанин, минаващ през България? В UK има ли такива пътеписи на българи, посетили кралството?
    Поздрави,
    Христо

  10. А защо не зададеш въпроса си на самия сайт на пътеписите?:-)

  11. Чехите постоянно ме питат харесва ли ми в Чехия. Въпросът щеше да има смисъл, ако бях дошла на екскурзия за две седмици, но при положение, че живея в страната от години… Много пъти съм се изкушавала да отговоря „Не ми харесва, заселила съм се тук, щото обичам да ми е гадно“.
    Не мисля, че питащите много ги интересува отговорът. По-скоро скоро го използват като нищо незначеща фраза за започване на разговор, от сорта на: „С какво се занимаваш?“ или „Как вървят нещата?“.

  12. Val

    Ето на – Дениа уцели прво в десятката! 🙂

    Какво значение има дали въпросът е смислен или не и с какъв въпрос точно ще започнеш?

    Важното е, че е начин да се ЗАПОЧНЕ комуникация. Ако е писано, ще бъде продължена – зависи и от двете ‘говорещи’ страни. 😉

    Любопитството и дръжелюбността ни – 🙂 ироничен беше този мой намек, ала пак казвам – какво му е лошото дори на това ‘любопитство’? На никого не вреди, нито пък чак толкова ‘затлачва’ човешките взаимоотношения, подобно на преливащи кофи с боклук… Хора разни – срещаш и интересни, и не чак толкова. Това е животът и слава богу, че е така разнообразен. Нека се женят хората, било за нашенци или за чужденци. 🙂

    Контекстът си е важно нещо! Прав е Христо, че рядко може да има обективна оценка…

    В пътеписа на англичанина много ми допадна ‘самооправянето’ на някои нефункциониращи атрибути в колата. 🙂

    България си е наша и от нас зависи каква ще е като ‘визия’. Да се прозре по-навътре си е въпрос на личен избор на посетителя. Това дали нас ни интерисув неговата гледна точка си е пък наш личен проблем. 🙂

  13. жч

    Спасибо!

  14. Явно поредното доказателство, че съм българин само по произход – никога не ми е пукало какво мислят чужденците за България. Но верно, че този въпрос се задава често. Може би – заради съветските туристи едно време и оттам е останало като навик – та до ден днешен. Като правило, те изобщо не пестяха хвалбите си за нас и нашата страна. И някак си – готино беше така – да питаш – като си знаеш предварително как ще се юрнат да те хвалят.
    На мен пък ми се мярка в главата в тази връзка и един друг въпрос – защо емигрантите ни се отнасят към нас, живеещите в България българи, като към по-низши? Тук такова отношение не съм забелязал (иначе нямаше да посещавам блога, естествено), но определно го има. Ей, писна ми от „великденчета“, дето да ме поучават как съм трабвало здраво да работя, за да живея като тях! На развален български при това – за тежест вероятно.

  15. Ами да, защото ако човек бъде попитан „Харесва ли ти в Чехия“, и ако човекът живее в Чехия, отговорът предполага да говори за живота си и да се идентифицира един вид 🙂

    Андрей, радвам се, че тук не забелязваш такова нещо. Защо някои българи го правят – ами мисля, че е начин да се оттласнат от българската си идентичност, която ги притеснява, а не признак на космополитизъм. Начин на себепозициониране от другата страна на оградата. По принцип няма такова обобщено явление „българинът“… Никодил беше писал едно време за Чикагския синдром.

  16. desisladka

    zdraveite

  17. desisladka

    az jiveia v Ispania i 4esto me pitat dali mi xaresva i dali iskam da si se vurna v BG,otgovorut mi vinagi e polojitelen otnosno jivota mi v ISP.zashtoto nasitina se 4uvatsvam dobre no i su6to sum suglasna s niakoi ot po-gornite komentari 4e tova e 4istno i prosto edin vapros za zapo4vane na razgovor,nai-ve4e m/u xora koito skoro ili nikoga pove4e niama da se vidiat i otdelno,otgovariam taka – ot uvajenie kum samite ispantzi 4e sa ni prieli v stranata si ,za6toto ulesniavat dosta na4ina na jivot na imigrantite.No vse pak az zadavam su6tia vapros na tezi koito sa posetili BG ,ot lubopitstvo, s kakvi o4i sa videli rodinata mi,zashoto za jalost naposleduk nasitina su6testvuvat pove4e negativni otkolkoto polojitelni ne6ta s koito bixme iskali da se gordeem,no az ne se predavam i dori i da niamam namerenie da se vu6tam,vinagi 6te sum si patriot4e i 6te si ia za6titavm kolkoto i da e trudno da se opravi skoro polenieto tam i da se promeni malko bai ganiovskoto mislene…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s