Павилиончето

Павилиончето е явление, съществуващо само на българска почва. И в други страни има форми, които напомнят павилиончета, но те не са същите. Павилиончето не е будка за вестници, кабина за продажба на билети или гише за информация. Макар и подобно понятие да съществува на други езици, то се отнася по-скоро до конструкцията, отколкото до същността. Думата „павилион“, идваща от френски, е приела собствена трансформация и се е нативизирала като местно явление. Днес тя няма нищо общо с pavillon.

Павилионче е нещо различно. То е място, където може да се продават и билети, но преди всичко е източник на разнообразни стоки и информация, единственото общо между които е, че са малки по размер. Ключодържатели, „не се сърди човече“, портмонета, червила, плюшени кученца, чадъри, калкулатори, запалки, четки за зъби, карти за игра – всичко това може да се намери в едно уважаващо себе си павилионче, което не се специализира само в една област. То е един микрокосмос на българската действителност. Ако искате да я изследвате, просто проучете павилиончето.

Обичайната гледка на една спирка с павилионче е някой да го обикаля от всички страни и да разглежда съсредоточено изложените артикули, докато си чака автобуса. Наистина, павилиончето предлага богата храна за визуално задоволство. Предлага моментно насищане на сетивата с разнородни възможности за купуване и стимулира въображението как биха могли да се оползотворят артикулите в конкретния живот на потенциалния купувач.

Открива се лесно – на спирки и гари, но и около други привлекателни за хора точки, както и произволно взети кръстовища. Чудя се това дали това местоположение има нещо общо с произхода на явлението павилионче. Дали то е възникнало на базата на една будка за билети, която с времето се е диверсифицирала и засилила функциите си с други неща, търсени от кандидат пътниците? Например баба, която отива на гости на внучето си и иска да му „занесе нещо“, което е забравила да купи предварително?

Какъвто и да е произходът, павилиончето предлага възможности за среща на хора, които никога не биха се сблъскали в реалния живот. Докато разглежда витрината отляво надясно едно дете може да се срещне с някой кумчо вълчо, който я разглежда отдясно наляво. Помня например как една баба веднъж проследи погледа ми, вперен в едно павилионче, и каза: „Я какви хубави червени герданчета, баби, я си купи и ги носи. Че аз сега искам да нося, ама съм стара и не може.“
Една такава среща между мен и бабата никога не би станала в бижутериен магазин. Нито аз бих влязла в него разсеяно, нито тя би си чакала автобуса вътре.

Но докато купувачите кръжат отвън, продавачът винаги е вътре. Това създава дистанция, нехарактерна за никой друг магазин. Купувачът наднича, а продавачът е в хралупата си, в собственото си пространство, което е защитил с изложените по стъклата стоки. А като стожер на квартала, държащ под око ставащото по улицата, той е в състояние да филтрира информация и да я поднесе на заблуден минувач при нужда и желание от своя страна.

Та павилиончето е място за разсеяно бягство от скуката или покупки при спешни случаи. Чудя се какви биха били те, та човек да разчита на павилиончето. Може би ако са му откраднали портмонето в автобуса, той би могъл да си купи ново още като слезе на спирката. Ако го е закъсал с подарък за рожден ден, би могъл да купи някое посребрено или пластмасово бижу докато се отправя към партито. Виж, за покупка на чадър и запалка от павилионче обясненията са по-логични. А дали човек би могъл да преживее само с неща, които могат да се купят от едно павилионче? Те стоки от належаща необходимост ли трябва да се смятат, щом се купуват при спешни случаи? Колко време може да преживее на пустинен остров, ако единственият му магазинен ресурс е едно павилионче?

Радвам се, че въпреки бурните икономически промени в България павилиончето все още съществува. Глобализацията не е успяла да го изкорени. Наистина, стоките са станали по-лъскави и по-китайски, но това е само развитие, не и подмяна на истинската същност на павилиончето.

Литературно удоволствие в класически графски стил

Искам да колекционирам…

Идеи за пътешествия

Случайна среща

Балкони

Непознат град

Advertisements

14 коментара

Filed under България, традиция

14 responses to “Павилиончето

  1. Прекрасен текст по толкова домашна тема. Освен това логическата закачка в Може би ако са му откраднали портмонето в автобуса, той би могъл да си купи ново още като слезе на спирката. ме трогна до дъно 🙂

  2. Хе-хе, развеселих се. Павилиончето е нещо като изложба на стоки, които човек зяпа докато чака автобуса/трамвая/тролея. Най-много ме кефят китайските изобретения от типа много в едно. Примерно: часовник с радио и компас, фенерче с радио, многофункционален комплект отвертки, джобно ножче с клещи и малко фенерче… Човек може да зяпа и списанията. Винаги съм се възхищавал на това колко списания на различни теми има. Освен преобладаващите „женски“ списания, има и за какво ли не: за градината, за бременни, за булки и сватби, за кораби, самолети и автомобили, за мотоциклети, посветените на зравето и народната медицина нямат брой, поне няколко за география и пътешествия, няколко за политика, също така има и вносни списания на английски или италиански. На павилиончетата човек може да си намери CD-та или DVD-та също така, списания и вестници с кръстословици, моливи, химикалки, гумички, флумастери и маркери… И неизбежните обложки за лични документи.
    Изобщо павилиончето е хубаво с това, че има малка площ а в същото време е тъпкано с джунджурии (не мога да се сетя по-точна дума). Лично на мен ми е забавно да зяпам по него.
    Я да питам, в чужбина известно ли е явлението „клек-шоп“, от отнези магазинчета, дето са леко под земята и трябва да клекнеш, за да си купиш бира, солети или бисквити?

  3. Веднъж отивах на един рожден ден и за съжаление нямах подарък, тогава се загледах в точно едно такова павилионче и купих на рожденника Кубчето на Рубик – и определено много го зарадвах 🙂

  4. pippi

    Много симпатичен пост:) И тук в Индия има едни такива павилиончета, ама продават главно паан (смес от семена, подправки и тютюн за дъвчене) и разни гадни снаксове…понякога излагат направо на един шал на улицата павилиончести артикули – портомнета, часовници, носни кърпи и прочия 😉

  5. Аха, значи още една документирана връзка с древната ни родина, Индия… 😉 Само че модерна България е развила идеята, разбира се, и вместо на шал по номадски павилиончето се е установило в стабилна конструкция.

    Никола, дано не ти се е налагало да провериш как се получава на практика парадоксът 🙂

    Христо, определено в чужбина няма нито павилиончета, нито клек шопове, и затова много ми липсват. Снимах си и един клек шоп, който при случай ще постна 🙂

  6. mislidumi

    Каква мила и топла публикация! Наистина така е. Благодаря ти, че ме накара да се замисля за всичко това. Спомних си, че едно време беше много важно да познаваш поне една лелка, работеща в квартално павилионче, за да я помолиш да скрие едно от списанята „Пиф“, а после „Дъга“, че бързо свършваха.
    🙂

  7. Наистина много приятен пост.
    Като студентка съм си купувала от павилионче игли и конци, защото в София има много малко магазини, специално предназначени за такива неща, но в павилиончетата се намират редки артикули.
    Иска се характер, за да устискаш цял ден в тези тесни павилиончета, особено в жега или студ, но пък като си представям гледната точка отвътре навън, всеки ден от едно и също място с много разминаващи се хора, се сещам за филма Smoke и философски настроеният продавач на цигари, който всеки ден в един и същи час правеше снимка на града от едно и също място. Нещо такова правят и лелките в павилиончетата, повечето са лелки де.

  8. Еха, ако бях киносценарист, бих измислила филм тип Хичкок, в който централно масто има продавачката на едно павилионче. 🙂

    Дори и във времето на соца всяко павилионче имаше свой асортимент, различен от асортимента на останалите.‌ Не знам как успяваха да конструират своя индивидуалност, но беше така. И изучаването на всяко само по себе си имаше смисъл. Като ги изучиш, вече си в състояние да познаеш кое от познатите ти павилиончета би било вероятно да продава даден търсен от теб артикул.

  9. На вас ви изглежда трогателно, но продавачите не се завират в павильончетата си за удоволствие (не ме контрирайте, моля, със социалните контакти и как редовно си говорите за времето с обитателя на павильончето от вашата спирка). Да не говорим как през зимата се инсталира електрическа печка в липсващо пространство и рентабилно ли е това,
    как се съхраняват бързоразвалящи се стоки при неподходящо условия.
    В западните държави също се намират павильони (съгласявам се, че у нас павильонната търговия се е доразвила като феномена с употребата на найлонови чанти), от които можете да си закупите и друго освен вестници. Има и магазини за евтини боклуци, само че е необходимо да кривнете в страни от булевардите с лъскави магазини за скъпи боклуци. Веригите от типа „Всичко по 1 евро“ никак не са рядкост. От една такава, именувана Биг Бос, си купих чадър, закачалки и поздравителни картички.;).

  10. От много френски, та го сервирах фонетично. Павилион!

  11. Lindy, да, и на касиерките от супера им се счупва гърба да стоят прави (гледала ли си Marius et Jeannette?), продавачите на пазара са на милостта на времето, а моите очи вечер са пълни с пясък. Въобще работата е (и) страдание, не случайно travailler произлиза от tripalium (средновековен инструмент за мъчение).

  12. Намесих се с цел внасяне на доза прагматизъм, защото останалите коментари ми се видяха изпратени от уредени хора в подредени страни, които няма да насърчат децата си да се реализират в павилиони, но доста въодушевено се изразяват по темата. Нещо като: „Ау, стринко, колко сладки баници точиш!“.

    Надявах се да уравновеся светогледите, вместо да си седя самотна опозиция;).

    Миналото лято Столична община беше наложила бърза и неотложна ликвидация на павилионите с естетически подбуди и доводи за тротоарно право. Не знам какво се случи. Сигурно, като други предприети мерки без контрол, е останало без последствия.

    Предполагам, ще се съгласиш, че неразположението, породено от личния ти tripalium, се лекува и с lacrima artificialae, докато в другите случаи се налагат значително по-комплицирани интервенции. 🙂

  13. Lindy, добре дошла и с прагматизъм. Всъщност постът бе замислен с много симпатия към продавачите в павилиончетата. Много от тях предпочитат да продават в павилионче, отколкото в супер, по различни причини. Какво им е лошо на баниците, всъщност?

    А за загрозяването на улиците, виж тук:
    http://epistemicmurk.blogspot.com/2008/10/contested-spaces-2.html

  14. Баниците бяха от Чудомир – за един граждани, фенове на селския лайфстайл. А ето и малко утопични новини:
    „Sofia Architecture Week 2008 събира всички заинтересовани от бъдещето развитие на архитектурата и строителството. Ще се дискутират последните световни тенденции и нововъведения и ще се разменят идеи за тяхното адекватно приложение в България.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s