Публично изкуство в Италия

Отново няма време за размишльотини, затова – малко снимки 🙂 на тема публично изкуство. Някой би нарекъл тези неща просто „скулптури“, но идеята им е не да си бъдат скулптури (а и много от тях не са такива), които да си стоят пасивно отстрани, а да се намесват в живота на хората така, както поезията би могла да се меси. Та как би могло да се меси и да се вмести едно изкуство в живота на хората? Ето няколко примерa:

arcumeggia12

Това е селцето Аркумеджа, намиращо се в Долината на художниците, в планините на север от Варезе. От 50те години насам това селце е започнало да привлича художници. За разлика от традицията на муралите, където самоуки художници от самото място рисуват стените на къщите с някакво политическо послание (и които препоръчвам като идея на Бай Далай), в Долината на художниците става дума не за стенописи, a за картини, нарисувани по време на лятното пребиваване на художниците там. Te ca просто окачени или нарисувани по външните стени и стават част от живота на селцето.

arcumeggia3a

Тук децата са се събрали на любимото си място, наглеждани от Войникът, който не искаше да воюва (Джозе де Микели, 1991) и Сан Мартино и беднякът (Джузепе Монтанари, 2007). Сан Мартино е ранносредновековен рицар, който, след като станал римски войник против волята си, в един есенен ден разцепва на две наметалото си, за да даде половината на студуващ бедняк. Тогава слънцето започнало да грее по-силно.

Ето останалото от Аркумеджа.

angera2

Това не е точно скулптура, не е и точно публично изкуство, а  това, което изглежда – кукли. Можем да помислим дали куклите са изкуство и дали може да се нарекат скулптури. По-скоро не. Куклите сa c празен и чист израз на лицето, за да може върху тях по-лесно да се проектира детето. В едно магазинче за кукли в Ню Орлинз някои кукли бяха наистина скулптури, с изразени емоции, които – макар и хубави – биха уплашили едно дете. Тези кукли са в Музея на куклите в Анджера (Лаго Маджоре). Забелязвам, че и те имат емоции и се чудя как би играло едно дете с тях.

doll

А това не е в Италия, но ми се стори интересен контрапункт на историческите кукли. Не е и кукла, с която някое дете би си играло, макар че някога е била такава. Просто скулптура в една местна галерия: една кукла е натоварена да покаже как фантасмагоричните образи на това каквo трябва да бъде едно момиче или една жена (като куклата или Мона Лиза) може да са плашещи. Или тази скулптура би трябвало да се тълкува другояче? Приемам и други идеи 🙂 Между другото, обезглавеното тяло в ръката на куклата е от картината на Гоя Сатурн разкъсва един от синовете си. Интересно, а нейният поглед е по-безизразен от куклите в музея.

viterbo1

Витербо (на север от Рим), градският площад. Това дете беше седнало да си чете книжките от летния списък на една дървена платформа. Сигурно не е много удобно да четеш на публично място, но аз съм виждала и по-шокиращи случаи, като деца, които четат докато вървят 🙂 (и молят майките си да ги водят за врата, за да не се спънат 😉 ).

siena3

А това е в Сиена, за съжаление не успях да разбера кой е авторът. Тази дървена стълба не се опира никъде и води право в небето. Срещу нея се намира катедралата, която също води в небето. А катедралата в момента беше в лек ремонт и над нея беше надвиснал кран. Също като стълбата отсреща, опрян безразсъдно в небето.

Друго по темата:

Американски прелести. Малко известни детайли за Америка

Да живеят кичът, фолкът и добрият вкус

Кръв и бели дантели

Проект за промоция на поезията

Дай боже да вали кафе

Advertisements

6 Коментари

Filed under изкуство, свят

6 responses to “Публично изкуство в Италия

  1. Много съм впечатлена от това селце – Аркумеджа. Arcumeggia ли се пише и това ли е http://es.wikipedia.org/wiki/Arcumeggia ? 🙂

  2. Да, същото е 🙂

    Забравих да отбележа, че и преди да се появят картините (от „истински“ художници) по стените на къщите е имало, хм, стенописи, от типа „народно изкуство“ и с религиозна тематика.

    Аз пък мислех, че специално на теб ще ти харесат куклите 🙂

  3. Много интересно, аз пък тъкмо преди няколко дни попаднах на ето този уличен артист, който много ме впечатли – http://little-people.blogspot.com/
    Той прави миниатюрни фигурки на хора в някаква ежедневна ситуация и ги поставя на определени места в града. Така коментира отношенията между хората и градското пространство, но и неща като уязвимостта, забележимостта, самотата – много е як.
    Малко е парадоксално да накараш публиката си да обърне внимание на нещо, като го смалиш до почти невидими размери, обаче страхотно работи за мен 🙂

  4. astilar

    🙂 Куклите харесаха специално на мен. 🙂 Имам история с една, която трябваше да изхвърля по настояване на дъщеря ми, но сърце не ми даде, та я скрих.

  5. Страхотно е това с малките човечета. Може би хората се сепват толкова много от тях, защото не очакват да има живот в този мащаб. Докато в големия мащаб е лесно – богове, прачовеци, etc. Друго е ти самият да си голям и да осъзнаеш колко малък (и потенциално незначителен) може да изглеждаш наистина в такъв формат. Благодаря за линка…

    Astilar, а каква кукла беше и защо се е налагало изхвърлянето? 😉

  6. astilar

    Ще разкажа, Ели, дори ще фотографирам куклата. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s