Физиология на малкия (американски) град

uawУчаствам аз в едно културно мероприятие онзи ден, чиято цел бе да доведе изкуството при хората, след като те не отиват при него. Беше в едно градче наблизо и организирано от градската управа, загрижена че градчето от китно, малко и незабележимо се е превърнало в анонимно място, където просто се пресичат магистрали между други по-големи градове. Все едно Обеля да се зове град. Нужно е някакво духовно просветление, което да го брендира за жителите му, нали?

Мястото на мероприятието: разни бизнеси в градчето, или иначе казано – магазинчета, автомонтьорски работилници, една адвокатска кантора и прочее истаблишмънти. Тоест там, където хората отиват в ежедневието си. Аз бях позиционирана в магазин за боя. Собственикът – на предпенсионерска възраст, с грузински бял мустак, карирана „официална“ риза за случая и дънки с кройка, каквато се е носела в зората на дънките, се беше бая приготвил. Извадил една маса посред магазина с почерпка: бидон с лед и бутилки вода вътре и торта от Уолмарт. Принудих се да опитам тортата, била легендарна рецепта на име Sock It To Me. (?)

Докато рядката публика се решаваше да дойде да да общува c изкуство, аз минах интензивен, но доста задълбочен курс по американска история на ежедневието в малкия анонимен тексаски град. Собственикът и няколко негови приятелчета, които бяха дошли за подкрепа, но просто за да се намират на приказка (тук няма пейки пред къщите), обсъждаха клюките и се будалкаха един с друг, вземайки мен за свидетел за по-ефектно. Един от тях бил боядисвал наскоро, но паднал от стълбата. По едно време дойде чевръста дама в лилав панталон и фанелка с надпис Париж и Айфеловата кула. Оказа се жената на бояджията, която почна да се оплаква как въпреки своя зъбобол трябвало да го закара в болницата заради падането, макар че нищо му нямало. После си отиде – тя само минаваше да го провери какво прави.

Но преди това, разбира се, ме разпитаха откъде съм, откога съм тук, харесва ли ми, къде точно живея, сравниха разстоянието с тяхното точно местоживеене, установихме кои техни приятели/деца/роднини живеят съвсем близко до мен, обсъдихме имената на улиците наоколо, бившият кмет който също намина, какво е било сградата отсреща преди да стане мотел, кои са най-препоръчителните стари хотели в Калифорния и Сан Антонио и друга ценна информация, която те смятаха, че ми е нужна за оцеляването или пълното наслаждение на Америка. 

Собственикът бил поначало бояджия, но после се решил да отвори магазин, макар че го било страх че не знае много неща за боите. Но се научил, имал късмета да пита опитни бояджии които му помогнали, а сега такива няма. Нито пък на днешно време големите магазини (мисли Практикер) продавачите знаят каквото и да било за стоките, които продават. Работи 60 часа на седмица, отваря в седем сутринта – сигурно за да хване сутрешния тур на бояджиите преди да почнат проектите – и затварял в 5, така че мероприятието за него си беше на практика допълнителна работа която той явно се стремеше да превърне в мохабет. По едно време всички се надпреварваха кой колко време е женен. Спечели дядото, паднал от стълбата: 60 години. Щях да падна аз от изненада, че е на 80 и особено жена му. Обясниха ми, че през 60те повечето хора са живели без вътрешна канализация и други благинки на урбанизма и въобще колко бил/е труден животът. Но всяка една молекула наоколо излъчваше каубойски оптимизъм

Ей богу, ако не беше това мероприятие аз нямаше никога, ама никога да познавам тези хора. Така и не разбрах откъде идва името на тортата, която ми беше връчена завкъщи. Но скоро пак ще посетя магазина за разни покупки.

Advertisements

има 1 коментар

Filed under САЩ, хора

One response to “Физиология на малкия (американски) град

  1. Безспорно интересна история. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s