Натъртената ябълка и стремежът към съвършенство

Bсеки, който е бил дете по соц време и е бил пращан на пазар с родителска заръка, има опит с тревогата, наречена „дете-купувач“: заедно с хубавите, гладки, твърди ябълки продавачът вероятно ще насипе в торбичката и натъртени. Разбира се, това не се случваше само на децата. И големите трябваше да внимават какво наистина ще получат. Но децата бяха подложени на това правило най-безапелативно и трябваше да приемат „каквото им се е паднало“, а после да очакват укор от родителите, че не са купували добре.

Сега тези страхове са отдавна забравени. Продавачите са любезни и рядко може да се опасяваме, че ще ни пробутат и натъртени ябълки сред хубавите. Можем да похвалим свободния пазар за това предлагане на съвършена храна и да се поздравим, че сме постигнали това, което никое животно няма гарантирано: винаги подсигурена добра храна.

Освен ако не ни хрумне да се замислим как така на природата й е станало толкова лесно да прави само хубави ябълки или пък може би капитализмът си има вграден механизъм те да се обират на върха на сочността си и натъртени ябълки просто не съществуват в неговата вселена.

Но натъртени ябълки, както и всички несъвършени храни, все още има. Просто те се отделят и изхвърлят и не стигат до погледа ни. Но ако си мислите, че сигурно се дават на прасетата, това пък е илюзия вече на идиличното производство на храна, при което собственикът на прасетата и на натъртените ябълки са едно и също лице или пък най-много комшии и е много просто ябълките да се прехвърлят от единия двор в копанката на прасето и така всички да са доволни. В действителност в днешния свят, в който ние държим да ядем само съвършени ябълки, изхвърляната храна е много повече от тогава, когато натъртените ябълки ни бяха пред очите и в торбичките. Не защото сме си надвили на масрафа, не гладуваме и затова не я ценим, а заради начина, по който тя се произвежда, продава и консумира. Производителят на прасета сега е твърде голяма компания и твърде далеч от производителя на ябълките, така че транспортирането на едните до другите просто не излиза на сметка. Иначе гладни прасета – и хора – има все толкова, но просто не са ни пред погледа.

Но проблемът със съвършената храна – защото той е проблем, а не просто феномен – не се изразява само в натъртени ябълки, които се изхвърлят. Това действително е екологичен проблем, в който освен гниещи, неизядени ябълки има неефективност и прахосване на земя и енергия за производство и транспорт на плодове, които в момента на продажба се оказват негодни за продажба на търсещия съвършена храна купувач и се изхвърлят. Освен него има гладни хора. Има и хора, които като купувачи на съвършени ябълки не биха знаели какво да правят с натъртени и в името на съвършенството са съгласни купуваните от тях ябълки да са покрити с изкуствен восък, който да ги прави твърди и блестящи. Зад всяка съвършена ябълка има някой, който е останал гладен, има прахосване, има замърсяване. Почти като отровната ябълка на Снежанка.

Как се оказва, че днес можем да си осигурим този илюзорен хранителен лукс? Първо, големият двигател за това е рекламата, която – наред с идеала за съвършеното тяло и красота – ни пуска пред очите да виси на конец и идеала за съвършената храна, който е също толкова невъзможен колкото и идеала за тялото. Всеки, който познава технологията на рекламата за храна знае, че това, което виждаме на снимките и видеото не са апетитни златисти пържени картофки, сочни росни ягоди или гладък сладолед, а произведения на визуалното изкуство, които обикновено не могат да се ядат. Сочните котлети са покрити със специален гланц, за да изглеждат сочни. Сладоледът не е сметанова наслада в начален момент на топене, а паста, подсилена със съставки, намиращи се от магазин за строителни материали.  Всичко това е чист фуд стайлинг, чиято цел е да ни продаде илюзия за храна чрез образи.

А дори и когато използват реални хранителни продукти, фуд стилистите не използват какъв да е екземпляр. За една снимка на проста лъжица мюсли те преобръщат редица кутии с мюсли, за да открият и използват съвършените зрънца и ядки – т. нар. hero – които да застанат пред обектива. Един вид топ моделите сред мюслите, които реално представляват всички мюсли точно толкова достоверно, колкото топ моделите представляват жените като цяло.

Другата причина да искаме да живеем илюзията за съвършената храна е че защото можем. Индустриалното производство на храна прави същото, което прави днес индустриалното производство на всичко друго: дава ни впечатление за лукс на възможно най-ниски цени. Разбира се, цените са ниски, но печалбата е много по-голяма от печалбата при неиндустриалното производство на храна: просто то е намерило начин за намаляване на стойността на продукта било чрез уедряване и индустриализиране на процеса, било чрез опаковка и разкрасена външност на продукта, било чрез дребна или едра шашма.

Така заради желанието ни да имаме месо в чинията всеки ден – нещо, което е било лукс доскоро – получаваме пържоли, които са приятно розови защото са боядисани при пакетирането, животни, които са отгледани с антибиотици и хормони и които са консервирани със забранени препарати, или пък птици, които не могат да се държат на краката си, защото те са твърде малки за да поддържат неестествено големите гърди (с търсеното бяло месо). Съвършената храна всъщност е илюзия за съвършена храна – към това сме се стремили, това сме получили. Все пак луксът наистина има своя цена и тя е по-висока от евтиното.

Или ако една купчина с гниещи натъртени ябълки не ви се струва като особено голям екологичен проблем, нека да го кажа по друг начин с други, по-реални примери. Когато хората се стремят и става възможно да си осигурят ежедневно храна, която доскоро е била лукс, то е като да ядеш пасти вместо хляб. Пастата може да е най-хубавото нещо на света, но е сладка, когато се яде в специалните случаи, за които е предназначена. В противен случай е само калорична бомба, а за да можем да си позволим да я купим за изработката й е използвано същото евтино нещо, което е причина върху някои сирена с големи букви да е отбелязано, че да, те съдържат мляко.

Или пък скаридите. Някога рядък деликатес и лукс, днес те са желани И широко достъпни като ежедневна храна, което означава, че за производството им са оградени, индустриализирани и замърсени стотици декари водни площи в природно уязвими региони.

Да, стремежът към съвършенството, което се съдържа в един идеал не означава, че реализирането му е добра идея. Както казах, хората винаги са имали идеали (идея за лукс) за храната си, но сега имат възможност действително да ги постигнат и са пришпорвани за това от маркетинга и рекламата.

И ние участваме в него с консумирането и отношението си към храната. По-рано сме знаели какво да правим с натъртените ябълки, така че в действителност ако са ни пробутали такива това не е било голяма загуба. От несъвършеното сирене правим баница, а не гарнитура. От натъртените домати правим супа, а не салата. Вместо да очакваме всеки ден всичките ни домати да са hero, като за салата, може да си припомним как да използваме храната ефективно. Това включва и да си припомним как да използваме в ежедневните си рецепти всички части на пилето, вместо да консумираме винаги и непременно бялото месо. Да сме гъвкави и креативни в използването на продуктите, които имаме в момента. Да мислим за храната повече и да я опознаем, както и хората, които са ни я произвели. Не съвършенството е проблем в случая, а очакването да го имаме винаги. И да осъзнаем, че евтиният лукс излиза скъпо, затова по-добре да платим малко повече за нещо реално.

Идета на Форум Храна на Горичка и после разкажете как е било! 🙂

Advertisements

15 коментара

Filed under България, интелектуалстване, свят, социално

15 responses to “Натъртената ябълка и стремежът към съвършенство

  1. За да напишеш цяла статия, базирана на това, че натъртените ябълки „се изхвърлят“ и това било „екологична катастрофа“, е безусловно необходимо условие нищо да не разбираш от производство и търговия на ябълки и от икономика по принцип. Което, както сме се убеждавали нееднократно, е основна характеристика на пишещите срещу глобализацията, „консумеризма“, „експлоатацията на Земята“ и други евфемизми за свършека на света 🙂

    Ако се хване за примера ти с ябълките, всеки среноинтелигентен човек веднага би се досетил, че ябълките, които не стават за директна продажба заради лош външен вид, се използват за много други неща – в хранителната индустрия за консерви, пюрета и сокове, и в други индустрии за производство на пектин, аромати, храна за животни.

    Аргументът ти, че „производителят на ябълки не бил производител на прасета“ е толкова плиткоумен, че просто се чудя как точно ти си го написала – при условие че сутринта си закусила банан от Еквадор и си измила зъбите си с паста с минерални соли добити във Филипините.

  2. А пък аз разбирам тази публикация като опит да се обърне внимание върху навиците ни на модерно хранене, избора на храна, механизмите на манипулация, пък и дори на отношенията ни един към друг. Това не е статия по икономика, дори не е статия, а мнение. Щрихи по темата.

    И изобщо не ми се струва глупаво или излишно да се говори на тази тема. Още повече, че в България със страшно постоянство се прилага и се изгражда култ към консуматорството. Такъв има и в други страни, но в негов противовес има и силни обществени-културни платформи. И когато някой пише като Ели на тази теми на български, това е ценно. Възпитава. А пък и има нужда от възпитание, виждам и се убеждавам ежедневно.

    На „Форум храна“ – успех! 🙂

  3. Ябълките бяха само метафора и пример, Лонганлон. Съжалявам, ако това не е било ясно.

    Да, хубаво е останалите ябълки да се използват за други цели и една част се използват, но не знаеше ли, че поне половината храна в момента се изхвърля и то преди да стигне до купувача?

    Не е лошо да знаеш малко повече за икономиката на производство на храна, особено индустриализираното, защото това, както ти си го представяш, не се случва. В Еквадор и другите страни производителки на банани на практика няма заводи за преработка. Пък ако е толкова важно конкретно за примера, аз не закусвам с банани, а нещо по-местно.

  4. Надменното изказване на Лонгалон, не съответства на умерения тон на автора! Какъв „свършек на света“, какви „ефвимизми“?

    Идеята е по-скоро, че зад съвършенните на външен вид храни, се крие много манипулация и самозалъгване. И че е добре да се замислим дали да пазаруваме от определени места, само заради по-ниските цени и „по-големите и лъскави ябълки“ или да си потърсим по-сигурен доставчик. В България това все още е възможно (не само за ябълки). В други страни е доста по-трудно.

  5. Eneya

    Убеждавам се, че понякога има нужда да се поставят тагове „ирони“, „сарказъм“, „алюзия“ и „метафора“.
    Конкретно от забележката на Лонги ще отбележа, че всеки средноинтелигентен човек би разбрал, че ябълките бяха преекспониран пример, който не трябва да се приема буквално.

    Критиката към крайния консумизъм е обоснована, дотогава, докато има хора, които гладуват и има такива, които изхвърлят годна храна в стотици килограми дневно.
    За себе си мога да потвърдя, че знам, че ресторантите в Англия изхвърлят храната, която е върната, е останала допълнително или не е продадена.
    Не, работещите в хранителната индустрия – готвачи, сервитьори и пр., не отнасят останалото вкъщи. То се изхвърля, а кофите са често зад решетки, за да не могат да бъдат достигнати. Решетките се отварят от изхвърлящите боклука и така храната заминава.
    Абсолютно пропиляна.

    Все пак, да задълбаем, Ели задава интересен въпрос – откъде се появяват толкова съвършени плодове? Със сигурност не е естествено. Постига се с кръстоски, с много генно модифициране (говоря за изкуствени кръстоски и пр., не за домати с крака, аз съм на мнението на бегемот поне за тази част). Което е напълно нормално, еволюцията може да е изкуствено предизвикана, както и естествено.
    Проблемът с храната в този случай са страничните ефекти. А те са сериозни.

    Също като картофките на Макдоналдс, които на три месеца изглеждат почти като нови, нещо, което един нормален картоф не би трябвало, така и голямо количество от геройските плодове, зеленчуци и пр. са доста пластмасови, разлагат се бавно и като цяло, има нещо сериозно сбъркано в тях.
    Не можете да ме убедите, че е нормално ябълка на два дни тепърва да започва леко да покафенява или ягоди с размери на топки за тенис. Дори просто защото подобен гигантизъм е за сметка на нещо.

    Не съмтръгнала да развивам теории за неестественост, а прости закони на химията, биологията и физиологията като цяло. Ако някой има по-здрави кости, означава, че тялото е изразходвало допълнителен ресурс и нещо друго му куца.
    Въпросът е, знаем ли за абсолютно всяка вариация на това което ядем, какво точно е променено и как афектира?

    И да се върнем пак на консумизма.
    Ягода с размер на лимон всъщност никому не е нужна, както и перфектно лъскава ябълка, нейната цел е също такава, каквато и тоалетна от чисто злато – статус, а не нужда.

    Нямам нищо против да говорим сериозно относно глобализъм и антиглобализъм, но тук темата е по-скоро по-различна и мисля, че просто Лонги в коментарът си е пропуснал да коментира далеч по-важните неща, които Ели е засегнала.

    Или поне се надявам на това.

  6. Лонги има няколко бутона, които като се натиснат предизвикват определени формулировки като реакции. Например всяка критика на свободния пазар по принцип приема като лична обида.

    Аз никъде не споменах глобализацията тук – нито положително, нито отрицателно. Не знам откъде е решил, става въпрос за анти-глобализъм, че дори аз съм против глобализацията . Говоря за индустриалното производство на храна. А примерно в САЩ производството на месо е почти изцяло национално и въпреки това там проблемът е най-очевиден.

    Благодаря за допълненията! Наистина България има големия шанс да промени нещата в храната, защото е малка, разстоянията са удобни и условията са чудесни. Но именно защото не се говори много по въпроса това не се случва.

  7. Ако щете като метафора, ако щете като конкретика – но веднага се сещам за скорошния скандал с „дупетата“ – с две думи – това са крайните части на колбасите, които се изхвърлят при пакетирането в Стара Европа, понеже нямат съответен търговски вид – обаче някои български и румънски фирми се усетиха и още веднага след влизането ни в ЕС започнаха да ги изкупуват (буквално за стотинки – защото супермаркетите и ресторантите така или иначе ги пращат тези обрезки в екарисажа), да ги внасят у нас, препакетират ги и ги продават – напълно законно. Това е на практика единственият шанс за огромното монзинство от българския народ да се наядат с висококачествени колбаси западно производство – понеже „дупетата“ се продават НЕКОЛКОКРАТНО по-евтино от същото тези колбаси в оригиналните си опаковки. По чисто лобистки съображения, обаче, министърът на земеделието и храните наскоро предприе масирана атака срещу тази практика – в което не виждам никаква логика, понеже ако ги нямаше, хората които си купуват тази стока, така или иначе не са в състояние да дават многократно повече за скъпите колбаси.
    Извинявам се, ако примерът се получи малко дълъг, но наистина е вречатляващо, че за европейските порядки е по-добре обрезките от колбасите да се изгарят в екарисажите, отколкото българи и румънци да си ги купуват и изяждат на една съвсем достъпна цена.
    И – само за информация – атаката на Мирослав Найденов не успя – фирмите продължават да внасят, препакетират и продават дупета – единствено разходите им се вдигнаха малко (и вероятно печалбата им малко е намаляла), понеже вече се налага да ги транспортират в по-малки партиди (преди си позволяваха да смесват партиди от различни източници, което действително не е редно).

  8. Eneya

    Аз пропуснах драмата с дупетата и днес научих какво точно представляват.
    Звучи ми абсурдно….

  9. обикновено, краищата на саламите влизат в бързи рецепти – гювечета, аламинути, та, дори и като добавка за вкус и аромат при задушено или сосове.
    Тези изрезки, по балкантурист-ски манталитет се калкулират от „средницата“ на колбаса/луканката/суджука, като самите краища изначално се водят фира. Така в крайна сметка се намалява себестойността на крайния продукт, но пък цената е като за „средица“.
    По същия начин и доматите. Не добрите на вид – на пюре, за последваща употреба.
    И в това няма нищо лошо.
    Напротив.
    Полезността от всецялата употреба, е: първо, знание; второ, стопанственост; трето и общо – адекватност.
    Изхвърлянето – е разхищение. Изхвърля, този който не носи отговорност, или не смята или не брои.
    Да не говорим, за липсата на сметища, или: да превърнем цялото държав едно бунище, за да се чувстват братя роми, като у дома си.
    Извинете, ако има засегнати.

    За ябълките.
    Ееееее, за ябълките ще попиша доста, при все че не съм им фен.
    Или освен, че има сортове и сортове, има и нещо друго: ябълките дават по 5 до 10, че и повече плода съвсем на гъсто. Почти като гроздето. Разликата е в обемите. Та, ако тези ябълки, се оставят ей така „на туфи“ на дървото, както се е правило в повечето стопанства навремето, поради незнание, то ябълките си пречат една на друга не се „хранят“ достатъчно и остават малки. Ако обаче, се поразчистят, и се оставят по нарядко, то плода има достатъчно храна, и с 4 пръскания – главно против онези гадове червеите дето ги ядът преди теб, и 2 пъти селитра, получавате едни необременени от химикали, а само добре поддържани и почти еднокилограмови ябълки. Верно по 20 до 30 броя от овошка (ако е млада 10-15 годишна), в зависимост от дървото, годината, и тн, но ябълки. Същото се отнася и за прасковите и прочие овошки.
    Съвсем не е задължително да се гмо-та или подобни.
    Въпросът количество-качество винаги е стоял на дневен ред.

    Относно разбирането на икономиката.
    Явно в „таЙ държав“ всеки разбира от икономика. Като от футбола. И е видно – лети тая икономика, та пушек се дига.
    Чак нема застигане.
    Мъка.

    И накрая по същество.
    Или несъвършения на вид продукт, е минималистично вмешателство.
    Колкото по малко пипане, толкова по малко хепатит А.
    Или други неща.
    Да.
    И си мийте редовно ръцете.
    😀

    Ооооо и за ябълките, пак.
    Хубав пример.
    Благодатен.
    В Украйна, имаше приватизация. Поне не като нашата. Малко по иначе. Все едно. Там обаче, модернизираха одесския завод за преработка и консервиране.
    Там също пазара е залят от всички вносни сокове „без консерванти“, които познавате от нашите магазини. Хората обаче потребяват техните. Cik. Които сокове, отворени, след четвъртия час извън хладилника започват да вкисват. И в интерес на истината, аз по хубав сок от този не съм пила до сега.
    Та ето за това се използват натъртените ябълки.
    Ама в друго „държав“

    http://www.ua.all-biz.info/zoom_item.php?oid=23654

    стана ли коментара, колкото топика?!
    улях се.

  10. И тук тривиалното обяснение става жертва на литературата. 🙂

    Доколкото познавам материята, нещата опират до голяма степен до сортове и до технологията на бране и съхранение. Ябълките са много чувствителни към механични увреждания и не е толкова просто да се опазят (бране с ръкавици и т.н.)

    Мисълта ми е, че със сигурност фирата при социалистическата система е в пъти по-голям дял от общото количество (бигадирите берачи, мърлявите ТКЗС-та, зле оборудваните складове, покриването на кражби по цялата верига, общото безхаберие…).

  11. Мисълта ми беше, че независимо дали натъртването се е получило и доколко, ние сме превърнали големите лъскави храни в идеал и го искаме на всяка цена, а това дава други, по-сериозни макар и невидими за нас фири. Няма значение в края на краищата дали ябълката е натъртена; тя просто не е толкова красива, но върши същата работа. Не би трябвало да превръщаме красотата на храната в такава съблазнителна фикс идея. Затова като избирам плодове в магазина аз днес се опитвам да правя това, за което протестирах едно време на пазара в България: слагам в торбичката всичко наред без да подбирам 🙂

  12. Аха, това с ябълките е като с Библията. Ако не върви да е истина буквално, ще кажем, че е метафорично. И в двата случая се оказваме прави и в позиция на морално превъзходство.

  13. neuromantic

    Този стремеж към визуално съвършенство съвсем не се изчерпва само с храните. Важи за всички предмети и дори за хора (ти спомена топ-моделите). Изглежда сякаш хората се опитват да се пренесат във виртуалното пространство, където всичко е красиво и съвършено, а природата не може да остави нито една следа от дефект. Тя няма достъп до това пространство… Мисля че всичко това е неизбежно. Ирационалният природен шум присъщ на всичко земно, проявяващ се във всевъзможни форми и развалящ всичко съвършено по човешките представи може да е много романтичен, когато целенасочено си се изгубил за няколко дни на село, но в града е най-малкото безполезен.

    Дефектът в една ябълка е ненужен детайл пилеещ енергията на сетивата и мисълта ни. Много по-трудно е да нарисуваш гнила ябълка отколкото здрава. Гнилостта е цял един микросвят, непредвидим и съществуващ на различен мащаб, който пречи на голямата рамка, в която всички ние се опитваме да се напъхаме. Когато искаш да превърнеш разни предмети в малки винтчета на системата трябва да си сигурен че те са максимално опростени, до съвършенство (липсват излишни детайли) и нямат потенциала да нанесат сериозна повреда, да се превърнат в малките камъчета обръщащи големи каруци…

    Но да оставим системата. Ако човек погледне еволюцията на дизайна преминаваща от барокови форми към минимализъм ще види, че детайлът който в миналото е изграждал целия ни видим свят и който е пресъздаван толкова прецизно че може да бъде гледан под лупа сега отстъпва пред съвсем прости форми и гладки линии, които сами по себе си са лишени от смисъл и не съществуват свободно в природата, но са част от едно глобално цяло и се проявяват все по-силно в града… За икономическия аспект не ми се пише… Твърде банално.

  14. Напротив, 😉 когато се намеси икономиката става най-интересно, защото идеалът за съвършенство (който, да, е е една илюзия) става възможен. Тоест, илюзията за неговото осъществяване.

    Мерси за интересния коментар.

  15. tutankhamon661

    Не разбрах къде е този пазар без натъртени ябълки? Аз постоянно виждам такива. Бих се радвал, ако не е така. Някой може ли да ме ориентира?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s