Да бъдеш Сара Пейлин

Феминистка ли е Сара Пейлин и какво да прави феминизма с нея?

Феминизмът не е политическа позиция, а съпротива на стереотип какво е женствено. Така че една феминистка може да е политически консервативна, както има и Log Cabin Republicans (гей организация).

Сара е вървяла против доста от стереотипите: винаги е работила, дори и когато децата й са били бебета, не се занимава само със семейството си в къщи, участвала е на равна нога в управлението, дори в конфронтация с недосегаеми политици, както и в много „мъжки“ занятия. В това отношение е интересна подкрепата, която получава от консерваторите – може би традиционните изисквания към жената не са най-важното за тях, следователно и те не се ръководят от стереотипи. А може би когато хората са съгласни с дадена личност политически, приемат на драго сърце и феминизма или по-различната й идентичност. Интересни са ми политически консервативните феминистки. Но това, че съм против нейните политически позиции няма значение. Факт е, че тя поставя важни въпроси и те са причината за жуженето в американския политически кошер.

Сара получава обвинения и в агресивност и в гаднярство. Но тя е каубойка,  също като Рейгън и последния Буш. Тя е Бони, „мъжко момиче“, българска трактористка от кооперативния период и такъв женски образ е напълно приемлив за републиканска страна, така както и неомъжената, бездетна Конди не предизвика никакви конфликтни реакции в републиканската душа. Но въпросът за нейния феминизъм не е толкова прост. В някои отношения Сара получава преимущества за успех именно благодарение на съществуващи стереотипи за оценка (фотогенична и привлекателна, „мъжко момиче“ но с „хубаво семейство“).  Парадоксално, от либерална страна пък се чуват сексистки обвинения (къде е тръгнала да прави кампания, при положение, че трябва да си гледа семейството). A cамата тя е обвинявала Хилари, че „мрънка“. С една дума, настоящата президентска кампания се отклонява от всякакви предварителни очаквания за джендър нагласи.

Има и други стереотипи за женственото, с които Сара се сблъсква. От една страна, някои феминисти държат семейството и децата да са извън полезрението на журналисти и избиратели и изобщо да не присъстват в изборните съображения; все едно, че ги няма. Нали и за мъжете политици е така – никой не ги изпитва дали са годни за управление според колко добре направляват семейството си. Но всъщност мъжете използват семейството си за политически цели. А освен това защо жените трябва да се нагаждат към един общоприет мъжки модел за политик, за да имат успехи те на политическата сцена, вместо обратното, да направят женския модел общоприет (и от страна на мъжете-политици)? По същия начин както за да постигне успех в бизнеса една жена не би трябвало това да става чрез доказване, че е също толкова „мъж“ като останалите бизнес мъже, а чрез модифициране на дефиницията за „успех“, „мъж“ и „успешен бизнесмен“ .

Но общо взето главният аргумент против самоопределянето й като феминистка, който съм чувала, е позицията й против абортите. Интересен факт е че‌ Сара членува в организацията Feminists for Life и се е изказвала против аборта, на всяка цена. Това е организация, която, макар и да не се противопоставя на законовата възможност за аборт, си поставя за цел да елиминира причините, поради които жените правят такъв избор. Дали Feminists for Life имат право да се наричат феминистка организация? Ако отговорим отрицателно бихме си присвоили правото да даваме разрешения кой да членува във феминизма. Показателно е, че Сюзън Б. Антъни, историческа американска активистка за права на жените, е смятала аборта за подтисничество над тях. Да, те са против възможността да се избира аборт при нежелана бременност, дори и в случаи на инцест и изнасилване. Но мисля, че позицията им е заслужава внимание, защото се опитва да предефинира бременността.

Логиката зад правото на жената да избере аборт е защото тя има право да решава какво става със собственото си тяло. Но въпросът е защо тя би избрала едното или другото?? Мисля, че малко се е писало за това и повечето журналисти и изследователи го оставят на сферата на „лично мъчително решение“ и така нататък. Нали все пак става въпрос за избор. Кога една жена би решила да прекъсне бременността? Може да няма финансовите ресурси да отглежда дете, може да има други планове за живота си в момента, може да не иска връзка за цял живот с мъжа, който е баща на детето, може и самата мисъл за него да е отблъскваща, а детето би му напомняло за него. Но за всички тези аргументи има решение, ако евентуалното дете би било осиновено.

С изключение на отблъскващото, вътрешно-конфликтно преживяване да носиш дете от мъж, който не понасяш и всеки миг от което ще ти напомня за нещо ужасно. И наистина, защо почти всеки, дори и консервативните, са склонни да приемат аборта в случай на изнасилване и инцест? Защото те също признават конфликта на интереси за бременната жена в този случай. Позицията за бременността и за изнасилените жени, и за такива консерватори почива на една дефиниция за бременността – това, че износването й е въпрос на съучастие и съпричастие с мъжа и с акта, довел до нея, който жената приема по презумпция и което не би могло да е възможно и приемливо в случая с изнасилването и инцеста.

Но Feminists for Life предлагат друга логика: „Жените заслужават по-добро отношение“ („Women deserve better“). Някои смятат, че този лозунг просто използва феминисткото движение и кодови думи, за да прокара консервативна агенда. Но дори и да е така, пътьом той има потенциала да разруши приетата от всички дефиниция на бремеността като съпричастие и приемане, а дава всички асоциации и права и власт за промяна на смисъла й в ръцете единствено на жената. Според тази потенциална нова логика и актът на изнасилването/инцеста, и мъжът, престъпил волята на жената губят всякакво значение и нямат връзка с нея. Износването не е заради любов към мъжа. Според мен това би било доста ново и радикално преосмисляне на „природен“ стереотип, каквото отдавна не се е правило социално.

Feminists for life посочват другите фактори, които всъщност принуждават жената да избере да абортира и които според тях са подтиснически и против нейната свобода да решава: натиска да избира между дете и кариера, между дете и образование, между дете и социално приемане. Според тях изборът на жената не е наистина свободен ако такъв натиск съществува и всъщност този натиск е социална принуда за жената да абортира, за да се радва на успех според правилата на обществото. Според тях въпрос на освобождаване на жените е такъв натиск да бъде премахнат и да им се осигури възможност да получат кариера, образование, etc, без да е нужно за това да се откажат от бременността си.

А освен това, макар и феминизмът да дава власт на всяка жена над собственото си тяло, няма ли някои неща, които феминистите смятат, че за доброто на детето не би трябвало да са просто въпрос на избор от страна на майката? Например кърменето не се смята за анти-феминистко и просто въпрос на избор, а естествен процес, за която жената трябва да получи помощ непременно да се случи, а евентуален социален натиск против него – премахнат. Или пък анорексията – тя не се смята за въпрос на избор и право на власт над собственото си тяло, а обратното – покушение над тялото под натиск от социални очаквания.

Разбира се, всички тези интерпретации не почиват на изказвания на Сара Пейлин. Тя не е разяснявала своята позиция по повод членството си в Feminists for Life , но предполагам, че нейните мотиви против аборта са религиозни. Не твърдя, че това непременно е антифеминистично. Макар и да съм напълно ЗА правото на жената да решава, мисля, че тяхната позиция заслужава внимание. Мисля, че някои гласове от средата на либералите през 2004-2006 година се обадиха за това.

Ако изгряването на Сара на републиканския небосклон помогне повече хора да се замислят за феминизма, дори само от това би имало полза. Тя дава повече енергия и ентусиазъм в тази замисляне от Хилари. Може би именно защото идва от републиканския лагер има възможност да накара убедените републиканци да приемат доста точки от феминистичните приоритети. Макар и феминистичният й имидж да се различава от това, което си представяме като феминизъм,  заслужава си да се замислим.

Advertisements

23 Коментари

Filed under САЩ, идеология, интелектуалстване, социално, феминизъм, хора

23 responses to “Да бъдеш Сара Пейлин

  1. не им прави впечатление на републиканците неомъжената и бездетна конди, защото тя заема назначаем, а не избираем държавен пост

  2. Това ми прилича на някакъв феминистичен компромис. 🙂 Феминистка съм, но съм против абортите, ееее, хайде сега.
    Данайците носят дарове- да не забравяме, че цялата тази работа се върти около изборите. Сара Пейлин е избрана за вицепрезидент заради президента – изкуфелия и фанатизиран Джон Маккейн. Опитват се да внушат, че републиканците не са толкова дървени глави. И го правят по изтънчен начин. Джон Маккейн си мълчи по въпроса за да не го обвиняват в нарушаване на предиборните обещания когато вземе да управлява. Сара Плейни се изцепва по разни въпроси и разказва спомени от младините си в Аляска. Мило, а?
    П.П. Не знам какво чака САЩ когато президент стане бивш пилот, дето е хвърлял касетъчни бомби и напалм във Виетнам. И на твърд поддръжник на Буш по въпроса за войната в Ирак.

  3. Не мога да се съглася с това твърдение.
    Да речем, че някой пропагандира под платформата на феминизма, че равноправието важи само за белите жени – пак ли трябва да го смятаме за феминист? Ако някой пропагандира, неравноправие между половете, но си е наумил да се нарича феминист, пак ли трябва да го смятаме за феминист?

    Тогава и футболните хулигани могат да се смятат за пацифисти – няма значение, че след всеки мач някого пребиваш, щом си се нарекъл пацифист, значи си пацифист.

    Съжалявам, но ще се присъединя към отбора на онези, които смятат, че тази организация само използва феминисткото движение, за да прокара консервативна агенда.

  4. Имах предвид това твърдение

  5. Denia, да, не може да бъде free for all, но всъщност какво е определението? Имало e феминистки вълни и жени, които са се определяли като феминистки и са имали расистки, класистки и други такива позиции. И понеже джендър ролите са социални конструкции, генерализирането на определенията е доста трудно.

    Дали един убеден пацифист може да бъде футболен хулиган или обратното, един хулиган да се нарича пацифист? Зависи от определението за пацифизъм (може да е свързано например с националните и „технологичните“ войни, а не с търсенето на ненасилие). А представи си ако в една страна има непопулярна война, срещу която се надига вълна на пацифизъм и в същото време има футболна хулиганска традиция и има достатъчна маса младежи, които са пацифисти И хулигани – може ли да им кажем, че не са всъщност пацифисти, защото не са дорасли да отхвърлят и хулиганството? В английския например се прави разлика между действията to kill, to murder, to assassinate. С една дума, отговорът ми е зависи…

    Лонг, всъщност тя беше една от подхвърляните опции на Маккейн за вице.

  6. По този въпрос явно не сме на едно мнение. Според мен дали някой е пацифист или насилник е съвсем лесно да се определи според действията ми, а не според това как е решил да се нарича сам.

    Затова и тези Feminists for Life не ги смятам за феминисти – какво им пречи да подобряват условията в обществото, така че жените да нямат нужда да правят аборт БЕЗ да забраняват аборта? Двете неща не се изключват взаимно, точно обратното. Ако ги вълнуваха самите жени, точно това щяха да правят. Но те само се правят, че са загрижени правата на жените, за да могат да им забранят да правят аборт.
    Изкривена логика, която ми напомня на разговора на Артър Дент с машината за напитки от „Пътеводител на глалактическия стопаджия“. Той и обяснява, че иска чай, докато машината му твърди,че след като опита специялната напитка, няма повече да иска чай. Артър Дент настоява, че много добре знае какво иска, и че иска чай, а машината го убеждава, че тя знае по-добре от него какво иска той и това е специалната напитка, която уж е съобразена със индивидуалните нужди на пиещия, а всъщност е една и съща за всекиго.

  7. Ами те не забраняват аборта – поне аз из всичките документи, които прерових не видях да се борят абортът да бъде обявен извън закона. Борят се за подобряване на условията, както и нагласите в обществото, за да не се налага или да се налага да се избира аборт. Отново, според документите, които четох. Затова ми се струват интересни. Факт е също, че мнозинството от ранните суфражистки и феминистките от първата вълна начело със Сюзън Б. Антъни са смятали аборта и необходимостта за него като подтисничество над жените.

    Във всеки случай мисля, че по темата за мотивите не се е писало много, макар че се е създало обратното усещане. И мен ме интересува какво преживява една жена и защо.

    Например преди време четох една книга с лични свидетелства на жени, които разказваха за преживяванията си, когато са дали децата си за осиновяване – нежелани, най-често тийнейджърски бременности преди аборта да бъде узаконен. Тези свидетелства например звучаха доста травмирани. Оттам се замислих защо даването на дете за осиновяване може да бъде такава травма, при положение, че бременността е била нежелана.

    Denia, благодаря ти, че пишеш мнението cи…

  8. В такъв случай грешката е моя, извинявам се. Бях останала с впечатлението, че се опитват да забранят на жените да абортират. Това, че не го правят, изцяло променя нещата.

  9. haz

    Защо не вземат да се борят за едногодишен платен отпуск по майчинство тези американски феминистки, се питам аз? Ами дилемата е „да се върна ли на третия месец в офиса/фабриката“ или да остана да гледам деца вкъщи? Ясли и детски градини в САЩ са безумно скъпа услуга, но на никой не му хрумва да ги субсидира…

    Абортите в Америка отдавна вече не би трябвало да са признак за разпознаване на феминист, те са законни на много места, включително до 9 месец, както съм писала преди време.

    Малко офтопик – републиканците винаги са ме изумявали с това свободно притежаване на оръжие. Дивият запад го няма! Клинт Истууд прави други, по-добри филми! С оръжие се избиват повече хора, отколкото при аборти (таз статистика си я измислих;)!
    И наистина shotgun wedding идва много на място в случая на Пейлин, да ме прощава:))

  10. Ех, Хаз, има разлика дали едно нещо е законно, дали ти си съгласен с това или не, дали си съгласен да е законно, но мислиш, че е по-хубаво да не се прави или ако е последното, какво точно правиш, за да не се прави то (и дали пряко засегнатия иска намесата ти).

    Въпросът за оръжието и настояването на правото да ги притежаваш и употребяваш е заради „национална традиция“ – и пример как една традиция може да бъде толкова жилава, без оглед на логика и преразглеждане, а придържането към нея – ужасяващо отстрани, но нормално за тези „вътре“.

    https://razmisli.wordpress.com/2008/04/26/the-lottery/

    И още е пример как детайлите в конструирането на принципите значи всичко. Затова едно време казах на Майя, че човешкият живот сам за себе си не e ценност за която и да е култура – всички имат детайли, контекст и обстоятелства, в които е позволено той да се прекъсва.

  11. Еna

    Аз също смятам Feminists for life за феминистки, макар да не съм съгласна с позицията им по отношение на абортите. Действително, за да може една жена да има истински избор, тя трябва да има обществена финансова и емоционална подкрепа да отгледа дете. Жените, на които се налага да правят аборт поради липса на такава подкрепа реално нямат reproductive freedom. Този въпрос се разглежда от pro-choice феминистите точно толкова сериозно, колкото и от феминистите, които се определят като pro-life. Освен това, както пише и Ели, feminists for life не само, че не се опитват да направят абортите незаконни, но и активно се противопоставят на фундаменталистки атаки и насилие над медицинските центрове, които ги предлагат.
    Аз съм несъгласна с позицията на pro-life feminists по две причини. Първо: неисторичното им цитиране на Сюзан Б. Антони против абортите. Когато Антони излиза с тази позиция, абортите са безкрайно опасни. Ето защо тя насърчава толерантност и подкрепа за неомъжените майки. в наши дни абортите изобщо не са толкова опасни, така че цитирането на Антони в подкрепа на pro-life позиция си е направо манипулативно. Второ, като отричат абортите (без да се противопостяват на законността им), pro-life феминистките не отчитат че различните жени имат различни ценностни системи. Има жени, които просто не искат деца и правят аборти най-вече, когато противозачатъчните не за задействали. Дори и най-добрите хормонални противозачтъчни не са 100% ефективни. Същото важи и за даването на нежелано дете за осиновяване. На мен ми изглежда като благородно решение, но допускам, че за много жени то не е алтернатива на аборта. Не само, защото една жена е в правото си да не се подлага на физическите и прочие неудобства на една нежелана бременност, но и допускам, че много жени биха се чувствали бекрайно отговорни за съдбата на дете, което са дали за осиновяване, без да имат реалната възможност да се намесят в отглеждането му в случай на нужда.
    Сара Пейлин стои зад позицията си на pro-life feminist с конкретни действия. Например като привлича средства за кризисен център за младежи, който предлага финансова помощ и професионално развитие на бременни тинейджърки и тинейджърки-майки. Статиите, че била орязала финансирането на този център се оказха неточни. Сара Пейлин обаче напълно отстъпва от феминстката си позиция, с настояването си за сексуално образование в училищата, което представя въздържанието от сексуални контакти преди брака като единствено средство против нежелана бременност. Пейлин не иска тинейджърите да имат информация за контрацептиви, нито те да се предоставят в училищата. За какъв избор си говорим в такъв случай? Но най-очеизбодното престъпване на всякакви феминистки принципи в поведението на Пейлин е отношението й към Бристол. На Бристол нито веднъж не досега не беше дадена думата да каже иска ли да се жени в резултат на бременността си, иска ли да присъства на речта на майка си с рекламна цел и пр. Въпросът доколко „решението на Бристол“ е нейно решение тъне в пълна мъгла.

  12. Прозвището „креационист“ май няма такива нюанси като „феминистка“.
    Въпросната дама, оказва се, е върл борец за изучаването на креационизма в училищата, наравно с еволюционното учение.
    От един такъв момент нататък вече разговорът за нея може да е само чисто медицински.

  13. Мисля да проуча по-добре какво е казала Сюзън за абортите.

    Мисля си също така, че един аборт може да се разглежда като облекчение на проблем за мъжа, който не желае бременност. Една жена може да роди дете сама като забременее от банка и дори от случаен приятел, а един мъж не може. Може да абортира, ако не желае бременността, а какво може да направи един мъж когато не желае дадена бременност? Интересно е, че по този въпрос мъжете имат малко избор. На никого не му хрумва да иска писменото съгласие на мъжа за да бъде направен аборт (освен в някои латиноамерикански страни, де). Решението зависи само от жената. Това дава още тежест на моята теория, че бременността е власт и сила на жената. Не е случайно, че убийството е най-честата причина за смърт сред бременните жени… Защото няма друг начин за един нежелаещ мъж да се отърве от бременността освен по този, хм, начин…

    Мисля, че дори и да бяха попитали Бристол какво наистина мисли и дали наистина е съгласна да роди детето си, тя сигурно би отговорила „да“ – все пак един уязвим тийнейджър зависещ от родителите, научен да следва дадена логика, а и под светлината на прожекторите, залага на това, което родителите подкрепят.

    Андрей, при положение, че креационистите са една значителна част от населението и от управлението в момента разговор с тях се налага да има…

  14. Да, помагат да се избягват абортите, като „насърчават“ сексуалното въздържание, ограничават сексуалната просвета и противозачатъчните. Баси помощта – така само се създават тийнейджърки – майки.

    За пропагандата на религия в училищата не коментирам. С такива хора диалог не може да има, защото това е атака върху рационалността и тя трябва да срещне отпор. Иначе скоро ще се озовем в хубавия ирационален свят на магията.

  15. haz

    Аз пък не мисля, че тийнейджърските бременности са резултат от липсата на сексуално образование в училищата. При нас има такова образование и пак сме номер едно в абортите и с най-младите майки в Европа.
    Бих изследвала зависимостта между часовете, прекарани от родителите в работа (най-вече майката) и въпросния феномен. Четиво от днес –
    http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1232302

  16. Жилов, имаш ли инфо за позицията на Feminists for Life по повод на забрана на противозачатъчните и насърчаване само на сексуалното въздържание?

    Как предлагаш да стане този отпор на религиозните хора?

    Не знам каква е причината за бременностите и дали е пряко следствие от заетостта на майката с работа. Липсата на информация за противозачатъчни средства обаче е едно от тях, но за самият преждевременен секс (кога всъщност той става навременен?) причината е ниското самочувствие.‌ Да, звучи прекалено наивно, но много изследвания показват, че когато децата имат незадоволена нужда да бъдат приемани, оценявани, обгрижени, спокойни, уверени, приспособени към средата си, те използват секса като начин да си набавят статус и самочувствие на оценени.

  17. haz

    Размисли, точно така. Един от начините да се задоволи тази потребност на децата е чрез пълноценно общуване с родителя, което е по-трудно, ако той/тя работи по 12 часа на ден.

    Гледах един епизод на Летърман, в който той с лека ръка отсече – ами да беше отделила пет минути да поговори с дъщеря си за противозачатъчни, това нямаше да се случи. При което събеседникът му каза, напълно резонно – де да беше така, това всъщност е диалог, който продължава години наред и почва много преди пубертета. Пет минути не са достатъчни. Един час в училище с демонстрация как се слага презерватив също не стига.

  18. Еna

    Прочетох линка и не разбрах какво цели статията. Да left-wing feminists наистина имат проблем със силните консервативни жени, защото left-wing feminists се интересуват от промени в социалната система, които ще създадат повече възможности за реализация на всички жени. Ако приемем за консервативни жени такива като Маргарет Татчър, дадена за пример в статията, ясно е защо left-wing feminists ще имат проблем с нея и подобни. Логиката на Татчър и подобни е: „аз съм жена и успях със собствени сили (изявление, което често не отговаря на истината): успейте и вие.“ Действително, какви политически промени е предприела Татчър, за да подобри живота на жените във Великобритания като цяло? По мои впечатления, Татчър и подобни отричат, че жените са изправени пред проблеми произтичащи не просто от личен избор, но и от самата социална система. Второто недоразвито твърдение на статията е по-интересно: това, че left-wing feminists доминират феминисткото движение в момента. Авторката обаче не прави ни най-малък опит да обясни защо това е така. А за мен това е ключовият въпрос.

  19. Ами това, което аз „си взех“ от статията е да си припомним, че има различни феминизми, първо, но че феминизмът не може да се очаква да съществува само в една партия. Да, Демократическата с много от политиките си е последователна в защитата на равнопоставеността на жените, както например го прави и с правата на имигрантите. Но не значи заради това да се поставя партията на първо място (както едно време с БКП – тъй като тя защитава интересите на работниците, по тази причина не може да се поставя под съмнение конкретните политически стъпки, предприети „за тяхно добро“). Затова Демократическата партия не е панацея за жените, както и консервативните, нека допуснем, може да предлагат добри решения за тях – вкл. решения-символи. Това, което аз разбирам от статията е че една републиканка може да направи страшно много за разбиване на един стереотип, дори само заради факта, че идва от партията cи и примерът й би бил по-влиятелен сред нейните политически поддръжници. Например стереотипа, че жените трябва да обгрижват семейството си, бидейки домакини. Защото в действителност нито един от феминизмите не е „пълен“. Но всеки допринася с нещо. Бих искала да чуя едно интервю с Пейлин за феминистките й възгледи (които подозирам не са особено осъзнати, но които като се направят публични ще накарат нейните следовници да се замислят за някои от собствените си нагласи). Ще има дискусия. Но да се обвинява Пейлин (както четох тук и там), че всъщност не е истинска жена, защото не защитава интересите на жените ми се струва off the point. Точно както една приятелка иранка обвини друга, французойка от магребински произход, която като литературовед се занимава с политическия дискурс на Френската революция. Трябвало да се занимава с постколониализъм, според нея. А според мен това е закрепостяване в идентичност.

    Иначе мисля, че в Европа британците са най-сексистки настроените. Честно казано, не познавам изказванията на Татчър по повод жените и феминизма.

  20. Еna

    Да, напомнянето, че има различни феминизми определено е важно.Статията на Тобин Харшоу едва ли не заявява, че left-wing feminists не приемат идентификацията на консервативните жени като феминистки, което е невярно. Още повече че позицията на pro-life feminists, към които се числи Пейлин е по същество left-wing, независимо от това дали тези феминисти синпатизират на демоктратичната партия или не. Pro-life feminists твърдят, че в американското общество трябва да се извършат системни промени, за да може по-малко жени да избират аборта. От друга страна има и right-wing pro-choice feminist, като например феминистите либертарианци, които между другото защитават идеята за male abortion – правото на мъжа да не се грижи финансово за дете, което не желае.

    За многообразието на позиции във феминизма във връзка с pro-life feminism и Пейлин писаха наскоро Глория Стайн и други left-wing feminists. Left-wing феминистите са несъгласни с конкретни позиции на по-консервативни феминисти, но не им отричат правото да се определят като феминисти. Материалистичният феминизъм пък, който повечето left-wing feminist изповядват като философия отрича категориите „истинска жена“, „истински мъж“ като есенциалистки. Ето защо на мнозинството left-wing feminists не би им хрумнало да се изказват, че Пейлин не била „истинска жена“.

    По другия въпрос, за доминирането на феминизма от left-wing feminists, си мисля, че това е така, защото през осемдесетте години в САЩ се правят много усилия феминзимът да се демонизира. Оттогава датира и прекрасният израз „feminazi.“ Заявяване на симпатии към феминизма, до появата на Пейлин на политическата сцена, по-скоро се възприемаше като нещо, което би могло да бъде в ущърб на жените, стремящи се към политическа кариера. Джон Стюарт наскоро показа клип, в който медийната съветничка на Маккейн, която в момента оревава орталъка колко били сексистки медиите спрямо Пейлин, само няколко месеца по-рано казва, че Хилъри Клинтън губи рейтинг поради идентификация с феминистки политики. Ако има нещо ново в момента, то е съживяването на феминизма като позитивен етикет от републиканците, с цел да подсилят профила на Пейлин. Ако обаче действително ги беше грижа за феминизма, щеха да номинират републиканка с повече политически опит.

    Положителният ефект от цялата работа е, че дискусията за фемизима обхваща по-широка публика. Отрицателният е, че републиканците свеждат феминизма до имиджова стратегия. За Пейлин, според мен, феминизмът е лустро, с който да замаже нелицеприятния си популизъм.

  21. Ена, благодаря за подробния пост – полезно е…

    Въпросът е, че макар Глория Стайнем и други да са казали едно, това, което се чува и което е най-видимо е по-различно. И консверваторите се хващат за видимата страна на това, което те смятат за феминизъм, вземат предвид него и спорят с него.

    Нямах предвид, че Пейлин смята сама себе си за феминистка‌ (дори и да го прави осъзнато, никой от консервативна страна не говори за това). В този случай консерваторите заемат позицията да държат либералите (хлабаво асоциирани от тях с Демократическата партия) отговорни за поведение, което да рефлектира философията им. Тоест, един вид, феминизмът не е нещо, подкрепяно от мнозинството хора, но вие ако ще се наричате феминисти, спазвайте собствените си принципи и не бъдете сексисти. Знам, че звучи лицемерно, но са прави в настояването си като проповядваме дадени принципи да ги спазваме при всички случаи. Говоря не за Глория, а за „видимия фемимизъм“ в последните дни. Така, както феминистки бяха обвинени по времето на Клинтъновите скандали, че не застават на страната на жените, оплакващи се от негови домогвания.

    В това отношение Пейлин би била полезна за феминизма не толкова с официалното си провъзгласяване на феминистки идеи, а тя със самия си образ е коз, че майките може да работят без да бъдат обвинявани, че са изоставили семейството си и нека да го правят на воля, и че може и трябва да бъдем ентусиазирани заради една жена, която може да бъде много по-обещаващ лидер от един застаряващ заслужил мъж с опит. Като такъв образ Пейлин действа на масовото възприемане от страна на консерваторите на някои принципи, за които феминизмаът се е борил принципно 🙂 Ако тя се провали политически не мисля, че подкрепящите я ще го отдадат на факта, че е жена. Най-малкото, защото хората трудно признават пред себе си, че са сбъркали в преценката си… особено ентусиазираната си преценка. Но ще поживеем и ще видим.

  22. Еna

    Благодаря и аз за разговора.

    На мен ми е доста трудно да определя какво представлява видимия феминизъм в последните дни, долколкото той се предефинира активно и от поддръжниците на Пейлин, и от противниците й. Но мисля, че и феминистите про-Пейлин и тези, изпитващи съмнения към политическите й възгледи, се обединиха много активно срещу твърденията, че като работеща майка, ще върши работата си половинчато и в офиса, и у дома. А мен лично би ме притеснила възможността Пейлин да послужи за образ на успялата работеща майка, поради липсата на дискусия от нейна страна как точно успява да съчетава двете неща. Например, дали участието на мъжа й в петролния бизнес има нещо общо с това, че Пейлин може да си позволи и двете роли. Защо наричат една от най-близките й сътруднички в адмнистрацията на Аляска детегледачката на Пейлин? Многото самотни майки, на които им се налага да съчетават ролите на работеща жена и майка, едва ли имат същите финансови условия. Показателно е, че на сайта на Маккейн има много призиви за подкрепа на бременните самотни майки, но мълчание по въпроса каква подкрепа би трябвало да получат, сед като детето се роди.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s