Наближават матури, този път наистина. Трябва ли да ги има? Да, щом сега образованието е толкова плачевно на много места, трябва да има стандарт, който да гарантира минимум мисловни умения, връчени заедно с дипломата. Но както в случая с мислоучението, дали е добра една идея зависи от толкова много подробности, включително и изпълнението. Светла е анализирала изпита по философия, а аз хвърлих око на този по български език и литература, cпоред примерния тест от сайта на МОН. Ако матурата ще предполага наизустяване на някакво конкретно съдържание, преподавано в училище, а не на умения за мислене, няма смисъл от нея в този й вид. Ето какво видях в пробните въпроси и какви полезни алтернативи в тази връзка може да се намери в американското образование.
Матурата по български е много лесна – просто неприлично лесна. Но не това е главният проблем. Питам се дали наистина уменията, които се изпитват в нея са преподавани? Изисква ли достатъчно мислене или само владеене на някаква определена информация? С какво намерение са избрани дадени критерии за оценяване? Как са се спрели на определени нива на задълбочаване или опростяване? С какво всъщност тази матура гарантира образователен стандарт?
Първата част ми се струва най-разумна и полезна за реалния живот: кратък нехудожествен текст, към който има въпроси за разбиране. Това не е проста работа, както може би изглежда на пръв поглед. Но дали наистина е включено то в учебната програма? По мои бегли наблюдения върху учебниците, в гимназията четенето и тълкуването на текст се свежда единствено до четене на литературна критика и тълкуване на класически литературен текст, но с определени задължителни разбирания за него. Може би затова и текстът, избран за матурата, е литературно-критически, само че за Крал Артур. Въпросите са прекалено лесни и отговорите на някои от тях се съдържат директно в текста и предполагат само откриването им, а не тълкуване. Следват малко задачки по езикова логика, повечко по граматика и много по правопис и особено пунктуация. Като съдя по обема, отделен на последната, тя като че ли се приема за най-важнен и достатъчен стандарт за доброто писане. Полезна е задачата за структуриране на текст (макар че, разбира се, е отново литературно-критически), но също е прекалено елементарна. Става дума просто за откриване на главна мисъл на всеки отделен параграф в текст от половин страница. Добро е като начало, но ми се струва елементарно.
Когато се премине на литературата, идват повече проблеми. Списъкът със задължителни творби е абсолютно същата усмирителна риза като едновремешния, по който се учеше литература в училище и от която няма отърване. Кой е избрал този канон не знам, но очевидно просто се е хлъзгал по удобния улей на инерцията и невъображението, че еди кои си творби трябва да са задължителни и никои други. Освен това, какво се изпитва за избраните творби? Запаметена информация, определен набор от задължителни наблюдения. Дали Чичовци е повест или стихотворение, откъде е даден цитат и кои поети са следосвобожденски. И естествено, отговорите са избор от четири единствено възможни. Така формулиран, изпитът ще бъде фасулски лесен и папагалски опротивяващ. И какво значение има, какво гарантира тази информация за един млад човек дипломата за средно образование? Все още се счита за неприемливо ученикът сам да реши дали Йордан Йовков си поставя за цел извоюване човека у българина или пък това е Пенчо Славейков. Частта за литературата се увенчава изпитно с коментар на конфликта на ценностите в един откъс от Гераците. Това ме обнадеждава като формат, но отново зависи по какви критерии ще се оценява написаното.
Ясно ми е, че когато изпитните критерии трябва да са максимално ясни и прозрачни, за да може и оценките да са справедливи, най-лесно това се постига като се изпитва фактология, а не мислене. Но подозирам, че причината е друга – причината е, че мисленето не е разпространено умение, търсено в часовете по литература и следователно не може да се изпитва в матурата. А и учителите-проверители не могат да го оценяват. Писането не се състои единствено от правилна граматика и правопис. Да, те са важни, но те би трябвало да са задължителното ниво за осми клас. Къде са разбиране на авторово намерение, сравнение на гледни точки на различни източници, умение за откриване на стратегията на текст и прилагането й към различни ситуации? Aма умение да се открият самостоятелно, а не спуснати от учителя и държавните изисквания. И особено прилагане на такива умения за разбиране на нехудожествени и нелитературни текстове? Дори заявените цели на изпитваното съдържание не са уважени на практика от изпита (например „избор на структура на текста съобразно предмета на общуване“ не е нещо, което се изпитва).
В САЩ няма матури на федерално ниво, но всеки щат изработва собствени стандарти и много от тях имат нещо като матури. Ето какво съдържа изпитът по английски за десети клас за щата Масачусетс, задължителен за диплома. За подготовката няма спуснат списък на задължителна литература, нито как да се разбира тя, макар че има препоръчителен списък с творби.
Състои се от от две части. Първата е съчинение с конкретна тема, но за произведение по избор на ученика. Миналата година темата е била следната: „Литературните произведения често представят герои с положителни и отрицателни черти. Изберете персонаж със смесица от такива черти и обяснете по какъв начин те са важни за произведението.“ Може да изглежда просто като въпрос, но е достатъчно отворен, за да бъде приложен към която и да е творба и да дава възможност за свободен изказ на своя гледна точка, както и да покаже познания за фабула, философията на писателя, дори формални елементи. А нали всеки герой е топка от конфликти – чувства, черти и нагласи. И какво би писал един български ученик за „На прощаване“ по тази тема? Бас държа, че една собствена, непреподадена мисъл за това би изглеждала най-малкото непривична, а в най-крайния случай неприемлива. А може би проблемът е, че героите в училище много често се разглеждат само като положители или отрицателни…
Следва част със серия от непознати текстове от различни жанрове – художествени, документални, вестникарски, технически – и отговори на въпроси (избор от четири възможни), свързани с тълкуването им. Всеки текст е доста по-дълъг – поне 3 страници, а нивото на задълбоченост на тълкуването е по-високо от това в българската матура. Ето един пример на въпрос за текст, откъс от книгата Момичето с перлена обица oт Трейси Шевалие (наскоро издаден бестселър за живота на Вермеер):
Прочетете следното изречение от параграф 24: „Той вдигна вежди, сякаш не бе очаквал такъв отговор.“ Какво говори то за Вермеер?
а. Изненадан е, че Грит може да готви.
б. Признава артистичния инстинкт на Грит.
в. Смята, че Грит е груба.
г. Заинтересуван е от рецептата за супа на Грит.
Информацията за отговора не се съдържа директно в текста, а трябва да се извлече гледната точка на героя.
След всеки текст има и въпроси със свободен отговор, които предполагат въображение, умение за изразяване и прилагане на информацията от текста за нови, собствени цели. Ето въпрос след текст-описание на техническия процес за приготовление на клам чодър:
Като използвате информацията от статията, опишете как бихте приложили разкритото от авторите, за да приготвите клам чодър вкъщи. Подкрепете отговора си със специфични детайли от статията.
Тази втора част няма въпроси по граматика и правопис, но пък има по-задълбочено разбиране на текст, както и предполага по-голяма зрялост на мисленето и боравенето с информация. А нали това е значението на думата „матура“? Какво пречи матурата да НЕ се основава на някакъв задължителен списък творби? Така после ще се изпитва умението за тълкуване на непознат текст, прочетен в момента, а не включването на задължителна запаметена информация за дадени такива.
С една дума… матурите са хубав замисъл, но за да имат наистина смисъл цялата образователна система трябва да се промени.
Всъщност като говоря за алтернатива на матурата имах предвид нещо различно, което едва ли би могло да се приложи като стандарт. То не е прието за стандарт и тук, но се практикува в някои училища, смятани за елитни, точно тези, които нямат и стандартни матури. Наричат ги „дипломни проекти“ и на тях сe посвещават последните два месеца от учебната година. Тематa се избира от ученикa според интересите, всеки трябва да има учител, който да „спонсорира“ проекта (като научен ръководител), а накрая той се представя и „защитава“ пред публика. Темите са най-различни по обхват и насоченост. Има изследователски и по-академични, които предполагат ровене в библиотеката и консултация на допълнителни материали, а крайният резултат е самата разработка. Има и практически: например един, събрана устна история – спомените на хора, участвали в движението за граждански права от 60те години. Но дори и практическите проекти се изисква да бъдат придружени от разработка, която да ги тълкува и представи изводите, до които е стигнал ученикът благодарение на тях. Тези проекти са прекрасни… и неподлежими на стандартизация, следователно невъзможни за целите на матурите.
Размишльотини 
Хубава статия , ама както писах преди няколко дни, на другарите от просветното министерство образованието и знанията на учениците са им най-последната грижа.
„Прочетете следното изречение от параграф 24: “Той вдигна вежди, сякаш не бе очаквал такъв отговор.” Какво говори то за Вермеер?
а. Изненадан е, че Грит може да готви.
б. Признава артистичния инстинкт на Грит.
в. Смята, че Грит е груба.
г. Заинтересуван е от рецептата за супа на Грит.“
За какво наистина е вдигнал вежди? Може ни пак си е спомнил за хемероидите, дето вчера пак се обадиха?
Ето такива въпроси най не мога да понасям. Не се заяждам, ама подобни неща са си в духа на нашенското промиване на мозъци. Лично аз с такъв тип въпроси винаги съм давал грешните отговори. Не мога да чета ли? Да разбирам текста? Глупости! Имам различни идеи за въпросния текст и главните герои. 🙂
Защо, по дяволите, толкова се залага на ученето на литература в училище? Имам някакво обяснение, свързано с национализма и националната литература. Да анализираш художествени текстове, и после да носиш този анализ на някой ограничен учител (да ме прощават учителите по литература), който да ти пише оценка за това? Ми то изкуството затова е изкуство, та всеки да го разбира по различен начин.
Ако се захвана с школските читанки ще стане мазало… Някой може ли да ми обясни смисъла на разказа „По жицата“, който започва с лъжа и завършва с такава (познайте къде са лъжите!). Или „Гераците“, вижте как града с пропадналия морал покварява селото. Че и венерически болести идат от там. „На браздата“, е, умира Сивушка. Нищо ново под слънцето. Да каже нещо, дето го не знаем. „Под игото“. Да ме прощават следовниците на Иван Вазов, ама в моите очи романът се оказа бездарен, с плосък сюжет, пълен с романтични шаблони (добър-лош герой, Рада, дето харесва Бойчо Огнянов, добрия герой). Някой някога ще може ли да ми обясни откъде се взема тази лоялност на Киряк Стефчов към султана? Гробно мълчание! Лично на мен от задължителните книжки с удоволствие четох „Тютюн“.
Та мисля, че децата да вземат да вместо да повтарят като папагали, да вземат сами да пишат разкази или повести. И да не им се пишат оценки за това. Да не се критикуват от учителя, а от самите ученици. И повече часове по физическо, щото с тези дебели задници и пищялки никаъв капитализъм няма да изградят!
Може би преди години имаше нещо от това което пишете в матурите по български език и литература, но сега нивото е паднало много, децата са научени на мързел и не знаят какви ще са резултатите. Затова примерният тест е толкова лесен.
Това действие с матурите е погрешно. Трябва да се започне отначало- на ниво начално образование да се правят годишни изпити, да се създадът реални критерии за оценка-не с тестове, а изпит с четене, писане, разказване. С тестовете не може да се придобие реална представа за знанията. После на ниво основно образование-годишни изпити и накрая- при завършване на средно образование и вече като са подхванати децата отначало, ще се създаде реална възможност да се търсят не само знания, но и умения за мислене. Първо децата трябва да се научат на труд. Това не става бързо и лесно. Нали знаем, че всички хубави неща стават със старание и вложен труд.
Много ми хареса вашето становище за мислене и излагане на собствена гледна точка и успешното и защитаване. В скоро време това обаче тук няма изгледи да се случи.
Ако ще коментираме конкретната ситуация в България, така както е в момента, с матурите, то изходната точка трябва да е възприетата система за оценяване.
И така, как ще се оценяват те?
Въз основа на отговорите се получават определен брой точки.
Едва след като се обобщят резултатите за цялата страна, ще се направи скалата с границите – докъде е тройка, докъде – четворка и т.н.
Т.е. – на съответния екип в МОН и понастоящем е известно какъв процент от коя оценка ще има; и без да съм ясновидец, мога да отгадая, че двойките ще са един миниатюрен процент.
Тази система на оценяване беше възприета, за да се тушира недоволството от матурите на тазгодишнвите зрелостници и техните родители – защото при нея те определно ще са на далавера. Тя беше съобщена за пръв път от доц. Вълчев в едно пряко предаване по държавната телевизия, беше някъде коло Нова година – тогава всички бяха дошли наострени да му се карат, но той като го каза – и изведнъж ученици и родители си глътнаха езиците; само едно момче имаше, дето явно не разбра за какво става дума, та продължи да подскача.
Та това е за конкретната ситуация в България – тези матури са си имитация, така както всичко в българското образование и българската наука е „псевдо“. Иначе казано – колкото доцент Вълчев е доцент, толкова и матурите му са матури.
А ако ще говорим за принцип по матурите – това е съвсем друг разговор. Но конкретните български матури, в конкретната ситуация, явно е, че няма как да са средство за независима външна оценка, например.
Разговорът за мястото на обучението по литература в българското училище пък също си е съвсем друг разговор; напр. – относително Вазов – специално „Под игото“ според мен е едно великолепно негово попадение, но почти цялото му гигантско по обем творчество е твърде елементарно и категорично мога да кажа, че филмите за Шрек са много по-дълбоки и ще са по-полезни за учениците от “Казаларската царица”, да речем (да не говорим за отрицателната роля на Вазов за националистическата психоза, която ни набута в две национални катастрофи).
Христо… Както казвам аз винаги, всякакви интерпретации са позволени, стига да са подкрепени с аргументи 🙂
Да, в училище в България литературата е идеологическа дисциплина. Другаде обаче има и друг вариант. Учи се, защото позволява алтернативен начин на мислене и изследване на света. И Под игото, макар и да не ни харесва, би се изучавал не с цел превъзнасяне пред идеала на Вазов, а за да се разбере нещо за една епоха и/или манталитет чрез критическия поглед.
Нощ, да, напълно съм съгласна, че тестовете не показват кой знае какво. Само че другото представя технически проблеми – изпитът няма да е стандартизиран… и административно неизпълним.
Андрей, да – на мен лично Под игото не ми харесва (Казаларската царица още по-малко, разбира се), но бих била много заинтригувана ако той се разчепкваше в училище без клишета, дистанцирано и свободно.
Като съдя по днешните вестници, за останалото си много прав… 😦
За матурите единствено вече ми се мълчи. Ето що си бях нахвърлила преди 4-5 години, трябваше да го чуе една министерска чиновничка, която беше дошла да се среща с простите даскали, че да си говорим. Заля ни с толкова празни неща, че се отказах, но текста не съм затрила. Май не звучи архаично:)
Няма съмнение, че българското образование се нуждае от реформи и тази идея трябва да получи конкретност, а не само говорене и още по-неясни визии как ще изглежда институцията училище.
В сегашния си образ българското образование има зубрашка философия и отглежда конформисти. Това е много видимият резултат и от литературното образование, зададено нормативно от Програмите. Каквото и да си говорим – за свободи и творческо мислене, всички, дето сме в тая машина, имаме прагматични цели, защото трябва да постигнем обществени очаквания – учениците да успеят на кандидатските изпити или матурата. И тогава влиза в ролята си спасителният конформизъм – на назубрения анализ, цитираните авторитети, „полезните“ клишета. Т.е. – понятията ДОИ, умения за създаване на текст, типове компетентности започват да звучат като една абстрактна грижа за духовния статус на учениците.
ДОИ са рамката, която трябва да постигнем в съвместната си работа с учениците, обаче в училище става все по-трудно да направим НЕЩО ЗАЕДНО. От едната страна сме учителите, които реализираме институционалните завети, но от другата страна е очевидният факт – учениците не искат да четат това, което им предлага училищният канон. Програмата на средното училище по литература ни напъхва в капана на собствения ни консерватизъм. От тук следва, че в литературната комуникация, която трябва да се случи в училище, ние си разпределяме опозиционно ролите – аз съм властовата фигура, следвам Програмата, налагам конвертируемия прочит, защото прагматично трябва да произведа успешни кандидат-студенти, и като фигура на властта не съм любима и понасям „бунта на масите“.
Ясно е, че училищният канон е социално невалиден, че тази литература се чете само в училище. Как да поддържам тогава интереса към четенето на българска литература, и не само. Та преди да говорим за Учебниците, да се споразумеем за Програмата, но в това обществено договаряне да участват по-широк кръг специалисти – литературоведи, психолози, социолози, философи, за да предвидим ефекта от текстовете, които ще изграждат децата ни като Българи, жители на Обща Европа, Глобализиран свят, Постмодерна ситуация и т.н. и най-вече ще моделират човешката им идентичност.
Училището не бива да бъде теренът, на който ще се конструира и реконстриура някакъв манипулиращ и манипулиран от социални конюнктури канон или ще се изпробват нечии учебници. Нека националната литература се изучава в хронологичен план във Филологическия факултет, защо и средно училище трябва да повтаря логиката на университетското литературно образование? В момента седмокласното образование се напряга да стигне гимназиалното, аз в гимназията трябва да стигна Университета, защото изискванията за вход са като за филолози.
Сегашните Програми по литература са максималистични, изключително обременени с фактология, мислени за някави идеални условия – за ученици с интереси единствено по литература и преподаватели, които са висококвалифицирани, употребяващи цялата си енергия само за професионални занимания, а не за насъщния. Нищо лошо няма да знаят кой е Ибсен, лошо е, че не знаят нищо за литературата на съседите си или че малцинствата ни също произвеждат култура. Лошо е, че в тази подреденост на учебния материал българската култура изглежда маргинална спрямо европейската, а тези внушения не пораждат самочувствие. За три часа седмично не мога да реализирам прекрасната концепция на учебника за 9. клас. Всъщност тези часове включват и часовете за български език, за които, честно, учебниците са ми непотребни, защото учениците имат други потреби – да правим практически упражнения по граматика, каквито за съжаление предлагат само учебниците по чуждите езици.
Да помислим и за типа писмени съчинения, за жанровете, които ще се работят в средното училище. Литературноинтерпретативното съчинение е научна статия по литературен проблем! И ние си мислим, че това е постижимо за масата? Учениците настояват да пишат есе, в което могат да коментират и литературна проблематика, но да не са ограничени от изискванията на онези компетентности, които ДОИ налагат. Идеята ми е, когато мислим Програмата по литература, да не произвеждаме повече канони, които след това ще изживяваме като капани.
Една публикация класифицира читателите така:
– компетентни изследователи,
– сериозни читатели,
– свободни читатели
– учителки по литература.
Уверявам ви – тъжно пространство е последната графа.
Pingback: Училищно четиво - САЩ « Размишльотини
И още нещо за матурите ( предполагам, че на един специалист ще му е интересно)
http://antimovski-han.org/article.php?id=349
Bogpan, благодаря за препратката. За съжаление обаче, въпреки обещаното в заглавието, авторката не казва нищо за основанията за изпита. Само обяснява различните типове въпроси.
Така се получава, че попадам на материали по тази тема
Извинявам се за начина, но друг не е предоставен
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161910
Колкото до предходния пост , авторката е позната и е възможно да се организира и евентуален разговор и за основанията.
Поздрав и за Историята в Л.П