Wiki-остров, космополитизъм и лична утопия

utopianisland.jpgЗа всеки космополит утопията си е нещо в кръвта, най-малко защото идеалното му място за живеене е събирателно от любимите черти на всички места, които познава. Може би звучи мечтателно, но е неосъществимо, защото съответните места нямат намерение да се реорганизират… Въобще, такова място не съществува, анджък утопия. Интересно е да се приютява човек и в миналото, да разглежда различните случаи, които предлага, като утопични възможности, също както различните страни в синхронното време. Но може да си направи и въображаема такава – и особено когато конструирането е wiki, колективно, то става интересно като динамика (например поставя въпроса как да се съчетаят приоритетите на различните конструктори при проектирането). Госпожа Ю и Марсиан започнаха да конструират острова на (първоначално музикалните) желания и ме поканиха и аз да се включа. Интересно е как по различен начин го конструират – Марсиан наративно, а Госпожа Ю, както се разстила тесто за питка с точилка, при което всички точки на интерес се разтягат едновременно.

То и не случайно утопиите обикновено са на остров. По този начин се подсигурява, че социалният експеримент в тях ще протича необезпокояван от любопитно-влиятелни и нахално-агресивни съседски държави. Всъщност има няколко острова, които ми идват наум като примерчета.

  • Островът на блажените на Пенчо Славейков, дето също като в приключенията на Гъливер се има предвид България в странни краски, уж по думите на измислени поети с истински български прототипи (нещо като халюцинации, хем истина, хем не). Можем да кажем, че няма да се опирам на този модел при моето конструиране, няма да визирам българска конкретност нито метафоричност.
  • Островът Баратария, обещан от Дон Кихот на Санчо, където последният ще бъде назначен губернатор, което си се оказва долнопробна заблуждаваща конспирация. Но Баратария, макар и несъществуваща, създава у Санчо впечатление, че му е въздадена наистина. А всяка утопия затова е утопия, защото никога не се осъществява.
  • Блажените острови от Книгата на рицаря Сифар (средновековен рицарски роман), където, също като обещаните от Исус блаженства, цари мир и съвършен ред, поданиците се уважават помежду си и най-важното уважават владетеля си. Хм.
  • Островът на съкровищата от Стивънвън, където утопичността се изразява в скрити богатства. Парите са полезно изкопаемо и като така могат да сътворят много неща, съответно да кажем, че са неограничен запас в нашия случай.

Въпроси:

Къде: Хайде да не е точно тропически остров 🙂 Наистина е удобно и отменя грижата за дрехи и ринене на сняг, но знаете ли колко е подтискащо да не се сменят сезоните. Мразя студа, но… Заедно с представата за отминаването на времето човек губи в един момент възможността да си спомня миналите събития в определен ред и някои други неща.

За какво ни е утопия:
Компенсация на действителността и търсене на съвършенство в несъвършения тукашен живот. Но това може да бъде кой както си го представя, както казва марсиан. Лишение от нормалното, за да отидем за малко във ваканция в не-нормалното. Усамотяване, където да пренастроим социалните параметри. По-точно:
Компенсация. Нещо, което го нямаме в ежедневието или в нашия реален свят, а много ни трябва.
Обратното, лишение. Заточени сме на едно място без обичайните удобства, за да преосмислим приоритетите си, необходимостите си и това, без което не можем (музикалната игра). Затова няма значение, че ще ни липсват различни неща. В този смисъл не е лошо батериите да имат ограничен живот.
Изолация. До голяма степен сме или изолирани от обществото (което не е точно утопия, защото тя е само обществена), или едно малко нарочно структурирано общество е изолирано от останалия хаос с цел чистота на експеримента (също като града под похлупак).
Усъвършенстване. Учи ни на нещо и ни прави по-добри, дори и при завръщането към „истинския живот“. Нещо като това, което сме научили след посещението в долната земя например.
Утоляване на жаждата за приключенство. Което е първопричината за възникване на утопията „най-хубавите страни на всички познати ми места“.

Как. Не как да се постигне, а как да се стигне дотам, защото се предполага, че вече съществува – просто е много трудно да се дават съвети как се постига. От по-горната точка следва, че целите на такъв остров не се търсят чрез самия процес на построяването, просто за чистотата на експеримента. Утопията може да се достигне или със самолет (от типа tilt rotor 😉 ), или с компютърна игра, или с обикновена книжка/бележник. Ако утопията (въображаемият остров) е съчетание от всички места, които познаваме, тогава това става чрез връщане в спомените.

Гуру, мъдреци и отшелници. Такива няма, а островитяните са оставени на собствените си способности и идеи. На въпроса „Сами ли сме във вселената“ се отговаря положително и тя се ограничава само до острова. Иначе авторитетите биха могли да служат за оправдание. Все пак имаме на разположение цялото натрупано досега знание под хартиена или електронна форма, но понеже мъдреците и отшелниците си противоречат помежду си, а и винаги се самопоправят и самодопълват, никой от тях няма пълното знание. Островитяните сами правят избор на базата на противоречивите съвети и инструкции, според както намерят за добре. А може би това отразява собствената ми алергичност да давам съвети как да се поправи нещо развалено, а само го обсъждам. Примерно ме питаха дали съм за или против съществуването на Уолмарт (американска верига магазини за евтини стоки, в по-голямата си част внесени от Китай, заради които местните магазинчета фалират). Не можах да отговоря… Това се казва то морален релативизъм. Отговорно е да си гуру.

Свръхестествени същества
. Наскоро четох, че самотните хората са по-склонни да вярват в свръхестественото. Нещо като самотните деца, които си измислят въображаеми другарчета. А ние, бидейки на самотен остров, нали ще сме самотни. Не искам да навлизам в тази трънлива територия, но свръхестествените същества на такъв остров биха били полезни. Аз имам любими. Всъщност, когато стана дума за вероучението в училище, спомних си, че във втори клас под влиянето на един съученик, чиито баща беше починал и чиято майка го учеше на някаква вяра, аз вярвах в съществуването на някаква свръхестествена жена, която дори бях нарисувала, като фея с дълга рокля, пръчица и ореол, в същото време имаше нещо общо с Бог. Не знам дали моят съученик ми беше описал такова същество и какво име имаше то в моето съзнание, но не беше фея, защото след като показах на майка ми рисунката тя много се ядоса и я скъса. Сега едно такова същество много би помогнало в една утопия, защото то би било главен инструмент за осъществяване и поддържане.

Обаче, колко е лесно и нечестно да си начертаеш утопия според твоите си вкусове, дори и когато не са включени други хора. Направо непосилна лекота на битието си конструираш. Доста по-трудно е да работиш с материал, който имаш на разположение и да го облагородяваш според завареното. Иначе, и да се върна към съчетанието от характеристики от началото, моят любим въображаем остров би включвал американски нрави, средиземноморски климат и кухня, латиноамериканска любов към живота и български пейзаж. Дали това съвпада с приоритетите на другите островитяни, не знам. 🙂

Във всеки случай, нещо подобно се е случило и със строителите на Вавилонската кула, които, при най-добрите намерения да строят съвършеното wiki-общество, благодарение на намесата на Бог (който не искал да допусне те да достигнат съвършенството) започнали да не се разбират и проектът им отишъл по дяволите.

13 коментара

Filed under интелектуалстване, класика, култура, социално, Uncategorized

13 responses to “Wiki-остров, космополитизъм и лична утопия

  1. razmisli, виждам, че не си забравила за евентуалната роля на „гуру и отшелници“. Не се колебай да продължиш. Този остров е отворен за различия, защото никой не се е вкопчил в него като удавник, засега 🙂
    Тоест, дори и да завали сняг или да пуснат латино музика, никой няма да се притесни. Може а) да ни стане по-интересно, б) да си напишем решение, в) да се изолираме до пролетта 🙂 и т.н.
    Аз лично винаги ще пиша за забавните, вълшебни и като цяло щастливи аспекти на живота там, и интересните (за мен). Това правя и в „реалното“ писане. Просто не обичам да мрънкам. Мога да обсъждам негативни ситуации, теми и прочее само ако имам решение как да се поправят – иначе не. В профила ми пише, че отговарям на въпроси „кой“ и „какво“. За „защо“, уви, нищо не пише, така че ти е ясно 😀
    Нарисувай си не-феята наново и почвай 🙂

  2. mislidumi

    Razmisli, стровът ни има странната характеристика да се нагажда към вкусовете и желанията на обитателите му. Той е толкова малкък, че да го посочиш с пръст и толкова голям, че да приюти сняг и тропици, изгреви и залези едновременно и на едно и също място. Това е възможно поради фасетъчността на блоговото ни общуване. Утопичният ни остров не подлежи на делене и владеене, узащото той е изначално принадлежащ на всеки, нали затова е така нереален. Тази абстракция е възможна в едно широко мислене за света. Бих го сравнила с едно мултидименционално пространство, в което всеки определя своите координати. Ойе, май пак се отплеснах в абстакции…
    Така че, Размисли, ние всички сме отшелниеци на собствените ни фантастични светове, един вид корабокрушенци по желание.

  3. mislidumi

    Увлечена в собственото си плямпане, забравих да благодаря за интересния ти пост 😉

  4. Какъв чудесен пост. Каква чудесна вечер тук на острова. Права си, много права, че човек почва да си събира парченца от всяко свое място и да се опитва да построи някакъв утопичен свят в който има ей тъй- най-доброто от навсякъде.

    @mislidumi: Ще ми изядеш хляба с тия мултидименсионални пространства и координати, ей! После ще трябва да го карам само на домати 🙂

    Може ли да сложим малко британски хумор и турска баклава на острова обаче? Ей така за цвят (и орехи)

  5. Йййхааааааа!

    Товаа съм ааз (не Льоклер) върху Крокодила, прелитам под парцаааления сняг. Сори, ааа-то ми заалепва от бааклааваата с шааам фъстък, ще го опраавя мааанянааа. Днес обичааам животааа!!

    Отиваам към върхааа, където открих едно езеро. Толкова прилича на едно пиринско таковааа, което съм виждааааала точно под Дончови кааарули, по пътекаатаа към Спааано поле – вълшебно е.

    Не мога да пишаа много дълго, зааащото Крокодилът много се тресе. Снощи слушаааахме Пътеводителя заааедно и горкия въобще не може да спре дааа се смее.

    😀

  6. mislidumi

    Никола, :-), затова млъкнах навреме.

    Иначе в моята представа за острова – едно място, на което човек има мноооооооого време. Дните са поне по 66 часа и не трябва да се бърза. В тези поне 66 часа ти е позволено да се движиш бавно, и да си мълчиш по поне 14 от тях. Сам със себе си, ех че лукс. Не мога да си представя, че ще ми омръзне. Пък, ако случайно ми омръзне, винаги мога да постна нещо в блоговете на вас, приятели, и вие даже може и да отговорите 🙂

  7. Може ли и за мен едно такова крокодилче? Понякога сънувам сън: събуждам се, поглеждам в огледалото и оттам ме гледа крокодил с човешко лице и човешко тяло.

    Ще се предам и ще се включа в приказката, тъй да знаете.

  8. Чудна седянка се е заформила тука 🙂
    Ще нарисувам, Марсиан 🙂 Ще взема да пиша за феи в близко бъдеще.
    „Толкова малък, че да го посочваш с пръст.“ Харесва ми – много точно. Можеш ли да посочиш нещо, в което си? Можеш, само ако си дистанциран (дори метафорично) от него. Само така можеш да го разбереш.
    Ако забелязвате, всички в тази наша сбирщнина имат различни професии, но в един момент интердисциплинарно се събират в една точка и дават някакво различно тълкуване на едно и също нещо. Ето, това е хубавата идея!
    Никодил, може и британски хумор и турска баклава – ако ти ги принесеш. Между другото, нещо такова ли ти се привижда, че си се превърнал:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Sobek ?
    Кратък списък на други известни крокодили:
    Крокодилът Гена
    Крокодилчето на Лакост
    Дънди Крокодила
    Емблемата на Флорида Гейтърс
    Кайманските острови (Ам.)
    обувките крокс
    Както виждате, покрива разнородни нужди на островното общество 🙂

  9. А защо в изброяването на островите липсва Сийландия (http://www.sealandgov.org/)? То, разбира се, не е точно утопия, но е нещо-като-осъществена-утопия-може-би 🙂
    И по повод на последния абзац искам да кажа две думи – значи, там не е много ясно как точно е станала историята с Вавилонската кула – понеже в разните Библии се срещат две съвършено различни версии по въпроса; според едната е така както е в статията – хората искат да са единни („да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя“), а Бог не иска да го допусне, според другата, обаче – хората предварително, още преди започването на строежа на кулата, са били наясно, че ще се разпръснат („преди да се разпръснем по лицето на цялата земя“) – т.е. – те самите са желалели да се разпръснат – дали са го желаели защото такава е волята Божия или поради някакви друга причина – никой нищо не казва…

  10. Pingback: Харесва ли Ви България? « Размисли

  11. mislidumi

    A защо я няма статията „Харесва ли ви България“?

  12. О… Както винаги нещо бях объркала – но сега вече е наред 🙂

  13. warezni4ek.su-Развлекательный варез портал, У нас Вы сможете скачать альбомы музыки, так же скачать бесплатно фильмы, посмотреть и скачать картинки, всегда быть вкурсе выхода новых программ и скачать бесплатно программу.Entertaining warez portal Here you can download music albums, just free movies, watch and download pictures to be always vkurse out new programs and free software.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s