В блога си Петя писа как героините в приказките – тези, които се предполага, че задават модел за поведение на децата – са пасивни и като така учат момичетата само да бъдат красиви и да мълчат. Единствените силни и независими жени в приказките се оказват нереалистични модели за подражание: вещици, феи, мащехи. Това е наистина така. Предполагам, че „нереалистични“ значи, че за едно дете не е опция да подражава на тях. Мащехите, защото винаги са мръсници и социално никой не би искал да бъде на тяхно място. Вещиците и феите, защото дори и да са добри, притежават свръхестествени способности, а е ясно, че момичетата ги нямат и няма начин да придобият такива. Следователно дори не става въпрос за подражаване.
И все пак. Що за жени са тези свръхестествени жени? Защо ги има въобще в приказките, не може ли спасението да идва само и винаги от принца или бедния, но умен момък? А освен това вещиците и феите не помагат само на момичета героини, а и на момчета. Това е интересно, при положение, че приказките възпитават пасивност у момичетата; значи, че възпитават и очакване у момчетата, че има някои жени по-силни от тях, от чието благоволение зависят.
Разбира се, думата „вещица“ идва от „вещ“ – някой, който знае и е способен на нещо, което обикновените хора не могат. Показателно е, че обикновено женски същества са тези, които имат свръхестественото знание да помогнат на героя или героинята си. Бих казала, че статистически вещарите са много по-рядко срещани в приказките. Но не мисля, че такава вещица в една приказка е белег за женомразство. Може би за патриархалност, да, но все пак защо едно патриархално общество ще създава образи на толкова необикновени силни жени?
За мен съществуването на такива митологични фигури е доказателство за страхопочитанието към женското начало в средновековната култура (защото те са плод на този период) и идеята за връзката на това начало със свръхестественото. Или може би обратното, за женското начало на свръхестественото. То може да има разни проявления; едно от тях е именно с дяволското свръхестествено (при което получаваме вещици в стандартния смисъл). Но ето няколко примера за положителни вещици (държа да подчертая, че говоря за тях като литературни образи, които формират представи, а не като обмислени идеи и убеждения за света):
Мелузина
Тя е нещо като русалка, нещо като змия, нещо като красавица със свръхестествено минало. Тя е хубавата кралица на Лузинян, която има змийска опашка. Не е ясно как кралят не е забелязал, че изгората му има такъв дефект (или това може да ни доведе до някои мисли относно средновековната сексуалност), но той е оставен в неведение за реалното тяло на кралицата. Родството на жените със змиите, физическо и духовно, не е новина. Но Мелузина е неопетнена в това отношение. Тя само иска от съпруга си да не влиза в банята в събота, когато се къпе – за да не бъде свидетел на змийската опашка. Разбира се, точно една такава забрана поражда най-настоятелното любопитство: кралят вижда голата истината през ключалката, Мелузина си отива и кралството на Лузинян запада. Връща се само когато обстоятелствата налагат да помогне при някоя важна битка или друго изпитание.
Урганда Непознатата
Тя е е пророчица и същевременно магьосница покровителка на рицаря Амадис Галски. Тоест, в много изгодно положение: хем може да предвиди какво ще се случи, хем може да влияе на бъдното. И на практика тя движи до голяма степен действието (и затова то става много сложно, ако имате сили да прочетете рицарския роман). Открива истинската идентичност на рицари, раздава вълшебни мечове, предупреждава за опасности, появява се кацнала на огньове или сред черен дим върху крилат змиеподобен кораб. Общо взето, тя най-много прилича на фея/вещица каквито ги познаваме от приказките, която се появява в точния момент и точното място да насочи и помогне на объркания герой. Но си остава докрай недостъпна и непозната за всички. Нещо като феята със сините коси на Пинокио, която необяснимо го привлича, но така и не се разбира коя е и що е.
Самовила
Самовилите са наши родни свръхестествени красавици, които обикновено обитават полята, горите и водите. Макар че понякога влизат в контакт и с жени, мъжете са тяхна любимa точка на интерес, особено овчарите и дърварите, които имат повече възможности да се сблъскат с тях. Но ако се побратимят/посестримят с мъже, те могат да направят от тях юнаци, какъвто е бил случаят с Крали Марко, или да му дадат лека и славна смърт, както знаем е станало с Хаджи Димитър по съобщение на Ботев 🙂 . Но никога не се оставят да бъдат опитомени чрез венчило, а винаги намират начин да се измъкнат от подобни тегоби. Звучи като интереснa длъжностна характеристика, но ако някоя мома иска да се кандидатира за самовилa, единствения начин да го направи е да умре девствена. Това води до някои интересни мисли относно връзката между женското начало в сексуалния му смисъл и свръхестественото. Може би олицетворява някакво страхопочитание към притегателната сила на женското, което дава сила и не може да му се устои. И че една всяка жена има този потенциал, освен ако не и е отнет чрез контакт с мъж приживе, при което силата се губи.
Дева Мария
Може би най-интересния случай на жена, свързана със свръхестественото чрез интимна връзка. Поради това, че има такава връзка, на нея се обръща голямо внимание в католическия свят и от нея се търси съдействие при всякакви житейски проблеми. Красива, щедра, великодушна, заместник на отсъстващата майка. Толкова прилича на традиционна фея, че изобщо не се учудих, когато в една колекция от испански народни приказки я намерих в ролята на феята в познати приказни сюжети (например от типа Пепеляшка). И при нея свръхестествената сила идва от липса на интимна връзка със земен мъж, но със свръхестествена сила.
Остава въпросът как момичетата, които четат приказките, биха гледали на тези вещици не като покровителки, а като пример за себе си и така достигнат статуса им в определен смисъл. Мелузина е придобила възможностите си от майка си, която е била фея. За Урганда не се знае нищо. Дева Мария, заради изключителни качества, но дори и те да са достижими, възможностите й не са, защото като Божия майка нейният статус е недостижим и неповторяем. Самовила е най-възможно да се стане, но… в следващия живот, не в тоя.
Дори когато вещиците помагат на човешките герои, включително мъжете, на тях не може да се разчита. Помагат, когато си решат, или когато мъжете ги задължат по някакъв начин. Но не му остават напълно подвластни; мъжете винаги зависят от благоволението им. Често привличат сексуално и са опасни с именно това си привличане. Все пак тази им свръхествествена сила е свързана с възможността да имат връзка с някакво свръхестествено същество. И понеже фентъзи литературата е моделирана до голяма степен по средновековната литература, бих била любопитна ако някой специалист поясни доколко тези гореизброени образи съществуват във фентъзито. Има ли някоя Дева Мария или поне Мелузина?
И последно, за мащехите. Не знам дали сте се питали защо мащехите са толкова лоши в приказките, защо винаги те са злите в семейството и манипулират бащите на принцесите и други онеправдани герои(ни), които наивно се оставят да бъдат командвани. Според мен и това отговаря на една средновековно опасение, на конфликта с правата на първородството, а именно, че когато децата от първия брак са изложени на възможността за конкуренция от друга съребрена линия, както и от потенциална майка, която има власт в семейството, но не се предполага, че ще защитава техните интереси, тогава тази ерзац-майка се демонизира. И съответно по този начин истинският баща остава чист и невинен 🙂
Размишльотини 
Според мен в миналото, освен че е било важно какъв ти е пола, също толкова важно е било какво е мястото ти в земната и космическа йерархия. Всяко неспазване на определения ред се е наказвало. Дори и боговете не са били безнаказани. Функцията на приказните герои/ни е била да наложи и поддържа този ред. Женското начало, както виждаме в текста е имало различни въплъщения – от обикновените жени през аристократките до полубожествените и изцяло свръхестествените. Нито на жените, нито на мъжете им е било лесно да се впишат в представите. Рискували са да бъдат низвергнати, да не говорим че са плащали и с живота си. И сега жените и мъжете робуваме на клишета и подражаваме на митологични образи. Добре е, че това се преосмисля. Но е ясно , че много трудно се превъзмогва. Рекламите и имиджовите стратегии са направо генератор на клишета. И често на познатите от приказните образи.
Определено категоризирането само на мъже и жени не може да даде много информация. Защото има още много величини и съответните им вариации. Но от друга страна пък къде другаде освен в приказките има по-силен модел за преминаване от едно йерархично ниво в друго. Един вид социална мобилност. Например най-малкият брат, който е пренебрегнат дори в собственото си семейство, но накрая побеждава, Иванушка глупака, Пепеляшка, простият момък който тръгва да се състезава за ръката на царската дъщеря и още колко други.
Хей, не познавам другите изброени веици и феи, но мога да вметна, че самовилите и Леда са наши „родни“, доколкото ние сме славяни.
Айде, мащехите, черните вещици и другите там лоши героини са се запазили от времената на матриархата и хтонизма, ама тея, които изброяваш, излизат извън рамките. Трябва да си помис ля още – примерно след половин час по време на упражнението по механика.
Освен това сега ми хрумна и друга непасивна приказна героиня – майката на седемте козлета, която пълни корема на вълка с камъни.
Сега за вещиците във фентъзито не мога да кажа много… Сещам се например в някои филми като „Властелинът на пръстените“ или „Конан Варваринът“.
Може би ще ви е по-любопитно за вещиците при Конан, тъй като може би не е толкова познат. Та Конан бива привлечен от вещица, която ще му даде някаква информация само ако Конан прави секс с нея. Да, ама насред акта тя подивява, всичко околко нея се променя (пада синкава тъма), самата тя се променя (изникват й срашни зъби и очите и стават като на вълк (жълти и нечовешки). И се опитва да да убие Конан. Но той, нали е силен мъжага, се отскубва от нея и я мята в огнището. В огнището се святка и излиза магнезиева светкавица. А вещицата, придобила формата на възхушно демонче, изчезва със съскане и злобен смях. Излишно е да казвам, че вещицата беше красавица-брюнетка, с буйна коса, страхотна фигура и мъркащ глас.
Трябва да допълня и още нещо към твоята статия за вещиците. По презумпция те са красавици, излъчващи див сексапил. В отношенията си с мъжете са мъжеядки – покоряват мъжете с волята си и собствената си независимост. Също така вещици, магьосници и феи нямат нищо общо с жената-домакиня. Някак си човек не може да си ги представи да гледат деца, да готвят и да перат дрехите на мъжа си. В книжките си Тери Пратчет описва вещиците като жени, които са в известен смисъл просветлени: необвързани с мъже, интелектуално над обикновените жени (и мъже), не вярващи в суеверия, доминантни личности и владеещи докрай пласебо ефекта. Леля Ог например е имала буйна младост, няколко деца от различни мъже (но не е омъжена), пие уиски (или ром, забравил съм), пуши лула, свири на банждо неприличната песен за таралежа. Баба Вихронрав например е същата, но мрачен тип. За нея може да се каже, че е властна и не може човек ей така да й противоречи. Имат и нещо като вещерски събор, но не може да се каже, че се прави кой знае какво на него, тъй като са само доминантни личности едва се сдържат да не се скарат. Изобщо при тери Пратчет на вещиците им е позволено да правят неща, които се смятат за неприемливи за останалите жени.
Също искам да добавя и разпространеното вярване за това как вещиците се събират в гората и танцуват голи около голям запален огън. Чувал съм и българските версии за това, как сядали голи на тревата и казвали „расти трева, и дай боже х*й“ (да ме прощават дамите). Жени, какво да ги правиш. 🙂 И по Еньовден как събирали билки- еньовче, омайниче (слаб халюциноген май), жълт кантарион (слаб антидепресант) и още много. Няма да се учудя ако са си хапвали и гъбки-псилобицини. Или да са тичали голи през конопена нива, а после да са остъргвали полепналото по тях и да са го пушели. Сега се сещам и за вещицата Калисто май беше, дето пипнала Одисей и го държала девет години в наркотичен сън (инак нямам обяснение как Одисей е загубил чувството за време).
В това отношение интересен обект за изследване е Моргана и нейното място в историята с крал Артур. И как една нимфа му подава поправения меч от реката (а преди това е бил счупен). Фемнистката версия на историята на крал Артур е от Марион Зимър Брадли, „Мъглите на Авалон“. Интересно представена е версията за ролята на жената и как християнството е подтиснала женските дарби и е направило жените глупави от много висене в кухнята и гледане на деца.
От друга страна май се сещам за мракобесната вещица от Хензел и Гретел.
Айде да не се увличам повече. Надявам се да не съм обидил никого.
Христо
Към Светлина (3):
Вещиците са продукт на Средновековието. В този период доминира догматично патриархално управление, което не гледа с добро око на никое отклонение, извън зададените от него социални норми. Жените с интелект сравнително по-висок от средното, са имали твърде малък периметър за личностно развитие в такова общество. Тези от тях, които са намирали сили да се противопоставят на унифицирането са се оттегляли в относителна изолация. Мисля че точно тези жени са били сред най-будните умове в тогавашната западна цивилизация. Към тях бих причислил може би само някои от духовниците, част от аристократите и тогавашните учени (алхимици, астролози и хора на естествениете науки, всички преследвани от догмата). Образът на вещицата прозихождащ от тогава, е най-често свързван с метлата, магическите отвари и.. силата на словото. Имали са обширни познания за процесите протичащи в природата, както и свойствата на химикалите съдържащи се в различни растения и субстанции. Точно тази им полезност като лечители, е осигурила тяхното оцеляване. Догмата не прощава.
Е, не са само средновековни вещиците – ако бяха такива, щяха да са само червенокоси. Но ми пирпомняш един любим метод – завързваш жената и я хвърляш в реката – ако изплува, е вещи ца и я гориш на клада.
И тука един виц следва: питат един турчин защо вече не връзват прегрешилите жени в чували с по две котки и не ги хвърлят в Босфора. И той – „Амии… свършиха ни котките“ 😉
Христо, обогатяваш ми колекцията от вещици 🙂 Да, те често са (и във фентъзито също) двойнствени и страшни точно като такива, защото е трудно да се напипа природата им и привлекателността им предполага уязвимост у този, когото привличат. Защо това рутинно се свързва с „вещината“ им, тоест с факта, че са просветлени, е все още загадка за мен. Ще взема да прочета за Лела Ог и Баба Вихронрав. Да, определено християнството е подтиснало тези мисловни традиции за вещиците (не е случайно, че повечето съдени вещици от инквизицията са жени) като ги е заместило с една единствена, но неповторима жена.
Ако можех да си избирам народен празник, бих си избрала точно Еньовден. Между другото, бях много изненадана, когато разбрах, че патронният празник на американския колеж в Търново е Еньовден. Какво са имали предвид тези хора е мистерия 🙂
Sylph, наистина словото се е смятало за изключително силно през Средновековието, виж например магията, която е действала чрез слово (тази книга е интересна, http://www.amazon.com/Binding-Words-Textual-Amulets-History/dp/0271027231, имаше и още една, която в момента не намирам). А ти като силф сигурно си специалист по това 🙂 Само бих добавила, че макар и продукт на Средновековието (тоест, избутването на паганизма под килима и противопоставянето му на институционализираното християнство) вещиците имат корени в древните вярвания.
Светлина, майката на седемте козлета е в десятката 🙂 Мисли и за други, моля.
Между другото, като страничен факт, нали знаете от какво се е смятало, че е причинено червенокосието?
http://en.wikipedia.org/wiki/Red_hair
Ми имаше и един куп баби, които изхвърлят внуците си в кошница (едните защото не харесват снаха си, другите, щото искат да си останат кралици).
Абе, не е лесно да се сетя за приказки с жени-героини. Незнайно защо ми хрумва обаче, че тримата братя искат от МАЙКА СИ разрешение да пазят златната ябълка. Имаше и разни прибалтийски приказки за принцеси, които правят мощни магии за народа си, но не са вещици, имаше и русалки, които мамят моряците, но са нещастни от това и така като се замисля май и доведените сестри на Пепеляшка не са вещици или феи, пък пак са лоши.
Други женски създания извън категориите на добрите майки, феите, вещиците, мащехите не се сещам.
Явно все пак добрите момиченца трябва да са повече… 🙂
Съгласен. Прекалил съм с „продукт на Средновековието“. Мислех по-скоро за англо-саксонският вариант с холивуд-дочовъркване. 🙂 Забавляваше ме конкретно метлата и възможни причини за формиране на точно този мит.. Как е бил интерпретиран от мъжка гледна точка. :))
простете за неточността ми 🙂
С известно закъснение, моля за извинение!
В приказките твърде силно присъства желанието несправедливостите да бъдат премахвани, героите да бъдат оценявани по способности. Поради невъзможност в реалния живот – в приказния като утешение и надежда. На тази плоскост много неща могат да бъдат обяснени, според мен. Като например социалната мобилност, за която споменавате. Или наситеното присъствие на свръхестественото.
Всъщност, такова утешение човекът винаги е търсил – религиите да не би да са нещо друго? Приказки на по-висш етап…
А колкото за жените…ами обърнете внимание – в приказките като правило мъжете са действащи в момента, жените – организиращи и управляващи действието като цяло. Което отвежда пряко към Началото в Природата. 😉
Благодаря за отбиването, Графе 🙂
И аз мисля, че приказките са компенсаторни. Но нали и уж учат на някакви ценности, които би трябвало да са приложими в реалния живот. Какво става в това приложение вече е друг въпрос…
Mnogo mi haresa napisanoto ot vas.
Аз съм на мнение че всичките тези митологични образи на вещици и каквито и да е било самодиви не могат да ни влияят на представите за жените и мъжете по никакъв на чин освен ако ние самите не позволим това! Всеки има право на мнение и живот такъв какъвто тои иска и не виждам смисъл в това момичетата ,четейки тези приказки да им подражават!Може и да е имало може би не такива същества!Въпрос на интереси и на вярвания!Но едно знам че всички видове митологии и легенди имат много големи сходства и това е факт!Интересни са по-горните мнения! (sun) (sun) (hug)
„Предполагам, че „нереалистични“ значи, че за едно дете не е опция да подражава на тях.“
Не съм съгласна с това. Децата са наивни, те са мечтатели, те фантазират, желаят и всичко останало. И повечето от тях се опитват да се въплатяват във видените роли, били вещици или феи 🙂 и това, че възрастен близък техен човек не е разбрал е далечна отделна тема.
Pingback: За четене « It Looks Like A Feminist Blog
Хей, моите спомени са, че леля Ог се е омъжвала няколко пъти и е надживяла всичките си мъже, които все са били под чехъл. Но пък много тормози жените на синовете си. 🙂
Да споменем и Кралица Маграт – прекалено стеснителната млада жена-вещица с комплекси, която в един момент показва завиден боен дух в „Господари и господарки“ срещу каквато беше там елф-дама, която се опитва да й отнеме мъжа, за да стане тя кралица.
Или Агнес-Пердита, много способната оперна певица, пренебрегвана заради твърде закръглените си форми в полза на една кльощава красавица (и посредствена певица), която разочарована се връща в родния си край, за да стане вещица, много уважавана професия.
При Тери Пратчет нещата са твърде разнородни, но той все пак пише пародии и се подиграва с всичко. Кой друг би измислил Бога на еволюцията? 🙂