Алехандра

roza-makro-tripod.jpg

Запознах се с Алехандра когато бях в Латинска Америка за известно време. Тя беше прислужница у семейството, където първоначално отседнах. От цялата къща тя ми направи най-силно впечатление с изразените си индиански черти. Набито тяло, гладки черни коси, профил като от ацтекски фриз. С древна хубост, макар че изглеждаше на повече от предполагаемите си години.

В семейството се оплакваха от недостатъчното старание на Алехандра, макар че тя вършеше много работа, от пране и чистене до готвене и пак чистене. Всъщност по това време беше и бременна. Имаше вече 5 деца, всички момчета до 10 години, и много искаше да има момиче. Това ми се стори интересно в страна, в която момчетата са на почит, защото като пораснат се очаква да издържат родителите си. Мъжът на Алехандра беше зидар, по нейни думи безработен, но подозирам, че беше алкохолик. Не знам подробности за него или за взаимоотношенията им. Във всеки случай на нейната скромна заплата у дома им се разчиташе, а мудността в работата й се толерираше, задето беше близка на семейството от години.

Алехандра ме впечатли и с друго. От цялото семейство тя единствено прояви интерес към мен като произлизаща от друга страна. Разпитваше ме например дали в България хората живеят в апартаменти, дали много от жените работят и подобни. Такова любопитство към широкия свят, към различното и как живеят хората другаде мисля, че не съм срещала след това, предвид другите обстоятелства. И то при положение, че като прислужница мнението й не се търсеше особено. Освен това често я засичах, че докато палеше външната печка с непотребни вестници редовно се зачиташе в някой. Това предизвикваше гнева на бабата на семейството. Но в страна, където голяма част от бедните жени са необразовани и дори неграмотни, за мен беше впечатлително. Не толкова факта, че може да чете, колкото интереса да узнае. Може би си следеше някои теми. Просто усещах от нея да блика един силен дух на жажда за познание, мъчително неудовлетворено. При случайните ни разговори винаги реагираше по-адекватно, отколкото обкръжаващите я хора.

Един ден не се появи на работа. После се разбра, че е родила. Дългоочакваното момиче. Не, в това семейство не бяха изверги да я карат да работи до последно, никой не знаеше дали й наближава да ражда, не бяха се поинтересували от тази подробност. За тях това беше нормално, не й предложиха да прекъсне по-рано и тя не го поиска. Настанаха мъки: бабката трябваше да командва другите в семейството да вършат домакинската работа. Алехандра беше готова да се върне скоро след раждането, но при условие да взима със себе си и бебето, което нарече Абигайл. Не се съгласиха и наеха друга позната.

По това време аз се преместих на друго място и макар че не ми беше необходимо, нито пък се чувствах удобно някой да ми прислужва, за идеята я помолих и тя дойде. Идваше с Абигайл. Но понеже се връщах късно, а ако се засичахме тя трябваше вече да си тръгва, за съжаление контактът ни беше кратък. Тъй като в този момент аз бях в притежание на известно количество детски книжки, един ден тя ме помоли да й услужа с тях за децата cи, да се упражнявали да четат. Разбира се, дадох й от книжките. Друго, което научих от нея в този период са някои народни вярвания, не знам доколко древни. След известно време се изгуби, а после аз се разболях от шарка, за втори път в живота си. После разбрах, че всъщност тя се беше разболяла, аз заразила от нея, а тя от някое от децата си. Тогава не се сетих, че всъщност бебето щеше да е най-засегнато.

Това, за което най-много съжалявам през цялото изминало време е че не й намерих и дадох повече книги за децата и особено за нея. Не знам дали бих могла да я открия ако се върна, тъй като познавам квартала само бегло. Съжалявам, че нямах възможност да науча повече от нея и особено за нея. Много бих искала да разбера какво мисли по различни въпроси и какво я е направило толкова силна и спокойна в същото време. Как оценява себе си и живота.

Беше ясно като бял ден, че е извънредно природно-интелигентна жена и то с осъзната интелигентност. Сигурно си мислеше как би оползотворила възможностите, ако случайността не беше решила да се роди в тези конкретни място, време и обстоятелства. Какво ли си мислеше за хората от средната класа, които нехаеха за знание и дори вестникът се хвърляше полупрочетен. Чудя се и какъв щеше да бъде животът ми ако аз бях на нейно място.
Честит наближаващ Осми Март!

Advertisements

10 Коментари

Filed under Латинска Америка, образование, социално, феминизъм

10 responses to “Алехандра

  1. mislidumi

    Вълнуваща история пак разказа, Размисли. Такива срещи с природно интелигентни хора намирам винаги за много ценни.

  2. Да, хубава история, мерси, за което..

    (Искаш ли малко техническа помощ за да не ти се прецаква текста, когато вмъкваш снимки?)

  3. Радвам се, че ви е харесала (а то аз не мога много да разказвам истории).
    🙂

    Хамелеон, разбира се, че искам – аз винаги имам нужда, но не смея да питам…

  4. Значи вмъкваш си картинката и след това отиваш от ‘визуален’, на ‘html редактор’.
    Намираш текста, който е най-близо до вмъкнатата картинка.
    Там ще видиш нещо от рода на таг а с атрибут src = еди какво си в кавички. След кавичките остави един интервал и включи един inline style:

    style=“position: relative; float: right;“

    И преди затварящия слеш пак остави интервал. Ако искаш пък текста да обтича картинката отдясно смени rigth с left.

    Ако случайно пък текста се залепи плътно за картинката, след горното остави интервал и добави:

    hspace=“10″

    И пак остави интервал.

    Ако случайно не се справиш или по някаква причина коментарът ми не излезе така, както очаквам.. ще напиша една кратка публикация за това в моя блог, ок?

  5. Оф! Спя вече. Тага не е anchor, обърках се, търсиш таг img. Ориентираш ли се?

  6. Pingback: За по-красив и “напълнен” свят.. « Вовата, s. Hamaelleon ™

  7. наистина хубава история.

    такива хора се запечатват в съзнанието и колкото повече време минава, толкова повече неземни и вълшебни ни се струват. и ето че предизвикват написването на подобни текстове.

    аз имам една подобна история с едно момче, което ме срещаше на най-неочакваните места (като например изхода на Дяволското гърло), за да ми каже две-три животопроменящи неща, да ми напълни шепите с ядки и да отпраши на следващо пътешествие. момче, което е просто топка от енергии и светлини и ти се струва направо неестествен. отклоних се мъничко, с тая вметка 🙂

  8. Не е отклонение.
    Такива срещи ги приемам като подарък от съдбата. Важното е да се оценят в момента, когато се случват, иначе ще съжалявам отново както в този случай, че не съм направила това или онова и не съм използвала подаръка… Ти сигурно си се справила по-добре по тази точка от мен 🙂

  9. Pingback: Поглед в метатето на ближния « Размишльотини

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s