Дилма Русеф е новият президент на Бразилия

Но причината да се интересуваме от това не е обичайната – че личността или събитието в центъра на вниманието има българска жилка. Защото ако беше така, това е същото като да се интересуваме от себе си. За съжаление, малко хора се интересуват от нещо различно от самите себе си.

Дилма е една от най-доверените личности на Лула да Силва, сегашният президент на Бразилия, който с помощта на далновидна фискална политика и социални програми успява да превърне страната си в един от най-обещаващите икономически фактори в света, наред с другите от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай). И понеже в България сегашните юпита не могат да си представят, че едно ляво управление може да бъде икономически така успешно, за тях Бразилия би представлявала възможност да попълнят дупките в икономическите си познания и особено икономическото си въображение.

Освен икономист, Дилма е прекарала най-добрите години – както имаме обичай да казваме – от живота си в съпротивата на военния режим през 60те и 70те години. Сигурно се опитвате да се сетите за такъв и не успявате. Чували сме може би за Чили и дотам. А военните режими в Латинска Америка са нещо, за което си заслужвава да разберем повече, макар и повечето да са в миналото, защото те носят много ненаучени от нас уроци и непремислени аргументи. Например, дали си струва да се приложат анти-демократични мерки в името демокрацията, за премахването на един (уж) анти-демократичен режим. Има хора, които мислят, че демокрацията така както те я разбират е толкова важно нещо, че за постигането й се налага да се приложат някое и друго преследване, мъчение и така де, убийство; а ако се наложи и повече от някое и друго. Но тези аргументи никак не се отличават от аргументите на комунистите, които в името на всеобщото благоденствие са били готови да приложат репресии и преследване за вироглавите, които не разбират какво хубаво бъдеще ги чака.

Дилма Русеф е една от тези измъчвани от военния режим, а наскоро е преодоляла и рак, както и повече или по-малко инсинуирани политически скандали. Въпреки тези сътресения, които биха белязали който и да е човек, тя има и образование на икономист и опит на администратор и министър на енергетиката, което показват и трезво и спокойно отношение към света. Изобщо, траекторията на живота й я прави една от най-силните и интересни жени, които знам.

От феминистка гледна точка Русеф е феномен не само защото е първата жена, избрана за президент на Бразилия. Имаме много такива примери, от Мирея Москосо в Панама, Виолета Чаморо в Никарагуа, Мишел Башелет в Чили и Кристина Фернандес в Аржентина. Но всички те са се издигнали благодарение на помощта, получена от политик роднина от мъжки пол – я съпруг, я баща, я нещо подобно. Русеф е може би първата, която не е имала такава помощ. Два пъти развеждана, с една дъщеря, въпреки това в началото на кампанията си и лечението за рак, се е наложило да плати малко дан на козметиката и външния вид. Да не забравяме, че става дума за Бразилия, страна, в която „данък красота“ е едно от най-важните пера в социалното приемане на една жена независимо от професията й.

Кандидатпрезидентската кампания на Дилма Русеф беше насочена към подобряване на инфраструктурата на страната и образованието – нещо, от което САЩ има какво да научат.

Докато Лула е израснал като ваксаджийче, Русеф е образована в най-добрите частни училища в Бело Оризонте и произхожда от заможно семейство (да, баща й е роден в България).  Но не е никак странно, че момиче от такова семейство се е насочило срещу военната диктатура. Такъв е пътят на мнозинството от латиноамериканските интелектуалци през 60те до 80те години, независимо от произхода им и евентуалните набедени класови интереси. Всеки, който живее в диктатура лесно може да разбере защо се получава така. Тайното име на Русеф от времето на диктатурата е било Стела („звезда“).  Прокурорът на военния режим, който я е съдил, й е дал и друго име, „Жана д’Арк“ на съпротивата.

Видеото по-горе е една от най-известните парчета на мексиканската рок-група Мана, посветени на бразилския еко и синдикален активист Чико Мендес, убит заради корпоративни и политически интереси.

Честито! 🙂