Tag Archives: деца

Изложба на Ателие Трето око

Сигурно очаквате да разберете какво стана с идеята за ателието по фотография с деца от маргинализирани общности, за което споменах преди. То вече е факт и съм възхитена от добрите попадения в снимките, които се получиха в резултат на това. Oсъществи се с подкрепата на много хора, които ни свързаха, подпрепяха, даваха идеи и фотоапарати, даваха усмивки и ентусиазъм, даваха малко лично време и пари. Много хора се заинтересуваха от идеята – твърде много, за да бъдат изброени всички, но на които сърдечно благодаря за подкрепата – и се надяваме догодина ателието да бъде продължено по-организирано и по-добре. Патриша Ричардс, фотограф-художник и преподавател по фотография изяви желание да помогне и дори може би води ателието. Има и други идеи за развитието му. Може би дори с издаване на книга с фотографиите или друг начин за популяризиране. Ето няколко снимки за нетърпеливите (клик за по-голям размер):

Избрах тази снимка за „заглавка“ на изложбата, защото е проста и красива едновременно. Авторът е Орхан – а може би Светльо, а на смимката е Тони, току-що завършил 6 клас с пълен отличен. Тони – или въобще, идеята за едно момче от квартала – се е изправил пред една врата, която може би е залостена за него и се е замислил за това зад нея. Вратата е символична, разбира се, като всичко, което с нетърпение очакваме. Вратата е в средата на снимката, като някаква предстояща, неотменима съдбовност. Главата на Тони е наведена, но не внушава примиреност, а по-скоро вглъбяване. Xаресва ми как е наведен настрани. Както казах по време на ателието, очите винаги привличат зрителя. Има още

Advertisements

6 Коментари

Filed under България

Насилието, между личен морал и норма

abandoned4Има един разказ, „The Phone Call,“ често включван в американски учебникарски антологии, който търсех да преведа за блога. Авторът е Бъртън Руше, медицински журналист (Медицински детектив). Както и друг христоматиен фаворит, „Лотарията„, този разказ вижда бял свят в списание Ню Йоркър, 1965 година. Историята е следната. Има още

21 Коментари

Filed under България, идеология, образование, социално, хора

Непослушните деца

Всъщност дали е хубаво децата да бъдат послушни? За някои е хубаво, за други – не толкова. Би се очаквало българската култура, заради патриархалния си опит, да насърчава послушанието. Но ако детските книжки са показател, това не е точно така. Идвало ли ви е наум някога, че една от най-постоянните ценности в българската класика е противопоставянето на деца срещу възрастни? Има още

30 Коментари

Filed under България, идеология, класика, литература, национално, традиция

Децата – ценност или инвестиция

Как ви се струват тези семейни отношения:

а) Когато имаш проблем, можеш винаги да разчиташ на фамилията за помощ- на баща, майка, леля и чичо, дядо и баба, братовчеди, кръстници.

б) Когато станеш на 18, трябва или да се преместиш да живееш отделно, или да плащаш наем на родителите си.

в) Родителите ти те обичат и се жертват за вас, а като остареят, вие не ги захвърляте в старчески дом. Има още

39 Коментари

Filed under България, Латинска Америка, САЩ, интелектуалстване, минало, традиция

Искам да колекционирам…

crucifix.jpgВ разказа „Завзета къща“ от Хулио Кортасар се разказва за застаряващи брат и сестра от видно потекло, живеещи сами в старата семейна къща, която стая по стая бива превзета от невидими същества. Къщата настрана, но едно от заниманията на брата докато убиват времето и чакат да видят докъде ще стигне нахалството на съществата е да преглежда бащината си сбирка от марки. Този малък детайл ми се струва просто поразителен в точността си. Двамата са се вкопчили в семейното наследство, име, традиции, опитват се да задържат изплъзващия се статус и какво по-знаменателно от това да разглеждат марките. Те са ценност събирана от предишни поколения, която може да се предава на следващо, но не е продуктивна, не се използва наистина, а само служи за съзерцаване, възхищение и запазване, както и за престиж. Също като целта в живота на тези двамата, тоест да се държат здраво за семейното име, без да създават нещо ново те самите. Дава им една лъжлива представа за връзка с широкия свят (все пак са марки и може да се се слагат върху пътуващи писма), без наистина да представляват такава връзка, защото са „препарирани“ и неизползвани за комуникация. Направо можем да разберем много за човека по това какво колекционира. Има още

21 Коментари

Filed under български, култура, литература, минало, национално, традиция, Uncategorized