Category Archives: Uncategorized

Снимки от България

Нали има такова списание, Хубава Европа. Ако някой случайно си е помислил, че на въпроса „Харесва ли Ви България“ аз отговарям отрицателно, ето пост, който да покаже обратното – без случки с таксисти, взаимодействие с полицаи и разговори със сервитьори 🙂

Има още

Advertisements

14 Коментари

Filed under България, изкуство, Uncategorized

Целта на образованието

Кайл е на 17, учи пиано от 2-3 клас и миналата година е спечелил младежкия конкурс за съвместен концерт с градския симфоничен оркестър. Изпълни Тотентанц за пиано и оркестър G 126 от Лист и беше блестящ. Не му беше за първи път – спечелил е 15 първи награди от разни (и международни) конкурси и е свирил с различни оркестри.

Явно е, че Кайл е талантливо момче, което е имало шанса да развие таланта си. Обаче има и много деца, които посещават танцови школи, учат цигулка и играят спорт без да имат кой знае колко талант. Някои познати хора смятат, че това е излишно пръскане на средства, губене на време на всички – самите деца, учителите им, останалите по-талантливи съученици и родителите. Според тях става дума за болни родителски амбиции, водещо до разводняване на обучението, за да бъде на нивото на посредствените. Има още

35 Коментари

Filed under България, САЩ, идеология, изкуство, интелектуалстване, музика, образование, религия, социално, Uncategorized

Човекът, който искаше да оздравее

Дино Будзати

Около голямата лечебница за прокажени на хълма, на един-два километра от града, обикаляше голяма крепостна стена, а по стената ходеха часови. Измежду тези стражи имаше надменни и недостъпни, но пък други бяха милостиви. Затова към здрачаване прокажениците се събираха в подножието на стената и разпитваха по-близките войници. „Гаспар“, казваха примерно, „какво виждаш тази вечер? Има ло някой по пътя? Колесница ли, казваш? Каква е тази колесница? Осветен ли е палатът? Запалиха ли факлите на кулата? Да не се e върнал принцът?“ Така караха неуморно с часове и макар че правилникът го забраняваше, добросърдечните стражи отговаряха, като често измисляха несъществуващи неща: минувачи, светлини, пожари, дори изригвания на вулкана Ермак, тъй като знаеха, че всяка новост бе приятно развлечение за тези хора, осъдени да не излязат никога оттам. Дори тежко болните, умиращите, участваха в сбирката, докарани на носилка от тези, които бяха на крака. Има още

10 Коментари

Filed under идеология, класика, литература, Uncategorized

ABSOLUT утопия

Божо, вероятно като намигване за нашия разговор за утопията, ми е метнал поискване за размишляване на тема Моят ABSOLUT-ен свят. Виждам, че това е игра, водеща началото си от кампания на водка ABSOLUT. Разбира се, най-естественото нещо за една водка е да катализира и провокира въобразяването на абсолютни светове. А както знаем, алкохолът и около него се създават истории, които никога не се знае дали са истински или не и които сами могат да доведат до съществуването им наистина. Нещо като разказа на Борхес „Тлон, Укбар, Орбис Тертиус,“ в който се разказва за някаква измислена страна, фалшиво описана в Енциклопедия Британика като истинска, като авторитетът на енциклопедията довежда до действителното й съществуване. Има още

3 Коментари

Filed under идеология, интелектуалстване, история, култура, религия, социално, Uncategorized

Харесва ли Ви България?

Хубаво е човек да пътува, но хубаво е и да се връща у дома, при предвидимата възглавница. А като се прибере с пълен бележник под мишница, да открие още интересни въпроси за размисли, като този на Василена: Защо в България толкова често питаме чужденците дали им харесва и какво мислят за мястото и хората? Има още

18 Коментари

Filed under Uncategorized

Опитомяване на мястото

Преди време си мислех за пътешествия… Е, а сега тръгвам на пътешествие. Достъпът ми до интернет, блогове и чисти чаршафи в следващите няколко седмици ще бъде несигурен, за сметка на достъпа до интересни хора и изненадващи места. Не знам колко често ще имам възможност да пиша тук.

Ще бъда и в България. Винаги посрещам пътуването до България с тръпка, но и опасения. Страхувам се какво ще заваря, от очакваните ме разочарования, от забравените изненади и просто от промените, които настъпват винаги на едно място и които забелязваш след известно отсъствие. Хубави или лоши, те са просто знак, че нещо познато се отмества малко по-назад в миналото. Понеже не си участвал в него, когато са ставали тези промени, мястото не е вече твое, те ти го завземат. Има още

10 Коментари

Filed under Uncategorized

Дай боже да вали кафе

Juan Luis Guerra Има още

15 Коментари

Filed under Латинска Америка, музика, поезия, Uncategorized