Category Archives: хора

Ромите на Куделка

This slideshow requires JavaScript.

Всеки, който се интересува поне малко от фотография знае зa Куделка. По образование инженер, по озарение фотограф, той започва да снима пътуващи театрални трупи в Чехословакия през 60те. Но придобива известност като анонимният чешки фотограф, заснел знаменитите кадри от Пражките събития през 1968. Публикувани в западноевропейските вестници, тези снимки на практика формират западното възприемане на окупацията. След това емигрира, става член на Магнум и днес е жива легенда.

Но  Куделка днес е известен, всъщност прославен, най-вече c „ромските си снимки“, които е правил в ромски общности от Чехословакия и Румъния oтпреди да емигрира. Неговото име е синоним с ромската тематика, както и обратното. Ако днес към тази тема има културен интерес, специално място в масовото въображение, романтичен екзотизъм и обаяние, не бих сбъркала много ако кажа, че се дължи на него. Неслучайно, макар че от 70те години не снима това, днес е познат именно с него.

И не напразно. Снимките са наистина приковаващи. Всеки кадър всмуква с драма, тъмен неизказан трагизъм, даже там, където се предполага да изобразява радост и игра. Може би песимизъм, но по-скоро някакво надвиснало предчувствие. Има още

Advertisements

3 Коментари

Filed under изкуство, свят, социално, традиция, хора

Физиология на малкия (американски) град

uawУчаствам аз в едно културно мероприятие онзи ден, чиято цел бе да доведе изкуството при хората, след като те не отиват при него. Беше в едно градче наблизо и организирано от градската управа, загрижена че градчето от китно, малко и незабележимо се е превърнало в анонимно място, където просто се пресичат магистрали между други по-големи градове. Все едно Обеля да се зове град. Нужно е някакво духовно просветление, което да го брендира за жителите му, нали?

Мястото на мероприятието: разни бизнеси в градчето, или иначе казано – магазинчета, автомонтьорски работилници, една адвокатска кантора и прочее истаблишмънти. Тоест там, където хората отиват в ежедневието си. Аз бях позиционирана в магазин за боя. Собственикът – на предпенсионерска възраст, с грузински бял мустак, карирана „официална“ риза за случая и дънки с кройка, каквато се е носела в зората на дънките, се беше бая приготвил. Извадил една маса посред магазина с почерпка: бидон с лед и бутилки вода вътре и торта от Уолмарт. Принудих се да опитам тортата, била легендарна рецепта на име Sock It To Me. (?)

Докато рядката публика се решаваше да дойде да да общува c изкуство, аз минах интензивен, но доста задълбочен курс по американска история на ежедневието в малкия анонимен тексаски град. Собственикът и няколко негови приятелчета, които бяха дошли за подкрепа, но просто за да се намират на приказка (тук няма пейки пред къщите), обсъждаха клюките и се будалкаха един с друг, вземайки мен за свидетел за по-ефектно. Един от тях бил боядисвал наскоро, но паднал от стълбата. По едно време дойде чевръста дама в лилав панталон и фанелка с надпис Париж и Айфеловата кула. Оказа се жената на бояджията, която почна да се оплаква как въпреки своя зъбобол трябвало да го закара в болницата заради падането, макар че нищо му нямало. После си отиде – тя само минаваше да го провери какво прави.

Но преди това, разбира се, ме разпитаха откъде съм, откога съм тук, харесва ли ми, къде точно живея, сравниха разстоянието с тяхното точно местоживеене, установихме кои техни приятели/деца/роднини живеят съвсем близко до мен, обсъдихме имената на улиците наоколо, бившият кмет който също намина, какво е било сградата отсреща преди да стане мотел, кои са най-препоръчителните стари хотели в Калифорния и Сан Антонио и друга ценна информация, която те смятаха, че ми е нужна за оцеляването или пълното наслаждение на Америка.  Има още

има 1 коментар

Filed under САЩ, хора

Другарят Ромни

Не знам защо американската президентска кампания изобщо не предизвика интерес в България тази година. А материал за любопитство и поучения имаше.

За мен най-вълнуващото развитие беше степента, до която политическата лъжа беше легитимирана като начин за печелене на избиратели. Този феномен е нов в американската политика. Разбира се, не е никаква новина политик да лъже, но да те хванат в лъжа досега се с смятало за срамно нещо, погубващо кариерата, което трябва да се избягва поне за фасада. На фона на това, Ромни не само лъжеше в мащаб и честота невиждани досега, не само се измяташе в позициите си на 180 градуса и после обратно, но не му пукаше да го хващат. Когато му посочваха противоречията той отричаше или просто махваше с ръка. Някои казват, че това посече Обама в първия дебат – той просто не се е подготвял за отричането на всеизвестни и лесно проверими факти.

Как стана възможен феноменът Ромни в Америка и на какво се дължи той? Не виждаше ли, че за всички е очевиднo, че се излага? Плеяда анализатори, колумнисти, политолози и мормонолози всеки ден ровиха в нишките на американското общество и търсиха отговор на този въпрос, а аз синтезирам за ваша полза резултатите на техните анализи. Има още

22 Коментари

Filed under САЩ, религия, хора

Носталгия, това криво огледало

Така като гледате снимката по-горе, позната ли ви изглежда? Булчинската pокля от завесна дантела с щедър набор и рюшчета, „официалните“ пуловери с бухнал ръкав, плюшените столове, ужасните тапети и съмнителна картина отзад? Имате ли чувството, че сте били точно на такава сватба и къде и кога я ситуирате? Някъде в провинцията, 1985? 1988? Сега ще ви кажа защо питам, а през това време вие си мислете откъде ви е позната сцената. Има още

31 Коментари

Filed under България, интелектуалстване, минало, социално, хора

Диди

Диди е една от най-интересните личности, които познавам. Най-изисканата жена, която познавам; във всеки случай с най-голямото излъчване на сила. Това е доста за една жена на 86 години и то не заради факта, че идва от една отминала епоха, в която девойките от знатни родове са били отглеждани да станат неустоими, но нежни орхидеи. Тя сега е легенда в артистичнния свят на града, която все още търсят и уважава, а аз се чувствам поласкана, че потърси приятелството ми. Има още

5 Коментари

Filed under България, САЩ, традиция, хора

Земя + любов във френска и българска формула

fall26Мда, поради нямане на време и някои спешни срокове, предприемам новаторска блогърска стъпка. Вместо нещо ново, ето един стар и забравен пост, изровен от най-най-долните пластове на блога.  Писан преди две години, на практика първият истински пост в него. Надявам се да не се брои като измъквачески начин да не напиша нещо ново, а повод да се върна към тема, която тогава едва ли някой е прочел, 🙂 но която според мен заслужава внимание. – Бел. ред.

Двойката филми на Клод Бери, Жан дьо Флорет и Манон от изворите (и двата създадени през 1986), не са особено познати в България. Мнението ми е, че би трябвало тези два филма да получат по-голямо внимание. Не само заради собствената си стойност, а защото от тях блика българска класика, такава, каквато я познаваме от литературата. Интересно би било да се помисли защо и как се получава това впечатление и как установените от класиците ценности са отпечатък на българското или не. Има още

3 Коментари

Filed under България, български, изкуство, интелектуалстване, история, кино, класика, критика, култура, литература, минало, национално, социално, традиция, хора

Снимки от България. Това лято

Моето ежегодно преоткриване на България би било съвсем различно без фотографиите. При миналогодишните снимки мислидуми забеляза, че погледът ми е туристически и отдалеч. Понеже това лято преживяванията ми бяха различни, така и снимките са различни. Надявам се 🙂bg1 Има още

14 Коментари

Filed under България, хора