Category Archives: традиция

Платформена собственост

Пазарският площад със символни означения кой търговец кое място да заеме.

Платформата се разбира като основа, от която никнат съдържания, като сцена, на която се изявяват те. Леснотата, с която всеки може да има платформа, а оттам влияние и авторитет по някоя тема, неизбежно води до въпроса: а има ли и произтичаща от това отговорност? Тук не говоря за фейк нюз, блоговете които приличат на информационни сайтове или верността на това, което те представят. А дори за самото стопанисване на платформата: доста хора придобиват влияние с блог, страница, инстаграм, подкаст, а после -щрак- изоставят платформата си.

И смятат това за най-естественото нещо. Все пак сие тяхна. Но така ли е наистина? По въпроса за онлайн платформата, въпросът е по-сложен. Не е въпрос на старите медии, които съшо може да спрат във всеки момент, зашото мисля че принципът на онлайн платформите е друг. Смисълът на тези нови медии е генерирането на внимание. Има още

Вашият коментар

Filed under свят, социално, традиция

Мексикански кич

panos Раскуаче (rascuache) е синоним на нискокачествен материал, бедно, кич, шлака и лоша изработка. Но раскуаче значи и умение да използваш това, което е на разположение тук и сега, да оцелееш с наличното, да си изобретателен с малкото и бедното. Понякога е изборът между използването на това, което имаш в момента, макар и лошо – и да не сътвориш нищо, защото няма с какво (качествено).

Не познавам друга култура, в която хората правят изкуство с некачествен, нетраен и лош материал – което няма функционално приложение, а не e декорация като тревненската дърворезба. И хората, а не обучени на това майстори. Всеки един човек взет произволно от улицата, или от затвора, потенциално да може го прави.
Има още

Вашият коментар

Filed under Латинска Америка, САЩ, изкуство, култура, социално, традиция

Вълната Фрида Кало

Можете ли да познаете за кого се отнася тoвa, само като гледате картинката?

Photo by Ahn Jooyoun for Sera Park

Photo: Ahn Jooyoun for Sera Park

Има още

1 коментар

Filed under Латинска Америка, изкуство, интелектуалстване, история, класика, традиция, феминизъм

Трупане

kapita8Ползвали ли сте услугите на консултант по подреждане на дома? Decluttering не е шега работа, а сериозно направление в сектора на обслужване, което върви с реалити предавания за болестно трупащи хора (hoarders) и техните казуси, както и духовни книги за самопомощ. Най-популярната гуру в момента е Мари Кондо, която предлага философия за подреждане и опростяване с шинто елементи: човек пази само това, което му носи радост. И така подреждането преобразява живота му.

Един приятел наскоро получи молба от познат в Италия да му донесе Айпад като си идва за празниците. Той отзивчиво купил айпада и го сложил в ръчния багаж, с прилежащата документация, но разбира се без кутията. Познатият му го платил, благодарил и помолил при следващото пътуване да му донесе и кутията.

Моят приятел се посмя на тази реакция като ми разказа историята. Бил човек отраснал в селска култура, каза, и затова изпитвал желание да пази и трупа всичко, което му се полага да притежава.

Това отначало ме изненада, защото не бях мислила за връзката между трупането на вещи и мита за простотата на селския живот.  На пръв поглед тази връзка е контраинтуитивна, защото обикновено асоциираме това трупане с консумеризма, а него с градския живот и с капитализма, тоест обратното на селото. Има още

5 коментара

Filed under интелектуалстване, култура, минало, традиция

Митологията на Дядо Мраз и Дядо Коледа

Father Frost

Дядо Мраз. Миниатюра върху папие-маше от село Федоскино

Кой носи подаръците на децата около вас – Дядо Мраз или Дядо Коледа? Ако има въобще подаръци, разбира се.

От статистиката на гугъл Дядо Мраз получава 175 хиляди резултата, а Дядо Коледа печели с милион и двеста. Но и без да питам гугъл ми е ясно, че‌ Дядо Мраз е в немилост само като хвърля поглед на фейсбук таймлайна. Един куп бивши деца очакват празниците мърморейки колко било гадно да им налагат Дядо Мраз едно време, а сега колко е прекрасно, че децата имат право да получават подаръци от истинския дядо, Дядо Коледа.

Всъщност, бивши деца, и двамата дядовци са еднакво фалшиви. Или еднавко истински, според гледната точка.

Не, Дядо Мраз не е съветска комунистическа креатура. Той е влиятелна фигура от славянския фолклор, атестирата много преди Октомврийската революция. В началото на социализма в СССР е бил даже забраняван, но впоследствие разрешен и даже промотиран. Дотук нищо ново и интересно, особено ако си припомните, че традиции от фолклора се култивират и официално промотират до днес навсякъде. Има още

9 коментара

Filed under България, САЩ, идеология, религия, традиция

Луксозната храна

paellaВинаги като съм питала студенти дали според тях паейята в Испания е възникнала като блюдо за аристократи или за простолюдието, те са били сигурни, че става дума за луксозна храна. На първо място, защото са виждали паейята като една от по-скъпите опции в менюто на скъпи ресторанти, а освен това обикновено включва скариди и други екзотични морски дарове, които не са какво да е.

Но това не е било така когато е възникнала паейята. Рибата и морските дарове в една средиземноморска страна са били евтината храна, защото не е ималo нужда от земя да бъде култивирана. Растяла си е свободно и изобилно и е имало нужда само от работна рибарска сила, за да бъде набавена – а последната е била евтина. Но не само това. Принципът на паейята е „малки парченза от разни меса и зеленчуци, смесени с ориз в тиган“ –  което може да подскаже, че е идеалното блюдо за употребяване на остатъци. В Испания паейята е била начинът да се сглоби ястие от остатъци от каквото се намери, често от остатъци от господарската трапеза, в едно засищащо ястие. Има още

1 коментар

Filed under интелектуалстване, свят, социално, традиция

Ромите на Куделка

За презентацията е нужен JavaScript.

Всеки, който се интересува поне малко от фотография знае зa Куделка. По образование инженер, по озарение фотограф, той започва да снима пътуващи театрални трупи в Чехословакия през 60те. Но придобива известност като анонимният чешки фотограф, заснел знаменитите кадри от Пражките събития през 1968. Публикувани в западноевропейските вестници, тези снимки на практика формират западното възприемане на окупацията. След това емигрира, става член на Магнум и днес е жива легенда.

Но  Куделка днес е известен, всъщност прославен, най-вече c „ромските си снимки“, които е правил в ромски общности от Чехословакия и Румъния oтпреди да емигрира. Неговото име е синоним с ромската тематика, както и обратното. Ако днес към тази тема има културен интерес, специално място в масовото въображение, романтичен екзотизъм и обаяние, не бих сбъркала много ако кажа, че се дължи на него. Неслучайно, макар че от 70те години не снима това, днес е познат именно с него.

И не напразно. Снимките са наистина приковаващи. Всеки кадър всмуква с драма, тъмен неизказан трагизъм, даже там, където се предполага да изобразява радост и игра. Може би песимизъм, но по-скоро някакво надвиснало предчувствие. Има още

3 коментара

Filed under изкуство, свят, социално, традиция, хора

Рекламите остаряват красиво

На едно пазарче в малък италиански град наскоро попаднах на колекция реклами от стари списания, обрамчени в паспарту. Зарових се в тях и ме засипаха талк за тяло Палиери, писалки Дилети, застраховки Ради и други удоволствия, които днес никой не разбира. Имаше и други, малко по-разбираеми, под формата на метални кутии Нивеа с вълшебна субстанция вътре или глутинирана и рафинирана паста Барила в ръцете на дяволити ангелчета. Цял един свят, от плът и кръв, който днес не познаваме осезателно, но който претендираме, че сме преодолели. Има още

2 коментара

Filed under идеология, изкуство, култура, минало, свят, традиция

Средновековни рецепти

Явно предколедното време предразполага към специални рецепти, защото напоследък блоговете блоговете пишат или това, или за коледна украса. Е, тогава ето малко средновековни рецепти като за празник (не непременно коледни). Има още

1 коментар

Filed under Средновековие, минало, свят, традиция

Пазарът на изкуство в Америка и Европа

Като оставим настрана вторичния пазар на шедьоври и аукционните къщи, американският и европейският пазар на изкуство са твърде различни. И зад това прозира различно отношение към изкуството на масово ниво.

В САЩ има повече галерии. И повече от тях имат програма за работа с определени художници, развивайки  с това кариерата им, а не са просто магазини за подаръци ориентирани към изкуство.

Но цените на изкуство са по-ниски в САЩ отколкото в Европа. В СAЩ доста по-малко, да не кажем минимален брой художници се издържат от изкуството си. Повечето работят нещо друго, а то е за времето, което им остане. Има още

2 коментара

Filed under САЩ, изкуство, интелектуалстване, свят, традиция

Ромите в САЩ

Ромите днес са най-преследваното малцинство в Европа. Малко обаче се знае и говори за живота им в САЩ, страната, в която всички изтъкват произхода си от имигранити. Носейки старата си европейска слава на вечните преселници, ромите въпреки това се отличават от останалите и продължават да са сред най-отхвърляните и пренебрегвани малцинства и в Америка. Но начинът, по който са стигнали дотук и съдбата им на място са толкова интересни, че биха могли да ни помогнaт да разберем и живота им в Европа.

Макар че терминът „ром“ („Roma“) е разпространен в САЩ, малко хора разбират за какво се отнася и го объркват с град Рим или с Румъния. По-разпространена е думата „Gypsy“, която някои хора смятат за обидна. Има например глагол „to gyp“, който означава „измамвам“. Но в същото време има и глагол „to jew“, със същото значение, без етнонимът Jew да се смята за обиден. Има още

13 коментара

Filed under България, САЩ, свят, социално, традиция

Православието в САЩ

За българските имигрантски общности в САЩ най-важният критерий за установеност е българско училище и църква на местна територия. Но докато за училище е разбираемo – все пак става дума за различен език, който да се изучава в него – критерият за българска църква е интересен и показателен. Показва нагледно колко тясно е свъpзано православието с идеята за дадена нация. Не може българските имигранти да ходят в каква да е православна църква – тя трябва да е българска.

Разбира се, държавността на православието не е нещо ново – знаем за цезаропапизма датиращ от Средновековието. Hо когато то се наблюдава в една почти експериментална ситуация на религиозно-етническо смешение, в ежедневиетo, става ежедневно осезаема.

Kакво е православието в Америка? Присадено от различни страни заедно със съответните имигрантски групи или, тъй като САЩ е самостоятелна държава все пак, има и американско такова? Как се съвместяват тези два принципа? И след като е присадено на местна почва дали различният климат го e променил в сравнение с местата, от които е дошло? Дали хората в Америка са православни по различен начин от примерно в Европа? Има още

16 коментара

Filed under България, САЩ, религия, свят, социално, традиция

Изчезващото майсторство

Когато писах за изчезналото майсторство, някои си помислиха, че говоря за липсата на инициатива, за мързел или за просто обичайното лошо настроение, което май е заразно на българска почва.

Нямах предвид липсата на инициативност у въпросните уж майстори. Напротив, когато търсех поправка за счупените ми очила, повечето от служителите в оптиките вземаха присърце проблема. В повечето случаи бяха доста инициативни и ми предлагаха различни решения, но нито едно не беше свързано с поправяне на съществуващата рамка. А примерно: разнообразни възможности за покупка на нови и монтиране в бързи срокове, с намаления, с или без преглед. Хората бяха отзивчиви в ролята си на продавачи.

Нито пък това има връзка с някакъв социалистически стереотип. Всъщност и преди повечето майстори, които работеха на частно, би трябвало достатъчно да са стимулирани, за да си вършат работата. Все пак за тях това си беше пазарна икономика и ако клиентът не беше доволен, можеше да отиде другаде. И въпреки това и то често не беше гаранция за добра услуга. Така че пазарът май далеч не е отговор на всеки проблем. Има още

5 коментара

Filed under България, интелектуалстване, социално, традиция

Какво видях

Всяко идване в България за мен е приключение. Oткривам нови нейни страни. Наслаждавам се на местата, които са запазили поне малко своя атмосфера – и не говоря за препарирани места като Копривщица.  Говоря за мястото, където успях да намеря кифла с мармалад като преди 20 години и детска люлка от дървени пръчки и въжета. Където се прави лютеница и се гледат овце просто така.  Натъжават ме местата, където се продават същите еднотипни марки на глобализацията.

И понеже снимките не са достатъчно описание, откривам есенния сезон на блога със списък на тези черти, които забелязах това лято. Има още

13 коментара

Filed under България, интелектуалстване, минало, свят, традиция

Душата на нещата

Заден двор, СофияЗапочнах да се интересувам от нещата, когато се заинтересувах от вълшебните такива. Знаете, пръстенчета, покривки, килимчета… Често вълшбните неща в приказките носят вълшебната сила в независимост от този, който е подарил нещото и от когото идва тя. Веднъж попаднало в ръцете на лошия герой силата си е сила, независимо че старата баба/магьосникът/кръстницата не са го подарили на него. Така идеята, че определени хора ни помагат да разрешаваме проблемите си преминава в идеята, че нещата всъщност са тези, които ни помагат да го правим. Това е скритата сила на нещата и коренът на консуматорството 🙂 Има още

3 коментара

Filed under интелектуалстване, култура, традиция