Category Archives: Средновековие

Средновековни рецепти

Явно предколедното време предразполага към специални рецепти, защото напоследък блоговете блоговете пишат или това, или за коледна украса. Е, тогава ето малко средновековни рецепти като за празник (не непременно коледни). Има още

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Средновековие, минало, свят, традиция

Юнашките коне

prettyaround6Лято и ваканция, а докато ме няма, ето малко откъси от една студентска курсова работа. Избраната от авторката тема е символът и значението на коня на юнака в героичния средновековен епос, а избраните тук откъси се отнасят за испанскя епос Поема за Моя Сид. Авторските права са запазени и публикуването на тези откъси другаде е забранено. Приятно четене!

@Кетрин Зобиески

Макар че ролята на конете днес се е променила, в едно отношение тя винаги е била една и съща: те са представлявали възможност на човек да изрази себе си. Собственикът проектира върху животното своя социален, културен и икономически статус. Конят, от своя страна, отразява за околния свят психологията на собственика си. Затова изучаването на коня като образ може да даде възможност да разберем самия герой, който го е яхнал, чрез поддатки, които са прикрити в образа му. Конят на практика е един метафоричен начин за идеализация на мъжа. Има още

6 Коментари

Filed under Средновековие, класика, критика, литература, традиция

За вещиците

melusina.jpgВ блога си Петя писа как героините в приказките – тези, които се предполага, че задават модел за поведение на децата – са пасивни и като така учат момичетата само да бъдат красиви и да мълчат. Единствените силни и независими жени в приказките се оказват нереалистични модели за подражание: вещици, феи, мащехи. Това е наистина така. Предполагам, че „нереалистични“ значи, че за едно дете не е опция да подражава на тях. Мащехите, защото винаги са мръсници и социално никой не би искал да бъде на тяхно място. Вещиците и феите, защото дори и да са добри, притежават свръхестествени способности, а е ясно, че момичетата ги нямат и няма начин да придобият такива. Следователно дори не става въпрос за подражаване. Има още

16 Коментари

Filed under Средновековие, идеология, класика, култура, литература, традиция

Порок ли е всъщност бедността?

waa-ecr.jpg ©1984, William Albert Allard

Въпросът не е реторичен, защото в зависимост от това как една култура гледа на бедността, такива са и съответните механизми за премахването и. Така че зависи дали на нея се гледа като проклятие, Божие наказане, логично следствие от реални постъпки или чиста случайност, сполетяла те по независещи обстоятелства. В Средновековието например тя е била добродетел, а също и възможност на избраните да покажат своите христолюбиви качества чрез нахранване на гладния и обличане на голия. Свързаното с нея страдание не е било проблем, а само път към духовното спасение на страдащия. Съответно богатството не е било за да води до комфорт както е днес, а до изява на статус чрез символи на престиж. Например червеният цвят на дрехите, толкова скъп за добиване, е бил резервиран за благороднически нужди и е символизирал власт. Едва през Просвещението материалното добруване на простолюдието става цел, достойна за грижата на просветения владетел. А пък според г-н Вебер протестанството, пораждайки капитализма, е допринесло за сравнителното замогване на масите. Оттогава Божието благоволение е не възможността да помогнеш някому, а възможността самият ти да се замогнеш чисто и просто чрез труд, спестяване и инициативност. Има още

21 Коментари

Filed under Латинска Америка, САЩ, Средновековие, български, интелектуалстване, социално