Category Archives: свят

Платформена собственост

Пазарският площад със символни означения кой търговец кое място да заеме.

Платформата се разбира като основа, от която никнат съдържания, като сцена, на която се изявяват те. Леснотата, с която всеки може да има платформа, а оттам влияние и авторитет по някоя тема, неизбежно води до въпроса: а има ли и произтичаща от това отговорност? Тук не говоря за фейк нюз, блоговете които приличат на информационни сайтове или верността на това, което те представят. А дори за самото стопанисване на платформата: доста хора придобиват влияние с блог, страница, инстаграм, подкаст, а после -щрак- изоставят платформата си.

И смятат това за най-естественото нещо. Все пак сие тяхна. Но така ли е наистина? По въпроса за онлайн платформата, въпросът е по-сложен. Не е въпрос на старите медии, които съшо може да спрат във всеки момент, зашото мисля че принципът на онлайн платформите е друг. Смисълът на тези нови медии е генерирането на внимание. Има още

Вашият коментар

Filed under свят, социално, традиция

Луксозната храна

paellaВинаги като съм питала студенти дали според тях паейята в Испания е възникнала като блюдо за аристократи или за простолюдието, те са били сигурни, че става дума за луксозна храна. На първо място, защото са виждали паейята като една от по-скъпите опции в менюто на скъпи ресторанти, а освен това обикновено включва скариди и други екзотични морски дарове, които не са какво да е.

Но това не е било така когато е възникнала паейята. Рибата и морските дарове в една средиземноморска страна са били евтината храна, защото не е ималo нужда от земя да бъде култивирана. Растяла си е свободно и изобилно и е имало нужда само от работна рибарска сила, за да бъде набавена – а последната е била евтина. Но не само това. Принципът на паейята е „малки парченза от разни меса и зеленчуци, смесени с ориз в тиган“ –  което може да подскаже, че е идеалното блюдо за употребяване на остатъци. В Испания паейята е била начинът да се сглоби ястие от остатъци от каквото се намери, често от остатъци от господарската трапеза, в едно засищащо ястие. Има още

1 коментар

Filed under интелектуалстване, свят, социално, традиция

Ромите на Куделка

За презентацията е нужен JavaScript.

Всеки, който се интересува поне малко от фотография знае зa Куделка. По образование инженер, по озарение фотограф, той започва да снима пътуващи театрални трупи в Чехословакия през 60те. Но придобива известност като анонимният чешки фотограф, заснел знаменитите кадри от Пражките събития през 1968. Публикувани в западноевропейските вестници, тези снимки на практика формират западното възприемане на окупацията. След това емигрира, става член на Магнум и днес е жива легенда.

Но  Куделка днес е известен, всъщност прославен, най-вече c „ромските си снимки“, които е правил в ромски общности от Чехословакия и Румъния oтпреди да емигрира. Неговото име е синоним с ромската тематика, както и обратното. Ако днес към тази тема има културен интерес, специално място в масовото въображение, романтичен екзотизъм и обаяние, не бих сбъркала много ако кажа, че се дължи на него. Неслучайно, макар че от 70те години не снима това, днес е познат именно с него.

И не напразно. Снимките са наистина приковаващи. Всеки кадър всмуква с драма, тъмен неизказан трагизъм, даже там, където се предполага да изобразява радост и игра. Може би песимизъм, но по-скоро някакво надвиснало предчувствие. Има още

3 коментара

Filed under изкуство, свят, социално, традиция, хора

Силата на множеството

Темата на световният ден за блог действие тази година е „the power of we“. А какво значение има това – сигурно има объркани. Доста хора напоследъкса открили Аза и вярата в съзидателната сила на неговия егоизъм (по Айн Ранд) или просто не харесват повечето хора около себе си и държат да са отделна от тях единица, по всякакви възможни начини. Републиканците в САЩ, например, се обиждат, когато някой посочи, че човек никога не изгражда самичък бизнеса си или изобщо успехите си. Tакива настроения са типични и в България където, забележително и иронично, Айн Ранд е все по-популярна сред масите. „Ние“ не се котира, а Азът се отнася за тяхното собствено Аз.

Та затова, макар че Азът е уважаван от мен елемент, мисля, че това местоимение Ние има сериозна нужда от изясняване и реабилитация. Cупер важно да си дадем сметка какво голямо влияние има(ме) Ние, дори за нашия собствен Аз – и как, волю неволю, от Нас отърване няма.

Ето например интелигентността, която отделни хора изтъкват като основен аргумент за постиженията в живота си, с което да оправдаят приоритетното място на своето Аз пред всички останали лузърски Азове. E, интелигентността не e съвкупност от мозъчни клетки, нито постоянна способност на даден орган, а представлява по-скоро взаимоотношение между хора. Един вид вземане-даване. Ако сте усещали как с различни хора се чувствате глупави и никога не успявате да се проявите в пълната си светлина, а с други пък някакси все сте гениални, то не е само ваше усещане или въпрос на синергичност. Има още

13 коментара

Filed under интелектуалстване, свят

Немската народна песничка „Тръгнал кос“ и други културни контрафакти

Знаехте ли, че „Тръгнал кос“ е стара немска детска песничка, в която се говори за малкия Ханс, който тръгва по света и после се връща у дома пораснал?

Има още

18 коментара

Filed under България, класика, минало, музика, свят

Рекламите остаряват красиво

На едно пазарче в малък италиански град наскоро попаднах на колекция реклами от стари списания, обрамчени в паспарту. Зарових се в тях и ме засипаха талк за тяло Палиери, писалки Дилети, застраховки Ради и други удоволствия, които днес никой не разбира. Имаше и други, малко по-разбираеми, под формата на метални кутии Нивеа с вълшебна субстанция вътре или глутинирана и рафинирана паста Барила в ръцете на дяволити ангелчета. Цял един свят, от плът и кръв, който днес не познаваме осезателно, но който претендираме, че сме преодолели. Има още

2 коментара

Filed under идеология, изкуство, култура, минало, свят, традиция

Средновековни рецепти

Явно предколедното време предразполага към специални рецепти, защото напоследък блоговете блоговете пишат или това, или за коледна украса. Е, тогава ето малко средновековни рецепти като за празник (не непременно коледни). Има още

1 коментар

Filed under Средновековие, минало, свят, традиция

Пазарът на изкуство в Америка и Европа

Като оставим настрана вторичния пазар на шедьоври и аукционните къщи, американският и европейският пазар на изкуство са твърде различни. И зад това прозира различно отношение към изкуството на масово ниво.

В САЩ има повече галерии. И повече от тях имат програма за работа с определени художници, развивайки  с това кариерата им, а не са просто магазини за подаръци ориентирани към изкуство.

Но цените на изкуство са по-ниски в САЩ отколкото в Европа. В СAЩ доста по-малко, да не кажем минимален брой художници се издържат от изкуството си. Повечето работят нещо друго, а то е за времето, което им остане. Има още

2 коментара

Filed under САЩ, изкуство, интелектуалстване, свят, традиция

Истинските голи жени


Определено страдаме от липса на голи жени около нас. Вярно е, че всички публични пространства преливат от реклами на каквото и да е, c (полу)голи девойки като стръв. Но колко истински жени сте виждали голи и дали това има някакво влияние върху вас?

Преди те бяха повече. Да, нямаше реклами, но без да са ме водили на нудистки плажове като малка аз съм виждала повече истински жени без дрехи, отколкото децата в днешно време и смятам това за положително влияние. Смятам, че асоциирането на голотата стриктно с консумирането на продукти, с някакъв статус в обществото или с точно определена норма за красота е също толкова голяма пречка пред вътрешната хармония, колкото и анатемосването й. Има още

45 коментара

Filed under България, минало, свят, социално, феминизъм

Ромите в САЩ

Ромите днес са най-преследваното малцинство в Европа. Малко обаче се знае и говори за живота им в САЩ, страната, в която всички изтъкват произхода си от имигранити. Носейки старата си европейска слава на вечните преселници, ромите въпреки това се отличават от останалите и продължават да са сред най-отхвърляните и пренебрегвани малцинства и в Америка. Но начинът, по който са стигнали дотук и съдбата им на място са толкова интересни, че биха могли да ни помогнaт да разберем и живота им в Европа.

Макар че терминът „ром“ („Roma“) е разпространен в САЩ, малко хора разбират за какво се отнася и го объркват с град Рим или с Румъния. По-разпространена е думата „Gypsy“, която някои хора смятат за обидна. Има например глагол „to gyp“, който означава „измамвам“. Но в същото време има и глагол „to jew“, със същото значение, без етнонимът Jew да се смята за обиден. Има още

13 коментара

Filed under България, САЩ, свят, социално, традиция

Православието в САЩ

За българските имигрантски общности в САЩ най-важният критерий за установеност е българско училище и църква на местна територия. Но докато за училище е разбираемo – все пак става дума за различен език, който да се изучава в него – критерият за българска църква е интересен и показателен. Показва нагледно колко тясно е свъpзано православието с идеята за дадена нация. Не може българските имигранти да ходят в каква да е православна църква – тя трябва да е българска.

Разбира се, държавността на православието не е нещо ново – знаем за цезаропапизма датиращ от Средновековието. Hо когато то се наблюдава в една почти експериментална ситуация на религиозно-етническо смешение, в ежедневиетo, става ежедневно осезаема.

Kакво е православието в Америка? Присадено от различни страни заедно със съответните имигрантски групи или, тъй като САЩ е самостоятелна държава все пак, има и американско такова? Как се съвместяват тези два принципа? И след като е присадено на местна почва дали различният климат го e променил в сравнение с местата, от които е дошло? Дали хората в Америка са православни по различен начин от примерно в Европа? Има още

16 коментара

Filed under България, САЩ, религия, свят, социално, традиция

Натъртената ябълка и стремежът към съвършенство

Bсеки, който е бил дете по соц време и е бил пращан на пазар с родителска заръка, има опит с тревогата, наречена „дете-купувач“: заедно с хубавите, гладки, твърди ябълки продавачът вероятно ще насипе в торбичката и натъртени. Разбира се, това не се случваше само на децата. И големите трябваше да внимават какво наистина ще получат. Но децата бяха подложени на това правило най-безапелативно и трябваше да приемат „каквото им се е паднало“, а после да очакват укор от родителите, че не са купували добре.

Сега тези страхове са отдавна забравени. Продавачите са любезни и рядко може да се опасяваме, че ще ни пробутат и натъртени ябълки сред хубавите. Можем да похвалим свободния пазар за това предлагане на съвършена храна и да се поздравим, че сме постигнали това, което никое животно няма гарантирано: винаги подсигурена добра храна. Има още

15 коментара

Filed under България, интелектуалстване, свят, социално

Какво видях

Всяко идване в България за мен е приключение. Oткривам нови нейни страни. Наслаждавам се на местата, които са запазили поне малко своя атмосфера – и не говоря за препарирани места като Копривщица.  Говоря за мястото, където успях да намеря кифла с мармалад като преди 20 години и детска люлка от дървени пръчки и въжета. Където се прави лютеница и се гледат овце просто така.  Натъжават ме местата, където се продават същите еднотипни марки на глобализацията.

И понеже снимките не са достатъчно описание, откривам есенния сезон на блога със списък на тези черти, които забелязах това лято. Има още

13 коментара

Filed under България, интелектуалстване, минало, свят, традиция

С едно око назад, с две очи напред

На 10 юни ще съм в България. На 31 май отлетях от САЩ. През тези десет дни съм по средата, въоръжена с търпение и десетина билета, пресичам няколко символични държавни граници по различни маршрути с влак или самолет (само отиване), нa които гранични служители уморено хвърлят едно око на паспорта ми и го подават обратно. С всеки изминал етап билетите ми намаляват, а аз се приближавам в пространството. Има още

3 коментара

Filed under България, национално, свят, социално

Хаити и християнското разбиране за катастрофите

Онзи ден влиятелният проповедник Пат Робертсън се изказа, че земетресението в Хаити е логично следствие от пакта с дявола, който хаитиянските роби сключили преди двеста години, за да се освободят. Може би е имал предвид, че Господ иначе не би им позволил да са свободни и те доста неблагоразумно са се обърнали към конкуренцията. Има хора, включително последователите на Робертсън, които смятат природните бедствия за божие наказание, вследствие на неморалността на сполетените.

Всъщност тази представа за същността на бедствията до едно време е било доминиращата във философията и социалната доктрина: че те се случват като божие наказание за неморалните. Но всичко това се променя с Голямото Лисабонско земетресение, на 1 ноември 1775, денят на Вси Светии. То е толкова разрушително, че сваля Португалия от позицията й на световна сила и променя европейското разбиране за Божията намеса в света. Има още

74 коментара

Filed under Латинска Америка, САЩ, идеология, религия, свят, социално