Category Archives: САЩ

Мексикански кич

panos Раскуаче (rascuache) е синоним на нискокачествен материал, бедно, кич, шлака и лоша изработка. Но раскуаче значи и умение да използваш това, което е на разположение тук и сега, да оцелееш с наличното, да си изобретателен с малкото и бедното. Понякога е изборът между използването на това, което имаш в момента, макар и лошо – и да не сътвориш нищо, защото няма с какво (качествено).

Не познавам друга култура, в която хората правят изкуство с некачествен, нетраен и лош материал – което няма функционално приложение, а не e декорация като тревненската дърворезба. И хората, а не обучени на това майстори. Всеки един човек взет произволно от улицата, или от затвора, потенциално да може го прави.
Има още

Вашият коментар

Filed under Латинска Америка, САЩ, изкуство, култура, социално, традиция

Президентът-бизнесмен

kawsОще от предишните президентски избори в САЩ – на които се яви вече един бизнесмен, Ромни – обсъждахме как нежелателните му качества като арогантност и други се дължат на детайли от биографията му, включително и бизнес опита. Днес онзи персонаж, в днешния контекст, вече ми изглежда искрен, балансиран, разумен и толерантен. Дали след 4 години Тръмп няма да ми изглежда разумен? На фона на какво ли е ще е? Има още

2 Коментари

Filed under САЩ, идеология, интелектуалстване, социално

Учебник по испански за студенти отпреди век

spanishtextbookЕдин прекрасен ден получавам непоръчван пакет от амазон. Отварям го и се оказва, че не е пратка с грешен адрес, а рециклирана кутия от стара поръчка, в която една приятелка ми изпраща учебник по испански,
случайно намерен от антикварен магазин. Публикация: 1917 година. И ако съдя по другите две книжлета, с които пристигна, принадлежал на Андрю Ториели, студент от Харвард клас ’33.

Мда, дори и да владеете един език, силно препоръчвам да полюбопитствате из страниците на който и да е попаднал ви учебник по него.

Разбира се, учебникът e предимно основан на граматика. Четива като такива няма, само списък с лексика и някои изречения, в които тя (и граматикаата) се срещат в действие. Споменати хора и места, които днес ги няма или нямат значение. Но какво свежо напомняне, че един учебник не учи просто на език. Той отразява начин на мислене, ценности и възприемане на света на една определена култура, a нe e някаква универсална мъдрост или знание.

Ето едно твърдение от увода: Има още

2 Коментари

Filed under Латинска Америка, САЩ, идеология, интелектуалстване, минало

Митологията на Дядо Мраз и Дядо Коледа

Father Frost

Дядо Мраз. Миниатюра върху папие-маше от село Федоскино

Кой носи подаръците на децата около вас – Дядо Мраз или Дядо Коледа? Ако има въобще подаръци, разбира се.

От статистиката на гугъл Дядо Мраз получава 175 хиляди резултата, а Дядо Коледа печели с милион и двеста. Но и без да питам гугъл ми е ясно, че‌ Дядо Мраз е в немилост само като хвърля поглед на фейсбук таймлайна. Един куп бивши деца очакват празниците мърморейки колко било гадно да им налагат Дядо Мраз едно време, а сега колко е прекрасно, че децата имат право да получават подаръци от истинския дядо, Дядо Коледа.

Всъщност, бивши деца, и двамата дядовци са еднакво фалшиви. Или еднавко истински, според гледната точка.

Не, Дядо Мраз не е съветска комунистическа креатура. Той е влиятелна фигура от славянския фолклор, атестирата много преди Октомврийската революция. В началото на социализма в СССР е бил даже забраняван, но впоследствие разрешен и даже промотиран. Дотук нищо ново и интересно, особено ако си припомните, че традиции от фолклора се култивират и официално промотират до днес навсякъде. Има още

9 Коментари

Filed under България, САЩ, идеология, религия, традиция

Физиология на малкия (американски) град

uawУчаствам аз в едно културно мероприятие онзи ден, чиято цел бе да доведе изкуството при хората, след като те не отиват при него. Беше в едно градче наблизо и организирано от градската управа, загрижена че градчето от китно, малко и незабележимо се е превърнало в анонимно място, където просто се пресичат магистрали между други по-големи градове. Все едно Обеля да се зове град. Нужно е някакво духовно просветление, което да го брендира за жителите му, нали?

Мястото на мероприятието: разни бизнеси в градчето, или иначе казано – магазинчета, автомонтьорски работилници, една адвокатска кантора и прочее истаблишмънти. Тоест там, където хората отиват в ежедневието си. Аз бях позиционирана в магазин за боя. Собственикът – на предпенсионерска възраст, с грузински бял мустак, карирана „официална“ риза за случая и дънки с кройка, каквато се е носела в зората на дънките, се беше бая приготвил. Извадил една маса посред магазина с почерпка: бидон с лед и бутилки вода вътре и торта от Уолмарт. Принудих се да опитам тортата, била легендарна рецепта на име Sock It To Me. (?)

Докато рядката публика се решаваше да дойде да да общува c изкуство, аз минах интензивен, но доста задълбочен курс по американска история на ежедневието в малкия анонимен тексаски град. Собственикът и няколко негови приятелчета, които бяха дошли за подкрепа, но просто за да се намират на приказка (тук няма пейки пред къщите), обсъждаха клюките и се будалкаха един с друг, вземайки мен за свидетел за по-ефектно. Един от тях бил боядисвал наскоро, но паднал от стълбата. По едно време дойде чевръста дама в лилав панталон и фанелка с надпис Париж и Айфеловата кула. Оказа се жената на бояджията, която почна да се оплаква как въпреки своя зъбобол трябвало да го закара в болницата заради падането, макар че нищо му нямало. После си отиде – тя само минаваше да го провери какво прави.

Но преди това, разбира се, ме разпитаха откъде съм, откога съм тук, харесва ли ми, къде точно живея, сравниха разстоянието с тяхното точно местоживеене, установихме кои техни приятели/деца/роднини живеят съвсем близко до мен, обсъдихме имената на улиците наоколо, бившият кмет който също намина, какво е било сградата отсреща преди да стане мотел, кои са най-препоръчителните стари хотели в Калифорния и Сан Антонио и друга ценна информация, която те смятаха, че ми е нужна за оцеляването или пълното наслаждение на Америка.  Има още

има 1 коментар

Filed under САЩ, хора

Другарят Ромни

Не знам защо американската президентска кампания изобщо не предизвика интерес в България тази година. А материал за любопитство и поучения имаше.

За мен най-вълнуващото развитие беше степента, до която политическата лъжа беше легитимирана като начин за печелене на избиратели. Този феномен е нов в американската политика. Разбира се, не е никаква новина политик да лъже, но да те хванат в лъжа досега се с смятало за срамно нещо, погубващо кариерата, което трябва да се избягва поне за фасада. На фона на това, Ромни не само лъжеше в мащаб и честота невиждани досега, не само се измяташе в позициите си на 180 градуса и после обратно, но не му пукаше да го хващат. Когато му посочваха противоречията той отричаше или просто махваше с ръка. Някои казват, че това посече Обама в първия дебат – той просто не се е подготвял за отричането на всеизвестни и лесно проверими факти.

Как стана възможен феноменът Ромни в Америка и на какво се дължи той? Не виждаше ли, че за всички е очевиднo, че се излага? Плеяда анализатори, колумнисти, политолози и мормонолози всеки ден ровиха в нишките на американското общество и търсиха отговор на този въпрос, а аз синтезирам за ваша полза резултатите на техните анализи. Има още

22 Коментари

Filed under САЩ, религия, хора

Пазарът на изкуство в Америка и Европа

Като оставим настрана вторичния пазар на шедьоври и аукционните къщи, американският и европейският пазар на изкуство са твърде различни. И зад това прозира различно отношение към изкуството на масово ниво.

В САЩ има повече галерии. И повече от тях имат програма за работа с определени художници, развивайки  с това кариерата им, а не са просто магазини за подаръци ориентирани към изкуство.

Но цените на изкуство са по-ниски в САЩ отколкото в Европа. В СAЩ доста по-малко, да не кажем минимален брой художници се издържат от изкуството си. Повечето работят нещо друго, а то е за времето, което им остане. Има още

2 Коментари

Filed under САЩ, изкуство, интелектуалстване, свят, традиция